Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 23.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, Въззивно отделение, ІV- Г състав в публичното заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ ОРЕШАРОВА
АНДРЕЙ
ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр.д.№4860 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №187490 от 04.08.2017год., СРС, 50-ти състав, постановено по гр.дело №291/2010год. са отхвърлени предявените от Б.Р.С., ЕГН **********, положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК срещу „И.-87“ ЕООД, ЕИК ********, „Р. 7“ ЕООД, ЕИК ********, както и срещу Столична община, район „Студентски“, с искане да бъде прието за установено по отношение на всеки от ответниците, че ищецът, в качеството му на собственик на 2/24 идеални части от имот с планоснимачен № 5494 от кадастрален лист 598, с площ от 1 331 кв.м., находящ се в гр. София, местност „Студентски град“, в кв. 111 и 112, е собственик на реална част от този имот с площ от 21 кв.м., наподобяваща триъгълник в северозападната част на имота, при граници на процесната реална част: останалата част от поземлен имот № 5494, урегулиран поземлен имот № VI-1422 от запад и урегулиран поземлен имот 2933 от север, която реална част представлява част от новообразуван поземлен имот с планоснимачен № 4887, с площ от 280 кв.м., от имот с планоснимачен № 5494. Осъден е на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Б.Р.С., ЕГН **********, да заплати на „И.-87“ ЕООД, ЕИК ********, сумата от 700лв.-разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца Б.Р.С., с която обжалва решението като неправилно и необосновано и моли да се отмени и да се постанови друго решение, с което се уважи изцяло претенцията му. Посочва, че поради липса на подробен анализ на обстоятелствата по спора, районният съд е достигнал до неправилни правни изводи. Сочи, че невярно е посоченото, че поземления имот не е бил свободен от застрояване към датата на реституцията и не е следвало да бъде възстановен и в действителност строежът върху имота е извършен след неговата ресттитуция, поради което чл.10б ЗСПЗЗ в настоящия случай не е приложим. Посочва, че първоинстанционният съд не е анализирал подробно обстоятелствата по спора и при тези нарушения е постановил обжалваното решение.
Въззиваемите „И.-87“ ЕООД, „Р. 7“ ЕООД, и С.О.не са подали отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемата страна „И.-87“ ЕООД, чрез нейния пълномощник по делото адв. С. оспорва въззивната жалба и моли да се остави без уважение. Излага, че процесните 21 кв.м., съобразно СТЕ не подлежат на възстановяване, а същите са придадени по регулация и сметките по нея са уредени. Претендира за присъждане на разноските и представя списък по чл.80 ГПК.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, подадена от Б.Р.С. срещу ответниците „И.-87“ ЕООД, „Р. 7“ ЕООД, и Столична община, с която са предявени пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът, в качеството му на собственик на 2/24 идеални части от имот с планоснимачен № 5494 от кадастрален лист 598, с площ от 1 331 кв.м., находящ се в гр. София, местност „Студентски град“, в кв. 111 и 112, е собственик на реална част от този имот с площ от 21 кв.м., наподобяваща триъгълник в северозападната част на имота, защрихована на скицата на лист 161 от делото, при граници на процесната реална част.
Ищецът Б.Р.С. излага в исковата си молба, че на основание наследство с наследодателка Е.С.С./М./ е съсобственик на 2/24 ид. части от поземлен имот с площ от 1 331 кв. м., възстановен с решение № 2216/16.05.1997 г. на ПК гр. София, Драгалевци, на наследниците на Е.С.С. и имотът е деактуван със Заповед № РД-57-353/20.05.1999 г. на кмета на Столична община. Посочва, че наследодателката на ищеца е притежавала на основание изтекла придобивна давност бивша нива, находяща се в местността „Канзаверица“ с площ от 2,1 дка, за което й е издаден констативен нотариален акт № 74, том I, дело № 29/1930г. В уточнителни молби от 30.06.2016год. от 21.10.2011год. и от 28.03.2016год.-стр.160 по делото на СРС ищецът е уточнил, че е съсобственик на 2/24 ид.ч. от възстановения имот от 1 331кв.м., а спорната част е реална част от 21 кв.м., с посочено местоположение, а ответници оспорват правата на ищеца по отношение на тази реална част. Посочва в становище по делото от 05.07.2016год., че възстановената част от имота е посочена още с решението от 1997год. и в тази връзка е и поправката върху решението и за което е поискано допълваща заповед и която е представена по делото. Претендират направените по делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът „Р. 7“ ЕООД оспорва предявения иск и излага, че ако се приеме, че спорната част е от 21 кв.м., посочена от ищеца, то той е собственик на тази част, съгласно договор за замяна на поземлени имоти по ЗУТ, индекс РД-562-319/22.12.2006 г., сключен със С.О.и също така евентуално е придобил същия по давност, като добросъвестен владелец, като към установеното владение на имота от 22.12.2006 г. следва да се присъедини и владението на праводателя - Столична община.
В отговора на исковата молба С.О.излага, че искът спрямо нея е недопустим, тъй като не предявява претенции за собственост по отношение на имота към настоящия момент. Посочва, че издаденото решение на поземЛ. комисия е незаконосъобразно, предвид извършената поправка в него и също така е налице разминаване в квадратурата в заповедта за отписване /660 кв. м./ и посочената в решението площ от 1331 кв. м., предмет на възстановяване, поради което смята, че несъобразявайки застроената площ, поземЛ.та комисия е излязла извън правомощията си, възстановявайки застроена площ, а издаденото „допълващо“ удостоверение не може да породи вещноправен ефект и да реституира собственост.
В отговора на исковата молба ответникът „И. 87“ ЕООД е оспорил изцяло искът, като излага, че по реда на ЗСПЗЗ предмет на възстановяване може да е единствено незастроена част от бивш имот пл. № 5494 от 1 331 кв.м. Смята, че претендираните 21 кв.м. попадат в застроена от ответника част, която не е възстановена и не подлежи на възстановяване, но за която е признато на ищеца право на обезщетение по реда на чл.10б ЗСПЗЗ. Построените в имота сгради са на законно основание и са въведени в експлоатация. Сочи легитимиращи го титули за собственост да са договор за продажба на поземлени имоти по ЗУТ от 22.12.2006 г. и нотариален акт за продажба № 199, том I, peг. № 02151, дело 182/2005 г., нотариален акт № 10, том II, peг. № 1764, дело № 195/2009год., нот. акт № 46, том I, peг. № 1033, дело № 43/2007г. Претендира направените по делото разноски.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че от една страна решението на ПК на което се основават правата на ищеца се явява материално незаконосъобразно в частта относно процесната реална част, доколкото не е бил свободен от застрояване и не е следвало да бъде възстановяван поради наличие на пречки за това и от друга страна с оглед на последващите решения на които се позовава ищеца, съгласно които незастроената част от имот № 5494 е с площ от 1 331 кв.м., която може да бъде възстановена, като за останалите 2 144 кв.м. от имот № 5494 собствениците следва да бъдат обезщетени съгласно чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и с оглед на заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, във въпросните 1331 кв.м., които подлежат на възстановяване не са включени процесиите 21кв.м., поради което ищецът не се легитимира като собственик на процесната реална част от поземлен имот.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което са допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо и правилно по следните съображения:
Приложен е нот.акт № 74, том I, регистър 74, нот.д. № 29/14.04.1930 г., с който е признато по обстоятелствена проверка правото на собственост на Л. С. И.върху нива с площ 2,1 дка, в местността „Кандоверица“, при съседи: С. С., наследници на И.К., Д.Л.и наследници на Ст.Г.С..
Приложено е удостоверение за наследници № 1063/09.08.2007 г., издадено от СО, район „Витоша“, от което е видно, че ищецът Б.Р.С. е наследник на Е.С.С., починала на 12.12.1966 г., като неин внук и син на Р.И.С.-син на наследодателката и починал през 1994г.
Приложено е решение № 2216/16.05.1997 г. на ПоземЛ. комисия, гр. София, км. Драгалевци, с отбелязване, че е влязло в сила на 02.07.1997г. с което на наследниците на Е.С.С.(Игнатова) е възстановено правото на собственост във възстановими стари реални граници върху част от имот № 5494, представляващ нива в местността „Канзаверица“, с площ от 1,331 дка, и е отказано възстановяване на част от същия имот с площ от 380 кв.м. В писмо от МЗХГ от 14.11.2018год. е отбелязано, че поправките в решението относно площите са направени и върху оригинала, като в близост до тях са положени подпис и печат и може да се предположи, че са на секретаря на ПК.
