Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 10.06.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети юни две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
РАДОСТ
БОШНАКОВА
Разгледа докладваното от
съдия Елица Йорданова в. гр. д. № 6174 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е
образувано по реда на чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК, по жалба, вх. рег. № 20508/ 18.04.2019 г.,
подадена от длъжника „Ч.Е.Б.“ АД със седалище и адрес на управление ***, „БенчМарк Бизнес Център“, чрез процесуалния му представител,
против разпореждане от 08.04.2019 г. на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ, по изп. д. № 20198380401331, с което е било оставено без
уважение искането за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на взискателя, тъй като
същото е в минималните, предвидени в чл. 10 т. 1 и 2, вр.
чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, размери. Съобразно изложените в жалбата оплаквания,
адвокатското възнаграждение било прекомерно, тъй като субсумирало
в себе си възнаграждение както за образуване на изпълнителното дело, така и за
процесуално представителство по него. От доказателствата по делото било видно,
че единственото процесуално действие на пълномощника на взискателя
било депозирането на молба за образуване на изпълнителното производство, поради
което адвокатското възнаграждение следвало да бъде намалено до минималния
предвиден за образуване на изпълнително дело хонорар от 200 лв. Не били представени
доказателства възнаграждението да е платено, поради което въззивният
съд следвало да отмени разпореждането на съдебния изпълнител и да намали поради
прекомерност адвокатския хонорар със сумата от 220 лв.
По реда на чл. 436 ал. 2
от ГПК взискателят И.К.Р.не е депозирал писмено
възражение.
От приложените мотиви на
ЧСИ с рег.№ 851 на КЧСИ е видно, че намира жалбата за процесуално допустима, но
неоснователна.
Препис от атакуваното
разпореждане е било връчено на длъжника чрез процесуалния му представител на
09.04.2019 г. Жалбата е подадена на 15.04.2019 г., видно от пощенското клеймо
на плика, с който е изпратена, попада в срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК,
изхождаща от процесуално легитимирано лице и насочена срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебен изпълнител, поради което е процесуално допустима.
Относно основателността
и Градският съд намира следното:
Изп. д. № 20198380401331 по
описа на ЧСИ М. Б.е образувано по молба от процесуалния представител на И.К.Р.от
гр. София, ж. к. „*****, с ЕГН **********, и приложен изпълнителен лист от
21.03.2019 г., издаден по гр. д. № 63353/ 2015 г. на СРС, І ГО, 50 – и състав. В
молбата се съдържа искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по изп. производство в размер на 420 лв., както и сторените
разноски. Съдържа се искане за изпращане на покана за доброволно изпълнение и
пристъпване към принудително изпълнение. Към молбата е приложено пълномощно и
договор за правна защита и съдействие, в което е посочено, че е договорено
възнаграждение в размер на 420 лв., платено по банков път. На 03.04.2019 г.
съдебният изпълнител изпратил на длъжника покана за доброволно изпълнение, в
която посочил, че дължи 420 лв. разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя и 231. 50 лв. такси по т. 26 от Тарифата към
ЗЧСИ.
На 08.04.2019 г.
длъжникът „Ч.Е.Б.“ АД, чрез процесуалния си представител, е депозирал
възражение против определените с поканата за доброволно изпълнение разноски за всискателя, като е наведено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Настоява се за намаляването му до размера на
дължимото такова за образуване на изпълнителното производство.
От извършената справка,
изх. № 59331/ 04.06.2019 г. на ЧСИ Н. Б.става ясно, че сумата по изпълнителния
лист от 21.03.2019 г., в размер на 2 472. 20 лв. е платена на 17.05.2019
г., изтеглена от сметката на длъжника „Ч.Е.Б.“ АД в резултат на наложения от
съдебния изпълнител запор.
При така изложените
фактически данни Софийски градски съд достига до следните правни изводи:
Разпоредбите на чл. 10
т. 1 и т 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения предвижда, че за процесуално представителство, защита и
съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е: за образуване
на изпълнително дело - 200 лв. и за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания над 1000 лв. – 1/2 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7.
От представеното пълномощно,
с което взискателят е упълномощил адвокат и
представената фактура, се установява, че последният е упълномощен да извършва всички
процесуални действия по образуване и водене на изпълнително производство срещу „Ч.Б.Е.“
АД. Във фактурата е конкретизирано, че сумата от 420 лв. за платеното
адвокатско възнаграждение включва в себе си 200 лв. за образуване и 150 лв. за
водене на изпълнителното производство.
От ангажираните по
делото доказателства е видно, че длъжникът не е платил в срока за доброволно
изпълнение. Следователно на взискателя се дължат
разноски за адвокатско възнаграждение съгласно чл. 10 т. 1 от Наредба № 1/
09.07.2004 г., в размер на 200 лв., за образуване на изпълнително производство
и 150 лв. за неговото водене и съгласно чл. 10 т. 2, вр.
чл. 7 ал. 2 от същата наредба.
В този смисъл жалбата е неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на
основание чл. 437 от ГПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
от 08.04.2019 г. на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ, по изп.
д. № 20198380401331, с което е оставено без уважение искането на процесуалния
представител на длъжника „Ч.Е.Б.“ АД със седалище и адрес на управление ***, „БенчМарк Бизнес Център“, за намаляване размера на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.