ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…………./24.06.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, проведено на 24.06.2019г.
в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА Х.
като разгледа докладваното от съдията
гр.д.
№ 967 по описа за
2019г. на
ВОС,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по гр.д.№ 967/2019г. по описа на ВОС е спряно на основание
чл.229, ал.4 от ГПК до приключване на гр.д.№ 902/2019г. по описа на ВОС с
определение от 31.05.2019г. Определението не е обжалвано и е влязло в законна
сила на 11.06.2019 г.
С молба вх. Рег. № 17817 от 11.06.2019 г. ищцата е поискала възобновяване
на производството по делото и съединяването му с гр.д. № 902 по опис на ВОС за 2019 г..
Искането е мотивирано с твърдението, че искът по настоящото дело е предявен в
условията на евентуалност, при уважаване на някой от исковете по гр.д. №
902/19г.
Същевременно е направено искане за допускане на обезпечение на предявения
иск /след възобновяване/ чрез налагане на обезпечителна мярка спиране
изпълнението по изпълнително дело № 20198950400512 на ЧСИ Людмил Станев. В
обстоятелствената част на молбата с правно основание чл. 389 от ГПК се излага, че ищцата е длъжник по
изпълнителното дело, а ответникът е взискател.
Посочва се, че изпълнителното дело е образувано за парично вземане в размер на
6000 лева. Твърди се, че насрочен опис и оценка върху имоти с идентификатори
10135.1503.99.1.30 върху който към момента безспорния дял на ищцата е ½ ид. Част, но с настоящия иск тя претендира 9/10 ид. Части от съсобствеността, на основание чл. 23, ал.2 от СК.
Молбата, която обективира горните искания /за
възобновяване на делото, за присъединяването му към гр.д. № 902/19 г.,
допускане на съединяване на претенцията по чл. 23, ал.2 от СК в „условията на
евентуалност при уважаване на иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД“, за
допускане обезпечение на евентуално съединения иск с правно основание чл. 23,
ал.2 от КТ / е оставена без движение с разпореждане № 3714 от 11.06.2019 г.
В отговор на това разпореждане е постъпила молба с вх. Рег. № 18492 от
17.02.2019 г. в която се посочва, че цената на предявения в евентуалност иск е
117 922.86 лева, че ищцата не дължи предварително внасяне на държавна
такса по евентуално съединен иск. Подъдржа се
искането за обезпечение на иск с правно
основание чл. 23, ал.2 от СК.
За да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Посоченият от ищцата в исковата
молба и твърдян във всяка от уточняващите молби начин на обективно съединяване
на исковите претенции, /искът с правно основание чл. 23, ал.2 от СК е предявен
„условията на евентуалност при уважаване
на иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД“/, е недопустим. Евентуалността,
като начин на съединяване на исковете е допустима само при отхвърляне на главния
иск. Следователно за да е налице съединяване при условията на евентуалност
е необходимо да е предявен главен иск, а произнасянето по
евентуалния се дължи при неговото отхвърляне. С Разпореждане № 3397 от
28.05.2019 г. съдът е изложил съображенията за разделяне на двата иска в
отделни производства, като е приел, че едва след позитивното произнясане по иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД с
влязло в законна сила съдебно решение, ще е налице предпоставка за допустимост
на претенция с правно основание чл. 23, ал.3 от ГПК. В подкрепа на това
становище е факт, който се извежда от Решение № 167 от 13.12.2018 г. по в. гр.д. № 589/2018 г. с което е обезсилено
Решение № 1037/11.06.2018 г. постановено по гр.д. № 1876/2017 г. по опис на
ВОС. Т.е. докато не е отречено със СПН правният ефект от решението с което е
одобрено споразумението в бракоразводното дело, в частта за квотите на
съсобствеността, претенция за пълна или частична трансформация са недопустими.
Затова, съдът следва да остави без уважение искането за съединяване на двете
производства и искането за възобновяване на настоящото.
Относно искането за допускане на обезпечение на претенцията с правно
основание чл. 23, ал.2 т ГПК с цена на иска 117 922.86 лева, съдът намира
следното. Няма пречка да се допусне обезпечение на иск, производството по което
е спряно, стига да са налице останалите предпоставки – искът да е допустим
/т.е. спирането да не е във връзка с предпоставката допустимост/, искът да е вероятно основателен, да е налице
обезпечителна нужда и посочената обезпечителна мярка да е адекватна на
обезпечителната нужда. В случая от наведените твърдения
в исковата молба съдът приема, че
е сезиран с искова
претенция, за която обеце липсва предпоставката допустимост и такава ще е
налице едва след решаване на спора по гр.д. № 902/2019 г. По основателността към настоящия момент
съдът не може да формира становище при наличие на споразумение, което е
действително. Съдът обаче
намира, че посочената обезпечителна мярка – „спиране на изпълнението“ по образувано срещу
ищцата изпълнително дело за вземане
на ответника в размер на 6000 лева е неадекватна.
Изпълнението е допуснато за паричен дълг на ищцата и е насочено срещу ½ ид.част от имот – офис
с ид. 10135.1503.99.1.30 по Кадастралната
карта на гр.Варна. Твърденията на ищцата обуславящи предявяването
на иск за
трансформация по чл.23 от СК са, че притежава не само
половината, а 9/10 ид.
Части собствеността на
този обект. Следователно дори
да се развие и проведе публична продан на процесната
½ ид.част, респективно тя да бъде възложена на
ответника, то това по никакъв начин няма да се отрази на действително
притежаваните права на ищцата, които в случай, че са повече от презумираната ½ ид.част
след прекратената СИО следва да бъдат установени по исков ред.
По тези съображения съдът намира, че
следва да остави без уважение молбата за допускане на обезпечение на предявения
иск
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на ищцата за възобновяване на производство по делото, на основание чл. 229, ал.
2 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането за допускане на обективно съединяване на иска с правно
основание чл. 23, ал.2 от СК в условията
на евентуалност към исковете с правно основание чл. 26 от ЗЗД които са разглеждат
по гр.д. № 902/2017 г., „при условие на уважаването им“, като недопустимо, и
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разглеждането им в общ
исков процес.
ОТХВЪРЛЯ молбата на Maрияна С.Х., ЕГН ********** с адрес: *** за допускане на обезпечение на
предявен срещу П.Д.Я., ЕГН **********
с адрес: *** иск с правно основание чл. 23, ал.2 от СК, чрез налагане на
обезпечителна мярка "СПИРАНЕ НА
ИЗПЪЛНЕНИЕТО" по изп.дело №
20198950400512 на ЧСИ Людмил Станев, на основание чл.389, ал.1 от ГПК.
ОПРЕДЕЛEНИЕТО в частта, в която съдът се произнесъл по искането за
обезпечение на предявен иск, може да се обжалва с частна въззивна
жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на
съобщението до ищцата.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН
СЪД: