Решение по дело №1884/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 декември 2019 г. (в сила от 1 януари 2020 г.)
Съдия: Еманоел Вардаров
Дело: 20194120101884
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

                                        Р Е Ш Е Н И Е

                                                                                                 576

                                                                                 гр.Г.О., 11.12.2019г.

 

                                        В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание на  девети декември през две хиляди деветнадесета година, в състав:

                                                                               Председател: Еманоел Вардаров

при участието на секретаря М.К. и в присъствието на прокурора ……..., като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело 1884/2019г. по описа на Горнооряховския районен съд, за да се  произнесе, взе предвид следното:

 

            Иск по чл.59 ал.9 от СК.

            Ищцата Б.Ю.Б.(чрез адв.Р.И. от ВТАК) твърди, че с В.М.М. са родители на: П.В.М. -  родена на ***г. в гр.Л., за което бил издаден Акт за раждане№57/24.04.2007г.,  с ЕГН**********, Ю.В.М. - роден на ***г. в гр.Л., за което бил издаден Акт за раждане №****.,  с ЕГН**********, В.В.М. - родена на ***г. в гр.Л., за което бил издаден Акт за раждане №****с ЕГН**********;  И.В.М. - роден на ***г.в в гр.Л., за което бил издаден Акт за раждане №****., с ЕГН**********. С постигната съдебна спогодба на 15.02.2016г., по гр.дело №2201/2015г. на РС-Ловеч  родителите се споразумели упражняването на родителските права по отношение на родените от съвместното им съжителство деца: -местоживеенето на децата П.В.М. и И.В.М., било определено при техния баща В.М.М.; -местоживеенето на децата Ю.В.М.  и В.В.М. било определено при тяхната майка Б.Ю.Б.; -упражняването на родителските права върху децата П.В.М. и И.В.М. били предоставени на техния баща В.М.М., като майката Б.Ю.Б. има право да осъществява лични контакти с децата всяка първа и трета седмица от месеца в съботния ден от 10h00min. до 17h00min.; -упражняването на родителските права върху децата Ю.В.М.  и В.В.М. били предоставени на тяхната майка Б.Ю.Б., като бащата В.М.М. има право да осъществява лични контакти с децата всяка втора и четвърта седмица от месеца в съботния ден от 10h00min. до 17h00min.; -майката Б.Ю.Б. се задължила да заплаща за П.В.М., чрез нейния баща и законен представител месечна издръжка в размер на 100.00лв., считано от 23.02.2016г., до настъпване на законни основания за изменението или прекратяването на издръжката; -майката Б.Ю.Б. се задължила да заплаща за И.В.М., чрез неговия баща и законен представител месечна издръжка в размер на 100.00лв., считано от 23.02.2016г., до настъпване на законни основания за изменението или прекратяването на издръжката; -бащата В.М.М. се задължил да заплаща за Ю.В.М., чрез неговата майка и законна представителка месечна издръжка в размер на 100.00лв., считано от 23.02.2016г., до настъпване на законни основания за изменението или прекратяването на издръжката; -бащата В.М.М. се задължил да заплаща за В.В.М., чрез нейната майка и законна представителка месечна издръжка в размер на 100.00лв., считано от 23.02.2016г., до настъпване на законни основания за изменението или прекратяването на издръжката. Твърди се,  че след приключване на делото в РС-Ловеч  родителите прекъснали контактите помежду си.  Впоследствие, Б.Ю.Б. заживявала с друг мъж на семейни начала,  с когото имат  две деца - В.П.Й.- роден на ***г. гр.Г.О. и Ю.П.Й.-  родена на ***г. в гр.Г.О., на които също се дължи издръжка. На 17.05.2018г. П.В.М. напуснала дома на баща си В.М.М.  и  се преместила да живее при  майка си Б.Ю.Б..  През м.август.2019г. и И.В.М. напуснал дома на баща си В.М.М.  и  се преместил да живее при  майка си Б.Ю.Б.. Б.Ю.Б. започнала да се грижи, освен за децата, на които и били присъдени родителските права, но и за другите две, който били предоставени за упражняване на ответника, като за никое от тях ответникът М. не заплащал издръжка. Ответникът отказал да и предаде личните документи на децата, заявявайки, че не го интересувало, каква ще е съдбата им. Твърди се, че м.август.2019г. и понастоящем цялата финансова издръжка на семейството се подсигурявала от мъжа, с когото Б.Ю.Б. живеела, тъй като тя е безработна и  се грижила за техните общи деца. П.В.М. учи в СУ”Ангел Каралийчев” гр.С. и  ученичка в VIклас. Ю.В.М. учи в СУ”Ангел Каралийчев” гр.С. в Vклас, а В.В.М. посещава НУ”Иван Вазов“ с.Ц.Общ.С..  Твърди се, че детето П.В.М. не желае да живее при своя баща. Ищцата смята, че това и поведение се дължи на липсата на каквато и да е било грижа от страна на ответника спрямо поверените му деца. Бащата не заплаща издръжка  на  децата си Ю. и В., които са поверени на ищцата. Не подкрепял нито финансово, нито материално П. и напълно се дезинтересирал от съдбата и. Ответникът е в работоспособна възраст, работи, разполага с доходи, които са му достатъчни за задоволяване на нуждите му. Няма други деца, на които да дължи издръжка. Ищцата моли съдът да постанови решение, с което да  се имени Определение от 15.02.2016г. по гр.дело №2201/2015г. на Районен съд Ловеч, в частта относно упражняването на родителските права върху детето П.В.М., като: -да се предостави упражняването на родителските права за отглеждане и възпитание на детето П.В.М. на майката Б.Ю.Б.; -да се определи местоживеенето на детето П.В.М. да бъде при майката Б.Ю.Б. на адрес: ***; -за бащата В.М.М. да  се определи режим на лични отношения: всяка първа и трета събота от месеца от 10h00min. до 17h00min., като баща следва да взема и връща детето от/на неговия настоящ адрес; -да бъде осъден В.М.М. да заплаща за детето П.В.М., чрез нейната майка и законна представителка месечна издръжка в размер на по 150.00лв., считано от датата на депозиране на исковата молба, до настъпване на законните основания за нейното прекратяване или изменение, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта на всяко вземане до окончателното и изплащане. Претендира направените по делото разноски

Ответникът В.М.М. в съдебно заседание заявява, че  не се отказва от родителските права над децата си, като желае да взема поне едно от тях при себе си.

            Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:

Установи се, Б.Ю.Б. и В.М.М. са родители на: П.В.М. -  родена на ***г. в гр.Л., Ю.В.М. - роден на ***г. в гр.Л., В.В.М. - родена на ***г. в гр.Л., И.В.М. - роден на ***г.

С постигната съдебна спогодба на 15.02.2016г., по гр.дело №2201/2015г. на РС-Ловеч  родителите се споразумели упражняването на родителските права по отношение на родените от съвместното им съжителство деца: -местоживеенето на децата П.В.М. и И.В.М., било определено при техния баща В.М.М.; -местоживеенето на децата Ю.В.М.  и В.В.М. било определено при тяхната майка Б.Ю.Б.; -упражняването  на родителските права върху децата П.В.М. и И.В.М. били предоставени на техния баща В.М.М., като майката Б.Ю.Б. има право да осъществява лични контакти с децата всяка първа и трета седмица от месеца в съботния ден от 10h00min. до 17h00min.; -упражняването на родителските права върху децата Ю.В.М.  и В.В.М. били предоставени на тяхната майка Б.Ю.Б., като бащата В.М.М. има право да осъществява лични контакти с децата всяка втора и четвърта седмица от месеца в съботния ден от 10h00min. до 17h00min.; -майката Б.Ю.Б. се задължила да заплаща за П.В.М., чрез нейния баща и законен представител месечна издръжка в размер на 100.00лв., считано от 23.02.2016г., до настъпване на законни основания за изменението или прекратяването на издръжката; -майката Б.Ю.Б. се задължила да заплаща за И.В.М., чрез неговия баща и законен представител месечна издръжка в размер на 100.00лв., считано от 23.02.2016г., до настъпване на законни основания за изменението или прекратяването на издръжката; -бащата В.М.М. се задължил да заплаща за Ю.В.М., чрез неговата майка и законна представителка месечна издръжка в размер на 100.00лв., считано от 23.02.2016г., до настъпване на законни основания за изменението или прекратяването на издръжката; -бащата В.М.М. се задължил да заплаща за В.В.М., чрез нейната майка и законна представителка месечна издръжка в размер на 100.00лв., считано от 23.02.2016г., до настъпване на законни основания за изменението или прекратяването на издръжката. Твърди се,  че след приключване на делото в РС-Ловеч  родителите прекъснали контактите помежду си.  Впоследствие, Б.Ю.Б. заживявала с друг мъж на семейни начала,  с когото имат  две деца - В.П.Й.- роден на ***г. гр.Г.О. и Ю.П.Й.-  родена на ***г. в гр.Г.О., на които също се дължи издръжка.

           П.В.М. е ученичка в шести клас за учебната 2019г/2020г. в СУ“Ангел Каралийчев“ гр.С..

            В съдебно заседание на 09.12.2019г. е изслушана П.В.М. по реда на чл.15 ал.1 от ЗЗДетето и в присъствието на социален работник. Заявява, че живее при майка си от пролетта на 2018г. – общо пет деца. П.Ю.ов Й., с когото майка и живеела на семейни начала, работел понастоящем в Кр.Холандия, откъдето изпращал пари за издръжка. Твърди, че редовно посещава СУ“Ангел Каралийчев“ гр.С., като пътува сутрин с училищен автобус. Заявява  желание е да остана при майка си, където  имала всичко необходимо, докато при баща и нямало никакви условия. Когато живеела при баща си, много пъти не била пускана  на училище.

            По делото е приложен социален доклад по реда на чл.21 ввр. чл.15 ал.6 от ЗЗДетето. Основни грижи за детето П.В.М. от м.май.2018г. полага майката Б.Ю.Б. заедно с настоящия си съжител П.Й.. Същите успяват да задоволят по адекватен начин всички индивидуални потребности на детето от здравословна храна, облекло, обувки, здравни грижи, образователни потребности, както и домашен уют и топлина, за да се чувства П.В.М. добре в семейната им среда. Семейството живее в жилище собственост на Ю. С.Й.(баща на П.Й.), което представлява двуетажна къща. Хигиенно-битовите условия са добри. За трите деца има обособена собствена стая, в която към момента правят ремонт. Майката и децата спят в две преходни стаи на първия етаж, обзаведени с две детски легла, голямо легло и диван. Майката Б.Ю.Б. е безработна и грижи се за децата в семейството. Съжителят и П.Й. работи в Kр.Холандия и ежеседмично изпраща на Б. по 100. Според проведеното проучване П.В.М. не контактува с бащата и с роднините по бащина линия. Детето познава и общува при наличие на възможност с роднините по майчина линия. П.В.М. има изграден приятелски кръг, добре е приета са от между съседската общност и от съучениците си. Детето се чувства сигурно и стабилно в семейната среда на майката, което е предпоставка за изграждане и поддържане на добри взаимоотношения и привързаност.

            От страна на ищцата са ангажирани гласни доказателства. Св.А. Н.Й.а(майка на П.Ю.Й., с когото Б.Б. живее на семейни начала) твърди, че живее в с.С. Общ.С., но работи в с.Царски извор. Твърди, че детето П. живее при майка си от 2018г., като преди това е била при баща си в гр.Летница. Твърди също, че П.В.М. и споделяла, че баща и не може да и предостави добри условия за живеене и я спирал да ходи на редовно на училище. Счита, че П.В.М.  се чувства добре в жилището при майка си. Била привързана и към П.Ю.ов Й., с когото майка и живеела на семейни начала. П.В.М. редовно ходела на училище в гр.С. с училищен автобус. Издръжката за семейството и децата подсигурявал П.Ю.ов Й., който работел в Kр.Холандия и ежеседмично изпраща пари. Счита, че В.М.М. нямал условия и възможности да се грижи за четирите деца. Когато децата Ю.В.М.  и В.В.М. живеели при баща си нямали дрехи, били със скъсани обувки и  пълни с въшки. Съдът кредитира свидетелските показания и им дава вяра.

            При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявения иск с правно основание чл.59 ал.9 от СК за основателен, по следните съображения:

            Според чл.123 от СК родителските права и задължения се упражняват от двамата родители заедно и поотделно.  При развод родителите се разделят и чл.59 ал.4 от СК, задължава съда да реши при кого да останат децата, кой да упражнява родителските права и издръжката, която трябва да плаща другият.  Във всички тези случаи при изменение на обстоятелствата съдът може да измени мерките по чл.59 ал.9 от СК. Както първоначалното решение, така и изменяването на мерките може да стане по инициатива на някой от родителите, Д”СП” или служебно от съда.  Решението, с което са постановени мерки относно децата, не губи правното си действие по причина на това, че обстоятелствата са се изменили. Необходимо е ново решение, което да ги измени.  Такъв е и настоящият случай. 

            Съгласно действащия СК при развод съпрузите по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака в техен интерес(чл.59 ал.1 от СК), като съдът би утвърдил споразумението по реда на чл.49 ал.5 от СК.  От друга страна според чл.59 ал.2 от СК, ако не е налице споразумение, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата. В случая е налице хипотезата на чл.59 ал.9 от СК – иск постановените по-рано мерки при заявена промяна в обстоятелствата след постановения развод. С оглед на това съдът счита, че е приложима и в конкретния случай нормата  - чл.59 ал.2 от СК(с оглед сезирането) и дължи служебно произнасяне в тази връзка: при кого от родителите да живеят децата; на кого от родителите се предоставя упражняването на родителските права; определяне мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и съответно другия родител, както и издръжката за детето.

            Съгласно т.V от Постановление№1/12.11.1974г. на Пленума на ВС относно обобщаване на съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права и определяне на личните отношения между децата и родителите, изменение на мерките относно упражняване на родителските права, такова се допуска при наличието на четири групи обстоятелства. Тези обстоятелства визират, обобщено: а)влошаване на условията при родителя, където детето живее; б)изпадане в невъзможност на родителя, при който детето живее, да упражнява родителските права; в)загубване на родителския авторитет и фактическа невъзможност на родителя, при който детето живее, да се справи с лоши прояви на детето, а другия родител да е в състояние да повлияе положително; г)повторно встъпване в нов брак.

