№ 496
гр. С, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С И
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110136919 по
описа за 2021 година
Предявени са искове от “Т-С ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.Я № 23Б, представлявано от А А, с които е поискало да бъде установено по отношение
на ответниците Н. Ф. К., ЕГН **********, ИВ. ИВ. К., ЕГН **********, и АН. ИВ. К., ЕГН
**********, всички с адрес гр.София, ж.к.Овча купел 1, бл, вх.Б, ет., ап., че последните
дължат на ищеца съответно 4/6 от Н.К. и по 1/6 от останалите двама ответници от следните
суми: сумата от 1776.12 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., за имот, отчитан с абонетен №, ведно
със законна лихва от 21.04.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
275.02 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 06.04.2021 г.
Претендира се установяване дължимостта и на суми за дялово разпределение както
следва: главница от 63.42 лв. за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г. и 11.99 лв.
обезщетение за забавено плащане за периода от 01.05.2018 г. до 06.04.2021 г.
В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енегрия за
битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственици на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от сключен между тях договор и от общи условия, които са публикувани по
установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че
чл.32, ал.1 и чл.33 от Общите условия, въвеждат задължение за потребителите на топлинна
енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 30-дневен срок от датата
на публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Нелбо” ЕАД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, ответниците по делото не са депозирали такъв.
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител.
Ответниците не се явяват и не се представляват, депозират писмено становище п
1
осъществото на спора.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявенитe искове е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и имат за
предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по приобщеното ч.гр.д.№
22666/2021 г. по описа на СРС, се установява, че ищецът е провел заповедно производство
по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК,
поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия по количество и по
цени, формиращи цената на иска. Видно от приетия като писмено доказателство договор за
покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ, на 02.07.1990 г. И Д К. е
закупил процесния имот, представляващ ап., находящ се в гр.С, ж.к.О к бл.10-16 стара
номерация и чл.409 нова номерация /в тази насока писмото на СО, направление
„Архитектура и градоустройство“/, вх., ет.. На 29.11.2010 г. И К. е починал, като е оставил
за свои наследници съпругата си Н.К. и децата си И.К. и А.К..
Съобразно предвиденото в Закона за енергетиката, облигационното правоотношение
по доставка на топлинна енергия възниква по силата на закона между топлофикационното
предприятие и лице, което е собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия – в този чл.153 от ЗЕ. В случая, следва да се отбележи, че не е налице
изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно
значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството
потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на
закона. По делото не се представиха доказателства /подадена молба-декларация до ищеца,
писмен договор или др./, които да установяват наличието на облигационно правоотношение
възникнало между топлопреносното предприятие и потребител, различен от ответника.
Ето защо предвид установеното, че след смъртта на И К., процесния имот е придобит
от наследниците му Нали К. при квота 4/6 ид.ч. и И.К. и А.К. при квота от по 1/6 ид.ч., то
именно те притежават пасивна материална легитимация по настоящия иск.
Съдържанието на възникналото между страните облигационнно правоотношение е
установено в представените от ищеца Общи условия, одобрени и публикувани по
съответния ред, предвиден в чл.150 от ЗЕ.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
По делото са представени издадените от ищеца общи фактури след края на всеки от
отоплителните сезони, включени в исковия период, както и справка за задълженията за
абонатен №, под който се води партидата на процесния имот. Същите не са оспорени от
ответниците. Нещо повече – с молбата си от 23.11.2021 г. ответниците правят признание на
факта, че в имота е доставяно посоченото от ищеца количество топлинна енергия и
издадените от него в тази връзка фактури са осчетоводени.
По така изложените съображения съдът приема, че през исковия период, а именно от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. в процесния имот, находящ се в гр.С, ж.к.О к бл.409, вх.Б,
ет.5, ап.25, аб.№, е доставена и потребена топлинна енергия на обща стойност от 1776.12 лв.
/съобразно отразеното във фактурите и справката, приложени на л.25-28 от делото/.
От страна на ответниците е направено възражение на погасяване на вземанията на
2
ищцовото дружество по давност, което съдът намира за частично основателно по следните
съображения: По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от
време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на
топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става
въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. Съобразо предвиденото в чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, срокът за заплащане на задълженията е 45-дневен от изтичане на
периода, за който се отнасят. С оглед на това, с подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 21.04.2021 г. е прекъсната давността на всички
задължения на ответниците за исковия период преди м.март 2018 г. Доколото задълженията
за предходния период са изискуеми до 15.04.2018 г., то те са били погасени по давност към
момента на депозиране на заявлението по ч.гр.д.№ 22666/2021 г. по описа на СРС.
С оглед на това и на данните от справката за абонатен № и фактурата за
отоплителен сезон 2017/2018 г., приложени на л.25 и л.26 от делото, следва да се приеме, че
ответниците дължат на ищцовото дружество доставена топлинна енергия за периода от
м.03.2018 г. до м.04.2020 г. в размер на 1454.39 лв. Именно в този размер и за този период
искът следва да бъде уважен, а за периода от м.05.2017 г. до м.02.2017 г. вкл. и за разликата
до пълния предявен размер от 1776.12 лв. - отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Отговорността на ответниците за това задължение е както следва: 969.59 лв. за Н.К. и по
242.40 лв. за И.К. и А.К..
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се
извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане
в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през м.юли 2016 г.,
а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като върху
прогнозните сметки лихва не се дължи, а такава се начислява върху изравнителната сметка в
кроя на сезона. Предвид своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за
заплащане на обезщетение за забава също се явява доказан за периода 15.09.2018 г. –
06.04.2021 г., като за задълженията за м.март и април 2018 г., които са в размер на 182.46 лв.
/в тази насока отразеното във фактурата за отоплителен сезон 2017/2018 г., приложена на
л.26 от делото/, лихвата възлиза на 47.39 лв., определена с помощта на специализиран
изчислителен модул, справка от който е приложена по делото. Към тази сума следва да
бъдат добовени обезщетенията за забавено плащане на задълженията по фактурите за
отоплителен сезон 2018/2019 г. и 2019/2020 г., съответно в размер на 120.60 лв. и 26.31 лв.
/съобразно отразеното в справката за абонатен №, приложена на л.25 от делото/. С оглед на
това, ответниците дължат на ищцовото дружество лихва в размер на 194.30 лв., а
отговорността им се разпределя както следва: 129.54 лв. за Н.К. и по 32.38 лв. за И.К. и А.К..
Над тези суми и за разликата до пълния предявен размер искът за установяване дължимостта
на обезщетение за забава следва да се отхвърли.
По изложените по-горе съображения за основателност на иска за главница, съдът
намира, че следва да се присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, предявено срещу ответниците в
настоящето производство – 21.04.2021 г. до окончателното й изплащане.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, а именно: главница от
3
63.42 лв. за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г. и 11.99 лв. обезщетение за забавено
плащане за периода от 01.05.2018 г. до 06.04.2021 г., следва да се отбележи, че от данните по
делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Нелбо“ ЕАД. Ищцовото дружество
не анажира доказателства за активната си материална легитимация по иска, а именно за
основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена от трето лице
услуга. Ето защо, предвид обстоятелството, че ищецът е претендирал сумите в заповедното
производство, исковете му се явяват процесуално допустими, но по същество
неоснователни, поради което и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора, всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направила. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът
в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това
заповедно такова. Съдът като съобрази приложените по делото платежни документи,
констатира, че ищецът е направил разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ
размер на 200.00 лв., определено по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ,
приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ, срещу
което не е направено възражение за прекомерност. Освен това е заплатил държавна такса от
общо 600.00 лв.
Съобразно уважената част от исковете, от направените от ищеца разноски 800.00 лв.
следва да бъдат поставени в тежест на ответниците 620.23 лв., от която сума 413.49 лв. за
Н.К. и по 103.37 лв. за И.К. и А.К..
От страна на ответниците е направено искане за присъждане на разноски за
адвокатски хонорар в размер на по 50.00 лв. за всяко едно от делата – исково и заповедно.
Съобразно изхода на делата, от тези разходи следва да се присъдят по 22.47 лв. на всеки
един от ответниците.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Ф. К., ЕГН **********, с
адрес гр.София, ж.к.Овча купел 1, бл, вх.Б, ет., ап., че дължи на “Т-С ЕАД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А, следните суми за
доставена топлинна енергия в имот, отчитан с абонатен №: сумата от 969.59 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.03.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 21.04.2021 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 129.54 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2018 г. до 06.04.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния предявен
размер на иска за главница от 1184.08 лв. и за периода от 01.05.2017 г. до 28.02.2018 г. вкл.,
и за разликата до пълния предявен размер на иска за лихва от 183.35 лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ИВ. ИВ. К., ЕГН **********, и
АН. ИВ. К., ЕГН **********, и двамата с адрес гр.София, ж.к.Овча купел 1, бл, вх.Б, ет., ап.,
че всеки един от тях дължи на “Т-С ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.Я № 23Б, представлявано от А А, следните суми за доставена топлинна енергия в имот,
отчитан с абонатен №: сума от по 242.40 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 21.04.2021 г. до изплащане на вземането, както и сума от по 32.38 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 06.04.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния предявен размер на иска за главница от 296.02
лв. и за периода от 01.05.2017 г. до 28.02.2018 г. вкл., и за разликата до пълния предявен
размер на иска за лихва от 45.84 лв.
4
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от “Топлофикация - С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище
и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А, за признаване за
установено по отношение на Н. Ф. К., ЕГН **********, ИВ. ИВ. К., ЕГН **********, и АН.
ИВ. К., ЕГН **********, всички с адрес гр.София, ж.к.Овча купел 1, бл, вх.Б, ет., ап., чо
последните дължат съответно 4/6 за Н.К. и по 1/6 за И.К. и А.К., от следните суми за дялово
разпределение в имот, отчитан с абонатен № 316471, а именно главница от 63.42 лв. за
периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 21.04.2021 г. до
изплащане на вземането, и 11.99 лв. обезщетение за забавено плащане за периода от
01.05.2018 г. до 06.04.2021 г.
ОСЪЖДА Н. Ф. К., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.Овча купел 1, бл, вх.Б,
ет., ап., да заплати на “Топлофикация - С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А, сумата от 413.49 лв., представляваща направени
от ищеца разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 22666/2021 г. по описа на СРС,
съобразно изхода на делата.
ОСЪЖДА всеки един от ответниците ИВ. ИВ. К., ЕГН **********, и АН. ИВ. К.,
ЕГН **********, и двамата с адрес гр.София, ж.к.Овча купел 1, бл, вх.Б, ет., ап., да заплати
на “Топлофикация - С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б,
представлявано от А А, сума от по 103.37 лв., представляваща направени от ищеца разноски
по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 22666/2021 г. по описа на СРС, съобразно изхода на
делата.
ОСЪЖДА “Топлофикация - С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А, да заплати на всеки един от ответниците Н. Ф. К.,
ЕГН **********, ИВ. ИВ. К., ЕГН **********, и АН. ИВ. К., ЕГН **********, всички с
адрес гр.София, ж.к.Овча купел 1, бл, вх.Б, ет., ап., сума от по 22.47 лв., представляваща
направени от всеки от ответниците разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 22666/2021 г.
по описа на СРС, съобразно изхода на делата.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Нелбо“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5