№ 3
гр. гр. Димитровград, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20215610100993 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.
В исковата молба ищецът „Състейнъбъл бизнес солюшънс“АД твърди, че на
21.02.2019г. между „А1 България“ ЕАД и ответника Н. В. Н. бил сключен Договор за
продажба на изплащане №*********, съгласно който последната закупила и станала
собственик на устройство „Xiaomi Redmi S2 32GB Grey“. Според клаузите на Договора,
купувача се задължила да заплати на продавача продажната цена на вещта, съобразно
погасителен план. Поради неплащане в срок, договора между страните бил предсрочно
прекратен. Непогасената сума до края на срока на Договора за продажба на изплащане била
в размер на 195,50 лева, като станала предсрочно изискуема. На 07.11.2014г. между „А1
България“ЕАД и ищеца „Състейнъбъл бизнес солюшънс“АД бил сключен Договор за
поръчителство. С него ищецът се задължил в качеството на поръчител да обезпечи
задълженията на абонати, сключили с „А1 България“ЕАД Договор за продажба на
изплащане. Поради неплащане от страна на ответника по процесния договор, на основание
чл.143 от ЗЗД и чл.2.2.4 от Договора за поръчителство от 07.11.2014г. ищецът, в качеството
си на поръчител, уведомил длъжника, че ще изпълни вместо него задължението му към „А1
България“ЕАД. Поради липсата на доброволно плащане от страна на длъжника, след като е
бил поканен за това, ищецът заплатил на „А1 България“ЕАД на 21.02.2020г. сумата от
195,50 лева, представляваща дължимата от ответника сума по процесния договор.
Плащането било извършено след отправена покана от страна на кредитора към поръчителя.
В този смисъл, „Състейнъбъл бизнес солюшънс“АД, в качеството си на поръчител, имал
изискуемо и ликвидно вземане към ответника в размер на 195,50 лева. От деня на
изпълнение на задължението длъжникът изпадал в забава. Поради това Н. В. Н. трябвало да
1
заплати на ищеца сумата от 22,32 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата,
считано от 21.02.2020г. до 06.04.2021г. На 23.04.2021г. ищецът депозирал в РС-
Димитровград заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против
ответника. Образувано било ч.гр.д.№669/2021г. по описа на съда, по което на 26.04.2021г.
била издадена Заповед №91 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С нея
било разпоредено Н. В. Н. да заплати на заявителя сумата от 195,50 лева главница-
неизплатено задължение по Договор за продажба на изплащане №*********/21.02.2019г.,
която сума е заплатена от ищеца в качеството му на поръчител на „А1 България“ЕАД по
Договор за поръчителство от 07.11.2014г., мораторна лихва в размер на 22,32 лева за
времето от 21.02.2020г. до 06.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 23.04.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и деловодни
разноски в размер на 325 лева. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника, която в
законоустановения срок депозирала възражение с твърдение, че не дължи изпълнение на
вземането. Поради това, за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия
установителен иск против Н. В. Н.. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“АД
сумите визирани в горепосочената заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№669/2021г.
по описа на РС-Димитровград. Претендира присъждане и на направените деловодни
разноски по заповедното и настоящото производство.
Ответникът Н. В. Н. депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че
предявения иск е допустим, но изцяло неоснователен и недоказан. Оспорва изложените в
исковата молба твърдения, че между ответника и „А1 България“ЕАД е бил сключен
процесния договор за продажба на изплащане от 21.02.2019г., като заявява, че подписите
положени в него и в Приемо-предавателния протокол не са положени от ответника.
Липсвало и саморъчно изписване на трите имена на купувача в двата документа. Нямало
доказателства ищеца да е уведомил ответника за заплащането на дължимото от нея
задължение към „А1 България“ЕАД по процесния договор, каквото било изискването на
чл.143 ал.2 от ЗЗД. Направеното изявление от „Състейнъбъл бизнес солюшънс“АД до
ответника не било достигнало до нея, като липсвали представени доказателства в тази
насока. С представеното по делото уведомление по чл.143 от ЗЗД, ищецът уведомявал
ответника за намерението си да изпълни задължението й в случай, че в срок до 13.01.2019г.
тя сама не заплати сумата от 195,50 лева на „А1 България“ЕАД. Представената обратна
разписка за връчване на уведомлението не била годна да удостовери връчването, тъй като
останала непотърсена от адресата. Не били отбелязани и датите, на които е посещаван
адреса, както и отразяване дали и кога са оставяни съобщения за получаване на пратката. На
следващо място, от съдържанието на Договора за поръчителство било видно, че
правоотношенията между страните по него възниквали само по отношение на вземания, за
които ищецът е извършил т.нар.“Скоринг“. Налице била уговорка, според която
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“АД в качеството на поръчител се задължавал да отговаря
пред „А1 България“ЕАД за задълженията на абонати, сключили Договор за продажба на
изплащане в резултат на получено одобрение от „Състейнъбъл бизнес солюшънс“АД, в
2
рамките на извършен Скоринг по договора. В настоящият случай, нито се твърдяло, нито се
доказвало процесния договор за продажба на изплащане да е бил сключен въз основа на
получено одобрение от ищцовото дружество в рамките на извършен скоринг по договора. В
случая не били налице предпоставките за възникване на поръчителската отговорност на
ищеца, поради нереализиране на фактическия състав по т.3 от Раздел ІV „Поръчителство“
на Договора за поръчителство. На следващо място в Договора за поръчителство липсвали
конкретни данни за наличие на действително задължение на третото лице към кредитора и
сделката, от която произтича това задължение, води до неопределеност и на предмета на
договора за поръчителство. От друга страна, счита, че по делото не се доказвало, че ищеца е
заплатил в полза на „А1 България“ЕАД дължимата от ответника сума в размер на 195,50
лева. На последно място намира, че доколкото покана от ищеца до ответника за изпълнение
на задължението му не била отправяна, не се дължало обезщетение за забава, като иска за
сумата от 22,32 лева също следвало да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за продажба на изплащане
№********* от 21.02.2019г., „А1 България“ЕАД продало на ответника Н.Н. ** мобилно
устройство „Xiaomi Redmi S2 32GB Grey“, като купувача се задължила да заплати цената на
вещта при условията на разсрочено плащане. Определен бил начинът на плащане на
устройството, като ответника дължала да заплати на продавача първоначална вноска от
31,32 лева, както и още 23 месечни вноски, с включена лихва в размер на 4,95 % годишно,
като общата стойност на всички вноски е 195,50 лева. Съгласно т.9.1.2 от Договора,
продавачът имал право да обезпечи вземанията си по Договора, когато купувача е
физическо лице, с поръчителство от трета страна.
На 21.02.2019г., ответникът е подписала Декларация за съгласие за обработка на
лични данни, за извършване на кредитна оценка от трети лица, съгласно която дава съгласие
за обработка на личните й данни за извършване на кредитна оценка, чиито резултата ще
имат значение при оценка от А1 на възможностите за сключване на договор за продажба на
изплащане и закупуване в брой на устройство или друго обезпечение, при сключване на
договор. Наред с това, изрично декларира, че е уведомена за това, че при сключване на
договор за продажба на изплащане след получено одобрение въз основа на настоящото
заявление, дължимите от нея суми ще бъдат обезпечени с поръчителство от трето лице-
ищеца по настоящото дело, като в случай, че не заплати дължимите суми за полученото
крайно устройство, то поръчителят ще заплати задължението й към „А1 и в последствие ще
търси тези суми от нея, като кредитор на задължението.
Съгласно представения с исковата молба Приемо -предавателен протокол за закупено
крайно устройство, на 21.02.2019г. „А1 България“ЕАД предоставило на купувача Н.Н. **
апарат „Xiaomi Redmi S2 32GB Grey“.
От приетия като доказателство по делото препис от Договор от 07.11.2014г., сключен
между „Мобилтел“ЕАД, с настоящо наименование „А1 България“ЕАД и ищеца
3
„Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“АД се установява, че страните са се договорили мобилния
оператор да възложи на ищеца срещу възнаграждение да извършва кредитен скоринг на
потребител с цел сключване на Договор за продажба на изплащане , в зависимост от
изготвена кредитна оценка и определения кредитен лимит, както и гарантиране чрез
поръчителство на вземанията на „Мобилтел от абонати по Договор за продажба на
изплащане, сключен въз основа на Скоринг и одобрение от СБС до размера на кредитния
лимит. Съгласно така сключения Договор, „Скоринг“ или Кредитен скоринг“ означава
статистически анализ, който се извършва от СБС с цел определяне кредитоспособността на
даден потребител чрез изготвяне на кредитна оценка; определяне на кредитен лимит и
одобряване или отхвърляне на потребителя, посочен в заявка за кредитна оценка, за
сключване на Договор за продажба на изплащане с Мобилтел. Изготвянето и
предоставянето на кредитна оценка от страна на ищеца на потребителя трябвало да стане до
10 минути от подаване на онлайн искането от страна на Мобилтел за такава оценка.
Съгласно раздел IV от Договора, ищецът в качеството на поръчител се задължавал да
отговаря пред Мобилтел за задълженият на абонати, сключили Договор за продажба на
изплащане в резултат на получено одобрение от СБС в рамките на извършен скоринг. В
раздел VIII от Договора е предвидено, че същия се сключва за срок от 1 година, считано от
датата на подписването му. Срокът на въпросния Договор е бил продължаван от страните с
Анекс от 15.03.2016г., Анекс от 12.12.2016г., Анекс от 30.11.2017г., Анекс от 05.06.2018г.,
Анекс от 01.10.2018г. и Анекс от 08.08.2019г., като съгласно последния от анексите,
договора е валиден за срок от 1 година, считано от датата на сключването му.
Видно от приетия като доказателство по делото Приемо-предавателен протокол
№243/16.09.2019г., представител на „А1 България“ЕЯАД е предал на служител на ищцовото
дружество справка, съдържаща списък с абонатите и размера с просрочените задължения,
произтичащи от договори, гарантирани с поръчителство от СБС, сред които Н. В. Н., която
по Договор от 21.02.2019г. дължала сумата от 195,50 лева.
С Уведомление по чл.143 от ЗЗД за намерение за изпълнение на ликвидно и
изискуемо задължение, ищецът уведомил ответника, че по силата на Договор от
07.11.2014г., сключен между „А1 България“ЕАД с предишно наименование
„Мобилтел“ЕАД и „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“АД вземанията по процесния договор
за продажба на изплащане са били гарантирани от ответника чрез поръчителство. Предвид
неизпълнението на договорните задължения от страна на купувача, „А1 България“АД
прекратило договора за продажба на изплащане, като дължимата сума по него била в размер
на 195,50 лева. Ответникът е уведомена също така, че ищецът, в качеството на поръчител,
ще заплати натрупаното от Н.Н. задължение към „А1 България“ЕАД, след изтичането на
срока за доброволно изпълнение на 13.11.2019г. Предупредена е също така, в случай на
плащане, своевременно да уведоми поръчителя за това. Въпросното Уведомление е било
изпратено с препоръчано писмо до ответника на посочения в процесния договор за
продажба на изплащане адрес, като видно от представената обратна разписка пратката е
останала непотърсена.
4
Видно от представеното си исковата молба Платежно нареждане от 21.02.2020г.,
ищецът е превел по сметка на „А1 България“ЕАД сумата от 56814,16 лева
Съгласно приетия като доказателство по делото Приемо- предавателен протокол
№274/13.03.2020г. служител на „А1 България“ЕАД е предал на представител на ищцовото
дружество справка, съдържаща списък с абонатите, за които на 21.02.2020г. СБС в
качеството на поръчител изпълнил вместо тях задълженията им към „А1 България“ЕАД,
произтичащи от договори за продажба на разсрочено плащане, гарантирани чрез
поръчителство от СБС, като сред същите попада и задължението на ответника по Договор от
21.02.2019г. в размер на 195,50 лева за закупено устройство „Xiaomi Redmi S2FB Grey“.
Поради неизпълнение на задължението на ответника към поръчителя, на 23.04.2021г.
той депозирал в РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК. Образувано било ч.гр.д.№669№2021г., по което на 26.04.2021г. съдът издал Заповед
№91 за изпълнени ена парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил на Н. В. Н.
да заплати на ищеца сумата от 195,50 лева главница, мораторна лихва за периода от
21.02.2020г. до 06.04.2021г. в размер на 22,32 лева, законна лихва върху главницата, считано
от 23.04.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и деловодни разноски в
размер на 325 лева. В законоустановения срок, ответникът депозирала възражение против
издадената заповед за изпълнение, като заявила, че не дължи посочените в нея суми, поради
което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск
против нея.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде
признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед
№91/26.04.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РС-
Димитровград по ч.гр.д.№669/2021г.
Безспорно установено по делото е, че между „А1 България“ЕАД и ответника Н. В. Н.
са възникнали договорни отношения във връзка с подписани между страните Договор за
продажба на изплащане №*********/21.02.2019г., като във връзка с него Н. е закупила
устройство „Xiaomi Redmi S2 32GB Grey“. Няма спор и относно това, че на 07.11.2014г.
между „Мобилтел“ЕАД, с настоящо наименование „А1 България“ЕАД и ищеца по делото е
бил сключен Договор, съгласно който ищцовото дружество се е задължило срещу
възнаграждение да извършва кредитен скоринг на потребител с цел сключване на договор за
продажба на изплащане в зависимост от изготвена кредитна оценка, както и да гарантира
чрез поръчителство вземанията на „Мобилтел“ЕАД от абонати по договор за продажба на
изплащане, сключен въз основа на скоринг.
Спорно по делото е придобил ли е качеството на поръчител ищеца по отношение на
вземанията, които ищеца има към ответника по процесния Договор за продажба на
изплащане; уведомил ли е ищеца ответника за предявеното от кредитора вземане към него
преди извършване на плащането на дължимата сума; платена ли е била въпросната сума от
5
поръчителя в полза на кредитора.
На първо място, предвид направеното от пълномощника на ответника в проведеното
на 14.12.2021г. заседание по делото изявление, съдът намира за безспорно установено, че
процесния Договор за продажба на изплащане, както и съпътстващите го документи-
Приемо –предавателен протокол за закупено крайно устройство от 21.02.20219г. и
Декларация за съгласие за обработка на лични данни, за извършване на кредитна оценка от
трети лица от 21.02.2019г., са подписани от страна на ответника. В този смисъл, няма спор,
че Н. В. Н. е сключила процесния Договор за продажба на изплащане, както и че е получила
от мобилния оператор собствеността на договореното устройство „Xiaomi Redmi S2 32GB
Grey“. Също така, с оглед на подписаната от нея Декларация за съгласие за обработка на
лични данни, за извършване на кредитна оценка от трети лица от 21.02.2019г., следва да се
приеме за безспорно установено, че ответника е била наясно, че дава съгласие за обработка
на личните й данни за извършване на кредитна оценка, във връзка с възможностите за
сключване на договор за продажба на изплащане и закупуване в брой на устройство, както и
че при сключване на такъв договор, дължимите от нея суми ще бъдат обезпечени с
поръчителство от трето лице- ищеца по настоящото дело.
Самият Договор за продажба на изплащане съдържа всички необходими реквизити-
срок, цена, предмет и подписи на страните, порази което се явява валидно действащ и
обвързващ „А1 България“ЕАД и Н. В. Н.. Доколкото вещта, посочена в Договора е била
реално предадена на ответника, то за нея е възникнало задължение да плати на мобилния
оператор първоначална вноска, както и още 23 месечни вноски, чиято обща стойност е
195,50 лева. Въпросният Договор е бил сключен след като от страна на мобилния оператор
изрично е било посочено в т.9.1.2, че има право да обезпечи вземанията си с поръчителство
от трета страна, а в горепосочената Декларация ответника е декларирала, че е уведомена, че
във връзка с договора за продажба на изплащане дължимите от нея суми ще бъдат
обезпечени с поръчителство от трето лице- ищеца по настоящото дело, като в случай, че тя
не заплати дължимите суми за полученото крайно устройство, то поръчителят ще заплати
задължението й към „А1 България“ЕАД и в последствие ще търси тези суми от нея, като
кредитор на задължението. Следва да се има предвид, че Договорът за поръчителство не е
съглашение между длъжник и поръчител, а такова между кредитор и поръчител.
Поръчителят поема задължение не към длъжника, а към кредитора на длъжника да отговаря
за изпълнение на неговото задължение. Законът не изисква съгласие на длъжника за
поемане на поръчителство. В този смисъл е имал случай да се произнесе и ВКС с Решение
№1647/03.12.1094г. по гр.д.№803/1984г. І г.о. и Решение №351/12.06.1995г. по гр.д.
№2635/1994г. на V г.о. Облигационната връзка при договора за поръчителство възниква с
постигане на съгласие, при което поръчителят поема отговорността да изпълни
задължението на длъжника, като това съгласие между кредитор и поръчител следва да бъде
писмено оформено, както е направено и в настоящия случай.
На следващо място, от страна на ответника по делото не се твърди, нито пък се
представят доказателства, за изпълнение на задълженията по Договора за продажба на
6
изплащане. Поради това, на 16.09.2019г. „А1 България“ЕАД връчило на ищеца Приемо-
предавателен протокол №243 със Справка, съдържаща списък с абонатите и размера с
просрочените задължения, произтичащи от договори, гарантирани с поръчителство от СБС,
която съгласно т.2.2.3 от Договора за поръчителство от 07.11.2014г. представлявала покана
към поръчителя за плащане на просрочените задължения на абонатите, чиито договори са
били гарантирани от него чрез поръчителство. Видно от същия списък е, че в него фигурира
и името на ответника, като е посочено, че задължението й е в размер на 195,50 лева и
произтича от Договор от 21.02.2019г.
В тази връзка, ищецът е изпратил до ответника писмено уведомление, с което я е
уведомил, че ако в срок до 13.112019г. не заплати на „А1 България“ЕАД задълженията си,
произтичащи от процесния Договор за продажба на изплащане, както и да уведоми за това
ищцовото дружество, последното в качеството на поръчител ще заплати задължението, като
ще встъпи в правата на кредитора до размера на това задължение. Въпросното уведомление
е било изпратено с препоръчано писмо до ответника на адреса, посочен от нея в Договора за
продажба на изплащане, но е останало невръчено, поради това, че не е било потърсено от
Н..
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че доколкото не е била
надлежно уведомена от поръчителя по реда на чл.143 от ЗЗД, то той нямал основание да
предяви настоящия иск и да претендира присъждане на заплатената в полза на кредитора
сума. При правната квалификация по чл.143 ал.1 от ЗЗД и при липса на възражения от
страна на ответника, предвидени в ал.2 на чл.143 от ЗЗД- че е платил или че има
възражения, каквито би могъл да направи пред кредитора, съдът счита, че уведомяването от
поръчителя на длъжника за отправено към него искане от страна на кредитора за плащане,
както и за самото плащане, не са подлежащи на установяване от поръчителя предпоставки за
уважаването на иска.
Длъжникът и поръчителят отговарят солидарно пред кредитора, поради което той
може да претендира изпълнение от всеки от тях и едновременно от двамата, няма право да
получи повече от дължимото. Когато кредиторът предяви вземането си срещу длъжника,
правното положение на поръчителя с нищо не се засяга. Когато кредиторът предяви
вземането си срещу поръчителя, последния трябва да уведоми длъжника, за да узнае
възраженията му, инак той рискува да плати недължимо или в повече, а и длъжника ако не
знае за извършеното плащане от поръчителя, може да продължи да изпълнява на кредитора.
Задължението на поръчителя да уведоми длъжника е уредено, за да бъдат избегнати тези
усложнения. Когато поръчителят има доверие на кредитора, той плаща на свой риск /за да
избегне разноските по делото и разноските по принудителното изпълнение/. Ако
задължението е съществувало, той получава регрес срещу длъжника за всичко, което е
платил със законната лихва от деня на плащането. При неуведомяване, длъжникът запазва
единствено възраженията си срещу кредитора- само тях той може да противопостави на
платилия поръчител. Длъжникът не получава никакви права срещу поръчителя поради
неуведомяването му.
7
На последно място, видно от приетите като доказателства по делото Платежно
нареждане от 21.02.2020г. и Приемо –предавателен протокол №274/13.03.2020г., съдържащ
справка със списък на абонатите, за които ищцовото дружество, в качеството на поръчител,
е изпълнило вместо тях задълженията им към „А1 България“ЕАД, произтичащи от договори
за продажба на разсрочено плащане, гарантирани чрез поръчителство от СБС, на
21.02.2020г. в качеството на поръчител ищецът е заплатил в полза на кредитора и
задължението на ответника по Договор от 21.02.2019г. в размер на 195,50 лева за закупено
устройство „Xiaomi Redmi S2FB Grey“. По този начин, ищецът е встъпил в правата на
кредитора, като от същата дата ответникът му дължи плащане на сумата от 195,50 лева без
да е необходимо да бъде изрично поканен за това плащане преди депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
С оглед на това, предявения иск за сумата от 195,50 лева, представляваща главница-
платено от страна на ищеца, в качеството на поръчител на ответника по Договор за
продажба на изплащане от 21.02.2019г., се явява основателен и доказан.
Предвид основателността на главния иск, следва да бъде уважен и иска за мораторна
лихва за периода от 21.02.2020г.- датата на заплащане на главницата от 195,50 лева от
поръчителя на „А1 България“ЕАД, до 06.04.2021г. С помощта на електронен калкулатор за
изчисляване на законна лихва от сайта на НАП съдът изчисли, че въпросната лихва за този
период е в размер на 22,32 лева, така както претендира и ищеца в исковата си молба.
Предвид изложеното, съдът счита, че предявения иск се явява основателен и доказан,
поради което следва да се постанови решение, с което да се признае за установено, че
ответника дължи на ищеца сумата от 195,50 лева главница, мораторна лихва за периода от
21.02.2020г. до 06.04.2021г. в размер на 22,32 лева, законна лихва върху главницата, считано
от 23.04.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед
№91/26.04.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№669/2021г. по описа на РС-Димитровград.
При този изход на делото, в полза на ищеца следва да се присъдят направените
деловодни разноски, от които 75 лева- платена държавна такса и 300 лева – адвокатско
възнаграждение. Направеното от страна на пълномощника на ответника възражение за
прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение се явява неоснователно,
доколкото същото е в минималния предвиден размер по Наредба №1/2004г. за размера на
минималните адвокатски възнаграждения.
На последно място, ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца и
направените деловодни разноски по ч.гр.д.№669/2021г. по описа на РС-Димитровград, 25
лева-държавна такса и 300 лева- адвокатско възнаграждение, което също е в минималния
предвиден в горепосочената Наредба размер и не следва да бъде редуцирано от съда.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
8
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. В. Н., с ЕГН **********, от
Димитровград, ул.“**“ **, че дължи на „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС”АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“** №4, вх.А, ет.6,
представлявано от **, сумата в размер на 195,50 лева (сто деветдесет и пет лева и петдесет
стотинки), представляваща главница – платена сума по Договор за поръчителство от
07.11.2014г., сключен между „Мобилтел“ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“АД, с
което е погасено задължение на Н. В. Н. към“А1 България“ЕАД, с предишно наименование
„Мобилтел“ЕАД по Договор за продажба на изплащане №*********/21.02.2019г., лихва за
забава за периода от 21.02.2020г. до 06.04.2021г. в размер на 22,32 лева /двадесет и два лева
и двадесет и три стотинки/, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
23.04.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед
№91/26.04.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№669/2021г. по описа на РС-Димитровград.
ОСЪЖДА Н. В. Н., с ЕГН **********, от Димитровград, ул.“**“ **, да заплати на
„СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС”АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ул.“** №4, вх.А, ет.6, представлявано от **, сумата в размер на 375
лева /триста седемдесет и пет лева/ деловодни разноски, както и сумата от 325 лева,
представляваща разноски по ч.гр.д.№669/2021г. по описа на РС-Димитровград.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
9