РЕШЕНИЕ
№ 8442
гр. [***********], 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110162991 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от [***********] против В. П. К.
за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 32606/2022 г. по описа на СРС, 43-
ти състав.
В исковата молба ищецът [***********] твърди, че е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника-настоящ
ответник за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но
незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за топлоснабден имот. Заявлението било уважено и издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, която била оспорена от длъжника. С оглед предходното, на
ищеца били дадени указания, че може да предяви искове за установяване на
вземанията си, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е клиент на ТЕ по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните
тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
1
продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от
„[***********] на клиенти за битови нужди в гр.[***********]. Поддържа, че през
процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „[***********] [***********]” ЕАД на клиенти за битови нужди
в гр.[***********], одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че
съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по
ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на дружеството. Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от
2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването в интернет на
данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се съставят
констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ,
собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор
за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с [***********].
Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от
ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период
се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на
база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота на ответника са издадени
изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не
са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за
уважаване на предявените искове, като по отношение на ответника бъде признато за
установено, че дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 557,12 лева,
представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр.[***********] , [***********], ведно със законната лихва, считано от 16.06.2022 г.
до изплащане на вземането, сумата от 72,47 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 07.06.2022
г., сумата от 60,75 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от 16.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 11,65 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.07.2019 г. до 07.06.2022 г. Претендира и направените в хода на
заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който предявените искове се оспорват като недопустими, а по същество като
неоснователни. Оспорва се пасивната материалноправна легитимация с доводи, че
върху процесния недвижим имот е било учредено вещно право на ползване, което няма
данни да е било погасено. Оспорват се твърденията на ищеца за наличие на
облигационно правоотношение с ответника, както и че последния притежава
2
качеството „битов клиент“. Оспорва се въвеждането на абонатната станция в
експлоатация, както и твърденията на ищеца за доставена топлинна енергия и
извършвана услуга дялово разпределение през исковия период, чиято стойност да
възлиза на претендираните суми. Твърди се, че в процесното жилище реално не е
потребявана топлинна енергия през сочения период – нито за отопление, нито за БГВ.
Оспорва се годността на средството за търговски измерване. Навежда се възражение за
погасяване по давност на претендираните в производството суми. Оспорват се
представените към исковата молба документи и се твърди неравноправност на клаузи
от ОУ на ищцовото дружество. По изложените в отговора доводи и съображения се
иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените в хода на
производството разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца - [***********] изразява
становище, че е изготвяло дяловото разпределение за аб.№ [***********] в
съответствие с действащите през процесния период нормативни актове. Представя
справки за изготвяното през исковия период дялово разпределение на топлинна
енергия за отопление и топла вода.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 32606/2022 г. по
описа на СРС е, че по заявление на „[***********] [***********]” ЕАД е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено
длъжникът-настоящ ответник да заплати на дружеството сумите, както следва: сумата
от 557,12 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден имот,
находящ се в гр.[***********], [***********], аб.№ [***********], ведно със
законната лихва, считано от 16.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 72,47
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 07.06.2022 г., сумата от 60,75 лева, представляваща
главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 16.06.2022 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 11,65 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 07.06.2022 г., както
и направените разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 01.11.2022 г. по ч.гр.д.№ 32606/2022 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че издадената заповед е оспорена от длъжника, поради което е
указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на
вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.
По делото е приложен нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
3
задължение за издръжка и гледане № 111, том I, рег. № 4797, дело № 94/2001 г. по
описа на нотариус р.т. с район на действие СРС, от който се установява, че
собствеността върху процесния недвижим имот е прехвърлена на ответника, като
прехвърлителите са запазили пожизнено и безвъзмедно правото на ползване върху
имота.
Видно от приложените по делото удостоверения за наследници на двамата
прехвърлители по гореописания договор е, че в.к. е починала на 23.07.2006 г., а х.п.к. –
на 18.12.2009 г.
По делото е приложен договор между Етажната собственост, в която се намира
процесния недвижим имот и [***********], с предмет извършване на услуга
„топлинно счетоводство“.
По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в ЗЕ.
По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото
дружество за издадени фактури през процесния исковия период, както и издадените
общи фактури за двата отоплителни сезона.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
По делото са приложени изравнителните сметки изготвени от третото лице-
помагач във връзка с отчетена топлинна енергия и талони за отчет.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
в което вещото лице, въз основа на материалите по делото и представените от третото
лице-помагач индивидуални справки и документи за отчет е констатирало, че през
исковия период топлинните разпределители, монтирани към радиаторите на ап.14, са с
дистанционно отчитане /радиоотчет/. През този период ФДР е изготвила две
изравнителни сметки по радиоотчет на 4 бр. ИРРО и за сградна инсталация. За БГВ не
е разпределяна ТЕ поради липса на потребление, отчетено по водомера за топла вода.
Вещото лице е установило, че от собственика на ап.14 не са подавани възражения
срещу изготвените изравнителни сметки през исковия период. Съгласно заключението,
през исковия период начислените от ищцовото дружество суми са съгласно
действащите към момента нормативни документи. Вещото лице е констатирало още,
че технологичните разходи в АС са изчислявани по Наредбата и са отчислявани
ежемесечно от отчетената по общия топломер топлинна енергия, преди нейното
разпределение между абонатите. От представените свидетелства за метрологичен
контрол вещото лице е установило, че общия топломер е преминавал метрологични
проверки, относими към процесния период.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че общият размер на неплатените от ответниците суми за
4
процесния период възлизат на сумата от общо 617,87 лева, в т.ч. сумата от 60,75 лева
за дялово разпределение, а обезщетението за забава в общ размер на 84,12 лева, в т.ч.
11,65 лева върху главницата за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и
доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което
приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост или учредено вещно право на ползване върху самостоятелен
обект в сграда, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен
факт, за да се приеме, че през процесния период между ответника и ищцовото
дружество е съществувало облигационно правоотношение във връзка с продажба на
топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен договор или
изрично приемане на общите условия.
5
В конкретния случай, видно от приложения по делото договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е, че ответницата се
легитимира като собственик на процесния недвижим имот. Следва да се има предвид,
че учреденото с договора вещно право на ползване на двамата прехвърлители е
прекратено с тяхната смърт, преди процесния исков период. С оглед предходното,
обективираните в писмения отговор възражения относно пасивната материалноправна
легитимация, са неоснователни. Ето защо, следва да се приеме, че между страните по
делото през процесния исков период са били налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с правата и задълженията на страните
съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия /в този смисъл е
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на ВКС/. По силата на това
правоотношение през исковия период ответницата е била клиент на топлинна енергия
за битови нужди и дължи заплащане на същата. Обстоятелството дали в процесния
обект се потребява топлинна енергия има значение единствено относно компонентите
и размера на задължението - дали ще се начислява за отопление, за битово горещо
водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не и относно съществуването на
облигационното правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
Установено е въз основа на писмените доказателства по делото и на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа
експертиза, което при преценката му по реда на чл.202 ГПК следва да бъде
кредитирано, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в съответствие
с действащата нормативна уредба. Въпреки оспорване на заключението от
процесуалния представител на ответниците, съдът дава вяра на същото, тъй като
вещото лице изготвя заключението си на база на своите знания и опит, както и въз
основа на събрания по делото доказателствен материал и на предоставените му от
страните писмени доказателства /в този смисъл решение № 356/30.03.1955г. по гр.д.
№4267/56г., II г.о. на ВКС/. В случая експертът е спази това изискване, като е работил
върху обективни данни, а не върху предположения.
Съгласно чл.33, ал.3 от представените по делото и приложими в отношенията
между страните общи условия за процесния период, клиентите имат право да предявят
възражения до продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок
6
след изтичане на периода, за който се отнасят. По делото няма данни ответникът да се е
възползвал от това право. При липсата на доказателства за направени от ответника
възражения за начислените от ищеца суми и при отразеното от вещото лице изготвило
съдебно-техническата експертиза, че разпределяната от ФДР топлинна енергия за
сградна инсталация е съобразно действащите към исковия период нормативна уредба,
съдът приема, че ответникът дължи начислените суми. Следва да се отбележи, че
заплащането на начислени суми за топлинна енергия за сградна инсталация, произтича
от факта на собственост, т.е. дължи се дори да не се ползва топлинна енергия /в този
смисъл е и ТР №2/2016 г. от 25.05.2017 г. по т. дело №2/2016 г., ОСГК на ВКС/.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за погасяване на
вземането по давност. Това е така, тъй като изискуемостта на вземанията на ищеца
настъпва с изтичане на 45 дни след срока, за който се отнасят. В конкретния случай,
видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза е, че първата фактура от
исковия период е издадена на 31.05.2019 г., т.е. към датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК в съда – 16.06.2022 г., нейната изискуемост не е била настъпила.
