РЕШЕНИЕ
№ 472
гр. Велико Търново, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Йордан Воденичаров
Любка Милкова
при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20214100500318 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 08.05.2020 година, постановено по гр. дело № 114 по описа на
Еленски районен съд за 2019 година, по иск на М. Й. ДЖ., И.С. К.-П. е осъдена да премахне
поставените от нея врата и катинар на подстълбищното пространство на източно стълбище
на двуетажна жилищна сграда, построена в имот планоснимачен номер 126 по плана на село
Р, Еленско, при граници: улица, поземлен имот пл. № * и поземлен имот пл. № *, както и да
изнесе складираните там вещи. Отхвърлен е искът на М. Й. ДЖ. против И.С. К.-Пе. да
премахне канализационна тръба за отпадни води в мокро помещение в северната част на
първия етаж от описаната по-горе сграда. Отхвърлен е и искът ответницата да преустанови
ползването на стълбището източно на сградата. Съобразно уважената и отхвърлената част от
исковете в полза на всяка страна са присъдени разноски.
Решението е обжалвано от двете страни в неизгодните за тях части. Страните
са изложили оплаквания, съвпадащи с позициите им по същество на спора. Претендират
разноски за второинстанционното производство.
М. Й. ДЖ. е атакувала и определение от 09.10.2020 година, отказващо
намаляване на присъдените в нейна тежест разноски – адвокатско възнаграждение за
пълномощника на насрещната страна, по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
И.С. К.-П. обжалва решението и в частта за разноските с искане да бъде
отменено и вместо него в нейна полза да се присъдят две трети от общия размер на
1
направените разходи, а в полза на насрещната страна – една трета. Такова разпределение
следвало от обстоятелството, че в полза на ищцата е уважен само един от предявените три
иска.
Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.
271 от ГПК, приема:
По същество на спора.
Предявени са искове с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността.
Ищцовата страна - М. Й. ДЖ. - излага в исковата си молба, че с ответницата
притежават части от жилищна сграда, построена в имот планоснимачен номер 126 по плана
на село Р, Еленско, при граници: улица, поземлен имот пл. № * и поземлен имот пл. № *.
Ищцата притежава в собственост част от първия етаж в южната част на сградата, и целия
втори етаж. Ответницата притежавала част от първия етаж в северната част.
Ответницата изградила канал за отпадни води в основите на къщата без
нужните строителни книжа. От тръбата се отделяла влага, рушаща основите на сградата и
предизвикваща течове. Причинявала влага по външната стена. Ответницата ползвала
стълбище, водещо към втория етаж на сградата. Под него изградила килер, ползвайки го за
свои нужди.
С доводи описаното да осуетява пълноценното ползване на имота по реда на
настоящото производство ищцата претендира премахване на канализационната тръба, на
килера в подстълбищното пространство и ответницата да бъде осъдена да преустанови
ползването на водещата до втория етаж стълба с присъждане на разноските по делото.
Ответната страна - И.С. К.-П. – признава, обектите и правата на собственост за
всяка от страните, както са описани в исковата молба. Оспорва исковете с възражения, че
каналът не преминава през принадлежащи на ищцата части от сградата, липсва друг
технически начин за изграждане на канализация. Влагата в сградата не била причинена от
канализационната тръба. Стълбището и пространството под него ответницата придобила по
давност. Посочената в нотариален акт № 70 от 1920 година граница между имотите била
материализирана от ищцата с тухлена ограда. С този градеж сама ищцата осуетила достъпа
си до северната стълба към втория етаж. Налице били предпоставките по чл. 38, ал. 2 от
Закона за собствеността относно ползването на стълбището и пространството под него.
Претендира разноски.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема:
Не се спори, установено е от обясненията на страните, приложените
нотариални актове и скица, че ищцата притежава южната част от първия етаж и целия втори
етаж от жилищната сграда, описана по-горе, а ответницата - частта от първия етаж в
северната част на сградата. Не се спори изграждането на канала за отпадни води. Според
изслушаната в първостепенното производство техническа експертиза тръбата е PVC с ф 110
мм, преминава през каменната основа на северната фасада на сградата и се включва в канала
2
за дъждовни води на тротоара. Дължината й е около метър - метър и половина. Тръбата е
положена без строителни документи и разрешения за изграждане, но няма пряк контакт с
помещенията на ищцата. Без разрешение и строителни книжа е изграден и килерът в
подстълбищното пространство на северната стълба на сградата.
Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност и
основателност на иска за килера и неоснователност на останалите. Постановява решение в
посочения смисъл, водим от следните съображения.
По иска за канализационната тръба.
Както изграждането, така и функционирането й не влияят на пълноценното
ползване на имотите на ищцата. Отрицателната предпоставка по чл. 109 от Закона за
собствеността – препятстването да се упражнява правото на собственост, липсва и искът не
може да бъде уважен.
Твърденията на ищцата, че тръбата отделя влага и руши основи и стени са
голословни и в директно противоречие с констатациите на техническата експертиза. Връзка
между процесната канализация и влагата по външната стена на сградата не е установена.
Тезата на ищцата е голословна.
Експертизата изрично подчертава липсващата техническа възможност каналът
да бъде изграден на нормативно установената дълбочина и да отвежда до магистрален
тръбопровод, защото такъв в селището не е изграден. Налице са предпоставките по чл. 87,
ал. 3 от ЗУТ и отклонението на канала от строителните изисквания се преодолява от
цитираната санираща норма на ЗУТ.
По иска за стълбището.
Както обясненията на страните, така и от заключението на експертизата, е
безспорно, че страните притежават в собственост етаж и части от първия етаж. Това
обстоятелство поставя жилищната сграда под режима на етажната собственост по смисъла
на чл. 37 от ЗС, а стълбището се явява обща част – чл. 38, ал. 1 от ЗС. Общите части се
ползват от всички етажни собственици и затова искът по чл. 109 от ЗС е неприложим.
Ищцата просто не може да се противопостави на ползването на стълбището, независимо
каква част точно от сградата обслужва. На първо место, защото няма обем от права върху
стълбището, който е несъвместим с правата на ответницата. На второ место, защото
ползването на общите части не е пречене по смисъла на чл. 109 от ЗС. Неудобствата относно
ползването на стълбището не дават право по чл. 109 от ЗС – аргумент за по-силното
основание от чл. 45, ал. 1, б.“б“ от ЗС.
По иска за изградения килер в подстълбищното пространство на северната
стълба на жилищната сграда.
Килерът е изграден без строителни книжа и разрешение. Фактът не е спорен и
се потвърждава от експертното заключение. От това обстоятелство директно следва правото
на ищцата да иска премахването му по реда на чл. 109 от ЗС.
3
В ред случаи въпросът дали определено деяние съставлява пречка за
упражняване на правото на собственост по смисъла на чл. 109 от ЗС се решава не
фактически, а законодателно. Това са онези хипотези, в които за дадено действие законът е
предвидил ред или изисквания, при спазването на които то може да бъде извършено.
Строителството и преустройства като пристрояване, надстрояване и други, дори да се касае
за немасивно строителство и за строителство с обслужващо значение, е под такъв режим.
Самият законодател е преценил правомерността на такова действие като го свързва със
спазване на определен ред. След като килерът не е изграден със съответните разрешения на
администрацията, той е незаконен и препяства упражняването на правото на собственост. За
уважаване на такъв иск е достатъчно несъответствие между предписаното от закона и
изграденото, а не е нужно килерът фактически да пречи с нещо на ищцата. За да подчини на
разрешителен режим всеки вид строителство законодателят изхожда от ред фактори –
хигиенични, противопожарни, конструктивни, които могат да влияят на безопасността на
сградата или на оптималното й ползване.
За разлика от канализационната тръба, за която липсва друг технически
вариант да бъде изградена, за килера в подстълбищното пространство това не може да се
каже. Не се и казва от изслушаната експертиза. Бидейки незаконен, той подлежи на
премахване, защото това ще възстанови сградата в първоначалния й вид, а точно това е
гаранцията за пълноценно, извън хипотезите на чл. 109 от ЗС, упражняване на правото на
собственост.
Изходът на спора и правилото на чл. 78 от ГПК сочат, че страните нямат право
на разноски, предвид неоснователността на жалбите им. И двете страни са дали повод за
второинстанционното производство, заради което не могат да се ползват с правата по чл. 78,
ал. 1 и 3 от ГПК.
По разноските, присъдени с атакуваното решение.
Ответницата И.С. К.-П. е доказала разноски в размер на 800 лв. –
възнаграждение за един адвокат, процедурен представител по делото. От тази сума са й
присъдени 533,33 лв. - точно две трети от заплатеното, в каквато насока е развитата в
жалбата теза за обема на правото й на разноски. Жалбата е неоснователна и решението в
частта за присъдените разноски следва да бъде потвърдено.
По частната жалба на ищцата М.Д..
За да откаже изменение на решението в частта за присъдените разноски,
първостепенният съд е приел, че заплатеното от ответницата възнаграждение от 800 лв. не е
прекомерно по смисъла на закона, плащането е доказано, а на ответницата е присъдена част
от него, съразмерна на отхвърлената част от исковете.
Жалбата е неоснователна.
Първостепенният съд правилно е съобразил како фактическата, така и
правната сложност на спора и е изградил обоснован извод, че заплатеното възнаграждение е
разумно. Предпоставките по чл. 78, ал. 5 от ГПК отсъстват и искането за допълнително –
4
извън хипотезата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, редуциране на присъдените разноски е
неоснователно. Съобразявайки тези фактически и правни положения, съдът е постановил
правилно от гледище на процедурния закон определение, което следва да бъде потвърдено
по реда на настоящото производство.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, изцяло решението от 08.05.2020 година,
постановено по гр. дело № 114 по описа на Еленски районен съд за 2019 година.
Потвърждава определение от 09.10.2020 год., постановено по гр. дело № 114 по описа на
Еленски районен съд за 2019 година.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в месечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5