№ 478
гр. Р., 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Йордан Дамаскинов
Членове:Галина Магардичиян
Васил Петков
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Васил Петков Въззивно гражданско дело
*0234500500677 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба „Девил Синема Груп“ ЕООД, гр. Стара
Загора, чрез пълномощника адв. П. П. от АК – Стара Загора, против решение
№ 1006 от 28.06.2023 г., постановено по гр.д. № 3653/2022 г. по описа на
Р.нския районен съд, с което е отхвърлен искът на жалбоподателя срещу Д. Б.
М. за установяване по отношение на ответницата, че същата дължи на
ищцовото дружество неизплатен остатък в размер на 257 лв., по сключен с
нея „Договор за предоставяне на обучение и участие в риалити шоу“ от
31.01.2021 г., в качеството й на майка и законен представител на малолетните
й деца К.С.М. и К.С. М., ведно със законната лихва за забава върху
главницата за периода от 24.01.2022 г. до окончателното изплащане, за които
вземания има издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
300/2022 г. на РРС. Твърди се, че решението е неправилно и необосновано,
поради противоречие на фактическите изводи на съда със събраните
доказателства и приложимите правни норми, а съдът не е обсъдил всички
доводи на ищеца. Излага подробни съображения и моли окръжния съд след
1
като допусне изслушване на допълнителни свидетелски показания, да отмени
решението на РРС и да уважи предявения иск. Претендира и направените
разноски.
Ответникът по жалбата Д. Б. М. не депозира отговор в срока по чл. 263
от ГПК. В съдебно заседание упълномощеният й представител счита, че
решението като краен резултат е правилно. Не се съгласява с изводите на
районния съд, че договорът, сключен между страните е такъв за изработка.
Твърди, че в клаузите му ясно е посочено каква е сумата, която въззиваемата
е следвало да заплати и моли съда да се произнесе в този смисъл.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата и след
преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е
подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество въззивната
жалба е неоснователна по следните съображения:
Производството по делото е образувано по предявени от жалбоподателя
искове с правно основание чл. 422 от ГПК – да бъде признато за установено
по отношение на Д. Б. М., че същата дължи на дружеството, сума в размер на
257 лв. и законна лихва върху главницата, считано от 21.01.2022г. до
окончателното й изплащане, предмет на Заповед за изпълнение на парично
задължение № 133/25.01.2022 г., издадена по ЧГД № 300/2022 г. по описа на
РРС.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства
безспорно е установено, че на 31.01.2021 г. между „Девил Синема Груп“
ЕООД, гр. Стара Загора, наричано в договора „агенция“ и Д. Б. М., в
качеството й на майка и законен представител на малолетните й деца К.С.М.,
роден на ******** г. и К.С. М., родена на ******** г., наричана „персонаж“,
бил сключен Договор за предоставяне на обучение и участие в риалити шоу,
по силата на който дружеството се задължило да предостави обучение на
децата в пет модула с продължителност на всеки модул 2 месеца,
организирани 4 посещения на месец, с времетраене на всяко посещение от 60
до 90 минути, в дневна форма на обучение, част от които да ползва по свое
усмотрение за създаване на риалити формат „Малките модели на българия“
(чл. 1.2.). Съгласно клаузата на чл. 7, т. 4 от договора, същият може
едностранно да бъде прекратен от персонажа при подаване на двумесечно
2
писмено предизвестие.
В чл. 5, ал. 1, т. 4 от договора е посочено, че персонажът се задължава
да заплати на агенцията такса от 1020 лв., плащайки я еднократно или в срок
от 12 месеца след подписване на договора. Съгласно т. 4.2. на чл. 5 ако
персонажът заплати всички вноски наведнъж до 5 дни от подписване на
договора, ползва отстъпка 170 лв. и следва да заплати само 850 лв.
Предоставеният от ищеца екземпляр от договора, съдържа ръкописен текст на
първата страница в горния десен ъгъл „брат и сестра 50 % отстъпка“, като
върху представения от ответницата екземпляр такова дописване липсва.
Между страните не се спори, че в изпълнение на задълженията си по
договора, ответницата е заплатила сума в общ размер 763 лв. Не е спорно
също, че на 08.07.2021 г. на официалния електронен адрес на дружеството е
получено предизвестие за прекратяване на договора от страна на Д. М., тъй
като се налагало тя и семейството й да заминат за Германия за неопределен
срок от време.
За доказване изпълнението на договора от страна на ищеца, по делото е
разпитана свидетелката Д.Н.. От показанията й се установява, че синът на
свидетелката е участвал в същото обучение. Не е присъствала лично на
отделните модули от обучението, но от разказа на сина си знае, че децата са
учени на сценично поведение - как да се обличат, как да ходят и говорят на
сцена, преподавали им също и актьорско майсторство. Занятията се
провеждали в гр. Р. в ОУ „Йордан Йовков“ с преподаватели М.П., Ц.Ц., г-н Б..
В обучението се включило едното й дете, но й били споменали, че ако се
включи и другото, може да ползва 50 % отстъпка от цялата цена. Нейният
договор бил сключен в гр. Стара Загора, като предпочела да заплаща таксите
по него на вноски, които били в размер на 80 лв. на месец за целия период на
договора. Обучението продължило една година, както е било по договор.
Заради Ковид обстановката имало моменти, в които не е имало часове, но
след това били наваксвани. Синът й взел участие в конкурса „Малките деца
на България“.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция,
след преценка на събраните доказателства, намира, че въззивната жалба е
неоснователна.
3
Въззивният състав на съда приема, че процесният договор от 31.01.2021
г. с предмет „предоставяне на обучение и участие в риалити шоу“ е
ненаименован договор, сключен между страните в производството.
Ненаименовани са тези договори, които нямат разгърната уредба в
нормативен акт, за разлика от наименованите такива (чиято правна уредба е в
ЗЗД, ТЗ и др.). Тяхното определяне следва от принципа за свобода на
договарянето. Това са такива договори, които страните създават на базата на
чл. 9 от ЗЗД, т.е. могат да определят свободно съдържанието на договора,
което не е посочено в закона и неговите правни последици, стига така да не се
нарушават императивните правила и добрите нрави. С оглед изложеното
възприетата от първоинстанционния съд квалификация на процесния договор
като договор за изработка е неправилна. Констатираната неточност,
изразяваща се в непрецизната правната квалификация, дадена от районния
съд обаче не води до недопустимост на постановения съдебен акт, тъй като
съдът е разгледал и се е произнесъл по релевантните за спора факти и в
съответствие със заявения от ищеца петитум.
По доводите на жалбоподателя окръжният съд намира следното:
Основното твърдение в жалбата е, че от процесния договор било видно,
че той е предвиден да бъде сключен за обучение на едно лице, а не на повече
и че е уговорено М. да заплати такса от 1530 лв. за двете й деца (на 12 равни
вноски от по 127,50 лв. или еднократно), което се доказвало и от разпита на
свидетелката Д.Н., на която било споменато, че ако се включи и другото дете,
може да ползва отстъпка 50 % от цялата цена. Въззивният съд намира тези
твърдения за неоснователни и недоказани. Условията по всеки договор се
договарят свободно между страните. Не е задължително на всички участници
в обучението и риалити формата да бъдат предлагани еднакви условия, т.е. от
това, което е предложено на един участник, не означава че същото е
предложено и на друг, а още по-малко, че автоматично е прието от
насрещната страна и включено в договора на друг участник. Видно от
съдържанието на процесния договор, същият е сключен между
жалбоподателя (наричан „агенция“), от една страна и Д. Б. М. (наричана
„персонаж“), в качеството й на законен представител на две лица - К.С.М.,
роден на ******** г. и К.С. М., родена на ******** г., от друга страна, а в чл.
5, ал. 1, т. 4 от договора е посочено, че персонажът се задължава да заплати
4
на агенцията такса от 1020 лева, плащайки еднократно таксата или на
дванадесет равни вноски от 85 лв. Никъде не фигурира такса в общ размер
1530 лв. и месечна вноска 127,50 лв. В случая клаузите по договора са точни и
ясни и не се налага, както и е невъзможно тяхното тълкуване по какъвто и да
е друг начин.
