РЕШЕНИЕ
№ 230
гр. Ямбол, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Г.
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Г. Гражданско дело №
20212330103595 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от В.В. К., против Община „***”,
ЕИК № ***, представлявана от кмета иск, с който се претендира присъждане на
сумата от 1320,00 лв., съставляваща обезщетение за причинени от деликт
имуществени вреди, представляващи разходи за закупуване на 4 бр. гуми за
отстраняване на повреди на притежавано от ищеца МПС, предизвикани от
преминаване през необозначено препятствие на пътя – пропадане в „дупка от
пропаднала отводнителна шахта” на ул.“***” в гр.***, пред дом ***, в едно със
законната лихва от датата на увреждането 21.11.2016 г. до окончателното изплащане на
сумата.
В исковата молба се твърди, че ищеца е собственик на лек автомобил
„Фолксваген Пасат ТДИ” с рег. № ***. Сочи се, че на 21.11.2016 г. около 17.00 ч. при
движение по ул.”***” в гр.*** пред дом ***, управляваното от ищеца МПС,
попаднала в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно,в резултат на
пропаднала отводнителна шахта. В следствие на попадането на автомобила в
пропадналата отводнителна шахта, са настъпили увреждания изцяло на предна и задна
десни гуми, като се появили балони и същите не подлежали на ремонт.
За настъпилото ПТП били уведомени органите на ПП – КАТ, които го посетили
на място и ищеца бил изпробван за алкохол, като резултата бил отрицателен. С оглед
на това, че в случая нямало пострадали лица и щети по други ППС, за произшествието
1
не бил съставен протокол за ПТП. Ищеца съобразявайки се с изискванията на
производителя на автомобила и с основните правила за шофиране, закупил от „***“
ЕООД гр. ***, 4 бр. гуми, всяка на стойност 275 лв. без ДДС, или на обща стойност
1320 лв. с ДДС, за което била издадена фактура от 12.12.2016 г.
Тъй като вредите били настъпили в резултат на ПТП, реализирано поради
наличието на неотремонтираната и необозначена „дупка от пропаднала отводнителна
шахта” на пътното платно на ул.”***”, чието поддържане и обезопасяване е
задължение на ответната община в лицето на съответните служители, натоварени с
тези задължения, се претендира уважаване на иска, присъждането на законна лихва
върху главницата, считано от датата на увреждането до изплащане на сумата, както и
на съдебно - деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява, като същия се представлява от
пълномощник адвокат, чрез който поддържа предявените искове, сочи доказателства и
моли за тяхното уважаване и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Предявеният иск е с правно основание чл.49 ЗЗД, вр.чл.45 ЗЗД.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от ответника. От представените от ищеца писмени документи безспорно и
еднозначно доказвали, че описаното в ИМ ПТП било пряк причинител на
претендираните и описани неблагоприятни вредни последици върху посочения лек
автомобил. Налице били и доказателства, които по безспорен и еднозначен начин
установявали причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и увреждането
на десните гуми на МПС, в резултат на което се претендирали за имуществената
отговорност на община- *** за настъпилите вреди. Липсвало обаче конкретни
параметри за необозначената дупка на пътното платно, не бил отразен нейния размер и
липсвало точното й обозначение, като в тази връзка не били представени
доказателства, като снимки и видиозапис на самата дупка, на нейното
местоположение, както и вредите на автомобила. Не било изяснено какъв вид,марка и
модел гуми са закупени от ищеца от фирма „***“ ЕООД- гр. ***, като не била
представена гаранционната им карта. От представените доказателства, не можело да се
направи извод за поведението на водача във връзка с управлението на автомобила,
както и че останалите две гуми които не били увредени, били сменени по усмотрение
на водача на автомобила, ищец в настоящото производство, за което не следвало да се
претендира обезщетение от ответната община. Прави се възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на водача на автомобила, като се твърди, че
последния не бил положил необходимата грижа на пътя, не бил се съобразил с пътната
обстановка при движението си по трасето и другите последици, в резултат на което
било настъпило събитието, довело до реализирането на вредата, извършвайки
нарушение на правилата за движение.
