№ 29
гр. Варна, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501924 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 34301/23.05.2022 г. , от „СТРОМАТ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Подвис“, бл.
32, вх. Е, ап. 72 срещу Решение № 1284/05.05.2022 г. , поправено с Решение
№ 2315/12.07.2022 г., постановени по гр.д. № 10987/2021 г., на ВРС, XL-ти с.,
в частта, с която е отхвърлен насрещен иск, с правно основание чл. 59
ЗЗД, за осъждането на „БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „И. Вазов“, №
3, да заплати сумата 6000.00 лв., с която се е обогатил, за сметка на
обедняването на ищеца като си е спестил разходи за заплащане на извършени
в Сграда с идентификатор 10135.65.27.2 по КК и КР на гр. Варна, СМР от
трето лице.
Въззивникът навежда твърдения, за неправилност на решението в
атакувана му част. Сочи, че обогатяването на ответника било налице, така
както налице били и подобренията в имота и оценяването им от вещото лице.
Счита за неоснователно позоваването на ответника на разпоредбата на чл. 5,
ал. 13 от сключеният между страните договор за наем, тъй като между
страните не било налице споразумение за намаляване на наемните вноски за
сметка на извършени подобрения. Счита, че въззивникът единственият
оправомощен да иска заплащане на подобренията в имота. По същество моли
за отмяна на решението в атакуваната му част и уважаване на предявеният
иск.. Претендира разноски. Прави доказателствени искания.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, е постъпил отговор вх.
1
№ 40077/15.06.2022 г. от въззиваемата страна „БДЖ-ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“
ЕООД, в който оспорва оплакванията изложени в жалбата и счита
атакуваното съдебно решение за законосъобразно и обосновано. Излага, че
наличието на извършени подобрения в имота е било оспорено, а не е
безспорно, както счита възивникът. Счита, че извършването на подобрения от
страна на въззивника е останало недоказано. По отношение на
доказателствени искания изразява становище, че те за пръв път са направени
във въззивната жалба, поради което не следва да бъдат уважавани. Излага
оплаквания, че въпреки благоприятния за въззиваемия краен резултат,
следвало да бъде отбелязано, че част от възприетите от ВРС мотиви в
решението били необосновани и неправилни, т.напр., че в имота били налице
подобрения – СМР, които не били извършени от въззиваемия, но реално
увеличавали стойността му, тъй като СТЕ била изготвена изцяло по
твърденията на въззивника. Сочи, че необоснован е извода на съда, че
подобренията са били налице към момента на сключване на договора за наем
от 2007 г., както и за наличие на договор за наем с предходен наемател.
Излага, че тези мотиви на съда, изцяло възпроизвеждат твърдения на
въззивника, изложени в първото съдебно заседание, които били в разрез с
фактите, изложени в предявения насрещен иск. По същество моли за
потвърждаване на съдебния акт.
В съдебно заседание, въззивникът, и поддържа въззивната жалба, а
въззиваемият, чрез процесуален представител, поддържа изложените в
отговора доводи по оспорване на въззивната жалба.
Варненски Окръжен Съд по предмета на спора съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. Чл. 233, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен от „БДЖ –
Товарни превози" ЕООД, ЕИК *********, за приемане за установено, че
"Стромат" ООД, ЕИК ********* дължи сумата 5684.13 лв., с ДДС,
представляваща общ размер на дължимо обезщетение за ползване на
недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Девня", № 3, след изтичане на
срока на Договор за наем от 07.08.2007 г., продължило през периода м. март
2020 г. – 02.08.2020 г., от която: за м. Март 2020 г. - остатък от 634.58 лв., за
м. април, май, юни, юли 2020 г. - по 1242.35 лв. и за 1 и 2 август 2020 г. –
80.15 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 28.05.2021 г., до окончателното изплащане;
сумата 72.98 лв., обезщетение за забава за периода 09.04.2020 г. - 27.05.2021
г. върху главницата от 634.58 лв., с ДДС; сумата 477.62 лв., общ размер на
обезщетение за забава върху главниците от по 1242.35 лв., с ДДС, за период
от първо число на месеца, през който се дължи обезщетението до 27.05.2021 г.
и сумата 5.99 лв., обезщетение за забава за периода 01.09.2020 г. - 27.05.2021
г., върху главницата от 80.15 лв., с ДДС, за които суми е издадена Заповед
по чл. 410, по ч.гр.д. № 7576/2021 г., на ВРС, XL с.
В границите на срока по чл. 131 ГПК от страна на ответника
"Стромат" ООД, е предявен насрещен иск, с правно основание чл. 59 ЗЗД, за
осъждането на ищеца „БДЖ –Товарни превози" ЕООД, да заплати сумата
6000.00 лв., представляваща стойност на извършени от предходен наемател в
имота, подобрения, заплатени му от ответника, с която сума ищеца
неоснователно се е обогатил, а ответника – обеднил.
Ответникът твърди, че досежно наетия имот е имало сключен
предходен договор за наем с трето за настоящият спор лице. При сключване
2
на предходния договор за наем, вещта е представлявала скелетна конструкция
с покрив, без стени. От страна на предходния наемател били извършени
следните СМР: - изравняване на терена чрез излИ.е на бетон, което в най-
високата си точка, при северната страна на обекта, е с височина ок. 80 см.; -
монтиране на допълнителни метални колони от северната и южната страна на
помещението, с което то се разширило; - припокрИ.е на разширения покрив с
гофрирана ламарина; - обшИ.е на северната страна с гофрирана ламарина и
монтирането в нея на метална двукрила врата, с размери 3 м шир. и 2.5 м.
височина; - изграждане на стена от западната страна, частично чрез система
за сухо строителство и частично обшита с гофрирана ламарина като в стената
бил изграден прозорец, с монтирана защитна метална ролетна щора и входна
врата за персонала, защитена с външна метална врата, с размери 1.8/2.3 м.; -
обшИ.е на източната страна с гофрирана ламарина; - изработка и монтиране
от южната страна на помещението на релси и 8 бр. метални, плъзгащи врати,
с размери на всяка една - 3 м., шир. и 4 м., височина като останалата част от
стената била затворена с гофрирана ламарина и остъкляване; - изграждане със
система за сухо строителство на 2 офисни помещения, вътре в склада; -
изграждане на метален стелаж, вътре в склада, по протежение на северната
стена; - изграждане на метална платформа, с размери ок. 6/3 м., със стелаж в
средната част на склада.
Излага, че при сключване на предходния договор на наемодателя е било
известно, че помещението ще се ползва за склад за строителни материали,
поради което ремонтирането му е било необходимо. Сочи, че изброените
ремонтни дейности са извършени от предходния наемател през 2001 и
началото на 2002 г., със знанието и без изричното противопоставяне на
наемодателя, който е имал постоянно наблюдение върху обекта.
Впоследствие през същата 2002 г. всички подобрения били заплатени на
третото лице от ответника. След извършените подобрения наетия имот бил
отразен в КК и КР като масивна сграда. Ответникът твърди, че отправил
покана към наемодателя вх. № 22-1-579/11.09.2020 г., за съвместна оценка
стойността на тези подобрения с вещо лице, но тя била отхвърлена.
В границите на срока по чл. 131 ГПК, от страна на ищеца е подаден
отговор на насрещния иск, с който искът се оспорва. Сочи, че в процесния
Договор за наем е посочено, че предметът му е реална част от Склад № 2,
който представлява „навес с оградни стени" и вече е бил отразен в
кадастралната карта като такъв, което било видно от издадените Скица №
4307/23.07.2007 г., на сграда № 10135.65.27.2 и Скица № 66/11.02.2005 г., на
поземлен имот № 10135.65.027. Излага, че съгласно чл. 4, ал. 4 наемателят
трябва да направи писмено искане до наемодателя за разглеждане на
предложение за реконструкция, модернизация и преустройство на наетия
обект. В чл. 5, ал. 3 пък било уговорено, че наемателят няма право да
нарушава функционалната цялост, нито да извършва каквито и да е било
архитектурни или конструктивни изменения в имота, без изричното писмено
съгласие на наемодателя, а в ал. 6 било предвидено, че текущите и основните
ремонти са за сметка на наемателя, който за основен ремонт е длъжен да
поиска съгласието на наемодателя, в случай, че ремонта засяга обекта по
начина, посочен в ал. 3. Твърди, че и в трите хипотези се съдържат
задължения за известяване на наемодателя, че ще се извършват някакви
преустройства и ремонтни работи в наетия имот. Уведомление с подобно
съдържание наемодателят не е получавал през времето от сключване на
договора до предаване на имота с Протокол от 03.08.2020 г. Твърди, че на
3
отправената от ответника покана от 11.09.2020 г. за оценка на подобренията
било отговорено с писмо от 28.09.2020 г., което обаче било върнато като
непотърсено. Твърди, че от страна на ответника не са извършвани други СМР
освен текущи поправки и ремонти, наложени от самото ползване на склада и
които не са от естество да увеличат стойността му. Дори да се установи, че я
увеличават наемодателят не носи отговорност за заплащането им, съобразно
чл. 5, ал. 13 от Договора за наем.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на въззивна проверка e частта от решението, с която
първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения насрещен иск,
квалифицирайки го като такъв по чл. 59 ЗЗД като го е отхвърлил.
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с
постановеното по делото Определение № 3821/13.10.2022 г., поради което
същата подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът
на ВОС, намира, че обжалваното решение е постановено от законен състав на
ВРС и в обхвата на правораздавателната му компетентност, поради което се
явява валидно.
Съобразно обстоятелствата, посочени в насрещната искова молба,
ответникът – наемател, е твърдял да е извършил подобрения в наетия имот,
подробно индивидуализирани в уточняваща молба, приложена към молба вх.
№ 30051/10.092021 г., отправяйки искане ищецът – наемодател да бъде
осъден да му заплати стойността на подобренията, възлизащи на сумата
6000.00 лв.
След депозиране на отговора на насрещната искова молба е постановено
Определение № 810/21.01.2022 г., по реда на чл. 140 ГПК, в което е изготвен
проект за доклад на делото. В него, посочената правна квалификация на
предявения насрещен иск е чл. 79, ал. 1, вр. Чл. 230 ЗЗД.
В насроченото първо съдебно заседание на 07.04.2022 г., под формата на
уточнения и пояснения на насрещната искова молба, ответникът – ищец по
насрещия иск е изменил първоначалните си твърдения като е въвел ново
основание на предявения насрещен иск. Новонаведените твърдения са в
смисъл, че подобренията и СМР в наетия имот не са извършени от наемателя
– ответникът по делото, а са извършени от предходен наемател в имота, най-
късно до началото на 2002 г. като тяхната стойност, равняваща се на сумата
6000.00 лв. е била заплатена от ответника на предходния наемател. Доколкото
извършеното като подобрения и СМР е било предадено на наемодателя –
ищец, след прекратяване на наемния договор и предаването на имота, то
счита че наемодателя дължи заплащане на сумата като отправя искане да бъде
осъден да я заплати.
Тези нови твърдения и ново искане по насрещния иск са възприети от
първоинстанционния съд като уточнение на твърденията по насрещния иск,
направени по реда на чл. 145 ГПК, а дори да се допуснело, че се касае за
изменение на правното основание на иска, по реда на чл. 214 ГПК, то това
изменение нямало да затрудни защитата на ответника по насрещния иск, при
4
което следвало да бъде допуснато (така определение от съдебно заседание от
07.04.2022 г.). В действителност, ВРС не е изложил диспозитив съответстващ
на изменение на основанието на предявения иск, изложил е диспозитив да
обявява, че се придържа към проекта за доклад, в който внася уточнения и
изменения, в съответствие с новите твърдения на ищеца по насрещния иск и
същевременно е изменил правната квалификация на иска, на такава по чл. 59
ЗЗД.
Макар и да липсва надлежен диспозитив, съставът на въззивния съд
намира, че направеното изменение в основанието на предявения иск е било
допуснато и прието.
В заключение, произнасянето на ВРС съответства на заявената за
разглеждане осъдителна претенция, поради което решението в атакуваната му
част се явява и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
По оплакванията на въззивникът, съставът на ВОС, намира
следното:
Общият фактически състав на неоснователното обогатяване, съдържащ
се в разпоредбата на чл. 59 ЗЗД съдържа следните основни елементи:
обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняването на друго лице,
свързано със съответното обогатяване, липсата на правно основание за
обогатяване и липсата на друга правна възможност за защита на обеднелия.
Обогатяването като една от основните предпоставки на иска по чл. 59, ал. 1
ЗЗД включва не само придобИ.ето на определена имуществена облага или
имуществени права, но и спестяване, изразходването на блага.
Формите, чрез които се реализира обогатяването по смисъла на чл. 59,
ал. 1 ЗЗД може да са свързани с увеличаване актива на имуществото на едно
лице, чрез придобИ.е на реални имуществени ползи за сметка на друго лице,
или обогатяване, чрез намаляване на пасива или спестяване на имуществени
разходи, които е следвало да бъдат направени, но са направени от друго лице.
Съществено изискване във всички хипотези обаче е, обогатяването да е
станало за сметка на друго лице. Само обогатяването без основание и то за
чужда сметка е релевантно към фактическия състав по чл. 59 ЗЗД.
До неоснователно обогатяване може да се достигне в резултат на
действия на обеднилото се лице, в резултат на действия на обогатилото се
лице, в резултат на действията на трето лице или в резултат на юридически
събития. Обедняването на лицето, лишило се от определена имуществена
облага, също е предпоставка на общия фактически състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД
като то се извежда от законодателно предвидения критерий за реституция и
определя активната легитимация по иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Обедняването може да има различни форми на проявление – ефективно
намаляване имуществото (намаляване на актива) на ищеца или пропускане на
сигурно увеличаване на имуществото, чрез придобИ.е на нова имуществена
облага като тази имуществена облага е реализирана от друго лице. Между
посочените елементи от фактическия състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД – обогатяване
и обедняване е необходимо да съществува връзка, но тя не е причинна. Както
е разяснено в т. 5 от ППВС № 1/1979 г. обогатяването не е следствие на
обедняването и обратно, а те са последица на друг факт или факти, поради
5
което по делата, имащи за предмет иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, е необходимо да
се преценява дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника
произтичат от един общ факт или от обща група факти. Тази преценка
безспорно е свързана с отчитане наличието или отсъствието на основание за
имущественото разместване.
В конкретния случай се твърди, че ищецът по насрещния иск се е
обеднил като е заплатил на трето лице – предходен наемател в имота,
извършените от последния СМР в наетия имот. Съответно твърди се
ответникът – наемодател се е обогатил като самият той си е спестил
плащането на тази сума. От събраните в хода на производството
доказателства, посредством специалните знания по допуснатата експертиза,
безспорно се установява, че твърдяните от ищеца СМР са извършени и са
налице в имота, както и се установява, че тяхната стойност възлиза на сумата
32842.97 лв., без ДДС и печалба. От събраните в хода на производството
доказателства обаче не може да се установи, че СМР в имота са извършени от
предходния наемател, момента на извършването им, както и, че ищецът е
заплатил тяхната стойност и кога. Недоказването на тези предпоставки за
уважаване на предявения иск, води до неговата неоснователност, поради
което подлежи на отхвърляне.
Като е достигнал до идентичен краен правен извод, съставът на ВРС е
постановил правилно и законосъобразно решение, което ще следва да бъде
потвърдено.
Разноски в настоящото производство, на осн. Чл. 78, ал. 3 ГПК, макар и
да се следват на въззиваемата страна – не се присъждат, тъй като не са
претендирани.
Мотивиран от изложеното, съставът на Варненски Окръжен Съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1284/05.05.2022 г. , поправено с
Решение № 2315/12.07.2022 г., постановени по гр.д. № 10987/2021 г., на ВРС,
XL-ти с., в частта, с която е отхвърлен насрещен иск на „СТРОМАТ“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Подвис“,
бл. 32, вх. Е, ап. 72, за осъждането на „БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „И.
Вазов“, № 3, да заплати сумата 6000.00 лв. (шест хиляди лева), с която се е
обогатил, за сметка на обедняването на ищеца като си е спестил разходи за
заплащане на извършени в Сграда с идентификатор 10135.65.27.2 по КК и КР
на гр. Варна, СМР от трето лице, на осн. Чл. 59 ЗЗД.
В необжалваната му част решението е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7