Решение по дело №1531/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3319
Дата: 2 септември 2022 г.
Съдия: Николай Белев Василев
Дело: 20221110201531
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3319
гр. София, 01.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно
наказателно дело № 20221110201531 по описа за 2022 година
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание и след неговото приключване
установява следното:
Производството се развива по Дял Трети, Глава Десета на АПК и е
образувано по жалба вх. № 16901/31.01.2022г. (опис на СРС) на Б. К. З. чрез
неговия процесуален представител адв. А.Т., срещу Заповед с рег. № 3383-зз-
23/13.01.2022г., издадена от служител на 08 РПУ – СДВР.
Жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя
в представеното пред съда и докладвано в днешното заседание писмено
становище.
Ответникът по жалбата – младши автоконтрольор при 08 РПУ – СДВР
М.Е.С., не взема отношение по нея.
Представител на редовно призованата СРП. не се явява и не взема
отношение по жалбата.
В производствата по оспорване на индивидуален административен акт,
районният съд като първа инстанция следва да провери наличието на петте
основания, които са регламентирани в закона, и при тяхното наличие
оспорваният административен акт се приема за законосъобразен (арг. a
contrario от чл.146 от АПК). Респективно, липсата на някои от тях, води до
порок на оспорвания акт, налагащ отмяната му, а в някои случаи и
прогласяване на нищожносттта му.
Настоящият съдебен състав не установява липсваща компетентност у
1
лицето, което е издало оспорваната заповед, а именно – М.Е.С., който заема
длъжност, съгласно представената заповед № 513з-9367/03.06.2020г. на
директора на СДВР за неговото назначаване – младши автоконтрольор при 08
РПУ – СДВР. Съгласно специфичната длъжностна характеристика,
приложена в делото, лицето отговаря на условието да бъде полицейски орган,
който по смисъла на ЗМВР може да издава такива заповеди.
Второто основание, което следва да се провери, е наличие на форма и
реквизити на оспорвания административен акт. Заповедите за задържане се
издават в писмена форма (чл.74, ал.1 от ЗМВР) с определени реквизити
(чл.74, ал.2 от ЗМВР), които според настоящия съдебен състав се съдържат в
процесната заповед. Посочен е издателят на заповедта, основанието за
издаването , какво е разпоредено с нея и на кого, вкл. и възможността
същата да бъде оспорена по съответния ред – административен и/или
съдебен. Подписана е от издателя и е връчена на жалбоподателя Б. К. З., от
което следва, че изискването на закона за форма и реквизити е спазена.
Настоящият съдебен състав не установява съществено нарушаване на
административно-производствените правила по издаване на заповедта,
които следва да са спазени и на финала на това административно
производство се стига до издаването на съответния административен акт.
Лицето е установено от полицейски служители, задържано е в полицейското
управление на посочено основание в заповедта, което съдът ще коментира
впоследствие. Не са накърнени правата и законните му интереси, доколкото
той е запознат със заповедта и с нейното съдържание срещу подпис и е
упражнил правото си на защита по нейното оспорване чрез упълномощен
адвокат. Следователно съществени нарушения в процедурата по издаването
на административния акт не са налице, доколкото и останалите законови
хипотези и изисквания са налични.
Не е налице и противоречие с материалния закон, защото разпоредбата
на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР дава възможност на полицейски органи с писмена
заповед да задържат лица, за които има данни, че са извършили престъпление,
без това да означава наличие на „достатъчно данни” по смисъла на НПК за
образуване на досъдебно производство, нито „достатъчно доказателства” за
предявяване на обвинение, респ. категорични доказателства за произнасяне на
присъда срещу лицето. Достатъчно е полицейският орган на базата на
извършената проверка да установи, че това лице има участие в престъпно
деяние.
Фактите и доказателствените данни по приложеното в преписката
писмо от 08 РПУ – СДВР от 14.04.2022г. (вж. л.56), както и справката от СРП.
от 22.06.2022г. (вж. л.73), установяват, че на 13.01.2022г. срещу Б. К. З. е
започнало досъдебно производство № 3383-ЗМК-41/2022г. за управление на
МПС след употреба на алкохол (престъпление по чл.343б, ал.1 от НК). В тази
2
връзка, полицейският служител, който е издал заповедта за задържане на
въпросното лице-жалбоподател, е именно служителят, който е извършил и
проверката на водача Б.З. за наличие употреба на алкохол. Иначе казано,
налице са били данни за извършено престъпление от общ характер, което
попада в правното основание по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
От това следва, че материалноправните предпоставки за издаването на
заповедта, както и целта на закона, са изцяло съобразени от полицейският
орган в конкретния случай и няма основание за отмяна на тази заповед, в
каквито насоки са съображенията в жалбата. Именно за целите на изясняване
на случая и при основателни и обосновани данни за извършено престъпно
деяние, жалбоподателят е бил задържан от полицейския орган, каквото
правомощие законът предвижда за последния.
При този резултат от спора претенцията за разноски на адв. А.Т.
следва да бъде отхвърлена. Не следва да бъдат присъждани разноски в полза
на ответната страна, а именно представител на СДВР, т. к. юрисконсулт по
делото не е взел участие, за да бъде претендирано (а такова не е
претендирано) юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горните съображения и на осн. чл.172 и чл.172а от АПК,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалба с вх. № 16901
от 31.01.2022г. (опис на СРС) на Б. К. З., насочена срещу Заповед рег. № 3383-
зз-23 от 13.01.2022г. за задържане на лицето, издадена от служител на 08
РПУ – СДВР.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна и претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателя Б. К. З. за присъждане на
разноски.
Решението може да се оспорва в 14-дневен срок по реда на Глава XII
от АПК пред Административния съд – София-град, който срок за
жалбоподателя и за ответника тече от днес.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдебното заседание приключи в 09:58 часа.
Протоколът е изготвен съгл. чл.311 вр. чл.129, ал.1 от НПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3

СЕКРЕТАР:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4