С оглед предходното, претенцията на ищеца за заплащане на главница за
топлинна енергия следва да бъде уважена в пълния предявен размер от 557,12 лева,
като върху главницата се дължи законна лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 16.06.2022 г. до окончателното изплащане.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, следва да се отбележи, че основателността
на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на
забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл.33, ал.1
от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Съгласно чл.33, ал.5 от ОУ,
при неизпълнение в срок, клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната
енергия. Видно от заключението на приетата по делото първоначална съдебно-
счетоводна експертиза, което е прието от съда като обективно и компетентно дадено е,
че лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия възлиза на сумата от 72,47
лева.
Предвид гореизложеното, предявената акцесорна претенция за обезщетение за
забава върху главницата за доставена топлинна енергия, също следва да бъде уважена в
претендирания размер.
Настоящият съд намира за неоснователна претенцията на ищеца за главница за
услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Действително, съгласно чл.36 от
ОУ на ищцовото дружество, клиентите заплащат цена на „услугата разпределение“,
извършвана от избран от клиентите търговец, като по делото се установява, че третото
7
лице-помагач е извършвало услугата в жилищната сграда, в която се намира и
процесния топлоснабден имот. По делото няма данни как е формирана сумата от общо
60,75 лева, ищцовото дружество да е заплатило тази сума на третото лице-помагач за
извършената услуга, съответно за него да е възникнало право да я претендира в
настоящото производство.
С оглед изводите за неоснователност на главната искова претенция за дялово
разпределение на топлинна енергия, неоснователна се явява и обусловената от нейното
уважаване акцесорна искова претенция за обезщетение за забава. Отделно от
предходното по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора до ответника за плащане
на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. С оглед предходното, искът за лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 11,65 лева, също следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски съразмерно на
уважената част от исковете. По делото не е представен списък на разноските по чл.80
ГПК, но това обстоятелство обуславя единствено невъзможност страната да иска
изменение на решението в частта му за разноските. При направено искане за
присъждане на разноски, съдът е длъжен да се произнесе по същото съобразно
доказателствата по делото. В конкретния случай по делото са налице доказателства за
направени от ищеца разноски в общ размер на 820,00 лева /175,00 лева – държавна
такса, 320,00 лева – депозит за ССчЕ, 320,00 лева – депозит за СТЕ и 5,00 лева –
държавна такса за издаване на съдебно удостоверение/. На основание чл.78, ал.8 ГПК
съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, тъй като
делото не е от фактическа и правна сложност и е приключило само в две открити
съдебни заседания. С оглед предходното и съразмерно на уважената част от исковете
ответникът следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от общо 735,43 лева.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски, но
съразмерно на отхвърлената част от исковете. По делото няма данни същата не е
направила разноски, поради което съдът не присъжда такива.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от
ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Издадената заповед включва
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 75,00
лева, като съразмерно на уважената част от исковете на дружеството следва да бъде
8
присъдена сумата от 67,26 лева.
Длъжникът-настоящ ответник не е направил разноски в заповедното
производство, поради което съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД предявени
от „[***********] [***********]“ ЕАД, ЕИК [***********], със седалище и адрес на
управление: гр.[***********], [***********] срещу В. П. К., ЕГН **********, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 557,12 лева, представляваща главница за
доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г. до топлоснабден имот, находящ се в гр.[***********], [***********],
аб.№ [***********], ведно със законната лихва, считано от 16.06.2022 г. до изплащане
на вземането, както и сумата от 72,47 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 07.06.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за сумата от 60,75 лева, представляваща главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от 16.06.2022 г. до изплащане на вземането, както и
за сумата от 11,65 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 07.06.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В. П. К., ЕГН ********** да заплати на
„[***********] [***********]“ ЕАД, ЕИК [***********], със седалище и адрес на
управление: гр. [***********], ул. Ястребец № 23Б сумата от 735,43 лева,
представляваща направените разноски по исковото производство съразмерно с
уважената част от исковете и сумата от 67,26 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.дело № 32606/2022г. по описа на СРС, 43-ти състав
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице [***********], със
седалище и адрес на управление: гр.[***********], [***********], помагач на страната
на ищеца „[***********] [***********]“ ЕАД, ЕИК [***********].
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9