МОТИВИ към присъда № 2/ 26.01.2016г, постановена по нохд № 133 по   описа за 2015г  на ТОС

 Подсъдимата Б.Г. е предадена на съд по обвинение за престъпление по чл. 343 ал.1 б.“в“  във връзка  с  чл.342 ал.1 от НК,  във връзка с чл.20 ал.1  и чл.16 ал.1 т. 2 от ЗДвП, за това, че :  на 25.10.2014г  на ГП  І-4  в района на с.Презвитер Козма, община Омуртаг, при управление  на л.а. „Мерцедес“  с рег № Р 2885  АН  нарушила правилата за движение по чл 20 ал.1  и по чл. 16 ал.1 т 2 от ЗДвП– не упражнила непрекъснат контрол  върху превозното средство, което управлявала  и навлязла в крайна лява лента за движение, като  по непредпазливост причинила смъртта на Лиляна  Петкова Кръстева от гр.Силистра. В с.з,  по реда на чл.287 ал.1 от НПК прокурорът предяви ново обвинение срещу подс.Г.,състоящо се във фактическо разширяване на вменените й нарушения по ЗДвП, чрез включване  и  на  нарушение по чл. 20 ал.2 от ЗДвП, което съдът допусна с определение и делото продължи по  измененото обвинение срещу подсъдимата, а именно,за  това че : на  25.10.2014г,  на ГП І - 4 ,  в района на с.Презвитер Козма, община Омуртаг, при управлението на л.а. „Мерцедес“ с рег № Р 2885 АН, нарушила правилата за движение по чл. 20 ал.2 , чл.20 ал.1  и чл.16 ал.1 т 2 от  ЗДвП  - движела се с несъобразена с атмосферните условия, състоянието на пътя състоянието на пътното превозно средство и способностите си на водач  скорост, не упражнила непрекъснат контрол върху управлявания от нея автомобил и навлязла в крайна лява лента за движение, вследствие на което по непредпазливост причинила смъртта на  Лиляна Петкова  Кръстева  от гр.Силистра - престъпление по  чл.343  ал. І   б.“в“  във вр с чл.342  ал.1 от НК.

Разпитана  на досъдебното производство, подсъдимата е дала обяснения  и депозира такива в съдебното следствие по първоначалното обвинение. При  изменение на обвинението, подс. Г., изрази  становище за подкрепа на  вече дадените  обяснения, без  промяна и без  допълнение към тях.

Защитата – адвокат С. *** и  адвокат  А. *** застъпват тезата за невиновност и пледират за оправдателна присъда.Алтернативно, адв.А. застъпва позиция за приложение на чл.343а от НК .  

Представителят на Окръжна прокуратура поддържа обвинението. Пледира за наказание лишаване от свобода, определено при  наличие на  смекчаващи и отсъствие на отегчаващи обстоятелства, което  да бъде отложено  с изпитателен срок, както и  лишаване от правоуправление за  определен срок .

Повереникът на частните обвинители  В.К. и П.К. - адвокат Ж. ***, се придържа към искането на представителя на държавното обвинение и го подкрепя.Прави искане за присъждане на направените разноски.

В последната си  дума  подс.Г.  изразява  съжаление за  смъртта на починалата, но считайки, че  няма принос за резултата, желае  бъде оправдана.   

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното :

Подсъдимата Г. притежава свидетелство за правоуправление от 1984г, категории“А, В и М”. Дружеството „Полисан „ АД гр.Русе, в което съдружник и управител бил Людмил Вълков- съпруг на подс.Г./ вж л. 97 от т ІІ/,  притежавало  л.а  „Мерцедес“  ГЛК 220, ЦДИ 4, МАТИК,  с рег  № Р 2885 АН. Като правоспособен водач, подсъдимата в последните близо  4 години/ преди процесния случай/ежедневно управлявала посочения  автомобил Мерцедес/ вж обясненията й л. 89 от нохд/ . За целта  разполагала и с надлежно заверено пълномощно  / л.34 от т. ІІ/ .  На 16.10.2014г, подсъдимата, заедно със  свидетелките Е.П. и Ц.Г. – нейни колежки , потеглили  от гр.Русе  за гр. Павел Баня  на десетдневна почивка. Пътуването извършили с лекият автомобил „Мерцедес“ с рег № Р2885АН, управляван от подсъдимата. Автомобилът, както се посочи,  бил служебен,  поради което и  поддържането на изрядното му техническо състояние  било ангажимент на  „назначени за тази цел лица“ –подс. Г. /л.89  от нохд /. При  тръгването  от гр.Русе-  на 16.10.2014г, л.а.  Мерцедес бил  оборудван с летни гуми ,  като  предните  били  с дълбочина на грайфера  около 5 мм  и износване около 50% , а   задните били  с дълбочина 2мм  и „износени до ограничителя „ – оглед на в.д - л. 70 от т  ІІ от д.п./ , което  обстоятелство било известно на подсъдимата/ вж л.  88 от нохд/. След приключване на престоя в гр.Павел Баня, на 25.10.2014г, преди   обяд  трите тръгнали обратно за гр.Русе, отново с управлявания от подсъдимата л.а. Мерцедес. Още при тръгването от гр.Павел Баня, подс.Г. чула по радиото  за  предстоящо влошаване на синоптичната обстановка. С оглед посоката на студения фронт, за по-безопасно решила да мине  не през прохода Шипка, а през Гурково- Твърдица- Елена. До гр.Гурково полицейски патрул  ги уведомил, че пътя не е разчистван и не се препоръчва за преминаване, поради което продължили на юг и  стигнали до  „Петолъчката“, с намерение да преминат през Котленския проход. Приближавайки гр.Котел започнал валеж- първоначално дъжд, който постепенно преминал в мокър сняг. От Котел  до гр.Омуртаг метеорологичната обстановка била много лоша,  като пътното платно било заснежено и  непочистено. Около и  малко  след 17ч , преминали  гр. Омуртаг и продължили към гр.Търговище. Пътното платно било мокро, като продължавал да вали дъжд, примесен със сняг. След с.Презвитер Козма   релефът на пътя  се променил, като след кратък равен участък,  преминавал в спускане с наклон 5.2 %. / п-л за оглед  - л. 57, т ІІ от д.п./ . В прав участък от пътя, след завой, представляваш платно с три ленти – една за подсъдимата /широка 3.80м/ и две  за насрещно движещите се МПС /средна, с ширина 3 метра и най-лява с ширина 4 метра/, отделени от  лентата а движение на подсъдимата с непрекъсната линия / п-л за оглед л. 57-58 от т.ІІ от д.п./, подс.Г. управлявала„Мерцедес“,оборудван със 7 степенна  автоматична скоростна кутия  /вж л. 83 от т ІІ от д.п./,  със скорост около 72км/ч / т.1 от заключението на повторната тройна АТЕ- л. 260 от нохд/  и в „автоматичен режим“ –вж в.л. К./ л. 315 от нохд/. Приближавайки мястото на произшествието/ км 213 от ГП  І-4 София Варна/, представляващо  участък  с наклон  5.2% , поради движението  с  посочената  скорост от  около 72 км/ч,  по мокър асфалт, с 2-3 см киша, с нехомогенна настилка -в.л  К.-/л. 292  от нохд/ , п-л за оглед / л.10 от т І от д.п , вж и  сн № 3 от фотоалбума към него/, вследствие тази скорост, която била несъобразена  с атмосферните и пътни условия, както и със състоянието на гумите :летни, с изтрити  грайфери и непригодени за тези условия – като цяло „технически неизправни“: в.л.К./ л. 314 от нохд/  автомобилът на подсъдимата поднесъл наляво  и  започнал да се плъзга към насрещните ленти извършвайки в същото време   описаното в заключението на повторната тройна АТЕ / л. 258-259 от нохд/ движение : „при постепенна промяна на  ъгъла на надлъжната ос на автомобила спрямо платното“. След плъзгането подсъдимата завила волана надясно за да изправи движението и задържи автомобила в своята лента, но поради несвоевременната реакция /изискващо плавно, много адекватно корегиране на волана, докато занасянето е „леко“ –в.л К. /л.314 от нохд/, при тази скорост, хлъзгавата пътна настилка  и  гуми, които “които не са били предназначени за движение в зимни условия“- повторната тройна АТЕ /  л.259 от нохд/ и при изключителната „ разлика  в коефициентите на  сцепление на  четирите колела“ - в.л К. /л.312 от нохд/“, не съумяла да изправи автомобила,т.к било„ вече невъзможно“-в.л. К. /л.314 от нохд/. Поради това и автомобилът не реагирал на завъртането на волана, а продължил да се плъзга, като едновременно извършвал  „сложното движение, състоящо се от транслация и ротация“ –повторната тройна АТЕ /л 236 от нохд/  към насрещното  двулентово платно .

В същото време, праволинейно в своята си – най-дясна лента  се движел л.а. „Тойота Корола“ с рег №  Н 0610 ВВ, собственост на  СФК „Ауто“ ООД гр. Шумен, управляван от св.С.Ж. с пълномощно/ л.73 от д.п. т І/ . С него пътували  -  Л.Кръстева и сина й –св.В.К.. Пострадалата, с която св.Ж. живеел във фактическо съжителство седяла отпред, до него на седалката  вдясно, а на задната седалка, зад майка си седял св.К. - показанията на св.К. /л. 29 от т.І от д.п./ . Св.Ж., също правоспособен водач/ л. 46 от т І от д.п./ , управлявал л.а. „Тойота „  със скорост  около  82 км/ч  - повторната тройна АТЕ / л.260 от нохд/. Вечерта преди пътуването , св.Ж. употребил алкохол, като към момента на произшествието  имал установено алкохолно съдържание в кръвта от  1.17 %, т.е. се намирал  в „лека степен на алкохолно опиване“ – допълнителна  СМЕ / л.271 от нохд/

Плъзгането и промяната в траекторията на л.а.„Мерцедес“ било забелязано от св.Ж. още в началния  му момент : „когато джипа дапочна да се плъзга  в неговата лента… отнех газта и го наблюдавах“ –св.Ж. л. 98 от нохд . Към този първоначален момент, когато л.а.Мерцедес се отклонил от праволинейното си движение, но все още бил в собствената си лента, разстоянието  между двата автомобила  било  около 91 м  - повторна тройна АТЕ / л.255  и л.261 от нохд /. Съответно – разстоянието от масовия център на л.а. Мерцедес до мястото на удара било  около 42м –повторната тройна АТЕ / л. 251 от нохд /, но не по-малко от  40м – /л. 261 от нохд / ,  а на л.а. Тойота  не по-малко от 51м  от мястото на удара/ л.261 от нохд /. Лекият автомобил Мерцедес продължил да се плъзга, преминавайки през средната лента и  при  навлизането  в  лентата за движение на л.а. Тойота,  когато двете  МПС били на около 46 метра едно от друго - повторна тройна АТЕ / л.255 от нохд/, св.Ж.   подал газ , но колата ускорила“слабо“ и едновременно с това  завил волана наляво към средната лента - св.Ж./ л. 94 от нохд/ . Времето  за движение на л.а. Мерцедес от  първоначалния момент на загуба на управление  до мястото на удара било около  2. 25 секунди , което  време  било  недостатъчно  за  св.Ж.  да  успее „ да задейства спирачната система  и да  спре  преди  мястото на удара“ - повторна тройна АТЕ/ л. 259  от нохд/, респективно е било в още  по-голяма степен  невъзможно да спре преди удара към момента, в който Мерцедес навлязъл в лентата му за движение..При конкретните пътни условия -  мокрото платно и наличието на киша, л.а. Тойота  не успял да ускори съществено- в.л.К. /л.301 от нохд/, а „слабо“ - св.Ж./ л. 94 от нохд/, поради което и при установената скорост от около 82км/ч , както преди ПТП, така и към момента на удара –повторна тройна АТЕ / л.253 от нохд/ , опасната му зона била около 91  метра / л.254 от нохд/.  При отсъствието  на  техническа възможност водачът на л.а. Тойота  да предотврати ПТП - както  към момента на навлизане на Мерцедес в неговата лента за движение, така и към първоначалния момент на отклонение на Мерцедес от праволинейната му траектория / вж  т. 7 от заключението л. 261 от нохд/  ударът бил неизбежен  и настъпил между предната дясна част на л.а. Тойота и задната част на Мерцедес  в дясно от  средата- видно добре от схемата/ л. 237  от нохд/  и фиг. 4 / л. 250 от нохд/,  като към момента на удара,  скоростта на Мерцедес  била около 51км/ч  - т 1 от заключението на повторната тройна АТЕ/л. 260 от нохд/ . По  протежение на платното  ударът настъпил  на  14.9метра  след мерната линия / вж  л.238 /  и схемата /л. 237 от нохд/, а по ширина –  на 5.8метра от  разделителната непрекъсната линия, в лентата за движение на л.а. Тойота, като „първоначалата точка  на контакта  между преден десен край  на л.а. Тойота и  задна част на л.а. Мерцедес е в крайната лява лента спрямо посоката на движение на   автомобил Мерцедес“-   повторна тройна АТЕ /л. 238 от нохд/

От сблъсъка,л.а.Мерцедес „продължил движението си при странично плъзгане, като се завъртял около вертикална ос, в посока  по часовата стрелка..“ - повторна тройна АТЕ/ л. 259 от нохд/ ,  а л.а.  Тойота, вследствие насрещния ударен импулс се „върнал назад“ –в.л К./л. 294 от нохд/  и „наляво спрямо неговата посока “ /л. 259 от нохд/, като се установили  в положението, в което били фиксирани в огледния протокол/ л. 11 от т І от д.п./   

От сблъсъка, св.П., която спяла на задната седалка подскочила надясно и се ударила „напред в седалката“ – св.П./ л. 100 от нохд/, а  св. св.Г. и подсъдимата усетили слабо удара „по-скоро чух удара отколкото го усетих - св.Г. / л. 146 от нохд/ .

Първоначално подсъдимата, а след това и св.Г. излезли от  Мерцедес като подсъдимата се приближила до л.а. Тойота, от която  междувременно бил слязъл св.Ж.. Пред  пострадалата Кръстева се била отворила въздушната възглавница, а св.В.К. имал кръв по лицето. В кратък разговор, проведен между двете коли св.Ж. и подсъдимата  разменили една- две реплики – св.Ж./л. 97 от нохд/, за това,  че и двамата  се надявали да избегнат  ПТП,  след който  кратък разговор всеки бил ангажиран с пътниците  от  съответните,  упрявлявани от тях автомобили.  Междувременно , спрели и други  МПС, водачите на които предложили помощ / св.Ж. и К. л. 29-30 от д.п и л. 65 от д.п./. Подсъдимата  се обадила  на тел № 112  за да съобщи за ПТП , като  обаждането било регистрирано в 17.29ч / л. 79 от т І от д.п./  и  уведомила, че е станало ПТП   и  т.к се затруднила да опише точното място, случаен гражданин, неустановен по делото обяснил къде точно е произшествието  и че има пострадали . Междувременно подсъдимата видяла, че  близките на  пострадалата Кръстева –св.Ж. и св.К. се опитват да я извадят, но безуспешно  и  се върнала  към джипа,  от който св.П. все още не била слязла . След  няколко минути , т.к „  не дойде никое компетентно лице“/ л.  86 от нохд/, подсъдимата се обадила отново на тел 112 , като  сигналът е регистриран в 17.35ч / л. 79 от  д.п./.Малко след това  първо пристигнали  първо   двама полицаи от  намиращия се в прохода „Боаза“, преди гр.Търговище полицейски пост. След тях дошла линейка, като „двамата човека отделно от шофьора, отидоха към страната на майка ми  и я извадиха от колата  и я поставиха в линейката „-  св.В.К. / л. 30 от  т І д.п /. Заедно с  пострадалата в линейката се качил и сина й –св.К. и били откарани  в болницата в гр.Търговище . Подсъдимата помолила да изпратят още една линейка, т.к „Елена не беше слизала от колата“- подс.Г. / л.87  от нохд/, с която св.П. била откарана в болницата „за да я прегледат“- подс.Г. /л. 87 от нохд/, като св. Ц.Г. отишла с нея. След прегледа се установило, че „..нямаме сериозни наранявания и счупвания, понатъртено..“-св.Г.  л.146 от нохд  

Причинените на   64 годишната Лиляна Кръстева увреждания обаче били несъвместими с живота и  около един час , след  като била приета в  спешно отделение,  починала – в 19.23ч / л.90 от т І от д.п./. Видно от заключението  на  съдебно мед експертиза / л. 86- л.88  от т 1 от д.п./ на  пострадалата Кръстева  била причинена тежка, съчетана, гръдна и коремна травми с разкъсване на белия дроб и  слезката, довели до бърз  и масивен кръвоизлив в  гръдната и коремната кухина, което било и непосредствената  причина за смъртта й , която настъпила бързо и била неизбежна, предвид тежестта на получените наранявания, както  разясни   в разпита си  в.л  д-р Г. / л. 150  от нохд/ .

До идването на  разследващия екип, ангажиран  със станало по същото време друго произшествие,  свидетелите  Х. и П., които пристигнали малко след първия патрул от полицейския пост в  „Боаза“, съобразно задълженията си :  запазили местопроизшествието и изпробвали водачите за алкохол, като на св.Ж. пробата била положителна - св. П./ л.102 - л.103 от нохд/. Преди пристигането на  разследващия екип  св.Ж., без да попита никого,   прибрал падналата  „ на два три метра напред“ /л. 91 от нохд/, предна регистрационна табела  на л.а. „Тойота“  и я сложил в багажника /л. 96 от нохд/, като смятал,  „когато вземат колата номера да е там“ –св.Ж. /л. 93 от нохд/.  Разследващият екип   дошъл  след  два часа и половина   и   огледът започнал в 19.50ч  /л.10 от д.п./     

На двамата водачи – подс.Г. и св. Ж. била взета проба кръв. Химическото изследване, извършено от експерт в НТЛ Търговище  установило наличие на алкохол от  0.77%  за св.Ж. / л.35 от т.І от д.п./, което с оглед извършената СМЕ и заключението на в.л  съдебен лекар/ л.151 от нохд/  отговаряло на 1.17 промила към момента на  ПТП. Изследването не установило  алкохол в кръвта на подсъдимата /  л. 22 от т.1 от д.п./ .

От приложените писмени доказателства – копие от стикери  и удостоверения  за техническа изправност/ л.78 от т І от д.п.  и л. 38 от т ІІ от д.п./  е видно, че двата автомобила-  Тойота Корола  и Мерцедес са преминали  изискуемия годишен технически преглед .

Така описаната фактическа обстановка съдът намира за несъмнено и безспорно установена от събраните по делото доказателства : от   констатациите, отразени в  огледния протокол / л.10 - л.13 от д.п./,  ведно с изготвения при следственото действие снимков материал-  на хартиен носител- /л.16- л.20 от  т Ід.п./  и на магнитен  носител, надлежно приобщен по делото/ л.110 - л.111 от  т ІІ д.п./, от данните отразени в повторния оглед на местопроизшествието и в огледа на  двата  автомобила, иззети по делото  като веществени доказателства / л. 56- л.63 и л. 69 – л.71 от т.ІІ от д.п./ и приложения  фотоалбум / л.74- л.80 от т ІІ от д.п./ ,  от  показанията на разпитаните по делото свидетели –  С.Ж. / л. 90- л.99 , л 141- л.142 , вкл и прочетените му показания, депозирани на д.п.  л.65- л.66 от т І /,  Е.П. /л.99- л.102 / , С.П. /л.102- л.105 /,  Х.Х. / л. 105- 107, л.109 от нохд,  вкл и  прочетените му  показания, депозирани  на д.п. л.95-л.96 от т І от д.п. , св.  Ц.Г. / л. 144- л.148  от нохд/,  А.А.  и  С.С. / л. 282- л.286 /, В К. - депозирани  на л. 29-30 от т І  д.п. и прочетени в с.з.-  л. 150 от нохд, от  заключението на изслушаните и приети по делото  съд медицински  експертизи- на починалата Л.Кръстева  / л.86- 89 от т І от д.п./ , за степента на  алкохолно опиянение на св.Ж. / л. 41-42 от т ІІ от д.п  и л.271-л.272 от нохд/, от заключението  на повторната тройна автотехническа - експертиза, изготвена от в.л К., в.л.У. и в.л. Ш. , отчасти  от първоначално изготвените  на д.п.  заключения на единичната АТЕ на инж Ж./л.83-л.93 от д.п./ и тройната АТЕ, изготвена от вещите лица  М.С., Е.И. и  Н.И./ л. 115-135 от т ІІ от д.п./, преподписана /л.135 от д.п./ и защитена  в с.з. с участието на  в.л Й.М., от протоколите за извършено химическо изследване алкохолно съдържание в кръвта на подсъдимата /л.22 от  д.п./  и на св.Ж. / л. 35 от д.п./ ,  от писмените доказателства по делото – копия от  св за регистрация на МПС , за извършено застраховане,  за техническа изправност - всички за л.-а.  Мерцедес / л. 35- л.39 от т.ІІ от д.п./ , от  копията на документите , касателни л.а. „Тойота Корола „ – удостоверение за техн изправност  на автомобила,  св. за регистрация,  талон за застраховка – /л.76- л.78 от т І от д.п./ , от  докладна  записка за регистрирани обаждания  на телефон 112, ведно със звукозаписен файл / л. 79 от т І от д.п./ , от  мед. документация, във връзка с приема на пострадалата в  спешно отделение/ л.90 от тІ от д.п./, от приложеното удостоверение за наследници/ л. 52 от т.І от д.п. /, от изисканото и приложено по делото  копие от Н.П  №84/6.6.2013г  /л. 204 от нохд/ , от иззетите като в.д  два автомобила;   

На първо място,  следва да се очертаят  доказателствените източници, преки и производни, приети от съда за допустими и годни, ползвани при извършената аналитична доказателствена дейност, с едновременното  обсъждане и  на тяхната  достоверност:

1.Протоколът,изготвен при извършения първоначален оглед на местопроизшествие, според съдебния състав, е  напълно  годно доказателствено средство, т.к е съставен по установения ред от компетентното лице, приложен е  надлежно по делото/ л.10-л.14 от д.п/ и съдържа относими за делото констатации. Фактът, че самото следствено действие не е извършено с нужната взискателност,  което е видно от  резултата  на  простото действие по измерване на платното / 13метра  - л.10/, наложило повторното му измерване/л.57-58 от т ІІ от д.п./ и обстоятелството, че в хода на производството наблюдаващият прокурор е заменил разследващият полицай, констатирайки, че същия  „ явно не разполага  с необходимия капацитет да извърши  разследването„– вж л. 2 от т.ІІ от д.п./, не  прави  съставения протокол за оглед негодно доказателствено средство. Не го компрометира като годен източник на  значими факти и   обстоятелството, че е  осъществен  повече от два часа след самия индицент  и   не е отразено прецизно  дали същото е запазено или не  / вж л.10 от  т.І от д.п./.С оглед показанията на свидетелите Х. и П.  и показанията на поемните лица- св. А. и св.С., местопроизшествието в най-важната си информация- взаимното положение на двете МПС е било запазено,както изрично посочиха и св.П./л. 103 от нохд/, и св.Х./л.106 от нохд/.Следователно, описаното и заснето при огледа разположение на двата автомобила, състоянието на произшествието в периметъра, обхванат от взаимното им  положение  е  било запазено , т.к  са били взети  изискуемите по чл. 155 ал.2 от НПК мерки  „да не се заличат  следите от престъплението“. Извършените от св.Ж. действия по прибирането в багажника на колата на падналия  преден регистрационен номер на Тойота  не нарушават  целостта на   „запазеното местопроизшествие“ и не опорочават констатациите  на цялото следствено действие, т.к табелата само е „прибрана“, без да е  местена, поставяна отново и пр , респективно не се касае за  подмяна на статичните отстояния или взаимни положения. От друга страна местоположението на въпросната табела, респективно прибирането й, е без значение, т.к  както посочи в.л К., то  не е в основата на изводите им за мястото на удара :“ Регистрационният номер сме го имали предвид, че той е  в зоната на мястото на удара, но в никакъв случай не е определящия за определяне мястото на удара./ л. 309-310 от нохд/

Изготвеният към огледния протокол  фотоалбум - на хартиен/ л.15- л.20 от т І от д.п./ и  на магнитен носител / л. 111 т ІІ от д.п./ съставлява неразделна част от извършеното  процесуално сл действие по чл.155 от НПК и съдът го ползва изцяло. Фактът, че изготвилия го технически сътрудник А.Манчев не е подписал огледния протокол не компрометира нито самия протокол като  доказателствено средство, нито  годността на обективираната в заснемането информация, поради което и позволява всички фотоизображения /вкл и тези,които са качени само на магнитния носител – с номера  250150, 250159 и 250167 и не са били  разпечатани в приложения фотоалбум/ да бъдат ценени като обективен източник на релевантни факти.  И това е така, понеже техн. помощник  не е от кръга на  задължителните  лица  по чл.155 ал.1 от НПК  /извършващи това действие/ и по чл.156 ал.1 от НПК / гарантиращи неговата законосъобразност/.Следователно, липсата на подписа му не компрометира годността на самия протокол – в тази посока е и  съдебната практика -  Решение № 166 от 19.05.2010 г. по н. д. № 75/2010 г., III н. о на ВКС : „Присъствието на вещо лице или на техническия помощник при провеждането на оглед на местопроизшествие не е от задължителен характер, а е по преценка на решаващия орган. Неподписването на протокола за оглед от незадължителен участник в процесуалното действие не води до неговата негодност….“ В същият смисъл са и  

 

 

 

Решение № 5 от 27.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1733/2014 г., III н. о. и  Решение № 433 от 16.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 1562/2013 г.   И след като  е ясно,  че процесуалното качество на  всеки участник се определя от съдържанието на вменените му функции, то и доводите на защитата, че  огледа бил извършен само  „формално от разследващ полицай и че всъщност експерта е „правил  оглед“/ вж л.318 от нохд/ , аргументиращи становището за задължителност на подписа  са  без каквото и да е основание.

В случая, същественият въпрос е не дали протоколът е подписан от  техн помощник –А.Манчев, т.к несъмнено е видно, че подпис липсва, а дали  липсата се дължи на неучастие на техн помощник или на пропуск да му бъде предоставен от разследващия за подпис, за изследването на които обстоятелства  бяха разпитани двете поемни лица : А. и С. . С оглед показанията им безспорно  се установи, че вписания в протокола  / на л.10 от д.п. т І/ технически  помощник А.Манчев е  участвал при извършването на огледа, като в обема на  конкретните си задължения  е  извършил заснемане, което е достатъчно  условие за легитимност на действията му и  позволява  ползването  на  цялата налична  и обективирана в снимките  информация. В този см е Решение № 586/14г на Първо н.о. на ВКС  по н.д.№ 1836/13г.  Уточнението е необходимо, с оглед факта, че в изграждането на експертното заключение на повторната тройна експертиза на вещите лица К., У. и Ш., която съдът прие изцяло, са ползвани  данни, някои от които са  изводими единствено от снимковия материал, вкл  и  от съдържащите се само на магнитния носител  два файла № 250150  и  №250167

По тези съображения протоколът за оглед на местопроизшествието  и  извършеното  заснемане при осъществяването на огледа  са  годен източник на  релевантни факти и съдът ги ползва изцяло.  

2.Обясненията на подсъдимата  са  пряк източник на значими факти .След изменение на обвинението, с оглед предоставената й възможност и  заявеното от нея пълно потвърждение на описаните факти  в  депозираните обяснения, то и същите  са  годен доказателствен източник . Обясненията й  обаче,  в  основните пунктове, значими за  проследяване  и установяване механизма на ПТП са напълно опровергани от експертните становища, основно от повторната тройна АТЕ, поради което и   съдът не ги третира като достоверен източник на факти , касаещи  предмета на доказване.По- конкретно :        

1/недостоверни  са обясненията на подсъдимата досежно параметрите на скоростта , която непосредствено преди занасянето е  била   около 72км/ч ,  а не твърдяната от нея  40км/ч;

2/недостоверно на второ място  е обяснението й досежно обстоятелството, че  към момента на удара управлявания от нея  л.а.  Мерцедес  е  бил спрял  и то от само себе си  :„ ударът последва  след като колата вече беше спряла Това го заявявам най-категорично , със спуснати аварийни светлини…“  л. 87 от нохд, на л. 88 –„ Категорично го заявявам“  и на л. 108 –„ Заявявам честно,  откровено и категорично,че  автомобилът беше вече  спрял.Спря от само себе си …“ , т.к повторната тройна АТЕ/а и  останалите  експерти от първоначалните единична и  тройна АТЕ/ изключват напълно възможността  към момента на удара Мерцедес да е бил спрял;

3/недостоверни са обясненията на подсъдимата и  досежно  заявеното от нея неизвършване на каквито и да е действия с кормилната уредба, след занасянето на автомобила : „. по никакъв начин не съм променяла  движението на колата. Не съм използвала спирачна или кормилна система… л.87 от нохд  и  ..“не предприех никакви действия  като водач да изправя  посоката на движение и да го върна  обратно в моята лента „ л. 90 от нохд , т.к  от фиксираното на изображение РА 250-150 положение на предните гуми , според  в.л К. следват по-различни от техническа гледна точка изводи : „Положението на предните колела повити на дясно показват с голяма достоверност и вероятност, че водачката след загуба на устойчивост се е мъчила да изправи автомобила в нормално управление. Но поради намаленото сцепление, това не е било възможно“  / л. 314 от нохд/

Ето защо, обясненията на подсъдимата, макар и по начало годен и то първичен източник на релевантни факти, като опровергани не само от заключението на повторната тройна АТЕ , но и от обективно установение по делото  доказателства, изведени от огледните протоколи,  вкл и изготвените към тях  фотоизображения ,   съдът  намира за недостоверни .

3.Годни доказателствени източници са показанията на непосредствено разпитаните свидетели,  вкл и прочетените им, депозирани на д.п показания . По отношение прочетените показания на св.К. следва само да се уточни, че макар и депозирани пред съдия, доколкото  към момента на действието  делото вече е било подсъдно на ОС, то и извършването  му пред   съдия от  районен  съд  не позволява приобщаването им по реда на чл.281 ал.5 от НПК , т.к е извършено пред незаконен състав.В този смисъл е Решение № 676 от 18.07.2005 г. на ВКС по н. д. № 1133/2004 г., II н. о : Ако разпитът пред съдия в досъдебното производство е следвало да бъде проведен пред съдия от по-горен съд, резултатите от разпита не биха могли да се включат в доказателствената съвкупност, тъй като не могат да се валидират действия на некомпетентен орган. По тази причина, с оглед депозираното от всички страни съгласие, показанията на св.К. бяха приобщени  по реда чл.281 ал.5  от НПК и са годно доказателствено средство .

По отношение достоверността :

Показанията на свидетелите - очевидци  на случая  Ж., К., и Ц.Г./ св.П. не е възприела ПТП, т.к е спяла/, макар и годни доказателствени източници, досежно обаче конкретно възприетите от тях отстояния и  времеви параметри, изискват  внимателна преценка,  с оглед претърпените емоционални травми, особено за св. Ж. и св.К. , предвид близката им връзка с починалата Л.Кръстева, както и с оглед  краткото време  на самия индицент – установен от вещите лица от повторната тройна АТЕ   в рамките на 2,25секунди  от момента на занасяне на Мерцедес до удара/ вж л.259 от нохд/ . Освен това, за разлика от защитата, според съда по делото няма принципно незаинтересовано лице/очевидец/, чиито показания да са относими към главния факт на доказване - механизма и причината за ПТП и да  позволяват безкритичното  им приемане, от гледна точка обективност. Не могат да се третират като такива показанията на св.Г., т.к освен, че е пътувала  в колата, участвала в ПТП , а не в  страничен или случайно  преминаващ л.а., но и установеното дългогодишно познанство и  служебни отношения с подсъдимата – „отдавна я познавам“- вж л.148 от нохд, не позволяват приемането й като „незаинтересована“, както счита  защитата/вж л. 361 от нохд/  

Конкретно : 1/Показанията на св. Ж. съдът ползва досежно конкретно  предприетите  действия и хронологията на случилото се, т.к  в тази посока са последователни и обективни , но не и досежно сочените отстояния и времеви параметри на  събитията, т.к окомерното възприятие от една страна е строго субективна величина и показателна в това отношение/макар и  да не е установена по формалния процесуален ред , чрез следствен експеримент/  е допуснатата  около и над  30%  грешка  от св.Ж.  при  преценката дължината на зала ІV на съда, по изчислението на  вещите лица/ л.165 от нохд/, което изчисление  в общи линии  съответства  на данните от  строителните книжа, според които залата е с дължина 14.75м, а от друга страна,  възприятията са обективно  пречупени  през  динамичността на ситуацията, което разясни и вещото лице К.: “…това е естествено предвид факта, че абсолютно всички водачи и свидетели в следствие на внезапният характер на произшествията „скъсяват” разстоянието, абсолютно всички, т.е. в резултат на субективно неправилно възприятие.Те не отчитат времето за реакция, което е в рамките на едно и две / 1,2/  секунди. И за това време за реакция автомобилите изминават  съответният път“/ л. 302  от нохд/. Самият  св.Ж. при многократно задаваните му въпроси за отстоянията и  различните величини, които сочи  от занасянето – „ориентировъчно стотина метра“ / л.97 от нохд/, около  60м / л. 94/, 60-70 метра/ л. 91 /, от навлизането на джипа в неговата лента – около 60метра/ л.97/, като уточнява, че „когато предприел маневра завиване наляво  разстоянието между тях е било около 60м/ л. 91 от нохд/, но и заяви също „ около 15 метра, да е било , доста близо беше/ л.141 от нохд/.В прочетените му на основание  чл. 281 ал.5 във вр с ал.1 т 1 от НПК  показания , депозирани в  по-близък интервал от време към  момента на ПТП,  сочи: „Когато джипа плъзгайки се странично, се озова  пред мен в моята лента за движение на около 10 метра , аз направих опит да избегна удара, като завих наляво …/ л. 65 от т І от д.п./При тези различия, откровено   призна в крайна сметка, че  : „може да е било 40 метра,100 метра, може да е било 60 метра.Аз как да преценявам в такава ситуация.Ситуацията не съм могъл да я преценя. Разстоянието даваше възможност, ако джипа не се движеше към мен да избягам.Разстоянието беше около тези метри.Беше сумрак,дъжд…..“/л. 95 от нохд / и обяснява  различията с това, че „  Аз една година се опитвам да забравя  тази злополука“ –л. 142 от нохд. Последното, макар и разбираемо, не го освобождава от задължението му като свидетел по см на чл.120 ал.1 от НПК, но при така установените противоречия досежно параметрите на възприетите отстояния, ясно е, че  относно конкретните разстояния,  показанията му страдат от дефицит на обективност и в този смисъл не  могат да послужат като достоверен източник на факти. Само следва да се отбележи, че констатираното по делото „пияно състояние“, в което се е намирал св.Ж. , с наличието на  алкохол в кръвта от около 1. 17%, макар и  принципно относимо към  цялостната картина на  ситуацията , с оглед предмета на делото, очертан от обвинителния акт, не е между фактите включени в предмета на доказване. Иначе казано , е без значение по делото  дали  е  обяснил в болницата  къде и колко е пил , както твърдят двете свидетелки П./ л.100 от нохд/  и Г. /л.146 от нохд/  или не е давал обяснение за „този алкохол“, както твърди св.Ж./л. 95 от нохд/.След като тези обстоятелства са извън предмета на доказване,  то и дали  е признал или не на полицаите  е ирелевантно, респективно не е от естество  да дискредитира изцяло показанията на св.Ж.. Поради това и в  часта относно хронологията на действията му и способността да възприеме и избегне опасността, като подкрепени от заключението на повторната тройна АТЕ,  съдът намира за  обективни, респективно за достоверни, мотивиран и от следните  съображения: При констатираното противоречие между показанията на св.Ж. и  подсъдимата, относно положението на автомобилите към момента на първоначалния визуален контакт, доколкото св.Ж.  посочва, че вече е бил в правия участък: -„ Те излизат от .. завой, аз съм вече на прав участък и ги виждам.Колата се движеше в нейната лента.Аз в моята  дясна лента…“  св.Ж. - л. 141 от нохд , като уточнява също, че известно време двете коли са се движели праволинейно в собствените си ленти / л. 99 от нохд/, а  подс.Г., обосновавайки тезата си, че към момента на занасянето разстоянието между двата автомобила било значително твърди ,  че  насрещния автомобил „тъкмо беше излязъл, според мен от десен за него завой..“ / л. 86 от нохд/, т.е  според нея  е нямало как св.Ж. да е възприел праволинейното й движение, предвид  установеното  с  категоричност от повторната тройна АТЕ - място на удара   и  неговия механизъм /л. 258-259 от нохд/,  технически правдоподобни са  именно показанията  на  св.Ж., вкл и досежно възможността му  да извърши описаните действия,  т.к при дадените  около  2.5 секунди „..даже при това  минимално разстояние  е технически възможно той да извърши описаното действие – в.л.К. / л.301 от нохд/.

Показанията на св.К. съдът ползва, доколкото същите установяват  разположението на пътуващите в колата, както и че автомобилът си св. Ж. управлявал в своето си платно за движение - най-вдясно- „плътно вдясно“/л.29 от т.І от д.п./. По същество, показанията на св.К.  в голямата си част припокриват показанията на св.Ж. и са от значение за изясняване хронологията на предприетите  от последния действия в момента, в който е възприел   промяната в движението на траекторията на насрещно движещото се МПС - процесния „Мерцедес“. Свидетелят не бе разпитан  непосредствено , но  доколкото в разпита  му  на д.п   всички съществени момента са  обсъдени и по тях е дал показания, а  искането за непосредствен разпит не бе обосновано с необходимостта от изясняване на конкретни обстоятелства/ вж л. 182 от нохд/ , то и по отношение на св. В.К.  макар и  същия да е очевидец,  съдът не намери основание за отлагане на делото за непосредствения му разпит.

Показанията на св.П. не са от съществено значение за релевантните факти, доколкото  въпреки, че е  била  в  л.а. Мерцедес, няма впечатления от момента на сблъсъка, т.к след Омуртаг заспала,  а показанията на св.Г., която обратно – е била  на предната седалка и е  следяла  обстановката освен, че както се посочи изискват внимателна преценка , но и  от  съпоставката им с другите обективно установени доказателства и заключението на  повторната тройна АТЕ, същите  са опровергани,  поради което и  досежно скороста, спирането на Мерцедес преди удара и като цяло за механизма на ПТП, съдът ги  намира за недостоверни и не ги ползва. Само следва да се уточни, че  доколкото  е   без значение по делото в колко часа са тръгнали  от Павел баня,  то и установеното  съществено различие  с показанията на св.П. относно часа на тръгване, по начало не ги дискредитира . Същественото обаче , което  поставя под съмнение обективността в показанията на св.Г. е пълното несъотвествие на посочените от нея, като непосредствено възприети факти, относими към предмета на доказване с обективните находки  отразени в огледния протокол, снимките към него и заключението на повторната тройна АТЕ, а именно относно  – скоростта на движение , която била , не повече от 40км/ч  /л.145 от нохд/; отсъствието на  действия  от страна на подсъдимата с уредите за управление след занасянето..“ в момента, в който автомобила се занесе…докато спря, водача на джипа не направи нищо и не каза нищо „ / л. 147 от нохд/  ; местоположението на другата кола преди  ПТП – „ никакви коли нямаше „ /л.146 от нохд /в насрещното платно, докато  Мерцедес описвал дъгообразното движение-б.м / и след като Мерцедес спрял  „..даже  когато спряхме , може би ако  беше на 50—60метра колата щях да я видя ..“ /л. 147 от нохд ; спирането на Мерцедес от само себе си – „колата описа  едно дъгообразно движение и спря…в пряспа./.л. 145 от нохд/ ; статичното положение, в което останал Мерцедес от порядъка на 10 секунди  и  в което статично положение бил ударен  от л.а.Тойота -  „ около 10 секунди… колана си откопчах и ръката ми беше на дръжката  на вратата, когато по-скоро  чух удара  и след това усетих и политнах напред „ - / л. 145 от нохд/. Респективно, пълното им  несъотвествие поставя под основателно съмнение обективността на   възприятията на св.Ц.Г., поради което и като опровергани  от другите доказателства и  от заключението на вещите лица от повторната тройна АТЕ, съдът  намира показанията й за недостоверни . 

Показанията на другите свидетели , разпитани по делото - двете поемни лица А.А. и  С.С. , както и  двамата служители от РПУ –С.П. и Х.Х., не установяват преки доказателства, т.к не са свързани с изясняване на главния факт от предмета на доказване - механизма на ПТП.Техните показания несъмнено допринасят за изясняване на   случая , вкл и  за установяване  годността на едно от  ползваните доказателствени средства- протоколът от извършения оглед, както и относно запазването на местопроизшествието.Дали и  къде точно са разговаряли с двамата водачи и дали са  разговаряли едновременно или поотделно,  е без значение  и не поставя под съмнение достоверността на казаното от св П. и св.Х.. Двамата полицаи  посочват, което е напълно логично , че  не помнят подробности, т.к често „ ходя на произшествия.Това ми е част  от работата…св. Х./ л. 106 от  нохд/. И  сочат, че всеки от  участниците е  казал  своето мнение  за случилото се, което  не се различава от  заявеното  от тях в  с.з. – подсъдимата посочила, че “загубила контрол и не разбрала как станало“- св.Х. - л.96 от т І от д.п., прочетени в с.з., а  св.Ж. обяснил, че видял „как идващия срещу него автомобил се завъртял и навлязъл в неговата лента за движение.Той се  опитал е да  избегне удара като навлязъл в  неговото си ляво платно,но не успял…  - св.Х.- л.96 от  т І от д.п. Следователно, макар че  показанията  на св.Х. и св.П. не са относими към изясняване главния факт, включен в предмета на доказване, доколкото преповтарят идентичните обяснения, депозирани от двамата водачи /съставляващи първичните източници/ , те обаче са от съществено значение  за установяване на  други  относими към предмета на доказване факти, а именно, че фиксираните в огледа констатации са резултат от „запазено „ местопроизшествие.За взетия  от св.Ж. рег номер  вече се  спомена по-горе и прибирането му, не е от естество да опровергае показанията на  двамата полицаи за това, че действително  са запазили местопроизшествието .

 4.Експертните заключения, включително   и  химическите такива,  съдът  ползва  при  изясняване на  фактите , очертани от предмета на доказване . С отбелязването, че несъмнено  всички  експертни заключения са  изготвени от компетентни  специалисти в съответните области  и че  съдът ги цени  именно като регламентирания в раздел ІІІ от глава ХІV  от НПК  „способ“ за доказване, следва да се  уточни  по отношение на   хим експертизи,  че   същите по начало  нямат същинска природа на експертни изследвания, но доколкото са предложени от обвинението за събиране именно по този ред, съдът  ги ползва не като писмени/ каквито по принцип са вж Р № 123 от 10.02.1998 г. на ВКС по н. д. № 183/1997 г., III н. о , а  като експертни заключения . В случая от значение  е не каква е точната  природа на това доказателствено средство, а съдържанието му и че същото е  създадено от  специалист в съответната област и че няма опорочаване на процедурата по проведеното изследване на двете кръвни проби- на подсъдимата и на св.Ж..

При така очертаните, приети от съда за годни и допустими доказателствени източници и въз основа на онези от тях,  съставляващи достоверна доказателствена основа, съдът прие описаната по-горе фактическа обстановка, като при формиране на фактическите  изводи, съдът ползва изцяло заключението на повторната тройна АТЕ, като я намери за  пълна  и  обоснована.

 Във връзка с казаното , следва да се посочи по-нататък, че по делото бяха изслушани  и приети три експертизи –първоначална единична, изготвена от в.л инж Ж. и първоначална тройна, изготвена от вещи лица от гр.Варна, назначени на д.п., както и повторна тройна експертиза, възложена в с.з. на вещите лица  К., У. и Ш.

 І.Заключенията на първата експертиза, изготвена от инж Ж. и  на първата тройна  експертиза, в  частта относно  конкретните размери на скоростта и отчасти относно механизма на удара, съдът намери за необосновани и не ги ползва,  мотивиран  от следното :

Депозираните в заключението на първите две експертизи  отговори, вкл и  дадените разяснения в проведения разпит не разкриха конкретния механизъм, по който са проведени изследванията и получени резултатите, като неяснотата   засяга както изходните параметри, така и  дори чисто математическия  процес на достигане на дължимите по поставените задачи отговори / л.157, л.158 и л.159 от нохд /  за  единичната АТЕ и / л. 175-176 от нохд/  за първоначалната тройна АТЕ. В проведения разпит на  експертите от първите две АТЕ- единична и първата тройна, се констатираха противоречия в  аргументите на  вещите лица с депозираните  на д.п писмени заключения във връзка със скоростта на л.а. Тойота / л. 154 от нохд/  и   във връзка с конкретните отстояния до мястото на удара,  т.к  макар въпросът за  момента на възникване на опасност, съгласно ТР № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК , не е въпрос от компетентността на вещите лица, доколкото при поставяне на задачите, не е бил  конкретизиран от фактическа страна „момента на опасност“, то и  вещото лице е било поставено в положение само да го определя. И след като експертът е извършил изчисленията въз основа на  собственото си разбиране за  този момент, то  и  с оглед възможността за  обсъждане значението на това експертно заключение,  бе наложително да се установи -  изчисленията на база кой начален момент, приет от  вещото лице, като момент на опасност, се отнасят. От разпита на вещото лице  изготвило  единичната АТЕ / л.155 от нохд/ този въпрос не получи необходимата яснота и убедителност, което постави под съмнение обосноваността, а от тук и правилността на заключението. За първоначалната тройна експертиза, в състава на която с оглед невъзможността поради  траен здравословен проблем да участва  Н.И. и  заявеното от  защитата искане за непосредствен  разпит  на  експертите,  бе допусната замяна с в.л М., се установи различие по отношение на направените в заключението изводи и аргументацията им в проведения разпит/ л.169 от нохд/. Не на последно място, заключенията и на двете първоначални експертизи не са съобразени с изискването   на чл.152  ал.3 от НПК , а именно : след като  л.а.  Мерцедес е бил с автоматична скоростна кутия , както се установи от  показанията на св.Ц.Г. / л. 146  от нохд/  и  след като  в поставените задачи се съдържа недвусмислено искане за изясняване механизма, през призмата на техническите възможности на автомобила/и на водача/ да овладее движението и избегне ПТП – въпрос № 5/ л.81 и л.113 от д.п. т ІІ/ и за двете експертизи  и  след като очевидно има значение /както се установи по делото/ дали автомобила е с автоматична или механична скоростна кутия, то и това обстоятелство, през призмата на задължението на чл.152 ал.3 от НПК е следвало да бъде обсъдено. Видно от заключението / л.83 от т ІІ последното изречение/, единичната  експертиза го е споменала, при описване на техническите данни на автомобила, но без да му даде  нужната оценка, в контекста  на поставената задача № 5.  А вещите лица от тройната експертиза въпреки, че делото им е било предоставено  през м април  2015  / вж л. 114 от  т.ІІ/ по време, когато по същото вече е била  приложена първоначалната АТЕ/ изготвена още на 20.02.2015г, в която е посочено, че Мерцедес е  със 7 степенна автоматична скоростна кутия …л.83 от т ІІ от д.п./ ,  не само не са  обсъдили този въпрос, но  в с.з  в.л Е.И. дори посочи, че : „ Ние едва в днешното с.з. разбрахме, че  Мерцедеса е с автоматична скоростна кутия„/л.168 от нохд/.Замяната в състава на експертизата на в.л Н.И. с вещото лице инж.М., с оглед  провеждане разпит на експертите по чл.282 от НПК, не спомогна за отстраняване несъответствието с изискването на чл.152 ал.3 от НПК. Освен акцентиране вниманието върху проблема с автоматичната скоростна кутия, допълнението  на вещото лице М., макар и  изложено с   професионална вещина , по същество  не  даде аргументиран отговор на въпроса за   причината за промяна на траекторията на „Мерцедес“ и конкретно значението за този резултат на показателите на самия автомобил.          

Освен посоченото и  двете първоначални експертизи  са  ползвали основно гласните доказателства, вкл и обясненията на подсъдимата, които както се посочи по-горе са противоречиви  и  не ненадежден източник на обективни фактически данни – досежно скоростта, траекторията  и статичното положение на автомобила към момента на удара. Нещо повече, при тройната първоначална АТЕ, направените изводи  дори не  са на база ВСИЧКИ гласни доказателства, което е видно от факта, че се приема, че  л.а. „Тойота  се е движел по средата на неговата лента, т.к според вещите лица  „няма данни  от  свидетелите пътували в Мерцедеса , които да противоречат на такова приемане „,/ л.162 от нохд/, без да се  отчетат налични по делото други  свидетелски показания - на св.К./ л.29 т І от д.п./ въпреки, че същите са споменати в заключението/ л. 117 от т.ІІ от д.п./,който посочва: „Автомобилът, в който се возех,се движеше плътно вдясно.

Стойностите на скоростта при първата експертиза действително са   приблизително  сходни  с тези дадени от вещите лица от повторната тройна АТЕ, но ползвания метод -  така наречения енергиен метод „Делта V“, е с голяма степен на неточност, т.к е чувствителен  към „избора на място на  удара и направление на векторните стойности „ - в.л К./ л. 310 от нохд/.Относно първоначалната тройна експертиза, използвания метод за определяне на скоростите  и от тук  като цяло за механизма на ПТП  наречен „метод –момент 360, „за дадения случай е неприложим“, по подробно разяснените в с.з.  доводи  от в.л К. / л. 310 – л.311от нохд/, както и в заключението по т.10 от експертизата / л.260 от нохд/ . При запазено местопроизшествие - при  безспорно  фиксирано местоположение на двете МПС и  на получените от тях деформации, изчисляването на скоростта, както се установи,  е извършено  от експертите от първоначалната тройна АТЕ  не въз основа на тези обективни данни /по метод позволяващ тяхното отчитане/, а въз основа  на  образно казано „напасване„ на скоростите, заявени от двамата водачи до получаване на възможно най-точното им съответствие -  /вж л.163 от нохд/. Фактът, че л.а. Мерцедес  е бил неуправляем  и не са разполагали с изходни данни, свързани с  интензивността на завъртането и плъзгането му,  както уточняват в разпита си / л. 163 от нохд/ , не е препятствал възможността да се  избере и ползва друг метод, съобразно наличните обективни данни , както са подходили експертите  от повторната тройна  АТЕ.

При, както се посочи, твърде нестабилните субективни, а и  несъмнено  принципно заинтересовани показания относно действителните скорости на подсъдимата, а отчасти и на св.Ж. , очевидно, е че те не са достатъчно обективна база за изграждане на технически заключения, респективно  по тези причини не съставляват и достоверна  изходна база за изграждане на   дължимите фактически изводи.

Освен това в.л. инж. Ж.,  обсъждайки  втора  и трета задача  в писменото заключение, като уточнението се налага с оглед различието между съдържанието и номерацията  на въпросите в постановлението за назначаване / л.81 от т ІІ, д.п / и в самото заключение,   посочва/ вж л. 86 и л. 87 от т ІІ от д.п  ,  а също и в разпита   /л. 160 от нохд/ , че не е възможно, и при заявената от подсъдимата скорост от 40км/ч, и при установената в експертизата скорост от 74км/ч самопроизволно занасяне без работа с уредите за управление, без обаче да  са  изследвани и обсъдени  другите  налични по делото данни за  условията  на движение и самото ПТП/пътни, атмосферни,  технически  и др/, респективно без оценка на тяхното значение, в контекста на поставените задачи по експертизата. Същото се отнася и до заключението  на първоначалната тройна АТЕ/ л. 166 от нохд/. Предвид изложеното, доколкото  първоначалните две експертизи , са изследвали по избраните от тях методи и  с изискуемата  компетентност - т.к притежават необходимото образование, а за вещите лица от първоначалната тройна експертиза и научни степени в съответната област, съдът прие изготвените заключения. При цялостната им оценка обаче,  съдът  установи, че   въпросите , значими по делото  изискват повторно   изследване, т.к изводите  на   първоначалната  единична и тройна АТЕ относно  скоростите на  двата автомобила,  причината за загуба на управление и за механизма на ПТП- навлизането  в насрещната лента  и възможността , от техническа гледна точка ПТП  да бъде избегнато , страдат от дефицит на обоснованост и убедителност.

Ето защо, освен по посочените в с.з. доводи и по така изложените съображения, съдът, като намери,че по тези въпроси, първоначално изготвените заключения не  са  обосновани  в достатъчна степен и в този смисъл възникна съмнение в правилността им, при предпоставките по чл. 153 от НПК  назначи  повторна тройна експертиза

ІІ. За да приеме  изцяло заключението на повторната тройна автотехническа експертиза,  съдът взе предвид следното:

Експертизата, изготвена от вещите лица К., У. и Ш.  видно от приложеното заключение / л.231 – 261 от нохд/ е изследвала  детайлно  всички  поставени по  пунктове задачи и  в същото време бе  убедително защитена  в проведения в с.з. разпит на вещите лица. След проведеното им изслушване, при  което съмнение в образователния им ценз и компетентност не бе изразено от никоя от страните и след като вещите лица аргументирано отговориха  на всички  въпроси, съдебният състав не установи основания за съмнение в обосноваността на експертното заключение, а подробната защита и  най-вече ясните и точни отговори на всички въпроси, подкрепени с  обективните данни по делото, обосновават отсъствие и на съмнение в неговата правилност. Експертното заключение е в синхрон и  с останалите доказателства по делото , установени  от писмените доказателствени средства - огледния протокол и от първоначалния/ с погрешно измерената широчина на пътното платно/   и  от повторния  оглед , като в.л У. и  в.л К. / л.309 от нохд/  ясно посочиха начинът, по който са ценени данните от двата огледа, и конкретно значението на  „взаимното положение едно спрямо друго..  ,    което „е било отразено само в първия оглед“, снимковия материал към него / на хартиен и магнитен носител/,  отчасти   от гласните доказателства, установени от показанията на свидетелите П.,Г.,Ж. и К., отчасти на подсъдимата/досежно въпроса с  отсъствието на работа с уредите за управление преди занасянето/, не на последно място кореспондира и с обективно установените находки, които са били достатъчни / вж в.л К. л. 309 от нохд/ , преценени в тяхната цялост и взаимовръзка  :

1/По отношение скоростта на двата автомобила, значима по нататък в изследването на основните въпроси  за механизма и  от там за мястото на удара. При отсъствие на спирачен път, който е основния индикатор за определяне скоростта на движение на автомобилите преди удара, при повторната  тройна експертиза  дадените величини на двете скорости  -  около 72км/ч за л.а. Мерцедес и около и 82км/ч за л.а. „ Тойота Корола“ са изведени  на  базата на  детайлно обсъждане / обективирано в отговора на втора задача –л.238- 253 от нохд/  на всички посочени и описани  компоненти  и бе подробно   разяснено  в разпита  на вещите лица/ л.310- 312 от нохд/ .  Въз основа на заявената, като достатъчна  за  заключението / вж в.л. К. л. 309 от нохд/  обективна  изходна база и проверените , чрез съпоставяне   чрез  метода на „компютърното симулиране“  съответствия между  отделните обективни параметри / взаимно положение на автомобилите, деформации, отломки и следи/ в.л К. с категоричност посочи, че „В тая връзка, трудно можем да допуснем друг вариант на място на удара, категорично.  Други скорости в момента на удара, също категорично. Единственото, което е с оглед минималното разстояние на загуба на устойчивост е скоростта на автомобилът Мерцедес преди ПТП около 72 км/час. Тя би могла да бъде и по-висока, ако приемете, че водачката е загубила устойчивост по-рано,  на по-голямо отстояние от мястото на удара. Ако е загубила по-рано устойчивост на автомобила, скоростта е била по-висока от 72 км/час. / л. 296 от нохд. / Както уточни по нататък в.л. К. / л.311 от нохд/ , за изчисление на  търсените скорости на  участвалите в ПТП автомобили, за разлика от  първоначалната тройна АТЕ, която е ползвала  само Закон на физиката и механиката  и по-конкретно, че „сумата от така наречените количества на движение на елементите на тази система/ както е описан -вж л.163 от нохд/, в повторната тройна  АТЕ този закон е само единия от множеството компоненти. Вещото лице подробно разясни разликата в изходните параметри приети  при съответните използвани от  предходните експертизи два метода,  с ползвания от тяхната експертиза , както и  кои точно, и колко  в повече допълнителни компоненти участват при изследване скоростта, в резултат на което, при ползвания от тях метод се свежда „възможността за грешка възможно най-малко „/ вж л.311 от нохд/   И с оглед неоспорената  от  никоя от страните компетентност на вещите лица, съдът не намира  основание  становището на в.л К., че „. Това е най-точният метод, използван в практиката–световната експертиза за определяне на скорост“ / л. 311 от нохд/ да бъде поставено под съмнение. След като вещите лица подробно разясниха същността на метода и отговориха на всички въпроси на страните и съда /в рамките на почти четиричасовото им изслушване/, развитото от подсъдимата  в  защитната й  теза / л.374 от нохд/ оспорване качеството на ползвания от повторната тройна АТЕ метод за определяне на скоростите, изведено от съзряно противоречие досежно ползването или не/ от тях/  на  метода„Делта –V“, съдът намира за голословно, а и за некоректно. В случай, че са съществували  съмнения в подсъдимата или защитата й относно това дали и как точно е ползван от повторната тройна АТЕ метода „Делта V“,  то не е имало пречка, а напротив - е следвало тези съмнения да намерят израз  в  конкретни и уточнителни  въпроси към  вещите  лица  от  повторната  тройна АТЕ, което  не  бе сторено.  

Предвид  казаното и доколкото, изготвеното заключение, разпита  на вещите лица от повторната тройна АТЕ и дадените от тях  разяснения и конкретни отговори, позволяват да бъде проследен  както  механизма / метода/, ползван при  определяне на скоростта, така и  процеса на  прилагането му и формиране на крайния резултат, то  и  съдът прие за съответно на изискванията  по чл.152  ал.1  от НПК заключението на повторната тройна АТЕ  досежно  скоростите на двата автомобила .

2/ По отношение на механизма на ПТП :  същият е обяснен  подробно  в отговор на  поставената задача/ номер 8 / от заключението , като в с.з.   вещите лица от повторната тройна АТЕ ползвайки   мултимедия,  професионално, но в същото време  ясно и разбираемо, въз основа на всички изчисления и оценки, онагледени по начин и със средства  позволяващи цялостно възприемане и  разбиране на  ситуацията, изясниха  при проведения им разпит  установените от тях - причина  за загубата на  устойчиво движение , допусната от подсъдимата и  конкретния механизъм на ПТП, и посочиха, отново при съблюдаване на изискванията по чл.152 ал.1 от НПК – как е изведено заключението им.  В.л К. /л вж л. 293 ,л.295,  л.304 ,л. 306-307 от нохд/ разясни  същината на ползвания метод и точността, при наличните по делото изходни параметри - най- обективния, от които е безспорното/ фиксирано/ място, в което са останали двата автомобила след ПТП , за определянето на  неговия механизъм .

За да приемат посочените в заключението  отстояния /стр 261 от нохд/, а именно, че „Към момента на  настъпилата загуба на напречна устойчивост автомобилът Мерцедес е бил в собствената си  дясна лента и на разстояние не по-малко от  40метра  от мястото на удара.В този момент  автомобил Тойота е бил на  не по-малко  от  51м от мястото на удара „ които отстояния  имат основно значение за решаване на релевантните по делото въпроси, вещите лица  са ползвали „обективния анализ  за мястото на удара  и положението на двата автомобила към момента на удара„ както изрично уточни в.л  К. - л. 289 от нохд. В проведения им разпит  убедително разясниха значението на всички следи и находки, на всеки от компонентите, включени в използвания от тях метод и механизма, по който общата им оценка е обосновала  направените  експертни заключения:       

 а/първо, относно установените от снимковия материал две следи :  от  файл № РА 250150  от  диск л.111 от т ІІ от д.п...“ следа, която започва от началото на пряспата  и достига до самата гума „ …“.. което означава,че тази следа е оставено от предно дясно колело на автомобилът Мерцедес след удара  с Тойотата / в.л К., л.290 от нохд/  и   от   файл №  РА 250148  следа от „предно ляво  колело, или възможно предно дясно, която следа започва от  началото на пряспата и достига да предно колело-ляво - в.л К.  л.291  от нохд,  значението на която е различно, т.к същата  е получена преди удара : ..“Следователно, тази следа е характерна за оставена от автомобила Мерцедес след загубата му на устойчивост при навлизане в пряспата от ляво, и преди момента на удара с Тойотата. Много интересен факт е, че автомобилът Мерцедес е намерен точно до тази следа след удара с Тойота. Това означава, че разстоянието от мястото на удара на Мерцедес с Тойота, до крайното положение на автомобилът Мерцедес е малко“- в.л К.  л.291 от нохд. С оглед възраженията в защитната пледоария/ л.365 от нохд/, следва само да се посочи, че макар и огледа да е извършен два часа по-късно, както се посочи по-горе, безспорно е установено, че  местоположението  на двете МПС не е било нарушено - т.е.  без съмнение  са фиксирани в огледния протокол в положението, в което са останали след удара. С оглед  местоположението на  следите- под гумите на Мерцедес, няма как да бъдат манипулирани, нарушени или засипани поради „снеговалежа“, както предположи защитата. Посочените  в мащабната скица / л.265  от нохд / фиксирани  като две  /в черно/ дъговидни следи  на Мерцедес , както посочи  вещото лице К./ вж л. 290 от нохд/ са  ясно изводими  от   изображението/ № 250150 от магнитния носител- л.111 т ІІ от д.п./ След като вещите лица не само подробно и аргументирано разясниха, къде точно са двете следи и механизма на тяхното оставяне, респективно  значението им за експертното становище, то  според съда, дали са видими по същия начин  от страните, с оглед процесуалната роля на експертизата - да подпомага със специални знания, там където те липсват,  не е условие за  техническата годност на експертизата, още по-малко  фактор за съмнение в нейната обоснованост, компетентност и професионализъм.      

Въпросните следи, както се посочи по-горе, са обективна основа на експертното заключение, т.к са „събрани по реда предвиден в този кодекс“- чрез заснемане при извършения оглед  на местопроизшествие,  поради което  и  ползването им, независимо, че не са отразени в огледния протокол, не противоречи на изискването на  чл. 104 от НПК.

б/за местоположението на деформациите и значението им  за определяне посоката на ударната сила и от там  като цяло за механизма  на удара -   деформациите на Мерцедес / л.290 – л.291 от нохд/ и тези на л.а. „Тойота / л.293 от нохд/, както  уточни в.л К./л.305 от нохд/, при  фиксирано  положение на двата автомобила след удара „ позволяват  с голяма точност  да се посочи това място на удара ..“, т.к мястото на удара е в  „пряка зависимост“ - л. 241 от нохд, именно от  движението на автомобилите след  удара и скоростите,като „ Крайните форми на деформациите и тяхното разположение зависят не само от взаимното  положение на двата автомобила в момента на удара, но и от последващото обхождане един спрямо друг при относителното  им движение „ – заключението на  повторната тройна АТЕ - л. 241 от нохд/ .

С коректното допускане на   грешка „както всяка физическа величина“ вж л.293 от нохд, вещите лица уточниха, че тази грешка е възможна само по отношение на „надлъжното положение на  автомобилите спрямо оста на пътя“, като стойността на отклонението по протежение на пътя е не по-голяма от “ + - половин метър„ - в.л К. /л. 294 от нохд/ , но в същото време изключиха  възможността/ вж л. 296 от нохд/, дори и на физическа грешка  за  мястото на удара по  ширината на пътното платно

в / в пряка зависимост  и връзка  с местоположението на двата автомобила след удара, с констатираните следи и деформации  е  обяснената от вещите лица ротация на двата автомобила след удара, която бе аргументирано разяснена и  визуално  представена чрез  компютърно възпроизвеждане  на фиг 3 от л.19 от експертизата/ л.249 от нохд/ и фиг 4 /л.250 от нохд/. При констатираното взаимното съответствие на всички значими и обективно установени  изходни параметри в.л К./ л.295 от нохд/ посочи , че   :„ движението на автомобилите е точно такова, че да отидат автомобилите в положението, в което са намерени „ като  изрично  уточни, че ако мястото на удара е достоверно “.. трябва да  бъде обяснено положениета на всяка находка, при което в този казус няма противоречие“  вж л. 293 от нохд .

г/ за  падналите  части от автомобилите, експертизата  разясни в детайли значението на  отделните компоненти: предната  броня  на  автомобил „Тойота„ / л.290  и л. 292 от нохд/,  падналата задна броня на л.а. „Мерцедес“, вкл и  бе разяснен  механизма на отделянето на частите  / л. 293 от нохд/  и  значението им  за  цялостното обсъждане и аргументиране на експертните отговори, както и  защо  същите имат подпомагаща, а не  основна   роля,  която в случая играят двете следи, респективно, защо прибрания от св.Ж. рег номер на л.а. „Тойота“  не е от значение за  мястото на удара, поради което и отсъствието му не влияе на обективността на получените резултати /  вж л.310 от нохд/.

Въз основа  на подробния анализ на всяка значима обективна находка/в разпита  от л.289-л.296 от нохд /,  експертите изключиха напълно възможността  за различни стойности на скоростите и мястото на удара   :„ В тази връзка трудно можем да допуснем  друг вариант на  място на  удара , категорично. Други скорости в момента на удара, също категорично ..“ в.л К.  л. 296 от нохд . При така установените обективни данни за мястото на удара и скоростта на движение на двата автомобила,експертите  от  повторната тройна АТЕ професионално , но и разбираемо, изведоха  категоричното си заключение за причината  за настъпилото ПТП :  навлизането в насрещната лента, което е резултат  от  конкретните действия на водачката при настъпила загуба на управление, в резултат  на движение с  технически несъобразена  скорост  и не се е дължало на внезапна техническа неизправност  / л. 259 и л.313 от нохд/

При така изложеното, като установи, че заключението на повторната тройна експертиза отговаря изцяло на изискванията на чл.152 от НПК и   кореспондира с другите, събрани по делото доказателства, съдът го прие  изцяло  и го  ползва при изясняване на фактите, включени в предмета на доказване.

Във връзка с казаното, следва само да се отбележи, че  възраженията   на подсъдимата и на защитниците й по приемането на  повторната тройна АТЕ  съдът намери за неоснователни, освен по изложените в протоколното определение доводи, но и поради  тяхната декларативност.

Показанията на св.Г. НЕ СА НОВО ОБСТОЯТЕЛСТВО, неизследвано от вещите лица, а точно обратно, те са внимателно обсъдени /вж л.290  от нохд/.В подробния им разпит/ л.290- 299 от нохд/ с нужното онагледяване, чрез снимков материал, схеми и симулации, обосновано, убедително и  както се посочи по-горе -  разбираемо,  вещите лица отговориха :

1/ з а щ о   не е възможно Мерцедес  да е спрял от само себе и и да е бил в покой към момента на удара, при това този покой да е продължил  няколко секунди / 6, 7, дори  10  секунди /, както сочи св.Г./ вж л. 294 от нохд/; 

2/ з а щ о  не  е възможно, след като към момента на удара скоростта на Мерцедес  е 51км/ч,  да  е правдоподобно твърдението й, че преди  занасянето  л.а. се  е движил с 40км/ч ; 

3/ з а щ о   не  е възможно преди занасянето л.а. Тойота  да е бил в невидимата за  св.Г. зона  и не е възможно да не е бил забелязан, както същата сочи / вж  л. 146  и 147 от нохд /,  като в тази посока показанията на св.Г. не кореспондират дори с обясненията на подсъдимата , която  признава , че го е видяла, макар и  „като маска  …вж л. 88  от нохд/ ;

4/ з а щ о /превид положението на предните гуми- вж л. 314 от нохд/  не е възможно след загубата на управление, както с абсолютна категоричност твърди свидетелката /вж л.145, също и на л. 147 от нохд/, когато Мерцедес вече е бил неуправляем, подсъдимата да  не е използвала  кормилната уредба.

В крайна сметка, в заключение в.л К. / л. 294 от нохд/ посочи : На въпроса на  адвоката за драстичната разлика със свидетелските показания, категорични сме,  че  ако приемете, че автомобилът Мерцедес е бил спрял в момента на удара, по никакъв начин не могат да бъдат обяснени описаната дясна следа от автомобилът Мерцедес след удара от предно дясно колело. И по никакъв начин няма да има съответствие с крайното положение на двата автомобила след удара, и особено това, че Тойота се връща назад. В същото време  обаче, вещите лица обясниха възможността  субективното  възприятие на св.Ц.Г. / вж л. 206-207 от нохд/ да породи  донякъде усещането й за неподвижност на автомобила.

След като повторната тройна АТЕ  е обсъдила всички   доказателства, вкл   и показанията на св.Г.,  заключението  им  не е  останало непълно  или неясно, както без основание се твърди от защитата, респективно  искането за назначаване на допълнителна експертиза не намира основание в чл.153 от НПК. При пълните и изчерпателни отговори на вещите лица, само факта, че  някоя от страните, в случая защитата, е неудовлетворена  от тези отговори, с оглед  тезата,около която е формирана защитната позиция, не е предпоставка, регламентирана в  чл.153 от НПК. От друга страна, както се изясни по делото, подсъдимата  Г. е с висше техническо образование, което въпреки, че не е автотехническо, се явява подпомагащо обстоятелство, а не обратно, за  възможността за реализиране в пълнота на защитната позиция, т.к  несъмнено й позволява в детайли да проследи  експертните механизми и  свързаните, и произтичащи от тях експертни изводи . Професионалното й  образование  обаче не е от естество да промени значението на декларираното  несъгласие с изводите на повторната тройна АТЕ и не съставлява само по себе си предпоставка за допускане на повторна / четвърта  по ред/ автотехническа експертиза. И това е така, понеже несъгласието на подсъдимата с  конкретно използвания от вещите лица експертен метод, изразено  в становището й, че същия е спекулативен и възпроизвежда резултат по избирателно въведени от вещите лица данни- „каквото й зададете на тази програма, тя това ще ви сметне „ подс.Г. л. 306 от нохд  е декларативно по своя характер, т.к  не почива на каквито и да е конкретни доводи. Обратно , експертите от повторната тройна АТЕ, разяснявайки същността на ползвания метод на „Компютърна симулация“ / вж л. 293 ,л.295,  л.304, л. 306-307/,  аргументирано  посочиха неоснователността на направената от подсъдимата констатация, отговаряйки в същото време на всички поставени от нея и  допуснати  като относими към делото, въпроси. Изрично уточниха, че „..методът  на компютърна симулация е такъв, че да се удовлетворяват всички  доминиращи закони на физиката“/ л. 293 от нохд/ и не борави с произволни параметри, а  с  конкретни и много на брой/ над 233 /обективни изходни данни, при което програмата е зададена така, че  „няма да тръгне ако не  и се зададе всеки елемент „ –  в.л К./ л. 306 от нохд/ .

Предвид изложеното, както механизма на извършеното от повторната тройна АТЕ експертното изследване, така и основата, върху която то е изградено, предвид и безспорната им компетентост и  нужното образование, мотивираха съда да приеме изцяло и да ползва при решаване на делото изготвеното от тях заключение.

В заключение , по посочените съображения , съдебният състав намери за установени и доказани по несъмнен начин описаните по-горе фактически положения, от които се налагат следните фактически и правни изводи :

І.Фактически установените действия на подсъдимата са изразени в описанато  по-горе  -  управление на  л.а. Мерцедес със скорост около 72км /ч при  усложнена  пътна обстановка - в лоши атмосферни и пътни условия  „ дъжд примесен със сняг и киша, с летни гуми, непригодени за тези условия,  вследствие на което управлявания от нея  л.а. Мерцедес занесъл и станал неуправляем, при което поради неупражнявания постоянен контрол, изискващ адекватно боравене с уредите за управление, не успяла да го овладее и  автомобилът, плъзгайки се и едновременно с това  завъртайки се, навлязъл  в лентата за движение на л.а. Тойота Корола, където настъпил удар  между  задната  част на Мерцедес и  предната дясна част на л.а. Тойота.

ІІ.От правна страна:  с  оглед предмета на конкретното дело и  повдигнатото срещу подсъдимата обвинение, при така установените й фактически   действия   се поставя въпроса ,  допуснала ли е  с  извършването им нарушение на правила, предвидени в ЗДвП и  дали смъртта на починалата Л.Кръстева е резултат, настъпил в пряка причинна връзка от тези нарушения.  Съдебният състав достигна до положителен отговор на тези въпроси,  поради което и като намери подсъдимата за виновна, постанови спрямо нея осъдителна присъда, мотивиран от следните съображения : 

1/Скоростта, с която подсъдимата е управлявала  Мерцедес преди занасянето - от около 72км/ч , в случая е била категорично  „несъобразена“   с  неблагоприятните  фактори : четири на брой,  посочени при предявеното ново обвинение, като всеки един от тях е обективно установен и в същото време е съзнаван от подс.Г. :   

         а/на първо място- това са били атмосферните условия. Както е установено по делото , валял е дъжд, примесен със сняг, изискващ постоянно работещи чистачки/ св.Ж. л.91 от нохд/. Под атмосферни условия, както е прието в Решение № 1271 от 9.ХII.1976 г. по н. д. № 1128/76г., III н.о  се има предвид   „една съвкупност от различни елементи на атмосферата, като прозрачност на въздуха, нормална или намалена видимост, произтичаща от дъжд, мъгла, задименост, запрашеност и други подобни“. И след като в конкретната ситуация, несъмнено  е валяло, дори по обясненията на самата подсъдима : дъжд примесен със ситен сняг, макар и според нея не „толкова силно“ :  „валеше  като мокър сняг –ситно, който се засили после .В момента,когато стана произшествието не беше толкова силно..“./ л.88 от нохд/, то и несъмнено „атмосферните условия „ са били неблагоприятни и са изисквали съобразяване  на скоростта  до стойности, които да са безопасни за водача и за другите  участници в движението .

        б/на второ място : състоянието на пътя. Установено е несъмнено, че пътната настилка е била мокра , с  2-3 см киша , правеща я „нехомогенна „ т.е. с непостоянен  коефициент на сцепление, „..който играе съществена роля при устойчивото движение на автомобила“- в.л.К./л.292 от нохд/. Състоянието на пътя е било такова, че  дори и  без другите  неблагоприятни фактори,само състоянието на пътната настилка е следвало да  изостри вниманието на подсъдимата,защото:„..При такава пътна настилка управлението на автомобил е изключително сложно и зависи от боравене адекватно между всички органи за управление“-в.л. К. / л. 296 от нохд/ .

        в/ на следващо място - състоянието на  управлявания от нея Мерцедес,  който независимо, че както посочи в.л К./ л. 313 от нохд/„ е съвременен автомобил с една от най-известните системи за активна безопасност и система за запазване на устойчивостта на автомобила „ е било оборудван  в същото време с гуми, които не са били пригодени за шофиране в зимни условия. Гумите освен, че били  с изтрити  протектори - предните на 50%, а задните –„изтрити до ограничителя“, но били  и с различен  коефициент на сцепление/ вж в.л К. л.312 от нохд/ , обстоятелство, допълнително способстващо за неустойчивост на движението, при  което  това състояние на гумите било  известно  на подсъдимата -„знаех, че съм с летни гуми . Затова съм карала внимателно..“ подс.Г. / л. 89 от нохд /

       г/ на последно място  : това са конкретните  й възможности на водач. Управлението  при описаните неблагоприятни  атмосферни и пътни условия, със скорост от около 72км/ч очевидно не е отговаряло на реалните й шофьорски умения  независимо, че както посочи, повече от 4 години управлявала този автомобил. В случая, подс.Г. е надценила способностите на автомобила /пълното му оборудване  със системи за безопасност/,а е подценила собственото си значение като водач.Както посочи и вещото лице К. : „ Сама по себе си една  система помага, но да се пусне волана и да се чака, системата да изправи автомобила е невъзможно. За мен скоростта пряко зависи от водача и неговите качества да запази управлението. Само по себе си гарантирам, че само стабилизиращата програма не може автоматично при дадените условия да възстанови движението на автомобила, при примерно, изключително разлика в коефициентите на сцепление на четирите колела. Изисква се човешко умение. Ако кара професионалист, ако кара човек с изключителен опит, може би, при тази скорост, при тези условия, би запазил управлението. Но може и да не го запази.  Очевидно за качествата на водачката, която е загубила управление, при тези  дадени метеорологични условия и състояние на пътна настилка са оказали влияние най-вече състоянието на гумите и несъобразената при тази пътна настилка скорост в съответствие със състоянието на гумите. Няма друго обяснение. / л. 312- л.313 от нохд /.В подкрепа на установеното допуснато от подсъдимата надценяване на  собствените си  умения да се справи с  възможна опасна ситуация/ в рамките разбира се на  избраната от обвинението форма на непредпазливата вина/ е и  обстоятелството, че обективно действията й в конкретните условия не са  отговаряли на  „опитно“ овладяване на ситуацията,  доколкотопри тези условия,  с конкретните особености на  джипа, оборудван с всички възможни системи за безопасност,  за да е по-лесно управляем, „резонно“ е  било преминаването от автоматично към ръчно управление .Вещото лице К. обясни  защо това е било „резонно“ : „ на хлъзгав участък веднага включвам на механичен режим. Сам си включвам скоростите, като поддържам максимално ниска предавка, за да се поддържа ниска постоянна скорост, за да не се увеличава скоростта по време на движение с автоматична скоростна кутия и да се налага да се отнема газта и да се налага натискане на спирачка, което е рисковано при хлъзгав участък. Има възможност така е оборудван автомобила, за да може да се превключи от ръчна на автоматична…“ л. 315 от нохд .  В случая не става въпрос за становище на вещо лице  извън предмета на възложената задача , а именно в отговор на поставените задачи, свързани с изясняване на техническата причина за загубата на устойчивост и невъзможността автомобила да бъде овладян в конкретната ситуация .   

Относно последния фактор, вменен в отговорност на подсъдимата с предявеното ново обвинение, включващо  нарушението по чл.20 ал.2 от ЗДвП, доколкото „способностите й на водач“ не е измежду изброените следва да се посочи, че разпоредбата, както  е известно първо -  не е изчерпателна,  поради което и  от правна гледна точка факторите, определящи „съобразената скорост“ не са ограничени до примерно посочените . И второ - в  т 1 б.а“  от  ТР 28/84г по н.д.№ 10/84г на ОСНК ограничение на  факторите, с които следва да е съобразена скоростта не е въведено , а  обратно  - достатъчно е  факторът да е „отрицателно действащ“ : „Водачът  на МПС е длъжен да съобрази скоростта на движението не само с примерно посочените  в чл. 20  ал.2 от ЗДвП  фактори, но и с всички други  затруднения и препятствия  в движението, произтичащи  от пътните условия и  ситуации, знаците ,маркировката психофизиологичното състояние на водача и  всички други отрицателно действащи фактори…“  

В заключение, всеки един от  посочените четири неблагоприятни фактора  са били налице и са изисквали   скоростта да бъде съобразена с тях , поради което и като не го е сторила, подсъдимата е допуснала  нарушение на   правилото по чл.20 ал.2 от ЗДвП.

2/ Контролът върху  управляваното  МПС е изисквал от подсъдимата   постоянно внимание и  способност, при настъпило занасяне да  задържи  автомобила  в собствената  си лента, което  подсъдимата не е направила  и по този начин е допуснала   нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП.   Както посочи в.л К. , липсата на устойчивост е състояние, което при всяко положение е било възможно  да бъде  „усетено“ от подсъдимата – „водачът ще го усети“-вж  л. 298 от нохд, което обосновава извода, че в случай на  упражнен постоянен контрол и при реална преценка на собствените умения като водач, подсъдимата  е имала възможност да овладее автомобила, макар и с отчитането на  необходимите за това значителни усилия и  високата степен на трудност, доколкото  в.л К. уточни, че  „много е трудно за човек без опит  и професионалн…и качества …да се запази при такава хлъзгава настилка управлението на автомобила,ако вече е настъпило странично  хлъзгане..“- л. 298 от нохд .

С оглед установената  по делото причина за занасяне, за загубата на устойчивост, която е несъобразената скорост, то и в случая не е налице припокриване между двете нарушения на правилата за движение –по чл.20 ал.2 и по чл. 20 ал.1 от ЗДвП .Такова ще е налице  когато загубата на контрол се дължи само на нарушение режима на скоростта, без значение  несъобразена или превишена, в каквато посока  е последователната и непротиворечива съдебна практика  Решения № 160 от 1.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 42/2010 г., II н. о., НК, Решение № 321 от 19.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 952/2013 г., I н. о,  Решение № 279 от 16.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 813/2015 г., III н. о. Ето защо в конкретния случай , т.к  макар и след отклоняване  на Мерцедес, дължащо се несъобразената й с комплекса от  неблагоприятни фактори скорост,  подсъдимата е имала поведение, което от своя страна съставлява..“ субективни действия на водача,свързани с неправилно боравене със системите му за управление“, което е в противоречие с изискването за непрекъснат контрол, върху управляваното МПС“-  Решение № 315 от 15.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 303/2009 г., то и е допуснала самостоятелно  нарушение на правилото по чл.20 ал.1 от ЗДвП, което  също е в причинна връзка с резултата.

3/С  обективното навлизане  на управляваното от подсъдимата  МПС в  лентата за движение на л.а. „Тойота Корола“, където е и станал удара, е допуснала и третото й вменено  нарушение- по чл.16 ал.1 т 2 от ЗДвП.Съгласно посочената разпоредба : На пътно платно с двупосочно движение  на водача  на ППС е забранено :  „ т.2  Когато  платното за движение  има три  пътни ленти –да навлиза  и да се движи  в крайна лява лента“, а както е описано  в т 5 от заключението / л. 261 от нохд : „Първоначалният контакт  между предния  десен край на л.а. Тойота  и задната част на автомобил Мерцедес“ е в дясната  пътна лента на Тойота на 5.8м от разделителната непрекъсната линия. Предвид измерената широчина на двете пътни ленти  вдясно от непрекъснатата  разделителна линия , съответно 3м и 4м , то и  спрямо разделителната непрекъсната линия първоначалния контакт е бил на 2,8метра  навътре в лентата за движение на Тойота/ с обща дължина 4м/. И след като мястото на удара е в лентата за движение на св.Ж., то и нарушението на  инкриминираната разпоредба  на чл.16 ал.1 т 2 от ЗДвП също  е в причинна връзка  с обществено опасния резултат.

Ето защо съдът прие, че  е и  трите нарушения  на правилата за движение, така както са очертани с предявеното обвинение  по чл.20 ал.2, чл.20 ал.1 и по чл.16 ал.1 т 2 от ЗДвП  са   допуснати от подсъдимата и  са относими в случая ,  поради което и трите  са правно значими  при преценката за  отговорността й . За да е налице обаче поведение, което да осъществява признаците  на предвиденото в чл.343 ал.1 б.“в“ от НК престъпление, за което подсъдимата е  предадена на съд, законът изисква не само  да са допуснати  нарушения на правилата за движение, но и  именно от тях  в причинна връзка да е последвал съставомерния резултат, в случая смъртта на пострадалата.

Съдът установи наличието на изискуемата пряка причинна връзка и  в същото време  не установи фактори,  които  да я прекъсват , респективно  намери  развитата  защитна теза  с искане за оневиняване на подсъдимата за неоснователна.

Въпреки, че от внимателния  анализ на  застъпената защитна  позиция , с оглед многопластовите възражения, е трудно да бъде отграничено кое конкретно се оспорва  и се развива като  защитна теза : отсъствието въобще на допуснати нарушения или допуснати такива от подсъдимата, които обаче не са в причинна връзка с резултата. Подсъдимата застъпва теза, че по начало отклонението й от праволинейното движение е по причини извън волята й/т.е. без каквото и да е нарушение по ЗДвП и най-вероятно поради “аквапланинг“/ докато в пледоариите на защитниците се изтъква, че първопричината за настъпване на произшествието е поведението на автомобил Мерцедес и че това е въпрос по който „Няма спор“ / вж л. 366 от нохд/, въпреки, че  по-нататък в пледоариите, това  навлизане  се третира като „самозанасяне“ вж л. 367 от нохд, което е нещо различно, но  така или иначе се приема от защитата, че първопричината е именно навлизането на Мерцедес в насрещното платно.Причината обаче  за ПТП, преценена в аспекта на виновността  и отговорността за резултата, според развитата защитна теза,  е  не на подсъдимата,  а изцяло на св.Ж. , т.к неговото нарушение на чл.20 ал.2 да намали и/или  да спре при възникнала опасност, според защитниците,  в пряка причинна връзка довело  до обществено опасния резултат .   

И двете тези са  неоснователни, но изискват отделното им обсъждане, т.к  по начало са  с различно съдържание :

По отношение тезата на подсъдимата :

І.Според съдебния състав, загубата на управление не се дължи на  фактори извън волята и възможностите на подсъдимата, вкл и на  предположеното от нея  явление “аквапланинг“, поради което и не е налице  „случайно деяние“ изключващо  отговорността  й.

Следва обаче  първо да се уточни, че тезата на подсъдимата за факторите, при които се е осъществило движението й,  свързани с избора на скоростта  и механизмът на ПТП, по  изложените по-горе съображения, съдът прие за недостоворени и  категорично опровергани , поради което й условията за наличието на „аквапланинг“ изискват обсъждането им само през призмата на   обективно установените параметри за скорост на движение- около 72км/ч Иначе казано, въпросът, който изисква отделно обсъждане е дали и при скорост от  около 72км/ч  и  конкретните пътни условия , причината за загубата на устойчовост не се явява последица от скоростта, а от ВНЕЗАПНО ПОПАДАНЕ  в условия – конкретно в „аквапланинг“, за които   подсъдимата да няма вина, т.к не са били предвидими  и са били неочаквани за нея .

С оглед установените по делото  доказателства , съдът прие, че първо - не са били налице обективните предпоставки, обуславящи наличието на това явление и то е „малко вероятно“ и второ дори и да беше  реално, не е от естество за изключи отговорността й , защото не е  било непредвидимо  за нея, а обратно подсъдимата е могла/ поради дъжда и снега/ и е била длъжна да предвиди, че платното ще е мокро /каквото е било почти по време на целия й път/, мотивиран от следните съображения :

1/По естеството си, т.нар „аквапланинг“, както е посочено в  експертното заключение възниква„ след образуване на воден клин в гумите, при достатъчно  голяма подемна сила, след което се губи контакт  между протектора  и пътната настилка , както и  че това явление  е „типично  за преминаване през локви  от сравнително чиста вода , с малка плътност“ / л. 256 от нохд/ . При тези параметри на описаното явление, както посочват вещите лица в отговор на пета задача  от заключението си /л. 255-257 от  нохд/ наличието на „аквапланинг“ в случая е малко вероятно и надлежно посочват обективното отсъствие на основания за това явление:„ метеорологичните условия и  особено релефа на местносттане не предполагат задържането на вода  върху пътната настилка,освен ако не е имало неравности,за което няма данни“. Както подробно разясни в разпита си вещото лице К.:“..Малко вероятно е загубата на устойчивост на автомобила да се дължи на аквапланинг. При явлението аквапланинг е необходимо да има съответствие между налягането в гумата и дебелината на наличен воден слой. При това положение възниква Архимедова сила, при която се прекратява контакта  между гумата и асфалтовата настилка. Това предполага на дадената настилка да имаме локва с достатъчна дълбочина и достатъчна ширина, дължина по направление на пътя за да възникне явлението. Описаното в протокола за ПТП състояние на пътната настилка не предполага наличие на такива условия“ - л. 312 от нохд

Предвид изложеното, съобразявайки обективно установените данни за състоянието на пътя, вкл и измерения при втория оглед  наклон от 5.2%/л. 57 от т №№ от д.п./, с оглед заключението на вещите лица,  загубата на устойчивост  според съда се дължи не на явлението аквапланинг, а  на  описаните в т 9 от заключението / л.261 от нохд/причини.     

 2. Дори и обаче това явление да беше налице, доколкото вещите лица въпреки, че е малко вероятно, не го изключват напълно, т.к както  уточни при разпита си в.л К. : ..“Но е възможно, лично аз считам възможно, ако е имало много голяма локва с изтичане на вече разтопен сняг, но течността трябва да е била с малка гъстота, близка до водни условия“ - л.312 от нохд , според съдебния състав  не  би било от естество да изключи отговорността на подсъдимата и това е така, понеже в никакъв случай мокрото платно / а аквапланинга по естеството си  представлява именно това, т.к възниква „след образуване на воден клин  в гумите при достатъчно  голяма подемна сила,при което се губи  контакт между протектора и  пътната настилка“, както е обяснено в експертизата / вж л. 256 от нохд/ - е  било изненада  за подсъдимата, респективно  би могло да се третира като  „явление“, което не е очаквала, но и не е била длъжна да очаква. Напротив.  Целият  път до  процесния участък/ най-малкото от гр.Котел насам/ е бил с влошени условия- снеговалеж и мокро платно, и след като  е валяло, вкл и непосредствено преди ПТП, то и  е изключено да се приеме, че мократа настилка би могла да се третира като „изненада“ . С оглед продължителността на престоя в Павел баня / за 10 дни/ и  очакваното време на пътуване обратно- в края на октомври, без реална основа  е било и очакването на подсъдимата, че времето ще остане топло и сухо, респективно  валежната и снежна обстановка към 25.10.2014г също не може да получи статут на „ неочаквани“ за подсъдимата условия . Поради което и съдът не намира основания да приеме предложената  от защитата/ л.370 от нохд/  теза, че се касае за „случайно деяние“. Както е посочено  в Решение № 98 от 14.Х.1996 г. по н. д. № 100/96 г., БВС на РБ, бр.11/1996 г.“ Деянието, в резултат на което е станало автопроизшествие със съставомерни последици, е случайно тогава, когато опасностите по пътя са изненада за дееца и той не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на тези последици.“. В  друго решение на ВКС -  № 224 от 30.05.2014 г   по н. д. № 501/2014г  на І-во н.о., имащо за предмет казус свързан с явлението „аквапланинг“ се отбелязва, че : „…. възражението за наличие на локви върху пътната настилка, което според защитата е възможна причина за възникване на ПТП, е било напълно предвидимо от подсъдимата при описаните и безспорно установени обстоятелства за движение и пътна обстановка, посочени по - горе, което я е задължавало да се движи със съобразена скорост, така че да остане в своята лента за движение, а при необходимост и да спре“

В контекста на изложеното, без основание е възражението на  защитата,  което се лансира като причина за настъпване на произшествието попадането на автомобил Мерцедес в образувани на пътя „коловози“-  / вж л. 298 от нохд/ и деформации, като възможна буца, която е останала  примерно от преминаващ  автомобил...- л.368 от нохд , т.к освен,  че по естеството си предложените варианти не касаят точно явлението „аквапланинг“, описано по-горе, а по-скоро други фактори, свързани със състоянието на пътната настилка,  но и по същество  същите не  са от естество  да изключат отговорността  на подсъдимата , защото не само е било възможно да ги предвиди, но и несъменно  е била длъжна да съобрази  атмосферните и пътни условия, които   както се  посочи,  не са били  изненада за нея.

Само за пълнота следва да се отбележи и това, че категорично е изключена от вещите лица  като възможна причина за ПТП  техническа неизправност на  л.а. Мерцедес . А и самата подсъдима  посочи,че  за него са се грижели техниците на фирмата / л.89 от нохд/ и видно от писмените доказателства / л. 38 от т ІІ от д.п./ е преминал технически преглед на 27.03.2014г и е бил технически изправен  .

 По отношение тезата на защитниците на подсъдимата

ІІ. Съдът не установи и  фактори,  които да са от естество да прекъснат причинната връзка между допуснатите от подсъдимата нарушения на  правилата за движение по пътищата, посочени по горе и  съставомерния резултат.

1/Смъртта на починалата, макар и настъпила около час  по-късно час в болницата е пряк и непосредствен резултат от травмите от ПТП –  заключението на СМЕ / л. 88  т І от д.п./. Вещото лице д-р Г.  категорично изключи възможността за евентуален принос на извършените действия по изваждането  й от колата / вж л.150 от нохд/, като  изрично  посочи , че  смъртта на пострадалата Кръстева  е  настъпила в резултат  на масирана кръвозагуба,  за която е било достатъчно  дори и само разкъсването на слезката .       

2/Поведението на другия водач -  св.Ж.  също  не е от естество да прекъсне причинната връзка и няма за последица претендираното от защитата отпадане  отговорността  на подсъдимата за настъпилия обществено опасен резултат . С оглед  изследваното им значение   - дали са от естество да прекъснат причинната връзка, действията на св.Ж.  обаче  изискват обсъждане  в  два аспекта :  

а) дали  свидетелят е могъл да избегне сблъсъка,  чрез  предвидените в чл.20 ал.2 от ЗДвП начини,  а именно - като  намали и/или  спре в собствената си лента;

б) дали  от неизвършването на  други възможни варианти, които  обаче законът  му  е вменил , с бездействието  си е   допринесъл  за  настъпването на ПТП ;

По първия въпрос : от значение е на първо място, точното  установяване на  отстоянията  между двете МПС  в момента  на възникване на опасността, което предполага преди това уточняване на фактическите му параметри, защото именно моментът на възникване на опасност, предопределя  дължимото поведение на св.Ж.  като участник в движението и е от значение по-нататък за преценката на приноса му или  липсата на такъв към съставомерния резултат .

С оглед спецификата на случая,  принципно са възможни три момента, всеки от които носи белезите на „момент на възникване на опасност“, съобразно разбирането ,  съдържащо  се в задължителните указания на ТР № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК - „..Съществуват противоречиви разрешения относно началния момент на възникване на опасността за движението. В едни случаи се приема, че този момент възниква, когато водачът възприеме препятствието за движението на пътното платно, а в други - в един по-раншен момент.Правилно е второто становище. …….   както и  „ Отдалечеността от платното за движение е без значение, щом като логичното развитие на пътната ситуация ще доведе до навлизане в него непосредствено след това“.  А в т. 6 от същото ТР   е  уточнено, че „моментът на възникване на опасност за движението  се определя  по фактически,  а не по  от формални критерии“. Както е  посочено и в  Решение № 227 от 29.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 88/2010 г., III н. о на ВКС :„ 

 

 

 

 

 

 

 

Водачите са задължени да вземат мерки за безопасност като намалят скоростта или спрат, когато възникне опасност за движението или от логическото развитие на една пътна ситуация ще настъпи рязка промяна в условията на движение“.

Съобразявайки  критериите, очертаващи рамките на момента  на възникване на опасност, преценката им направена през призмата на  спецификата на конкретния казус  очертава , както се посочи, три  възможни момента , всеки от които принципно покрива тези критерии:

Първият момент е : загубата на устойчивост на движението на л.а. Мерцедес  и отклоняване от праволинейната му траектория , когато обаче същия все още е бил  в своята си лента - тогава разстоянието между двата автомобила  е било  91 метра / вж  заключението на повторната тройна АТЕ- л. 255 от нохд/ ;

Вторият момент е : пресичането  на непрекъснатата линия  разделяща платното за движение на Мерцедес от  платната за насрещно движение/ със средната лента- за изпреварване/- тогава  разстоянието между двата автомобила  е било около 58 метра  / също според заключението на повторната тройна АТЕ- л. 255 от нохд/ ;

Третият момент  е  : когато л.а. Мерцедес е пресякъл пресечената линия  и е навлязъл  в лентата за движение  на  л.а. Тойота Корола – тогава   разстоянието между двата автомобила  е било  около 46метра / отново според заключението на повторната тройна АТЕ- л. 255 от нохд/ .

 Съпоставяйки особеностите на всяко една от трите възможности  с принципните характеристики  на понятието „момент на опасност“,  според съдебният състав,  в конкретния случай това е моментът , в който л.а. Мерцедес е  пресякъл прекъснатата линия  и е навлязъл  в лентата за движение на л.а. Тойота,  поради следните съображения : за св.Ж.   моментът  на възникване на опасност,  както  се посочи  по-горе,  се формира  от два  елемента:  - първо : да е препятствие, което е принципно забележимо и отклоняването на  движението на Мерцедес  несъмнено е такова,  като свидетелят го е забелязал още в момента,  в който  последният  е загубил устойчивото си движение;

 -  второ, за  да  се дефинира като „момент на опасност“ ,  това препятствие,  в случая  началото на плъзването на Мерцедес, трябва да е  такова,  че логическото  развитие на пътната ситуация да доведе до навлизане  в неговата лента,  което  в същото време обаче,   както е посочено в Решение на ВКС -№ 176 /19.04.2011 г по  н. д. № 1101/2011 г на второ  н.о.  деецът  трябва да е  „  е имал пълното основание да очаква“

С оглед установената по делото  принципна възможност, която подсъдимата е имала  при  своевременно реагиране, макар и  при вече  загубена устойчивост,  да успее  да запази  движението в собствената си лента, доколкото – първо е могла да я усети/загубената устойчивост/ и второ, както се посочи-по-горе според   вещите лица въпреки,  че изисква значителни усилия  и е много трудно,  не е невъзможно/ вж в.л К. л. 298 от нохд/,  то и след като  св.Ж.  не е бил длъжен да знае както причината за отклоняването, така и способностите  на  водача на плъзгащия се автомобил, липсва основание  му се вмени  в задължение осъзнаване навлизането на Мерцедес в неговата лента като  резултат, който той е „имал пълното основание да очаква“, независимо от  житейски приемливото предположение, изразено от св.Ж.  в показанията му, че когато джипа тръгнал да се плъзга  „  аз разбрах накъде отива ..“ л. 97 от нохд  „  . Още повече,  че между тях е имало още една лента, която  макар и най-тясна от трите - само три метра, принципно  увеличава   шанса  плъзгащия се автомобил да  успее да се задържи/да бъде овладян/ в своето или поне в средното платно .  

Именно  дължимата оценка на „логическото развитие„  на  пътната ситуация предпоставя, в конкретния случай, един малко  по-късен момент  на възникване на опасността по см на чл.20 ал.2 изр.  второ  от ЗДвП .  

Ето защо , според съда, в конкретния случай, за св.Ж.  моментът на възникване на опасност е  моментът , в който  л.а. Мерцедес е пресякъл  прекъсната линия  и  е навлязъл  в   неговата лента.

Първо  следва да се отбележи обаче,  че по  делото липсват  т о ч н и   данни  къде   точно   по протежението на пътното платно,  Мерцедес  е пресякъл  тази линия е навлязъл  в  лентата  за движение на л.а. Тойота , т.к  липсват  видими следи или  белези  по самото пътно платно/вж л.288 от нохд/  Установеното от вещите лица  минимално възможно от техническа гледна точка отстояние между двата автомобила, към момента на това навлизане, изчислено  на около 46 метра, което  от своя страна е резултат от установените преди това  взаимни отстояния  на всяко едно от двете МПС до мястото на удара, преценни към  първоначалния момент на загуба на устойчивото движение на Мерцедес, съответно  не по-малко   от 40  метра за Мерцедес и  не по-малко от 51 метра за л.а. Тойота/ вж л. 255 и л. 261 от нохд/,  кореспондира   изцяло с  останалите гласни и писмени доказателства по делото, поради което  съдът го приема  за обосновано  и го кредитира  като обективно.

Както уточниха вещите лица от повторната тройна АТЕ принципно е възможно  при загубена устойчивост, автомобилът да продължи да се движи извършвайки „зигзагообразни движения“, което би удължило пътя в собствената му лента, респективно би отдалечило отстоянията между  автомобилите  преди удара и  би довело до други изводи за възможното избягване на ПТП  : „.. Възможно е автомобила да загуби устойчивост. Възможно е да има преди достигане на левия банкет опити на водачката да запази управлението. Възможно е да има занасяне както в едната посока, така и в другата посока….. .. Възможно е, но само ако водачката нарочно завива волана много на ляво за да стане в принудено такова положение“-  в.л К.  л.289 от нохд . Описвайки  възможните хипотези, при които се  „удължава изминатия път“ / л.289 от нохд/,  в.л  К.  обаче изрично посочи,  че  в конкретния случай  липсват обективни находки   обосноваващи наличието на която и да е от предложените хипотези  : …..няма обективни находки за това..“ …. ние считаме, че не е обективно и  няма такива данни - в.л К. / л.289 от нохд/  

Освен отсъствието на обективни находки,  липсват и гласни доказателства позволяващи извода, че водача на Мерцедес е извършила  някое от  примерно посочени от вещите лица действия  за запазване/след загубата на устойчивост/ движението на автомобила в собствената си лента , с които  да е „удължила изминатия път“ увеличавайки отстоянието между двата автомобила преди удара . Напротив. Самата подсъдима посочва: „ И в един момент усетих, че колата поднася  и започва да завива към ляво разположените  ленти“- л.86 от нохд, „тръгна като на шейна“ –л. 87 от нохд  и  ..“беше неуправляем джипа.И затова не предприех  никакви действия  като водач  да изправя посоката на  движение ….л. 90 от нохд . Св.Ц.Г. също сочи, че „ В момента, в който  автомобилът  се занесе и отиде в пряспата, докато спря , водачът на джипа  не направи и не каза нищо..“  -л. 147 от нохд , а относно траекторията на движение  на  Мерцедес  : „ на въпросното място колата  описа, бих казала, дъгообразно движение ..“ - л. 145 от нохд. В същата посока са показанията и на св.Ж., който посочва, че видял - „ кола, която тръгна да се пързаля към нашето платно.. „ - л.90 от нохд и на св.К. : „Изведнъж видях как един джип…който се движеше в насрещното платно се завъртя в посока  обратна на часовниковата стрелка и навлезе в нашето платно „ - л. 29 от д.п т І. Следователно по делото не е установено нито едно гласно доказателство, позволяващо да се приеме, че подсъдимата  въобще е предприела действия за запазване движението в собствената лента, още по-малко да е успяла да го стори , поради което липсва каквото и да е основание да се приеме, че  известно време  с л е д  загубата на устойчивост  подсъдимата е  успяла да „поддържа“ движението на Мерцедеса в собствената си лента, респективно липсва основание да се приеме, че има “удължаване на изминатия път“. Единственото, което е  безспорно установено/ от положението на гумите след спирането на Мерцедес / е действието й  по завъртането на волана надясно, което нямало никакъв ефект върху движението на автомобила / вж в.л К.- л.298 и л. 314 от нохд/ , респективно не може да получи оценка  като  „действие  запазващо движението  и удължаващо изминатия в собствената лента път „  Поради което и  лансираната защитна теза  за  възможни  по-големи отстояния – „60 , 80  или 100 метра / вж л.364 от нохд/ е  без  каквато и да е подкрепа от  данните по делото . Както се посочи,  по-големи  отстояния  на Мерцедес от момента на загубата на устойчивост до мястото на удара са „възможни“, но само при  описаните от вещите лица „хипотези“, свързани с  активни действия на подсъдимата за запазване движението , за които не само, че липсват  „обективни данни“, но и гласните доказателства /вкл и обясненията на подсъдимата/  категорично ги опровергават.

Поради което , след като липсва и едно гласно доказателство  подсъдимата да е извършвала действия за да запази движението в собствената лента, респективно да е удължила пътя в собственото си платно, то и отстоянието между двата автомобила , към момента на загуба на устойчивост на Мерцедес, определено от вещите лица въз основа на обективните находки, каквито са крайното положение на автомобила след загубата му на устойчивост към момента на удара“ в параметрите дадени в заключението -  в т 6  от същото /л. 261 от нохд/   кореспондира с  доказателствата и е напълно обосновано.

В заключение, към приетият от съда „момент на опасност“, към който л.а. Мерцедес е навлязъл в неговата лента за движение разстоянието между двата автомобила е било 46метра/при опасна зона на л.а. Тойота  от около 91 метра/ , поради което и както  е посочено в т 7 от заключението на експертизата/ л.261 от нохд/: „Водачът на  Тойота не е  имал техническа възможност  да предотврати  ПТП.. „ 

Съдът намира за необходимо обаче да обсъди  действията на св.Ж.   и към всеки един от другите два, посочени по-горе „моменти“, които  също  позволяват дефинирането   им като  „момент на опасност“ , т.к  този въпрос има принципно отношение към възможното избягване на  ПТП, респективно към отговорността на подсъдимата и   най-малкото има отношение към степента на собствения й принос  към съставомерния резултат.

          -Към момента  на загуба на устойчивост на л.а. Мерцедес, преди същият да напусне собственото си платно, разстоянието  на всеки един  от автомобилите до мястото на удара е  съответно  около  40м – за Мерцедес и около 51 м за Тойота/ т 6 от заключението л.251от нохд/.  При  опасната зона , изчислена на около 91м е видно, че  дори и към този начален момент св.Ж. не е имал техническа възможност да предотврати ПТП – вж т 7 от заключението на повторната тройна АТЕ/ л.261 от нохд/

Както е установено от показанията на св.Ж., които досежно хронологията на действията му са последователни и непротиворечиви/ и както се посочи по-горе  в тази посока съдът ги кредитира/ : в момента, в който джипа започна да се плъзга , в неговата лента ..“ тогава отнех газта и го наблюдавах..“ - л.98 от нохд . Извършеното  от него намаляване на скоростта, чрез отнемането на газта е правомерно действие , т.к разпоредбата на чл.20 ал.2  изр второ от ЗДвП го задължава  да намали и в случай на необходимост да спре, т.е. предписаните възможности са две, като преценката за избор е на водача. Избраният  от св.Ж. начин - да намали , а не да спре, поради потенциалната опасност от занасяне /предвид обективните  пътни условия, допускащи такава възможност/ не е от естество да ангажира отговорността му. И това е така, понеже законът не задължава правомерно движещите се водачи при възникнало в опасната им зона препятствие, да изберат това действие от двете предвидени в чл.20 ал.2 от ЗДвП, което на ВСЯКА ЦЕНА би избягнало ПТП. Законът ги задължава „ да намалят скоростта , а в случай на необходимост  да спрат“, но не вменява в отговорност на водача неправилния избор при възникнало препятствие в опасната му зона, стига да е реагирал по един от тези два начина. Подобен принцип е въведен и при неизбежната отбрана. Както е посочено в Постановление № 12 от 29.XI.1973 г. по н. д. № 11/73 г., Пленум на ВС в т 6  , за да приложим този институт : „ ..Не е необходимо отбраната да бъде единствено средство за защита. Нападнатият може, но не е длъжен по закон да се откаже от активна защита, да бяга и се укрива, да търси помощ от държавните и обществените органи или трети лица..

  В конкретния  случай ,  при  установените конкретните отстояния безспорно е  по делото, че ако към  първоначалния момент- още при занасяне на Мерцедес  св.Ж. вместо да намали бе предприел спиране, съгласно заключението на вещите лица / - вж т 7 от л.261 и л. 259 абзац втори от нохд /– не би могъл да избегне ПТП . Обсъждане  значението на  избраното му действие обаче, съдът намира за необходимо,  с оглед развитата на тази плоскост защитна теза  за приноса на свидетеля  към „тежестта на последиците“ / вж л.369-370 от нохд/ , които според защитата  биха били по-малки, т.к „този сблъсък щеше да бъде  с много по-малка скорост, с много по-малък интензитет“     

След като ударът, както се посочи, дори и  и ако  св.Ж. беше предприел спиране  е бил непредотвратим ,  ирелевентно за отговорността на подсъдимата/ т.к не е от естество да  я изключи или  намали/  е  обстоятелството - с каква вероятна скорост щяха да се ударят в  лентата на св.Ж.- Мерцедес и Тойота, ако последния беше задействал рязко спирачната система и  какви биха били последиците за всички возещи се в двата автомобила при такъв челен удар. Освен, че както посочи вещото лице К. -  това е  : „ Много сложен въпрос, с много неизвестни..“ л. 299 от нохд, но и  изясняването му по изложените  по-горе съображения, не касае факти, включени в предмета на доказване.

   -Към втория момент, когато л.а. Мерцедес е пресякъл непрекъснатата линия, както е установено по делото, св.Ж. все още е  бил с „отнета газ“-  действие, което е предприел още в момента, в който Мерцедес се е отклонил от праволинейното си движение. След като  ударът е бил непредотвратим при задействана спирачна система  още  към отклоняване на Мерцедес, то и   към  втория момент  - на пресичане на непрекъснатата линия казаното по-горе относно непредотвратимостта на  ПТП от страна на св.Ж. е относимо  на  още по-голямо основание.

 В заключение, както към приетия от съда момент на възникване на опасност, така и към възможните два по–ранни момента, водача на Тойота  не е имал  възможност да избегне ПТП, нито чрез  предприетото от него намаляване на скоростта , нито чрез задействане на спирачната система и спиране .

По вторият въпрос : свързан с наличието на   принципни варианти за избягване на сблъсъка е необходимо първо да се направи следното уточнение: обсъждането им, предвид предмета на делото, образувано по внесен обвинителен акт срещу подсъдимата Г.  е относимо към въпросите от предмета на доказване , доколкото  принципа за разкриване на обективната истина вменява в задължение на съда цялостно изследване поведението и на двамата участници в едно ПТП, вкл и във връзка с  дължимото установяване дали е допуснато или не съпричиняване.  

Наличието на принципни възможни варианти/макар и извън предписаните по чл.20 ал.2 изр второ от ЗДвП/  за предотвратяване на ПТП ,  които  водача на л.а. Тойота   е  могъл  да  предприеме , като завиване надясно - към ската или   едно по-ранно завиване наляво, на първо място, не са от естество да изключат отговорността  на подсъдимата , защото неизпълнените  възможни  варианти  не са  били  вменени в задължение  на  св.Ж. , респективно неизпълнението им не ангажира по никакъв начин отговорността му. Нещо повече,те не са и законово допустими. „ Отклоняването на автомобила наляво или надясно с цел избягване на опасността, т. нар. "спасителна маневра" е действие, което не е регламентирано в ЗДП и което деецът предприема на свой риск, когато препятствието попада в опасната му зона за спиране. „- Решение № 176 от 19.04.2011 г. по н. д. № 1101/2011 г., II н. о  на ВКС.  И след като ЗДвП не го задължава при възникване на опасност да завие наляво, независимо, че става въпрос за лента, с който линията е непрекъсната , то и  неизвършването им  /дори и в претендирания от защитата  по-ранен момент,  когато  Мерцедесът започнал да се плъзга, но все още не е напуснал собствената си лента/, не би могло да му се вмени в отговорност. Нещо повече, в контекста на  казаното , извършеното от св.Ж. завиване наляво, към момента, към който Мерцедес е навлязъл в лентата му за движение съставлява не дължимо, а напротив несъответно на чл.20 ал.2  изр второ от ЗДвП поведение, макар и  да е осъществено в опасната му зона и носещо белезите на „спасителна  маневра“ по см на  т 1 и 4 от ТР 106/83г на ОСНК. Както посочи и в.л К. / л.318 от нохд/ : „Не сме отговорили дали може да се избегне чрез завиване наляво. Можем да отговорим разбира се,  но считаме, че завиването на волана на ляво съгласно техническите норми е технически неправилно действие. Поради това и  според  съда,  извършеното от св.Ж. действие за избягване на сблъсъка,  включващо освен отнемане на газта  и завиване наляво, което законът не допуска, макар да носи белезите на  спасителна маневра е неправомерно.В този см  Решение № 15 от 17.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 525/2010 г., II н. о :  Направеното в повече, а именно завиването на ляво, представлява маневра, която е предприел неправомерно, макар и с желание да предотврати удара., Неправомерният й характер произтича и от установените последици т.к, съгласно т.5 от цитираното ТР № 106/83г на ОСНК, отговорността отпада само ако  е увредено имущество , а не живота и здравето на хора  или когато, макар и да са увредени хора, то това е лицето, което е създало опасността“.

Предвид изложеното, не може да бъде споделена и застъпената в пледоарията теза за отпадане отговорността на подсъдимата  поради дължимо,  но не извършено от св.Ж.   заобикаляне/ вж  л. 370 от нохд/,  т.к  не  отчита задълженията на водач при възникване  на опасност, които както се посочи са само разписаните в чл.20 ал.2 изречение второ от ЗДвП.

Все  във  връзка  с изследвания въпрос за възможния принос на  св.Ж.   към обществено опасния резултат несъмнено следва да се коментира и установеното алкохолно съдържание в кръвта му. Както е изяснено  по делото  същият е имал алкохол в кръвта, в недопустимо  процентно съдържание - 1.17 промила и  по  по см на т 4 б.“а“ от  ППВС 1/1983г - е бил в „пияно състояние“. При това алкохолно съдържание, съгласно   допълнителната  СМЕ/ л.271-272/ са били нарушени „леко зрителните и слуховите възприятия, леки нарушения в координацията на движенията,забавяне на рефлексите и реакциите …което води до влошаване възможностите на водача  за шофиране“ .Разпоредбата на чл. 5  ал.3  т 1 от ЗДвП  категорично забранява на водачите да управляват МПС  „под въздействието на алкохол..“ и е без значение  субективното усещане на самия водач –дали  се е чувствал или не се е чувствал повлиян   от алкохола. В този смисъл поведението на св.Ж. несъмнено е  не само  укоримо, а и незаконосъобразно, т.к е в противоречие с изискването на посочената разпоредба от ЗДвП, но в контекста на изследваното му значение, то няма характер на прекъсващо причинната връзка между извършените от подсъдимата нарушения на правилата за движение и съставомерния резултат.  С оглед установените от  заключението на повторната тройна АТЕ  отстояния , ПТП е било непредотвратимо от техническа гледна точка за водача на л.а. Тойота, поради което и „пияното състояние“  на водача  Ж.  не е в причинна връзка   с невъзможността  същото да бъде избягнато .

И накрая, биха могли да се изследват и други  хипотетични възможности , при които вероятно,  при  дадено стечение на обстоятелствата  резултата да е могло да бъде избегнат : ако например пострадалата не беше седнала на предната седалка   и др.  Те обаче  са неотносими към предмета на доказване, защото от значение по делото – и за отговор на въпросите по чл.301  ал.1 т 1 и 2 от НПК   е -  не как хипотетично  е  могло да бъде избегнато ПТП,  а дали  има  действия/предписани в ЗДвП/,  които е трябвало да бъдат извършени и  с които би могъл сблъсъка да бъде избегнат, при което именно виновното им неизвършване, в пряка причинна връзка е довело до съставомерния резултат.

С оглед всичко посочено, след като несъмнено е установено, че подсъдимата е допуснала нарушенията на правилата за движение по чл.20  ал.1, чл.20 ал.2 пр първо и чл.16 ал.1 т 2 от ЗДвП  и в причинна връзка с тях  е настъпил резултата,  и след като няма други действия, които да са от естество да прекъснат тази причинна връзка, то и отговорността за станалото произшествие и настъпилия резултат е в нейна тежест , без значение, че принос за настъпването му /предвид неправомерната спасителна маневра, чрез отклонение на автомобила вляво/  има и  водача на другия л.а.

Изрично следва да се отбележи обаче, че  констатираното съпричиняване  не може да има за последица оневиняване на подсъдимата, т.к само факта, че и  друго лице има принос за резултата  не е от естество да изключи отговорността й , когато както е в случая тя е несъмнено установена. В този смисъл е Решение № 215 по н.д. №1297/2011г на І-во н.о на ВКС :“Обстоятелството, че Г. също има принос за настъпването му, тъй като е допуснал нарушение на правилото, визирано в чл. 20, ал. 2 от ЗДП, не изключва виновното поведение и наказателна отговорност на подсъдимия.  Действията на св.Ж. следва да се отчетат в посока облекчаване положението на подсъдимата, т.к установеното съпричиняване изисква съобразяването му при индивидуализиране  наказанието  на  последната  .

Ето защо и по  изложените  мотиви  съдът прие, че от правна страна, при така установените фактически действия, подсъдимата Г. е осъществила  виновно  нарушение на правилата за движение  по чл.20 ал.2 , чл.20  ал.1 и чл.  16  ал.1  т 2 от ЗДвП , вследствие на което по непредпазливост е причинила  смъртта на  64 годишната Л.Кръстева, с което е извършила  престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ от НК

 

 

 

 

 

 

 

 

По квалификацията на деянието :

В аспекта на  установеното поведение на подсъдимата след ПТП и развитата теза на защитата за субсимиране действията й под състава на  чл.343а от НК , предвид и факта, че непосредствено след ПТП пострадалата Кръстева е била жива, което е едно от условията за прилагане на привилегирования състав, съдът, в изпълнение и на задължението си по чл. 301 ал.1 т 2 от НПК, обсъждайки действията на подсъдимата след ПТП не установи същите да обосновават преквалификация на деянието.

Установените й фактическите действия, извършени след ПТП   в хронологичен план са следните: След  удара подсъдимата  слязла от автомобила и се приближила към л.а. Тойота. Видяла, че от колата излезли“ един възрастен и един по-млад мъж“ и че на„предната седалка  до шофьорската врата седеше  възрастна жена,която в първия момент не можеше да излезе ..“ - обяснения л.86 от нохд. В разговор, проведен между двете  коли - подс.Г. /л.323 от нохд/ и показанията на св.Ж.  / л. 65 т 1 от д.п прочетени в с.з.,/ подсъдимата  узнала за състоянието на пострадалата, не лично от нея / в какъвто по-общ план бяха обясненията й в първия разпит вж л. 86 от нохд/, а от св.Ж.- “ Разбрах, че жената се оплаква  от болки в краката, защото така ми каза другия шофьор. Разговора се провеждаше отвън между двете коли. Опитваха се с младия г-н да освободят седалката, защото тя беше притисната от възглавницата -л. 323 от нохд . В подкрепа на посоченото е и  установеното от съдържанието на втория разговор /при второто обаждане на тел 112 / затруднение на подс.Г. да обясни на оператора състоянието на пострадалата .

След  слизането от  колата и размяна на реплики със св.Ж., извършено между двете коли, хронологично следващото действие на подсъдимата е    обаждането на  тел 112 , което извършила  от личния си телефон – ********** /  отразен в п-л за разпит вж л. 17 от  д.п т ІІ/ .Обаждането било регистрирано в 17.29ч / вж л. 79 от т І от д.п./, като  с оглед  съдържанието на проведения разговор се установява, че  подсъдимата уведомила за това, че е станало  ПТП и  т.к се затруднила да посочи точното място, случайно преминаващ мъж, неустановен по делото обяснил на оператора местоложението на ПТП и че има жена, която е притисната. Подсъдимата видяла, че св.Ж. и св.К.  се опитват да извадят пострадалата Кръстева, като от своя страна се върнала към джипа, където на задната седалка все още била св.П.. Двете със св.Ц.Г. помогнали на св.П. да слезе от колата: „..Тогава погледнахме как ни е колежката.Решихме да отворим задната врата, за да излезе тя „  св.Ц.Г.-л.148 от нохд. Двамата шофьори, освен проведения, както се посочи, между двете коли разговор, в който и двамата изразили съжаление за случилото се повече не разговаряли, нито обсъждали конкретните причини за произшествието :  вж св.Ж. –л.91от нохд :  “Разменяхме думи с госпожата, след удара . Коментирахме, че  аз помислих,че ще избягам.Тя е помислила същото …“  и в същия смисъл  - на л.97 от нохд. Всеки от тях бил зает със собствените си близки, пътуващи в съответните, управлявани от тях две МПС. Св. Ж. - с пострадалата Кръстева, с която живеели на съпружески начала : :“бях ангажиран с Лиляна , тъй като беше ударена сериозно и стенеше…“ л. 65 от том І от д.п, прочетени в с.з.л.144 от нохд,  а подсъдимата Г. с колежката си свПейчева : вж отново  обяснения  л. 87 и л.323 от нохд. След няколко минути, т.к никой не идвал подс.Г. се обадила отново на тел 112  : ..Обадих се на тел 112 да подам сигнал за случващото се  Даже мисля, че два пъти звънях, защото ми се стори дълъг беше интервала и не дойде  никое компетенто лице“  - обясненията й /л.86 от нохд/ Обаждането  било регистрирано в 17.35ч / л. 79 от  т І от д.п./

Междувременно св.К. и св.Ж. се помъчили отново да извадят  пострадалата Кръстева,  но  не  успели / св.К. л.30 от т І от д.п и св.Ж. – л.91 от нохд/. След това „Дойде полицейска кола.След нея  дойде линейка която откара тази възрастната госпожа в болницата.Гражданска защита дойде. Мисля, че те я освободиха  от колата, за да  може да се качи в линейката …..“ подс.Г. л. 86 от нохд  . Понеже се  опасявала  за състоянието на  св.П. , която  „не беше слизала от колата  и тя седеше на задната седалка , и явно тя е понесла  най-силно удара,понеже  беше седнала отзад „ подс.Г. л. 87 от нохд, въпреки, че св.П. видимо била добре  помолила „Гражданска защита“  втори път да извикат линейка  и за нея. Във втората линейка заедно със св.П. се качила и св.Ц.Г., защото „Шофьора каза, че е такъв реда“ / л.146 от нохд/ . В болницата ги прегледали  и установили, че нямата „сериозни наранявания  и счупвания, понатъртено „ – св.Г./ л.146 от нохд/, което потвърждава и св.П. посочвайки, че при удара „подскочих надясно и напред в седалката се ударих.После  бях тука цялата синя..“ - л. 100 от нохд  

При така установената хронология и съдържание на извършените от подсъдимата действия  СЛЕД   станалато  ПТП,  съдебния състав  не установи същите, въпреки, че принципно указват на  отговорно  отношение към случилото се,  да  се субсимират под  изискуемото  за преквалифициране на деянието по привилегирования състав по чл.343а от НК поведение , изискващо „ деецът   след деянието да е  направил  всичко зависещо от него  за оказване помощ на пострадалия  или на пострадалите „

Предварително следва да се уточни, че  в закона липсват конкретно зададени рамки, очертаващи от фактическа страна  параметрите на  дефинираното в чл.343а от НК поведение, т.к  всяка конкретна ситуация  изисква и конкретна преценка.  Както е посочено -  в  т 5  от ППВС 1 от 17.01.1983г: “ Дали е направил всичко зависещо от него се преценява конкретно с оглед възможностите му (психофизически, подготовка, здравословно състояние в момента и др.) , обстановката, в която е действал, и характера на действията, които сам или с помощта на другиго е извършил“.

При всяко положение обаче  помощта трябва да има реални измерения, а не да е с пожелателен характер.  В  случая,  подсъдимата  е  възприела състоянието на пострадалата, но не е предприела конкретни действия, с които да й окаже помощ и това обстоятелство  е обективно установено.  Без значение   е дали неизвършването  се дължи  на това, че  не  я  е възприела за достатъчно сериозно пострадала, както посочи :„Тази жена в другата кола, понеже всичките други бяха в недобро състояние, докато тя се оплакваше само от болки в краката. Нямаше видими външни белези – наранявания, кръв да тече“ л.323 от нохд,  или  защото  видяла, че  опитите за изваждането й  са неуспешни,  т.к  двамата  мъже, които се мъчели да я извадят не успели/ вж отново обясненията й на л.96 от нохд/. Обаждането на тел 112 също не  попълва  изискуемото по чл.343а от НК поведение, още повече, че в конкретния случай първото обаждане, в което е съобщено за пострадало лице  е реализирано от неустановен по делото мъж, независимо, че  подсъдимата му предоставила телефона, по причина, за която няма вина- че не познава достатъчно района. Нито факта, че двукратно позвънила на  тел 112 , нито факта, че при второто обаждане попитала дали „идва линейка“,  позволяват  третирането на стореното като всичко зависещо от нея за оказване помощ на пострадалата  Кръстева. Както е посочено  в Решение № 5/ 27.01.2015 г по н. д. № 1733/2014 г., на III н. о на ВКС:“ Обаждането му на телефон 112 и съобщаването за произшествието, не може да обоснове извод,че деецът е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия/ пострадалите, доколкото осъденият е бил в състояние да окаже и друга помощ.. “ . В същият смисъл  е и Решение № 295 от 15.07.2014 г.по н. д. № 800/2014 г., I н. о на ВКС.

Вярно е, че  подсъдимата е била ангажирана  със св.П.,  както е  вярно и това, че законът не изисква, помощта да е оказана на всички пострадали, но  с оглед приложението на чл.343а от НК  се изисква помощта  да е оказана на  лице със съставомерни  повреди, каквито св.П., и никое от другите лица не са имали . Ето защо, от правна страна предприетите действия по оказване помощ на пострадалата П., не могат да запълнят  изискванията на т 5 от ППВС  1/1983г,  поради което и  не могат да   послужат  за нуждите на чл.343а от НК, защото под „пострадали“ , в аспекта на  прилагане на чл.343а от НК се  имат предвид  само лица, получили средни или тежки телесни повреди. В този смисъл е съдебната практика:  Решение № 49 /26.II.1988 г. по н. д. № 16/88 г., III н. о., БВС 

 

 

 

 на РБ бр 10/1988г.“.. 

 

 

 

 

 

 

 

За да се приложи съставът на намалената отговорност по чл. 343а НК, необходимо е деецът след деянието, при което е било увредено здравето или живота на лица от транспортно произшествие, да е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на всички или някои от увредените лица. Пострадал по смисъла на закона е всеки участник в движението, при който при транспортна злополука е получил увреждания от категорията средна или тежка телесна повреда или смърт на едно или повече лица. Състоянието на св.П. дори и визуално не е предполагало  възможност за „съставомерни“ повреди, а не са били и възприети от подсъдимата като такива. Т.е. освен обективното отсъствие, не е налице и субективна увереност в подсъдимата, че  оказва помощ на „пострадало“ по см на чл.343 от НК. Следователно уврежданията на св.П. не я правят пострадала и респективно  оказаната й помощ  не позволява  преквалифициране на деянието по чл.343а  от НК.

Ето защо и по изложените доводи  не може да бъде споделена  дадената в  защитната пледоария / л.371 от нохд/ оценка на поведението на подсъдимата, че „всичко , което е можела в момента да направи , тя го е направила “, защото най-малкото е могла поне да се опита да помогне на св.К. и св.Ж.  за да извадят пострадалата от колата,  нещо което  не е направила, без значение  както се посочи, мотивирана от какви съображения  не го е сторила.  

Предвид изложеното, въпреки, че поведението на подсъдимата след ПТП както се посочи, несъмнено е отговорно  и граждански ангажирано, не попълва по съдържанието си изискуемите обективни елементи от привилегирования  състав, поради което и не съставлява основание за преквалифицирането на деянието, а следва да се отчете като смекчаващо обстоятелство при индивидуализацията на наказанието. 

 

 

 

 

Във връзка  с  правилната квалификация на деянието, в контекста  на повдигнатото ново обвинение по чл.287 от НПК и  направените  от защитата възражения/вж л. 368 от нохд/ досежно непълното му фактическо формулиране, изразено в пропуска на обвинението да посочи точния размер на  „съобразената„  скорост,  с която подсъдимата  е  трябвало да  управлява  МПС,  е необходимо да се посочи следното :

По начало конкретни стойности на допустимите скорости са разписани само в чл.21 от ЗДвП. За разлика от превишената скорост, която винаги е обвързана с посочените в чл.21 от ЗДвП параметри, „съобразената“, както е известно, се определя от конкретните условия, свързани с множество фактори, част от тях примерно изброени в чл.20 ал.2 от ЗДвП .Тя най-общо казано, трябва да е такава, че да осигурява безопасност на движението за водача и за останалите  участници в движението.По тази причина, ако при нарушение по чл. 21 от ЗДвП, с оглед правото на защита обвинението винаги трябва да съдържа конкретния размер на превишената скорост, то при допуснато по чл.20 ал.2  от ЗДвП  нарушение такова изискване липсва, т.к , конкретната стойност не е константна величина, а е  различна, съобразно различните фактори, с които е следвало да бъде съобразена. Както отбеляза в.л К. на поставен в тази посока въпрос: „Не може в случая да се даде количествена характеристика на скорост за този път, като технически съобразена за дадените пътни условия за даден индивид, поради изключително нехомогенното покритие на настилката и най-вече от качеството на водача, от способностите  на водача … / л 316 от нохд/ . Ето защо , непосочване на конкретен размер на „съобразената  скорост“, с която подсъдимата е следвало да управлява л.а. Мерцедес за да не допусне ПТП  не съставлява нарушение, ограничаващо правото й на защита.В тази посока е и Решение № 28 по н. д. № 651/2008 г., II н. о на ВКС  : „В случая не съставлява нарушение непосочването на скоростта с която касаторката е била длъжна да управлява автомобилът, защото обвинението не е за управление с превишена скорост, където става въпрос за несъобразяване с конкретна величина на скоростта, определена от напред нормативно, каквато е хипотезата по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

В същото време, съдът констатира  известна непрецизност при повдигане на новото обвинение, която обаче не е съществена, т.к няма за последица ограничаване правото на защита на подсъдимата да разбере  всички  фактически и правни параметри на обвинението. Действително при самото повдигане на новото обвинение прокурорът не уточни  коя от двете хипотези на чл.20 ал.2 от ЗДвП има предвид, т.к във второто изречение на същия текст има вменени други задължения със самостоятелен характер и значение. Предвид  обаче недвусмисленото  текстово описание на вменено нарушение, изразено в движение с несъобразена скорост и посочването на   конкретните  фактори,  с които е следвало  да бъде съобразена, съдът прие, че така предявеното ново обвинение  не накърнява  правото на защита на подсъдимата, защото не ограничава възможността да  възприеме  фактическите и правни параметри на обвинението и да организара защитата си по него, поради което и  не намери основание да  не  го  допусне .

С оглед всичко изложено, при така установената  фактическа обстановка, 

 

 

 

 която съдебният състав  приема за безспорно и категорично  доказана, следва правния извод, че подсъдимата Г.  виновно е нарушила правилата за движение по пътищата - визирани в чл.20 ал.2 , чл.20 ал.1 и чл.16  ал.1 т 2 от ЗДвП, с което от обективна страна  е осъществила състава на престъпление по чл.343  ал 1 б.“в“ от НК

От субективна страна, деянието е осъществено от подс.Г.  по непредпазливост, под формата на несъзнавана непредпазливост, като  подсъдимата не е предвиждала  настъпването на обществено опасните последици, но   допускайки  нарушения, изразени в  управление на  МПС със скорост, която категорично не е била съобразена с  атмосферните условия, състоянието на пътя , на МПС и на способностите й на водач , в отклонение от задължението за постоянно контролиране на управляваното  МПС и  в нарушение на забраната за навлизане в насрещните ленти за движение/ в случая крайна лява/ е могла и е била длъжна да предвиди, че с тази скорост при хлъзгав път и изтрити грайфери на гумите , ще изгуби управление и контрол върху МПС, ще навлезе в лентите за насрещно движение и ще  предизвика ПТП, което е и станало.

 

ПО НАКАЗАНИЕТО :

Като призна подсъдимата Г.  за виновна  в това да е извършила престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“  във връзка с чл.342 ал.1 от НК  и като  съобрази  разпоредбите на чл. 36 и чл. 54 от НК, съдът й  наложи наказание  в размер на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода   и на основание  чл.343г я лиши от право да управлява МПС за срок от 2 години 8 месеца.

При индивидуализацията на наказанието „лишаване от свобода“ , съдът отчете като смекчаващи обстоятелства: чистото й съдебно минало, доброто образование, трудовата й ангажираност, отчетеното съпричиняване от св.Ж. и поведението й след ПТП, което въпреки, че не покрива изискванията на чл.343а от НК,  сочи на   поведение на  съвестен и отговорен гражданин.

За разлика от представителя на държавното обвинение, според съдебния състав  са  налице  и отегчаващи обстоятелства,  към които  съдът  отчете броя на допуснатите самостоятелни нарушения по ЗДвП/ три/, макар и да са свързани помежду си  и  броя на отрицателните фактори /четири/,  които са  изисквали  съобразяване, в рамките на  едното нарушение – по чл.20 ал.2  от ЗДвП, както и наличните по делото други неблагоприятни фактори, необхванати от обвинението/поради което няма пречка за тяхното отчитане  като обстоятелства по чл.54 от НК/, които допълнително са утежнявали обстановката и са изисквали на още по-голямо основание подсъдимата да  е внимателна  при избора на  „безопасна“ скорост : движението  се е извършвало по Главен път София-Варна, по който принципно трафикът  е интензивен, в подкрепа на което е и факта, че непосредствено след ПТП са спрели и други коли , както сочи св.К.- л.30 от т І от д.п. и че малко след ПТП движението  стана доста интензивно„ както посочва св. Х.- л.105 от нохд ; движението се е извършвало макар и не съвсем по тъмно, но  в част от деня, изискваща  фарове, каквито са ползвали и св.Ж. и подсъдимата/ вж св.П.- л.101 от нохд/ ; преди  ПТП  за подсъдимата движението е било  спускане, при което наклона е бил осъзнат, т.к по собствените й обяснения - св.Ж.  се е изкачвал/ вж л.87  от нохд/ ;  возела  е в колата  още двама пътника - свидетелките  П. и Г., за живота и здравето, на които също е носела отговорност.

Доколкото в дейността си при определяне на наказанието, съдът не е обвързан от становището на прокурора /стига да е в рамките на съответното обвинение/ , то и  няма пречка констатираните   отегчаващи обстоятелства да бъдат отчетени при индивидуализацията на наказанието.

В същото време,  непризнаването на вината, както и активната процесуална позиция за защита на застъпената теза за невиновност/ с оглед   техническите познания и съответно образование, които подсъдимата  притежава /, доколкото  са израз на упражняване на основното право на защита  не могат да бъдат третирани в ущърб на подсъдимата и не съставляват утежняващи   обстоятелства.

В този смисъл, при констатирания превес  на смекчаващи обстоятелства съдът наложи на подсъдимата  наказание в  долната граница на предвиденото в санкционната част на чл.343 ал.1 б.“в“, малко над минимално предвидения размер от 2 години, а именно - две години и шест месеца лишаване  от свобода .

Макар и  по делото да е налице превес  на  смекчаващи обстоятелства, съдът не установи основания за определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК, поради отсъствие на една от изискуемите предпоставки , а именно- констатацията, че и най-лекото наказание - в случая две години лишаване от свобода, спрямо конкретния деец- в случая подс.Г.  и за конкретното деяние се явява несъразмерно тежко. Вярно е, че  непризнаването на вината не е отегчаващо обстоятелство, както е вярно и това, че  подсъдимата е  сравнително дисциплиниран водач,  но  без съмнение,  в случая е налице  несъобразяване не с един, а с множество фактори/част от тях, както се посочи, извън обвинението/, т.е. е налице поведение, грубо  нарушаващо изискванията за  избиране на безопасна скорост. Връзката между неблагоприятните условия и величината на безопасната скорост винаги е обратно пропорционална и това следва от указанията на ТР 28/84г на ОСНК,  в  т 1 б.“б“ на което изрично е посочено, че : „Намаляването на скоростта е в зависимост от степентта на опасността. Колкото опасността е по-голяма, толкова  скоростта трябва да е по-малка „ . Както е посочено и в  Решение № 36 от 31.05.2013 г. по н. д. № 2328/2012 г., II н. о. на ВКС : “Факторите от пътната обстановка имат значение за избиране на съобразената скорост на движение и колкото повече и по-неблагоприятни са те, толкова по-малка трябва да бъде скоростта на движение в сравнение с максимално допустимата. По тези съображения, съдът прие, че наказанието  на подс.Г. следва да се определи по общите правила- по чл. 54 от НК.   

 

 

 

 

 

 

 

 Определяйки наказание „лишаване от свобода“ в посочения размер от 2 години  и 6 месеца, на основание чл. 66 от НК съдът отложи изтърпяването му с изпитателен срок от 3 години , считано от влизане на присъдата в сила. Като  отчете размерът на наложеното наказание  и  обстоятелството, че  подсъдимата  не е осъждана, както и  че  се касае за непредпазливо извършено престъпление и  като взе предвид, че с оглед данните в изготвената справка  за водач/ л. 45 от д.п. т І/ подсъдимата  Г. е принципно дисциплиниран шофьор и  в случая се касае  по-скоро за изключение, а не  за  трайно нарушаване  правилата  за движение по пътищата, съдът прие, че целите на специалната превенция могат да бъдат постигнати и без да е необходимо изолирането й от обществото , т.е. без да е необходимо подсъдимата да  изтърпи реално  наложеното  й наказание.

С посочения размер на наложеното наказание , според съдебния  състав ще се  постигнат и целите на генералната превенция , т.к  лишаване от свобода за срок от  две години и  шест месеца,  отложено с изпитателен срок от три години  е достатъчно  за  да мотивира и дисциплинира и останалите членове на обществото  към  спазване правилата за движение по пътищата.

На основание чл.343г от НК като съобрази от една страна изискването за съответствие между  размера на  основното и кумулативното наказание/ съгл ТР 61/80г  на ОСНК/, а от друга  необходимостта, подсъдимата  като водач на МПС  в достатъчна степен да осмисли  поведението си и да й се отнеме  възможността да  извърши  друго такова престъпление,  с оглед и разпоредбата на чл. 49 ал.2 от НК , съдът прие,  че наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и  осем месеца  е достатъчен  за да я поправи  и превъзпита. Още повече, че данните  за  поведението й като водач, несъмнено относимо в случая при преценката за определяне размера на   допълнителното наказание сочат, че подсъдимата е сравнително дисциплиниран водач . Наказвана  е само два пъти -   с Н.П  от  2002г /л. 45 т 1 от д.п./ за   нарушение по чл.182 ал.1 т 4 от ЗДвП / за превишена скорост между 30-40км над допустимата/  и по чл.183 ал.1 т 1 от ЗдвП  / за това, че не е носила документите  си за правоуправление/ и с Н.П от 2013г /л.204 от нохд/, с което е санкционирана за изгубено СУМПС. И двете Н.П са влезли в сила, като глобата по първото е и  платена.По делото липсват данни  да й е било отнето   по адм ред /след ПТП/ свидетелството  й за правоуправление, поради което и не са налице основания за прилагане на чл.59 ал.4 от НК

Съдът се произнесе по веществените доказателства, като постанови  връщането на двете МПС на  съответните им собственици-  „СФК-Ауто“ ООД  и „Полисан“ АД Русе.

С оглед изхода на делото съдът се произнесе  и по направените разноски, които съгласно чл.189 ал.3 от НПК възложи в тежест на подсъдимата.  За направените на досъдебното производство разноски  общо в размер на 1040 лв за вещи лица,  от които 60лв  за химически  експертизи / л.25 и 35 от д.п./, 175лв  за експертизи, изготвени от д.р Г. /л. 89 т І и л. 4 от т ІІ от д.п./ , 160лв за вещото лице  инж.Ж. / л.94 т ІІ от д.п /  и общо 645лв за  първата тройна АТЕ / л. 136-0138 от т ІІ от д.п./ , съдът  осъди подсъдимата  да ги  заплати в полза на държавата , а направените в съдебната фаза  разноски  в общ размер 3418лв за вещи лица, както следва: 62лв на д-р Г. по допълнителната експертиза и  20лв за устно допълнение към първоначалните  експертизи/съгл чл.35ал.4 от Наредба №3/2012г за  вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица/,  40лв  на инж Ж. за устно допълнение към изготвената АТЕ , 180лв общо за трите вещи лица по първата тройна АТЕ, за устни допълнения към експертизата, 216лв за вещото лице М. и  100лв пътни за  вещите лица от първата тройна АТЕ  и  общо 2800лв за повторната тройна АТЕ , съдът присъди в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на ТОС. Направените разноски от частните обвинители за повереник в размер на 300лв за В.К. и 1000лв за П.К., с оглед отразеното в приложените пълномощни- л.153 от т ІІ от д.п. и  л.70 от нохд, обстоятелство, че са реално изплатени, и т.к са и поискани, съгласно чл.189 ал.3 от НПК съдът  ги присъди, като ги възложи в тежест на подсъдимата, осъждайки я да ги заплати.

По изложените  мотиви  съдът постанови присъдата си .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :