Разпореждане по дело №579/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството пред въззивния съд е инициирано с въззивна жалба от защитника на подсъдимия срещу присъда № 643/07.02.2012г. по НОХД № 595/2011г. по описа на РРС.

С атакуваната присъда съдът е признал подсъдимия за виновен в това, че на 15.12.2010 година, около 20.30 часа, в град Б., на У. „Н. Р., чрез нанасяне на удар с метална тръба, противозаконно унищожил чуждо движимо имущество – закалено триплекс стъкло на лява задна врата на лек автомобил марка „Мерцедес Майбах 57” с ДК № ..., ползвано от П. С. Д. от Г. С., собственост на „ Хипо Алпе-Андриа-Аутолизинг” ООД, като причинените вреди са на стойност 3911.66 лева – престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, поради което на основание чл. 54, ал. 1 НК, вр. чл. 216, ал. 1 от НК, му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, отложил на основание чл. 66 от НК изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила, осъдил го е да заплати сумата от 100.00 лева, представляващи сторени разноски за експертиза.

В жалбата се акцентира на съображения за неправилност и необоснованост на постановената присъда по отношение на осъждането на подсъдимия в извършване на престъплението по чл. 216 НК. Застъпва се виждането, че доказателствата по делото са интерпретирани в неправилна квалификация на деянието, като е било прието, че унищожаването на чуждите вещи е осъществено именно от подсъдимия. Иска с решението въззивната инстанция да отмени постановената присъда и оправдае Т. като извършител на деянието. Сочат се подробни съображения.

От страна на Окръжната П. се изразява становище в насока за потвърждаване на първоинстанционната присъда, като правилна, обоснована и законна.

Въззивният съд, като обсъди приетите по делото доказателства, доводите на страните и Закона приема за действителна следната фактическа обстановка:

Подсъдимият е роден на ... година в Г. Р., жител и живущ в Г. Б., У. “. Р. № 64, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, с ЕГН *.

На 15.12.2010 година, вечерта, свидетелят М. В. Г. имал произшествие в Г. Б. с други лица, на една от улиците в града, автомобилът му бил засечен от друг автомобил, от който излязъл мъж с брадва и се насочил към него. Свидетелят успял да избяга и уведоми работодателя си- свидетелят П. С. Д.. Двамата се срещнали по – късно пред хотел „Флоримонт” и двамата се качили в лек автомобил марка „Мерцедес Майбах 57” с ДК № ..., собственост на „Хипо Алпе-Андриа-Аутолизинг” ООД, ползван от П. С. Д. и потеглили към хотел “Невина”. Водач на автомобила бил свидетелят П. С. Д.. Когато наближили хотела, около 20.30 часа, на У. “. Р., свидетелят М. В. Г., забелязал автомобилът, който го бил засякъл по – рано през деня. Същият бил паркиран в срещуположната лента на посочената улица. Двамата забелязали три лица, единият от които бил припознат от свидетелят Г. от инцидента по- рано. Тримата били подсъдимият и свидетелите К. Т. и Б. Т. и държали метални лостове в ръцете си. След това започнали да викат и обиждат свидетелите П. С. Д. и М. В. Г., като се насочили към автомобила им, а подсъдимият се приближил до автомобила марка „Мерцедес Майбах 57” с ДК № ... и нанесъл удар с металния лост, който държал в ръката си, по стъклото, монтирано на лява задна врата на лекия автомобил. В резултат на удара върху стъклото се образувала вдлъбнатина и спукване. След това лицата в автомобила и тези извън него, продължили да се карат. Малко по – късно на мястото на инцидента, в качеството си на служители в РУ “. – град Б., пристигнали свидетелите В. Б. П. и В. С. Н., както и свидетелите Б. М. и Н. Т., също служители в РУ “. – град Б.. Впоследствие автомобилът бил откаран в двора на РУ “. – град Б., където на следващият ден му бил извършен оглед.

Според изслушаната съдебно - оценителна експертиза, стойността на закалено триплекс стъкло на лява задна врата на лек автомобил марка „Мерцедес Майбах 57” с ДК № ..., е 3911.66 лева.

