Решение по дело №215/2018 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

 

			15.05.2018
					Дупница

 

Номер                                      Година                                       Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	ГО, V-ти

 

Районен съд – Дупница                                                                                            състав

	15.05.		2018

 

на                                                                                                           Година

В публично съдебно заседание в следния състав:

Мирослав Саневски

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Сашка Вукадинова

         2.

Секретар:

Прокурор:

	Председателя на състава

 

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		215		2018

 

                                      дело №                                     по описа за                         година.

М.Т.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, е предявил срещу В.Г.В., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно съединени искове с правно основание чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 5000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди-болки, страдания и неудобство от липсата на избития му първи горен преден зъб, претърпени вследствие на престъпление по чл. 129, ал. 1, в сл. на ал. 2, пр. ІІІ-то, алт. 2 от НК, за което ответникът е признат за виновен с влязла в сила присъда № 13 от 14.06.2017г., постановена по ВНОХД № 225/2017г. по описа на ОС-Кюстендил, както и сума в размер на 600.00 лв., представляваща обезщетение за причинени му със същото престъпление имуществени вреди-за възстановяване на получения от удара дефект в зъбната редица (протезиране), ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането-25.11.2012г., до окончателното плащане. Претендира разноски.

           Ищецът твърди, че от полученото вследствие на извършеното от ответника престъпление увреждане на здравето му - избиването на първи горен преден зъб, е претърпял болки и страдания и неудобство от липсата на този зъб, затруднено било дъвченето и говоренето му до възстановяване на дефекта в зъбната редица (протезиране), като за претърпените неимуществени вреди (болки и страдания) отговорност носи изцяло ответникът. Освен неимуществени вреди-болки, страдания и неудобство от липсата на  избития му първи горен преден зъб, ищецът претърпял и имущест­вени вреди в размер на 600.00 лв. за възстановяване на получения от удара дефект в зъбната редица (протезиране), които също следва да му бъдат заплатени от ответника.

           В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, в който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност. Сочи, че предявеният иск е за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане, извършено на 25.11.2012г., от когато е започнала да тече петгодишната погасителна давност. В наказателното производство по НОХД № 604/2014г. по описа на ДРС, ищецът е депозирал граждански иск на 18.09.2014г., като с протоколно определение от същата дата, гражданският иск не е бил приет за съвместно разглеждане в наказателния процес. Счита, че с отказа на наказателния съд да приеме за съвместно разглеждане гражданския иск в наказателния процес, както и да конституира ищеца в качеството на граждански ищец, следва да се приеме, че иск относно вземането изобщо не е бил предявяван, а от там и че не е могло да настъпи прекъсване на погасителната давност. Излага подробни правни съображения. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната цялост,  намира за установено следното от фактическа страна:

От приложеното НОХД № 604/2014 г. по описа на ДРС се установява, че е образувано по внесен обвинителен акт срещу обвиняемия В.Г.В. за престъпление по чл. 129, ал. 1, в сл. на ал. 2, пр. ІІІ-то, алт. 2 от НК. С присъда № 9/14.02.2017г. РС-Дупница признава подсъдимия за невиновен и го oправдава по така повдигнатото му обвинение. Против решението бил подаден протест от РП-Дупница. С присъда № 13 от 14.06.2017г., постановена по ВНОХД № 225/2017г. по описа на ОС-Кюстендил е отменена изцяло първоинстанционната присъда и вместо нея е постановена друга, с която В.Г.В. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 25.11.2012г. около 04.00 ч. в гр. Дупница, на ул. “Втори януари" № 2, в преддверието на заведение "КЛУБ 13“, е причинил на М.Т.Б. средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на първи горен преден зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето-престъпление по чл. 129, ал. 1, в сл. на ал. 2, предл. ІІІ, алт. 2 от НК и му е наложено наказание  лишаване от свобода за срок от една година, като на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Присъдата на ОС-Кюстендил е изцяло потвърдена с решение № 273/22.11.2017г. на ВКС, постановено по КНД № 990/2017г.

Свидетелката Дора Михайлова Бачева – майка на ищеца, дава показания, че в нощта на инцидента синът й се прибрал вкъщи с два избити предни зъба и с разкървавена устна. Последвали стоматологични интервенции, които продължили около два месеца, през което време ищецът бил без два предни зъба, което му създавало неудобства при хранене и при общуването му с хора.

Вещото лице д-р В.К. по назначената и приета от съда по настоящото производство съдебно – медицинска експертиза /л.39/ посочва, че при инцидента ищецът е получил кръвонасядания по устните и загуба на три зъба – горни 11, 21 и 22, съвместно с мостовата конструкция, което е довело до нарушение на естетиката, на дъвкателната (по-специално отхапване на храна) и говорната функции, за срок от около два до три месеца. В съдебно заседание вещото лице допълва, че за да бъде възстановена мостовата конструкция на ищеца, са необходими между 800 и 1000 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В чл.45 от ЗЗД е въведено задължение за поправяне на вредите, причинени от физическите лица чрез техни виновни действия или бездействия. Отговорността за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай; вината се предполага до доказване на противното.

Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, е задължителна за гражданския съд, който разглежда иска за обезщетяване на вредите от същото деяние. С влязла в сила присъда № 13 от 14.06.2017г., постановена по ВНОХД № 225/2017г. по описа на ОС-Кюстендил ответникът е признат за ВИНОВЕН в това, че на 25.11.2012г. около 04.00 ч. в гр. Дупница, на ул. “Втори януари" № 2, в преддверието на заведение "КЛУБ 13“, е причинил на М.Т.Б. средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на първи горен преден зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето-престъпление по чл. 129, ал. 1, в сл. на ал. 2, предл. ІІІ, алт. 2 от НК.

Силата на пресъдено нещо във връзка с гражданския процес се изразява в установителното действие на влезлите в сила присъди и обхваща всички признаци на престъпния състав и правната квалификация на деянието – в случая причиняване на средна телесна повреда. Поради това съдът приема за доказано, че поведението на ответника се характеризира с посочените белези и се явява противоправно. Деянието му е извършено виновно (умишлено), поради което му е наложено наказание. Налице е пряка причинна връзка между виновното поведение на ответника и причинения вредоносен резултат, който е елемент от състава на престъплението, за което е осъден. По отношение на тези елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД настоящият състав на съда не може да установи нещо различно от възприетото по ВНОХД № 225/2017г. по описа на ОС-Кюстендил.

Безспорно се установява, както от показанията на разпитания по делото свидетел, така и от заключението на вещото лице по назначената и изслушана съдебно-медицинска експертиза, че от причиненото увреждане ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобство от липсата на  избития му първи горен преден зъб, както и имущест­вени вреди, необходими за възстановяване на получения от удара дефект в зъбната редица (протезиране).

Впрочем, наличието на фактическия състав на непозволено увреждане не се и оспорва от ответника по делото. Спорен в настоящия случай е въпросът дали вземането на ищеца за обезщетение на претърпените от него имуществени и неимуществени вреди от извършеното от ответника престъпление е погасено по давност, каквото възражение е направил ответника.

Нормата на чл. 110 от ЗЗД предвижда, че с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, като съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 3 от ЗЗД давността за непозволено увреждане започва да тече от откриването на дееца. От този момент вземането става изискуемо и от този момент длъжникът изпада в забава /чл. 84, ал. 3 ЗЗД/. Когато деецът е известен, както е в настоящия случай, началният момент на погасителната давност е моментът на увреждането-в случая 25.11.2012 г. Такава е и задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 5/05.04.2006 г. по т. д. № 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК и тази, постановена по реда на чл. 290 ГПК: Решение № 1016 от 22.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 293/2009 г., III г. о., Решение № 287 от 01.11.2012 г. по гр. д. № 1560/2011 г., ІІІ г.о., Решение № 737 от 30.04.2010 г., ІІІ г. о., Решение №1016 от 22.12.2009 г. по гр. д. № 293/2009 г., ІІІ г. о. и др.

В посоченото тълкувателно решение е прието, че ако не е предявен граждански иск, висящият наказателен процес както в досъдебното, така и в съдебното производство, включително и когато е завършил с влязла в сила осъдителна присъда или със споразумение, не е процес относно вземането на пострадалия за вреди от престъплението и не е основание за спиране на погасителната давност. Съгласно чл.115, ал.1, б. "ж" ЗЗД висящият съдебен процес е основание за спиране на погасителната давност и бездействието на кредитора в този период от време не се санкционира с неблагоприятната последица вземането му да се погаси по давност. Изискването на закона е да е налице висящ съдебен процес относно вземането, спрямо което тече погасителна давност. Наказателният процес относно престъпление, с което е осъществен и фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД, не е съдебен процес относно вземането за вреди, което произтича от деликта. Пострадалият не е страна в наказателното производство, той придобива това качество, ако предяви граждански иск или встъпи като частен обвинител. Следователно наказателният процес не е съдебен процес относно неговото вземане за обезщетение. Обстоятелството, че престъплението съставлява и деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД и е основание за гражданска отговорност, не е определящо за развитието на наказателния процес. Увреждащото деяние е преди всичко деликт, а само в някои случаи може да се окаже, че осъществява и определен престъпен състав. Затова за правата на пострадалия са меродавни преди всичко разпоредбите на гражданските закони, а само ако встъпи в наказателния процес като граждански ищец - и разпоредбите на НПК. По тези съображения следва да се приеме, че за спирането на давността е необходимо да има съдебен процес относно вземането чрез предявяване на иск по реда на ГПК, или на граждански иск в наказателния процес, а не само образувано наказателно производство във връзка със същото деяние. В тълкувателното решение е посочено още, че ако давностният срок изтича, докато наказателното производство все още се намира в досъдебната фаза, пострадалият трябва да предяви иска пред гражданския съд по реда на ГПК. От предявяване на исковата молба ще спре да тече погасителна давност за вземането. До приключване на наказателното производство гражданското дело следва да се спре съгласно чл. 229, ал.1, т.5 от ГПК. Ако наказателното производство бъде прекратено, без да се стигне до осъдителна присъда, гражданското дело следва да се възобнови, като се запазва ефекта от спиране на давността. Ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд съгласно чл. 413 НПК - ДВ, бр. 86/2005 г. и чл. 300 от ГПК са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от деликта.

В конкретния случай, ищецът в настоящото производство е предявил на 18.09.2014г. граждански иск в наказателното производство, но той не е приет за съвместно разглеждане от наказателния съд (виж протоколно определение от 18.09.2014г., постановено по НОХД № 604/2014 г. по описа на ДРС-л.44, гръб), респ. страните не са били конституирани като граждански ищец и граждански ответник. Съдът изрично е указал на пострадалия (ищец в настоящото производство), че може да предяви иска си за обезщетение по гражданскоправен ред. Следователно, не е бил налице „съдебен процес относно вземането“, по смисъла на чл.115, б. „ж“ от ЗЗД, който да обуслови спиране на погасителната давност. Не е налице и прекъсване на давността съгласно чл.116, б. „б“ от ЗЗД, тъй като искът въобще не е бил приет за съвместно разглеждане. Давностният срок е започнал да тече от момента на извършването на деянието-25.11.2012г. и съвпада с момента на откриването на дееца, не е прекъсван на някое от основанията посочени в чл.116 от ЗЗД, ищецът, както се посочи и по-горе в мотивите, не е предявил иск относно вземането си, което да е основание за спиране на давността и към момента на предявяване на настоящия иск-31.01.2018г., петгодишния давностен срок е изтекъл и вземането на ищеца за вреди от непозволено увреждане е погасено по давност.  

От всичко изложено се налага извод, че направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност е основателно, поради което предявените срещу него искове /за имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането/ следва да се отхвърлят.

На основание чл.78 ал.2 ГПК в тежест на ищеца са направените от ответника разноски по делото в размер на 610.00лв.-адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък по чл.80 ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Т.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу В.Г.В., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 5000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди-болки, страдания и неудобство от липсата на избития му първи горен преден зъб, претърпени вследствие на престъпление по чл. 129, ал. 1, в сл. на ал. 2, пр. ІІІ-то, алт. 2 от НК, за което ответникът е признат за виновен с влязла в сила присъда № 13 от 14.06.2017г., постановена по ВНОХД № 225/2017г. по описа на ОС-Кюстендил, както и сума в размер на 600.00 лв., представляваща обезщетение за причинени му със същото престъпление имуществени вреди-за възстановяване на получения от удара дефект в зъбната редица (протезиране), ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането-25.11.2012г., до окончателното плащане, като неоснователни.

 ОСЪЖДА М.Т.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на В.Г.В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 610.00 (шестстотин и десет) лева, представляваща сторените разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

           

            Решението може да се обжалва пред Кюстендилски окръжен съд в двуседмичен срок от  получаване на препис от него.               

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: