Р Е Ш Е Н И Е
№13 23.03.2020
година гр. Омуртаг
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд Омуртаг
на единадесети
февруари две хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ПЕТРОВА
секретар Диянка Константинова
като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова
АНД номер №5 по описа за 2020
година,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от Е.Х.Е. в качеството му на кмет на Общ. О., против Наказателно
постановление, издадено на 02.12.2019 г. на Главния директор на Главна дирекция
„Гражданска регистрация и административно обслужване“ при Министерството на
регионалното развитие и благоустройството, с което на същия е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева. Жалбоподателят намира
обжалваното НП за незаконосъобразно и необосновано поради редица съображения. Визира
допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила поради несъответствие на АУАН и НП със законовите
изисквания за форма и съдържание: некоректно
описани обстоятелства, в които се изразява нарушението, липса на посочени доказателства, които го потвърждават, поради което според него било
недопустимо и невъзможно произнасянето по същество от страна на съда. Относно
АУАН сочи, че в същия не била посочена
заповедта, оправомощаваща актосъставителя да съставя актове, което било
основание за нищожност на съставения акт. В същия не били посочени конкретните дата и място на извършване на
нарушението/-ята, а това
препятствало проверката за наличие на основанията по чл. 34 ЗАНН, както и за
териториалната компетентност на АНОрган и за местната подсъдност. Заявява, че
формалността на административното производство предпоставя максимална
прецизност при индивидуализацията на конкретното нарушение, а в случая от
описанието в АУАН не ставало ясно колко и
кои са тези нарушения. Счита, че
формалното изброяване на определен брой решения, издадени от кмета на Общ. О., не
е достатъчно да обоснове наличие на изпълнено условие по чл. 42, т. 4 ЗАНН, тъй
като липсвала конкретиката на нарушението/-ята. Липсвал и реквизита по чл. 42, т. 5 ЗАНН – не били посочени нарушените
законови разпоредби. Визира се опорочаване на процедурата по връчване на
АУАН, тъй като на 10.10.2019 г. същият бил входиран в регистратурата на Общ.
О. от актосъставителя, а на 11.10.2019 г. бил връчен лично на жалбоподателя от
представител на ТЗ „ГРАО“ – гр. Т., като не била спазена нормата на чл. 43, ал.
4 ЗАНН. Относно НП сочи, че не му била
представена цитираната в НП заповед за оправомощаване на АНОрган да издава НП.
Липсвали посочени номер и дата на
издаване на НП – реквизити по чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗАНН. Визира несъответствие между посочения времеви
период на извършване на всяко от нарушенията и данните от описанието им, обуславящи
този период, което пораждало
съмнения относно времето на извършване на нарушението. Липсата на прецизиран
времеви период можела да се обясни с липсата
на посочени доказателства, които го установяват. Счита, че е допуснато нарушение на чл. 57, т. 5 ЗАНН.
Доколкото описаните в НП нарушения обхващали различни периоди – от 20.11.2018 г.
до 15.07.2019 г., за които давностният срок бил различен, но при всички бил
изтекъл, моли съдът да приеме, че на
основание чл. 34, ал. 1 предл. ІІ ЗАНН давностния срок е изтекъл/и
едногодишният и тримесечният/. Визира като допуснато нарушение в НП липсата на изложени мотиви по прилагането на
чл. 28 ЗАНН. Жалбоподателят счита, че не е извършил визираното в НП нарушение.
Предвид изложените съображения жалбоподателят моли съда да отмени изцяло
обжалваното НП като незаконосъобразно. В с. з. жалбата се поддържа от
процесуалния пълномощник адв. Р. М. от
ВТАК.
Ответникът – Главна дирекция“ Гражданска регистрация и административно
обслужване“ при Министерството на регионалното развитие и благоустройството, не изпраща представител по делото,
но от главният директор на същата е постъпило писмено становище, в което
определя жалбата като неоснователна, недоказана и необоснована и моли съда да я
отхвърли. Относно компетентността на
актосъставителя се базира на нормите на чл. 37 ЗАНН, чл. 117 фал. 1 от ЗГР
и на издадената Заповед № РД-02-14-568/28.06.2017 г. на МРРБ. Изтъква, че в АУАН е посочена дата на констатиране на
нарушенията, мястото на съставяне, датите и мястото на извършване на нарушенията. Намира за напълно спазена процедурата по връчване на АУАН съгласно чл. 43, ал.
4 ЗАНН. По оплакването в жалбата за липса на номер и датата на издаване на НП
сочи, че първо НП е изведено с изходящ номер и с поставен електронен подпис, и
е изпратено чрез системата за електронен обмен на съобщенията документи като е
регистрирано като постъпило в Общ. О.. Впоследствие същото на хартиен носител с вписан регистрационен номер и дата било
изпратено до кмета на Общ. О. чрез куриер и връчено с обратна разписка. Категорично
поддържа становището си, че като
длъжностно лице по гражданското състояние кметът на общината е виновен за
извършване на констатираното нарушение. Счита, че са спазени всички
законови реквизити на НП и АНОрган бил извършил преди издаването му проверка за
законосъобразност на съставения АУАН. Намира за налична и доказана компетентността на АНОрган да издаде НП съгласно
цитираната в същото заповед. Според изложеното в становището не е изтекъл давностния срок за което и да е
от нарушенията. Изразява преценка за немаловажност на тези нарушения, тъй като се касае до имена на български
граждани, а и било налице многократно извършване на нарушението.
Районна прокуратура – град Т., не
се представлява по делото и не изпраща становище.
Съдът
като прецени становищата на страните във връзка с представените доказателства, приема
за установено следното:
По
редовността на жалбата – съдът намира, че
жалбата е подадена в срок, тъй като НП е връчено на 12.12.2019 г., а жалбата срещу
същото е изпратена по пощенски път до АНОрган на 17.12.2019 г. според датата на
пощенското клеймо, при което е спазен законния 7-дневен срок. Жалбата е
подадена от лицето, визирано като нарушител в НП. При това положение същата е редовна
и допустима.
По основателността на жалбата -
Видно от материалите
по АНПреписка с писмо от директора на ОДМВР – Т. въз основа на извършена
полицейска проверка е поискано от главния директор на ГД „ГРАО“ при МРРБ да
извърши служебна проверка на всички решения за възстановяване на имена по
административен ред по чл. 19а ЗГР, издадени от Общ. О. за срока, в който
същите следва да се съхраняват. По преписката е налице Протокол за извършена
проверка № 8/26.09.2019 г., в който са отразени резултатите от извършената от ***
Н. – ръководител на ТЗ „ГРАО“ – Т., проверка
на тема „Промяна на имена на български граждани по административен ред в общ.
О.“. Протоколът е връчен на секретаря на Общ. О.. Въз основа на тази проверка е
съставен Акт за установяване на административно нарушение № 1/10.10.2019 г. срещу
Е.Х.Е. в качеството му на кмет на Общ. О., в който *** Н. – на длъжност „главен експерт“ ТЗ „ГРАО“ – Т.,
е установила следното: „при извършена
проверка относно промяна па имена на български граждани по реда на чл. 19а от
Закона за гражданската регистрация с Протокол № 8 от 26.09.2019 год. в общ. О.
е установено следното:
- С решения № 11 /13.03.2019
год., № 14 /18.03.2019 год. и № 28/10.06.2019 год. на кмета на общ. О. са променени имената на български граждани при неспазване
на изискването за принудителна промяна на единия или двамата родители, с което
е нарушен чл. 19а, ал. 4 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/.
- С решения № 3/14.01.2019 год., № 6/1.02.2019
год., № 8/13.02.2019 год., № 13/18.03.2019 год., № 19/23.04.2019 год., № 26/3.06.2019
год., № 27/3.06.2019 год. на кмета на общ. О. са променени имената в нарушение
на изискването на чл. 13 и чл. 14, ал. 1 от ЗГР, във връзка с чл. 42а, ал. 10
от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 год. за функциониране на Единната система
за гражданска регистрация, за формиране на бащиното и фамилното име.
- С решение № 43/20.11.2018 год. на
кмета на общ. О. са променени имената в нарушение на изискването на чл. 15, ал.
1 от ЗГР, във връзка с чл. 42а, ал. 10 от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 год.
за функциониране на Единната система за гражданска регистрация, за формиране на
бащиното и фамилното име.
- С решения № 47 /12.12.2018 год. и № 23/22.05.2019
год. на кмета на общ. О. са променени имената в нарушение на изискването на и чл.
