№ 29747
гр. София, 04.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.И.И
като разгледа докладваното от А.И.И Частно гражданско дело №
20221110143205 по описа за 2022 година
Подадено е възражение от длъжниците „....“ ЕООД и П. Б. П. срещу Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист от 29.09.2022 г., издадени по гр. д. № 43205/2022 г. на СРС, 82 състав. По делото са
представени копия от покани за доброволно изпълнение по изп. д. № 20227810400745 на
ЧСИ ...в, от които е видно, че на длъжниците е съобщено за издадените заповед за
изпълнение и изпълнителен лист на 19.10.2022 г., респ. 24.10.2022 г., следователно
възражението срещу заповедта за незабавно изпълнение е подадено в законовия
едномесечен срок.
С възражението длъжниците са поискали спиране по реда на чл. 420 ГПК на
допуснатото незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение. Искането се обосновава с
твърдения за недължимост на част от претендираните вземания поради нищожност на
клаузите за неустойка в договора за кредит. Излагат се съображения за неравноправност на
неустоечните клаузи, тъй като солидарният длъжник има качеството на потребител.
Съгласно разпоредбата на чл. 420 ГПК възражението срещу заповедта за изпълнение
по чл. 417 ГПК, издадена на основанията по чл. 417, т. 1-8 ГПК, не спира принудителното
изпълнение, освен когато молителят представи обезпечение за кредитора по реда на чл. 180
и чл. 181 ЗЗД или когато искането за спиране е подкрепено с убедителни писмени
доказателства.В процесния случай длъжниците са упражнили надлежно предоставената им
по чл. 420 ГПК процесуална възможност като своевременно са възразили срещу издадената
заповед за изпълнение и в срока за възражение са поискали спиране на изпълнението при
условията на ал. 2 предвид заявеното оспорване на част от вземанията по заповедта, а
евентуално при условията на ал. 1 с твърдения за несъразмерност на цената на ипотекирания
имот и вземането на кредитора. По делото обаче не се установява да е изпълнена нито една
от двете хипотези на спиране на изпълнението.
Съдът намира направеното възражение за наличие на нищожни и неравноправни
клаузи в процесния договор за кредит за неоснователно при извършената в настоящото
производство преценка. Съдът счита, че не следва да се приложи защитата, която е
1
предвидена при сключване на договор с потребител, доколкото кредитополучателят е
търговско дружество – длъжникът „....“ ЕООД, което не е потребител и по отношение на
него не може да се приложи защитата, предвидена за потребителите физически лица.
Обстоятелството, че солидарен длъжник по договора за кредит е физическо лице – другият
длъжник П. Б. П., не обосновава извод, че следва да се приложи защитата, касаеща
потребители физически лица, доколкото задължено лице е търговско дружество, по
отношение на което е неприложима тази защита. Поради това в настоящото производство
съдът не следва да изследва въпроса за наличието на неравноправни или нищожни клаузи в
договор, сключен с потребител.
На следващо място длъжниците не са представили и надлежно обезпечение за
кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, което да послужи като основание за спиране на
изпълнението по чл. 420, ал. 1 ГПК. Учредената в полза на кредитора договорна ипотека
върху недвижим имот е дадена като обезпечение на вземанията му по процесния договор
при неговото сключване. Тази ипотека обаче не покрива изискването на чл. 420, ал. 1 ГПК за
надлежно обезпечение, учредено за целите на производството по спиране на изпълнението.
Посочената норма урежда императивно с изрична препратка към чл. 180 и чл. 181 ЗЗД вида
и реда за учредяване на обезпечението, което законодателят приема да гарантира успешното
осъществяване на принудителното изпълнение. Такова обезпечение може да бъде само
представеното пред съд обезпечение под формата на залог на парична сума или на
държавни ценни книжа или ипотека, като съгласно чл. 181, ал. 2 ЗЗД ипотеката се учредява
чрез вписване на нотариално завереното съгласие на собственика на недвижимия имот за
нейното учредяване. В този смисъл съдът намира, че обезпечението по смисъла на чл. 420,
ал. 1 ГПК следва да е новоучредено от длъжника в полза на кредитора по този ред, а не да е
съществуващо обезпечение на вземането по документа по чл. 417, т. 3 ГПК, дадено на друго
основание.
В обобщение съдът намира, че към настоящия момент от представените към
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
молбата за спиране документи не може да се направи обоснован извод за недължимост на
част от сумите, заявени в производството. В хода на исковото производство и при преценка
на всички допустими доказателства решаващият съд ще се произнесе по основателността на
твърденията на ищеца и възраженията на ответника.
По тези съображения съдът намира искането за спиране на изпълнението за
неоснователно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на заявителя „...“ ООД на основание чл. 415, ал.1 ГПК, че може да предяви
иск относно вземането в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата
държавна такса.
2
УКАЗВА на заявителя в едномесечен срок от съобщението да представи по делото
доказателства, че е предявил иск, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в противен случай
Заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжниците „....“ ЕООД и П. Б. П. на
основание чл. 420, ал. 1 ГПК за спиране на допуснатото незабавно изпълнение на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 29.09.2022 г.,
издадена по гр. д. № 43205/2022 г. на СРС, 82 състав.
Определението в частта, в която съдът е оставил без уважение искането за спиране
на изпълнението, подлежи на обжалване от длъжниците с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3