Р Е Ш Е Н И Е

№

 

27.11.***8г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на девети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №1820 по описа за ***8 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление №17-0938-001627 /05.06.***7г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на Н.П.Н. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва:

-         на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП;

-         на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ ЗДвП.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Оспорва приетата в хода на административнонаказателното производство фактическа обстановка и счита, че не е извършил нарушенията, за които е административно наказан. На тази основа, моли за отмяна на Наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен защитник. Поддържат жалбата и считат, че съприкосновението между посочените в НП моторни превозни средства е било леко и че самият Н. дори не е усетил такова съприкосновение, поради което е продължил движението си, без да спира; изтъкват, че жалбоподателят не е имал никакво намерение да се крие от органите на властта. На тази основа, пледират за отмяна на издаденото Наказателно постановление.

За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След като обсъди събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл.№ 967801/25.05.***7г. от страна на К.Ц.П. – мл.автоконтрольор при СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля С.Л.К., както и на нарушителя – Н.П.Н.. Съставен е за това, че на 25.05.***7 г. около 19:51 часа, в *** до № ***/спирка № ***/ с посока на движение ул. „***“, като водач на влекач „***“, с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД и полуремарке „***“, с рег. № ***, предприема маневра да премине от лявата страна покрай спрял на спирка № *** за слизане на пътници тролейбус „***“ № ***, управляван от Г.П.Н., като не оставя достатъчно странично разстояние и с превозвания от него товар /дървени трупи/ го удря в задната част и допуска ПТП – нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП; след като предизвиква ПТП, напуска местопроизшествието, без да уведоми службата за контрол на МВР – нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ ЗДвП. Нарушителят е направил възражения при съставяне на АУАН, като е посочил, че не е усетил, че е „жулнал“ тролейбуса и поради това не е спрял, както и че не е „бягал от ПТП“. По реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН е направил допълнителни писмени възражения, в които е преповторил тази своя версия за случая.

Административнонаказващият орган изцяло е възприел изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, респективно – не е преценил като основателни направените от жалбоподателя възражения. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Н.П.Н. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП; на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.19 – 20 от делото/. Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява допуснати в хода на административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила.

Поради това, Съдът намира издаденото Наказателно постановление за формално законосъобразно. По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите К.Ц.П., С.Л.К., ***, Г.П.Н., обяснения на жалбоподателя Н.Н., както и писмени доказателства /л.8 - 14, л.18, л.54 – 64 от делото/. Съдът преценява като непредубедени и добросъвестни показанията на всички разпитани по делото свидетели. Между тях липсват противоречия; липсват и основания да се приеме, че показанията на някой от свидетелите са тенденциозни или лъжовни. По-конкретно, показанията на свидетелите П., К. и Н. са изцяло в потвърждение на фактическата обстановка, отразена в съставения АУАН и издаденото НП. Същите са подробни и взаимно се потвърждават, поради което Съдът им отдава вяра. От показанията на споменатите трима свидетели се установява по категоричен начин приетата от актосъставителя и административнонаказващия орган фактическа обстановка, предадена по-горе, Съдът я приема и няма да я преповтаря. Следва да бъде допълнено, че на посочената по-горе дата, свидетелят Н. е бил водач на тролейбус „***“ № *** и е спрял на спирка № ***, като непосредствено пред него, на спирката е имало спрял друг тролейбус. Н. посочва, че при преминаването на управлявания от жалбоподателя влекач е усетил леко разклащане. Непосредствено след това установил, че в задната част на тролейбуса има повреди и сигнализирал за случая полицейските органи. Дежурните по това време полицейски служители – свидетелите П. и К. посетили местопроизшествието, прегледали записа от охранителна камера, монтирана на самия тролейбус и предприели оперативно-издирвателни мероприятия по установяване самоличността на водача на заснетия влекач „***“. Малко по-късно, същото превозно средство било установено на територията, обслужвана от ОДМВР – ЛОВЕЧ и на водача Н.П.Н. било разпоредено да се върне на мястото на произшествието в гр.ПЛЕВЕН. Именно след като Н. се завърнал, двете моторни превозни средства били огледани внимателно от свидетелите К.П. и С.К., била проведена беседа с двамата водачи и било визуално преценено, че при сблъсъка, превозваните от страна на влекача /и леко издадени встрани/ дървени трупи са се отъркали по задно стъкло и заден ляв ъгъл на тролейбуса. Впрочем, наличието на ниски по размера си материални щети върху тролейбуса се потвърждава и от представените от страна на „***“ ЕООД – ПЛЕВЕН писмени доказателства /л.54 – 58 от делото/, от които е видно, че е извършен последващ ремонт – шкурене и боядисване на заден ляв ъгъл на процесния тролейбус. Що се отнася до показанията на свидетеля ***- същият посочва, че на 25.05.***7 г.  е бил пътник на предна дясна седалка в управлявания от страна на жалбоподателя влекач. Посочва, че не е усетил някакъв сблъсък между влекача и процесния тролейбус, а за транспортното произшествие научил едва по-късно – от своя колега Н.Н.. Следва да бъде отбелязано, че показанията на св.***отразяват негови лични възприятия, които, сами по себе си, няма как да бъдат проверени, но и няма основания да бъдат лишени от доверие. Същевременно Съдът държи сметка, че показанията на този свидетел са ниско информативни и на практика – нито потвърждават, нито – отхвърлят отразените в АУАН и НП факти и обстоятелства.

От друга страна, според обясненията на жалбоподателя Н., при спиране на спирка № ***, задната част на управлявания от страна на Г.Н. тролейбус е останала изнесена наляво. Н. обаче преценил, че може да премине от лявата страна на тролейбуса и предприел съответната маневра със скорост от около 20 – 25 км/ч. Твърди, че не е усетил сблъсък с тролейбуса, а вниманието му било насочено към това да не би на платното внезапно да се появи пешеходец. Едва след като бил върнат на местопроизшествието по разпореждане на служители на ОДМВР – ЛОВЕЧ забелязал, че дървените трупи от дясната страна на влекача носят следи от охлузената боя от задната част на тролейбуса. Жалбоподателят изразява предположение, че водачът на тролейбуса, макар привидно спрял на спирка № ***, е осъществил известно движение назад, при което е настъпил сблъсък с управлявания от жалбоподателя влекач – за който сблъсък, Н. е категоричен, че не го е усетил. Съпоставката на обясненията на жалбоподателя и свидетелските показания по делото идва да покаже, че първите заемат изолирано място в доказателствената съвкупност. Известно потвърждение – и то само във връзка с обстоятелството доколко е бил усетен в кабината на влекача сблъсъка между двете ППС – намират единствено в показанията на свидетеля ***. Тук следва обаче да бъде подчертано, че ******е пътник в автомобила и като такъв – няма задължения във връзка с управлението на процесния влекач, в т.ч. – да следи внимателно пътната обстановка. Обратно, жалбоподателят носи тези задължения и е следвало, на първо място, при положение, че има опасение дали може да премине безопасно от лявата страна на спрелия на спирката тролейбус – да намали скоростта и да спре, вместо да преминава. На второ място, при положение, че в крайна сметка е преминал – е следвало да намери начин да се увери, че това се е случило без причиняване на щети върху двете превозни средства. На още по-голямо основание жалбоподателят е дължал да бъде внимателен и предпазлив, доколкото управлява състав от ППС. Следва да бъдат подчертани и други два момента в обясненията на жалбоподателя. От една страна Н. твърди, че процесният тролейбус е бил с изнесена наляво задна част към пътното платно, но няма друг доказателствен източник в потвърждение на това обстоятелство. От друга страна при все, че усещанията имат изключително субективен характер, недостатъчно достоверна се явява позицията на водача Н. – а именно, че не е усетил нищо при процесния сблъсък, при положение, че както свидетелят Н. /от позицията на кабината на тролейбуса/, така и свидетелят П. /прегледал охранителен запис от видеокамерата на тролейбуса/ твърдят, че е имало достатъчно осезаемо „разклащане“. По тези причини, Съдът приема, че обясненията на жалбоподателя не се ползват с убедителност и не следва да бъдат кредитирани, а са единствено проявление на правото му на защита.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл. 25 ал.1 ЗДвП, „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.“. Видно е, че като водач на процесния влекач, жалбоподателят не е изпълнил задължението да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението преди предприемане на съответна маневра: налице е бездействие, при дължимо по Закон – действие. От друга страна, съобразно чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ ЗДвП, „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: когато при произшествието са причинени само имуществени вреди: ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.“. Следва да бъде отбелязано, че Н.Н. е нарушил и това свое задължение, независимо дали субективно е възприел настъпилия сблъсък между управлявания от негова страна влекач и процесния тролейбус: в случай, че е имал дори малко съмнение за настъпил сблъсък – следвало е да предприеме действията  по чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ ЗДвП, а в случай, че действително не е възприел сблъсъка /както твърди в обясненията си/ - сам се е поставил в невъзможност да го възприеме, в резултат на горекоментираната неправилна маневра и в този смисъл – не може да черпи благоприятни последици от собственото си направомерно поведение. С други думи, нарушението по чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ ЗДвП, във всеки случай, е налице: при дължими по Закон действия, е налице – бездействие.

Следователно, актосъставителят и административнонаказващия орган правилно са квалифицирали извършените нарушения и също така, правилно административнонаказващият орган е наложил съответни административни наказания: на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП; на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ ЗДвП. Размерът на административните наказания не следва да бъде обсъждан, тъй като разпоредбата на чл.179 ал.2 ЗДвП предвижда абсолютно определена санкция, която е правилно отмерена, а административните наказания на основание чл.175 ал.1 т.5 ЗДвП са в определени в абсолютния минимум, предвиден в същата административнонаказателна разпоредба. Никое от нарушенията не представлява „маловажен случай“, тъй като обществената им опасност е типична за обичайния случай на нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП, съответно – по чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ ЗДвП; отделно от това, справката за нарушител от региона разкрива, че жалбоподателят има множество предходни, влезли в сила административни наказания за различни нарушения на ЗДвП – обстоятелство, което завишава обществената му опасност като водач на МПС.

Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е както законосъобразно, така и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №17-0938-001627 /05.06.***7г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, с което на Н.П.Н. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва:

-         на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП;

-         на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: