РЕШЕНИЕ
№....................
гр. София, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, І-15 състав в публично заседание на
двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря
Снежана Тодорова
разгледа
докладваното от съдия Вълкова гражданско дело № 5720 по описа
за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 74 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество (ЗОПДНПИ), отм., във връзка с § 5, ал. 2 от преходните и
заключителни разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и отнемане
на незаконно придобито имущество и (ЗПКОНПИ) и чл. 153 и сл. ЗПКОНПИ.
Образувано въз
основа на искане на К.П.К.О.Н.П.И.(КПКОНПИ) за отнемане в полза на държавата на
имущество от А.Н.Б..
Ищецът твърди, че с решение №
232/25.04.2018 г. на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане на незаконно
придобито имущество въз основа на уведомление от Специализирана прокуратура с
вх. № 277/30.01.2017 г. за внесен обвинителен акт срещу А.Н.Б. по досъдебно
производство № 513 ЗМК 214/2016 г. по описа на СДВР, пр.пр.
№ 353/2016 г. по описа на СП за извършено престъпление по чл. 214 НК. Решение за образуване на
проверка е взето от страна на КПКОНПИ на 10.02.2017 г. Поддържа, че вследствие
на извършената проверка се установява наличие на значително несъответствие в
имуществото на ответника по смисъла на чл. 21, ал.2 от ЗОПДНПИ във връзка с §1,
т.7 от ДР на ЗОПДНПИ в размер на 253 454,32 лв.
Претендира (при съобразяване на молба вх. № 262911/19.01.2022 г. и прекратително определение от 11.03.2022 г.) отнемане от
ответника в полза на държавата на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. чл. 62 ЗОДПДНПИ (отм.) на:
- сумата от 15980 лв. - 17% от равностойността
на реално придобита част от недвижим имот спрямо изплатените вноски по
ипотечния кредит;
- сумата
от 14305 лв. - пазарна стойност на отчуждено движимо имущество – л.а.
„Мерцедес“ с рег. № ******;
- сумата от 853,13 лв. - вноски от
ответника по разплащателна сметка IBAN *** “Банка ДСК” ЕАД;
- сумата от 15339,50 лв. - преводи от
трети лица по разплащателна сметка IBAN ***;
- сумата от 195,58 лв. - вноски от
проверяваното лице по разплащателна сметка IBAN *** “Банка ДСК” ЕАД;
- сума в размер на 293,37 лв. - преводи
от трети лица по разплащателна сметка IBAN *** “Банка ДСК” ЕАД;
- сума в размер на 4711,96 лв. - вноски
от проверяваното лице по разплащателна сметка, обслужваща кредитна карта IBAN***.
в “Първа инвестиционна банка” АД;
- сума
в размер на 7064,40 лв. - погасителни вноски от проверяваното лице по кредитна
карта № ******в “Юробанк България” АД.
В срока по чл.
131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез особен представител адв. З.К., в който оспорва предявения иск. Посочва, че процесният лек автомобил е закупен и продаден на посочена в
договора цена. Договорът има силата на закон за страните. При приспадане на претендираната сума от 14800 лв. не се установява
несъответствие в законоизискуем размер.
В съдебно
заседание ищецът, чрез инспектор С., поддържа предявените
искове. Събраните доказателства анализира в представени писмени бележки.
Ответникът, чрез особен представител адв. К., заявява становище за неоснователност на иска.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С решение № 105/14.02.2018 г. на
КПКОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество въз основа на постъпило уведомление от Специализирана
прокуратура вх. № 277/30.01.2017 г. за внесен обвинителен акт срещу А.Б.. Периодът на проверката е от 10.02.2007 г. до
10.02.2017 г. В уточнителна молба вх. № 61099/29.06.2020 г. ищецът сочи, че
в началото на проверявания период за ищеца е установено несъответствие в размер
на 93035,13 лв., а в края на проверявания период – в размер на 253454,32 лв.
По досъдебно производство № 513
ЗМК 214/2016 г. на СДВР, пр.пр. № 353/2016 г. на СП е
внесен обвинителен акт на 17.01.2017 г. спрямо А.Н.Б. за извършено престъпление
по чл. 214, ал. 2 НК. По образуваното НОХД № 62/2017 г. на СпНС
е одобрено споразумение, с което А.Н.Б. е признат за виновен в това, че за
времето от 19:00 часа на 23.10.2015 г. до 9:30 часа на 27.10.2015 г. в гр.
София, с цел да набави за себе си имотна облага направил опит да принуди К.Р.А.да
извърши нещо противно на волята му - да му даде сумата от 1 200 (хиляда и
двеста) лева, с което да причини нему или на съпругата му С.С.А.имотна
вреда (в същия размер), като деянието е
извършено чрез заплаха с убийство и тежка телесна повреда, многократно звънял
от мобилният си телефон на телефона на А.и му казал: „Искам си парите, ще ти
отрежа краката и ще те закопая на място, където няма да те намерят...",
звънял и на телефона на съпругата на А.-С.А., като й казал: „Дължиш ми 1200
лева....******грозницо...", ще те съсипя теб и
семейството ти, ще ти убия детето...", но деянието останало недовършено,
не са настъпили предвидените в закона и исканите от дееца обществено опасни
последици, по независими от дееца причини, пострадалият съобщил в полицията и
извършителя бил задържан преди да получи исканата сума - престъпление по чл.
214, ал. 2, т.1, вр. чл. 213а, ал. 2, т.1 вр. чл. 214, ал.1, вр. чл. 18,
ал.2, вр. ал.1 от НК. Престъплението е извършено при
форма на вината пряк умисъл. Съдът е приел, че от престъплението не са
причинени имуществени вреди. На подсъдимия е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 1 година и 10 месеца, отложено за изтърпяване за срок от 4
години. Не е наложено алтернативно предвиденото наказание „конфискация“.
С договор за продажба от
14.05.2008 г., обективиран в нотариален акт № 98, том
V, рег. № 10742, дело № 846/2008 г. А.Б. придобива в собственост апартамент № 18, находящ
се в гр. София, ж.к. ******, ведно с мазе № 8 и 4,20% ид.
части о общите части на сградата при посочена в нотариалния акт пазарна цена от
8725 евро (17064,62 лв.) и данъчна оценка 17064,40 лв. Отразено е, че
продажната цена ще бъде заплатена чрез ипотечен
кредит. Договорът за кредит е сключен на 19.05.2008 г. с „Юробанк България“ ЕАД при общо отпусната сума 70035,75
швейцарски франка (42000 евро, 82144,86 лв.). Имотът е ипотекиран в полза на банката
с договор за ипотека – нотариален акт № 99, том V, рег. № 10743, дело №
847/2008 г. На 31.01.2011 г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
На съда е служебно известно, че с
решение по гр.д. № 1137/2018 г. на СГС, І-10 с-в, А.Н.Б. е осъден да заплати на
„Юробанк България“ АД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ сумата от 40010 евро,
представляваща равностойност на 66717,40 швейцарски франка по курс купува за
швейцарския франк на банката към датата на усвояване на кредита – 19.05.2008
г., представляваща дължима главница по Договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL37858 от 10.05.2008 г., заедно със законната лихва от 26.01.2018 г. до
окончателното плащане; на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл. 430, ал. 1 ТЗ сумата от 190,80 лв., представляваща нотариални такси като
искът е отхвърлен за остатъка на сумата до 72000,36 швейцарски франка,
представляваща неплатена част от дължимата главница по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL37858 от 10.05.2008 г. Решението е влязло в сила на
12.3.2022 г. като необжалвано.
Ищецът посочва,
че при отчитане равностойността на заплатените погасителни вноски в полза на
държавата подлежи на отнемане сума в размер на 15980 лв. – 17% от равностойността
на реално придобитата част от недвижимия имот спрямо изплатените вноски по
ипотечния кредит.
На 20.01.2016 г.
ответникът, ведно с още 24 сънаследника, продава поземлен имот в гр. Ботевград,
м. “Параданското” с площ 8293 кв. м., при отразена
продажна цена 600 лв. Ответникът е собственик на 1/25 ид.
част от имота.
На 29.09.2008 г. А.Б. е закупил
л.а. „Мерцедес“ с рег. № ****** с дата на първа регистрация 22.11.2001 г. при
посочена продажна цена от 2000 лв. Автомобилът е продаден на 16.05.2009 г. за
сумата от 2000 лв. Претендира се отнемане са сумата от 14800 лв. – действителна
продажна цена.
Ответникът е собственик на л.а. “БМВ” с рег.
№ ****и на мотоциклет “Вонроуд” с рег. № ****.
За ответника
няма данни да е собственик или да участва в управлението на търговски дружества
в проверявания период.
В приета по делото основна и
допълнителна автотехническа експертиза, изготвена от
вещото лице инж. К.Г., се определя пазарна цена на л.а. „БМВ 320 Д“ с рег. №
СА6676 АМ към дата на придобиване 19.06.2007 г. в размер на 11693 лв., на л.а.
„Мерцедес“ с рег. № ****** към дата на придобиване 29.09.2008 г. – 15316 лв., а
към дата на отчуждаване 16.05.2009 г. – 14305 лв., а на мотоциклет „Вонроуд“ с рег. № **** към дата на придобиване 10.07.2007
г. – 876 лв.
По делото е приета и неоспорена
Съдебно-техническа експертиза, изготвена от инж. Т.Л.Д.. Вещото лице посочва,
че пазарната стойност на апартамент № 18 към датата на придобиване (14.05.2008
г.) е 94000 лв. Пазарната стойност на 1/25 ид. част
от нива с площ 4206 кв. м., с трайно предназначение земеделска и идентификатор
05815.305.13 е 130 лв.
По делото е
приета и неоспорена Съдебна икономическа експертиза изготвена от вещото лице Р.С..
Вещото лице
посочва, че към началото на проверявания период 10.02.2007 г. общото начално
салдо по банкови сметки на ответника е 259,86 лв. Получените доходи от извънтрудови правоотношения са в общ нетен размер 12619,30
лв., а брутният размер е 16097,80 лв. За проверявания период ответникът е усвоил два банкови кредита в общ размер
85904,88 лв.: ипотечен кредит на 19.05.2008 г. в размер на 70 036 шв. франка с левова равностойност 83 994,88 лв. от „Юробанк България“ АД и банков кредит на 14.09.2011 г. в
размер на 1 910,00 лв. от „Юробанк България“ АД.
Усвоените суми по кредитни карти са в общ размер 18 232,48 лв. Получените
приходи от продажби на МПС по пазарни оценки е в общ размер на 14 305,00 лв.
(л.а. “Мерцедес”). Получени суми по
застрахователни обезщетения за “Мерцедес” с рег. № ****** са общ размер на 1
286,32 лв. Получени парични средства по сметки на ответника от вноски от трети
лица в общ размер на 23 077,25 лв. Получени приходи от лихви
по сметки на ответника - 1 102,95 лв.
Общият потребителски разход за ответника за проверявания период е 42 274,23 лв.
Разходите за осигурителни вноски са в общ размер на 2 076,33 лв., а разходите
за ДОД в общ размер на 1 402,17 лв. Изчислените разходи за пътувания в чужбина
от експертизата, на база справката на СДВР по делото и наличните в нея данни за
дестинация и период на пътуване, са в общ размер на 33 458,02 лв.
