№ 731
гр. София, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Мая Михайлова
Димитринка Костадинова-
Младенова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Димитринка Костадинова-Младенова
Въззивно гражданско дело № 20211100512190 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН).
С Решение № 20138938 от 15.06.2021г., постановено по гр. д. № 4287/2021г. по
описа на СРС, 117 състав, е издадена на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, следната заповед за
защита, с която задължил В. И.И.., ЕГН ********** да се въздържа от извършване на
насилие спрямо Р. АТ. К., ЕГН ********** и му забранява да се доближава на по-малко от
100м. от нея самата и от сградата на адреса й с изключение на/в съдебни и полицейски
сгради и в дните и часовете, определени от съд за контактите му с децата, за срок от
15.01.2013т. С решението съдът предупреждава В. И.И.., че при неизпълнение/нарушение на
заповедта ще бъде задържан от органите на МВР и предаден на Прокуратурата за повдигане
на обвинение но НК за нарушаване на съдебна заповед/наказание лишаване от свобода/. С
посоченото решение ответникът В. И.И.. е осъден да заплати на СРС такса от 25 лв., а на
молителката Р.К. - разноски от 500 лв.
С Решение № 20163470 от 27.07.2021г, постановено по гр. д. № 4287/2021г. по
описа на СРС 117 състав съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в
постановеното Решение № 20138938 от 15.06.2021г., постановено по гр. д. № 4287/2021г. по
описа на СРС, 117 състав, като в диспозитива вместо „15.01.2013г.“ да се чете
„15.01.2023г.“. С посоченото решение е отхвърлил молбата на страните за изменение на
решението в частта за разноските.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ответника В. И.И..,
действащ чрез процесуалния си представител адв. И.М. от САК, с която се обжалва
постановеното по реда на чл. 247 ГПК Решение № 20163470 от 27.07.2021г, постановено по
гр. д. № 4287/2021г. по описа на СРС 117 състав в цялост. Въззивникът твърди, че
1
обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие с процесуалните
правила и материалния закон, и както необосновано, поради което претендира за неговата
отмяна и постановяване на друго, по силата на което молбата на насрещната страна за
поправка на очевидна фактическа грешка да бъде оставена без уважение. Според
жалбоподателя не е налице валидна воля на съда, изразена в мотивите на поправяното
решение, от която да е видно, че срокът на защита, която претендира молителката с исканата
заповед следва да е 15.01.2023г. Твърди още, че посочената в първоначалното решение дата
- 15.01.2013г. е правилна и съответства на формираните от съда правни изводи. Според
жалбоподателя действително е налице объркване на първоинстанционния съд относно
посочената дата, но то произтича от липса на ясно формирана вола и изводи на съда, а не на
несъответствие между недвусмислено изразената воля и отразяване в диспозитив, като не
представлява фактическа или техническа грешка. Излага доводи, че е недопустимо по реда
на поправката да се замества неправилно формираната воля на съдебния състав.
Въззивникът претендира и отмяна на решението в частта за разноските, като твърди,
че обжалваното решение е неправилно в тази част. Сочи, че решението, с което се издава
заповед за защита е постановено след частично признаване на молбата на ответника, но
доколкото молбата е уважена само по отношение на единия молител на него също се дължат
разноски. Освен това твърди, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и
доколкото минималният размер за дължимо адвокатско възнаграждение, определен в чл. 22
от Наредба № 1 от 2004г. е 400 лв., то следва от този размер да бъде присъдена само 1/3 в
тежест на ответника. Според въззивника с постановеното решение се защитават правата на
молителката К. с по-голяма тежест и приоритет спрямо защитата н а правата на всяко едно
от двете малолетни деца на страните. Не се сочат нови доказателства пред въззивната
инстанция. Моли да се отмени обжалваното решение в цялост и да се постанови ново, с
което молбата за отстраняване на очевидна фактическа грешка да се остави без уважение,
както и първоинстанционното решение да се бъде изменено в частта на разноските в посока
на присъждане на разноски в тежест на молителката, намаляване на присъдените разноски в
тежест на ответника до размер не по-висок от 133 лв. Не претендира разноски за настояща
инстанция. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от насрещната страна при условията на чл. 78, ал.5 от ГПК.
В открито съдебно заседание въззивникът, чрез упълномощения представител,
поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения и не сочи нови доказателства.