В първоинстанционното производство районният съд е изключил от
доказателствата по делото последната страница от екземпляра на договора,
принадлежащ на ответницата, което настоящият съд счита за недопустимо,
като документът е следвало да се приеме в цялост или не. Независимо от
това, наличието или не на този документ в цялост, не би променило крайните
изводи на съда. Това е така, тъй като този екземпляр е представен от страната
единствено с цел да докаже, че на първа страница от договора не е вписан
допълнителният текст „брат и сестра 50 % отстъпка“. Що се отнася до този
допълнително ръкописно изписания текст в горния десен ъгъл на договор,
настоящата инстанция счита, че независимо дали горното изписване фигурира
в екземпляра на ответницата или не, не може да се установи еднозначно какво
е точното му значение. Правилен е изводът на районния съд, че липсват
подписи на страните и достоверна дата на дописания текст и няма никакви
доказателства, че ответницата е била уведомена и че се е съгласила с
твърдяната уговорка за „направен компромис“ и за плащане на вноски от по
127,50 лв. за 12 месеца. На основание чл. 178, ал. 2 от ГПК съдът оценява
доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания,
добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички
обстоятелства по делото, като това правило не се прилага за подписания
електронен документ. В случая не е ясно дали: 1. посочената в договора цена
е с вече включена отстъпка или е без включена отстъпка? 2. посочената цена е
за едното или за двете деца? 3. отстъпката се ползва от едното или от двете
деца? Всеки един от поставените въпроси би могъл да има поне по два
възможни отговора, като се получават осем различни варианта на тълкуване
на спорното изявление, в зависимост от това какъв отговор ще се даде на
всеки един от трите въпроса. С оглед на изложеното, съдът преценявайки
съдържанието на дописването по правилата на чл. 178, ал. 2 ГПК счита, че не
може да се направи безсъмнено заключение, че този текст представлява
клауза от договора, която е сключена по взаимно съгласие и на двете страни,
нито може да извлече какво е съдържанието на тази клауза.
5
Неоснователно е и твърдението на въззивника, че от размера на
платените суми – две суми по 255 лв. и една от 125 лв., следва извод, че
плащанията са съобразени с уговорката М. да заплати на агенцията такса в
размер на 1530лв., т.е. 12 месечни вноски от по 127.50 лв. Нито една от
изплатените суми не е в размер на 127.50 лв., като сумите от по 255 лв., биха
могли да бъдат както за две такси по 127.50 лв., така и за три такси по 85 лв.
Освен това в приложените по делото банкови извлечения, като основание за
плащанията не са посочени броят на вноските или поредният им номер, за
бъде направен подобен извод. Както е посочил и жалбоподателят,
ответницата е заплащала таксите със закъснение.
Относно направеното с жалбата доказателствено искане за допускане до
разпит на свидетелката Ю.С., попълнила процесния договор, в т.ч. и
ръкописният текст „брат и сестра 50 % отстъпка“, предвид въведената с
нормата на чл. 147 от ГПК преклузия за сочене на нови доказателства и
твърдения за нови обстоятелства, същото се явява недопустимо. В съдебно
заседание от 07.06.2023г., упълномощеният представител на ищеца изрично
се е отказал от събиране на това доказателство, същото не е ново, не следва да
се допуска и не е допуснато.
Предвид изложеното, поради съвпадение на крайните изводи на двете
съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а
подадената срещу него въззивна жалба да се остави без уважение.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане, в полза на
въззиваемата следва да се присъдят направените по настоящото производство
разноски в размер на 400 лв. - адвокатски хонорар. Мотивиран така, Р.нският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1006/28.06.2023 г., постановено по гр. д.
№ 3653/2022 г. на Р.нския районен съд.
ОСЪЖДА „Девил Синема Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
гр. Стара Загора и адрес на управление бул. „Цар Симеон Велики“ № 112,
представлявано от управителя Х.П.Х. да заплати на Д. Б. М., ЕГН **********,
от гр. Р., ул. „С.С.“ *, бл. „Ш.е.“ ****, направените във въззивното
6
производство разноски в размер на 400 лв. - адвокатски хонорар.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7