№ 394
гр. П., 20.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Асен В. Велев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20235200500374 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
За жалбоподателите Агенция „Пътна инфраструктура“ и Българската държава
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството
ред.пр. не се явява представител. Постъпило е писмено становище по хода на
делото. Изразено е становище по съществото на спора, като препраща към
съображенията изложени в жалбата. Претендират се разноски.
За ответника „Хай Моторс“ ЕООД ред.пр. се явява адв. М. редовно
упълномощен.
Адв. М.: -Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В
днешното съдебно заседание страните са редовно призовани,
надлежно се представляват в процеса, поради което и на основание чл.142,
ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
1
С решение на Районен съд П., постановено по гр.д.№ 871 по описа за
2022 година е осъдена Българската държава, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството с адрес: гр.София, ул. „К.М. №
17-19 и Агенция „Пътна инфраструктура”, с адрес: гр.София, бул.“М.я“ №3 да
заплатят солидарно, на основани чл.50 ЗЗД, на „Хай Моторс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул. „К.“ № 5, ет.З, ап.7,
представлявано от Х.Д., сумата в размер на 10 000 лева /десет хиляди лева/
частичен иск от сумата от 30 579,09 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени в резултат на увреждане на собствени на
дружеството леки автомобили „БМВ Х6“, с идент. № WBAFG61050LT71089
и „Мерцедес CLS 350“, с идент. № WDD2189931A070345, с ДК № ......., на
27.06.2021г. в гр. П., Община П., Област П., местността „С.” от паднали клони
на дървета, собственост на държавата и намиращи се под надзора на Агенция
„Пътна инфраструктура“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на увреждането - 27.06.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
Осъдена е Българската държава, представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройството с адрес: гр.София, ул. „К.М. №
17-19 и Агенция „Пътна инфраструктура”, с адрес: гр.София, бул.“М.я“ №3 да
заплатят солидарно, на основание чл.78, ал.1 ГПК, на „Хай Моторс“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул. „К.“ № 5, ет.З,
ап.7, представлявано от Х.Д., сумата в размер на 1600 лева, представляваща
сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски в производството.
В срок така постановеното решение е обжалвано Агенция „Пътна
инфраструктура”, Областно пътно управление – П..
Излагат оплаквания за необоснованост на решението, противоречие с
материалния закон и наличие на съществени процесуални нарушения.
Не били установени твърдените от ищеца положителни факти - елементи на
фактическия състав по чл. 50 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Не
било доказано по делото, че причинените имуществени вреди са настъпили
вследствие на паднали клони от дървета.
По делото не било установено настъпили вреди за ищеца. Не били
представени доказателства за заплащането на ремонти на автомобилите от
страна на ищеца - фактури, фискални бонове, договори, платежни
нареждания и др. тоест – не било доказано да са направени разходи за
2
покриване увреждания в патримониума на ищеца или респективно
намаляване имущественото му състояние .
Иска следвало да бъде отхвърлен, тъй като нямало настъпила и
установена безспорно имуществена вреда, която ищецът е отстранил.
Съдът неправилно приел,че не е налице „случайно събитие“.
Пренебрегната била доказателствената тежест на приетата по делото съдебно
метеорологична експертиза, изготвена от вещото лице Севдалин Гешев,
физик метеоролог при НИМХ Филиал Пловдив, а се дава превес на
новинарски емисии след инцидента.
От събраните доказателства по делото за процесния ден и място се
установявало за разразила се буря - „Ураган“ - 12 степен по скалата на
Бофорт, въздействието на неблагоприятни климатични фактори - ураганен
вятър със скорост 39 м/сек. с посока запад- югозапад, определена като
екстремално събитие, природно бедствие, интензивни валежи - 1.14 л/минута
реално в пъти по-голяма сила на бедствието от така определената като „жълт
код“, а именно:метеорологичната справка за дата 27.06.2021 г., привечер .
Експертът дал обяснение ,че случилото се този ден е с абсолютно строго
локален характер. Това означава, че засяга само този район в комбинация на
вятъра с интензивния дъжд. Преди инцидента нямало данни да е обявен жълт
код за времето. Дори да е имало обявен жълт код, според който времето е
„потенциално опасно, но не се очакват големи катаклизми“, на процесния ден
и място е регистриран „Ураган“ - наблюдават се катастрофални разрушения,
отнасяне на цели покриви на сгради. Това явление не могло да се предвиди
като степен и сила. Неправилно съдът не приел становището на експерта ,че
не е имало обявен жълт код на 27.06.2021 г.
Разразилата се на място буря била достатъчно разрушителна, за да
причини претендираните щети. Тази буря била непредвидимо, внезапно и
извънредно събитие, в резултат на което са настъпили щетите, по независещи
от АПИ обстоятелства. Налице е природно явление, а не обичайно такова
„преодолимо обстоятелство", според виждането на районния съд.
Агенция „Пътна инфраструктура“, ОПУ- П. преди инцидента
предприела необходимите действия за поддържане на крайпътните
насаждения като е възложила оформяне короните на дървета /над 20 години/,
изсичане на храсти, млада гора на процесния участък, за което били събрани
3
писмени и гласни доказателства. Изложеното било второ самостоятелно
основание за отхвърляне на иска.
Не се установило противоправно бездействие на ответника , което да е
във връзка с причинените вреди. Касаело се за случайно събитие ,което
изключвало отговорността.
Не се доказали по делото и недостатъци на самата вещ - дървета.
Нямало доказателства ,че е имало „опасни клони“, или че дърветата са
страдали от заболяване.
Съдебният акт бил необоснован ,тъй като имало несъответствие между
установеното и решаващите изводи. Това несъответствие се дължало на
грешки при прилагане на логическите правила и на каузалните връзки между
явленията
Не било установено по делото, че причинените увреждания върху
посочените автомобили е в резултат на паднали върху тях клони от дървета,
стопанисвани от ответника. Не било установено, че процесиите автомобили
са били в автокъщата в деня на инцидента.Обсъждайки показанията на
св.Маджаров и Кузев жалбоподателя счита ,че тези обстоятелства не са
установени.
Автотехническата експертиза, която изготвила заключението си по
снимки била оспорена от тях.
Неправилно и в противоречие с материалния закон било становището
на районния съд, относно липсата на предпоставки процесния търговски
обект „автокъща“ да бъде квалифициран като крайпътен търговски обект по
смисъла на чл. 8, ал. 1 от Наредбата за специално ползване на пътищата.
Автокъщата е разположена в имот до републикански път 1-8, км. 192+700,
посока от П. към Пловдив, след табела Д12 „Край на населеното място“.
Следователно участъкът от републиканския път, който обслужва имота е
извън границите на урбанизирана територия, съгласно § 1, т. 3 от ДР на
Правилника за прилагане на Закона за пътищата - ,, Участъкът от
републикански пътища в границите на урбанизираните територии “ е
участъкът от пътя, обозначен с пътни знаци, с наименования Д11 „Начало на
населеното място“ и Д12 „Край на населеното място “. Това е видно от
приетия като доказателство констативен протокол от 15.07.2020 г. за
определяне на местоположението на пътни знаци ДП и Д12 на гр. П., който
4
съдът въобще не коментира. Републиканският път в конкретния участък
представлява транспортна територия, тъй като е извън одобрения
регулационен план на населеното място. Следователно за участък от
републикански път 1-8 км. 192+700, посока от П. към Пловдив, където се
намира процесния търговски крайпътен обект - автокъща, действат
разпоредбите на чл. 7, ал. 1 от ЗП и чл. 26, ал. 2, т. 2, буква „б“ от Закона за
пътищата /ЗП/ - изисква се разрешение за специално ползване на пътищата.
Промяната на предназначението на земята от „земеделска“ на
„урбанизирана“, касаела единствено условията за застрояване на същата, но
не означава, че земята автоматично попада в урбанизираната територия на
съответното населено място, определена със строителните/регулационните
граници на същото.
Съгласно § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № РД-02-
20- 5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри „граница на урбанизирана
територия е строителната граница на населеното място или селищно
образувание, определена от действащите подробни устройствени планове,
съответно подробни градоустройствени планове и техните изменения, или от
одобрен околовръстен полигон“. По смисъла на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за
специално ползване на пътищата /НСПП/, единствено за участъците от
републиканските пътища, които са едновременно и елемент от уличната
мрежа на населените места и селищните образувания по смисъла на чл. 76, ал.
2 от ЗУТ, наредбата се прилага само по отношение на обхвата на платното за
движение. Улична мрежа на населените места и селищните образувания може
да има единствено в строителните/регулационните граници на съответното
населено място, определени с Общия устройствен план /ОУП/ на същото,
както и Подробни устройствени планове - Планове за улична регулация и
застрояване /ПУП-ПУРЗ/. За всички обекти, транспортното обслужване на
които е от пътища, от републиканската пътна мрежа извън урбанизираната
територия на населеното място, определена със строителните/регулационните
граници на същото се прилага НСПП.