В хода на устните състезания излага доводи, че от приложените към делото доказателствата
по делото се установява, че в диспозитива на първоначалното решение не е налице очевидна
фактическа грешка, поради което същото не бива да бъде поправяно. Поддържа искането си
за изменение на посоченото решение в частта за разноските. Не претендира разноски за
въззивна инстанция.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН въззиваемата страна Р. АТ. К. е депозирала отговор,
в който е изразила становище за неоснователност на възизвната жалба. Излага доводи, че
обжалваното решение е напълно обосновано, а именно в насоката на поправка на очевидна
фактическа грешка, като е посочено, че ограничението е максималния срок, в съответствие с
тежестта на извършените актове на домашно насилие спрямо молителката. Твърди, че
въззивната жалба е неоснователна и по отношение на разноските, като същите са вече
намалени от първоинстанционния съд. Според въззиваемата страна обжалваното решение не
следва да бъде изменяно нито в частта за очевидната фактическа грешка, нито в частта за
разноските. Сочи, че с действията въззивникът е дал основание за образуване на настоящото
производство, извършил е посочените в молбата за защита актове на домашно насилие и
следва да търпи негативите от действията си, в това число и с понасяне в на разноските. С
оглед на изложеното моли за отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и
потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски. В съдебно заседание е направила изявление, че счита въззивната жалба за
неоснователна и моли за нейното отхвърляне като такава и потвърждаване на обжалваното
решение.
2
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от ответника в
първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е насочена
срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от
ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът приема, че
въззивната жалба е допустима и редовна, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по
препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата
форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са били налице
положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на молбата за
защита, а съдът се е произнесъл именно по молбата с която е бил сезиран, поради което няма
произнасяне в повече от поисканото.
Делото пред първата съдебна инстанция е образувано по молба на Р. АТ. К.,
действаща лично и като законен представител на малолетните сидеца Й.В. И.а и В.В. И. за
защита от домашно насилие, извършено на 24.01.2021г.. С нея заявява, че ответникът В.
И.И.. на 24.01.2021г. около 22 ч. извършил емоционални и психически актове на домашно
насилие върху молителката в присъствието на децата. Действията се изразявали в опити за
словесна манипулация на децата да изберат при кого от двамата ще живеят, както и забрана
да си легнат докато той не разреши и заплаха срещу молителката че ще я „размаже“.
Молителката твърди, че ответникът на 24.01.2021г. около 22.30 ч. осъществил актове на
домашно насилие, изразяващи се в блъскане на главата й в стената, нанасяне на удари по
лицето, хвърляне на предмети по нея, едновременно с отправяне на заплахи и въпроси без
отговор с идеята да оказва емоционален натиск. Молителката твърди още, че на 2401.2021г.
около 4.00ч. ответникът й отправил закана за убийство, че ще й пререже гърлото и ако не
отстъпи поне едно от децата ще й направи развода труден. Малко по-късно на 25.01.2021г.
около 6.00 ч. в хола на семейното жилище ответникът осъществил физически акт на
домашно насилие, изразяващо се опит за насилствено осъществяване на сексуален контакт с
молителката. Към 6.30ч и по-късно към 8.15ч. на 25.021.2021г. ответникът заплашил
молителката, че ако не са заедно ще се хвърли от терасата.
В съдебно заседание, проведено на 10.06.2021г. страните са заявили, че са
постигнали споразумение по делото за развод, като са уредили доброволно спорните
въпроси относно упражняването на родителските права и режима на лични отношения.
Ответникът В.И. е изрази съжаление за извършените от него действия и се извинил на
молителката. По делото е представено извинителното писмо.
Независимо от постигнатото съгласие между страните и наличие на извинение
молителката е поискала в съдебно заседание производството на настоящото дело да
продължи с издаване на заповед за незабавна защита за нея лично. По делото са събрани
писмени и гласни доказателства, от които се установява извършването на акт на домашно
насилие от страна на ответника по отношение на молителката. Поради което молбата й се
явява основателна и първоинстанционният съд е издал заповед за защита.
След постановяване на съдебното решение с молба от 29.08.2021г. ответникът В.
И.И.., действащ чрез процесуалния си представител адв. И.М. е поискал изменение по реда
на чл. 248 ГПК на решението в частта за разноските. Поискал е от съда да измени
решението като присъди в тежест на молителката сторените от ответника разноски в
производството, съразмерно нам частта от исканията, които са останали неуважени.
3
Направил е възражение за прекомерност на присъдените в полза на молителката разноски и
е поискал същите да бъдат намалени съобразно уважената част от молбата. Процесуалният
представител на молителката Р. АТ. К. – адв. И.В. е депозирала отговор, в който е изразила
становище за неоснователност на искането за изменение на съдебното решение по реда на
чл. 248 ГПК.
С молба вх. № 25112714/05.07.2021г. молителката Р. АТ. К. – адв. И.В. е поискала
отстраняване на очевидна фактическа грешка в решението по реда на чл. 247 ГПК. Твърди,
че в срока на действие на заповедта за защита - вместо 15.01.2023г. е написано 15.01.2013г.
Със същата молба е направила и искане по реда на чл. 248 ГПК, като е поискала да й бъде
присъден пълния претендиран размер на разноските от 1000 лв. По повод на направените
искания ответникът е депозирал становище, в което е заявил, че са неоснователни.
С обжалваното решение Решение № 20163470 от 27.07.2021г, постановено по гр. д.
№ 4287/2021г. по описа на СРС 117 състав съдът е допуснал поправка на очевидна
фактическа грешка в постановеното Решение № 20138938 от 15.06.2021г., постановено по
гр. д. № 4287/2021г. по описа на СРС, 117 състав, като в диспозитива вместо „15.01.2013г.“
да се чете „15.01.2023г.“. С посоченото решение е отхвърлил молбата на двете страни за
изменение на решението в частта за разноските.
Въззивният съд, при тази фактическа установеност, и съобразно приложимия закон,
по свое убеждение достигна до следните правни изводи:
Ваззивната жалба е неоснователна по изложените в нея доводи. Неоснователно е
твърдението на жалбоподателя, че в постановеното решение, чието по поправяне се иска по
реда на чл. 247 ГПК е немотивирано. Настоящият съдебен състав изцяло споделя прецизните
правни изводи на първоинстанционния съд за основателност на искането за отстраняване на
очевидна фактическа грешка в Решение № 20138938 от 15.06.2021г., постановено по гр. д.
№ 4287/2021г. по описа на СРС, 117 състав.
Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска
воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението и затова е
недопустимо чрез поправка на очевидна фактическа грешка да се замести формираната воля
на съда, защото по този ред - чл. 247 ГПК, не могат да се поправят грешките, които съдът е
допуснал при формиране на своята воля. Държим ли сметка за същността на този правен
институт, важно е, че нейното поправяне никога не представлява изменяне или отменяне на
формираната воля на съда, така и в решение № 39 от 30.06.2011 г. по гр. д. № 486/2009 г., Г.
К., І Г. О. на ВКС на РБ; Решение № 27/11.03.2016г,. постановено по гр. д. № 3502/2015г. на
ВКС, ІГО..
Първоинстанционният съд след като е взел предвид дата, на което са извършени
актовете на домашно насилие от ответника В.И. по отношение на молителката –
24.01.2021г. както датата на съдебното решение -15.06.02021г. , е приел, че очевидно срокът
на действие на заповедта за защита следва да е за в бъдеще, съобразен с максималния срок,
даден от закона – 18 месеца, и така е достигнал до правилната дата 15.01.2023г., вписана в
обжалваното решение. По изложените съображения въззивната жалба в тази част е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Въззивникът В.И. е обжалвал решението от 27.07.2021г. в частта, в която са
отхвърлени молбите а страните за изменение на присъдените разноски. Въззивникът е искал
от една страна намаляване на присъдените в полза на молителката разноски като
прекомерни и от друга страна присъждане на разноски на ответникът поради наличие на
неуважена част от молбата за защита. След анализ на събраните по делото доказателства и
извършените от страните процесуални действия настоящият състав намира въззивната жалба
в тази част за неоснователна.
