Р Е Ш Е Н И
Е
№………./15.06.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова
Иванка Дрингова
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията Дрингова
въззивно гражданско дело № 327 по описа за
2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 3444/15.01.2020г.
на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
Варна Таурс – Г, чрез пълномощника адв. Н.Б.,
срещу
решение № 5808 от 17.12.2019г., постановено по гр.дело № 15580/2019г. на
Варненския районен съд, с което е прието за установено, че И.Н.И., ЕГН **********
*** не дължи на въззивното дружество сумата от 4493,34 лв., представляваща
стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период 18.10.2017г. -
17.10.2018г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „Д-р
Анастасия Головина” № 21, ап.126, с абонатен № ********** и клиентски №
**********, за което вземане е издадена фактура № **********/18.09.2019г., на
осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
В жалбата е изложено становище за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в
разрез със събрания в хода на процеса доказателствен материал. Намира
извършената корекционната процедура за законосъобразна, а предявеният иск за
неоснователен. Отправеното искане е да се отмени първоинстанционното решение и
да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция, както и да му
се присъдят направените разноски
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил
отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изложено становище за
неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за
правилно и законосъобразно и моли за потвърждаването му.
За да се
произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК от И.Н.И. срещу „Енерго- Про Продажби” АД за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата
от 4493,34 лв., представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за
минал период 18.10.2017г.- 17.10.2018г. за обект на потребление, находящ се в
гр. Варна, ул. „Д-р Анастасия Головина” № 21, ап.126, с абонатен № ********** и
клиентски № **********, за което вземане е издадена фактура №
**********/18.09.2019г.
В искова молба ищецът твърди да е потребител с аб. № ********** и кл. №
********** на доставяна от ответника ел. енергия. При проверка на текущите си
задължения през м. септември е установил наличието на процесното задължение по
партидата на имота му. Оспорва да е консумирал така начисленото количество ел.
енергия, както и основанието за нейното начисляване. Счита, че сумата не е
определена правилно и по размер, в т.ч. с решение на КЕВР да е одобрявана
цената посочена във фактурата. Твърди, че към датата на извършване на
проверката липсва основание ЕРП да извършва корекции, тъй като с влязло в сила
на 14.02.2017г. решение № 1500/06.02.2017г. по адм.д. № 2385/2016г. на ВАС са
били отменени ПИКЕЕ, с изключение на чл. 48, 49, 50 и чл. 51. Затова и по арг.
от пар. 2 на ПЗР на ПИКЕЕ /обн. ДВ бр. 35/30.04.2019г./ към датата на
проверката не са били налице предпоставките, даващи основание за извършване на
корекцията. Счита, че останалите като действащи разпоредби на ПИКЕЕ не покриват
изискването за наличие на действащи правила съгласно изискването на чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ, тъй като са недостатъчни да регламентират основните положения,
които законът изисква да бъдат нормативно определени. С влезли в сила решения
на ВАС по адм.д. № 3068/2016г. и адм.д. № 2719/2016г. е било отменено и решение
№ ОУ-06/21.07.2014г. на КЕВР, с което са били одобрени ОУ на дружеството
ответник, както и тези на електроразпределителното дружество. Т.е действащи към
проверката са били ОУ на дружеството от 2007г., които обаче не били съобразени
с изискванията на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и поради това като неравноправни се
явяват нищожни. Обосновава и неприложение на разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ, доколкото
случаят не касае разлика между данните на електромера по дневна и нощна тарифа
и тези въведени в информационната база данни на дружеството. Сочи да е налице
неизпълнение от ЕРП на задължението му да извършва периодични проверки на СТИ,
поради което и липсва основание да се приеме, че неизправността му се дължи на
поведение на потребителя. Отправя искане за уважаване на претенцията и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се
оспорва като неоснователен. Твърди, че процесната сума представлява стойност на
реално доставено и потребено количество ел. енергия по отчетени показания на
електромера, като корекцията на сметката на абоната е извършена и се дължи на
основание чл. 50 ПИКЕЕ вр. чл. 200 ЗЗД. Предвид наличието на договорни
отношения с ищеца, то страните са обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ. На 17.10.2018г. в
присъствието на двама свидетели е била извършена проверка на обекта на
потребление, за което е бил съставен констативен протокол с № 11202534. При проверката
е извършено замерване с еталонен уред и са отчетени показанията по регистри,
както следва: регистър 1.8.1- 2628кВтч, 1.8.2- 4067кВтч, 1.8.3- скрит регистър-
23710кВтч. и сумарен регистър1.8.0- 30405кВтч. Електромерът е бил демонтиран и
изпратен на БИМ, РО Русе за експертиза. Такава е била извършена и е изготвен
протокол № 2113/13.09.2019г., в който е документирано, че при софтуерно четене
е установена налице намеса в тарифната схема на СТИ, наличие на преминала
ел.енергия по трета невизуализирана тарифа. На 17.09.2019г. е изготвено
становище за начисляване на ел. енергия, с което така отчетеното количество по
скрития регистър е било конкретизирано по размер и период, и е издадена
фактурата остойностяваща така допълнително начисленото количество енергия по
реда на чл. 50 ПИКЕЕ. Посочва, че въпросното количество ел.енергия не е
отчитано при ежемесечните отчети, тъй като е натрупвано в невизуализиран
регистър и разчитането му изисква специален софтуер, с който инкасаторите не
разполагали. Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените
по делото съдебно- деловодни разноски.
С обжалваното
решение е уважен предявения отрицателен установителен иск.
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства,
в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа страна
следното:
От
констативен протокол № 1202534/17.10.2018г. се установява, че на посочената
дата е извършена проверка на СТИ отчитащо потреблението в обекта на ищеца. Записани
са показанията в регистри 1.8.1- 002628, 1.8.2- 004067, 1.8.3- 023710,
1.8.4-000000 и 1.8.0- 030405. Отразено е, че СТИ се демонтира, изпраща се за
експертиза в БИМ. Подменено е с ново при нулеви показания по всички тарифи.
Протоколът е бил подписан от служителите извършили проверката и двама
свидетели.
Изготвена
е метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ, РО Варна, за която е съставен
констативен протокол № 2113/13.09.2019г. В него е документирано, че при
софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера- наличие
на преминала ел. енергия по невизуализирана тарифа 3- 023710,1кВтч.
Електромерът не съответства на техническите характеристики, но съответства на
метрологичните характеристики и изискванията за точност при меренето. При
направените замервания не е констатирано измерване с грешка над допустимата,
нито пък наличие на механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на
СТИ, като липсва и осъществен достъп до вътрешността на СТИ.
Със
становище от 17.09.2019г. е одобрено начисляването на допълнително количество
ел. енергия в размер на 23710квтч. за периода 18.10.2017- 17.10.2018г.
Корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при
което е установено точното количество неотчетена ел. енергия. Въз основа на
това становище по партидата на абоната е било начислено допълнително количество
ел. енергия за периода 18.10.2017- 17.10.2018г. в размер на 23710квтч. за
остойностяване, на която е издадена фактура с № **********/18.09.2019г. за
сумата от 4493,34лева.
По
делото е представена процесната фактура, видно от съдържанието на която е, че
начисленото количество ел. енергия е с посочено основание- служебно.
Въпросното
СТИ е било монтирано за отчита потреблението в имота на ищеца на 19.01.2016г.,
съгласно изготвения КП № 1058338 при вписани нулеви показания по дневна и нощна
тарифи.
От
заключението на в.л. инж. Лидия Босева по изслушана СТЕ, вкл. с поясненията
дадени в с.з. при изслушването му се установява, че СТИ е в метрологична
годност, без дистанционен отчет. Отчитането на консумираната ел. енергия в
битов обект се извършва по две тарифи. Показанията по тарифа 3 не са
визуализирани на дисплея и не са отчитани при редовните отчети, тъй не се
ползва за отчитане потребление от битови абонати. Констатациите на БИМ са, че е
установено наличие на ел. енергия по тарифа Т 3, която е натрупана в
невизуализиран регистър. Това количество е преминало през измервателната
система на СТИ, но в следствие на неправомерно софтуерно вмешателство в
програмата за параметризация е натрупано в този невизуализиран регистър. В
протокола за монтаж на процесното СТИ в обекта на отчитане е документирано, че
СТИ е било с нулеви показания по дневна и нощна тарифи. Това означава, че
електромерът е бил нов и показанията по останалите тарифи също следва да са
били нулеви. Въпросното количество е определено математически и разпределено
спрямо броя на дните, съдържащи се в отделните ценови подпериоди.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1
изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на
първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително,
произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими.
За
уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо ответникът
да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът - възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е
фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно
между страните е, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на ОУ и че
страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, основано на
договор за продажба на ел. енергия. От събраните доказателства по делото се
установява, че СТИ отговаря на изискванията за точност при измерване на ел.
енергия, а фактурираните количества ел. енергия са остойностени правилно.
От друга
страна следва да се съобрази обстоятелството, че разпоредбите на ПИКЕЕ,
регламентиращи процедурата
по установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано
такова, са отменени с решение № 1500 от 06.02.2017г. на ВАС по адм. д. №
2385/2016г. /обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г./ и решение № 13691 от 08.11.2018г. на
ВАС по адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ, бр.97/23.11.2018г./. На основание чл.
195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В конкретния случай,
проверката е извършена на 17.10.2018г. Следователно
липсва нормативна уредба, регламентираща както процедура по извършване на
проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ и тяхното
документиране, така и извършването на корекционни процедури.
С оглед
изложеното съдът намира, че ответникът не е установил основанието на
претенцията си, а именно, че ищецът му дължи сумата 4493,34 лв., претендирана
като стойност
на начислена без правно основание електроенергия за периода от 18.10.2017г. – 17.10.2018г., което
обуславя извод за основателност на предявената претенция.
Предвид съвпадението на правните
изводи на двете инстанции решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК
въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред
настоящата инстанция, които представляват 560 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение.
Воден
от горното съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 5808 от 17.12.2019г., постановено по гр.дело № 15580/2019г. на Варненския
районен съд, с което е прието за установено, че И.Н.И., ЕГН ********** *** не
дължи на на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г сумата
от 4493,34 лв., представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за
минал период 18.10.2017г. - 17.10.2018г. за обект на потребление, находящ се в
гр. Варна, ул. „Д-р Анастасия Головина” № 21, ап.126, с абонатен № ********** и
клиентски № **********, за което вземане е издадена фактура №
**********/18.09.2019г., на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г да заплати на
И.Н.И., ЕГН ********** *** сумата от 560 лв.
/петстотин и шестдесет лева/, представляваща разноски пред въззивната
инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: