№ 13658
гр. София, 22.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110147900 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от ищеца „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, подадена
чрез юрисконсулт Атанасова, с искане да бъде изменено Решение № 12739 от 27.06.2024 г.
по гр. д. № 47900/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 88 с-в в частта за разноските.
Молителят поддържа, че правната и фактическа сложност на делото адвокатско
възнаграждение идентично с това на юрисконсулта и хонорарът не следва да бъде в по-
голям размер от 100 лв., а самият той следва да бъде редуциран съобразно отхвърлената част
на исковете. Позовава се на практиката на СЕС и казуалната практика на българските
съдилища, като акцентира, че Наредбата за минималния размер на адвокатските
възнаграждение не обвързва съда.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна Т. Д. Я..
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
С посоченото решение съдът се е произнесъл по искова молба на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД против Т. Д. Я., с която са предявени положителни
установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищеца суми по договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-16961792 от 30.04.2019 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
22899/2023 г. по описа на СРС.
В открито съдебно заседание, проведено на 16.04.2024 г., пред съда се е явил адв. О.
М. в качеството му на процесуален представител на ответницата по по делото. Представил е
пред съда пълномощно от кочан, в което е обективиран и договор за правна защита и
съдействие. Видно от договора между страните е договорен адвокатски хонорар в размер на
1
450 лв. и същият е заплатен в брой. Ответницата не е доказала да е сторила други разноски.
С постановеното решение съдът е осъдил ищеца да заплати на ответницата сумата от
4, 50 лв., представляваща разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.
Според настоящия състав липсва основание за изменение на постановеното решение
в частта за разноските. Действително делото не се отличава с правна и фактическа сложност.
В случая обаче е упълномощен адвокат, който извършва професионална дейност във връзка
с правна помощ и процесуално представителство. Договореният и заплатен хонорар се
доближава до минимума, определен от НМРАВ. Съдът е запознат и изцяло се солидаризира
и поддържа постановеното Решение по дело С-448/22 на СЕС от 25.01.2024 г., но счита, че
същото не го задължава във всеки един случай да намалява размера на дължимото
адвокатско възнаграждение под опредления минимум от Наредбата. Напротив това е
възможност, която е приложима, както с оглед предмета на делото, така и предвид
извършените процесуални действия от страна на процесуалния представител и участието му
в процеса на доказване. При прилагането на тази възможност обаче следва да се държи
сметка за гарантиране правото на защита на всяка една страна в процеса, както и да се
съобразява обстоятелството, че адвокатският труд е възмезден, същият следва да се цени и
да се държи уважение за положените усилия от адвоката, който чрез реализирането на
доходите си обезпечава дейността си на самоосигуряващо се лице. В тази връзка и аналогия
между адвокатския хонорар и юрисконсултското възнаграждение не почива нито на правно,
нито на фактическо основание. Дали конкретно в случая адвокатът е извършил действия,
обосноваващи договорения и платен адвокатски хонорар, е обстоятелство, което засяга само
страните по договора за правна защита и съдействие. Според съда договорен хонорар от 450
лв. за дело с такъв предмет и на този етап от производството не е прекомерен.
В допълнение и във връзка с направеното искане на молителя съдът намира, че не
разполага с компетентност да задължи ответника да представи банкова сметка, по която
ищецът да му заплати дължимите разноски. Ищецът от своя страна разполага с данни на
ответницата, които да му позволяват да й предложи доброволно изпълнение.
Ето защо и направеното искане е неоснователно и следва да бъде оставеното без
уважение. Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД
за изменение Решение № 12739 от 27.06.2024 г. по гр. д. № 47900/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, 88 с-в в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, съобразно чл. 248, ал. 3 ГПК.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3