Решение по дело №82/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН.

Касаторът, Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез представителя си, е обжалвал като неправилно решение №588 от 01.12.2023 година, постановено по АНД №1288/2023 година по описа на Великотърновският районен съд.

От изложените в касационната жалба оплаквания се установява, че според касатора решението е неправилно, тъй като е постановено при нарушен закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Основното оплакване е, че съдът неправилно прилага разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, като аргументи за това се черпят от дефиницията на §6, т.63 от ДР на ЗДвП и чл.189ж, ал.1 от ЗДвП. Намира, че – обратно на приетото от районният съд - давностните срокове по чл.34 от ЗАНН са неприложими. Развива и доводи по същество, като сочи, че отменения електронен фиш е процесуално и материално - правно законосъобразен. Претендира разноски, като прави възражение срещу разноските, които се претендират от противната страна, като счита, че те следва да се редуцират до законовия минимум.

Ответникът по касация, „Светльо 68“ ЕООД – село Згориград, област Враца, в писмено становище отрича основателността на касационната жалба и моли тя да се отхвърли.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил като незаконосъобразен електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №**********, на Агенция „Пътна инфраструктура“ /електронният фиш да лаконичност/, с който на ответника по касация за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложена имуществена санкция от 2 500 лв.

За да постанови този резултат съдът е приел, че от събраните и съвкупно ценени доказателства се установява, че настоящият ответник по касация е закупил маршрутна карта за процесното МПС /товарен автомобил МАН ТГМ 18,240 БЛ с номер ***/, като се установява, че всъщност при закупуването и е деклариран номер ***вместо ***. Посоченото обстоятелство всъщност е видно от представената разписка за закупена маршрутна карта /лист 20 от първоинстанционното дело/, както и от решението на Директора на Националното Тол управление за отказ да се анулира процесният електронен фиш /лист 22 и 23 от делото на районният съд./. В това отношение съдът е приел, че действително данните при закупуването на маршрутната карта не са достоверни, но това са данни, които не са посочени в разпоредбата на чл.10б, ал.1 от ЗП, която разпоредба касае техническите характеристики на пътя или пътният участък, категорията на ППС и броя на осите му, екологичните характеристики, като тези данни са правилно декларирани. Така или иначе дружеството ответник по касация има закупена маршрутна карта с номер 21012123490757 за описания в нея маршрут с отбелязване на категорията на ППС, тонаж, брой оси и емисионен клас. При това съдът е приел, че от обективна страна липсва съставомерност на претендираното нарушение.

Извън това съдът е констатирал и неспазване на разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН. В това отношение е посочено, че откриването на нарушителя е налице, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които може да идентифицира нарушителя. В случая от снимковият материал, приобщен по делото се установява, че нарушението е станало известно на наказващият орган още на датата на извършването му –29.01.2021 година, и ЕФ, като аналог на НП, е съставен далеч след изтичането на давностният по характера си срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, тъй като няма данни за издаването му, но е налице връчване на 4.07.2023 година.

Решението е правилно.

Следва да се констатира, че с изменението на ЗДвП /обн. ДВ бр. 105 от 2018 г. / и създаването на новите разпоредби на чл. 189ж от ЗДвП е въведена възможност за установяване на някои видове административни нарушения по този закон и ангажиране на административнонаказателна отговорност за тях по опростена /диференцирана/ процедура, която се основава на установяване и заснемане от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата – чрез издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител.

Според т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Втора колегия на Върховния административен съд, сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административнонаказващия орган. Следователно, издадено след изтичането на тези срокове издаването на наказателно постановление, а по аргумент за по – силното и на акт, който предвижда идентични неблагоприятни последици, е незаконосъобразно.

Нормата на чл. 1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга специална уредба. Специалният закон, в случая ЗДвП, въвежда особено /диференцирано/ производство по установяването на административното нарушение и налагането на наказания или санкции при провеждането му, но не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване.

Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством електронната система, което заменя съставянето на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН и има същото правно значение - дава началото на административно-наказателното производство. От своя страна, електронното изявление, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез тази административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление, като аргумент за посоченият извод е както разпоредбата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП, така и разпоредбата на чл.58д, т.4 от ЗАНН, които приравняват електронният фиш по юридическа сила и последици на юридическата сила и последици, които са присъщи на наказателното постановление.

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, образуваното административно-наказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189ж от ЗДвП, е цитираният текст от общия закон. Приемането за електронния фиш на последици различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона и от гледище на еднаквото третиране на субекта на нарушението, независимо от способа за установяване на извършването му.

Доколкото самото заснемане има установителната и доказателствена функция на АУАН, а електронният фиш на НП, то срокът по чл. 34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза /със съставяне на електронен фиш/, започва да тече от датата на заснемането с техническото средство.

В конкретният случай, видно от доказателствения запис за нарушението, същото е констатирано на 21.01.2021 година /лист 16 от първоинстанционното дело/, като предвид обстоятелството, че ЕФ е издаден въз основа на утвърден със заповед №РД-11-983/13.09.2021 година образец е очевидно, че същият е издаден извън срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, както правилно е посочил и въззивният съд.

Отричането на прилагането на срока по чл.34 от ЗАНН от страна на настоящият касатор е правно неаргументирано, доколкото в случая няма как да се приложи единствено изпълнителската давност по чл.82 от НК, като се отрича логиката на прилагането на предхождащата я погасителна давност.

Що се касае до липсата на съставомерност на нарушението предвид неизпълването на обективните признаци на състава на чл.179, ал.3б от ЗДвП настоящият състав, на основание чл.221, ал.2, изречение второ от АПК, връцка с чл.63в от ЗАНН, препраща към мотивите на първоинстанционното решение, които напълно споделя.

Правилното решение следва да остане в сила.

На ответника по касация не се следват разноски, тъй като не са поискани и няма доказателства за извършването им.

Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав, същото

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №588 от 01.12.2023 година, постановено по АНД №1288/2023 година по описа на Великотърновският районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател:
Членове: