РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Плевен, 01.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ПЛЕВЕН, Втори касационен състав, на в открито съдебно заседание, на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: СНЕЖИНА
И.
Членове: 1.ВЕНЕЛИН
НИКОЛАЕВ
2. РАЛИЦА
МАРИНСКА
С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура – Плевен- Иво Радев, при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия МАРИНСКА КАД №1010/2020г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1 изр. 2 от ЗАНН.
Депозирана е касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ Плевен, чрез юрк. Р. И., против Решение по НАХД №1077/2020г. на ПлРС, с което е отменено Наказателно постановление №15-0000990/14.05.2019г. на Директора на Дирекция “ИТ“. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди се, че описаното в АУАН и НП нарушение, е безспорно установено. Твърди се, че въззивният съд неправилно е приел, че по косвен път, е установено, че завареното да предоставя работна сила лице, не е на граждански договор. Твърди се, че това лице предоставя работна сила, като „технически ръководител“, без да е сключен трудов договор. Твърди се, че въззивният съд е постановил решението си, при неправилно тълкуване на доказателствата. В заключение моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да потвърди издаденото Наказателно постановление №15-0000990/14.05.2019г. на Директора на Дирекция “ИТ“, като законосъобразно.
В с.з., касаторът, представлява се от юрк. Р. И., поддържа касационната жалба и моли съда да я уважи, на изложените в жалбата основания.
Ответникът по касационната жалба- „СТРОЙПРОДУКТ“ ЕООД, гр. Плевен, чрез адв. Е. М., оспорва депозираната касационна жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение. Посочва, че в случая не е налице трудово правоотношение, а облигационно такова, въз основа на сключен граждански договор.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на основание чл.218, ал.2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
С обжалваното Решение №260101/21.10.2020г.
по НАХД№1077/2020г. по описа на ПлРС, съдът е отменил НП №15-0000990/14.05.2019г.
на Директора на Дирекция “ИТ“, с което, на „СТРОЙПРОДУКТ“ ЕООД, гр. Плевен, на
основание чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“, в размер на 1500лв., за нарушение на чл. 1, ал.2, вр. чл. 62, ал.1 от КТ, като незаконосъобразно. Приел е, че административнонаказателното
производство е започнало със съставяне на АУАН №15-0000990/23.04.2019г. от ст.
инспектор от Д “ИТ“-Плевен, за това, че при извършена проверка на място, на
17.04.2019г., в 09,30 часа, в обект „еднофамилна жилищна сграда“, находящ се в
гр. Плевен, м. „Стражата“, на който обект работи жалбоподателя, и на
23.04.2019г.- в Дирекция „Инспекция по труда“- Плевен, е установено, че
отношенията между лицето С.С.В., предоставящ на 17.04.2019г., в 09,30 часа,
работна сила, като технически ръководител, и „СТРОЙПРОДУКТ“ ЕООД, гр. Плевен,
не са уредени като трудови отношения- нарушение по чл. 1, ал.2, вр. чл. 62,
ал.1 от КТ. Приел е, че описаната фактическа обстановка изцяло е възприета от
АНО, който е издал обжалваното НП. В решението си, въззивният съд е приел, че в
хода на административнонаказателното производство, няма допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, в т.ч. не е налице неяснота, по кой текст е ангажирана
админстративнонаказателната отговорност на ЮЛ. Приел, е че от събраните по делото,
в хода на съдебното дирене, гласни доказателства, чрез разпита на свидетели, и
от представени писмени доказателства- граждански договори, изложената в НП
фактическа обстановка се опровергава. В заключение съдът е приел, че вмененото
на жалбоподателя „СТРОЙПРОДУКТ“ ЕООД, гр. Плевен, нарушение, по посочените
норми от КТ, не е доказано по несъмнен начин.
Настоящия касационен състав намира, че
изложените от въззивният съд фактически и правни изводи са правилни и законосъобразни,
в съответствие със събраните по делото доказателства, поради което
постановеното Решение е правилно и не са налице основания за неговата отмяна. Настоящата
касационна инстанция изцяло възприема изложените от въззивния съд мотиви,
досежно установената фактическа обстановка, по реда на чл. 221, ал.2 от АПК,
без да ги преповтаря.
Съдът намира, че правилно въззивният съд е
приел, че в процесния случай, вмененото на жалбоподателя „СТРОЙПРОДУКТ“, адм.
нарушение, на нормата на чл. 1, ал. 2, вр. чл. 62, ал. 1 от КТ, е недоказано по
категоричен и безспорен начин, както и че
същото не може да почива на предположения. Съгласно нормата на чл. 62, ал. 1 от КТ, трудовият
договор се сключва между работника или служителя и работодателя, преди
постъпването на работа. Нормата на чл. 414, ал. 3 от КТ, предвижда, че работодател, който наруши разпоредбата на чл. 61, ал. 1- или допусне до работа лице
да предоставя работна сила, без сключен трудов договор, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500лв. до 15000 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 1000лв. до 1000 лв., за всяко отделно
нарушение. Съдът намира, че по делото, не се установява по безспорен начин, че установеното
на мястото на проверката лице- С.С.В., извършва трудова дейност и престира работна
сила, в качеството на „технически ръководител“ на обекта. Съдът намира, че сам
по себе си, фактът, че това лице е подписало съставения от служителите на
ответника Констативен протокол, не обосновава верността на тази извод, при
липсата на други категорични и еднопосочни доказателства в тази насока. От
показанията на св. Б.Н./ съставил констативния протокол/, се установява, че при
документалната проверка, е представен граждански договор между това лица и
жалбоподателя, съобразно който, В.осъществява дейност като „зидар“, но по
негова преценка, нещата не са били сложени по този начин. Представеният при
тази проверка- на 23.04.2019г, граждански договор обаче, не е обсъден от страна
на АНО, при издаване на процесното НП. В случая, правилно въззивния съд е
посочил, че от събраните по делото писмени доказателства се установява, че
строителния обект има технически ръководител, работещ по трудов договор,
надлежно регистриран- лицето Светослав Самарджиев, разпитан по делото като
свидетел. С оглед изложеното, съдът приема,
че правилно въззивният съд е достигнал до извода за недоказаност на адм.
нарушение, на правилата на КТ, свързани
с предоставянето на работна сила.
На основание гореизложеното, настоящата касационна инстанция намира, че обжалваното решение по НАХД№1077/2020г на ПлРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260101/21.10.2020г.
по НАХД№1077/2020г. по описа на ПлРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Преписи от решението да се връчат на страните и на ОП- Плевен, за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.