Решение по дело №458/2019 на Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

N

гр. РУСЕ,....12.УП... 2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД................

в публично заседание на 09 май 2024 г

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АГЛИКА ГАВРАИЛОВА ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното :

Производството по делото е образувано по искова молба на М.Г.В., ЕГН**********, Й.М.В., ЕГН**********, И.М.В.,ЕГН**********, Д.И.И.,ЕГН**********, М.И.И., ЕГН**********, Т.А.И., ЕГН********** и И.В.И.,ЕГН**********, чрез процесуалния им представител адв.Вихрен Н., от САК, против ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД,ЕИК *********, с която са предявени искове за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Валентина И.В., настъпила при пътно-транспортно произшествие.

Ищците твърдят, че на 11.01.2019 г. в с. Басарбово, общ. Русе, при ПТП с участието на автомобил „Мерцедес Спринтер“ с per. № ВТ 7182 КН управляван от Р.Т.С., по непредпазливост е причинена смъртта на Валентина И.В.. Внезапната й загуба довела до множество страдания и огромни затруднения в осиротялото им семейство.

Първият ищец, съпруг на починалата, твърди, че нейната загуба е най- тежкия момент в живота му,тъй като тя била най-близкия му човек и опора. Вторият и третият ищец са съответно нейни син и дъщеря. Твърдят, че до смъртта й те са съжителствали с нея под един покрив в отношения на обич и разбирателство и все още не можели да приемат случилото се. Ищците И.И. и Т.И. са родители на починалата Валентина, която била
тяхно единствено дете. До момента на смъртта й те поддържали изключителни близки и топли отношения с нея и все още не можели да преодолеят трагичната й смърт. В исковата молба се твърди, че и малолетните Д. и М. Иванови,внуци на починалата, съжителствали с нея под един покрив и ежедневно са поддържали с баба си изключително близки топли отношения, в нейно лице намирали подкрепа.

Ищците твърдят, че по отношение на автомобила, с който е причинена катастрофата, е имало сключена застраховка при ответното дружество. Тъй като „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е застраховка функционално обусловена от отговорността на виновния водач на МПС, ищците предявяват преки искове против застрахователя. Молят съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на всеки от ищците - М.В., Й.В. и И.В. обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от загубата на тяхната съпруга и майка Валентина В., в размер на по 250 000 лв, за всеки един от тях; На ищците Т.И. и И.И. застрахователят да заплати сумата от 170 000 лв. за всеки от тях, за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта й. Искат ответника да заплати на Д.И. и М.И. действащи чрез своята майка и законен представител И.В., да заплати обезщетение от по 100 000 лв. за претърпените от тях болки и страдания, които са пряка и непосредствена последица от загубата на праводателя им Валентина В.. Претендират законната лихва върху главниците, считано от датата на увреждането 11.01.2019 г. до окончателното им изплащане, както и заплащане на възнаграждение на представляващия ги адвокат, определено по чл.38 ЗА.

Ответникът „ДЗИ - Общо застраховане“-ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от изп.директори Коста Чолаков и Бистра Василева, в писмен отговор на исковата молба изразява становище, че исковете са неоснователни.

Ответникът счита, че вина за настъпване на ПТП има изцяло пострадалата пешеходка Валентина И.В., и прави възражение за съпричиняване, за изключителен принос от страна на пострадалата за настъпилия вредоносен резултат, в случай, че съдът приеме, че исковете са основателни.Излага доводи за това, че исковете са прекомерно завишени по размер, като изцяло оспорва правото на ищците Д. и М. Иванови - внуци на пострадалата, да получат застрахователно обезщетение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. При условията на евентуалност, оспорва претенциите на ищците Д.И. и М.И. по размер.

Ответникът признава факта, че по отношение на автомобила, при управлението на който е причинено пътно-транспортното произшествие, е имало сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.Счита претенциите за лихва неоснователни.Моли съдът да постанови решение, с което да определи обезщетение за всеки от ищците, като съобрази и изключителния принос на починалата за настъпване на произшествието и изцяло да отхвърли претенциите за присъждане на законна лихва. Претендира разноски по делото.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното :

От представения Констативен протокол за ГТТП с пострадали лица №30/8 от 11.01.2019г. се установява, че на 11.01.2019г. около 7.30ч, в с.Басарбово, общ.Русе, е настъпило пътно-транспортно произшествие между МПС с рег.№ ВТ 71 82 КН, марка Мерцедес, модел Спринтер, управляван от Р.С. и пешеходец-Валентина И. ***, която е починала на място.От данните в констативния протокол се установява, че за изясняване на причините за произшествието е образувано ДП №18/11.01.2019г.По делото не е било спорно, и от извлечението от Гаранционен фонд е видно, че за управлявания от Р.С. автомобил към момента на произшествието е налице валидно. сключена застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" с ответното дружество.