14, ал. 1 от ЗГР и чл. 42а ал. 10 от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 год. за
функциониране на Единната система за гражданска регистрация, за формиране на
бащиното и фамилното име.
- Решения № 10/25.02.2019 год., № 29
/28.06.2019 год. и № 31/15.07.2019 год. на кмета на общ. О., с които е
извършена промяна на имената по реда на чл. 19а от ЗГР, промяната не е отразена
в акта за раждане на титуляра, което е в нарушение на чл. 75 от ЗГР.
- Решение № 18/04.04.2019 год. на кмета
на общ. О. е анулирано в противоречие с чл. 19а, ал. 2 и във връзка с чл. 42а, ал.
13 от Наредба № РД-02-20- 9 от 21.05.2012 год. за функциониране на Единната
система за гражданска регистрация. “. Като приложени към АУАН са описани копия на цитираните в
същия решения на кмета на общ. О.. Актът е
подписан от актосъставителя и двама свидетели. Съставеният АУАН е връчен с
разписка на жалбоподателя Е. на 11.11.2019 г. В рамките на законовия 3-дневен
срок жалбоподателят е подал писмени възражения срещу АУАН до министъра на
регионалното развитие и благоустройството, в което са изложени доводи против
съставения АУАН, аналогични с изложените в жалбата против НП. Въз основа на
съставения акт е издадено обжалваното Наказателно постановление, което в
екземпляра му, който е изпратен до Общ. О. по електронен път и е връчен на инж.
М. М. на 12.12.2019 г., няма посочен
номер, а само дата на издаване – 02.12.2019 г. От представената разпечатана
справка от системата за електронен обмен на съобщения в администрацията следва,
че НП е било изведено под № РД-02-32-2 и изпратено на 02.12.2019 г. в 09.36
часа до Общ. О., а на 12.12.2019 г. е регистрирано като входящ документ в
регистъра на тази община под № ЕО-16-866/12.12.2019 г. Впоследствие НП на
хартиен носител с поставен № РД-02-32-2 и дата на издаване 02.12.2019 г., с
електронен подпис на АНОрган, е изпратено на 02.12.2019 г. до Общ. О. за
връчване по куриер „Стар пост“ и е доставено на 08.12.2019 г. като в
специалната разписка е отбелязано като връчено на 12.12.2019 г. В констативната
част на същото е прието следното:
„На 26.09.2019 г., ***
А. Н., в присъствието на И. С. -главни
експерти в ТЗ „ГРАО“ - гр. Т., са извършили проверка относно промяна на имена
на български граждани по административен ред на основание чл. 19а от Закона за
гражданската регистрация, за което е съставен Протокол № 8 от същата дата. От
проверката е установено, че в качеството си на длъжностно лице по гражданско
състояние, кметът на общ. О. - Е.Х.Е., на осн. чл. 19а ал. 2 ЗГР със свои
решения е възстановил или променил имената на български граждани, на които
същите са били принудително променени Констатирани са следните нарушения:
1. На 13 март 2019 г. В. Б. С., ЕГН ********** *** за промяна на името си
на О. Б. М. на основание чл. 19а от Закона за гражданската
регистрация. По подаденото заявление кметът на общ. О. - Е.Х.Е. е издал Решение
№ 11 от същата дата, с което допуска промяната на името. С това решение Е.Х.Е.
е нарушил чл. 19а, ал. 4 от ЗГР, тъй като не е спазено задължителното условие
на разпоредбата, изискващо имената на единия или двамата родители да са
насилствено променени. Това обстоятелство се доказва безспорно от акт за
раждане № 547/28.10.1974 г., съставен в гр. О. на А. С. Р. (майка на лицето) и акт за раждане № 283/02.06.1975,
съставен в гр. Н. на Б. С. А. (баща).
2. На 18 март 2019 г. А. С. А., ЕГН ********** *** за промяна на имената
си на Е. Ю. Х. на основание чл. 19а от Закона за гражданската
регистрация. По подаденото заявление кметът на общ. О. - Е.Х.Е. е издал Решение
№ 14 от същата дата, с което допуска исканата промяна на името. С това решение Е.Х.Е.
е нарушил чл. 19а, ал. 4 от ЗГР, тъй като не е спазено задължителното условие
на разпоредбата, изискващо имената на единия или двамата родители да са
насилствено променени. Това обстоятелство се доказва безспорно от акт за
раждане № 61/05.02.1979 г. съствен в гр. О. на А. А. К. (майка) и акт за раждане № 197/13.04.1976 г.,
съставен в гр. О. на С. А. Х. (баща).
3. На 10 юни 2019 г. А. Н. М., ЕГН ********** *** за промяна на имената
си на Т. Н. М. на основание чл. 19а от
Закона за гражданската регистрация. По подаденото заявление кметът на общ. О. -Е.Х.Е.
е издал решение № 28 от същата дата, с което допуска промяна на името. С това
решение Е.Х.Е. е нарушил чл. 19а, ал. 4 от ЗГР, тъй като не е спазено
задължителното условие на разпоредбата, изискващо имената на единия или двамата
родители да са насилствено променени. Това обстоятелство се доказва безспорно
от акт за раждане № 240/29.04.1980 г., издаден в гр. О. на С. А. Х. (майка) и акт за раждане № 85/18.02.1977 г.,
издаден в гр. О. на Н. М. Й. (баща).
Предвидената в ЗГР
облекчена процедура за възстановяване /промяна на турско-арабските имена на
българските граждани се отнася за лицата, на които принудително са променени
имената по време на т. нар. Възродителен процес, както и на техните низходящи. Видно
от актовете за раждане на родителите на горецитираните лица, техните имена не
са били променяни насилствено и следователно промяна на имената на техните деца
на основание чл. 19а, ал. 4 е недопустима, още повече, че съгласно действащата
законова уредба след 1990 г. (когато са родени заявителите) собственото име на
детето се определя свободно от двамата родители по взаимно съгласие (чл. 7, ал.
1 от Закона за имената на българските граждани, в сила от март 1990 г. (отм. ДВ,
бр. 67/27 юли 1999 г. ).
4. На 14 януари 2019 г. В. А. Г. **********
*** за промяна на имената си на Г. А. Соли по реда на чл. 19а от ЗГР. Със свое
Решение № 3 от същата дата кметът на общ. О. - Е.Х.Е. допуска промяна на имената.
Видно от представения акт за раждане на бащата на лицето, той е с български
имена. Е.Х.Е., в качеството си на длъжностно лице по гражданско състояние е
нарушил принципите на формиране на имената на българските граждани, разписани в
разпоредбите на чл. 13 и чл. 14, ал. 1 от ЗГР във връзка с чл. 42а, ал. 10, т. 2
т Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за
гражданска регистрация при формирането на бащиното и фамилното име.
Аналогични са
случаите на лицата с променени имена с Решения № 6/01.02.2019 г., № 8/13.02.2019
г., № 13/18.03.2019 г., № 19/23.04.2019 г., № 26/03.06.2019 г., № 27/03.06.2019
г. на кмета на общ. О.. Нарушението безспорно е доказано,
видно от актове за раждане на родителите, приложени към АУАН.
Бащините и
фамилните имена на лицата се образуват от собственото и фамилното или бащиното име
на бащата. В конкретните случаи имената не са формирани от имената на бащите на
заявителите. С цитираните решения кметът на общ. О. неправомерно е променил
бащините и фамилните имена на лицата на основание чл. 19а, ал. 4. В изпълнение
на чл. 13 и чл. 14, ал. 1 от ЗГР, те следва да останат непроменени.
5. На 20 ноември 2018 г. А. Б. М., ЕГН ********** е подал заявление до кмета
на общ. О. Е.Х.Е. за промяна на имената си на Е. Б. М., на основание чл. 19а от
ЗГР. Кметът на общ. О. Е.Х.Е. е издал решение № 43 от същата дата, с което е
допуснал промяната. За формирането на имената на лицето следва да се приложи чл.
15, ал. 1 от ЗГР във връзка с чл. 42а, ал. 10, т. 2 от Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012
г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация, която
разпоредба се отнася до формирането на бащиното име на лице, на което е
установена само майката. В конкретния случай майката на лицето е с име Б. и
бащиното име на А. би следвало да остане непроменено. Е.Х.Е. е нарушил чл. 15, ал.
1 от ЗГР като е допуснал със своето решение промяна на бащиното име на лицето. Нарушението
е безспорно доказано, видно от актовете за раждане на родителите, приложени към
АУАН.
6. На 10 декември
2018 г. Т. К. М., ЕГН ********** подава
заявление до кмета на общ. О. Е.Х.Е. за промяна на имената си на С. К. М., на основание чл. 19а от ЗГР. Кметът на общ.
О. - Е.Х.Е. е изготвил Решение № 47 от същата дата, с което е допуснал промяна
не само на личното, но и на фамилното име на лицето. С това решение г-н Е. е
нарушил разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗГР, във връзка с чл. 42а, ал. 10, т. 2
от Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за
гражданска регистрация. Нарушението е безспорно доказано, видно от актовете за
раждане на родителите, приложени към А УАН.Фамилното име на лицата е носител на
информация за родовата им принадлежност и се формира от фамилното или бащиното
име на бащата. Видно от акт за раждане № 470/17.09.1975 г. имената на бащата на
заявителя не са били променяни насилствено и фамилното име на лицето е следвало
да остане непроменено. Аналогичен е и случаят, с Решение № 23 от 22 май 2019
г., с което е допусната промяна в имената на С. С. Х. на Г. С. Х..
В цитираните случаи
промяна във фамилните имена може да бъде извършена единствено по съдебен ред, съгласно
чл. 19, ал. 1 от ЗГР
7. По постъпили в общ. О. заявления за
промяна на имената по реда на чл. 19а от ЗГР от Х. М. Х., ЕГН **********, Е. М. И., ЕГН ********** и Е. М. М., ЕГН ********** са издадени Решения № 10/25.02.2019
г., № 29/28.06.2019 г. и № 31/15.07.2019 г., в гр. О. от кмета на общ. О. - Е.Х.Е.,
с които същият е допуснал промяна на имената на лицата. Направените промени не
са отразени в актовете за раждане на титулярите, с което г-н Е. е нарушил чл. 75
от ЗГР и чл. 31 от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. за функциониране на
Единната система за гражданска регистрация. Нарушението е безспорно доказано, видно
от актовете за раждане на цитираните лицата, приложени към AYAH.
Задължение на кмета
на общ. О., като длъжност лице по гражданското състояние, е да поддържа в
актуален вид актовете за гражданско състояние на гражданите на територията на
общината. Въз основа на актовете за гражданско състояние длъжностното лице по
гражданско състояние в общинската администрация издава удостоверителни документи,
поради което от изключителна важност е да се поддържа информацията в тях в
актуално състояние.
8. Решение № 18/04.04.2019 г. е издадено, подписано
и подпечатано в гр. О. от кмета на общ. О. - Е.Х.Е. по постъпило от С. А. М., ЕГН ********** в общината заявление за
възстановяване имена по чл. 19а от ЗГР. То е анулирано без да е обжалвано по
реда Административнопроцесуалния кодекс, което е в нарушение на чл. 19а, ал. 2,
изречение второ от ЗГР.
Решението на
длъжностното лице подлежи на обжалване от заинтересуваните лица и от прокурора
по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Анулиране по административен ред
е недопустимо. “
Въз основа на изложените и приети от АНОрган
обстоятелства същият е приел, че жалбоподателят в качеството си на длъжностно
лице по гражданско състояние е нарушил виновно чл. 13, чл. 14, ал. 1, чл. 15, ал.
1, чл. 19а ал. 2 и ал. 4 и чл. 75 от Закона за гражданската регистрация, както
и чл. 42а ал. 10т. 2 и чл. 31 от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май
2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация. Изрично
е записано, че „нарушенията са извършени в периода 20.11.2018 г. -15.07.2019
г. “. При така изложеното АНОрган е наложил на основание чл. 117, ал. 2 във
вр. с чл. 13, чл. 14, ал. 1, чл. 15, ал. 1, чл. 19а ал. 2
и ал. 4 и чл. 75 от Закона за гражданската регистрация на Е.Х.Е. ***, глоба в
размер на 300 лева. По преписката са приложени заявления по чл. 19а ЗГР от
съответните визирани в НП заявители, актовете им за раждане и тези на
родителите им, както и издадените от жалбоподателя решения, посочени в НП.
Правни изводи:
Преди да разгледа спора по
същество съдът е длъжен да прецени наличието на допуснато процесуално нарушение
при издаването на АУАН и НП, което би довело до превръщането на НП в незаконосъобразен
санкционен акт.
Относно съставения АУАН – Съгласно чл. 117, ал. 1 ЗГР нарушенията
по този закон се установяват с актове на длъжностни лица, определени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството или министъра на
вътрешните работи, или областните управители или кметовете на общините. В
съставения АУАН липсва посочена заповед, оправомощаваща актосъставителя да
съставя актове по ЗГР, като посочената само длъжност на актосъставителя не го
оправомощава за това по силата на закона. Цитираната разпоредба на ЗГР изрично
изисква актосъставителите да бъдат определени от министъра на РРБ. По
АНПреписка е приложена Заповед № РД-02-14-568/28.06.2017 г., с която министърът
на РРБ определя АУАН по ЗГР да се съставят от служители на ГД „ГРАО“, посочени
в приложение към тази заповед, като в приложението на позиция 36 фигурира
актосъставителя по настоящия случай *** А. Н.. Ето защо в случая следва извода, че актът
е съставен от надлежно оправомощено лице.
При проверка на съдържанието на АУАН съдът установи на първо място липса на реквизит по смисъла на чл. 42, т. 3 ЗАНН, който изисква посочване на датата и мястото на извършване на нарушението.
В съставения АУАН е посочена дата на констатиране на нарушението, която обаче
не може да се унифицира с датата на извършването му. В акта са цитирани 17 броя
решения на кмета на Общ. О., постановени на различни дати през 2018 г. и 2019 г.,
но никъде в акта не е записано изрично коя дата приема актосъставителят като
дата на извършване на нарушението. Важността на този реквизит произтича не само
от ролята му на гаранция нарушителят да разбере в какво точно нарушение е
обвинен, но и от значението му като начален момент за протичане на сроковете по
чл. 34 ЗАНН, определени като давностни съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015
г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСС на ВКС и ВАС, тъй като не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН след изтичане
на една година от извършване на нарушението. Липсва и изрично посочено място на
извършване на нарушението, което също е съществен пропуск, равняващ се на
процесуално нарушение. Съдът намира също, че в случая не е изпълнено императивното и строго формално изискване на закона за
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено/чл. 42, т.
4 ЗАНН/. В случая липсва ясно описание на конкретно нарушение или на
няколко отделни нарушения. В акта са цитирани 17 решения на кмета на Общ. О.
без да се посочат конкретните обстоятелства, обуславящи състава на съответното
нарушение. Посочени са само номера и датата на решението, че с него са
променени имена/неясно на кого/ и че са нарушени с това съответни
разпоредби/неясно как и в какво се изразява това нарушение/. Категорично неясно
описание на факти, което не позволява да се разбере какво нарушение точно е
констатирано, за да може нарушителят да организира защитата си. От това описание не става ясно дали се
визира едно или няколко нарушения. Посочването на различни нарушени
разпоредби в отделните абзаци, в които са групирани отделните решения, по-скоро
насочва към някакъв опит за категоризиране на отделните нарушения според
засегнатата с тях законова норма. Но изброяването на 7 различни решения във
втория абзац, с които жалбоподателят бил нарушил изискването на чл. 13 и чл. 14,
ал. 1 ЗГР във връзка с чл. 42а ал. 10, т. 2 от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май
2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация, не дава
по никакъв начин ясна представа за това какви факти се крият зад всяко едно от
тези решения, както и дали става въпрос за едно или няколко отделни нарушения. Ето
защо предвид липсата на конкретни факти и не може да се направи преценка за
съответствието между изложените данни и посочената като нарушена разпоредба. Предвид
изложеното дотук съдът намира, че е съставен един незаконосъобразен АУАН, който
не би могъл да послужи като основание за провеждане на законосъобразно
АНПроизводство.
Относно обжалваното наказателно постановление – Съгласно разпоредбата на чл. 117,
ал. 2 ЗГР въз основа на съставените актове се издават наказателни постановления
от министъра на регионалното развитие и благоустройството или министъра на
вътрешните работи, или областните управители или кметовете на общините, или от
определени от тях длъжностни лица. В конкретния случай предвид посочената
длъжност на АНОрган, който не попада сред визираните в цитираната законова
разпоредба лица, следва че същият може да издаде НП само, ако е определен от
някое от посочените в същата лица. В обжалваното НП е цитирана като основание
за компетентността на АНОрган Заповед № РД02-14-1221/28.11.2019
г. на министъра на РРБ. Видно от същата, в т. 2 министърът на РРБ определя И. С.
Г. – главен директор на ГД „ГРАО“ да издава
наказателни постановления въз основа на съставените от служителите по т. 1
АУАН. Предвид датата на издаване на НП следва, че към този момент АНОрган е
имал правомощието да издава НП. Съгласно чл. 52, ал. 4 ЗАНН преди да се произнесе
по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства. В случая такава преценка е направена до известна степен, тъй
като в рамките на осем точки АНОрган е описал отделни случаи на нарушения като
за разлика от недостатъчните данни в АУАН е отразил конкретни релевантни за
съставомерността на нарушенията факти. Същевременно прави впечатление, че в т. 4
след описване на нарушение, свързано с издаване на Решение № 3/14.01.2019 г. АНОрган
е добавил, че“ аналогични са случаите на лицата с променени имена с Решения № 6/01.02.2019
г., № 8/13.02.2019 г., № 13/18.03.2019 г., № 19/23.04.2019 г., № 26/03.06.2019 г.,
№ 27/03.06.2019 г. на кмета на общ. О.“, същото отбелязване е направено и в т. 6.
При това цитиране не става ясно дали тези аналогични случаи също влизат в
обхвата на констатираното нарушение или не. Отделното изброяване на случаите в
осемте пункта би довело до извода, че НП е издадено за 8 отделни
административни нарушения. Но неяснотата относно броя на нарушенията в това НП
се засилва от направената на стр. 6 от НП констатация: „Нарушенията са
извършени в периода 20.11.2018 г. -15.07.2019 г., както и че нарушението е
доказано от събраните доказателства“. В едно изречение едновременно се говори
за нарушения в множествено число и за нарушение в единствено число. Ето защо
съдът намира, че е налице нарушение на изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН
за излагане на описание на нарушението. Двусмисленото и неясно съдържание
относно броя на нарушенията – 8 или 1, показва едно противоречиво и объркващо
описание, което може да се определи като съществено нарушение на процесуалните
правила, ограничаващо правото на нарушителя да разбере в какво е обвинен и да
се защити адекватно. Освен това посоченият период на извършване на нарушенията
- 20.11.2018 г. -15.07.2019 г., представлява не дата, въпреки изричното
изискване на чл. 57, ал. 1, т. 5 предл. ІІ ЗАНН, а един продължителен времеви период
от около 8 месеца. Ако се приеме, че в случая АНОрган има предвид извършване на
„продължавано“ нарушение/по аналогия с чл. 26 от НК/, то следва да се посочи, че
съгласно цитираната норма продължавано престъпление има, когато две или повече
деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също
престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. В случая обаче,
отделните деяния не осъществяват състави на едно и също нарушение. Всяко едно е
различно от другото като състав и не може да се направи извода, че се явява
продължение на предшестващото. Наред с това „продължаваното“ нарушение е
недопустимо в административното производство, тъй като в последното не е познат
института на усложнената престъпна дейност. Разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН не
препраща към НК в частта му за продължавано престъпление. В т. см. и Решение № 7602
от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2182/2015 г., VII о./. В случая не само
поради това, че продължаваното нарушение/извършени еднородни деяния за
определен период/не е допустимо в административното право, но и поради това, че
самите деяния в случая не са еднородни и принципно не могат да попаднат в
подобно определение, води съда до извода за незаконосъобразност на НП относно
възприетия начин на посочване на времето на извършване на нарушението. При
положение, че липсва ясно посочване на нарушението и фиксирана дата на
извършването му, то няма как съдът да прецени изтичането на давностния срок по чл.
34, ал. 2 ЗАНН/предвид наличните в АУАН и в НП данни за раздалечени във времето
дати в период от 8 месеца/. Ето защо в случая е налице съществено нарушение на
процесуалните правила при издаване на НП като е посочен общ период като за едно
нарушение. Това нарушение е рефлектирало и върху начина на посочване на
нарушената законова разпоредба. АНОрган е изредил последователно на стр. 6 всички
законови разпоредби, които според него са били нарушени от жалбоподателя, без
да направи конкретна връзка между съответната отделна законова норма и
конкретните факти, съставящи нарушението. При това положение и тук, както в
АУАН не може да се проследи съответствието между констатирани факти по
нарушението и дадената им правна квалификация чрез посочване на нарушената
законова норма. Определено няма как едно лице да извърши едно нарушение по чл. 13,
чл. 14, ал. 1, чл. 15, ал. 1, чл. 19а ал. 2 и ал. 4 и чл. 75 от Закона за
гражданската регистрация, както и чл. 42а ал. 10т. 2 и чл. 31 от Наредба № РД-02-20-9
от 21 май 2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация.
Може да се извършат отделни нарушения на всяка една от тези разпоредби, предвиждащи
различни изисквания. Ето защо е налице и нарушение при изпълнение на
изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, тъй като не са посочени във връзка с
конкретното нарушение съответстващите му законови разпоредби, за да прецени
съда съответствието между факти и законова норма. Установеното дотук
противоречие относно констатацията за наличие на едно или няколко
административни нарушения рефлектира и върху санкционната част на НП. В случая
без да посочи конкретната административнонаказателна норма/а такава е налице в
ЗГР/, АНОрган е наложил едно административно наказание – глоба в размер на 300
лева. При установяването на няколко административни нарушения се следва и
налагането на административно наказание за всяко едно от тях – „Административното
наказание се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на
наказанието, предвидено за извършеното нарушение“/чл. 27, ал. 1 ЗАНН/.
Разпоредбата на чл. 116, ал. 1 ЗГР в съответствие с принципа за наказуемост на
всяко отделно нарушение с предвиденото за него наказание, гласи, че за нарушение
на този закон от длъжностни лица се налага глоба от 100 до 500 лв. Следователно,
ако АНОрган е приел, че са извършени няколко отделни административни нарушения,
той е следвало да наложи административно наказание за всяко от тях на основание
чл. 116, ал. 1 ЗГР. Но именно неизясняването на въпроса за броя на нарушенията
– едно или няколко, и наличното в този смисъл противоречие в обстоятелствената
част на НП, е предпоставка за налагане на едно административно наказание при
положение, че липсва описание на едно административно нарушение. Така не става
ясно за кое като факти и какво като правна квалификация нарушение е наложеното
наказание. Всички изложени дотук констатации при проверката на обжалваното НП
водят до извода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
хода на развилото се АНПроизводство, които са достатъчна предпоставка за
определяне на съставения АУАН и издаденото НП като незаконосъобразни, и за
отмяна на последното. Предвид установените процесуални нарушения, които са
напълно достатъчно основание за отмяна на обжалваното НП, съдът не следва да
прави преценка на събраните доказателства, да обсъжда случая по съществото му и
да прави преценка за наличие на извършено административно нарушение и за правилно
прилагане на материалния закон.
По претенцията за разноски с правно основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН – в случая процесуалният
пълномощник на жалбоподателя претендира присъждане на разноски по чл. 63 ЗАНН,
а именно платен адвокатски хонорар в размер на 300 лева. Съгласно чл. 63, ал. 4 ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за
разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се
понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е
уважена и обжалвания акт е отменен. Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Следователно
при уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалвания акт, и при направена
претенция за разноски от жалбоподателя, съответния АНОрган, издал отмененото
НП, следва да му заплати сторените в съдебното производство разноски. И тъй
като видно от приложения договор за адвокатска защита жалбоподателят е заплатил
в брой договореното адвокатско възнаграждение от 300 лева, то МРРБ като
разпоредител с бюджетни средства следва да бъде осъдено да заплати на
жалбоподателя тази сума.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразно Наказателно
Постановление № РД-02-32-2, издадено на 02.12.2019г от Главния директор на
Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ при
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, оправомощен за
целта със Заповед № РД - 02-14-1221/28.11.2019 г. на министъра на регионалното
развитие и благоустройството, с което на Е.Х.Е. ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН Министерството на регионалното развитие и благоустройството със седалище в
град С. да заплати на Е.Х.Е. ***, ЕГН – **********, сумата в размер на
300/триста/лева, представляваща направени разноски в настоящото производство за
платено възнаграждение на един адвокат.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - Търговище в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава
ХІІ от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕТА ПЕТРОВА