Вещото лице
констатира, отчитайки движенията по приложените извлечения от сметки на
ответника, че за периода 10.02.2007 г. – 10.02.2017 г. са налице вноски по банковите
сметки на ответника, направени лично от него в общ размер на 91 739,05 лв., а
получените парични средства по сметки на ответника от вноски от трети лица в
общ размер на 23 077,25 лв. Определен е нетен доход, според методологията на
ищеца, в размер на минус 11 538,96 лв., а според изчислението на вещото лице
- плюс 31 901,91 лв.
Съдът не
обсъжда варианти 2 и 4 от заключението, доколкото ответникът не доказа
имуществото да е придобито/отчуждено на стойността, посочена в съответния титул
за собственост.
Съдът намира,
че няма основание да се презумира незаконност на
получените преводи от трети лица, нито на сумите, които ответникът нарежда по
своята сметка. Презумпциите следва да са нарочно установени в закон. Така напр.
чл. 21 ЗОПДНПИ (отм.) въвежда оборимата презумпция,
че е налице обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито
(ал. 1), когато след проверка се установи значително несъответствие в
имуществото на проверяваното лице. Същевременно § 1 т. 7 определя като
значително несъответствие онзи размер на несъответствието между имуществото и
нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период. Липсва
установена норма както в ЗОПДНПИ (отм.), така и ЗПКОНПИ, приравняваща сумите,
получени от трети лица без посочено основание, на незаконен доход (в този
смисъл и уредбата на чл. 55 сл. ЗЗД). Не се установява сумите, които ответникът
нарежда по своите сметки, да са реализирани в резултат на дейност, забранена от
закона.
Ето защо при
липса на доказателства така наредените суми да са въз основа на дейност,
забранена от закон (каквато неоснователното обогатяване не е), съдът намира, че
тези суми следва също да бъдат взети предвид при преценка налице ли е
несъответствие в дохода на ответника.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Със Закона за отнемане в
полза на държавата на незаконно придобито имущество (обн. ДВ бр. 38/ 18.05.2012 г., отм.) се уреждат условията и
редът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. С
оглед разпоредбата на § 5, ал. 2 от ПЗР на Закона за противодействие на
корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (изм. ДВ, бр. 1/2019 г.)
неприключилите проверки и производства пред съда по отменения Закон за отнемане в полза
на държавата на незаконно придобито имущество се довършват по реда на
Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито
имущество (обн. ДВ, бр. 7/19.01.2018 г., в сила от
23.01.2018 г.). Материалните предпоставки за отнемане на незаконно придобито
имущество са уредени в отменения закон.
Съгласно
разпоредбата на чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.) по реда на този закон се отнема незаконно
придобито имущество. Според чл. 1, ал. 2 от закона за незаконно придобито се
смята имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник.
Чл. 21 овластява КПКОНПИ да образува производство по
този закон когато проверяваното лице е привлечено като обвиняем за
престъпление, изрично посочено в чл. 22, ал. 1 от закона, като наред с това
може да се направи и обосновано предположение, че имуществото на проверяваното
лице е незаконно придобито. Според ал. 2 на същия текст обосновано
предположение е налице, когато след проверка се установи значително
несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Същевременно в § 1, т. 7
ПЗР законодателят дефинира, че „значително несъответствие" е онзи размер
на несъответствието между имуществото и установения нетен доход, който
надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период.
Чл. 3
предвижда, че целта на закона е да се защитят интересите на обществото чрез
предотвратяване и ограничаване на възможностите за незаконно придобиване на
имущество и разпореждането с него. По сходен начин целта е дефинирана в чл. 2, т. 3 ЗПКОНПИ.
Същевременно съобразно чл. 3, ал. 2 и чл. 4 за постигане на целта по ал. 1
ЗОПДНПИ (отм.) могат да се налагат ограничения на собствеността, като се съблюдава
правото на защита на засегнатите лица и на пострадалите от престъпления и не се
допуска риск от несправедливост. Изрично се отбелязва, че ограниченията на
собствеността, предвидени в този закон, се прилагат в степента, която е
необходима за постигане целта на закона.
Допълнително следва да се
отбележи, че цитираните разпоредби следва да се прилагат при съблюдаване на чл.
1 Протокол 1 ЕКПЧ, касаещ защита на собствеността.
Настоящият състав съобразява дадените от ЕСПЧ разяснения в решението по делото
„Т.и други срещу България“ (Жалби № 50705/11 и 6 други), 13 юли 2021 г., че
всяка намеса на публичен орган в мирното ползване на „притежания“ следва да е
установена със закон и може да бъде оправдана само ако служи на легитимна цел в
обществен интерес (§185), както и че член 1 от Протокол № 1 изисква също и
всяка намеса да бъде разумно пропорционална на целта, която трябва да бъде
реализирана (§187). Тези общи принципи са приложими вкл. и по отношение на националноправна уредба, уреждаща конфискацията in rem .
Съдът взема
предвид разясненията по тълкуване на закона, дадени с ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ
4/2021 гр.София, 18.05.2023 год. на ОСГК на ВКС, според които не представляват
„имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне
размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ
получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен
източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго
имущество, за което не е установен законен източник на средства за
придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума
на лицето в края на проверявания период. Не подлежи на отнемане в полза на
държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен
източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо
друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за
придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума
на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в
друго имущество.
При съобразяване на
тълкувателното решение и наличното имущество към края на проверявания период съдът, кредитирайки по вече изложените съображения вариант 3
от заключението на вещото лице, намира за установено, несъответствието между
имуществото и нетния доход на ищеца е - 74544,99 лв. Следователно установеното
несъответствие е на
по-ниска стойност от законоустановения критерий - над 150 000 лв. Дори да се вземе предвид
вариант 1 от заключението на вещото лице, отново при съобразяване на наличното
имущество на ответника към края на проверявания период несъответствието е под
150 000 лв. Доколкото не се установява първата от законоустановените предпоставки, безпредметно се явява
разглеждането на останалите елементи от фактическия състав, предпоставящи
уважаване на иска за отнемане.
По разноските
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал.2 от ЗОПДНПИ (отм.) КПКОНПИ следва да заплати по сметка на
Софийски градски съд държавна такса в размер на 2 352,32 лв.
Воден от горното, Софийски
градски съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.П.К.О.Н.П.И., адрес: гр. София, пл. “******,
БУЛСТАТ ******срещу А.Н.Б., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 75, ал.1 сл. ЗОПДНПИ (отм.) вр. § 5, ал. 2 ПЗР ЗПКОНПИ вр.
чл. 153 ЗПКОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество на обща стойност 58807,94 лв. както следва:
-
сумата
от 15980 лв. - 17% от равностойността на реално придобита част от недвижим имот
спрямо изплатените вноски по ипотечния кредит;
-
сумата от 14305 лв. -
пазарна стойност на отчуждено движимо имущество – л.а. „Мерцедес“ с рег. № ******;
-
сумата
от 853,13 лв. - вноски от ответника по разплащателна сметка IBAN *** “Банка
ДСК” ЕАД;
-
сумата
от 15339,50 лв. - преводи от трети лица по разплащателна сметка IBAN ***;
-
сумата
от 195,58 лв. - вноски от проверяваното лице по разплащателна сметка IBAN ***
“Банка ДСК” ЕАД;
-
сума
в размер на 293,37 лв. - преводи от трети лица по разплащателна сметка IBAN ***
“Банка ДСК” ЕАД;
-
сума
в размер на 4711,96 лв. - вноски от проверяваното лице по разплащателна сметка,
обслужваща кредитна карта IBAN***. в “Първа инвестиционна банка” АД;
-
сума в размер на
7064,40 лв. - погасителни вноски от проверяваното лице по кредитна карта № ******в
“Юробанк България” АД.
ОСЪЖДА на основание 78, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.) К.П.К.О.Н.П.И., адрес: гр. София, пл. “******,
БУЛСТАТ ******да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата от 2 352,32 лв. – държавна такса за първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението може
да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните
пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: