РЕШЕНИЕ
гр. София, 13.01.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен
състав, в публичното заседание на осемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
СТОЙЧО ПОПОВ
при
секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Стойчо Попов ГД
№ 15 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20250688 от 12.11.2020 г., постановено по
ГД № 50472 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд (СРС), II ГО, 71 с-в е отхвърлен предявеният от „Г.“ ЕООД срещу „З.
„А.Б.““ АД осъдителен иск с правно основание по чл. 405, ал. 1 от КЗ, вр. с чл.
108, ал. 1, т. 1 от КЗ за сумата от 1021,61 лв., представляващо обезщетение за
имуществени вреди, дължимо по договор за имуществено застраховане „Каско“ с
клауза „Пълно Каско“ на лека автомобил „Тойота Ярис“ с ДК № *******за застрахователно
събитие – нанесени увреждания в предната част на автомобила, докато е бил
паркиран, в резултат на други физически тела или действия на трети лица,
установени на 26.07.2019 г., ведно със законната лихва за забава от датата на
предявяване на иска до окончателното плащане. С обжалваното решение СРС се е
произнесъл и по дължимостта на разноските на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
съразмерно с отхвърлената част на иска.
Решението на СРС е обжалвано от ищеца „Г.“ ЕООД. Въззивникът
поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, постановено при
нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се доводи за
неправилност извода на първоинстанционния съд, че вредите по процесното МПС са
настъпили от непокрит риск. Ето защо отправя искане до Софийски градски съд
като въззивна инстанция за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на
исковата претенция в цялост. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна „З. „А.Б.““ АД, с който се изразява
становище за нейната неоснователност, респективно за правилност на обжалвания
съдебен акт по съображения, подробно изложени в отговора. В тази връзка моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е
подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на
първоинстанционния съд, от процесуално леги-тимирано лице и при наличието на
правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е основателна,
респективно обжалваното решение е неправилно, по следните съображения:
По делото е приет като писмено доказателство
застрахователен договор във формата на застрахователна полица, лизингова полица
№ 19-0300/300/0006950 за сключен на 21.05.2019 г. договор за имуществена
застраховка „Каско“ с включена клауза Пълно Каско, със срок на действие от 12:00
часа на 21.05.2019 г. до 24:00 часа на 20.05.2021 г., между „З. „А.Б.““ АД като
застраховател, „ОББ И.“ ЕАД като собственик (лизингодател) и „Г.“ ЕООД (лизингополучател),
с предмет лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“, рама № VNKKL3D300A316182.
От представените общи условия (ОУ) за застраховане на
сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства, приложими към
цитирания по-горе договор за имуществена застраховка, се установява следното. Съгласно
т. 6.2. от ОУ рискова клауза „Пълно Каско“ допълнително може да се комбинира с клауза
„Щети на външни детайли на ППС, нанесени от безстопанствени животни“. По арг.
от т. 7 от ОУ рискова клауза „Пълно Каско“ покрива следните рискове: пожар и
природни бедствия; ПТП; сблъсък с и/или удар с други физически тела (в
случаите, когато това не е ПТП); злоумишлени действия на трети лица (вандализъм);
кражба и грабеж на цялото ППС. От т. 6 и т. 14 от ОУ се установява, че клауза
„Щети на външни детайли на ППС, нанесени от безстопанствени животни“ е
допълнителна, следва да се уговори изрично и за нея се дължи допълнителна
премия, като в разглеждания случай няма данни да е постигната такава договорка,
а и относно това обстоятелство страните не спорят.
Представено е уведомление за щети по МПС, съгласно
което на 26.07.2019 г. към 12:00 часа на паркинг в гр. София, район „Връбница“,
ж. к. „Обеля“ по процесния автомобил е установена щета по предна броня, фарове
и преден десен калник. Увредени детайли: броня – облицовка – пр., фар – блок
комбинирани светлини – пр. л., калник – пр. д., фар – блок комбинирани светлини
– пр. д. Дата на уведомяване на ответното застрахователно дружество – към 13:39
часа на 26.07.2019 г.
Представен е опис на щета 0300/19/727/505962 от
ответното дружество относно щетите по процесното МПС, в който е отразено, че
посочените по-горе детайли са непризнати.
По делото е представен договор за финансов лизинг,
сключен на 16.05.2019 г. между „ОББ И.“ ЕАД като собственик (лизингодател), „Г.“
ЕООД (лизингополучател) и К.Н.Ф.като солидарен длъжник, с предмет лизингова вещ
– процесното МПС. Към него е представена и гаранционна карта.
Представена е фактура № **********/23.08.2019 г.,
издадена от „ТМ – А.“ ЕООД, съгласно която стойността на ремонта на процесното
МПС е в размер на 1021,61 лв. с вкл. ДДС.
С представеното уведомително писмо от 02.08.2019 г. ответното
застрахователно дружество е уведомило „ОББ И.“ ЕАД, с копие до „Г.“ ЕООД, че отказва
изплащане на застрахователно обезщетение с аргумент, че е налице непокрит риск
– щетите по процесното МПС са нанесени от безстопанствени кучета. Това становище
е потвърдено и с писмо от 12.08.2019 г.
По делото е представен снимков материал на процесното
МПС на магнитен носител (компакт диск) за визуализиране на щетите, както и
фотоснимки след извършения ремонт.
От заключението на назначената по делото съдебна
автотехническа експертиза (САТЕ), което настоящият въззивен състав кредитира
като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се
установява следното. Уврежданията на предна броня представляват хоризонтални
или коси задирания, които могат да бъдат получени от въздействието на твърд и
остър предмет върху детайла или зъби на животно/ животни. Увреждането на преден
десен калник представлява много лека деформация на детайла, която може да бъде
получена от вертикално въздействие на твърд предмет или зъби на животно/
животни. Уврежданията на ляв и десен фар като вид и характер могат да бъдат
получени от въздействие на твърд и остър предмет върху тях или издраскване от
нокти на животно/ животни. Стойността за възстановяване на автомобила е в
размер на 1021,61 лв. с вкл. ДДС. Вещото лице е посочило, че констатираните по
процесното МПС увреждания е възможно да бъдат получени от зъби и нокти на
животно (безстопанствени кучета). В такива случаи върху външната повърхност на
детайлите на МПС остават ясно различими следи.
В проведеното на 28.10.2020 г. открито съдебно
заседание вещото лице е пояснило, че няма как да се отговори с категоричност на
въпроса точно по кой от двата механизма, посочени в САТЕ, са настъпили
уврежданията по процесното МПС, в случая вредите не могат да се получат от
друго МПС. Ако вредите са вследствие на съприкосновение с друг твърд предмет, а
не със зъби, то не са получени от няколко удара. Следите са разположени
сравнително ниско и не отговарят на увреждане, което може да причини човек в
изправено положение, човекът следва да е бил наведен. При удар би следвало да
се активира алармената система на МПС, а при надиране е възможно да не се
задейства. Позовавайки се на опита си и вземайки предвид характера на щетите и
областта, в която са нанесени, вещото лице посочва, че е напълно възможно
вредите да са причинени от куче. Няма категорични данни за човешка намеса,
поради което експертът е възприел като възможни и двата описани в САТЕ механизма.
Вещото лице уточнява, че може да са били всякакви кучета, а не само безстопанствени.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни
основания. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи, като може да при-ложи и императивна норма в
хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът служебно трябва да даде и правна квалификация
на исковете.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни правни
норми. Поради това, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в
рамките на доводите, изложени във въззивната жалба, от които е ограничен
съгласно разпоредбата на чл. 269, предл. 2 от ГПК, като в останалата част може
да препрати към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 от ГПК.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 405, ал. 1
от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 от КЗ при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от
срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5.
От посочената разпоредба следва, че за основателността
на претенцията е необходимо по делото да се установи кумулативното наличие на
следните предпоставки (юридически факти), а именно: 1. съществуване на валидно
застрахователно правоотношение между ищеца и ответника по имуществена
застраховка „Каско“; 2. в срока на застрахователно покритие да е настъпило
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; 3. причинна
връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди; 4. размер на
вредите. В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи
наличието на тези факти. В тежест на ответника е да установи правоизключващите
си възражения, в това число наличието на непокрит риск и положителния факт на
плащането.
Настоящият въззивен състав намира, че предпоставките,
обуславящи основателността на предявения иск, са установени по делото.
По делото е безспорно, а и от събраните доказателства
се установява следното: между ответника и ищеца (като лизингополучател) е
сключен застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско“, с включена
клауза „Пълно Каско“, за лизингувана вещ – процесния автомобил, застраховано
лице – „ОББ И.“ ЕАД (собственик и лизингодател), за срок от 12:00 часа на
21.05.2019 г. до 24:00 часа на 20.05.2021 г.
По делото спорни са въпросите относно механизма, по
който са получени уврежданията на процесния лек автомобил, както и дали е
налице покрит застрахователен риск. Касателно останалите релевантни за делото факти
страните не спорят, а и същите се установяват от приобщения по делото
доказателствен материал.
В тежест на ответното застрахователно дружество е било
да установи правоизключващите си възражения и то при условията на пълно и
главно доказване. С доклада по чл. 146 от ГПК първоинстанционният съд е дал
указания в тази насока. В разглеждания случай застрахователят е отказал плащане
на застрахователно обезщетение поради наличието на непокрит риск съгласно чл.
14 от ОУ – „Щети на външни детайли на ППС, нанесени от безстопанствени
животни“, в разглеждания случай – безстопанствени кучета. Т. е. за да се
освободи от отговорността да заплати претендираното застрахователно обезщетение
в случая, застрахователят е следвало да установи наличието на две кумулативни
предпоставки (юридически факти), а именно: 1. че щетите по процесното МПС са
нанесени от животни (кучета); и 2. че тези животни са безстопанствени. По
делото липсват доказателства, от които да се установява по безспорен начин, че
уврежданията са нанесени именно от куче. В заключението на назначената по
делото САТЕ е посочено, че това е само един от възможните, вероятните механизми
на увреждане, но не и че със сигурност оставените следи са именно от зъби и/или
нокти на куче. На следващо място, дори и да се приеме хипотетично, че щетите по
процесното МПС са нанесени от въздействието на зъби и/или нокти на животно (куче),
за да бъде отхвърлена исковата претенция на твърдяното от ответника основание –
наличие на сочения от него непокрит риск, следва да бъде установена и втората кумулативна
предпоставка – животното да е безстопанствено. Относно това обстоятелство обаче
по делото не са ангажирани никакви доказателства от страна на ответника, чиято
е била и тежестта за установяването му.
Съдът е длъжен да изгради фактически изводи относно
всички релевантни за спора обстоятелства, дори доказателствата по делото да не
са достатъчни, като приложи правилата за последиците от разпределението на
доказателствената тежест в гражданския процес (така Решение № 1985 от
17.10.2005 г. на ВКС по гр. д. № 1075/2005 г., IV г. o.). В случая
доказателствената тежест за неустановените правнорелеванти факти се носи от
ответника, предвид което нему следва да се възложат и неблагоприятните
последици от тяхното неустановяване.
Относно размера на стойността, необходима за
възстановяване на процесния автомобил, във въззивното производство страните не
спорят, а и това обстоятелство се установи от заключението на САТЕ. Следва да
се има предвид, че ищецът е необходимо единствено да твърди, че ответникът не е
платил, а установяването положителния факт на плащането е в тежест на
ответника. Последният нито твърди, нито е ангажирал доказателства, че е изпълнил
задължението си да заплати претендираните суми.
С оглед на горното предявеният иск се явява установен
както по основание, така и по размер.
Доколкото крайните изводите на въззивния съд не
съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
отменено изцяло.
По отношение
на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК право на разноски има единствено въззивникът и ищец в
производството пред първата инстанция. Същият претендира и доказва следните разноски:
за исковото производство в общ размер на 500,00 лв., от които 300,00 лв. за
адвокатско възнаграждение, 50,00 лв. за държавна такса и 150,00 лв. за депозит
за вещо лице; за въззивното производство в общ размер на 25,00 лв. за държавна
такса, които следва да се присъдят на ищеца в пълен размер предвид изхода на
делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно
разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ГПК, доколкото цената на
предявените искове е под 20000,00 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 20250688 от 12.11.2020 г.,
постановено по ГД № 50472 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, II ГО,
71 с-в, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „А.Б.““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** на основание по чл. 405, ал. 1 от КЗ да заплати на „Г.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 1021,61 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, дължимо съгласно лизингова
полица № 19-0300/300/0006950 за сключен на 21.05.2019 г. договор за имуществена
застраховка „Каско“ с включена клауза „Пълно Каско“ на лек автомобил марка
„Тойота“, модел „Ярис“, рама № VNKKL3D300A316182, с рег. № *******за
застрахователно събитие – нанесени увреждания в предната част на автомобила,
докато е бил паркиран, в резултат на други физически тела или действия на трети
лица, установени на 26.07.2019 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска – 30.08.2019 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА З. „А.Б.““
АД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на „Г.“ ЕООД,
ЕИК ********* сумата от 500,00 лв. за разноски в производството пред първата инстанция и 25,00 лв.
за разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.