МОТИВИ по
НОХД № 182/2018 г. по описа на Мездренски районен съд:
Подсъдимият
В.П.Т. *** е предаден на съд от Районна прокуратура гр. ***** по обвинение за
извършено престъпление по чл.183 ал.1 НК, за това, че за времето от месец април
2017 г. до месец февруари 2018 г., включително в с. Д., общ. *****, след като е
осъден с влязло в сила на 28.12.2016 г. съдебно решение № 222/27.10.2016 г.,
постановено по гр.д. № 543/2016 година по описа на РС-***** да издържа своя
низходяща, а именно ***** *****П. с ЕГН **********, чрез нейната майка и
законна представителка Т.И.П. ***, съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две вноски, а именно единадесетмесечни вноски, или общо
сумата от 1320 лева.
Производството по делото е
разгледано по реда на Глава ХХVІІ НПК – чл.371 т.2 НПК.
В съдебно заседание подсъдимият е
признал вината си, като е изразил становище, че признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Наред с това е дал
съгласие по отношение на тези факти да не се събират нови доказателства.
Предвид
становището на подсъдимия и след като е анализирал събраните по делото
доказателства, на основание чл.372 ал.4 НПК, съдът е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да се
събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Участващият
по делото прокурор поддържа обвинението така, както е възведено в обвинителния
акт, като счита, че същото намира изцяло опора в събраните доказателства. С
оглед данните за личността на Т., както и характера на деянието и степента му
на обществена опасност, представителят на държавното обвинение е предложил на
подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода, което да бъде
изтърпяно ефективно.
Служебният защитник адв. И.Ж. от ВрАК
счита, че са налице предпоставки за определяне на наказанието на подсъдимия при
условията на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ НК.
В съдебно заседание подсъдимият
моли за по-леко наказание.
Анализирайки събраните по делото
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият В.П.Т. и свидетелката
Т.П. живеели на съпружески начала до края на 2013 г. От съвместното си
съжителство двамата имат едно дете ***** *****П., родена на *** г. След
раздялата на подсъдимия и свидетелката, с оглед решаване на въпросите, свързани
с упражняването на родителските права по отношение на малолетното им дете, в
РС-***** било образувано гр.д. № 93/2014 г. По същото било одобрено
споразумение между страните, съгласно което упражняването на родителските права
по отношение на детето ***** П. били предоставени на свидетелката П., като
наред с това бил определен и размера на месечна издръжка, платими от подс. Т..
През 2016 г. свидетелката П. завела ново гражданско дело в РС-***** за
увеличаване размера на присъдената издръжка. С Решение № 222/27.10.2016 г. по
гр.д. № 546/2016 г. подсъдимият Т. бил осъден от състав на РС-***** да заплаща
на малолетното си дете чрез неговата майка и законна представителка Т.П.
месечна издръжка в размер на 120 лева. Съдебното решение влязло в сила на
28.12.2016 г. След влизане в сила на съдения акт подсъдимият заплатил няколко
месечни вноски, след което от месец април 2017 г. преустановил плащанията с
мотива, че парите не отиват за нуждите на детето. Така за периода от месец април
2017 г. до месец февруари 2018 г. Т. не заплатил 11 месечни вноски от по 120
лева, или общо сумата 1320 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелката Т.И.П., дадени на ДП на л.26; от
самопризнанията на подсъдимия, направени в с.з., както и от писмените
доказателства по делото: жалба от Т.П. *** /л.9/; удостоверение за раждане на *****
*****П.,*** /л.13/; решение № 222/27.10.2016 г. по гр.д. № 546/2016 г. по описа
на РС-***** и решение за поправка на очевидна фактическа грешка №
275/12.12.2016 г. по гр.д. № 546/2016 г. по описа на РС-***** /л.10-л.12;
л.30-л.32/; писмо № 967р-10353/27.11.2017 г. от Началник ПП при ОДМВР гр. Враца
относно наличие на МПС, собственост на В.Т. /л.18/; писмо № 281/28.11.2017 г.
от Агенция по вписванията гр. ***** във връзка с притежавани недвижими имоти и
извършени сделки с тях, собственост на В.Т. на територията на цялата страна за
периода м.05.2012 г. – 21.11.2017 г. /л.20/; писмо № 10-05-09-309/27.11.2017 г.
от директора н Дирекция „Бюро по труда“ гр. ***** във връзка са наличие/липса
на регистрация на В.П.Т. *** /л.22/; писмо № 639/20.02.2018 г. от ДСИ при РС-*****
по ИД № 12/2017 г. по описа на СИС гр. ***** относно заплащане на вноски под
формата на дължима издръжка от В.Т. /л.34/; справка за съдимост /л.38-л.39/;
характеристични данни /л.40а/; декларации за семейно и материално положение и
имотно състояние /л.44/; удостоверение по декларирани данни № **********/17.04.2018
г., издадено от Община ***** Отдел „Местни данъци и такси“ /л.18 от съдебното
дело/; справка за съдимост /л.38-л.40 от съдебното дело/.
Изхождайки от описаната по-горе
фактическа обстановка и от събраните по делото доказателства, съдът приема, че
подсъдимият В.Т. е извършил престъпление против брака и семейството. От
обективна и субективна страни същият е осъществил състава на чл.183 ал.1 НК. Според
материалите по делото, Т. е бил осъден да заплаща месечна издръжка на малолетното
си дете ***** П. в размер на 120 лева месечно по силата на съдебно решение,
постановено по гр.д. № 546/2016 г. по описа на РС-*****, влязло в сила на 28.12.2016
година. Според наличната доказателствена маса, след тази дата подсъдимият
заплатил няколко месечни вноски. От месец април 2017 г. обаче Т. окончателно
преустановил заплащането на месечна издръжка. По тази причина на 07.11.2017 г. свидетелката
П. подала жалба в Районна прокуратура гр. *****. От разпита на същата, проведен
в хода на ДП на 31.01.2018 г., става ясно, че подсъдимият е заплатил едва три
вноски от дължимата месечна издръжка, считано от датата на влизане в сила на
съдебното решение по гр.д. № 546/2016 г. по описа на РС-*****, след което е
спрял да изпълнява това си задължение. В унисон с твърденията на П. са и
данните, събрани в хода на ДП, съдържащи се в писмените доказателства. Тук
следва да се отбележи писмо № 639/20.02.2018 г., изпратено от ДСИ при РС-*****,
от което става ясно, че по описа на СИС гр. ***** е било образувано
изпълнително производство по ИД № 12/2017 г. по описа на същата служба, с
взискател Т.П. и длъжник В.Т. с предмет „Парично задължение за месечна издръжка
в размер на 120 лева“ по изпълнителен лист от 30.01.2017 г., издаден по гр.д.
№ 546/2016 г. по описа на РС-*****. Според въпросното писмо суми по ИД от
датата на образуването му – 06.02.2017 г. до 20.02.2018 г. не са постъпвали. Според
съдебната практика /Вж. Решение № 188/2011 г. на ВКС по НД № 1157/2011 г. на
ІІІ-то НО/, за реализиране състава на чл.183 ал.1 НК е без значение от
обективна и субективна страна трудовият статус и получаваното възнаграждение на
осъдения на издръжка родител, неговото здравословно състояние, поведението и
финансовите му възможности, както и поведението и финансовите възможности на
родителя, комуто са възложени родителските права, предварителната уговорка
между двамата родители да не се плаща издръжка и др. Законодателят е предвидил
достатъчно гаранции за осъдения да плаща издръжка, да изпълни задължението си
или да поиска промяна на съдебното решение чрез предоставяне на безплатна
правна помощ за плащане на дължимото чрез пощенски запис или по друг ред,
гаранции, които подсъдимият по конкретния казус не е реализирал. Сред
доказателствата по делото са приложени удостоверения по декларирани данни,
издадени от Община *****, от имотния регистър на Служба по вписванията – гр. *****
и от АИС ПП КАТ, от съдържанията на които става ясно, че през инкриминирания
период подсъдимият не е разполагал с недвижимо имущество, но е притежавал
движимо такова под формата на 3 бр. МПС, с които е могъл да се разпореди и с
получените парични средства да заплати дължимите суми под формата на месечна
издръжка за малолетното си дете. Според писмените доказателства по делото през
инкриминирания период Т. не е бил страна в трудови правоотношения, не е имал
регистрация в Дирекция „Бюро по труда“ гр. ***** и не е получавал парични суми
под формата на обезщетения по програмите на НОИ. На следващо място, в хода на
наказателното производство не са събрани писмени доказателства, от които да е
видно, че подсъдимият страда от заболявания, ограничаващи го в полагането на
труд или напълно изключващи упражняването на това право. Имайки предвид в
цялост наличните доказателства, настоящият състав счита, че през инкриминирания
период Т. не е положил достатъчно усилия, за да си подсигури постоянна трудова
дейност, която да му осигурява средства, както за неговата издръжка, така и за издръжката
на малолетното му дете. В този смисъл съдът отчита проявеното от подсъдимия бездействие
като явна демонстрация на неговото нежелание да полага грижи за малолетното си
дете, включително заплащане на определената му месечна издръжка от 120 лева.
При това положение, настоящият състав счита, че Т. съзнателно не е изпълнил
задължението си да заплаща месечна издръжка.
Причина за извършване на деянието
от страна на подсъдимия е ниското му правно съзнание.
За престъплението по чл.183 ал.1 НК
законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до една година или
пробация.
Съгласно чл.373 ал.2 НПК, при
провеждане на съдебното следствие при условията на чл.372 ал.4 от същия кодекс
разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт не се извършва, като съдът, ако
постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл.58а НК.
Признавайки подсъдимия В.П.Т. за
виновен, съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства материалното му
положение и имотно състояние – безработен, без трудови доходи, непритежаваща недвижимо
имущество, критичното отношение към извършеното и изразеното съжаление за
стореното, а като отегчаващи такива – наличието на предходни осъждания, лошите
характеристични данни, размерът на дължимите месечни вноски, характерът на
извършеното деяние и степента му на обществена опасност, и след като не намери
основания за прилагане на чл.55 НК, съобразно разпоредбата на чл.58а ал.1 вр.
чл.54 НК, на основание чл.183 ал.1 НК, му определя наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и след като намалява размера на наказанието с
една трета, му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
Имайки предвид данните за предходните осъждания на Т., изложени в приложената
по делото справка за съдимост, от които е видно, че с влезли в сила съдебни
актове на подсъдимият са били налагани наказания пробация, съдът счита, че
целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, и поправянето на подсъдимия могат
да бъдат изпълнени и без да е необходимо ефективно изтърпяване на наложеното
наказание лишаване от свобода. По тази причина, съгласно чл.66 ал.1 НК, съдът
отлага изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години,
считано от датата на влизане в сила на присъдата.
По гореизложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: