№ 31
гр. Харманли, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Емилия В. Рикова
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
Гражданско дело № 20215630100686 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба подадена от Д. К. С., ЕГН **********
против Г. ХР. Г., ЕГН **********, с която се иска ответника да бъде осъден да премахне 15
броя смокинови дървета, израсли до самата ограда между съседните им собствени имоти,
една черница с височина 3 метра, засадена на 25 см. от общата им ограда, една праскова с
височина 2 метра, засадена на разстояние 2 метра от общата им ограда и насаждение от
орлови нокти /дива лоза/, израсли до оградата, обхванали я хоризонтално, израснали над нея
и достигащи до стената на жилищната сграда на ищеца.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е подадена насрещна искова молба от ответника, с
която се иска ищеца да бъде осъден да премахне нарушаващите правото му на собственост:
постройка, намираща се в имота на ищеца, залепена на северозападната му граница, с
височина над 2.5 м, непосредствено допрения до имота му, намиращ се до тази постройка
жив плет с изсъхнало дърво над 2 м, постройка, представляваща външна тоалетна с
височина над 2 м., постройката, намираща се срещу входната врата на къщата му откъм
западната страна на двора, с височина над 2 м. и дължина около 5-6 м. по дължината на
границата в имота на ищеца, разположена на отстояние 0,8 м. от границата, както и да
премахне високото изсъхнало дърво, намиращо се до имотната граница, включително да
премахне и всички асми, намиращи се на около 0,5 м. от западната страна на оградата му в
имота на ищеца, с височина над 2 м. по оградата.
Ищецът твърди, че е собственик на следния недвижим имот: УПИ III с площ от 930
кв.м., отреден за имот планоснимачен №103 в квартал 25 по плана на с.Навъсен, община
Симеоновград, област Хасково, одобрен със заповед № 539/1991 г., ведно със застроените в
парцела: жилищна сграда, гараж и стопанска постройка, при уредени регулационни сметки
и при граници: улица, Д.Т., от две страни Х. Г., а ответникът бил собственик на съседния
недвижим имот: УПИ II, отреден за имот планоснимачен № 102 в квартат 25 по плана на
с.Навъсен, община Симеоновград, област Хасково, одобрен със заповед № 539/1991 г.
Между двата имота имало ограда, която на височина от 40 см. била изградена от камъни и
тухли, с циментова замазка, върху която били монтирани колове и между тях била поставена
1
оградна мрежа.
В близост до общата ограда ответникът имал множество насаждения, отстоящи на
недопустимо близко разстояние.От източната страна в имота на ответника, която се
явявала западна за имота на ищеца, покрай оградата в протежение на 7 метра имало 15
броя смокинови дървета, израсли до самата ограда.От южната страна в имота на ответника,
която се явявала северна за имота на ищеца на 25 см. от общата им ограда имало черница, с
височина 3 метра. На разстояние 2 метра от общата им ограда била засята праскова с
височина 2 метра. До самата ограда били израсли орлови нокти /дива лоза/, които
хоризонтално обхванали оградата, израствали над нея и достигали до жилищната сграда на
ищеца.
Посочените насаждения накърнявали правото на собственост на ищеца, тъй като
дърветата и дивите лози засенчвали имота му, пречели при обработката на почвата и се
отразявали негативно върху развитието на засадените зеленчуци и получаваната от тях
реколта. По този начин насажденията на ответника пречели на ищеца да упражнява в
пълен обем правото си на собственост.
С тези мотиви моли да се постанови решение, с което да се осъди ответника да
премахне 15 броя смокинови дървета, израсли до самата ограда между двата имота, една
черница с височина 3 метра, засадена на 25 см. от общата им ограда, една праскова с
височина 2 метра, засадена на разстояние 2 метра от общата им ограда и насаждение от
орлови нокти /дива лоза/, израсли до оградата, обхванали я хоризонтално, израснали над
нея и достигащи до стената на жилищната сграда на ищеца.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
с който се оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.