От удостоверенията за наследници и за родствени връзки, издадени от Кметство Басарбово, общ.Русе, се установява, че ищците М.В., Й.В. и И.В. са наследници на починалата Валентина В.- съответно съпруг и син и дъщеря. Ищците И.И. и Т.И. са родители на Валентина В., а Д.И. и М.И. са нейни внуци. В хода на настоящото производство ищците И.В.И. и Т.А.И. са починали и на основание чл.227 ГПК като правоприемници са конституирани низходящите Й.В. и И.В..

С исковата молба е представено заявление за заплащане на застрахователно обезщетение, с което ищците са предявили пред „ДЗИ-Общо застраховане“-АД претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от по 200000лв. за всеки, в общ размер на 1400000лв., ведно със законната лихва от датата на смъртта на Валентина В.- 11.01.2019г., до изплащане на обезщетението. С писмо изх.№0-92- 9331/1.07.2019г. застрахователят е отказал с мотиви, че не са налице основания за удовлетворяване на претенциите.

От приложеното НОХД № 142/21 г. по описа на ОС Русе се установява, че с влязла в сила присъда № 23 от 18.10.2021г. на Русенския окръжен съд, Р.Т.С. ***, живущ ***, български гражданин, със средно образование, женен, работи , неосъждан, ЕГН **********, за виновен в това, че на 11.01.2019г., в с.Басарбово, обл.Русе, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил «Мерцедес Спринтер 311 ЦДИ» с рег.№ ВТ 7182 КН, нарушил правилата за движение по пътищата: Чл, 20, ал.2 от ЗДвП, като не съобразил скоростта на движение на моторното превозно средство от 36,9 км./ч. с атмосферните условия и конкретните условия на видимост; чл.116 от ЗДвП, като не бил внимателен и предпазлив към движещата се по пътното платно с гръб към него Валентина И.В., в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на Валентина И. *** - престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“, вр.чл.342, ал.1, пр.З от НК, и чл.373, ал.2, вр.чл.372, ал.4, вр.чл.371,т.2 от НПК, вр.чл.58а, вр.чл.54 от НК.На основание чл.66/ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от 3 години. Р.С. е лишен от право да управлява МПС за срок от три години, като е приложена нормата на чл.59,ал.4 от НК.Присъдата е обжалвана пред въззивната инстанция.С решение №71 от 15.06.2023г. на Апелативен съд - Велико Търново, постановено по нохд №131/23г. по описа на ВТАС, е намален размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от право да управлява МПС от три на две години . С решението присъдата е потвърдена в останалата й част. С решение №47 от 20.01.2024г. постановено по нд № 796/23г. на Върховния касационен съд, решението на въззивния съд е оставено в сила.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че отношенията между ищците и тяхната съпруга, майка и дъщеря Валентина В.,, са били основани на обич, взаимно уважение и привързаност. Свидетелката Г.Д. заявява, че нейното семейство и семейството на ищеца М.В. са в близки приятелски отношения от ЗОгодини и докато Валя В. била жива, се събирали почти всяка седмица.С показанията си установява, че М. и Валя В., заедно с техния син Данчо и родителите на Валя - баба Дорчи /Т./ и дядо И., живеели заедно, в една къща.Дъщеря им И. също живеела в с.Басарбово.Свидетелката има впечатления за това, че М. и Валентина гледали внука си М., посрещали от училище внучката си Д., докато тя учела в началното училище. Според Д. - в семейството на Велчеви „кипяло задружие“, като съпругата-Валя, била по инициативна, работела във фабрика „Фазан“, а М. бил тих и скромен. След смъртта на съпругата му, М.В. се затворил в себе си; не разговарял. Когато свидетелката му казвала „Горе главата!“, очите му се напълвали със сълзи.Родителите на починалата също изпитвали огромна мъка.Пред тази свидетелка внучката на Валентина - Д., казвала „не мога да приема, че баба я няма“. Престанала да влиза в къщата на баба си и дядо си.На малкия М. обяснили, че баба му е звездичка; той още не осъзнавал какво се е случил.Свидетелката споделя впечатленията си, че дъщерята на Валя, И.В., най-тежко преживява загубата.До смъртта на майка си тя разчитала на нейната подкрепа за всяко нещо и съответно получавала всеотдайната й помощ.Поставили

паметник на починалата преди да измине една година от смъртта й, защото И. не можела да слага цветя върху пръстта, искала „да. вижда на кого“.Свидетелката установява, че през съботните и неделните дни М. и Валя гледали двете деца на дъщеря си И..Всяка съботна вечер цялото семейство вечеряли заедно.

Свидетелката Ц.В. е съпруга на брата на ищеца М.В..И тази свидетелка има лични впечатления за отношенията на взаимопомощ, доверие и уважение, които съществували между членовете на семейството на Валентина В.. С показанията си установява, че приживе Валя е била единствена опора на родителите си, помагала е много на дъщеря си за отглеждането на малките деца-Д. и М.. Свидетелката има непосредствени впечатления за това, че и съпругът на починалата, и нейните родители, продължават да тъгуват за нея и постоянно плачат.

По делото като свидетел е разпитана и А.И., сестра на И.И.-баща на ищците Д.И. и М.И.. Свидетелката определя отношенията между сем.Велчеви като прекрасни и загубата на Валя е „ужасен кошмар“ за всички.Всички празници празнували заедно, независимо кой има повод; заедно били и в добри, в трудни моменти.Връзката между Валентина и внуците й била много силна, особено връзката й с Д. - Валя много подкрепяла Д. в заниманията й в училище, участието й в олимпиади и състезания; имали свои традиции- да пазаруват, да правят сладкиши.Д. плакала изключително много, когато разбрала за трагедията и отказвала да приеме какво се е случило.От показанията на И. се установява, че след трагедията всички са променени и в стрес. Първият ищец станал „затворен в себе си и умислен“.Много тежко преживявали загубата и синът на починалата- ищецът Й.В. и нейните родители - И. и Т. Иванови. И тази свидетелка споделя, че връзката между майка и дъщеря - между Валентина В. и И.В., била много силна. Мъката от загубата била „изписана“ в очите на И., дори в Стойката й.На малкия М. обяснили, че баба му е звездичка, но въпреки това се е случвало да я търси....

По делото е приета съдебна психологична експертиза, която да даде отговор на въпросите 1.Налице ли е непреработена тежка психотравма при Д.И. и М.И., свързана със смъртта на баба им Валентина В. ? и 2. Има ли данни за проведена психологическа и психотерапевтична работа с децата Д.И. и М.И. с цел справяне с последиците от стреса, свързан със смъртта на баба им ? За изготвяне на експертизата Д.И.И. и М.И.И. са били обследвани психологично в индивидуални срещи, проведени съответно на 14.03. и 22.04.2024 г.В констативно-съобразителната част на експертизата вещото лице посочва, че по време на срещата Д. е съдействала и отговаряла на въпросите обстоятелствено и детайлизирано. Емоционално-поведенчески реагирала с плач на моменти и изразявала безпокойство. Изследването установява наличие на темперамент с екстровертна обособеност и ниска степен на невротизъм. Констатират се средна степен на емоционална устойчивост, завишено ниво на ситуационна тревожност и ниско ниво на личностна тревожност.Посочено е, че не се отчитат резултати извън нормата по отношение на депресия, стрес тревожност и невротизъм.По време на срещата М.И. бил съдействащ и отговарял на въпросите обстоятелствено и детайлизирано. Изследването установява наличие на сангвиничен темперамент с екстровертна обособеност и ниска степен на невротизъм. Констатирана е висока степен на емоционална устойчивост, както и отсъствие на маркери за стрес, депресия или невротизъм. Физическата възраст съответствала на интелектуалното развитие, образователната степен и социалния статус на момчето. М. е комуникативен, с ярко изразена емоцонална експресия, социално адаптивен.При разговорите с децата и майка им се установява, че непосредствено след смъртта на Валентина В., Д. се затворила в себе си, имала кошмари, спяла на включено осветление заедно с баща си, нямала желание да се вижда с приятели за около месец, отказвала да се говори за баба й, разплаквала се и сменяла рязко темата, в случай, че някой спомене "баба Валя". Според вещото лице тази тенденция като поведенчески емоционален израз се е запазила и към настоящия момент. Проведената диагностика не отчита наличието на постоянна (генерализирана) тревожност, личностна тревожност, стресови индикации или невротизъм. Установено е завишено ниво на ситуативна тревожност.

В заключението е посочено, че към настоящия момент при Д.И. не се отчитат белези на тежки постгравматични последици от смъртта на баба й Валентина В.. Нахлице е отбягване на темата за смъртта на баба й и стимулите, способстващи нейното припомняне, като не е нарушено ежедневното и социално функциониране, не се откроява и не се съобщава за психосоматична симптоматика. Констатира се завишено ниво на ситуативна тревожност и безпокойство, свързани със спомена за загубата, провокиращи съответно връщане към скърбепето. Според психолога може да се отчете важността на факта, че синът на шофьора от ПТП, свързано със 9мъртта на бабата на момичето, е част от социалното му обкръжение.Заключението е, че към момента на изготвяне на експертизата при М.И. не се отчитат стресови, тревожни, депресивни или психотравмени индикации, свързани със смъртта на баба му Валентина В.. Ниската възраст, в която се е намирал по време на инцидента - бил е на четиригодишна възраст, топлата семейна атмосфера и откъслечните положителни спомени за неговата "добра и мила баба Валя", са определящите благоприятстващи фактори. М. е общително, адаптивно, социално открито и активно дете, с ярък и показателен външен емоционален израз.По данни от майката и децата, с Д.И. и М.И. не е провеждана психологична и психотерапевтична работа, касаеща стресогенното събитие, свързано със смъртта на баба им Валентина В..

Във връзка с възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, направено от ответника по делото като свидетел е разпитан Р.С.,управлявал автомобила, с който е причинено произшествието. С показанията си същият установява, че произшествието е станало в 7.00 сутринта, вече се било разведелило. Свидетелят заявява, че е видял жената, но не успял да спре автомобила своевременно - задействал спирачната система, но бусът не спрял. В района нямало пешеходна пътека. Нямало и пътна маркировка,било заледено и имало сняг.Пешеходката вървяла бавно успоредно на управлявания от С. автомобил.Свидетелят е категоричен, че когато възприел пешеходката, тя се движела на пътното платно.Не може да уточни дали жената е имала намерение да пресича, или просто е вървяла успоредно на неговата посока.Ударил я с дясната страна на буса. Когато С. слязъл от колата, тялото било на тротоара.

От приетата съдебно-автотехническа експертиза се установява, че видимостта в района, към момента на настъпване на произшествието, е била добра-до около 150м. Фаровете на автомобила можело да бъдат възприети от голямо разстояние - до и около над 300-350м, в случай, че пешеходката се е движела в срещуположна посока на движение на автомобила, съгласно разпоредбата на чл.108, ал.2 от ЗДвП. Констатирани са обаче данни, че тя се е движила по посока движението на „буса“. Предвид писмените материали по приложеното Досъдебно производство, замерванията, които лично е направил на място, и като съобразява писмените и гласни доказателствата по настоящото дело, вещото лице дава заключение, че ако пострадалата се е била огледала в нейната лява страна, от където се е движил „буса“, същата е могла да го възприеме- фаровете му от доста голямо разстояние, равно на геометричната видимост в района на произшествието-около 300- 350м.Експертизата посочва, че в обективните данни по воденото ДП и в свидетелските показания на Р.С., не се установяват данни за наличието на препятствия, ограничаващи видимостта непосредствено преди произшествието.

При извършения към момента на произшествието оглед е било установено, че тротоарът, по който преди произшествието се е движила или намирала пострадалата, е бил заснежен. Вещото лице е категорично, че ако преди да навлезе на улицата, пострадалата се е огледала в нейната лява страна, от където се е движил „буса“, същата е могла да го възприеме фаровете му от доста голямо разстояние - около 300-350 м.В материалите по досъдебното производство има данни, че пострадалата е била облечена със сиво шушляково яке с подплата и качулка.

В съдебно заседание вещото лице разяснява, че от обстоятелството, че ударът е настъпил в задната лява част на тялото на пешеходката, следва извод, че вероятно към момента на удара тя да не е гледала към пътното платно и

съответно към товарното превозно средство .Експертът уточнява, че с оглед вида на товарното превозно средство, би следвало и двигателят му, и гумите му, да издават шум.

При съвкупната преценка на показанията на св.С. и данните от съдебната автотехническа експертиза може да се направи заключение, че причините за настъпване на ПТП от технически характер се били движението на пешеходката в коридора на автомобила и закъснението на водача да започне спиране.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема за установено следното:

Предмет на производството са искове по чл. 432 от КЗ вр. чл, 45 и чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетения за претърпени от ищците неимуществени вреди, причинени от смъртта на Валентина В., починала на 11.01.2019г. при пътно-транспортно произшествие - съпруга на първия ищец М.В., майка на втория и третия ищци Й.В. и И.В., дъщеря на ищците Т. и И. Иванови и баба на ищците Д. и М. Иванови.Както беше посочено, в хода на производството, на 22.03.2022г. е починал ищецът И.В.И., на 23.02.2024г. е починала ищцата Т.А.И. и са наследени по право на заместване от Й.М.В. и И.М.В..

Съгласно разпоредба на чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия иск на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за възникване на право на иск на увреденото лице. Както беше посочено по-горе, ищците са предявили застрахователни претенции до ответното застрахователно дружество и с писмо от 01.07.2019г. застрахователят е отговорил, че към момента не е налице основание за удовлетворяване на претенциите, тъй като представените доказателства са недостатъчни за изясняване на всички обстоятелства относно механизма на ПТП. Това поражда правния интерес на ищците от предявяване на исковете.

Съгласно чл.ЗОО ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд,с която Р.Т.С. е признат за виновен в това,че е причинил по непредпазливост смъртта на Валентина И.В., вследствие нарушаване на правилата за движение по пътищата при управление на моторно превозно средство,е задължителна за съда относно това дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.

От събраните по делото доказателства се установява, че ищците са имали с починалата трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта й.Съпругът и синът на

Валентина В., и нейните родители, са живели в един дом; дъщеря й и внуците са живели в отделно домакинство, но в същото село и не минавало и ден да не общуват. В семейството на ищците са съществували отношения на много голяма взаимна привързаност, топлота, доверие и обич.Там «кипяло задружие» /св.Д./. Приживе Валентина В. била много грижовна съпруга, майка, дъщеря и баба, отнасяла се с голямо уважение към всички /св.В./. Като единствено дете била и най-голяма опора на своите родители. От показанията на свидетелите се установява, че Валентина е била всеотдайна съпруга и майка, добър съветник и помощник на дъщеря си и с обич и топлота обгрижвала внуците си.В къщата на семейството тя била инициативната, водещата фигура /св.Д./, явно безспорен стожер на фамилията.Подкрепяла внучката си Д. в нейния стремеж да се изявява в училище, да повишава образованието си.За ищците внезапната й нелепа смърт била голяма трагедия и не могат да преживеят загубата.

Според свидетелите семейство Велчеви били здраво, пълноценно семейство. От свидетелските показания се установява промяната в ежедневието им вследствие на сполетялата ги трагедия - съпругът, децата на починалата и родителите й били сломени, първоначално внучката Д. отказвала да приеме случилото се за истина.Първият ищец почти напълно ограничил социалните си контакти.Свидетелите изнасят данни, че съпругът и децата на В. продължават да страдат, а междувременно родителите й са починали.Към момента на нелепата й гибел те се били на по 79 години и са загубили единственото си дете, което е било на 56г/навършени/. От психологическата експертиза може да се направят изводи, че при най-малките - Д. и М., е настъпило възстановяване на психическите преживявания и към момента не се констатират тежки посттравматични последици от смъртта на баба им.

По силата на договора за застраховка, застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя, ' както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени в настоящото производство.Към момента на ПТП е налице застрахователен договор „Гражданска отговорност“, сключен с ответното застрахователно дружество.Съгласно разпоредбата на чл.492 КЗ за всяко моторно превозно средство, което се намира на територията на Република България и което не е спряно от движение, е необходимо да има сключена задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за следната минимална застрахователна сума /лимит на отговорност/:

1. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.) за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, които са неизмерими в пари, съдът се ръководи от принципите на справедливостта.Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът на дължимото обезщетение за неимуществените вреди следва да се определи от съда по справедливост. Понятието справедливост няма абстрактен характер. То е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да бъдат съобразени при определяне на размера. При ангажиране на отговорността на застрахователя следва да се съобразят и конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за размера на дължимите обезщетения следва да се вземат предвид и съответните • нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент - в този см. Р №83/06.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 795/2008 г., II т.о, ТК. Р № 60 от 29.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 3049/2013 г., II т. о., ТК.Съдът следва да съобрази продължителността и интензитета на конкретно претърпените неимуществени вреди от всеки от ищците - дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.В тази връзка следва да се съобрази и стандарта на живот в страната към момента на произшествието - към 1.01.2019г. размера на минималната работна заплата е определен на 560лв. месечно, приет с ПМС№320/20.12.2018г.Средната работна заплата в страната в началото на 2019 г. по данни на НСИ около 1100 лв. Към настоящия момент - повече от 5 години след произшествието, безспорно икономическата ситуация в страната е променена - кредитните лимити не са увеличени, но значително са нараснали и минималната заплата - 933 лв., но релевантният момент за определяне на което е моментът на настъпване на вредоносния резултат.

При съвкупния анализ на така обсъдените обстоятелства, относими към определянето на размера на обезщетението, и при следване на принципа, че обезщетението има за цеп единствено да репарира вредите, които пострадалите търпят от момента на вредоносното събитие и ще търпят, но не и да служи за повишаване на жизнения им стандарт , съдът намира, че за претърпените от първите трима ищци - съпруг и деца на починалата, се дължи обезщетение от по 140000лв., а за ищците-родители на В.-по 90000лв.

По исковете предявени от Д.И. и М.И., чрез тяхната майка и законен представител И.И., за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на баба им Валентина В., съдът приема следното :Съгласно задължителните указания с ТР № 1/2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, не подлежи на доказване само особената житейска ситуация, като причина за възникване на връзка на особена близост. Главното и пълно доказване на обстоятелствата по материалноправната легитимация на лицата - ищци, извън

кръга очертан с постановления № 4/61 г. и № 5/69 на Пленума на ВС, конкретно за случая / но не само / в хипотезата на родство с починалия, извън родство от първа степен по права линия, предпоставя установяването на три групи факти: 1 / такива, които по своето естество са годни да провокират създаването на особена близка връзка, надхвърляща - когато се касае за лица в някаква степен на родство - типичното съдържание на такава връзка, традиционно за българското семейство, бит и морал - тези обстоятелства следва да обосновават житейските предпоставки за възникването на изключителна духовна връзка, но сами по себе си не биха били достатъчни за обосноваване на активна материалноправна легитимация; 2 факти, свидетелстващи за съдържанието на установилата се, по причина особената житейска ситуация, връзка между съответните родственици - с продължителност, интензитет и проявления, съобразими за период значително преди и към момента на настъпване на смъртта, които да позволяват квалифицирането й като необичайна; 3 търпимите болки и страдания от загубата, надхвърлящи по интензитет и времетраене обичайно търпимите от смъртта на близък човек. Неустановяването на която и да е от трите групи факти изключва обосноваването на активна материално - правна легитимация на ищци, по искове за обезщетяване на неимуществени вреди, извън кръга очертан с ППВС № 4/61 г. и 111 1ВС № 5/1969 г. При това от значение е не личната оценка на ищеца или квалификацията на създалите се отношения между него и починалия, дадена от трети лица / свидетели /, а доказването на обстоятелствата, предоставящи възможност съдът да изгради личното си впечатление и убеждение за изключителност на тази връзка, по смисъла на ТР № 1/2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.

Съдът намира, че по делото не беше доказана изключителна емоционална връзка между малолетните ищци Д.И. и М.И..На първо място, изключителна привързаност, много по силна от обичайната връзка между баба и внуци в патриархалното българско семейство, не се твърди в исковата молба. Не се твърди и не са установени данни за това, приживе В. да е полагала непосредствени ежедневни грижи за отглеждането, възпитанието и образованието на децата-т.нар.„заместваща родителска грижа“.От събраните доказателства по категоричен начин е опровергано заявеното в исковата молба, че двете деца са съжителствали под един покрив заедно с баба си. Ищците не са доказали изведените в тълкувателно решение №1/18г. на ОСТНГК на ВКС критерии за изключителност, като предпоставка за признаване на право на обезщетение за неимуществените вреди, претърпени по повод причинената при произшествието на 11.01.2019 г. смърт на баба им Валентина В..По изложените съображения исковете на Д.И. и М.И., предявени чрез тяхната майка и законен представител И.И., следва да бъдат отхвърлени.

По делото се установи, че починалата с поведението си е допринесла за настъпването на ПТП. Същата е предприела пресичане на пътно платно на необозначено за това място. Имала е обективна възможност на възприеме движещите се превозни средства. Според приетата по делото САТЕ Валентина В. е могла да забележи приближаващия се автомобил /бус/ и да го пропусне, но явно въпреки това е предприела пресичане на пътното платно. По този начин е нарушила разпоредбата на чл. 113, ал. 2 ЗДвП, предвиждаща, че извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4 (преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства; да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение и да не преминават през ограждения от парапети или вериги). Възражението на ответника по чл.5133Д е основателно.Като отчита спецификата на поведението на пострадалата и съобразно съдебната практика, съдът приема че степента, в която загиналата Валентина В. е допринесла за Настъпвано на вредоносния резултат е 50 %.Предвид изложеното което дължимите обезщетения следва да се намалят до размер на 70000 лв. за всеки от първите трима ищца. На втория и третия ищец следва да бъдат изплатени и сумите от по 45000лв, в качеството им на правоприемници на починалите в хода на делото ищци Т.И. и И.И.,*** / по наследствено правоприемство/.

Съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗЗД обезщетението за забава се дължи от датата на деликта- 11.01.2019 г., от който момент е и претендирано. Изцяло несъстоятелни са твърденията на ответника, че ищците не посочили банкова сметка ***ние и че следва да намери приложение чл.380,ал.3 от КЗ - такава е посочено и в заявлението по чл.380,ал.1 от КЗ, и в исковата молба. Ответникът носи отговорност за действията на причинителя на непозволеното увреждане в същия обем, в който отговорността се носи и от самия извършител, от което следва, че законната лихва съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД се дължи от деня на извършеното увреждането.

С оглед изхода на спора на ищците на основание чл. 78, ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски, съразмерно с уважената част от исковете. По делото са представени договори за правна защита и съдействие, сключен между ищците и упълномощения им адвокат, в които е посочено, е оказана безплатна правна помощ.Съгласно разопердбата на чл.38 ЗА ответникът следва да заплати на адв.З.М. възнаграждение за процесуалното представителство в общ размер на 18750лв., съобразно уважената част от исковете. Ответникът е направил разноски за призоваване на свидетел и за възнаграждение за експертизи, в общ размер на 1080лв. и е защитаван от юрисконсулт.Съразмерно отхвърлената част от исковете в полза на ответника

следва да се присъдят разноски в размер на 829,62лв. и 540лв. юрисконсултско възнаграждение.Ответникът дължи по сметка на Русенския окръжен съд държавна такса в размер на 1200лв.

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА «ДЗИ - Общо застраховане»- ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от изп.директори Коста Чолаков и Бистра Василева да заплати на М.Г.В., ЕГН**********, Й.М.В., ЕГН********** и - И.М.В.,ЕГН********** ***, сумата от по 70000лв. на всеки от тях, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, заедно със законната лихва, считано от 11.01.2019г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА «ДЗИ - Общо застраховане»- ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от изп.директори Коста Чолаков и Бистра Василева да заплати на Й.М.В., ЕГН********** и И.М.В.,ЕГН**********,***, в качеството им на правоприемници на Т.А.И., ЕГН ********** и на И.В.И., ЕГНЗ904125540, починали в хода на делото, сумата от по 45000лв. за всеки, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, заедно със законната лихва, считано от 1Д.01.2019г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ исковете на М.Г.В., ЕГН**********, Й.М.В., ЕГН********** и И.М.В.,ЕГН********** ***, предявени против «ДЗИ - Общо застраховане»- ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, в останалите части, като неоснователни.

ОТХВЪРЛЯ исковете на Д.И.И.,ЕГН**********, М.И.И., ЕГН**********, предявени чрез тяхната майка и законен представител И.М.В., **********, против ДЗИ - Общо застраховане»- ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, като неоснователни.

ОСЪЖДА «ДЗИ - Общо застраховане»- ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София да заплати на адв.З.М.,***8750лв. адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА.

ОСЪЖДА М.Г.В., ЕГН**********, Й.М.В., ЕГН********** и   И.М.В.,ЕГН********** *** да заплатят на «ДЗИ - Общо застраховане»- ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на

управление гр.София, представлявано от изп.директори Коста Чолаков и Бистра Василева сумата 829лв. деловодни разноски и 540лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА ДЗИ - Общо застраховане»- ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София да заплати по сметка на Окръжен съд Русе държавна такса в размер на 1200лв.