Приложена е заповед № РД-57- 353/21.05.1999 г. на Кмета на С.О.с която е наредено да се отпише от актовите книги за общинска собственост част от акт №30/96год. на район Студентски, съставляващи част от имот с № 5494 от кадастрален лист 598, местност „Канзаверица“ със свободна площ от 380 кв.м.- Част А и 280 км.-Част Б по кадастрални планове от 1939 г. и 1973 г. съгласно скица от 15.11.1993 г. на ОФ „Софгео“, неразделна част от заповедта и която също е приложена по делото/стр.14 по делото на СРС/.
Не е спорно, че именно по молба с №94-11-33/24.03.2006год. на П.И.С.-син на наследодателката Е.С.С. е поискано издаване на допълващо удостоверение по чл.13 от ППЗСПЗЗ за имот 5494 и молбата е уважена, като е издадено удостоверение от 12.06.2007год. по чл.13, ал.4 и ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ и скица от същата дата/стр.33 по делото на СРС/, като е посочено, че бившият имот 5494 е нанесен в кадастралния план на гр.София, попада в границите на урбанизираната територия, с площ по графични данни 3475кв.м. и след като със заповед № РД-64-28/12.06.2007 г. на Кмета на СО, район „Студентски“ е одобрено решение № 4 по Протокол № 4/06.06.2007 г. на техническа комисия, назначена със заповед по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ, видно от която незастроената част от имот № 5494 е с площ от 1331 кв.м. и е означена и защрихована на скицата със зелен цвят/ стр.33 по делото на СРС/. Същата заповед е съобщена на наследниците на Е.С.С., сред които и ищецът/стр.32 по делото на СРС/ и няма данни да е обжалвана. Съгласно удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ и скица, неразделна част от него-стр. 33, от имот с № 5494 е посочено, че могат да бъдат възстановени 1 331 кв.м., а за останалите 2 144 кв.м. собствениците следва да бъдат обезщетени съгласно чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ.
Приложена е заповед № РД-57-60/25.02.2008 г. на Кмета на Столична община/стр.46 по делото на СРС/ с която е наредено да бъдат отписани части от имот № 5494, както следва: част със свободна площ от 332 кв.м., попадаща в УПИ III-за ЖС, КОО, озеленяване и трафопост, и част със свободна площ от 339 кв.м., попадаща в УПИ I-за общежитие и КОО.
Приложен е договор за замяна от 22.12.2006год. с който СО прехвърля на „Р.7“ ЕООД имот, реална част с площ от 21 кв.м., придаваемо по регулация към УПИ VІІ-2933, отреден за комплексно обществено обслужване, кв.112, м.“Студентски град“.
Приложени са нот. акт №65/01.02.2007год., с който „Р. 7“ ЕООД, като собственик на УПИ VІІ-2933, кв.112 по плана на София, м.Студентски град, с площ от 187кв.м. учредява в полза на „И.-87“ЕООД право на строеж върху посочения УПИ и с нот. акт от 26.08.2009год. са прехвърлени от „Р.7“ ЕООД на „И.-87“ЕООД 81,416% ид.части от УПИ ІІ-2933.
В приетите в първоинстанционното и въззивното производство СТЕ, които съдът кредитира, е посочено, че за имот пл.№ 5494, к.л.598 е записано по разписен списък от 1939г., че е бил собственост на ЕЛ. С. и С. С. и в стария кадастрален план на „Софийско напоително поле" от 1939 г. в к.л.б липсва имот с пл.№ 5494, а са нанесени два имота с пл.№№ 762 (западния) и 763 (източния), което е посочено в Приложение 1 към СТЕ/стр.184 по делото на СРС/. Вещото лице е посочило, че в разписната книга са записани съответно: в имот пл.№ 762 - ЕЛ. И.С. и в имот пл.№ 763 - С. Божилова С., а имот с пл.№ 5494 е посочен по кадастралния план от 1950год. и където имотът вече е един и е идентичен с описаните два имота с пл.№№ 762 и 763. Вещото лице също така е посочило, че на скицата на „Софгео", отразения имот е по кад.план от 1950 г., а собствениците са от разписната книга към кад.план от 1939 г., но в скицата е записано, че имот пл.№ 5494 е извън регулация след като същия имот е в регулация от 1967г., съгласно регулационни планове за м."Студентски град", одобрен със заповед №2537/01.12.1967год., съгласно който имот пл.№ 5494 е бил в кв.11, в парцел I-за общежития, ТП и озеленяване, а по сега действащия план попада в квартали 111 и 112, и в реализирана ул."Проф. Саздо Иванов". Посочено е, че с решение № 2216/16.05.1997 г. на ПоземЛ. комисия, кв.Драгалевци е възстановено право на собственост на наследниците на Е.С.С.(Игнатова) в м."Канзаверица" в имот пл.№ 5494 - западната част, като погрешно е записан дял „Б" вместо дял „А", и на приложената скица на стр.42 по делото на СРС на ф."Софгео", на която са нанесени допълнително с печат на район„Студентски":№ на скицата - 94-П- 100/93г., подземните проводи и съоръжения в имота и са въведени нови буквени означения „А" и „Б" на определените като незастроени площи от имот пл.№ 5494, като на гърба на скицата е записана площ на част „А" - 380 кв.м и на част „Б" - 280 кв.м, или общо свободни 660 кв.м. Също така вещото лице е посочило, че с изменения на регулационния план са образувани общински парцели в междублоковото пространство на студентските общежития за териториите, в които няма нанесени имоти на бивши собственици и процесните 21 кв.м попадат в УПИ VII-2933 и са част от стар имот пл.№ 5494. к.л.598., но не са част от свободните от застрояване площи от 1331 кв.м. определени с новоиздадените скица- стр.33 по делото на СРС, заповед на кмета на района от 12.06.2007год.-стр.34 и удостоверение по чл.13 от ППЗСПЗЗ-стр.35 и е приложено комбинирана скица, на която са отбелязани със зелен маркер. Вещото лице е посочило, че възстановените незастроени части от имот пл.№ 5494, к.л.598 по новоиздадените скица, заповед на кмета на района и удостоверение по чл.13 от ППЗСПЗЗ, с площ 1331 кв.м, не са идентични с процесната част от 21 кв.м, намираща се в УПИ VII- 2933, кв.112. Посочено е в заключението, че с оглед на Заповед № РД-57-353/21.05.99г., част от имот пл.№ 5494, к.л.598, м."Канзаверица" е отписана от актовите книги за общинска собственост - АОС № 30/14.11.1996 г. и описаните свободни площи означени: част „А" с площ 380 кв.м и част „Б" с площ 280 кв.м и общо 660 кв.м., като в част „Б" попадат процесиите 21 кв.м. За ПИ 2933 вещото лице е посочило, че е част от стар имот пл.№ 742 от кад.план от 1939 г. и в него 21 кв.м са придадени по регулация към УПИ VII-2933, кв.112, което е преотредено със Заповед № РД-09-50-1245/05.10.2006 г. от УПИ VII - за КОО, ТП и с тези 21 кв.м са уредени сметките по регулация в УПИ VII-2933, кв.112.
В изготвените пред въззивния съд СТЕ, които не са оспорени и които настоящият състав на въззивния съд кредитира като компетентно изготвени, вещото лице е посочило, че независимо, че в решение №2216/16.05.1997год. на ПК, с поправена на ръка площта от 1,331 дка., по скицата към това решение свободните площи са описани на гърба като 0,380 и 0,280 дка/ общо 0,660 дка/, като е отбелязано, че при извършеното трасиране, свободната площ е 1331 кв.м, не е приложен графичен материал, от който да става ясно къде е тази свободна площ и в тази връзка след като с молба № 94-П-33/24.06.2006г. е поискано издаване на удостоверение по чл.13,ал.4, 5 и 6 ПЗСПЗЗ за ПИ пл.№ 5494, к.л.598, м."Канзаверица": са издадени скица по чл.13, ал.6 от ППЗСПЗЗ oт 12.06.2007 г., в която площта за възстановяване е 1331 кв.м., заповед№ РД-64- 28/12.06.2007 г. на кмета на района и удостоверение по чл.13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ от 12.06.2007г. като Площта за възстановяване от 1331 кв.м е получена като границата на имота е променена в западна посока, като е съвпадната със западната граница на УПИ III-за ЖС, КОО, озеленяване и трафопост и е посочена в оранжев цвят на комбинираната скица и защрихована по цифрите 1-3-4-5-6-7-8-1- едната част, така и другата по цифрите 9-10-11-12-13-14-16-9 и изрично в тази връзка е посочено от вещото лице, че процесните 21 кв.м. оцветени със зелено на комбинираната скица и по буквите1-2-3 не са включени в свободната площ в скицата по чл.13 ППЗСПЗЗ. Вещото лице също така е посочило, че процесната част попада в пространството зад 9 етажен блок, който е на три секции.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
С оглед разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В случая с предявения иск ищецът цели да установи със сила на пресъдено нещо, че е собственик в качеството му на съсобственик на 2/24 идеални части от имот с планоснимачен № 5494 от кадастрален лист 598, с площ от 1 331 кв.м., находящ се в гр. София, местност „Студентски град“, в кв. 111 и 112, е собственик на спорната реална част от този имот с площ от 21 кв.м., наподобяваща триъгълник в северозападната част на имота, защрихована на скицата на лист 161 от делото на СРС, при граници на процесната реална част и на стр.55 по делото на СГС/защрихована в зелено/ и по буквите 1-2-3 на основание земеделска реституция и наследяване от общия наследодател ЕЛ. И.С.. Предявените искове са допустими, като ищецът обосновава правния си интерес с това, че ответниците оспорват собствеността му върху спорната реална част и каквато в действителност е позицията им и по делото. Възникналия между страните правен спор обосновава наличието на интерес у ищеца от предявените искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Реституцията по ЗСПЗЗ не настъпва по силата на закона, а с нарочен административен акт- решение на ПК или ОСЗГ, сега ОСЗ, в който следва да са посочени субектите на реституцията и реституираните земеделски имоти с всичките им индивидуализиращи белези /площ, мeстност, граници и др./. Този вид индивидуални административни актове има конститутивно действие по отношение на обектите и субектите на възстановеното право на собственост и легитимират лицата като собственици. Установеното в административното производство по ЗСПЗЗ или в съдебното производство по чл.11, ал.2 или чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ право на възстановяване на собствеността няма обвързващо действие спрямо трети лица, които не са били страни в съответното производство, поради което актът за възстановяване е непротивопоставим на оспорващи го трети лица. При оспорване на валидността или материалната законосъобразност на решението на ПК, т.е. наличието на материалните предпоставки за реституция/бивше право на собственост, земеделския характер на имота към момента на обобществяване, липсата на законови пречки за реституция/, съдът разглеждащ спора осъществява косвен съдебен контрол, както за валидността, така и за материалната законосъобразност на административния акт, в чието производство по издаване не е бил страна оспорващия го ответника- така ТР№6/10.05.2006год. на ОСГК на ВКС.
В случая ищецът се позовава и в тази връзка са и приложените по делото влязло в сила Решение № 2216 от 16.05.1997год. на ПК Драгалевци в ползва на наследниците на Е.С.С./Игнатова/ и един от които е и ищецът, с което е признато и възстановено в съществуващи (възстановими) стари реални граници правото на собственост на западната част от имот № 5494, представляващ нива в местността „Канзаверица“, в частта със свободна площ от 1,331 дка, с поправка върху решението, придружени със скица от ф.Софгео, в която обаче са посочени свободните площи от част А-380 и част Б-280 кв.м./ или общо 660 кв.м./, както и имотът е индивидуализиран, съгласно удостоверение по чл.13,ал.4, 5 и 6 ПЗСПЗЗ за ПИ пл.№ 5494, к.л.598, м."Канзаверица" и скица по чл.13, ал.6 от ППЗСПЗЗ oт 12.06.2007 г., в която площта за възстановяване е 1331 кв.м. и е посочена като незастроена площ, нанесената със зелен цвят, като са изключени застроените части по буквите, съгласно скицата А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-И-К-Л-М-А и по буквите Н-О-П-Р-С-Т-У-Ф-Х-Н/стр.120 по делото на СРС/. При преценка на горепосоченото решение на ПК, съдът съобразява и чл.178, ал.2 ГПК, който предвижда, че съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото и в тази връзка и на издадените именно по искане от 24.03.2006год. на провоимащите на удостоверение по чл.13, ал.4, 5 и 6 ПЗСПЗЗ от 12.06.2007год. и скица по чл.13, ал.6 от ППЗСПЗЗ oт 12.06.2007г., издадени след постановяване на заповед №РД-64-28/12.06.2007год. по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ, с която са определени застроените части и която не е обжалвана, включително и от ищеца. Няма спор, че заявения за възстановяване и възстановен имот е имал земеделски характер и е включен в границите на урбанизираните територии, като е индивидуализиран с издадените удостоверение по чл.13, ал.4 ППЗСПЗЗ със съдържанието в ал.5 от същата разпоредба, както и скица, издадена от техническата служба и с които се индивидуализира имотът, като незастроена част с посочената площ. В тази връзка ищецът изрично се позовава на решение на ПК за възстановени 1330 кв.м., съгласно удостоверение по чл.13, ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ и скица от по чл.13, ал.6 ППЗСПЗЗ с указана площ за възстановяване на свободната площ от 1331 кв.м., защриховани на скицата в зелен цвят, след изключване на застроената част от имота и в която незастроена част съгласно СТЕ не попадат процесните 21 кв.м., реална част, заключена по цифрите 1-2-3 и която е част от УПИ VІІ-2933. Независимо, че не е правилен изводът на първоинстанционният съд, че процесната реална част е застроена, същата обаче в предвид заявените основания на ищеца за земеделска реституция и наследяване на които се позовава да е собственик, включително и във връзка с молба от 24.03.2006гд. на издадени удостоверение по чл.13, ал.4,5 и 6 от ППЗСПЗЗ от 12.06.2007год. и скица по чл.13, ал.6 ППЗСПЗЗ с индивидуализирана площ за възстановяване, съгласно същите, ищецът не се легитимира като собственик на процесната реална част на основанията на които се позовава, след като спорната реална част от 21 кв.м. не попада в незастроената част за възстановяване и което е установено с оглед неоспорените СТЕ, приети както в първоинстанционното, така и във въззивното производство. Без значения са в тази връзка при заявени положителни установителни искове, че ищецът е собственик и след като ищецът не се легитимира, че е собственик на спорната реална част от 21 кв.м. да се обсъждат възраженията на ответниците, че са придобили същата част, съгласно приложените от тях доказателства.
Поради изложените съображения и поради съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционният съд като правилно следва да бъде потвърдено, като се индивидуализира спорната част от имота, съгласно скицата към СТЕ, приета пред въззивния съд.
При този изход на делото не се дължат разноски на въззивника, а на въззиваемата страна „И.-87“ ЕООД, която е направила искане за присъждане на разноски за въззивна инстанция и с оглед приложените доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение следва да се присъдят разноски от 500лв.-заплатено адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №187490 от 04.08.2017год. на СРС, 50-ти състав, постановено по гр.дело №291/2010год., с което са отхвърлени предявените от Б.Р.С., ЕГН **********, положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК срещу „И.-87“ ЕООД, ЕИК ********, „Р. 7“ ЕООД, ЕИК ******** и срещу С.О.с искане да бъде прието за установено по отношение на всеки от ответниците, че ищецът, в качеството му на собственик на 2/24 идеални части от имот с планоснимачен № 5494 от кадастрален лист 598, с площ от 1 331 кв.м., находящ се в гр. София, местност „Студентски град“, в кв. 111 и 112, е собственик на реална част от този имот с площ от 21 кв.м., наподобяваща триъгълник в северозападната част на имота, при граници на процесната реална част: останалата част от поземлен имот № 5494, урегулиран поземлен имот № VI-1422 от запад и урегулиран поземлен имот 2933 от север, която реална част представлява част от новообразуван поземлен имот с планоснимачен № 4887, с площ от 280 кв.м., от имот с планоснимачен № 5494, която реална част е заключена по цифрите 1-2-3 /защрихована със зелен цвят/, съгласно комбинирана скица към заключение на СТЕ от 18.02.2019год., приета пред въззивния съд, която е неразделна част от решението и приподписана от съда/стр.55 по делото на СГС/.
ОСЪЖДА Б.Р.С., ЕГН ********** да заплати на „И.-87“ ЕООД, ЕИК ********, сумата от 500лв.-разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от получаване на препис от същото при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.