№ 14
гр. Ямбол , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание
на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова
Люцканова
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20212300500080 по описа за 2021 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на Община Стралджа чрез
пълномощника адв.К., АК-Ямбол против решение № 260066/10.02.2021 г., постановено по
гр.д.№ 1703/2020 г. по описа на РС Ямбол, с което съдът:
УВАЖАВА предявеният от КР. П. Р., ЕГН ********** от гр.Ямбол, ул."Независима
България" бл.21, ап.12 със съдебен адрес: гр.Ямбол, ул."Бузлуджа" №15, ет.2, офис №11 -
адв.М.Б. от АК-Ямбол иск по 357, ал.1 от КТ , вр. с чл.187, ал.1,т.1 от КТ, вр. с чл.188, т.2 от
КТ против Община Стралджа, като отменя заповед № 651/10.07.2020 г. на Кмета на Община
Стралджа, като незаконосъобразна и осъжда Общината да заплати разноски на Р..
Иска се отмяна на този акт и отхвърляне на предявения иск като бъде оставена в сила
заповедта, с която на Р. е наложено дисциплинарно наказание. Счита се, че съдът е
постановил неправилно решение в нарушение на материалния и процесуален закон.
Неправилни са изводите на съда, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
незаконосъобразна поради това, че в нея липсвало конкретно деяние, липсвало пълно
описание на фактите, липсвали признаци от обективна и субективна страна на нарушението.
Напротив заповедта е мотивирана от работодателя в съответствие на закона и ищцата е
наказана, тъй като е нарушила трудовата дисциплина като е допуснала злоупотреба с
доверието и уронване доброто име на община Стралджа. От събраните доказателства се
установява наличието на вина на ищцата, която се държала високомерно, не е съдействала
на клиенти и е предизвикала скандал с тях като и извикала друг служител да свърши
нейната работа. Неправилен е извода на съда и относно това, че това поведение на Р. не
1
можело да се квалифицира като злоупотреба с доверието и уронване доброто име на
работодателя – събрани са гласни доказателства, установяващи това. Установено е също, че
са били налице и предходни оплаквания на граждани от поведението Р., които нарушения не
са били санкционирани от работодателя, но тя не е оценила неговата благосклонност и не е
коригирала служебното си поведение.
В законоустановения срок въззиваемата Р., ищца по делото е депозирала отговор на
въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от районния съд
решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде оставено в сила.
Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в
исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства
като направените изводи са изцяло въз основа на тях и са правилни.
Въззивникът, редовно призован за съдебно заседание не изпраща представител.
Въззиваемата, редовно призована не се явява в съдебно заседание, а чрез
пълномощника си поддържа становището, съгласно депозирания отговор на въззивната
жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Пред ЯРС е предявен иск от КР. П. Р. против Община Стралджа да бъде отменено
наложеното й със заповед № 651/10.07.2020 г. на кмета на Община Стралджа
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение" за извършено дисциплинарно
нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 8, пр. 1 от КТ. Твърди се, че заповедта е издадена в разрез с
действителното фактическо положение, случило се на 07.07.2020 г. в информационния
център на Община Стралджа. Ищцата професионално и точно е изпълнила задълженията си,
като е предоставила на М.Н. и майка й съответното искане за издаване на удостоверение за
наследници и им е обяснила, какво точно трябва да посочат като данни в него, както и че не
е нейно задължение да налучква за кое точно лице се иска издаване на удостоверението, тъй
като М.Н. и майка й са посочили единствено три имена и вероятна година, в която лицето е
починало. Ищцата професионално, учтиво и дори в повече от вмененото й като задължения
е оказала съдействие на М.Н. и майка й, въпреки тяхната пълна неинформираност и
неподготвеност за издаване на исканото удостоверение. Посочено е още, че процесната
заповед № 651/10.07.2020 г. на кмета на Община Стралджа е издадена в нарушение на чл.
195, ал. 1 от КТ, тъй като същата реално не съдържа никакви мотиви. Липсва какъвто и да е
анализ и/или посочване на конкретни факти, въз основа на които да бъде изведена волята на
работодателя за приемане, че е извършено конкретно дисциплинарно нарушение и
основанията, въз основа на които е определено, че наказанието „предупреждение за
уволнение" съответства и е подходящо за конкретния случай. В заповедта липсва описание
на конкретно нарушение на трудовата дисциплина (както обективно, така и субективно). По
2
този начин не става ясно за какво конкретно нарушение на трудовата дисциплина е
наложено дисциплинарното наказание, което нарушава правото на защита на ищцата. Не е
посочено кога е извършено твърдяното (неконкретно посочено) нарушение на трудовата
дисциплина. Единствено е посочена дата 08.07.2020 г., но не е конкретизирано час или част
от деня. В заповедта е посочено цифрово, че е извършено нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 8,
пр. 1 от КТ - злоупотреба с доверие, а писмено са посочени две нарушения - злоупотреба с
доверие и уронване доброто име на Община Стралджа. Налице е несъответствие между
цифрово и текстово квалифициране на нарушението. Твърдяното в оплакването от ищцата
нейно държание не съответства на дисциплинарното нарушение, посочено в заповедта по
чл. 187, ал. 1, т. 8, пр. 1 -злоупотреба с доверие.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответника Общиа Стралджа е депозиран писмен
отговор, с който оспорва изцяло иска като неоснователен. Счита се, че издадената заповед е
законосъобразна, а наложеното с нея наказание-справедливо. Атакуваната заповед е
издадена от компетентен орган и в съответствие с изискваният на чл.195, ал.1 от КТ. В
същата са изрично посочени нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага. Заповедта за дисциплинарно наказание е
връчена срещу подпис на работника, като е отбелязана датата на връчването. Спазена е и
процедурата по издаването й, като в съответствие с разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ от
работника са изискани писмени обяснения с нарочна заповед на работодателя. Твърди се, че
изложената в исковата молба фактическа обстановка не отговаря на действителната такава,
която е подробно описана в докладна записка на Секретаря на община Стралджа-пряк
ръководител на служителката. С поведението си ищцата е извършила злоупотреба с
доверието и уронване на доброто име на работодателя, като съгласно съдебната практика
двете нарушения могат да се съвместят в едно деяние. Наказанието е било наложено, тъй
като преди това са били налице множество оплаквания на граждани от Р. по същия повод, а
именно некоректно и грубо отношение на служителката при изпълнение на служебните й
задължения и обслужване на клиенти на общината, поради което е наложено второто по
тежест наказание, предвидено в закона. Иска се издадената заповед да не бъде отменяна, тъй
като е законосъобразна, а наложеното с нея наказание е правилно и справедливо.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира
въззивната жалба за неоснователна.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.
3
Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във
вр. с чл.235 от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния
съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В отговор на
доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за
необходимо да изложи следното:
Не се спори между страните, че са били в трудови правоотношение като съгласно
допълнително споразумение от 28.02.2017 г. ищцата К.П. същата работи при ответната
община на длъжност „специалист“ в „Общинска администрация“ - дофинансиране отдел
„Адимистративно, правно и информационно обслужване". Установено, че на официалния
сайт на Община Стралджа е постъпил имейл от М.Н. № АПИО-2079/08.07.2020 г. с текст
"Грубо отношение, липса на съдействие по проблема, както и подигравателно отношение
към нашата неинформираност от служителката К.Р. в отдел Административно правно
обслужване". Във връзка с този сигнал работодателят е поискал от КР. П. Р. да даде писмени
обяснения за причините и обстоятелствата, при които е извършила описаните от
жалбоподателя поведение и липса на съдействие за решаване на проблема. Р. е представила
писмените обяснения на ищцата, след което със заповед № 651/10.07.2020 г. на кмета на
Община Стралджа на основание чл.195, ал.1 от КТ, във връзка с чл.188, т.2 и чл.187, т.8,
пр.1 от КТ и дадени писмени обяснения на лицето по чл.193, ал.1 от КТ й е наложено
наказание „предупреждение за уволнение" - по чл.188,т.2 от КТ. В мотивите на заповедта е
посочено, че дисциплинарното наказание е наложено за това, че на 08.07.2020 г. Р.
извършила нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.8, пр.1 от КТ
като при изпълнение на служебните си задължения чрез поведението си при обслужване на
граждани в Центъра за информация и услуги на гражданите е допуснала злоупотреба с
доверието и уронване на доброто име на Община Стралджа. Заповедта е била връчена на
10.07.2020 г. лично.
Предявеният иск, както е квалифициран и от ЯРС е с правно основание чл. 357 ал.1 от
КТ вр. с чл.187 ал.1 т.1 от КТ, вр. с чл.188 т.2 от КТ за отмяна на дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение". В тежест на работодателя е да докаже законността на
наложеното на ищцата с атакуваната заповед дисциплинарно наказание, а това не е сторено.
Съгласно чл.195 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена
заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законния текст, въз основа на който се налага. В случая в изложените от работодателя
мотиви в заповедта не е посочено конкретното извършено от служителя деяние - действие
или бездействие, с което наказаната е допуснала злоупотреба с доверието и уронване на
доброто име на община Стралджа. Липсва пълно описание на фактите, индивидуализиращи
конкретното нарушение на трудовата дисциплина като работодателят не е посочил в какво
се изразява нарушението с индивидуализиращите го като акт на конкретно поведение
признаци от обективна и субективна страна. Задължението на работодателя да мотивира
заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на изискването за
4
еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността
наказаният работник или служител да се защити ефективно. Когато изложените в заповедта
мотиви не са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта не е мотивирана
по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ. Обосновката на работодателя за конкретните факти, поради
които е издадена заповедта за уволнение може да бъде формулирана и в друг документ, към
който препраща заповедта и който е бил известен на работника или служителя - решение №
102/12.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5501/2013 г., IV г.о. Липсват такива данни в
атакуваната заповед, а именно със същата работодателят да препраща към друг документ, в
който да са изложени конкретните обстоятелства около извършеното от ищцата деяние.
Предвид изложеното въззивния съд споделя изводите на първоинстанционния съд за
това, че процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание не е мотивирана от
работодателя и счита, че това обстоятелство е достатъчно, за да бъде прието, че заповедта е
незаконосъобразна и не обсъжда останалите съображения, изложени в исковата молба, както
и събраните в тяхна подкрепа доказателства. С оглед на това постановеното решение от
районния съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въпреки този изход на делото искането на въззиваемата К.Р. да й бъдат присъдени
направените пред настоящата инстанция разноски, е неоснователно, тъй като няма данни
разноски да са сторени от нея пред въззивния съд.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260066/10.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 1703/2020 г.
по описа на ЯРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5