Решение по дело №1492/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от П. К. П. против Решение № 753/10.06.2024 г. на Районен съд – Варна /ВРС/, постановено по АНД № 20243110201145/2024 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-0439-000140/28.02.2024 г. на Началника на Трето РУ при ОД на МВР Варна, с което, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение първо от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на П. К. П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

В касационната жалба се поддържа, че оспореното решение е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че актосъставителят не е притежавал компетентност за съставяне на актове за установяване на административни нарушения /АУАН/, тъй като не е преминал задължителен изпит за обучение по ЗДвП през 2023 г. и през 2024 година. Твърди се, че служителите, осъществили проверката, не са имали право да извършват рутинна проверка, а единствено такава при констатирано нарушение на ЗДвП, каквото в случая не е било налице. Изтъква се, че заповедта за оправомощаване на служителите не е издадена от действащия министър на вътрешните работи. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и на издаденото наказателно постановление. В с.з. процесуалния представител на касатора поддържа жалбата. Моли да се отмени решението на ВРС и да се постанови друго, с което да се отмени НП и да се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът – Началникът на Трето РУ при ОД на МВР Варна, чрез юрисконсулт Л.- А. в депозирани писмени бележки оспорва жалбата. Поддържа, че решението на ВРС е постановено при изяснена фактическа обстановка. Правилно въззивния съд е установил, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Налице е пълно съответствие между правното и фактическото описание на нарушението. Деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива нарушения, поради което не е приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН. По изложените доводи моли да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Варна дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и моли за потвърждаване на решението на ВРС.

Административен съд – Варна, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведените с жалбата касационни основания и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа на събраните в хода на съдебното дирене релевантни гласни и писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че на 31.01.2024 г., около 14:14 часа, в [населено място], по [улица], посока кварталите, П. К. П. управлявал лек автомобил „Мерцедес ******“ с рег. № [рег. номер], като бил спрян за проверка от служители на Трето РУ при ОД на МВР Варна, при която било установено, че водачът управлява автомобила без поставен обезопасителен колан. За констатираното нарушение срещу П. П. бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, в който на деянието била дадена правна квалификация по чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. Въз основа на акта, подписан без възражения, било издадено атакуваното пред районния съд наказателно постановление.

За да потвърди НП, ВРС приел от правна страна, че то е издадено от компетентен орган, в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички минимално изискуеми за редовността му от формална страна реквизити по чл. 57 от ЗАНН, а в производството по издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като изложил конкретни съображения за изпълнение на всички формални и съдържателни изисквания при издаване на АУАН и на НП. Счел е за неоснователно основното възражение в жалбата за липса на правомощие на полицейските служители за извършване на проверки и за съставяне на АУАН по ЗДвП поради непредставяне на доказателства, че същите са преминали обучение по ЗДвП. В тази насока за изложени подробни мотиви, включително е извършен обстоен анализ на относимата правна регламентация и на събраните в хода на въззивното производство доказателства, въз основа на който е заключено, че проверката е извършена от компетентни органи в рамките на предвидените им правомощия по ЗДвП, в Инструкция № 8121з0749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение и заповедите, издадени от Министъра на вътрешните работи и от Директора на ОД на МВР Варна.

По приложението на материалния закон ВРС приел, че въз основа на установените факти и събраните доказателства АНО правилно е приел осъществяването от обективна и субективна страна на състава на нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на П. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение първо от ЗДвП. Счел е, че размерът на наложеното административно наказание правилно е определен в предвидения в санкционната норма фиксиран размер. Констатирал е, че не са налице основания за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

С тези съображения ВРС потвърдил изцяло НП, като присъдил в полза на АНО и юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Настоящият съдебен състав преценява така достигнатите правни изводи като доказателствено обвързани, логически последователни и законосъобразни, изцяло ги споделя и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

Касационните възражения се свеждат до твърдения за липса на компетентност на актосъставителя, тъй като не е преминал задължителен изпит за обучение по ЗДвП през 2023 г. и през 2024 г., както и за липса на правомощия на полицейските служители за извършване на проверката. Същите са релевирани и във въззивното производство, като решаващият състав на ВРС е изложил подробни и задълбочени мотиви за тяхната неоснователност, които не е необходимо да бъдат наново възпроизвеждани в настоящото касационно решение. Обоснован на събраните по делото доказателства е изводът на районния съд за успешно полагане на изпит по осъществяване на контролна дейност и съставяне на АУАН по ЗДвП и от двамата служители, извършили проверката на П. – съответно от М. Д. М. на 11.01.2022 г. и от С. П. П. на 12.12.2023 година. Предвид липсата на нормативно предвидено изискване за ежегодно полагане на такъв изпит правилно въззивният съд е приел, че актосъставителят мл. полицейски инспектор в Трето РУ при ОД на МВР Варна М. Д. М. притежава компетентност за извършване на проверки и за съставяне на АУАН по ЗДвП. Видно от справка УРИ № 365р-24050/25.04.2024 г. от Началник на сектор „Човешки ресурси“ в ОД на МВР Варна и двамата служители, извършили проверката, при която е установено процесното административно нарушение – М. Д. М. и С. П. П., към датата на извършването му – 31.01.2024 г., са заемали длъжност „полицейски инспектор“, съответно V и VI степен, в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към Трето РУ при ОД на МВР Варна. Сектор „Охранителна полиция“ при ОД на МВР е една от структурите на МВР, определени да осъществяват контрол по ЗДвП, съответно на чиито служители са предоставени правомощия по съставяне на АУАН, с издадената на основание чл. 165 от ЗДвП Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. Конкретните служители в Трето РУ при ОД на МВР Варна, компетентни да осъществяват контролна дейност по ЗДвП и да съставят АУАН, са определени със Заповед № 365з-373/20.01.2022 г. на Директора на ОД на МВР Варна, като в т. 8 е посочена именно съставителят на процесния АУАН – М. Д. М.. Налага се обоснован извод, достигнат и от районния съд, че проверката е извършена и АУАН е съставен от компетентни полицейски служители, надлежно оправомощени за това със съответните заповеди.

Лишено от основание е и възражението в касационната жалба, че служителите, осъществили проверката, не са имали право да извършват рутинна проверка, а единствено такава при констатирано нарушение на ЗДвП. В чл. 58, ал. 1 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, издадена от министъра на вътрешните работи, са регламентирани случаите, при които служителите, назначени в наряд за контрол на пътното движение, може да спират водачите на ППС за проверка, а по аргумент от ал. 2 те могат да извършват и рутинни проверки.

Не може да бъде споделено и твърдението на касационния жалбоподател за незаконосъобразност на НП поради издаването на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. не от действащия понастоящем, а от предходен министър на вътрешните работи. Издаването на акт /в случая заповед/ от административен орган в кръга на предоставената му компетентност не е свързано с личното качество на физическото лице, заемащо съответната длъжност, поради което освобождаването на това лице и назначаването на друго на същата длъжност не води автоматично до отмяна на издадените до този момент актове. Единствено евентуално последвала изрична или с конклудентни действия /например с издаването на нов акт, уреждащ същите отношения/ отмяна би имала за последица неприложимост на издадения акт от предходно заемалото длъжността лице. В случая по делото няма данни и твърдения за издадена нова заповед за определяне на службите за контрол по ЗДвП и определяне на длъжностни лица от МВР да съставят АУАН, поради което издадената от министъра на вътрешните работи Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. е действаща и правилно е съобразена от районния съд при постановяване на касираното решение.

Обосновани на събрания по делото доказателствен материал са и изводите на ВРС за установеност на административното нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. В цитираната императивна разпоредба е регламентирано задължение за водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Именно това императивно задължение не е спазено от касатора, което се установява по категоричен начин от доказателствата по делото, в т.ч. гласните такива, събрани в хода на въззивното производство. И двамата свидетели /полицейските служители, извършили проверката/ потвърждават, че при спиране на автомобила за проверка водачът е бил без поставен обезопасителен колан. Извършването на нарушението дори не се оспорва от касационния жалбоподател, като в показанията си свид. С. П. сочи, че същият е заявил, че не е поставил колана си, защото е потеглил преди малко. С оглед на изложеното и предвид обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон /какъвто се установи, че е процесният АУАН серия GА № 1014604/31.01.2024 г., послужил за издаване на потвърденото от ВРС наказателно постановление/ имат доказателствена сила до доказване на противното, настоящият съдебен състав намира за доказано извършеното от П. П. административно нарушение. Във връзка с това правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност, доколкото констатациите в АУАН и в издаденото въз основа на него НП не са опровергани от носещото доказателствената тежест за това наказано лице.

Както правилно е посочил районният съд, наложеното административно наказание законосъобразно е определено в изрично посочения в санкционна норма фиксиран размер, поради което съдът няма правомощие да го редуцира. Мотивите на районния съд относно липсата на основания за квалифициране на процесния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН са достатъчно изчерпателни и задълбочени и напълно се споделят от настоящия съдебен състав, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни.

При извършена, извън наведените в касационната жалба оплаквания, служебна проверка на обжалваното решение съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се установяват пороци във връзка с неговите валидност и допустимост, поради което същото като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на ответника следва за се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева, на основание чл. 143 АПК.

Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл. 221, ал. 2 от АПК касационният съдебен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 753/10.06.2024 г. на Районен съд – Варна, постановено по АНД № 20243110201145/2024 г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА П. К. П., от [населено място], с [ЕГН] да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 80 /осемдесет/ лв. разноски по делото.

Решението е окончателно.