            Както се посочи, с постигната съдебна спогодба на 15.02.2016г., по гр.дело№2201/2015г. на РС-Ловеч  родителите се споразумели упражняването на родителските права по отношение на детео П.В.М. да бъде предоставено на нейния баща В.М.М.. Не се спори, че  от 17.05.2018г. П.В.М. напуснала дома на баща си В.М.М.  и  се преместила да живее при  майка си Б.Ю.Б.. От приетия по делото социален доклад и свидетелките показания, се установява, че основни грижи за детето П.В.М. от м.май.2018г. полага майката Б.Ю.Б. заедно с настоящия си съжител П.Й.. П.В.М. се чувства добре и спокойна в семейната среда на майката. В приложения социален доклад и липсват точни данни относно реалните възможности  на бащата да поеме  грижите за детето, а и желание от страна на бащата да се грижи за детето не е заявено. В този смисъл, при разделно живеене на двамата родители, което би наложило детето да живее при единия родител, който да упражнява родителските права спрямо детето, а за другия родител да бъде определен режим на лични отношения с децата. В случая, майката Б.Ю.Б. е без алтернатива при предоставяне упражняването на родителските права. Детето е от женски пол и е на възраст, при която се нуждае от непосредствени майчини грижи. Следва да се посочи, че практиката приема, че майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от  женски пол и наравно да отглежда и възпитава момчетата. Особено важно е дали момичетата са в предпубертетна и пубертетна възраст. Не е пречка в някои случаи да се предоставят и момичета в пубертетна и предпубертетна възраст - на баща, ако майката има лош морал или няма необходимите качества да упражнява родителските права спрямо децата. В такъв случай съдебната практика приема, че в кръга на мерките, които се определят, влиза и помощта на други лица(лекарки, жени, родилки, сестра, леля, баба и др.), които да подпомогнат момичето по въпросите около неговото полово съзряване и осъзнаване на неговата роля като бъдеща майка. И доколкото водеща за съда следва да бъде преценката за най-добрия интерес на детето, този интерес предпоставя, най-вече, наличието на стабилност и константна среда, за да се гарантира нормалното му развитие. Всички тези съображения, правят предявеният иск с правно основание чл.59 ал.9 от СК основателен  и  съответно следва да  бъде уважен, като се измени Определение от 15.02.2016г. по гр.дело №2201/2015г. на Районен съд Ловеч, в частта относно упражняването на родителските права върху детето П.В.М. и  бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето П.В.М. на майката  Б.Ю.Б., при която детето ще живее, конкретно -  на адрес: с.Ц.ул....Общ.С.

            В тази връзка следва да бъдат определени и мерки относно личните отношения между  бащата В.М.М.  и детето П.В.М.. От една страна, с оглед задължителния характер на разпоредбата на Закона, и от друга – да не се отчужди детето от рождения си родител – в случая бащата, личните отношения и контакти следва да бъдат определени предвид възрастта на децата, както и с оглед възможността за запазване на духовната връзка майката и децата. При решаването на въпроса за личните отношения между децата и родителя, при когото те не са оставени за отглеждане и възпитание, съдът изхожда от интересите на децата и особеностите на конкретния случай. От социалното проучване стана ясно,  че връзката на детето с бащата е прекъсната и в този смисъл тепърва следва да се изгражда. Активно отношение следва да прояви и майката, зачитайки родителския авторитет и на другия родител. Всичко изложено налага периодите на лични контакти така да се определят по време и начин, че детето да не бива подлагано на неоправдан стрес. Съдът приема, че в настоящия случай е целесъобразно да се определи следния режим на лични контакти между бащата и детето: всяка първа и трета събота от месеца от 10h00min. до 17h00min., като баща следва да взема и връща детето от/на неговия настоящ адрес, както и двадесет дни през лятото, когато майката Б.Ю.Б. не е в платен годишен отпуск.

            Ответниkът В.М.М.  е баща на  детето П.В.М. и с оглед разпоредбата на чл.143 ал.1, ал.2 от СК и дължи издръжка независимо дали същата е трудоспособен и дали може да се издържа от имуществото си. Също според чл.142 ал.1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. По правната си същност издръжката представлява задължение за доставяне на средства за съществуване на нуждаещия се от издръжка. Децата с оглед ниската си възраст са дефинитивно неработоспособни, като няма данни да разполагат със собствено имущество/което не се и твърди/, поради което и имат право на издръжка от родителите си. Нуждите се установяват от самия факт на биологичното им съществуване и не е необходимо да се обосновават специално. При определяне размера на издръжката съдът следва да вземе предвид обстоятелството, че полагането на непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на малолетните деца не могат да бъдат изразени стойностно в паричен еквивалент. По делото не са събрани данни, че майката да страда от заболяване, което да и пречи на полага труд, макар и като непълнолетна. Няма доказателства ответницата да съжителства с друго лице. Заедно с това следва да се има предвид и разпоредбата  чл.142 ал.2 от СК ввр. чл.1 от ПМС№1/10.01.2009г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, като минималната издръжка да е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Съгласно ПМС№320/20.12.2018г., считано от 01.01.2019г.  размерът на минималната работна заплата  е 560.00лв. и на минималната часова работна заплата 3.37лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица за пълен работен месец. Нуждите на детето от издръжка, в конкретния случай и с оглед възможностите на двамата родители следва да се ограничат до обикновените условия на живот и обикновените потребности. Преди всичко, това е и морален дълг на всеки родител.  Що се касае до размера на предявения иск, съдът намира, същият за основателен/по реда на  чл.162 от ГПК/  до   размер на  по 150.00лв. месечно. Издръжката  от по 150.00лв. на месец за детето П.В.М. следва да бъде присъдена занапред, считано от датата на депозиране на исковата молба – 11.10.2019г. до настъпване на законови причини за изменяването или прекратяването и.

            С оглед осигуряване ритмичността на изпълнението, предвид  задоволяването на текущи и неотложни нужди и във връзка с характера на  вноските по издръжка – периодични плащания,  според чл.146 ал.1 от СК се дължи лихва за забава при забавяне на плащането и. В  случая настоящата инстанция следва да уважи претенцията за присъждане на законна лихва върху за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта до окончателното изплащане.

            Няма пречка при възникването на нови обстоятелства, които са от съществено значение и да водят до извода, че интересите на детето ще бъдат по-добре защитени в случай, да се инициира друго производство за промяна на определените режим на лични контакти/отношения и издръжка, респ. на родителските права.

            На основание чл.78 ал.1 от ГПК с оглед положителния изход  на делото за ищцата  в нейна полза следва да се присъдят и направените разноски, като ответникът следва да бъде осъден да и заплати сумата 25.00лв., представляваща направените разноски(ДТ).

            На основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът В.М.М. следва да бъде осъден да заплати по сметката на ГОРС: сумата 216.00лв., представляваща ДТ върху иска за издръжка по Тарифата за ДТССГПК, сумата 5.00лв., представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.

            Водим от изложените съображения  и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 от ГПК, съдът

                                       Р   Е   Ш   И:

 

ИЗМЕНЯВА Определение от 15.02.2016г. по гр.дело 2201/2015г. на Районен съд Ловеч, в частта относно упражняването на родителските права върху детето П.В.М. -  родена на ***г. в гр.Л., с ЕГН**********,  с родители: Б.Ю.Б.  и В.М.М. с ЕГН**********,  вместо което ПОСТАНОВИ:

            ПОСТАНОВЯВА П.В.М. -  родена на ***г. в гр.Л., с ЕГН**********,  с родители: Б.Ю.Б.  и В.М.М. с ЕГН**********, ДА ЖИВЕЕ при своята  майка Б.Ю.Б. с  ЕГН**********, на адрес: ***.

            ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху П.В.М. с ЕГН********** - на  майката  Б.Ю.Б. с  ЕГН**********, на адрес: ***.

            ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения и контакти на  бащата В.М.М. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***,  с детето П.В.М. с ЕГН**********, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10h00min. до 17h00min., като баща следва да взема и връща детето от/на неговия настоящ адрес, както и двадесет дни през лятото, когато майката Б.Ю.Б. не е в платен годишен отпуск.

            ОСЪЖДА В.М.М. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАЩА за детето П.В.М. с ЕГН**********, чрез нейната майка и законна представителка Б.Ю.Б. с  ЕГН********** - двете на адрес: ***, месечна издръжка  в размер на по 150.00лв./сто и петдесет лева/, считано от  датата на депозиране на исковата молба – 11.10.2019г. до настъпване на законови причини за изменяването или прекратяването и, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното и изплащане.

 

            ОСЪЖДА В.М.М. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да ЗАПЛАТИ на Б.Ю.Б. с  ЕГН**********, на адрес: ***, сумата 25.00лв./двадесет и пет лева/, представляваща направените по делото разноски.

 

            ОСЪЖДА В.М.М. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати по сметката на Горнооряховския районен съд: сумата 216.00лв./двеста шестнадесет лева/, представляваща ДТ  върху  исковете за издръжка по Тарифата за ДТССГПК; сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

           Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен  срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.

            Препис от решението  да се връчи на страните.

 

                                                                                          Районен съдия: