РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. Пловдив, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова Въззивно гражданско
дело № 20225000500261 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
Обжалвано е решение № 21076/23.03.2022г.,постановено по
гр.д.5/2019г. по описа на ОС – С., с което е отхвърлен предявеният от К. иск
против срещу ЦВ. СТ. ЕЗ., с ЕГН **********, с адрес: с. С., общ.Д., обл. С. и
К.К. Е., роден 27.04.1974 г., гражданин на Н., с ЛНЧ *********, с адрес: гр.
4
С., бул. „Х.Б.' №***, ет.*, ап.** за отнемане в полза на държавата на
имущество на обща стойност 387 749.39 лв. /триста осемдесет и седем хиляди
седемстотин четиридесет и девет лева и тридесет и девет стотинки/ от
ответниците, както следва:
1/ от ЦВ. СТ. ЕЗ.:
сумата от 376 500 лв., представляваща част от възстановена сума от предоставен заем
от ЦВ. СТ. ЕЗ., ЕГН ********** на М.И.Т., ЕГН **********, на когото е била
предоставена сума в размер на 400 000 лв., за което е бил съставен Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека №**/23.12.2008 г., том*, рег. № *****, дело №
***/2008 г., вписан на 23.12.2008 г. в Службата по вписванията, гр. С. с акт №***, том
**, дело № *****/2008 г., вх. рег. № 98983, заличена на 24.07.2009 г.;
-сумата от 2 464.34 лв., представляваща получени преводи от трети лица през 2013г. чрез
система за бързи плащания;
сумата от 1 564.66 лв., представляваща получени преводи от трети лица през 2013г. чрез
система за бързи плащания;
1
сумата от 390.03 лв., представляваща получен превод от трето лице през 2015 г. чрез
система за бързи плащания;
сумата от 1 232.18лв., представляваща получени преводи от трети лица през 2016 г. чрез
система за бързи плащания;
сумата от 3 440 лв., представляваща вноски от трети лица през 2010 г. по спестовен влог в
лева с IBAN: ***************************, открит на 30.04.2010 г. и закрит на 27.09.2010
г. в К.т.б. АД /н/, с титуляр ЦВ. СТ. ЕЗ., ЕГН **********;
сумата от 60 лв., представляваща направена вноска на каса на 27.09.2010 г. от ЦВ. СТ. ЕЗ.
по сметка с IBAN ***************************, открита на 27.09.2010 г. в К.т.б. АД /н/, с
титуляр ЦВ. СТ. ЕЗ., ЕГН **********;
сумата от 38.18 лв., представляваща направена на 30.10.2013 г. от ЦВ. СТ. ЕЗ. вноска по
разплащателна сметка IBAN ***************************, открита на 04.07.2006 г. в
П.и.б. АД с титуляр ЦВ. СТ. ЕЗ., ЕГН **********;
сумата от 2 000 лв., представляваща причинена имуществена вреда, вследствие на
извършена престъпна дейност от ЦВ. СТ. ЕЗ., ЕГН ********** и
2/ от Кр. К. Ез.:
сумата от 50 лв., представляваща равностойността на наличните дружествени дялове в „А.
с.“ ООД, ЕИК *********, контролирано от К.К. Е., ЛНЧ ********* и
сумата в размер на 10 лв., представляваща равностойността на наличните дружествени
дялове в „К.г.“ ЕООД, ЕИК *********, собственост и управлявано от К.К. Е., ЛНЧ
*********, регистрирано на 02.11.2012 г.
По съображенията ,подробно изложени във въззивната жалба и в постъпилата писмена
защита жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобрзано ,поради което
заявява искане същото да бъде отменено и постановено друго , с което така предявеният иск
да бъде уважен изцяло.Претендира за присъждане на разноски.
Въззиваемите ЦВ. СТ. ЕЗ. представлявана от адв.Ч. оспорва въззивната жалба ,считат
решението за правилно и заявяват искане обжалваното решение да бъде потвърдено като
претендират разноски в по чл.38 от ЗА .
Въззиваемата страна Кр. К. Ез. ,представляван от особен представител адв.М. и адв.П.
оспорва въззивната жалба ,счита решението за правилно и заявява искане същото да бъде
потвръдено.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Предмет на въззивно разглеждане е предявен от К. против ЦВ. СТ.
ЕЗ., с ЕГН **********, с адрес: с. С., общ.Д., обл. С. и К.К. Е., роден
4
27.04.1974 г., гражданин на Н., с ЛНЧ *********, с адрес: гр. С., бул. „Х.Б.'
№***, ет.*, ап.** за отнемане в полза на държавата на имущество на обща
стойност 387 749.39 лв.
Ищецът К. е основал иска си на следните твърдения : с решение №
736/19.09.2018 г. на К. е образувано производство въз основа на постъпило
уведомление за това, че ЦВ. СТ. ЕЗ. е привлечена като обвиняема по ДП
№**/2016 г. по описа на РУ Д., пр. пр. № 43/2016 г. по описа на РП Д. за
извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, което
престъпление попада в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 10 от ЗОПДНПИ /отм./.
Посочено е, че ЦВ. СТ. ЕЗ. е призната за виновна с влязла в сила присъда по
2
НОХД 17/2017 г. на ОС -С..С Протокол № ТД 11ХА/УВ-3274/24.03.2017 г. е
образувана проверка за установяване на значително несъответствие в
имуществото на Ц. Е., касаеща периода от 24.03.2007 г. до 24.03.2017 г..
Въведени са твръдения ,че Ц.Е. има участие в управлението на две дружества
,както и че за съпруга на проверяваното лице е установено участие в
управлението на други две търговски дружества.Посочено е ,че при анализ на
проверявания период е констатирано значително несъответствие в
имуществото на проверяваното лице ,поради което предмет на отнемане е в
исковото производство е имущество на обща стойност 387 749,39 лв.
Ответницата Ц.Е. не е депозирала отговор ,а ответникът К.Е. чрез
назначените му особени представители е оспорил иска.
С решението ,предмет на обжалване съдът е приел за установено от фактическа
страна следното : Ответниците Ц.Е. и К. Е. са съпрузи, считано от 14.10.2011г. С влязла в
сила Присъда № 32/02.11.2017 г. по НОХД № 17/2017 г. по описа на РС - Д., Ц.Е. е призната
за виновна за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което
й е наложено наказание и е осъдена да заплати на К.Ш.Ч. сумата от 2 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпяна имуществена вреда от престъплението, ведно
със законната лихва, считано от 04.09.2013 г. до окончателното й изплащане и разноските по
делото, вкл. и държавната такса. С Решение № 66/21.02.2018 г. по ВНОХД № 78/2017 г. по
описа на ОС - С. присъдата е изменена в частта на наложеното наказание и е потвърдена в
останалата част. С Протокол № ТД 11ХА/УВ-3274/24.03.2017 г. е образувана проверка за
установяване на значително несъответствие в имуществото на Ц.Е., касаеща периода от
24.03.2007 г. до 24.03.2017 г. С оглед събраната информация в хода на проверката ищецът е
направил извод за несъответствие в имуществото на ответниците в размер на 959 117.75
лв.От заключението на изслушаната ССЕ съдът е приел за установено наличие на
несъответствие между нетния доход и имуществото на Ц.Е. в размер на 898 085.18 лв. А
съобразно назначената съдебно-оценъчна експертиза ,която е посочило вероятните пазарни
цени на закупените и продадени от Ц.Е. недвижими имоти е приел несъответствие в размер
на 760 570.18 лв.
От правна страна е приел ,че фактическият състав на иска за отнемане в полза
на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност по реда на чл. 153, ал. 1 от
ЗПКОНПИ включва следните материално правни предпоставки при условието на
кумулативност: 1/ ответникът да е привлечен като обвиняем за престъпление, посочено в чл.
108, ал. 1 от ЗПКОНПИ; 2/ наличие на значително несъответствие в имуществото на
проверяваните лица по смисъла на чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ /което съгласно § 1, т. 3 от ДР
на ЗПКОНПИ, представлява несъответствие между имуществото и нетния доход,
надвишаващо 150 000 лв. за целия проверяван период/ и 3/ по отношение на това имущество
да не е доказан законен източник на средствата за придобиването му, съгласно легалното
определение, дадено в § 1, т. 2 от ДР на ЗПКОНПИ.На тази плоскост е приел, че безспорно
е установено наличието на първата предпоставка по отношение на Ц.Е.. Постановена е
Присъда № 32/02.11.2017 г. по НОХД № 17/2017 г. по описа на РС - Д., влязла в сила, с
която Ц.Е. е призната за виновна за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, във вр. с чл.
26, ал. 1 от НК, а с Решение № 66/21.02.2018 г. по ВНОХД № 78/2017 г. по описа на ОС - С.
присъдата е изменена в частта на наложеното наказание и е потвърдена в останалата част.
Посоченото по-горе престъпление попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 10, предл. първо от
ЗПКОНПИ.Приел е ,че е налице и вторият елемент от фактическия състав на настоящия иск
,а именно наличието на значително несъответствие в имуществото на проверяваното
лице,както и липсата на доказателства Ц.Е. да е разполагала със средства от законни
източници за придобиване на активите, отнемането в полза на държавата, на които се иска.
3
Приел е обаче искът за неоснователен ,тъй като на отнемане подлежи само
незаконно придобито имущество, а това е такова имущество, което е влязло в патримониума
на проверяваното лице през проверявания период и което е налично и в края на този период,
но е придобито с незаконни доходи, т. е такива, които са от забранена със закон дейност. А
в конкретния случай съдът е посочил ,че не установена наличността на сумите ,посочени
като възстановени парични средства по предоставен заем ,получени преводи ,направени
вноски от трети лица в полза на проверяваното лице ,които са предмет на отнемане ,нито
пък има твърдения тези парични суми да са налични като актив в притежание на Ц.Е. в
сейф,каса или в трето лице ,респ. преобразувани в друго налично имущество. По отношение
на претенцията за сумата в размер на 2 000 лв.,представляваща причинена имуществена
вреда, вследствие на извършена престъпна дейност от Ц.Е. и отнемането й в полза на
държавата, поради неустановен законен източник на средствата за придобиването й е приел,
че доколкото се отнася за парична сума, изложените по-горе аргументи се явяват релевантни
и по отношение на нея като в допълнение е посочил ,че тази сума касае обезщетение в полза
на трето лице - К.Ш.Ч., на когото е присъдена по НОХД № 17/2017 г. по описа на РС - Д. с
влязлата в сила Присъда № 32/02.11.2017 г. ,поради което повторното й отнемане - в полза
на държавата , би се явило незаконосъобразно.
По отношение на втория ответник съдът е приел,че доколкото ищецът претендира
отнемане в полза на държавата от свързаното лице равностойността на наличните му
дружествени дялове в размер на общо 60 лв., които са доста под законоустановения
критерий на несъответствието от 150 000 лв. ,то един от елементите на фактическия състав,
предпоставящ уважаване на иска за отнемане по реда на ЗПКОНПИ не е налице.
При тези аргументи е приел иска за неоснователен и е отхвърлил същия като във
въззивната жалба са направени оплаквания за неправилност на решението и в частност за
неправилно поддържано от съда становище ,че на отнемане подлежи само наличните към
края на проверявания период парични суми ,но не тези преминали през патримониума на
проверяваното лице ,но разходени и неналични.
Обжалваното решение е валидно и допустимо ,а по същество е правилно и
обосновано като на основание чл.272 от ГПК съдът препраща към неговите мотиви.
Възприетата от съда фактическа обстановка не е била спорна между
страните ,същата не е оспорена и с въззивната жалба. Спорът е концентриран
около това подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната
равностойност на получените суми с неустановен законен източник, , в
случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания
период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Както е
ясно по този въпрос е образувано тълкувателно дело № 4 / 2021 г. По описа на
ГК на ВКС ,по което дело все още няма прозинасяне.
Настоящата инстанция споделя становището ,че незаконно придобито и
подлежащо на отнемане по реда на ЗПКОНПИ е имущество ,в това число
парични средства ,постъпили в патримониума на проверяваното лице в
проверявания период и реално съществуващо и налично към края на този
период. Съответно преминалото през патримониума на проверяваното лице
имущество ,в това число получени парични суми ,вкл. и суми от придобито и
впоследствие отчуждено друго имущество, но разходвани, неналични и
нетрансформирани в друго имущество в края на проверявания период ,не
съставляват незаконно придобито имущество ,подлежащо на отнемане .В
светлината на казаното и доколкото липсват доказателства паричните суми
4
,предмет на искането за отнемане ,преминали през патримониума на Ц.Е. през
проверявания период ,да са налични ,респ. трансформирани в друго
имущество ,налично към края на проверявания период,то същите не
съставляват имущество, подлежащо на отнемане и макар и другите
предпоставки на иска по чл.153 от ЗК. да са налице ,искът на комисията се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Що се отнася до иска ,предявен против свързаното лице К.Е. ,отхвърлен
с решението ,предмет на обжалване ,по отношение на него оплаквания не са
въведени,поради което не следва да бъде обсъждан.
Като краен резултат решението на ОС – С.,с което предявеният от К.
иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество в
общ размер от 387 749,39 лв. ,подробно описано в диспозитива на решението
,отхвърлен, се явява правилно и следва като такова да бъде потвърдено.
Следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати в полза на АС –Пловдив ДТ в
размер на 7 755лв.
Мотивиран от горното ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 21076/23.03.2022г.,постановено по
гр.д.5/2019г. по описа на ОС – С..
ОСЪЖДА К.п.к.о.н.п.и., с БУЛСТАТ *********, представлявано от председателя
П.Г.Д. да заплати по сметката на Апелативен съд – Пловдив държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 7 755 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5