Ответникът оспорва твърдяното в исковата молба обстоятелство, че в близост до
общата ограда с ищеца имало множество насаждения, които били на недопустимо близко
разстояние, че от източната страна на двора покрай оградата имал 15 броя смокинови
дървета, израсли до самата ограда, както и че имал черница с височина от 3 м. и праскова с
височина 2 м., че до самата ограда имал дива лоза, която стигала до жилищната сграда на
ищеца.
Всъщност ищецът бил този, който пречил на ответника да упражнява пълноценно
правото си на собственост и по този повод още от 2008 г. с неговия праводател имали
спорове относно дърветата по границата им, относно застроените от него временни
постройки, отводняването на покривите им. По този повод на 18.02.2008 г. ответникът бил
подал жалба до Кмета на Община Симеоновград с молба да бъде разрешен спора. По тази
жалба с констативен протокол от 26.08.2008 г. били направени констатации, че дърветата на
общата им гранична линия трябвало да бъдат на три метра разстояние от границата.
Ответникът изпълнил предписанията, но ищецът не изпълнил своите и по този повод по
негова жалба на 25.10.2013 г., комисия на Община Симеоновград извършила проверка и
установила, че в двора на ищеца имало една праскова, две круши, две малки и една голяма
черница, които отстояли на по-малко от 3 м. до неговата граница. Комисията отново дала 20-
дневен срок на праводателя на ищеца да изкорени тези дървета. Тези предписания, издадени
от Община Симеоновград, отново не били изпълнени от ищеца и вместо да ги изпълни,
подал искова молба.
Твърди, че по общата им граница от неговата страна на имота нямало дървета и/или
други трайни насаждения, които да пречат или нарушават правото на собственост на ищеца.
Тези, които били саморасли, били премахнати, като спазил предписанията на Община
Симеоновград.
Моли да се отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан. Претендират
се и разноските по делото.
В срока за отговор е предявен и насрещен иск от ответника против ищеца, с който
моли съда да осъди ищеца да премахне: постройка, намираща се в имота на ищеца, залепена
2
на северозападната му граница, с височина над 2.5 м, непосредствено допрения до имота му,
намиращ се до тази постройка жив плет с изсъхнало дърво над 2 м, постройка,
представляваща външна тоалетна с височина над 2 м., постройката, намираща се срещу
входната врата на къщата му откъм западната страна на двора, с височина над 2 м. и
дължина около 5-6 м. по дължината на границата в имота на ищеца, разположена на
отстояние 0,8 м. от границата, както и да премахне високото изсъхнало дърво, намиращо се
до имотната граница, включително да премахне и всички асми, намиращи се на около 0,5 м.
от западната страна на оградата му в имота на ищеца, с височина над 2 м. по оградата.
Сочи, че наличието на незаконните постройки, които били в непосредствена близост
до имота му, и наличието на растенията и дърветата в имота на ищеца били безспорно
установени от Община Симеоновград, като от самата община издали предписание на ищеца
да ги премахне като незаконни. Същите му пречили да упражнява пълноценно правото си на
собственост, защото при валежи от покривите на сградите, дъждовната вода се стичала в
имота му и му наводнявала както двора, така и къщата в него, високото сухо дърво
създавало опасност да падне в имота му, а засятите по оградата асми пречели на слънчевите
лъчи и засенчвали двора му и се отразявали негативно върху развитието на засадените
растения.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ищеца по предявения
срещу него насрещен иск. Заявява, че счита предявения иск за допустим, но неоснователен.
Моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде отхвърлен изцяло предявеният
насрещен иск като неоснователен. Твърди, че не е извършил действия, с които нарушава
правото на собственост на ищеца по насрещния иск. Премахнат бил навесът, покрит с
ламарина, който бил изграден, заедно с покрива на лятната кухня на ищеца по насрещния
иск. След като ищецът по насрещния иск съборил тази постройка, ответникът премахнал
навеса в своя имот. Лозовите насаждения били създадени, тъй като ищецът по насрещния
иск изразил нежелание ответникът да има видимост към имота му. Понастоящем асмите
също били премахнати пак по настояване на ищеца. Третата постройка навес-съответствала
на навеса в неговия имот, така че по никакъв начин не накърнявала ползването на съседния
имот. Изсъхналото дърво отдавна било изгнило и изхвърлено. Тоалетната отстояла на 3
метра от западната граница и на повече от 10 метра от северната граница на имота на
ответника, която се явявала южна граница на имота на ищеца по насрещния иск. Ако
тоалетната бъдела построена според претенцията на ищеца, тя щяла да бъде в близост до
жилищната му сграда, което счита, че би му създало неудобства.
В съдебно заседание, ищецът не се явява, представлява се от адвокат М.А.. Оспорва
предявеният насрещен иск и моли за неговото отхвърляне. Уточнява, че доверителят й
изразява готовност да премахне шахтата на тоалетната. Моли за разноски по делото, тъй
като ответникът е бил причина за завеждане на делото, доколкото към момента на
предявяване на исковата молба процесните дървета и насаждения съществували. Представя
списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание, ответникът се явява лично и с адвокат М.. Пледира се за
отхвърляне на първоначално предявения иск и за уважаване на насрещния такъв. Счита, че
от изготвената по делото съдебна експертиза се установявало незаконността на процесните
сгради. Претендира разноски по делото, за които представя списък.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран и от двете страни по делото с иск по чл. 109 от ЗС. Негаторният иск е
вещен иск, предоставен на собственика или носителя на ограниченото вещно право, за
защита на притежаваните от него вещни права от неоснователни преки или косвени
въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното
ползване на имота по неговото предназначение.
Следователно за да бъде основателен иска по чл. 109 от ЗС следва в обективната
3
действителност да са настъпили материалните предпоставки от фактическия му състав, а
именно: да е установено, че предявилият иска по чл. 109 от ЗС е собственик на имота или
притежава ограничено вещно право върху него, че ответникът по иска е осъществил
посоченото неоснователно действие или го поддържа и че с това нарушение му се пречи да
упражнява правото на собственост върху имота в неговия пълен обем.
Първата предпоставка е безспорно установена по делото и за двата иска по чл. 109 от
ЗС. Между страните не е спорно, а и от представените писмени доказателства по делото по
безспорен и категоричен начин се установява, че Д. К. С. е собственик на недвижим имот,
находящ се в село Навъсен, а именно парцел III, застроен и незастроен, урегулиран, 930
кв.м., отреден за имот с планоснимачен номер 103, от квартал 25 по плана на село Навъсен,
одобрен със заповед № 539 от 1991г. ведно със застроените в парцела: жилищна сграда,
гараж и стопанска постройка при граници за парцела: улица, Д.Т., от две страни Х. Г., а Г.
Х.в Г. – на имот, съставляващ парцел II, планоснимачен номер 102, в квартал 25 по плана на
село Навъсен, община Симеоновград, утвърден със заповед № 539 от 1991г., урегулиран с
площ 1165 кв.м., ведно с построените в парцела масивна жилищна сграда, лятна кухня,
гараж и стопанска постройка, при граници за парцела: улица, братя К., Д.Т. и Д.Г..
Наличието на следващите юридически факти от фактическия състав на иска по чл.
109 от ЗС ще бъдат разгледани поотделно за всеки от исковете.
По иска с правно основание чл. 109 вр. чл. 52 от ЗС предявен от Д. К. С.:
Вторият елемент от фактическия състав на негаторния иск е осъществяването от
ответника или поддържането на неоснователно действие. Необходимо е да се установи не
само, че ответникът е извършил някакви действия върху имота на ищеца, но и че тези
действия са противоправни – такива, с които се е нарушила възможността или попречило на
ищеца да ползва и владее собствения си имот по предназначение. Неоснователните действия
могат да бъдат най-различни, като в конкретния случай се твърдят действия, надхвърлящи
ограниченията по чл. 52 от ЗС. Посочената разпоредба предвижда, че не се позволява да се
посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите
дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските.
Ищецът твърди, че в имота на ответника има 15 броя смокинови дървета, 1 брой
черница, 1 брой праскова и насаждение от орлови нокти /дива лоза/. Следователно в тежест
на ищеца е било възложено при условията на пълно и главно доказване да установи както
наличието на посочените дървета и храсти, така и тяхното местоположение в разрез с
правилото на чл. 52 от ЗС.
По делото са представени писмо с рег. № Ж-36 #1/02.11.2018г. и писмо с рег. № Ж-24
#1/18.10.2019г. от община Симеоновград, съгласно които в дворовете и на ищеца, и на
ответника има дървета и храсти на разстояние по-малко от 3 метра от междинната
регулационна линия, поради което същите следва да бъдат премахнати. Същите обаче не
установяват фактическото положение към момента на подаване на исковата молба, нито
съдържат конкретно посочени по вид и брой дървета и храсти.
Съгласно заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза към датата на
извършването й в имота на ответника са установени 1 бр. череша на разстояние 4,91 метра,
1 брой ябълка на разстояние 5,02 метра, 1 брой дюля на растояние 4,37 метра, 1 бр. люляк на
разстояние 2,41 метра, 1 брой лозница на разстояние 2,20 метра, 1 бр. дънер на разстояние
0,55 метра и една изкоренена смокиня.
Следователно в нарушение на разпоредбата на чл. 52 от ЗС са единствено 1 бр. люляк
на разстояние 2,41 метра от границата на процесните имоти и 1 бр. лозница на разстояние
2,20 метра от границата на процесните имоти. Същите обаче не са включени в петитума на
исковата молба и са извън обхвата й. Доколкото едно от основните начала в гражданския
процес е принципът за диспозитивното начало съдът е обвързан от поставеното от страната
искане с исковата молба.
4
Ищецът носи доказателствената тежест да установи осъществяването спрямо
собствения му недвижим имот на неоснователно въздействие (действие или бездействие)
или поддържането на извършено такова и съществуването му към момента на завеждане на
делото. В случая от събраната по делото доказателствена съвкупност не се установява
наличието на този факт, поради което и с оглед неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в
обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 от ГПК.
Ето защо предявеният от Д. К. С. иск следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 109 от ЗС предявен от Г. ХР. Г.:
По отношение на дърветата и храстите:
Аналогични са разсъжденията и досежно предявеният насрещен иск, с който се иска
премахването на един брой високо изсъхнало дърво, намиращо се до имотната граница и
премахването на всички асми, които се намират на около 0,5 метра от западната страна на
имота на ищеца и са с височина над 2 метра по оградата.
От заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза се установява, че в
двора на ответника по насрещния иск има 1 бр. слива, намираща се на 2,50 метра от
имотната граница, 1 бр. дънер на растояние 0,52 метра, 1 бр. жив плет на разстояние 0,43
метра, 1 бр, дънер на разстояние 0,51 метра и 1 брой дънер на разстояние 0,56 метра. По
делото не се установява наличието на един брой високо изсъхнало дърво, което да се намира
на по-малко от три метра от имотната граница.
От представените писмени доказателства също не може да се направи извод, че към
момента на предявяване на насрещния иск в имота на ответника по насрещния иск са
налице дървета, които са засадени на по-малко разстояние от предвиденото в чл. 52 от ЗС.
Същите касаят предходни отношения между страните и констатации за нарушения на чл. 52
от ЗС, но към 2008г. и 2013г. С изключение на приетото по делото заключение на вещото
лице не са представени други доказателства, с които да се установява съществуването на
неоснователни действия спрямо имота на ищеца по насрещния иск към момента на
завеждане на срещния иск.
От представеното заключение на вещото лице се установява наличието на жив плет
на разстояние 0,43 метра от имотната граница.
На първо място следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 52 от ЗС касае
засаждането на дървета. Живият плет може да бъде изграден, както от дървета, така и от
храсти. По делото не са представени никакви доказателства дали процесният жив плет е
създаден от дървета съответно дали към него ще са приложими изискванията на чл. 52 от
ЗС. Едновременно с това не се представени каквито и да е доказателства, че същият създава
пречки на ищеца по насрещния иск да упражнява правото си на собственост в пълен обем.
Следователно от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че
при условията на пълно и главно доказване ищецът по насрещния иск е установил втората
предпоставка от фактическия състав на негаторния иск. Ето защо предявеният иск следва да
бъде отхвърлен в тази му част.
По отношение на постройките:
С насрещната искова молба ищецът по насрещния иск твърди, че в имота на
ответника съществуват три броя постройки, които са построени в нарушение на правните
норми, регламентиращи минималните отстояния от имотните граници, а именно: 1 брой
постройка, намираща се в имота на ищеца, залепена на северозападната му граница, с
височина над 2.5 м.; 1 брой постройка, представляваща външна тоалетна с височина над 2 м.
и 1 брой постройка, намираща се срещу входната врата на къщата му откъм западната
страна на двора, с височина над 2 м. и дължина около 5-6 м. по дължината на границата в
имота на ищеца, разположена на отстояние 0,8 м. от границата.
5
От приетото по делото заключение на вещото лице се установява, че в имота на
ответника по насрещния иск има двуетажна масивна жилищна сграда със сигнатура 2МЖС,
едноетажна масивна жилищна сграда със сигнатура МЖ, едноетажна масивна стопанска
сграда със сигнатура МС, едноетажен масивен гараж със сигнатура МГ, външна тоалетна и
навес.
В съдебно заседание при изслушването му вещото лице уточнява, че външната
тоалетна има шахта. Тази шахта представлява изобразения графично овал на скицата към
заключението на вещото лице и именно той се намира на отстояние 2,50 метра от имотната
граница. Шахтата на тоалетната представлявала цилиндър, изграден от бетонови гривни. В
настоящия случай сградата на тоалетната била разположена не върху цилиндъра, а до него с
цел почистване и ревизии на шахтата.
От представеното заключение се установява, че сградата на външната тоалетна се
намира на 3 метра от границата с имота на ищеца по насрещния иск, а шахтата на – 2.55
метра.
Съгласно чл. 53 от ЗС ограниченията на собствеността с оглед на благоустройствени
и здравни цели се уреждат с отделни закони. Такъв закон е закона за устройство на
територията. Според чл. 31, ал. 1 от ЗУТ при ниско жилищно застрояване нормативите за
разстоянията на сградите на основното застрояване са до странична граница на УПИ – най-
малко 3 метра и до границата към дъното на УПИ – най-малко 5 м. Следователно може да се
направи извод, че външната тоалетна не отговаря на изискванията на ЗУТ за отстояние.
Необходимо е да се направи уточнение, че външната тоалетна следва да бъде на отстояние 5
метра, доколкото тази граница се явява дъно на процесното УПИ.
Когато строежът е изграден в нарушение на такива благоустройствени правила, които
са установени единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на
съседния имот по предназначение, каквито са правилата за отстояние до съседния имот, не е
необходимо да се доказва пречене да се упражнява правото на собственост върху имота в
неговия пълен обем.
Ето защо съдът намира, че ответникът по насрещния иск следва да бъде осъден да
премахне изградената в неговия имот външна тоалетна, тъй като тя не отговаря на
изискванията на чл. 31, ал. 1 от ЗУТ.
От заключението на вещото лице се установява, че в имота на ответника по
насрещния иск има построен навес. Изрично в съдебно заседание вещото лице при отговор
на поставен от страните въпрос уточнява, че при направения оглед на място е установен
само един навес. Същият обаче не граничи с имотна граница на ищеца по насрещния иск.
Видно от комбинирана скица приложение към заключението на вещото лице навесът
е долепен до имотната граница с УПИ IX-104 и не граничи със собствения на ищеца УПИ II-
102. Следователно не може да се приеме твърдението, че същият представлява
неоснователно действие, което нарушава правото на собственост на ищеца поради
неспазване на изискванията на ЗУТ.
В насрещния иск се твърди, че покривът на навеса е насочен към имота на ищеца и
водата се стича в неговия имот и наводнява двора. Тези твърдения се поддържат и в съдебно
заседание, като процесуалният представител на ищеца по насрещния иск в своята пледоария
счита, че съдът следва да установи дали стичането на вода представлява неоснователни
действия по смисъла на чл. 109 от ЗС.
Всъщност в гражданския процес съдът няма задължения да установява нищо.
Гражданският процес е спорно двустранно производство, в което е приложимо
състезателното начало. Същностната характеристика на състезателното начало се изразява в
това, че заинтересованите от изхода на делото страни са длъжни да посочат фактите, от
които според тях зависи съществуването на спорното правоотношение и да проведат
доказване на тези факти. Съдебното решение се основава на твърденията на страните и
доказателствата по делото. Съдът извършва правна преценка въз основа на определените от
6
страните рамки на защита на твърдяното за накърнено тяхно право и установените чрез
събраните доказателства обективно осъществили се факти – „secundum allegata et probate
partium”.
В хода на съдебното дирене ищецът по насрещния иск не е поискал събирането на
доказателства с изключение на приемането на представените писмени доказателства и
назначаването на съдебно-техническа експертиза. Нито едно от тези доказателства обаче не
служи за установяване на твърденията на ищеца, че покривът на процесния навес е с такъв
наклон, който да отвежда водата към неговия имот, с което да се пречи да упражнява
пълноценно правото си на собственост, тъй като дворът му се наводнява.
За уважаването на иска по чл. 109 от ЗС се изисква не само установяването на
съществуващо неоснователно действия, но то е да е такова, че да води до пречки за
упражняване на правото на собственост в пълен обем. Предвид събраната доказателствена
съвкупност и изложените изводи съдът намира, че искът в тази му част е недоказан.
С насрещната искова молба се иска премахването и на 1 брой постройка, намираща
се срещу входната врата на къщата на ищеца откъм западната страна на двора, с височина
над 2 м. и дължина около 5-6 м. по дължината на границата в имота на ищеца, разположена
на отстояние 0,8 м. от границата, като в предходните си молби ищецът по насрещния иск е
посочил, че всички постройки, които граничат с неговия имот представляват навеси.
От заключението на вещото лице се установява, че в имота на ищеца, ответник по
насрещния иск има само един навес. По делото не се доказа съществуването на постройка,
която да се намира срещу входната врата на ищеца откъм западната страна на двора.
Всъщност имотът на ищеца по насрещния иск не граничи с имота на ответника. Общите
граници на двата имота се явяват северна и западна за УПИ III-103 и съответно южна и
югоизточна за УПИ II-102.
Дори и да се приеме, че става въпрос за двете жилищни сгради, доколкото те са
намират срещу жилищната сграда в двора на ищеца по предявения насрещен иск, отново
искът би бил неоснователен. С исковата молба се твърди за наличието на една сградата, а
жилищните сгради са две. Едновременно с това видно от представените писмени
доказателства, а именно от 10.03.2008г. на общинска администрация – Симеоновград
жилищните сгради в имота на ответника по насрещната искова молба представляват търпим
строеж по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ. Поддържането на незаконен строеж в съседен
имот, когато строежът е търпим по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, не е неоснователно
действие по смисъла на чл. 109 от ЗС, тъй като липсата на строително разрешение само по
себе си не представлява пречка за упражняването на правото на собственика на съседния
имот.
В допълнение следва да се посочи, че в хода на устните състезания процесуалният
представител на ответника, ищец по насрещния иск, пледира за премахването на масивната
стопанска сграда, на двуетажната масивна жилищна сграда и на едноетажната масивна
жилищна сградата. Действително от заключението на вещото лице се установява, че при
построяването на тези сгради не е спазено изискването за отстояние от страничните граници
на урегулирания поземлен имот, но ищецът по насрещния иск не е поискал премахването
им и не ги е въвел като предмет на търсената защита. В тази връзка съдът не е разпределял
тежест на доказване. Съдът не може да се произнесе по непредявен предмет в противен
случай ще постанови недопустимо съдебно решение със свърхпетитум.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният от Д. К. С. иск с правно
основание чл. 109 от ЗС следва да бъде отхвърлен изцяло, а предявеният от Г. ХР. Г. иск с
правно основание чл. 109 от ЗС следва да бъде уважен единствено досежно искането за
премахване построената в УПИ III-103 външна тоалетна.
При този изход на правния спор право на разноски има само ответника, ищец по
насрещната искова молба. Съдът не споделя становището на процесуалния представител на
ищеца, че му се следват разноски, доколкото процесните дървета са били премахнати в хода
7
на процеса. По делото не са събрани никакви доказателства относно това дали действително
към момента на завеждане на искова молба в двора на ответника са съществували
процесните дървета.
Ответникът, ищец по насрещния иск, има право на разноски на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 3 от ГПК. Съобразно представения списък от разноски ответникът е направил
разноски в общ размер на 650 лева, от които сума в размер на 90,00 лева за заплатена
държавна такса, сума в размер на 400 лева за заплатено адвокатско възнаграждение и сума в
размер на 160 лева за възнаграждение за вещо лице. Съобразно т. 1 от тълкувателно решение
№ 6 от 06.11.2013г., постановено по тълк. д. № 6 по описа за 2012г. на ВКС, ОСГТК
ответникът е представил доказателства, че направените разноски са реално осъществени.
Предвид цялостното отхвърляне на предявения срещу ответника иск и частичното
уважаване на предявения от него следва да му се присъдят разноски в размер на 312,50 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. К. С., ЕГН **********, с постоянен адрес село Навъсен,
община Симеоновград иск с правно основание чл. 109, ал. 1 вр. чл. 52 от ЗС против Г. ХР.
Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Симеоновград, *** за премахване на 15 броя
смокинови дървета, посадени до самата ограда между УПИ III-103 и УПИ II-102, 1 брой
черница, посадена на 25 см. от общата между УПИ III-103 и УПИ II-102, 1 брой праскова,
засадена на разстояние 2 метра от общата между УПИ III-103 и УПИ II-102 и насаждение от
орлови нокти /дива лоза/, израсли до оградата, обхванали я хоризонтално, израснали над нея
и достигащи до стената на жилищната сграда на ищеца.
ОСЪЖДА Д. К. С., ЕГН **********, с постоянен адрес село Навъсен, община
Симеоновград да премахне построената в собствения му имот, представляващ УПИ III-103,
външна тоалетна, намираща се на 3,00 метра от границата към дъното имота.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. ХР. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
Симеоновград, *** иск с правно основание чл. 109, ал. 1 вр. чл. 52 от ЗС против Д. К. С.,
ЕГН **********, с постоянен адрес село Навъсен, община Симеоновград в частта за
премахване на постройка, намираща се в имота на ищеца, залепена на северозападната му
граница, с височина над 2.5 м, постройката, намираща се срещу входната врата на къщата му
откъм западната страна на двора, с височина над 2 м. и дължина около 5-6 м. по дължината
на границата в имота на ищеца, разположена на отстояние 0,8 м. от границата, на високо
изсъхнало дърво, намиращо се до имотната граница, жив плет и всички асми, намиращи се
на около 0,5 м. от западната страна на оградата му в имота на ищеца, с височина над 2 м. по
оградата.
ОСЪЖДА Д. К. С., ЕГН **********, с постоянен адрес село Навъсен, община
Симеоновград да заплати на Г. ХР. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Симеоновград,
*** сума в размер на 312,50 лева, представляваща направените по делото разноски
съразмерни на уважената част от предявения иск.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните пред Окръжен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
8