2
Иска се отхвърляне на иска, като в условията на алтернативност се прави искане
за намаляне размера на имещуствените вреди във връзка с непозволеното увреждане на
2 бр. гуми.
В с.з. ответната община се представлява от процесуален представител
юрисконсулт, който моли за отхвърляне на иска, алтернативно за уважаването му до
размера на увредени два броя гуми от деликта, сочи доказателства и не претендира
разноски.
Ямболският районен съд, въз основа на събраните по делото
доказателства,приема за установено от фактическа страна следното :
От представеното свидетелство за регистрация част I, безспорно се установява,
че към момента на настъпването на деликта ищеца е собственик на лик автомобил
марка „Фолксваген Пасат ТДИ“ с рег. номер ***. Също така от ищеца е представено
удостоверение с изх. № *** г. издадено от ОДМВР- Ямбол, като от същото се
установява, че на 21.11.2016 г. в 17.05 ч. след регистрирано обаждане на тел. 112,
служители на СПП са посетили сигнал на ПТП на ул. „***“ до дом ***, където л.а.
„Фолксваген Пасат“ с рег. № *** управлявано от В. В. К. от гр. ***, попаднал в
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно- пропаднала отводнителна
шахта, в резултат на което са увредени предна и задна десни гуми. Водача К. бил
изпробван с техническо средства за употребя на алкохол, като резултата бил
отрицателен. Също така е представена фактура № *** г. с доставчик „***“ ЕООД и
получател В.К. за закупуване на 4 бр. леки гуми 73, всяка с единична цена от по 275,
00 лв. , или на обща стойност 1320, 00 лв. с начислено ДДС. Представена на гърба на
фактурата касова бележка за платената по-горе сума за закупуването на посочените 4
бр. гуми, която е платена в брой, както и приемо- предавателен протокол от 12.12.2016
г. от който се установява, че „***“ ЕООД са предали на ищеца 4 бр.- 235/47R17 97V
XL MFS DUNLOP WINTER SPORT 5.
От страна на ответната община е представена декларация по чл.54, ал.1 ЗМДТ за
притежаван автомобил от В. ВЛ. К., от която се установява, че същия декларирал
посочения по-горе автомобил който придобил на 28.02.2014 г., договор за продажба на
МПС от 28.02.2014 г. от който се установява, че Е. С. Г.ав качеството и на продавач,
продала на ищеца посочения по-горе автомобил, свидетелство за регистрация част I от
който се установява, че ищеца е собственик на посочения автомобил, удостоверение №
*** за застрахователната стойност на автомобила, съгласно чл.33, ал.4 ЗМДТ,
заявление за закриване на партида по МДТ подадено от В. ВЛ. К., от което се
установява, че от 04.02.2019 г. не е собственик на посочения автомобил и договор за
покупко- продажба на МПС от който се установява, че посочения по-горе автомобил е
продаден от ищеца на К. Н. К. от гр. К.
По делото е назначена и изслушена съдебно автотехническа
3
експертиза,изготвена от инж.С. Д.. Според заключението на в.лице е установен
механизма на настъпилото ПТП, като било установено , че на 21.11.2016 г. около 17.00
ч. по ул. „***“ в гр. *** се движил лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. номер ***
с водач В. В. К.. При движение на автомобила в близост до дом *** предното и задно
ляво колело на автомобила попадат в необезопасена и необозначена шахта на пътното
платно, при което се увреждат десните гуми. Уврежданията по предна и задна дясна
гуми на автомобила можели да се получат в следствие на преминаването му през шахта
и удара на същата в ръба на шахтата при излизане от нея. Уврежданията по предна и
задни гуми на автомобила можели да се получат в следствие на констатирания
механизъм. На база предоставените материали по делото стойността на нанесените
щети на автомобила били на стойност 1320, 00 лв. с ДДС, като технически правилно
според предписанията на заводите производители на автомобили и експлоатацията на
автомобила, той да бъдел оборудван с еднакви гуми.
На въпроси на процесуалния пълномощник на ответната община, в. лице
уточни, че не бил установил модела и марката на автомобилните гуми с които е бил
оборудван автомобила преди инцидента, като липсвало материали по делото в тази
насока. Имало информация за подменени гуми, които били закупени по
предоставената фактура, като не бил му поставен такъв въпрос, като било възможно
ищеца да е търсил на пазара такива гуми, с които е бил оборудван автомобила преди
ПТП-то. Технически правилно било автомобилът да бъде оборудван с еднакъв вид
гуми, с еднаква шарка, по предписание на завода-производител. Самите настройки
били направени и условие да са окомплектовани с еднакви гуми. Също така в.лице
уточнява, че скоростта би имала отношение към получените увреждания, като колкото
и по-бавно се преминавало през дупката, съответно нямало да има увреждане на
гумата. При скорост от около 30 км. в час би могло да се получи подобно увреждане,
като при по-висока скорост би могло да се получи увреждане и по окачването на
автомобила, деформиране на джантата, но такива не били описани в материалите по
делото. Всеки производител, произвеждал определена марка гуми, като разликата в
цената била при вносителите и сервизите от които са закупени. Тези били на средна
стойност, като специално за „дънлоп“, те си произвеждали гумите и нямало друга
фирма която да ги произвежда. В.лице нямало информация с какъв модел гуми излязъл
автомобила от завода производител, като техническото предписание били, че всеки
автомобил излиза с няколко типа гуми, които били предписани в техническия паспорт
на автомобила, които се ползват, но точно предписание за марката нямало.
Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и съдът го възприема
като компетентно изготвено.
Пред настоящия съдебен състав по искане на ищеца по делото е разпитан в
качеството на свидетел Г. К. Г. ( без родство със страните). Същия сочи, че присъствал
4
на инцидента, който се случил на 21.11.2016 г. Заедно с ищеца и управлявания от него
автомобил пътували мисли, че по ул. „***“ по посока „***“ в гр. ***. Близо до
бензиностанция „***“, в тъмната част около 17.00 ч. изведнъж колата изтропала два
пъти. Спрели, като установили и видели зад тях, че има открехната шахта за мръсна
канализация. Също така видели, че от дясната страна на автомобила били повредени
предна и дясна задни гуми, като имали балони вече. Шахтата била от тази за мръсния
канал, с големи кръгли капаци. На същата имало капак, но след като спрели видели, че
капакът бил излязъл от гривната и бил леко на една страна. Предполага, че са се
движили със скорост, с нормалните за градските условия. В. се обадил на тел. 112,
като на мястото пристигнали органите на полицията. Същите огледали, разговаряли и
мисли, че писали протокол. Знаел, че В.й купувал гуми, но не знаел от къде. Те били
повредени с балон и нямало как да се кара с тези гуми, като било опасно. Не се сеща
дали той го бил закарал до домът му или си бил хванал такси, но предполага ,че е
прибрал колата по някакъв начин. Шахтата била по-висока от асфалта, като самия път
не бил изцяло завършен. Имал асфалтова настилка, но доколкото си спомнял трябвало
да има още една настилка отгоре, като доста години бил в този му вид, макар, че имало
поставена маркировка и други такива неща. Тази шахта не била обозначена по никакъв
начин.
На въпрос на процесуалния представител на ответната община свидетеля
отговори, че било в тъмната част, като когато човек не управлявал автомобила, погледа
му не бил насочен постоянно в пътното платно и не можел да каже дали капакът на
шахтата бил отместен преди това.
Въз основа на така установена фактическа обстановка,ЯРС прави следните
правни изводи :
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца обезщетение за претърпените имуществени вреди – за 4 бр. гуми на лек
автомобил, марка „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, в резултат на претърпяно ПТП на
21.11.2016 г. по ул. „***“, пред дом *** в гр. ***, настъпило от необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно ( пропаднала отводнителна шахта), ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на увреждането
21.11.2016 г., до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.49 ЗЗД, възложилият на друго лице да извърши някаква работа
отговаря за вредите причинени от него при или по повод изпълнение на тази работа.
Отговорността в случая обхваща чуждо поведение, носи се заради направения избор –
възлагане на конкретното лице на дадената работа, недостатъчно добре упражнения
контрол върху него.
Фактическия състав на деликта включва следните елементи - деяние, което може
5
да се е осъществило с действие или бездействие, противоправност на деянието,
настъпили имуществени или неимуществени вреди в резултат на деянието, причинна
връзка между деянието и настъпилите вреди и вина, която по силата на оборимата
презумпция, предвидена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното.
Деянието е противоправно, когато нарушава общата забрана да не се вреди другиму.
Вредата представлява промяна на имуществото, правата, телесната цялост и здраве,
душевност и психическо състояние на човека. Промяната може да се осъществи чрез
смущаване, накърняване или унищожаване на посочените блага. Вредите могат да
бъдат имуществени, под формата на претърпени загуби и пропуснати ползи, и
неимуществени, изразяващи се в претърпени болки и страдания, но и в двата случая
следва да бъдат пряка и непосредствена последица от извършения деликт.
Отговорността обхваща всичките вреди, които са настъпили или със сигурност могат
да настъпят в бъдеще за пострадалия от противоправното деяние.
В конкретния случай са претендирани единствено имуществени вреди от
претърпяното ПТП, изразяващи се в увреждане на гумите на процесния лек автомобил
при преминаването му през необезопасена, несигнализирана дупка на пътното платно
на път стопанисван от община- *** в тази му част, а имено по път на ул. „***“ пред
дом *** в гр. ***. От събраните по делото доказателства безспорно се доказа, че
мястото от пътя, на който е настъпило процесното ПТП попада в територията на
община- ***, пътят е собственост на община *** – чл.8, ал.3 ЗП, следователно община
*** чрез служителите, на които е възложила тази дейност е тази, която е задължена да
поддържа пътното платно в тази му част.
Съгласно разпоредбата на чл. 31 Закона за пътищата, изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, а по силата на чл.
48, т. 2, б. "а" от Правилника за прилагането му, организирането на дейностите по
поддържане на пътищата са задължение на съответните общини за общинските
пътища. Не се установява да е налице хипотезата на чл. 11 ЗП, а именно пътят да е
отдаден на концесия, поради което той се стопанисва от самия собственик.
Същевременно в чл. 167, ал. 1 от Закона за движение по пътищата е предвидено, че
лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират
незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок, а по
силата на ал. 2, т. 1 на същата разпоредба служби за контрол, определени от кметовете
на общините, контролират в населените места изправността и състоянието на пътната
настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка, и др.
От събраните по делото доказателства се установява, че процесното ПТП, при
което са настъпили уврежданията на лекия автомобил е било причинено от попадането
му в неравност на пътното платно (дупка- пропаднала отводнителна шахта) по
смисъла на пар. 19 от ДР на ППЗДвП, на пътното платно по път на ул. „***“ пред дом
6
*** в гр. ***. При това съдът намира, че е налице противоправно поведение на
служителите на община ***, които не са изпълнили вменените им законови
задължения, цитирани по-горе, което ангажира отговорността на общината на
основание чл. 49 ЗЗД. Общинският път в процесния участък не е бил в изправно
състояние, като наличните по него препятствия (дупка- пропаднала отводнителна
шахта), не е била сигнализирана съобразно изискването на закона. (Според чл. 52, ал.
1 ППЗДвП, пътен знак Г11 се поставя пред препятствие на пътя, когато водачите могат
да заобиколят препятствието отдясно или отляво, за да продължат движението си.)
Предвид проявеното бездействие на Община- ***, изразяващо се в бездействието на
нейните служители, натоварени да поддържат пътя в изправно състояние, да
сигнализират незабавно препятствията по него и да отстраняват повредите във
възможно най-кратък срок, то същата носи отговорност за претърпените щети
вследствие на попадане на процесния лек автомобил в такъв увреден пътен участък.
Налице е пряка непосредствена връзка между противоправния резултат –
вредите по лекия автомобил и бездействието на служителите на община ***, което се
доказа от всички събрани по делото доказателства. От САТЕ се установи, че
механизма на настъпилото ПТП е описания от ищеца в исковата молба, че в резултат
на него могат да настъпят претендираните уврежданията по процесния лек автомобил.
Според САТЕ средната пазарна стойността за 4 бр. гуми марка 235/47R17 97V XL MFS
DUNLOP WINTER SPORT 5, като нови са на стойност 1320, 00 лв. с ДДС, като
безспорно се установява, че същите са закупени от ищеца от посочената по-горе фирма
и са му предоставени, за което са налице и писмени доказателства- фактура, касов бон
и приемо-предавателен протокол.
Спорния въпрос между страните е дали се дължи обезщетение за 4 бр. нови гуми
закупени от ищеца, или само за две такива с оглед установеното, че в резултат на ПТП-
то са повредени само гумите в дясната част на автомобила- предна и задна десни гуми.
Към момента на настъпване на процесното ПТП- 21.11.2016 г., разпоредбата на чл.139,
ал.1, т.4 ЗДвП, изискваща движещите се по пътя пътни превозни средства да бъдат
оборудвани с гуми, предназначени за зимни условия, или с гуми с дълбочина на
протектора не по-малко равна или равна на 4 мм., през периода 15 ноември до първи
март, е приета едва с Д.В. бр.101 от 2016 г., и е вляла в сила от 21.01.2017 г. Към
21.11.2016 г., изискването за техническо изправно МПС, съгласно чл.10,ал.1, т.9, б. „г“
ППЗДВП е, дълбочината на протекторния рисунък на гумите на автомобилите и на
мотоциклетите да не е по-малка от 1,6 мм. Следователно, независимо дали са
обозначени като летни или зимни гуми /търговски обозначения/, щом притежават
необходимите качествени характеристики за осигуряване безопасното придвижване на
МПС при съответните атмосферни условия (арг. чл.139, ал.1 ЗДвП и чл. чл.10,ал.1, т.9,
б. „г“ от ППЗДВП), оборудването на автомобила с такива гуми не променя
положението му на технически изправно МПС, като не може да се приеме, че предна
7
лява и задна лява гума които не са били повредени са подлежали на смяна. В
настоящия случай избора на ищеца да подмени всичките четири гуми на управлявания
и притежавания от него автомобил, за посочените по-горе две не следва да се вменява в
отговорност на общината, като в тази му част иска се явява напълно неоснователен. В
тази насока съдът напълно споделя възраженията на ответната община, чрез
процесуалния й представител, касаеща Наредба № Н-32/16.12.2011 г. в частта й, че
пневматичните гуми на ППС, трябва да бъдат от един и същи тип, модел и размер, с
еднакъв протекторен рисунък на една ос.
Съдът намира направеното от процесуалния представител на ответника
възражение за съпричиняване на вредата от страна на водача на МПС за
неоснователно. Съпричиняването на вредоносния резултат подлежи на доказване от
страната, която го твърди.
В настоящия случай от заключението на допусната и изслушана по делото авто-
техническа експертиза, кредитирана от съда, се установява, че водачът на автомобила,
би предотвратил въпросното ПТП и нямало да има увреждане на процесните гуми ако
се е движел с по-ниска скорост, но същите увреждания биха настъпили със скорост
около и над 30 км. в час. По делото не е установена точната скорост на движение на
автомобила към момента на ПТП, но съдът следва да съобрази обстоятелството, че
максимално разрешената скорост на движение по въпросния път, респ. пътен участък е
50км/ч., като от доказателствата по делото се установява, че водачът на лекия
автомобил се е движел със скорост под разрешената в населеното място. Съдът извлича
този извод от САТЕ, като в. лице приема, че ако автомобила се е движил с по-висока
скорост от разрешената за населеното място, можело да се получат увреждания освен
по гумите на автомобила и по неговото окачване и джанти, като такива обстоятелства
по делото не се твърдят.
В процесния случай липсват доказателства за пряка причинно-следствена връзка
между поведението на водача на лекия автомобил и настъпилия вредоносен резултат-
настъпилите имуществени вреди по същия. Не е доказано конкретно поведение на
пострадалия, с което същият да е допринесъл обективно за резултата, създавайки
условия и улеснявайки неговото настъпване, тъй като същият се е движел със скорост
под разрешената, като също така е установено, че при преминаването на автомобила,
през необособената и необозначена шахта на платното за движение се получава рязко
натоварване, което се упражнява върху гумите и окачването на автомобила, като при
по-голяма дълбочина и ширина на конкретната шахта на пътното покритие, при
попадането на предната и задната гуми на автомобила в шахтата и удар на ръба на
шахтата би довело до претоварване на гумата и до нейното увреждане, което от своя
страна говори, че описаният по този начин на щетите могат да настъпят по начина по
който се твърди. Ако автомобила се е бил движел с по-висока скорост от разрешената,
8
даже и към максимално разрешената такава от 50 км. в час, то би се получили
увреждания по джантите на автомобила и по неговото окачване.
Анализът на всички приобщени по делото писмени и гласни доказателства и
заключението на в.лице, изготвило САТЕ налагат извод, че не са извършени от страна
на пострадалия действия, които биха могли да се квалифицират като нарушение
правилата за движение по пътищата и да са в причинна връзка с настъпването на
вредоносния резултат, поради което не е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, съответно не са налице предпоставките за намаляване на
определеното обезщетение на основание чл.51, ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, а според чл. 84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата и сумата от
660, 00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно с лихвата от
датата на увреждането – 21.11.2016 г. до окончателното изплащане. За разликата над
тази сума до претендираната сума от 1320, 00 лв., съдът преценя иска като недоказан и
в тази част същият следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото и претенцията на страните за разноски, на осн.78, ал.1
ГПК ответникът е отговорен за направените от ищцата по делото разноски съразмерно
на уважената част от исковете. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца разноски за настоящата инстанция в размер на 376, 40 лв.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника също се дължат разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска, но такива не следва да бъдат присъждани с оглед на това, че
няма направено искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния
представител на ответника.
Мотивиран от горното, ***ският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД Община Ямбол, ЕИК ***, с адрес на
управление в гр. ***, ул. „***, представлявана от кмета В. Ц. Р. да заплати на В. ВЛ. К.,
ЕГН **********, сумата от 660, 00 лв. , представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, в следствие на представляващи разходи за закупуване на 2 бр.
гуми за отстраняване на повреди на притежавано от ищеца МПС- лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Пасат ТДИ“ с рег. номер ***, предизвикани от преминаване
през необозначено препятствие на пътя – пропадане в „дупка от пропаднала
9
отводнителна шахта” на ул.“***” в гр.***, пред дом ***, в едно със законната лихва от
датата на увреждането 21.11.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като иска
за имуществени вреди разликата над 660, 00 лв. до пълния предявен размер от 1320, 00
лв., като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК Община Ямбол, ЕИК ***, с адрес на
управление в гр. ***, ул. „***, представлявана от кмета В. Ц. Р. да заплати на В. ВЛ. К.,
ЕГН ********** сумата от 376, 40 лв. – разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Ямболския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
10