Изложената фактическа обстановка обективно е установена и в решението на районния съд по отношение на обективните признаци- време, място, Н. на извършване, деяние и субекти на престъплението. Същата се основа на обстоен анализ на информацията съдържаща се както в обясненията на подсъдимия, така и в показанията на широкия кръг разпитани свидетели. В този смисъл въззивният съд приема, че кредитираната П. първоинстанционното разглеждане на делото фактология е действителната и се солидаризира напълно с мотивите по отношение на фактите изложени в първоинстанционния акт. В него освен това се констатира наличие на достатъчно аргументи коя група доказателства в коя им конкретна част се приемат за достоверни и поради какви съображения. Анализът им е всеобхватен и обстоен и настоящата инстанция не намира, че се налага да се преповтаря присъдата в тази и част. Отново се акцентира върху доказателствената стойност на информацията съдържаща се в показанията на свидетелите П. С. Д. и М. В. Г. и съответствието и с част от обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите К. Т., Б. Т., И. К. и П. Г.. Като правилно се приема , че са анализирани времево и е преценено, че не свидетелстват за времето, през което се е развил инцидента, а за факти осъществили се на различен етап. Правилно районният съд е оценил това обстоятелство, като причина да не свидетелстват, че са видели нанасянето на удара с метален прът. Информацията, с която отричат авторството му и че е осъществил деянието също законосъобразно е интерпретирана в мотивите на съда, като дължаща се на стремеж да избегне наказателна отговорност.

В контекста на изложеното правилно районния съд е приел, че действията, с които подсъдимият е нанесъл удар и е пробил стъклото на автомобила са действията, чрез които е осъществено изпълнителното деяние на престъплението противозаконно унищожаване на чужди вещи. В контекста на соченото, въззивният съд намира, че районният е подходил правилно и законно, като с присъдата си е приел, че деянието от субективна страна е извършено П. условията на пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

П. контрол върху присъдата в частта, с която е индивидуализирано наказанието не се отчитат факти и обстоятелства, които да не са взети предвид от първостепенния съд. Правилно и справедливо е разграничил отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства и е посочен П. какъв техен баланс се определя конкретното наказание. В този смисъл въззивният съд не намира основания за ревизиране на съдебния акт по отношение на наложеното наказание, което с оглед баланса на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства е определено справедливо.

По отношение възраженията в жалбата, съдът приема, че в резон с отбелязаната на протокола за разпит на свидетеля П. Д. дата от 15.12.2010г. в 13:55 минути е да се приеме, че макар и проведен не следва да има доказателствена стойност по отношение на последвалото го действие по разпознаване, тъй като датата и часът на провеждането му са преди датата и часът на извършване на самото престъплението / без да се разсъждава на плоскостта на техническите грешки- която е твърде вероятна и поради други граматически пропуски допуснати от разследващия- като името на разпитвания- изписано П./. В този смисъл са логични защитните твърдения, че разпознаването е било извършено без преди това да е бил извършен разпит на разпознаващия.Това от своя страна не следва да се тълкува като абсолютно основание за изключване на протокола за разпознаване от доказателствената маса. Същият е довел до привличане на подсъдимия в качеството му на обвиняем в досъдебното производство. В последствие в съдебното следствие последният многократно е припознаван от свидетелите, като извършителят на престъплението, което не е зависело от разпознаването в досъдебното производство. Това е така поради обстоятелството, че пострадалите са имали продължителен контакт по повод инцидента с него, следователно и без действията по разпознаването са могли да удостоверят самоличността му. В контекста на изложеното въззивния съд намира, че опороченото разпознаване няма като единствена последица отпадане отговорността и авторството на подсъдимия, тъй като за виновността му се съдържа информация в множество вече обсъдени доказателства по делото.

По отношение превратното тълкуване на информацията съдържаща се в показанията на свидетелите К. и Г., въззивната инстанция приема, че районният съд обстойно е изложил съображения, с които е тълкувал твърдението и на двамата свидетели/ по отношение на обстоятелството „ че докато са гледали инцидента не са забелязали подсъдимия да удря по МПС/. Отново се отбелязва, че в показанията на Г. и в показанията на К. няма твърдения да са присъствали на инцидента през цялото време. К. не е присъствал в началото на инцидента, а Г. в неговия край, което е дало обосновано право на районния съд да тълкува времевото несъответствие в аспектите на общата доказателствена маса, в която не констатира незаконност.

По аргумент на изложеното съдът намира, че възраженията са неоснователни, поради което и на основание чл.334 т. 6 вр. с чл. 338 от НПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 643/07.02.2012г. по НОХД № 595/2011г. по описа на РРС.

Решението на съда е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: