Р Е Ш Е Н И Е
№ 66 05.06.2019 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският Окръжен съд,
въззивен наказателен състав
На 22 май 2019
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
2. ТОНКА МАРХОЛЕВА
Секретар:
М. Коматарова
Прокурор:
Г. Г.
като
разгледа докладваното от мл. съдия Мархолева
ВНОХД
№ 139 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по
протест на Районна прокуратура-Ямбол
срещу Присъда № 36/18.03.2019 г.,
постановена по НОХД № 7/2018 г. по описа на Районен съд Ямбол, в частта, с
която подс. Д.Г.Г.
с ЕГН ********** е признат за невиновен в осъществяване на престъпление по чл. 152, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 от НК и на
престъпление по чл. 150,
ал. 1
вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и
на основание чл. 304 от НПК е оправдан по така предявените му обвинения.
С присъдата, като неоснователен и недоказан е отхвърлен
предявеният от гражданския ищец С.Д. срещу подсъдимия граждански иск за сумата
от 45 000 лв. неимуществени вреди, от които 22 000 лв. от деянието по чл.152,
ал.2 от НК и 23 000 лв. от деянието по чл.150 от НК. В гражданската част
присъдата е останала необжалвана.
С присъдата, съдът се е произнесъл и по въпроса за
веществените доказателства и направените по делото разноски.
В подаденият протест се твърди неправилност и необоснованост
на присъдата и се иска нейната отмяна, вместо което да бъде постановена нова
такава, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатите му
обвинения и осъден на съответните наказания.
Конституираната
в разпоредително заседание от 23.04.2018 г. пред първата инстанция като частен
обвинител и граждански ищец С.Д., представлявана от поверениците си адв. А. и
адв. Гиргинова, не обжалва присъдата.
В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста,
пледира за отмяна на присъдата на първоинстанционния съд. Намира за неправилен и
необоснован извода на първоинстанционния съд, че не следва да се кредитират
показанията на свидетелката Д., че насила е била задържана в апартамента на
подсъдимия, че е викала за помощ и против волята й е осъществен полов контакт с
подсъдимия под формата на анално, орално и вагинално проникване, тъй като
показанията й са били противоречиви, логически необосновани и несъответстващи
на събрания по делото материал и поради липсата на каквито и да било
травматични увреждания по пострадалата и по подсъдимия, и за това че
свидетелката К- съседка на апартамента на подс. Г., не е чула шумове.
Прокурорът излага собствен анализ на показанията на свидетелката Д., дадени в
хода на досъдебното производство като най-близки по време, когато се е случило
извършеното деяние спрямо нея и когато спомените й са най-точни. По отношение показанията на свидетелката К. изтъква,
че последната сочи, че е станала рано и е готвила в остъклението към кухнята,
като между кухнята и спалнята на апартамента на подсъдимия е нямало обща стена,
поради което не е чула викове и шум от въпросния апартамент. Уточнява, че от
назначената СМЕ се установявало, че спрямо свидетелката е възможно да бъде
упражнено насилие по начина, съобщен от нея, след което да липсват травматични
увреждания. От извършената по делото съдебно-психологическа експертиза се установявало, че към момента на извършване
на деянието свидетелката Д. е била под въздействието на алкохол и медикаменти,
което е променило нейното емоционално състояние, както и възможността й за
трезва оценка на ситуацията. Твърди, че вещите лица са дали заключение, че
вероятността за лъжа при свидетелката Д. е минимална, докато при подсъдимия е
налице склонност към социално и оправдателно поведение. Прокурорът обръща
внимание и на множеството медицински документи за лекуване на свидетелката от
заболяване анорексия, по отношение на които сочи, че съдът неправилно е отрекъл
връзката с извършеното деяние, тъй като единствено извършена по делото
експертиза може с категоричност да отрече връзката на това заболяване с
извършеното деяние, каквато не е извършена. Счита, че по делото са налице
достатъчно доказателства за извършени от подсъдимия съставомерни деяния от
обективна и субективна страна по предявените му две обвинения с обвинителния
акт, поради което моли да бъде отменена изцяло оправдателната присъда и да бъде
постановена нова, с която Г. да бъде признат за виновен по предявените му две
обвинения, като му бъде определено наказание лишаване от свобода в неговия
минимум и за двете престъпления, след което да му бъде определено едно общо
наказание, без приложение на чл. 24 от НК, което да бъде изтърпяно ефективно, с
оглед поправянето и превъзпитанието на подсъдимия. Прокурорът счита, че
признаването на подсъдимия за виновен би следвало да рефлектира и върху
ангажирането на гражданската му отговорност, независимо че гражданският ищец не
е обжалвал присъдата в гражданскотоправната й част, като намира претендираните
размери на гражданските искове за справедливи и съответни на разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД.
В съдебно
заседание въззиваемата С.Д. не се явява, представлява се от адв. А., неин
повереник. Последната моли за уважаване на протеста и за отмяна на присъдата на
контролираната инстанция и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде
признат за виновен по двете му повдигнати обвинения - за изнасилване и за
блудство. Повереникът
допълва, че не са анализирани в достатъчна степен доказателствата относно това
къде е бил подсъдимия във въпросната вечер, самият който е обяснил, че е търсел
сексуален контакт за една вечер. Сочи още, че от мотивите на съда не станало
ясно, защо е подмамил с обещанието да отидат с такси до "Каранова" да
изтегли пари, а е закарал пострадалата в другия край на града в жилището си и е
знаел, че майка му е нощна смяна и няма никой у тях. Твърди, че не било изяснено
дали Д. има интерес да излъже, защо е тръгнала от дискотеката по рокля без
ръкави, без да си вземе палтото, чантата, телефона, като липсвало логика в
поведението й, което не сочело на такова на човек, който търси интимност. Поддържа
изцяло искането на държавното обвинение за уважаване на въззивния протест и
постановяване на осъдителна присъда.
В съдебно заседание въззивникът –
подс. Д.Г. се явява лично и чрез защитника си адв. К., поддържа депозираната
въззивна жалба и моли съда да я уважи. Допълнително излага съображения за това,
че съдът не може да се оповава в изводите си единствено на показанията на
пострадалата и че не би следвало подсъдимият да доказва невиновността си. Счита,
че неправилно държавното ичастното обвинение се опитват да изкарат оправдателните
доказателства несериозни и несъществуващи, като неглижират свидетелката-съседка
на пос. Г., но не казват нищо за таксиметровия шофьор, който бил адекватен цяла
нощ. Неправилно като несериозни били интерпретирани и представените снимки от
профила на пострадалата в социална мрежа, качени в интернет пространството
преди и след твърдяното събитие. Уточнява, че е възможно да е имало някаква
"злоупотреба" с не напълно адекватното състояние на пострадалата - да
е имало игнориране на сигнали, отправени
от нея, като подсъдимият, при тази объркана междуличностна ситуация,
разиграваща се само между двама души насаме, след употреба на алкохол, в
жилище, където са само двамата, да е приел желаното за действително, и по този
начин да е осъществил сексуални контакти, но не счита, че става въпрос за
престъпление изнасилване. Намира още, че при липсата на каквито и да е видими
белези по тялото, лицето, крайниците на пострадалата в деня след нощта, в която
се е случило въпросното деяние и неконстатирането им в съдебно-медицинските
документи, не може да става дума за физическо насилие, а твърдяните заплахи не
са доказани. Твърди, че при така правилно изградената фактическа обстановка,
съдът е направил законосъобразни изводи за недоказаност на обвинението и че подсъдимият
не е извършил твърдяните действия. По отношение на блудствените действия, за
които е повдигнато обвинение на подсъдимия, сочи, че последното е в резултат на
неговите самопризнания при описване на фактическата обстановка, разиграла се
между него и пострадалата, дадени няколко месеца след привличането му като
обвиняем, когато и Д. се е присетила за въпросните действия. Счита, че
прокуратурата не разполага с надлежна процесуална легитимация да поддържа
гражданския иск, при положение, че липсва жалба в гражданската част на
присъдата. В заключение моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда.
В дадената последна дума подс. Д.Г. се присъединява към казаното от
защитника му и моли да бъде оставена в сила присъдата на районния съд.
Съдът, след като се запозна с изложеното в протеста, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и
в съответствие с правомощията му по чл. 313 и сл. от НПК, констатира следното:
Въззивният протест е процесуално допустим,
тъй като е подаден в срока по чл. 319, ал.1 от НПК и от лице, имащо право и
интерес да обжалва. Разгледан по същество протестът на прокурора се явява неоснователен и следва да бъде
оставен без уважение, по следните съображения:
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, на базата на които решаващият съд е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи.
Според проверяващата инстанция правилно и законосъобразно РС-Ямбол приема за
безспорно установено следното:
На 21.12.2013 г. вечерта пострадалата
С.Д. отишла в дома на Д.Б., нейна приятелка, където била и Т.Е., братовчедка на
Д.. Момичетата се били уговорили да пренощуват у свид. Б., като решили да посетят дискотека
"Валентин", започнали да се подготвят, уговорили се с познати, като
междувременно консумирали и алкохол. Около полунощ трите момичета с такси се
придвижили до дискотеката. Там към компанията им се присъединили Н.К., с когото
имали уговорка и подсъдимият Д.Г., който момичетата виждали за пръв път. Всички
от компанията употребили алкохол, като Д. изпила два малки рома, а Г.
консумирал уиски. Неколкократно Д. излизала извън заведението, за да пуши
цигара в компанията на друго момче на име Д. Тъй като Н.бил много пиян се
наложило към 3.30 през нощта подс. Г. да го прибере до дома му с такси, след
което отново се върнал в дискотеката, към който момент момичетата все още не си
били тръгнали. Подс. Г. се опитал последователно да заговори свид. Е и свид. Б.,
като предложил на последната да го придружи до „Каранова“, от където да изтегли
пари, но тя отказала. Впоследствие подс. Г. предложил и на свид. Д. да го придружи до „Каранова“ с такси и същата се
съгласила. Около 4.30 ч. двамата напуснали от дискотеката, без Д. да даде
обяснение на приятелките си къде отива и без да вземе мобилния си телефон,
чантата и връхната си дреха. На излизане от дискотека "Валентин" докато
вървяла към таксито Д. се спънала и паднала, като Г. и помогнал да се изправи.
Двамата се качили в таксиметров автомобил, Г. на предна дясна седалка, а Д.
отзад и подсъдимият съобщил адреса на дома си, а именно ул. “Милин камък“ № 1,
от където обяснил, че трябвало да си вземе пари. Д. чула адреса, но не се
възпротивила. След като пристигнали на адреса подс. Г. освободил таксито и
двамата се качили до жилището му. Подс. Г. отключил входната врата, след което
влезли в коридора и той затворил вратата. Д. поискала да ползва тоалетната и
подс. Г. я упътил. Последната още докато била у свид. Ббила установила, че по
бельото й има слабо зацапване, получило се в резултат от месечния й цикъл. Тъй
като тя се забавила подсъдимият я потърсил в банята, след което двамата
започнали да се целуват и прегръщат. Преместили се на леглото в спалнята,
където отправяли интимни ласки един спрямо друг, като Д. стимулирала с уста
половия орган на Г.. След това осъществили вагинален секс, изразяващ се в
проникване на половия орган на подс. Г. във влагалището на Д.. Впоследствие
осъществили и анален полов акт, като подс. Г. еякулирал във влагалището на Д..
След половия контакт, който продължил до около 06.00 ч. Д. се облякла и
помолила подс. Г. да й повика такси, за да се върне в дискотеката при
приятелките си. Г. изпълнил молбата й,
като й дал 7 лв. да плати за таксито, слязъл да я изпрати пред входа и й дал
цигара, за да пуши по пътя. На поръчката се отзовал таксиметровия шофьор -
свид. Т.Н.. Когато пристигнал пред входа свид. Н. видял Д. и Г.. Направило му впечатление, че тя е тънко
облечена за зимен сезон - само по бяла на цвят рокля, без връхна дреха. Д.
седнала на предната дясна седалка в таксиметровия автомобил със запалена цигара
и попитала свид. Н. дали може да пуши в колата, при което той и разрешил.
Попитала също дали ще я закара до дискотека "Валентин", където да
изчака малко, а след това и до ж. к. "Златен рог", като го
предупредила, че разполага само със седем лева. Свид. Н. се съгласил и я
откарал до заведението. Там Д. слязла от таксито и след обяснението, че няма да
се бави дълго, влязла в клуба. Д. не окрила личните си вещи и приятелките си,
които си били тръгнали. Видяла обаче своя познат - свид. И.М.. Тя се хвърлила
на врата му и през сълзи му обяснила, че някакъв я завел в дома си, заключил я,
започнал да я блъска в стената, душейки я, съборил я на земята, след което я
изнасилил. Помолила свид. М. да я откара до дома на свид. Б.. Двамата се качили
в таксито, което чакало Д. пред дискотеката и отишли до дома на свид. Б.,
където била и свид. Е.Четиримата решили, че е по-добре да се обърнат към
полицията където впоследствие Д. била разпитана в качеството на свидетел, а по-
късно същия ден и освидетелствана от съдебен лекар, като от влагалището й бил
иззет биологичен материал за изследване.
Междувременно подс. Г.,
след като изпратил Д. се прибрал в дома си, но малко след това получил
телефонно обаждане от познат на име И., който му дължал пари и излязъл. Върнал
се по- късно в дома си, където за времето от 13.30-14.10 часа бил извършен
оглед на местопроизшествие и иззет бял чаршаф от спалнята.
Същият ден Г. бил
прегледан и освидетелстван от съдебен лекар. По време на прегледа от главичката
и тялото на половия му член бил иззет биологичен материал за изследване.
Видно от заключението на
изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза (л. 63-64 по ДП) при
прегледа на С.Д. било установено, че девствената й ципа е с множествени стари
разкъсвания, които са напълно епителизирани. Не е установено наличие на
сперматозоиди. Не са установени видими пресни
травматични увреждания в половата и аналната област, като вещото лице
сочи, че липсата на увреждания не води до извода, че с освидетелстваното лице
не са извършвани действията описани от нея в предварителните сведения. Констатирана
е и липса на всякакви травматични увреждания по тялото й.
От заключението на изслушаната пред първата
инстанция СМЕ (л. 69-70 вкл. по ДП) се установява, че при прегледа и освидетелстването
на подс. Г. не са установени видими травматични увреждания по тялото му и в
половата област. При изследване на изготвения цитологичен препарат от материал взет от половия член на Г. е
установено наличие на специфични суперфициални
епителни клетки от влагалищен произход, което се явявало сигурен признак
за извършено полово сношение с жена.
От заключението на
изслушаната СМЕ на веществено доказателство (л. 96-97 по ДП) се установява, че
при изследване на бикините и чоропогащника, предадени от Д. не е установено
наличие на семенна течност.
Съгласно заключението на
назначената в хода на досъдебното производство комплексна съдебно
психолого-психиатрична (л. 75-88 по ДП) С.Д. не се води на диспансерно наблюдение в психиатричен
кабинет. Експертите намират, че към момента на деянието Д. е била под въздействието
на алкохол и медикаменти, като взаимодействието между изпития алкохол с
приетите медикаменти са променили
емоционалното й състояние и възможността за трезва преценка на ситуацията. Констатират,
че Д. е с нормална невротична психична структура, като често сменя настроението
си и от много общителна става затворена и дистанцирана. Наслаждава се на всички
житейски радости като чревоугодничество, сексуални контакти и др. Вещите лица
считат, че свид. Д. проявява
индиферентно отношение към бъдещето и че всичко при нея се случва сега в
настоящето, като се стреми да извлече максимум удоволствие от живота. Проявявала
обич към родителите си, но без да съблюдава правилата наложени от тях. Описана
е като по-често импулсивна, ревнива, самонадеяна и честолюбива. притежаваща
нереално завишена самооценка, при условия на съответствие между интелект и
личностно развитие спрямо календарната й възраст. Към момента на изготвяне на експертизата може правилно да възприема фактите, които
имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Според вещите
лица вероятността за лъжа при Д. е минимална.
Експертно изследване е
проведено и на подс. Д.Г., като по ДП е изготвена КППЕ (л. 123-137), видно от
заключението по която, към момента на деянието
последният не е бил лишен от психични годности да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, тъй като е бил в състояние
на обикновено алкохолно опиване. Г. е счетен за сангвиник като личностен тип, с
нормална невротично психична структура, притежаващ интелект в рамките на
нормата за българската популация, също с повишена самооценка, лекомислен и
повърхностен. Вещите лица същевременно са преценили, че може да бъде и делови,
изобретателен, деен и инициативен. Свойствена му е словоохотливост, влюбчивост,
контактност. Описан е като поривист и бързо преминаващ от състояние на възторг
към печал, с лабилна психика. Налице е съответствие на интелект и личностово
развитие на календарната възраст. Същият има склонност към социално желателно и
оправдателно поведение.
Видно от заключението на
изслушаната по делото КППЕ (л. 149-157 вкл.) -
С.Д. не се води на диспансерно
наблюдение в психиатричен кабинет гр. Бургас и не е била пациент на стационара.
Към момента на инкриминираното деяние Д. е била способна с оглед на нейното
физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат
значение за делото и да дава достоверни показания за тях в рамките на нейното
непълнолетие. Към момента на процесното деяние Д. е била под въздействието на
алкохол и състоянието и може да се определи като лека към средна степен на
алкохолно опиване. Пред вещите лица Д. се представя с интелектуални възможности
в рамките на широката норма за календарната възраст. Характерово се отчита
емоционална и личностова незрялост, импулсивност, изразена демонстративност,
активен поведенчески стил, самоувереност, енергичност, но и известна мнителност
и своенравност, обуславящи поведението. Интелектуалния потенциал и личностово
развитие при Д. са релевантни на календарната й възраст. Вещите лица считат, че
би било спекулативно или непрофесионално да дадат заключение дали Д. е склонна
към лъжа в стандартна или екстремна ситуация, като процесната.
Видно от заключението на
изслушаната по делото КППЕ (л. 169-175 по ДП) на Д.Г., последният също не се
води на диспансерно наблюдение в психиатричен кабинет в Бургас и не е бил
пациент на стационара. Към момента на деянието Г. е бил способен, с оглед на
неговото психическо и физическо състояние правилно да възприема фактите, които
имат значение за делото и да дава достоверни
показания за тях. Личностовата структура на Г. се характеризира с
общителност, социабилност, самоувереност и асертивност. Конвенционален и конформен
във взаимоотношенията си, със самоутвърждаващо се поведение с тенденция към
отстояване на поставени цели и желания. Интелектуалния потенциал у Г.
съответства на нормата за календарната му възраст. Към датата на даване на
заключението Г. е бил в състояние
правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава
достоверни показания за тях. Вещите лица считат, че би било спекулативно или
непрофесионално да дадат заключение и относно склонността на Г. към лъжа.
Съгласно заключението на назначената в ОСЗ
видео-техническа експертиза (л. 96-126 вкл.) се установява, че представеният за
изследване диск при зареждане в компютъра позиция drive G се идентифицира
като „13 юни 2016“. При отварянето му се
отваря папка, обозначена с надпис на латински „snimki“. При отваряне на тази папка се
откриват три папки, обозначени съответно : „ klipove“, „snimki “ и „snimki 2“ На всеки файл е направено фотокопие и е
приложена справка за характеристиките му.
Eкспертът е констатирал, че по
отношение евентуални манипулации и обработка на снимките могат да бъдат
направени единствено косвени изводи. Датата на създаване на обектите на изследване,
съотв. датата на публикуването им в
социална мрежа е обект на предположения, свързани с датата, чрез която са
наименовани самите снимки. В открито съдебно заседание от 18.05.2018 г. вещото
лице изяснпва, че при прехвърлянето на файла върху друг материалне носител са
възможни допълнителни манипулации, като от представения диск е невъзможно да се
прочетат оригиналните данни, касаещи дата на създаване на изображенията,
свалени от интернет.
Конституираната пред
първата инстанция като частен обвинител и граждански ищец С.Д. била родена на ***
г., видно от приложения по досъдебното производство акт за раждане, съответно
към 22.12.2013 г. била на навършени четиринадесет години.
Видно от приложеното свидетелство
за съдимост към момента на извършване на деянието подс. Д.Г. не е осъждан.
Приетата за несъмнена
фактическа обстановка по делото въззивният съд намира за безспорна.
Така възприетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е правилно установена, като при
съвкупната оценка на събраните доказателствени
материали не са допуснати логически грешки. Районният съд е подложил на
подробен анализ съдържащите се по делото доказателствени източници, съпоставяйки
ги един с друг, отстранявайки противоречията между тях и е обосновал
съображенията си, въз основа на които ги е кредитирал или отхвърлил. Липсват новоприетите
от настоящия въззивен състав доказателства, които да налагат корекции в
установената фактология или да доведат
до различни правни изводи.
В депозирания въззивен протест се
акцентира върху неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка въз основа на погрешно интерпретираните оказателства, което е довело
и до неправилни правни изводи. На първо място прокурорът счита, че подсъдимият
умишлено заблудил пострадалата, че ще ходят до магазин "Каранова", с
предварително намислена цел да я заведе насила в дома си, където да осъществи
сексуален контакт с нея. Намира за безспорно доказателство фактът, че Д. тръгнала
по къса рокля и без личните си вещи в зимната нощ, за което допринесло и
младежката й възраст, небогат житейски опит и количеството консумиран алкохол. Това,
че тръгнала без връхната си дреха я накарало и да се качи с подсъдимия до
апартамента му, а не да чака отвън на студа, като в самото жилище била
подмамена от малко кученце, което се намирало в коридора и с което влязла да
поиграе. В протеста се твърди, че след това подсъдимият взел решението си
независимо от желанието на Д. да осъществи последователно вагинален, орален и
анален сексуален контакт с нея, през което време последната го умолявала да я
пусне. В протеста се сочи още, че е логично Д. да не сподели на непознатия
таксиметров шофьор за причинената й травма, но първият познат човек, който
вижда в дискотеката, последната е разказала всичко, което й се случило.
Уточнява се от прокурора, че подсъдимият имал подчертано промискуитетно
поведение, което се потвърждавало и от КППЕ, докато това не било обичайно за
пострадалата. Допълва, че по делото нямало данни в дискотеката двамата да са
демонстрирали някаква близост, която да говори, за желание от нейна страна да
има сексуален контакт с Г.. Намира за нелогично в поведението на подсъдимия -
това, че първо изпраща приятеля си, после се връща при непознатите момичета в
дискотеката; това че в движение сменя посоката на таксито, това че в ранните
часове на деня напуска жилището си, за да вземе пари от свой приятел, за който
не дава никакви обяснения. На последно място се изтъква и психологичната
травма, която деянието, а и самият наказателен процес продължаващ пет години са
нанесли върху пострадалата.
Възраженията настоящият състав на
ЯОС намира за неоснователни.
Въззивният съд напълно се съгласява с доказателствената дейност на ЯРС. Правилно
са интерпретирани различните по своя характер доказателствени източници. На
по-внимателен анализ са подложени тези от тях, които съдържат противоречива
информация относно значимите факти от предмета на делото, каквито са част от
гласните доказателствени средства, и в частност показанията на С.Д.,
обясненията на подс. Д.Г. и тези на свид. Е, свид. Б., свид. Н. и свид. М.,
както и дадените пред друг състав на съда показания на свид. Ки на родителите
на пострадалата С. и И.Д. Разпитани са всички, които са би могли да допринесът
информативно към доказателствената обезпеченост по делото, разполагайки с данни
за личността на пострадалата, социалното й обкръжение и държание (приятелките
на Д. свид. Е и Б., свид. М.), личността на подсъдимия (свид. Д.О.),
характеровите им особености, всички, които пряко или косвено са възприели
формирането на характера на младата девойка, на фона на констатираните й здравословни
проблеми, отношенията с родителите й и усилията, които последните са
осъществили с оглед преодоляване на тези здравословни проблеми.
В тази връзка следва да се
отчете, че първата инстанция е отделила достатъчно внимание на обсъждане на гласния
доказателствен материал, доколкото и по отношение гореупоменатите обстоятелства
човешките възприятия могат да варират. ЯРС последователно е обсъдил по групи
доказателствени източници, очертани с оглед характера на носената от тях
значима информация, включена в предмета на доказване, отношението им към
делото, роднинските връзки и евентуалната заинтересованост, която би могла да
следва в резултат от тях.
На първо място са обсъдени обясненията
на подсъдимия Г., давани последователно пред три състава на ЯРС, както и в досъдебната
фаза. Подсъдимият е разказал без съществени противоречия какво се е случило на
инкриминираната дата, изразил е отношението си към повдигнатото обвинение и е заявил,
че е осъществил полов акт с пострадалата, но с нейно съгласие. Следва да се
отчете двояката природа на обясненията на Г., дадени пред друг състав на съда и
в ДП – като доказателствено средство и защитна версия. Последното налага
тяхната обективност да бъде преценявана внимателно чрез съпоставка с останалите
събрани обективни доказателства и подробния им анализ. В контекста на горното,
първият съд правилно не е кредитирал обясненията на подс. Г. в съотв. части – че
не е предлагал на приятелките на пострадалата да го придружат до Каранова, тъй
като тези обяснения са опровергани от показанията свид. Би свид. Е. От този факт не може да
се направи извод, че подсъдимият същата вечер се е върнал в дискотеката с
насоченост да извърши сексуален акт с някое от момичетата (насилствен или не),
в каквато насока са и изложените доводи във въззивния протест. В тази връзка
следва да се отбележи, че подсъдимият е неангажиран семейно, с открита социална
желателност, съгл. КППЕ, а свид. Д. - общително, открито към житейските радости
младо на възраст момиче, съгл. вещите лица, поради което обясним би бил поривът
му към опит да осъществи близост с нея. В случая безспорно за да осъществи
сексуалния контакт подс. Г. се е възползвал от състоянието на Д., която е била
под въздействието на алкохол със значително намалена волева овладимост на
задръжките (без да е липсвала такава, съгл. назначената повторна тройна КППЕ).
Конкретното поведение на подсъдимия безспорно е социално нетърпимо и морално
укоримо, но не е съставомерно, доколкото съвкуплението не е осъществено е
малолетно лице и чрез използване на принуда.
Неоснователни са и
възраженията в протеста, че последващите действия на поде. Г., свързани с
излизането му от дома са лишени от житейска логика, тъй като последният осъзнал
какво е извършил и е бил притеснен от последиците. Обясненията на подс. Г. в
тази част не са оборени от събраните по делото доказателства, поради което
съдът не ги прие за недостоверни. С тези си обяснения Г. не се е опитал да
гради алиби. Извънпроцесуалната логика напротив би допуснала поведение, при
което подсъдимият би останал вкъщи, именно за да заличи следите от евентуално
престъпление, което не се е случило. Видно от снимките, изготвени по време на
огледа на жилището, подсъдимият не е правил опит да промени обстановката, не се
укрил и доброволно се е подложил на медицински преглед от съдебен лекар, което
поведение е нехарактерно за човек извършил сексуално посегателство.
Първоинстанционният съд
правилно не е дал вяра на показанията на свид. Д. в частта им, в която се
твърди, че насила е била задържана в апартамента на подсъдимия, против волята
си е била заставена да свали дрехите си и да прави любов с подсъдимия, като е
била заплашвана и физически принуждавана, докато е викала за помощ. В тази им
част показанията на свидетелката са непоследователни, логически необосновани и
несъответни на останалия събран по делото доказателствен материал. За да не възприеме
версията на Д. за достоверна на първо място настоящият състав отчита съществените
противоречия в показанията на Д., дадени пред предходни съдебни състави, както
и в хода на досъдебното производство, отнасящи се до естеството, броя на половите
актове и тяхната последователност. Д. при проведения разпит в хода на съдебното
следствие твърди, че подс. Г. я принудил да осъществи орален полов акт веднага,
след като насила я вкарал в банята, докато при разпита си пред съдия в хода на
досъдебното производство и в съдебното заседание сочи, че не е осъществила
орален полов акт в банята, а това е сторила след отвеждането й от подсъдимия в
спалнята. Нещо повече, в показанията си пред съдия в хода на досъдебното
производство Д. не сочи да е била принудена от подс. Г. да осъществи и анален
секс, а такова твърдение тя прави едва при третия й разпит, проведен близо
година и половина по -късно, като за този пропуск същата не дава логично
обяснение при проведения и разпит в хода на съдебното следствие.
Противоречиви са и
показанията й и за това къде и кога е еякулирал подсъдимият - първият път
заявява, че е свършил по време на аналния сексуален контакт, докато впоследствие
с категоричност заявява, че аналния контакт е бил извършен, след като
подсъдимият е свършил във влагалището й, за което я бил предупредил
предварително.
На лице е и противоречие
с показанията на свидетелката К., както и със заключенията на вещото лице по
назначените СМЕ. Твърденията на Д., че след влизането в коридора и подс. Г. е
блъснал вратата, тя започнала да вика за помощ, се опровергават от показанията
на свид. К- съседка на подс. Г., която заявява, че се е събудила около 04.00
часа и около 05.00 часа е чула шума от затваряне на входната врата на Г., но
той е бил от нормално затваряне, както и, че не е чула викове за помощ, нито
каквито и да е било други шумове. Последната изяснява, че предвид
месторазположението на двата апартамента, стаята където се е намирала в него
момент и ранния час, когато в блока е много тихо, не следва да има пречка да
чуе викове, ако идват от коридора, тъй като по принцип чува кучето. В този
смисъл съдът намира, че не отговаря на действителността изложеното от Д.,
затова че е викала за помощ в коридора. Последващите твърдения на Д., че подсъдимият
за да неутрализира съпротивата й употребил сила, изразяваща се в хващане за
кръста й, разтваряне на краката й, удряне и блъскане в гьрдите, то съдът
намира, че това е недоказано с оглед липсата на обективни находки, изразяващи
се в наранявания, протривания, зачервявания, кръвонасядания по тези части от
тялото. Що се отнася до вида и интезитета на употребената показанията на Д.
противоречат и на показанията на свид. М., който сочи, че му е разказала, че
подсъдимият я е блъскал на земята и в мебелите ия е душал. Не се доказва и
твърдяната от Д. съпротива срещу действията на Г., тъй като видно от заключението по СМЕ
№79/2013г. при прегледа на подс. Г. не са установени никакви травматични увреждания
няколко часа след случката. Ако
гражданския ищец Д. действително е оказала съпротива срещу действията на
подсъдимия, върху тялото му безспорно би имало следи от тази съпротива, дори и
само повърхностни, но в случая такива не са установени. Нищо необичайно не се
откроява в поведението на Д. и подс. Г. и според показанията на разпитания
таксиметров шофьор свид. Н., прочетени на осн. прочетени на основание чл. 281,
ал.4, вр.ал.1, т. 1 и т.2 от НПК, който единствено отбелязва това, че момичето
било без връхна дреха, а навън било студено. Неадекватно на версията на
пострадалата е и последващото поведение на подсъдимия - фактът, че й дава 7 лв.
за такси, цигара да пуши по пътя и че я изпраща до колата.
В тази насока са и
показанията на свид. М., прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1 от НПК. Същият твърди, че Д. изглеждала притеснена, не била разрошена и с грим,
който се размазал едва докато тя се разплакала пред него. Това, че е била
притеснена в случая е обяснимо, тъй като влизайки в клуба не е открила
приятелките си.
По отношение промяната в
поведението на Д. и последващото заболяване от анорексия, правилно ЯРС е
преценил, че липсват доказателства за причинна обусловеност на болестта от
сексуалния контакт с подсъдимия. Освен
това приятелките на пострадалата, разпитани в хода на досъдебното производство
(свид. Би Е), когато възприятията им са били нак-пресни и непосредствени
твърдят, че този инцидент не е повлиял драстично на С. и тя не си е променила
начина на живот и поведение. Сочат, че последната не се е настроила негативно
към мъжете и се държи както преди.
Що се отнася до
представените от защитата като вещестени доказателства - ДВД диск и разпечатка
на 42 бр. фотоснимки, за които Д. заявила, че са нейни снимки качени в профила
й в социална мрежа, следва да се има предвид, че според заключението на
техническа експертиза изслушана в съдебно заседание, вероятната дата на
създаване на файловете, съдържащи се в диска, е датата, с която е наименуван съответния
файл. Липсата на
категоричен извод по отношение хронологията на кадрите в изображенията е
наложило ЯРС да запита разпитаните пред първата инстанция свидетели с кои дати
свързват снимките. В ОСЗ от 11.06.2018 г. е бил разпитан бащата на пострадалата
- свид. И.Д, който сочи, че фотокопие №34 (л. 120) и фотокопие №36 (л. 121) е
от рожденния ден на дъщеря му, състоял се на 26.01.2014 г., за който свидетелят
подготвил и оставил в дискотеката конфети, торти. От най-общия изглед на
снимката, направена месец след твърдяния инцидент, може да се направи извод,
сходен с твърдяното от приятелките на Д., разпитани в хода на ДП, че
пострадалата не е променила поведението си, отношението си към другарския си
кръг и начина си на живот след инцидента. В тази връзка неоснователно се явява
възражението на държавното обвинение, че по експертизите не била доказана
липсата на връзка между заболяванията на Д. (последвалата анорексия и нервност
и раздразнение в настроенията, твърдяни от родителите й) и процесното деяние.
Доказателствената тежест в случая принадлежи на този, който въвежда
положителния факт - за осъществено съставомерно деяние - на прокурора и за
причинна връзка между инкриминираното деяние и причинените в резултат от него
неимуществени вреди - на гражданския ищец. Нито в представената по делото
медицинска документация, нито в приобщените първоначални и повторни тройни КППЕ
се открива констатация за налична причинна или поне функционална обусловеност
между деянията, за които на Г. е повдигнато обвинение и последващото медицинско
състояние у пострадалата Д..
Неоснователни са и релевираните
възражения за необоснованост и едностранчиво коментиране на доказателствата,
фавориризране и предоверяване на страната на защитата и неподлагане на
достатъчно задълбочен коментар на представените доказателства. За извършени
нарушения в рамките на доказателствения анализ може да се говори само когато
съдът не е изпълнил процесуалните си задължения за обсъждане на
доказателственото средство само за себе си и в съвкупност с останалите
доказателствени източници; когато не е извършен анализ на събрани доказателства
от гледна точка на пълнота, изчерпателност, убедителност, вътрешна
съгласуваност и логическа последователност или пък когато избирателно са
ползвани части от експертизи, като са извадени от контекста на цялостното
заключение. Обстоятелството, че съдът се е отнесъл с недоверие към едни или
други доказателствени източници не означава, че те са игнорирани. Суверенно
право на съда е да кредитира или не доказателствата по делото, стига да изложи
съображения защо те не могат да бъдат оценени като достоверни и отговарящи на
обективната истина, което в случая е сторено от РС-Ямбол, който достатъчно
подробно е коментирал събраните по делото доказателства, при това в светлината
на доказателствените изводи, следващи от едноспосочните медицински експертни
заключения.
При така установената фактическа обстановка районният съд
правилно е приел от правна страна,
че не са
събрани безспорни и категорични доказателства подсъдимият Д.Г. да е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 152, ал. 2, т.
1 вр. ал. 1 т. 2 НК, а именно на 22.12.2013г за времето от около 4.30 ч. до
около 6.30 ч. в гр. Ямбол , на ул. Милин камък“ №1 вх. А в ап. 13 да се е
съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 18 години – С.И. ***, родена на ***
г., като я принудил към това със сила – блъскане и стискане с ръце, разтваряне
с ръце на краката й и със заплашване, че няма да я пусне и ще я държи в
апартамента десет месеца и никой няма да я намери. По второто повдигнато
обвинение, правилно ЯРС е приел, че не са събрани достатъчно доказателства и за
осъществен от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 150,
ал. 1 вр. чл. 26 ал.1 НК, а именно по същото време и на същото място действайки
в условията на продължавано престъпление, подс. Г. да е извършил действия с цел
да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице
ненавършило 18 годишна възраст – С.И.Д., да е извършил орален и анален секс
чрез употреба на сила - дърпане и блъскане с ръце и със заплашване, че няма да
я пусне и ще я държи в апартамента десет месеца и никой няма да я намери,
поради което и в съответствие с чл. 14 и чл. 304 от НПК подсъдимият е бил
оправдан по двете повдигнати обвинения.
Изпълнителното деяние на
изнасилването винаги включва извършване на съвкупление с пострадалото лице от
женски пол Престъплението в инкриминираната съгласно обвинителния акт форма по
чл. 152, ал. 2 НК е съставно. То се
осъществява с две прояви на дееца - принуда и съвкупление без съгласието на
пострадалата. Принудата е средство, чрез което се сломява съпротивата на
жертвата и се улеснява извършване на съвкуплението. Принудата обаче, освен като
елемент от обективната страна на състава на престъплението, следва да бъде
осъзната целяна и постигната с конкретните действия на дееца, в чието съзнание
е необходимо да има ясна представа, че жертвата не е съгласна с осъществяване
на съвкуплението и именно нейното несъгласие се преодолява от дееца чрез
принудата. Следователно, физическото въздействие върху личността на жертвата
трябва да е насочено към сломяване на съпротивата й, с която тя изразява
нежеланието и противопоставянето за извършване на съвкуплението. Особено важно
е, че при фактическата хипотеза на наличие на вътрешно несъгласие на жертвата,
при което тя не вижда друг изход и се съгласява на съвкупление, това вътрешно
несъгласие също трябва да е обективирано пред дееца, който в отговор на това
несъгласие да упражни принудата, за да бъде установен умисълът за това
престъпление, който винаги е пряк. В противен случай ще отсъства субективната
страна в състава на това престъпление. Деецът трябва да съзнава, че
пострадалата не е съгласна да се съвкупи с него; да съзнава принудителния
характер на съвкуплението чрез употребеното насилие, респ. заплашване и целта
чрез него да сломи съпротивата й и да извърши половия акт.
Въззивната инстанция споделя
изводите, направени от първоинстанционния съд в посока, че след съвкупен анализ на събраните
по делото доказателства по безспорен начин се установява осъществяването на
първия елемент от изпълнетелното деяние, а именно съвкуплението между
подсъдимия и пострадалата, за което не се спори. Що се отнася до втория елемент
- в конкретния случай по делото не се установи подс. Г. да е упражнил такава
принуда, изразяваща се в сила - блъскане и стискане с ръце, разтваряне с ръце
на краката и заплашване - че няма да я пусне и ще я държи в апартамента 10
месеца и никой няма да я намери. Не се доказва и начина, по който пострадалата Д.
е изразила несъгласието си, не се установява и последната да е била силно травматизирана от случилото се.
По отношение на
повдигнатото второ обвинение за ивършено блудство спрямо подсъдимата чрез
принуждаването й да извърши орален и анален секс с подс. Г., следва да се има
предвид, че от показанията на гражданския ищец Д. и обясненията на Г. категорично се установява, че и в този
случай - сексуалния акт в неговите разновидности е осъществен. Не се установява
обаче упражнена принуда, изразяваща се в сила - дърпане и блъскане с ръце и със
заплашване, че няма да я пусне докато не му направи свирка, както и че няма да
я пусне и ще я държи в апартамента десет месеца и никой няма да я намери.
Съгласно разпоредбата на чл. 304 НПК, съдът признава подсъдимото лице за невинно, кагато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от него или че е
извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Окончателният съдебен акт в наказателното производство не
може да почива на предположения и хипотези, на съмнителни и колебливи
заключения досежно осъщественото престъпление, обективните му и субективни
признаци, и неговото авторство. (арг. от Решение № 350 от 17.06.2010 г. по н.д.
№ 318/2010 г. на ВКС).
Когато в производството на единна
линия на сюжетно развитие се очертават компелксен набор от косвени
доказателства и същите изграждат хронологична, последователна и единствена
възможна версия за осъществяване на обстоятелствата по делото може да се
формира извод за осъществяване на инкриминираното деяние. В настоящото
производство такава косвена верига от даказателства липсва. Липсват и
еднопосочни и непротиворечиви преки
доказателства, а когато въпреки усилията и след изчерпването на всички
процесуални средства, съмнението дали подсъдимият е извършил престъплението не
се премахне, подсъдимият следва да се признае за невинен и да се оправдае не
защото съмнението се тълкува в негова полза, а защото обвинението не е доказано
несъмнено. (арг. от Решение № 299 от 16.V.1975 г. по н. д. № 269/75 г. на ВС).
При този извод е безпредметно обсъждането
на субективната страна на твърдяното посегателство.
При този изход на делото ЯРС
правилно е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените граждански
искове срещу подсъдимия за неимуществени вреди в общ размер на 45 000 лв. Вярно
е, че присъдата не е обжалвана в гражданската й част и че прокурорът не
разполага с процесуална, а и материалноправна легитимация да поддържа
претенцията за неимуществени вреди. Въпреки това въззивният съд в рамките на
служебната си проверка за наличие на престъпно посегателство на собствено
основание изследва въпроса за наличността на предпоставките от фактическия
състав на непозволеното увреждане от чл. 45, ЗЗД (арг. от Решение №312 от
23.07.2013 г. по кнд №216 от 2013 г. на ВКС). В случая както вече бе изяснено,
непроменен остава извода за липса на извършено от подс. Г. противоправно деяние,
описано в обвинителния акт, поради което и не са налице основанията за
уважаване на гражданските искове.
При горния изход на делото,
правилно съдът се е произнесъл по отношение разноските по делото, които поради
оправдаването на подсъдимия Г. остават за сметка на държавата.
Водим от горното, Ямболски
окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖАДАВА Присъда № 36/18.03.2019 г., постановена по НОХД № 7/2018
г. по описа на Районен съд Ямбол
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.