От Заповед № 154/23.07.2002 г. за одобряване на ПРЗ на Кмета на
Община П. било видно, че процесният имот, върху който е разположена
автокъщата е със сменено предназначение с решение № КЗЗ-7 от 27.11.2001 г.
5
на комисия за земеделските земи. Видно също от: договор за наем,
нотариален акт, скица, Заповед № 154/23.07.2002 г. за одобряване на ПРЗ се
установява, че ПИ е идентификатор № 55155.22.8, върху който е разположена
Автокъщата, попада в местността „Съзлъка“, няма улица и номер,
следователно същият е извън регулацията на града.
С изложеното обосновават възражението си за наличие на
съпричиняване.
Молят решението да бъде отменено и исковете отхвърлени.
В срок е постъпили писмен отговор от „Хай Моторс“ ЕООД.
Считат, че решението е обосновано, правилно и законосъобразно
Претендират разноски.
Правилно съдът кредитирал приетата по делото съдебно- техническа
експертиза, в която вещото лице сочи механизъм на причиняване на щетите
от силния вятър, със скорост около 39 м/сек. и посока запад/югозапад. В
резултат на силния вятър и разрушението на клоните на околните дървета,
предвид и височината на която са се намирали, е придадено допълнително
ускорение на масата им, което е довело до падането им със сила върху
процесните автомобили, което е причинило щетите по тях, съгласно приетата
по делото СТЕ. В този смисъл бил и изводът на експерта по съдебно-
метереологичната експертиза - има връзка между метереологичната
обстановка на 27.06.2021г. и причинените имуществени щети по
автомобилите. Установено било по категоричен начин от тази експертиза, че
щетите по автомобилите не са причинени от термопаН., ламарини или
керемиди.
Ищецът претендирал обезщетение за причинени имуществени вреди, а
не стойност на извършени от него разходи за ремонт на автомобилите, поради
което съдебната практика ,на която жалбоподателят се позовава била
неотносима.
Дори да се приеме, че природното събитие е било непредвидимо и
неотстранимо, то влиянието му върху вещта е могло да бъде предвидено, а
последиците – предвидени и избегнати.
В този смисъл била съдебната практика. Дори и при силния вятър, при
използването на съвременните технологии, знанията и науката, и полагане
6
грижата на добрия стопанин, ако дърветата са били подкастрени с такава
грижа, клоните им са могли да издържат на поривите на вятър с такава сила.
Силният вятър е често метеорологично явление, което винаги е предвидимо.
Освен това, при съвременните технически познания, метереологични
прогнози и средства, ответниците категорично са имали технически
възможности за обследване и поддържане състоянието на дървесната
растителност по основен общински път, още повече че на това място
движението е интензивно, което увеличава необходимостта от постоянен и
завишен контрол, който им е вменен от закона.
Случилото се не се вмествало в понятието -бедствие по смисъла на
Правилника за организацията и дейността по предотвратяване и ликвидиране
на последствията при бедствия, аварии катастрофи параграф 1 от ДР т.2,
според която бедствие е всяко природно явление като земетресение,
наводнение, свличане на земни пластове, бури, снежни виелици, лавини,
специфични пожари, продължителни суши и епидемии и др., когато са
причинени жертви и тежки щети на собствеността или застрашени здравето и
живота на населението.
Правилно съдът приел, че не може да се обоснове извод, че счупването
на клоните и падането им върху процесиите автомобили се дължи единствено
и само на скоростта на вятъра, доколкото същата сочи само за наличието на
потенциална, а не на реална опасност. В случая отговорните лица не били
извършили необходимите действия за резитба и премахване на
представляващите опасност клони на дърветата в гр. П., местността
„Съзлъка“, където е автокъщата. Агенция „Пътна инфраструктура“
осъществявала дейностите по организиране и осъществяване защитата на
пътищата, включително на пътните съоръжения и на принадлежностите на
пътя, следователно тя е юридическото лице, под чийто надзор се намират
крайпътните дървета, тоест законът изисква да положи грижа, по-голяма от
обичайната и от грижата на добрия стопанин /чл.63, ал.2 ЗЗД/, предвид на
обстоятелството, че изпълнението на поетото задължение представлява
осъществяване на законово вменена дейност по опазване живота и здравето на
гражданите, както и имуществото им. Преценката за дължимата грижа следва
да се извършва на база нормативно определеното качеството на ответника,
както и на вида и характера на задължението. В случая не е налице
непредвидимост и неизбежност на причинната връзка между събитието и
7
увреждането.
Установено било от доказателствата по делото ,че увредените
автомобили са се намирали в автокъщата. Св. Бързев установил, че е отишъл
на място в автокъщата вечерта след бурята. Там имало паднали клони, цялата
автокъща била пълна с изпочупени клони. Имало забит клон в черно БМВ Х6
и се наложило с резачка до го вадят. На този автомобил били счупени фарове,
прозорци, решетки, радиаторът, задния капак бил смачкан. По другият
процесен автомобил Мерцедес CLS350 комби имало счупени прозорци,
предния капак бил смачкан, фар от едната страна, огледалото, цялата страна
на колата била с поражения. Свидетелят Маджаров е видял, че автомобилите
се намират в автокъщата в деня на бурята, като неговите показания се
подкрепят от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която дава
заключение за механизма на причиняване на щетите, както и от заключението
на представената по делото частна съдебно-техническа експертиза и разпита
на св.Маджаров.
Св.Маджаров, който е изготвил частна експертиза, установявал, че той е
извършил оглед на процесиите два автомобила на 30.06.2021г. Върху тях
видял остатъци от шума и установил вида и характера на причинените
увреждания.
Обсъждат се и показанията на св. Кузев и св. Маврова , от които
относимите факти били установени.
Съдът правилно счел за неоснователно възражението за съпричиняване
направено от ответника АПИ. Доводите са били ,че ищецът е изградил и
експлоатирал търговски крайпътен обект - автокъща без да притежава
разрешение за специално ползване на пътищата в нарушение на чл.26, ал.2,
т.2, б.“а“ и б.“б“ от ЗП.
Автокъщата не се намирала нито в обхвата на пътя, нито в
обслужващата му зона, за да може за нея да се приложи разпоредбата на
чл.26, ал.2, т.2 от ЗП. От приетата като писмено доказателство скица на
поземлен имот се установява, че имотът, върху който е разположена
автокъщата, е урбанизирана територия. Със Заповед № 154/3.07.2002г. на
Кмета на Община П. е видно, че процесният имот, върху който се намира
автокъщата, е със сменено предназначение, а именно урбанизирана
територия. Дали един имот попада или не в териториите на населените места
8
се определя от Закона за устройство на територията. В този смисъл пътните
знаци следва да бъдат поставени в съответствие със съответните
устройствени планове, създаващи териториите на населените места и
определящи техните граници, в случая следва да бъде съобразена Заповед №
154/3.07.2002г. на Кмета на Община П. и скицата на поземления имот.
В срок постановеното решение е обжалвано и от Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, чрез процесуалния представител Н. И., ст. юрисконсулт в
МРРБ
Оплакванията са за необоснованост на решението, постановяването му
в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални
нарушения.
Оспорват пасивната процесуална легитимация на държавата, чрез
Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Подържат
доводите си в тази насока , развити в писмения отговор на исковата молба.
Оспорват иска по основание ,като считат, че не са доказани твърдените
от ищеца положителни факти - елементи на фактическия състав на чл. 50 във
вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Напълно неправилно съдът приел,
че причинените имуществени вреди са настъпили в следствие на паднали
клони и дървета.
По делото не било установено настъпването на вреда за ищеца, тъй като
не били представени и липсвали доказателства за заплащането на ремонти на
автомобилите от страна на ищеца - фактури, фискални бонове, договори,
платежни нареждания и др.
Изложени са и доводи относно природното събитие , което според тях
представлява непреодолима сила.
Изложените доводи в тази жалба са напълно идентични с тези
,изложени в жалбата на АПИ.
Неправилни били изводите на съда, че не може да се говори за
непреодолима сила в случая. Събитието притежавало характеристиките на
непредвидимост и непреодолимост и се квалифицирало именно като
„природно бедствие“,което напълно изключвало наличието на причинната
връзка (като част от фактическия състав на непозволеното увреждане) между
действията на държавата, чрез Агенция „Пътна инфраструктура“
9
(поддръжката на републиканската пътна мрежа) и твърдените от ищеца
вреди.
Считат, че Агенция „Пътна инфраструктура“, ОПУ- П. преди инцидента
е предприела необходимите действия за поддържане на крайпътните
насаждения като е възложила оформяне короните на дървета /над 20 години/,
изсичане на храсти, млада гора на процесния участък. Представени били
достатъчно писмени доказателства за предприети мерки по поддържане на
крайпътните дървета /договор, задание, протокол, количествени сметки,
сертификат и др./, както и устни такива - св. показания на Д. Маврова.
Не се установявало противоправно бездействие на Държавата, още по-
малко, същото да е в причинна връзка с настъпилите повреди по
автомобилите.
Оспорват изводите на съда, че претендираните имуществени щети по
двата автомобила са от паднали върху тях клони от дървета, стопанисвани от
ответника. От заключенията на назначената съдебно-техническа експертиза,
както и събраните гласни доказателства не се достигало до пълно и главно
доказване на релевантното за делото обстоятелство - дали стопанисваните от
АПИ вещи (дървета), съответно части от вещи (клони) са причинили щетите
по автомобилите, собственост на ищеца. Идентично с другия жалбоподател
намират за неустановено, че процесиите автомобили са били в автокъщата в
деня на инцидента. Оспорват и заключението на авто- техническата
експертиза.Коментират свидетелските показания и приетите писмени
доказателства , относно установяването на тези факти.
Излагат напълно идентични доводи с тези на АПИ относно това ,че
автокъщата не може да бъде квалифицирана като крайпътен търговски обект.
Молят решението да бъде отменено и исковете отхвърлени.
На тази жалба е постъпил също писмен отговор от „Хай Моторс“
ЕООД.
Моли решението да бъде потвърдено, претендира разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.50 от ЗЗД отговорност за вредите от вещи
носят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се намират тези
вещи. Дърветата, които се намират в гр.П., местността „С.“, където е
автокъщата, са разположени на около 15 метра от автокъщата и точно зад
10
мантинелата на републикански път 1-8, който е част от републиканската
пътна мрежа, тъй като е включен в Списък на републиканските пътища в
Република България, приет с Решение № 945 на МС от 2004г., обн.ДВ бр. 109
от 14 декември 2004г. По отношение на републиканските пътища чл.8, ал.2 от
Закона за пътищата регламентира същите като изключителна държавна
собственост, следователно техен собственик е държавата, а според чл.19, ал.2,
64
т.4 от същия закон Агенция „Пътна инфраструктура осъществява
дейностите по организиране и осъществяване защитата на пътищата,
включително на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя,
следователно тя е юридическото лице, под чийто надзор се намират
крайпътните дървета. В случая от падането на клони от дърветата са
причинените вреди по автомобилите на дружеството ищец.
Крайпътните дървета, които причинили повредите по автомобилите на
ищеца били собственост на държавата, защото са в зоната, обслужваща
републиканския път и се намират под надзора на Агенция „Пътна
“
инфраструктура. Съгласно параграф 1, т.4 от ДР на Закона за пътищата
крайпътните насаждения представляват „пътни принадлежности“. Поради
това и двамата ответници носят солидарна отговорност за причинените вреди
по автомобилите в съответствие с разпоредбата на чл.50 от ЗЗД.
Установени били по делото настъпилите вреди за ищеца. Правилно
съдът кредитирал приетата по делото съдебно- техническа експертиза, в
която вещото лице установявало механизъм на причиняване на щетите от
силния вятър, със скорост около 39 м/сек. и посока запад/югозапад. В
резултат на силния вятър и разрушението на клоните на околните дървета,
предвид и височината на която са се намирали, е придадено допълнително
ускорение на масата им, което е довело до падането им със сила по
процесиите автомобили, кое то е причинло щетите по тях съгласно приетата
по делото експертиза. В тази връзка бил и изводът на експерта по съдебно-
метереологичната експертиза - имало връзка между метереологичната
обстановка на 27.06.2021г. и причинените имуществени щети но
автомобилите. Експертът по СТЕ е описал, че в района на автокъщата има
разположени 3 крайпътни дървета, като е посочил разположението на всяко
от тях спрямо път 1-8. По категоричен начин от тази експертиза се
установило, че щетите по автомобилите не кореспондират с щети, причинени
11
от термопаН., ламарини или керемиди.
Ищецът претендирал обезщетение за причинени имуществени вреди, а
не стойност на извършени от него разходи за ремонт на автомобилите.
Изводите на съдът, че не е налице непреодолима сила, били правилни.
Бурният вятър не е бил непреодолима сила, тъй като от разпита на вещото
лице ,изготвило съдебно-метереологичната експертиза се установило, че е
имало прогноза от предния ден за силен вятър.
В решения № 2633 от 19.10.1972 по гр.д. № 1716/1972г. и № 1769 от
1979г. на I ГО на ВС било прието, че за освобождаване от отговорност трябва
да има непредвидимост и неизбежност както на събитието, така и на
причинната връзка между него и увреждането. Следователно, дори да се
приеме, че природното събитие е било непредвидимо и неотстранимо,
влиянието му върху вещта би могло да бъде предвидено, а последиците-
предвидени и избегнати. В този смисъла били и /решение № 6 от 27.02.2013г.
по търговско дело № 1028/2011г. на ВКС; решение № 103/27.10.2020г. по
гр.д. № 3859/2019г, III Г.О. на ВКС. Дори да е духал силен вятър, при
използването на съвременните технологии, знанията и науката, и полагане
грижата на добрия стопанин, ако дърветата са били подкастрени с такава
грижа, клоните им са могли да издържат на поривите на вятър с такава сила.
Силният вятър е често метеорологично явление, което винаги е предвидимо.
Не се касаело за бедствие по смисъла на Правилника за организацията и
дейността по предотвратяване и ликвидиране на последствията при бедствия,
аварии катастрофи параграф 1 от ДР т.2, според която бедствие е всяко
природно явление като земетресение, наводнение, свличане на земни
пластове, бури, снежни виелици, лавини, специфични пожари,
продължителни суши и епидемии и др., когато са причинени жертви и тежки
щети на собствеността или застрашени здравето и живота на населението.
Правилно съдът приел, че не може да се обоснове извод, че счупването
на клоните и падането им върху процесиите автомобили се дължи единствено
и само на скоростта на вятъра, доколкото същата сочи само за наличието на
потенциална, а не на реална опасност. В случая отговорните лица не били
извършили необходимите действия за резитба и премахване на
представляващите опасност клони на дърветата в гр.П., местността
“
„Съзлъка, където е автокъщата. Съгласно чл.19, ал.2, т.4 от Закона за
12
44
пътищата Агенция „Пътна инфраструктура осъществява дейностите по
организиране и осъществяване зашитата на пътищата, включително на
пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя, следователно тя е
юридическото лице, под чийто надзор се намират крайпътните дървета, тоест
законът изисква да положи грижа, по-голяма от обичайната и от грижата на
добрия стопанин /чл.63, ал.2 ЗЗД/, предвид, на обстоятелството, че
изпълнението на поетото задължение представлява осъществяване на
законово вменена дейност по опазване живота и здравето на гражданите,
както и имуществото им. Преценката за дължимата грижа следва да се
извършва на база нормативно определеното качеството на ответника, както и
на вида и характера на задължението.
Установено било по делото ,че описаните автомобили са се намирали в
автокъщата.
Правилно съдът приел за неоснователно възражението за
съпричиняване на ответника АПИ, поради това ,че ищецът е изградил и
експлоатирал търговски крайпътен обект - автокъща без да притежава
разрешение за специално ползване на пътищата в нарушение на чл.26, ал.2,
т.2, б.“а“ и б.“б“ от ЗП.
Автокъщата не се намирала нито в обхвата на пътя, нито в
обслужващата му зона, за да може за нея да се приложи разпоредбата на
чл.26, ал.2, т.2 от ЗП От приетата като писмено доказателство скица на
поземлен имот се установява, че имотът, върху който е разположена
автокъщата, е урбанизирана територия. Със Заповед № 154/3.07.2002г. на
Кмета на Община П. процесният имот, върху който се намира автокъщата, е
със сменено предназначение, а именно урбанизирана територия. Дали един
имот попада или не в териториите на населените места се определя от Закона
за устройство на територията. В този смисъл пътните знаци следва да бъдат
поставени в съответствие със съответните устройствени планове, създаващи
териториите на населените места и определящи техните граници, в случая
следва да бъде съобразена Заповед № 154/3.07.2002г на Кмета на Община П. и
скицата на поземления имот.
Адв.М.: - Оспорвам двете жалби.Поддържам отговорите по двете
жалби. Няма да соча доказателства.Представям фактура, платежно и списък
на разноските.
13
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. М.: - Ув. Окръжни съдии, моля да оставите въззивната жалба без
уважение и потвърдите решението като правилно и законосъобразно по
съображения изложени в представените отговори на жалбите. Моля, да
присъдите на доверителите ми направените съдебно деловодни разноски за
въззивната инстанция съгласно представеният списък.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 20.10.2023 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 9.40
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
14