При определяне на разноските, дължими на молителката съдът е съобразил
обстоятелството, че с решението е уважил искането за защита на молителката, при
първоначално поискана защита за нея и за двете й малолетни деца. Съгласно разпоредбата
4
на чл. 11, ал. 3 ЗЗДН в случаите на отказана защита относно ненавършили пълнолетие лица,
лиза под запрещение или лица с увреждания молителят да не понася отговорност за
разноски. Целта на тази разпоредба е разноските да не се понасят от уязвими категории
лица. При постановяване на обжалваното решение съдът е съобразил тази законова
разпоредба и правилно е оставил искането на ответника за присъждане на разноски без
уважение.
Освен изложените съображения следва да се има предвид и обстоятелсвото, че
отговорността за разноски е пряко обусловена от основателността на предявения иск и
поначало се носи от всяка от страните по материалното правоотношение, предмет на спора.
От друга страна обаче, в производството по ЗЗДН, когато молител е непълнолетно лице,
противоречащо на морала и добрите нрави е, независимо от изхода на спора, детето да бъде
осъждано да заплаща разноски на родителя, още повече че последният по закон е задължен
да му дава издръжка (чл. 17 СК). По тези съображения в тежест на децата не следва да бъдат
възлагани разноски, претендирани от ответника.
С обжалваното решение съдът правилно е оставил без уважение и искането за
намаляване на присъдените в полза на молителката разноски в размер на 500 лв.
Претенцията на молителката е своевременно направена. Представен е списък по чл. 80 от
ГПК, придружен с копие на договор за правна помощ и съдействие,,сключен между
молителката Расица К. и адв. И.В.. Той служи и като разписка за заплащане на договореното
възнаграждение от 1000 лв. Първоинстанционният съд съобразявайки обстоятелството, че е
уважил частично молбата за защита е присъдил е уважил искането на молителката за
присъждане на разноски само в размер на 500 лв.
Въззвината жалба на ответника в тази част е неоснователна. Той не е направил
своевременно в указания от закона срок възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5
от ГПК. За пръв път прави изявление за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение едва с молбата по чл. 248 от ГПК, когато срокът за това вече е бил изтекъл.
По изложените съображения правилно първоинстанионният съд е отхвърлил искането за
намаляване на присъдените в полза на молителката разноски, поради което въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение в тази част, а обжалваното решение потвърдено
като правилно.
По разноските
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемата страна има
право на разноски, направени във въззивното производство. Процесуалният представител
адв. И.В. от САК е претендирала сумата от 500 лв., адвокатски хонорар за процесуално
представителство пред въззина инстанция. Същата своевременно е представила списък по
чл. 80 ГПК, и копие на договора за правна защита и съдействие от 04.10.2021г., с които се
удостоверява, че претендираните разноски за настоящата инстанции са реално заплатени от
въззиваемата страна.
Своевременно релевираното от жалбоподателя възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК се
явява основателно. С указанията в т.3 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г.
на ВКС, ОСГТК приема, че намаляването на адвокатското възнаграждение при направено
възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК не рефлектира в отношенията между
адвокат и клиент, които са сключили конкретен договор и са поели задължения по него.
Основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на
адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, тъй като уговарянето и
изплащането на възнаграждение за адвокатска услуга над определените минималните
размери в чл. 22 от Наредба № 1/2004 г. от 400 лв. / в конкретния случай в размер на
500лв./, само по себе си, не е основание да се приеме, че е прекомерно. В този смисъл,
настоящият състав приема, че с оглед на материалния интерес и фактическата и правна
сложност на делото, направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивна инстанция е основателно.
5
При изложените съображения, настоящият състав приема, че в полза на ответника
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер по - нисък от
заплатения. Той не може да бъде намален под минимално определения размер
съгласно чл.36, ал.2 от ЗА, а именно под размера за съответния вид работа, предвиден в
Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет. Ето защо
съобразявайки разпоредбата на чл.22 от НМРАВ съдът следва присъди разноски за
процесуално представителство, защита и съдействие по ЗЗДН в минималния му размер от
400 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-ти
брачен въззивен състав, на основание чл. 17, ал. 5, предложение І от Закона за защита срещу
домашното насилие,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20163470 от 27.07.2021г, постановено по гр. д. №
4287/2021г. по описа на СРС 117 състав.
ОСЪЖДА В. И.И.., ЕГН **********, с адрес с. Мирково, Област София, ул. *******
******* да заплати на Р. АТ. К., ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к. „*******“, бул.
„******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 400 лв. сторени разноски във въззивно
производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6