№ 162851
гр. София, 08.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Частно гражданско дело №
20241110165566 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните
разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК.
Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена
договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се
приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен
служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи,
попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл изрично е
обобщена и съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела
C‑96/16 и C‑94/17 на Съда на ЕС.
Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се
направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат
вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението
договор и общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това задължение
на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в заповедното
производство произтича пряко от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива
2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна
защита на правата и интересите на потребителите. Този принцип е въздигнат и
в основен принцип на гражданския процес, което следва от изричната
разпоредба на чл. 7, ал. 3 ГПК.
В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски
кредит, с които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за
неизпълнение на различни главни или акцесорни задължения по договора за
кредит, съществува обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за
цел единствено да заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а,
чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Този извод се налага предвид константната съдебна
практика на съдилищата по тези каузи, формирана както в исковото така и в
заповедното производство.
В договора ГПР е посочен на 28,32 %, по-малко от императивния
максимум от чл. 19, ал. 5 ЗПК, но в тази величина не е отчетена огромната
1
неустойка, която потребителят дължи за неосигуряване на обезпечение,
каквото потребителят е длъжен да представи, за да получи отпускане на заема.
Всички подобни допълнителни вземания следва да се приемат за част от
„общия разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 ЗПК и следователно да
участват по реда на чл. 19, ал. 1 ЗПК при формиране на ГПР. Съобразно текста
на договора, представен по делото това не е направено – ГПР е изчислен само
върхуглавницата и възнаградителната лихва. С включването им ГПР
надхвърля 50 %. Клаузите за изчисляване на ГПР и определяне размера му са
нищожни. Така втори е въпросът, че неустойката е нищожна, тъй като
нарушава императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК.
Сумата за неустойка - 498,11 лв. е в размер близък до главницата -
600 лв.
Същевременно, в практиката на Съда на Европейския съюз – т. 1 и 2 от
Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, по преюдициално запитване на
СРС, се приема, че когато в договора не е посочен правилен ГПР, тъй като не
са включени в него подобни възнаграждения за услуги като процесните,
целият договор може да се приеме за нищожен на основание чл. 22 ЗПК във
връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
На осн. чл. 23 ЗПК потребителят може да дължи само чистата стойност
на кредита, т.е. само за главницата, и само за тази сума следва да се издаде
заповед на заявителя.
Съдът определя юрк. възнаграждение в размер на 50 лв. - което следва
да бъде намалено съобразно отхвърлената част.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК,подадено от „А,Д,
срещу Н. Л. К. с ЕГН: ********** и адрес: **********
в частта му за сумите:
сумата 115,75 лева (сто и петнадесет лева и 75 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 14.07.2021 г. до 02.10.2024 г.,
498,11лева (четиристотин деветдесет и осем лева и 11 стотинки),
представляваща неустойка, съгласно раздел № viii неустойки, чл.17 от договор
за потребителски кредит 643638 , както и държавна такса и юрк.
възнаграждение съобразно намалени съобразно отхвърлената част на сумите.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
частна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от
съобщението.
Разпореждането да се съобщи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3