№ 23
гр. С., 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА
Членове:полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ
Даниел Луков
при участието на секретаря ТАНЯ ИЛ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от Даниел Луков Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20226000600052 по описа за 2022 година
образувано по жалба на подсъдимата Е. В. И. от в.ф. .....-Б., чрез нейния
защитник и по жалба на частните обвинители срещу присъда № 3 от
08.03.2022 г. по НОХД 202/2021 г. на Софийския военен съд.
С обжалваната присъда Софийският военен съд е признал подсъдимата
за виновна в това, че около 07.20 часа на 20.05.2020 година, в град С., на ул.
„Б.Ш.” срещу № ..., при управляване на МПС – собствения си л.а.“О..“ с рег.
№ ....., в посока от град С. към град Б., нарушила правилото за движение на
чл. 21, ал.1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в км/ч: в населено място 50 км/час“, като управлявала МПС-то си
със скорост 66 км/час и след възприемане на опасността за движението си –
навлизане на пътното платно и предприемане на пресичане от дясно на ляво
по посоката на движението й на пешеходеца В. А., не намалила скоростта си,
а вместо това предприела маневра завиване наляво към пътната лента за
насрещно движение и предизвикала ПТП, като блъснала с предна дясна част
на автомобила си пресичащият пътното платно пешеходец и по
непредпазливост причинила смъртта му, поради което и на основание чл. 343,
ал.1, б.“в“ вр. чл. 342, ал.1 предложение 3 от НК и при условията на чл.54 от
НК я осъдил на 2 /две/ години лишаване от свобода.
1
На основание чл. 66, ал.1 от НК отложил изтърпяването на така
наложеното й наказание с изпитателен срок от 4 /четири/ години.
На основание чл. 343г от НК лишил подсъдимата от право по чл. 37, т. 7
от НК да управлява МПС за срок от 2 /две/ години.
С присъдата съдът се произнесъл по въпроса за веществените
доказателства, както и за разноските по делото.
Във въззивната жалба и уточненията към нея, подадена от защитника на
подсъдимата, се сочат доводи за незаконосъобразност на присъдата.
В съдебно заседание подсъдимата и нейния защитник поддържат
жалбата.
В жалбата на повереника на частните обвинители, както и в направените
уточнения към нея, се претендира увеличаване на размера на наложеното на
подсъдимата наказание, с налагане на ефективно изтърпяване на същото.
Прокурорът заяви, че жалбите са неоснователни и следва да бъдат
оставени без уважение.
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимата старшина И. постъпила на военна служба на 23.11.1994г.
във в.ф. ..... – Б.. Заемала различни длъжности, като последно била на
длъжност „разузнавач-специалист“. В работата си проявява професионализъм,
старание и точност. Изпълнява качествено поставените й задачи. Проявява
дисциплинираност, инициативност, коректност и колегиалност. Проявява
много добра психическа устойчивост.
Сутринта на 20.05.2020 година подсъдимата потеглила с личния си лек
автомобил „О..“ с рег. № ..... от дома си в гр. С., ж.к. „...“ за местоработата си
в гр. Б.. Около 07.20 часа подсъдимата управлявала автомобила си и се
движила по ул. „Б.Ш.“ с посока на движение от гр. С. към гр. Б.. Движила се
със скорост 66 км/ч, макар че в този участък бил поставен пътен знак „В26“,
който задължава водачите на МПС да се движат със скорост до 50 км/ч. По
пътя нямало движение на други автомобили. Светлината била дневна, сухо
пътно платно, ясна и отлична видимост. Пътят е прав, двулентов, с
непрекъсната линия. На 98 метра преди местопроизшествието, вдясно от
пътя, имало 3 броя пътни знаци: „Б-3 път с предимство“, „В-27- забранен
престой и паркиране“ и „ Г-4 направо и надясно след знака“. На 60,6 метра
вдясно от пътното платно започва уширение на пътя, с пътна маркировка за
десен завой, както и поредица от диагонално паркирали леки автомобили,
като пътната маркировка вдясно до уширението е непрекъсната, а в
следващия участък е прекъсната. На 7,9 м. има пътен подход с асфалтово
покритие към оградения двор на № .... Пътното платно в района на ПТП е с
две ленти за движение, по една за всяка посока с обща широчина 7,10 м., като
лентата вдясно е 3,40 м., а другата – 3,70 м. Вляво от пътното платно има
паркинг за автомобили и на него имало паркирани напречно коли. В същото
това време гражданското лице В. А., който работил като охранител, с
месторабота ул. „Б.Ш.“ № ..., бил сменен от своя колега свидетеля Н. и си
2
тръгнал от местоработата си. Пострадалият излязъл от сградата на фирмата,
преминал през двора и излязъл през портала на фирмата. От там след
десетина метра отишъл до пътното платно. Пешеходецът В. А. бил вдясно от
десния край на лентата за движение, на разстояние от около 21 метра преди
ориентира при огледа на местопроизшествието. В момента, в който
автомобилът, управляван от подсъдимата, се е намирал на разстояние 34 – 35
метра преди мястото на удара, пешеходецът А. предприел пресичане на
платното за движение от дясно на наляво спрямо посоката на движение на
автомобила и със скорост от 5 км/ч. Подсъдимата И. възприела пешеходеца
със закъснение от 0,47 секунди и предприела маневра по смяна на лентата на
движение, отклонявайки автомобила вляво по посоката на движението си. Не
могла да избегне пешеходеца и последвал удар от предна дясна част на
автомобила, в края на предната броня и десния калник, в лявата страна на
пешеходеца. Тъй като удара от автомобила настъпил под масовия център на
тялото на пострадалия, той се наклонил към автомобила, главата му се
ударила в челното стъкло и дясната колонка, след което било отхвърлено
напред, като в първоначалния момент полетял над височината на автомобила.
След приземяването на тялото на пешеходеца на 5 - 6 метра преди линията на
ориентира при огледа на местопроизшествието, същото започнало да се
плъзга по пътната настилка и се установило на мястото, описано в протокола
за оглед. На В. А. били причинени закрита черепно-мозъчна травма,
охлузване и кръвонасядане в лявата слепоочна област, оток и кръвонасядане
на клепачите на лявото око, разкъсно-контузна рана над дясното око, дребни
охлузвания по дясната скула, дясната буза и дясната повърхност на носа,
разкъсно-контузна рана на брадичката вдясно, кръвонасядане на меката
черепна покривка вляво слепоочно, субарахноидален кръвоизлив в ляво
теменно слепоочно с пробив в мозъчните стомахчета, тежка гръдна травма,
двустранно счупване на ребра, масивен излив на кръв в гръдната кухина,
разкъсване на дъгата на аортата, разкъсване на дясното предсърдие и
перикардната торбичка, контузия и разкъсвания на белите дробове, тежка
гръбначно-мозъчна травма с отваряне на гръбначномозъчния канал и пълно
прекъсване на гръбначния мозък на ниво трети четвърти гръден прешлен,
коремна травма с кръвонасядане на капсулата на левия бъбрек, повърхностни
разкъсвания на черния дроб, контузия на чреводържателя, излив на кръв в
коремната кухина, открито счупване на лявата лакътна кост, разкъсно-
контузна рана на дясното бедро, охлузвания, кръвонасядания на гръдния кош,
корема и крайниците, анемия на вътрешните органи, шокови бъбреци, оток на
мозъка и белите дробове. Причината за смъртта на пострадалия А. е тежката
гръдна травма с увреждания, несъвместими с живота, довела много бързо до
развитие на остра дихателна и сърдечносъдова недостатъчност. Между
получените травматични увреждания вследствие претърпяното ПТП и
настъпилата смърт на В. А. е налице пряка и непрекъсваща се причинно-
следствена връзка. Установените травматични увреждания се дължат на
действието на твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия и
отговарят да са получени при процесното ПТП. Според морфологията и
локализацията на травматичните увреждания на А., съпоставени с
3
деформациите по автомобила, е видно, че пострадалият е ударен в лявата
страна на тялото му, с предна дясна част на автомобила, в края на предната
броня и десния калник. Тъй като удара е настъпил под масовия център на
тялото на пострадалия, същото се наклонило към автомобила, последвал е
удар на гръдния кош в дясната колонка, при което е получена тежката гръдна
травма, която се явява и непосредствената причина за смъртта, както и
счупването на лявата лакътна кост. Главата на пострадалия е продължила
движението си, при което се е ударила в челното стъкло, вследствие на което
е получена черепно-мозъчната травма. След това тялото е било отхвърлено
напред и след приземяването същото е започнало да се плъзга по пътната
настилка и се е установило на мястото, описано в протокола за оглед.
Причина за ПТП-то са действията на водачката И., която е преценила
опасността със закъснение и е предприела действия по смяна на лентата за
движение, отклонявайки автомобила на ляво по посоката на движение на
пешеходеца. Подсъдимата сама виновно се е поставила в тази ситуация, тъй
като се движила със скорост от 66 км/ч вместо с разрешената скорост от 50
км/ч. При движение с разрешената скорост от 50 км/ч в района на
местопроизшествието и при предприемане на аварийно спиране, подсъдимата
е могла да избегне произшествието, като не може да установи автомобила
преди мястото на ПТП, но ще осигури време на пешеходеца да излезе от
коридора на движение на автомобила, т.е. автомобилът ще мине зад гърба на
пострадалия. Като основна причина за настъпване на удара между лекия
автомобил и пешеходеца е предприетата неправилна маневра завой наляво, а
не аварийно спиране с продължаване на праволинейното й движение.
Подсъдимата старшина И. спряла автомобила си и веднага отишла до
пострадалия А., за да му окаже помощ, но същият не дишал, нямал пулс и бил
починал. Мястото на удара от автомобила върху пешеходеца по дължина на
платното на движение е на 21,10- 21,20 м метра преди линията на ориентира,
а по широчина на 2,60 – 2,70 м вляво от десния край на платното за движение
на автомобила. Мястото на удара е в лентата на движение на автомобила на
подсъдимата. Скорост на пешеходеца от 5 км/ч, отговаря на придвижване със
спокоен ход, като направлението на движение на пешеходеца било отдясно на
наляво спрямо посоката на движение на автомобила под ъгъл от 84 градуса,
като по този начин тялото на пострадалия пешеходец е било с лявата си
страна към автомобила. Автомобилът към момента преди удара подсъдимата
е отклонила вляво под ъгъл от порядъка на 80 градуса, като подсъдимата не е
предприела спиране преди удара, а скоростта на процесния автомобил в
района на произшествието е била от порядъка на 66 км/ч. Опасната зона за
спиране на лек автомобил „...“ за конкретните пътни условия и скорост от 66
км/ч е 44,83м. Опасната зона за спиране на лек автомобил „...“ за
конкретните пътни условия и скорост от 50км/ч е 29,78м. Подсъдимата е
имала видимост към пешеходеца при отстояние на автомобила й от 34.64
метра до мястото на удара. Тя е имала възможност да възприеме пешеходеца
в момента на навлизането му в лентата за движение на автомобила. При
скоростта си на движение от 66 км/ч тя не е имала възможност да спре преди
мястото на удара. Ако се била движила с разрешената скорост от 50 км/ч, би
4
имала техническата възможност да спре автомобила си. При запазване на
праволинейното си движение и при двете скорости и предприемане на
спиране тя е могла да предотврати произшествието като пропусне
пешеходеца да излезе извън коридора на движение на автомобила, а
автомобилът й да премине зад гърба на пешеходеца. Подсъдимата при
отклоняване на масовия център на автомобила вдясно на разстояние 1м., без
да предприема спиране и при скорост на движение от 66 км/ч, би могла да
предотврати удара, като е могла да извърши такава маневра. Тя е имала и
възможност да предотврати произшествието, като се отклони вдясно на
разстояние от 1,0 м., без да предприема спиране. След преминаването зад
гърба на пешеходеца водачката е имала възможност да възстанови
движението си в лентата за движение на разстояние от около 1,0 м от десния
й край. Имало е възможност и за предотвратяване на произшествието от
страна на водачката на автомобила при скорост на движение в района от 50
км/ч при своевременна реакция и предприемане на спиране от нейна страна и
запазване на праволинейното движение на автомобила. В този случай същата
би могла да предотврати произшествието, като премине зад гърба на
пешеходеца.
В същото това време свидетелят капитан Г. пътувал с автомобила си по
ул. „Б.Ш.“ с посока на движение към град С.. Като видял, че на пътното
платно лежи човек и спрения автомобил на подсъдимата старшина И., веднага
спрял вдясно на пътя. Отишъл до лежащия В. А. и проверил пулса му и на
двете му ръце, но не усетил такъв. Видял, че подсъдимата видимо не е
пострадала и се обадил на тел. 112 и съобщил за ПТП-то. Около 07.40 часа на
местопроизшествието пристигнали екип на ОДП – СДВР и след тях и два
екипа на Спешна помощ. Медицинските лица констатирали смъртта на В. А..
Подсъдимата била изпробвана за алкохол с техническо средство Алкотест
„Дрегер 7510” № ..... и за наркотици с Дрегер „Drug test 5000“ №...., като и
двете проби били отрицателни.
Военно – апелативният съд, след проверка на обжалвания
първоинстанционен акт, констатира следното:
Първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално
нарушение, което се състои в липса на мотиви и в тази връзка настоящата
инстанция следва да упражни правомощията си визирани в чл. 335, ал. 2 вр.
чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК. Тази липса на мотиви, както по фактите-
относно анализа на доказателствената съвкупност, така и по правните изводи,
не може да бъде санирана, но за сметка на това може да бъде отстранена при
новото разглеждане на делото. Изискването за мотивиране на съдебните
актове е конституционно установено в чл. 121, ал. 4 от Конституцията на
Република България. Мотивирането на вътрешното съдийско убеждение е
важна гаранция за правото на справедлив процес по чл. 6 от ЕКПЧОС( в този
смисъл са Решенията Salov v. Ukraine, 65518/01, 6 септември 2005 г., Boldea
v. Romania, 19997/02, 15 февруари 2007 г). Мотивите трябва да дадат
представа за констатациите на съда относно релевантните към предмета на
доказване факти и тяхната правна квалификация, което не е сторено.
В конкретния случай още в посочването на възприетата от него
5
фактическа обстановка съдът е допуснал противоречия в своите мотиви. На л.
145 от първоинстанционното производство съдът е посочил, че при
движение със скорост от 50 км/ч. и предприемане на аварийно спиране
подсъдимата не е можела да установи автомобила си преди мястото на
станалото ПТП, но е щяла да осигури време на пешеходеца и автомобилът е
щял да мине зад гърба на пострадалия. На гърба на същата страница обаче
съдът вече приема, че ако подсъдимата се била движила с 50 км/ч., то тя е
щяла да спре автомобила си. И още в следващото изречение заявява убедено,
че и при 66 км/ч, и при 50 км/ч. и запазване на праволинейното си движение,
подсъдимата е могла да предотврати произшествието, като пропусне
пешеходеца пред себе си. При това положение неясна остава волята на съда
дали в крайна сметка подсъдимата е можела или не е имала техническа
възможност да установи автомобила си в покой преди мястото на удара с
пешеходеца.
Неяснота съществува и относно приетата от съда причина за
настъпилия съставомерен резултат - на л. 146 от първоинстанционното
производство, в съответствие и с изложеното в обвинителния акт, съдът
приема като причина нарушението на правилото за движение по чл. 21, ал.1
от ЗДвП, а на л. 147 от делото като причина за настъпилото ПТП е прието
действията на подсъдимата и по-конкретно се сочи, че тя е възприела
опасността със закъснение, за което пък няма повдигнато обвинение и е
налице свръх петитум в произнасянето. И на гърба на същата тази страница се
посочва и трета основна причина за станалото ПТП - предприетата от
подсъдимата маневра завой наляво.
В мотивите към първоинстанционния съдебен акт липсват каквито и да
било мотиви защо съдът е приел, че пострадалият пешеходец се е движил по
платното за движение със скорост 5 км/ч., отговаряща на движение със
спокоен ход, при положение, че в обвинителния акт прокурорът е приел, че А.
тръгнал да пресича пътното платно тичайки. В тази връзка са правени
възражения от защитника на подсъдимата адв. Д. в хода на цялото
провеждано съдебно следствие, които възражения са останали без отговор в
мотивите на съда. Без отговор са останали и твърденията на защитника, че
промяната в приетото от експертите като скорост на движение на пешеходеца
и приетото от обвинителната власт водят до съвсем различен механизъм за
осъществяване на произшествието. Всъщност, настоящата инстанция, в този
си състав, намира, че всички направени от защитника на подсъдимата
възражения не са намерили своя отговор в мотивите на първата инстанция.
Така например съдът не е отговорил в своите мотиви защо е приел, че
подсъдимата се движила точно със скорост от 66 км/ч, при положение, че
вещите лица в своето заключение посочват още три различни варианта за
нейната скорост – минимална от 57,24 км/ч., максимално възможна от 68,62
км/ч., и най-вероятна от 62,93 км/ч. Съдът не е дал ясен и недвусмислен
отговор къде в крайна сметка е настъпило произшествието – дали по
широчина на 2,60-2,70м. вляво от десния край на платното за движение,
считано в същата посока или на разстояние от около 1,20м от десния край на
платното за движение или пък на това разстояние, но в лентата за движение
6
на лекия автомобил на подсъдимата. Видно от заключението на комплексната
МАТЕ, в нея експертите са приели, че пешеходецът е направил три крачки от
момента на навлизането си в лентата за движение на автомобила до мястото
на удара. В тази връзка съдът е пропуснал да отбележи в мотивите си какво
включва понятието „платно за движение“, дали се различава от „лента за
движение“ и дали наличното на мястото на произшествието уширение на пътя
попада в някоя от тези хипотези, което пък би могло да доведе до промяна не
само на целия механизъм на станалото ПТП, но и евентуално до промяна на
възприетото от съда от кой момент пешеходецът се е превърнал в опасност за
движението. Впрочем, съвсем безмотивно и декларативно, в отговор на
възраженията на самата подсъдима, съдът е приел, че пешеходецът „ видимо
се е готвил да започне пресичане на пътното платно….“, поради което и се
бил превърнал в опасност за движението в един много по-ранен момент, без
този момент да е определен.
Всъщност, за да отхвърли възраженията на защитника на подсъдимата,
направени в съдебното заседание, съдът не е изложил никакви мотиви.
Задоволил се е единствено да посочи, че не възприема защитната теза, тъй
като тя противоречала на заключението на изготвената по делото комплексна
МАТЕ. Такъв подход не може да бъде толериран, тъй като се отклонява
драстично от стандартите за изготвянето на съдебен акт.
При определянето на вида и размера на наказанието съдът също не е
изложил достатъчно убедителни мотиви, които да дадат отговор на искането
на частните обвинители за определяне на наказанието в един значително
завишен размер, както и за постановяване на неговото ефективно
изтърпяване. Липсват каквито и да било съображения относно семейното и
имотно състояние на подсъдимата, липсва оценка на същата като личност,
поради което и не може да се прецени доколко упражнената спрямо
подсъдимата наказателна репресия е съответна на извършеното от нея.
Касае се до такъв значим недостатък на първоинстанционните мотиви,
който на практика ги приравнява на пълната им липса –в тях не са изтъкнати
основни съображения по решаващите за отговорността на дееца
обстоятелства, както и съотнасянето им към приложимото право. В случая
въззивният съд, макар и инстанция не само по правото, но и по фактите, е
изправен пред хипотеза, в която не може да упражни своите правомощия,
включително и тези по самостоятелно допускане, събиране, проверка, анализ
и оценка на доказателствените материали.
При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд, освен че
дължи произнасяне по изложените вече обстоятелства, следва да обсъди и
възможността за събиране на поисканите от страните пред въззивната
инстанция нови доказателства.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 335, ал. 2 вр. чл. 334, т. 1
от НПК и чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК Военно-апелативният съд
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ Присъда № 3 от 08.03.2022 г. по НОХД 202/2021 г. на Софийския
военен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Софийския военен съд от друг
състав, от стадия на разпоредителното заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8