№ 84
гр. Тетевен, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
при участието на секретаря МИГЛЕНА Н. МОНОВА
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело №
20224330100048 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове за заплащане на главница и неустойка,в общ размер
на 15 749.74 лева.
Излага се от ищеца,че на 22.10.2017 г. между nn К. и „МОТО-ПФОЕ“ ЕООД е
сключен договор за наем. По силата на договора „МОТО-ПФОЕ“ ЕООД е предоставило
автомобил със следните спецификации: Jaguar с ДК № nn и номер на шаси nn.Съгласно
сключеният договор месечният наем е в размер на 1950,00 EUR без ДДС. Заедно с това в
Договора е предвидено, че наемателят носи отговорност за заплащането на всички повреди,
щети и липси, както и суми за наложени административни глоби през времето на ползване
на автомобила (т.2, б. „г“ и „д“). Горепосоченият автомобил е върнат на „Мото-Пфое“
ЕООД на 09.02.2018 г., тоест същият е използван в продължение на 3 месеца и 18 дни.За
този период стойността на наема е EUR 7150 без ДДС. Между страните е договорен размер
на отстъпка: 10% от стойността на наема, поради което размерът на задължението на
длъжника за наем за целия период на използване на автомобила е в размер на EUR 6435 без
ДДС. За целия период на използване на автомобила са издавани отделни месечни фактури,
като част от сумите по договора са заплатени (отделни фактури или части от фактури).
Към настоящия момент, между страните съществуват неуредени отношения,
породени от неизпълнението на Договора от страна на наемателя. Ответникът има
незаплатени задължения към „Мото-Пфое“ ЕООД в размер на 10 749,74 лева - задължения
по фактури по договор за наем на автомобил и 5000 лева, представляващи неустойка за
забава.
Към настоящия момент длъжникът има незаплатени суми по посочения договор, като
1
същите са изрично посочени и остойностени като размер и основание в договора.
Задълженията са формирани и инкорпорирани в следните фактури:
А. Фактура № **********/23.01.2018 г.
Съгласно сключения между страните договор за наем стойността на наема на месец е
EUR 1950 без ДДС, върху която стойност се начисляват 10% отстъпка. Поради това
данъчната основа за наем на месец се равнява на EUR 1755 без ДДС (3432,48 лева) или EUR
2106 с ДДС (4118,98 лева с ДДС).
За използването на автомобила през месец декември 2017 г. е издадена фактура през
месец януари 2018 г. с № ********** от 23.01.2018 г. на стойност 4118,98 с ДДС.
Наемателят е извършил частично плащане по процесната фактура в размер на EUR 200 или
391,17 лева. Остатъкът от фактурата в размер на EUR 1906 с ДДС или 3727,81 лева с ДДС.
не е заплатен до настоящия момент. Поради това моля да приемете, че наемателят дължи на
„Мото-Пфое“ ЕООД сумата в размер на EUR 1906 с ДДС или 3727,81 лева с ДДС на
основание Фактура № **********.
Б. Фактура № **********/13.02.2018 г.
Посочената фактура включва задължения за наем и такси за гориво. Тъй като
процесният месец не е пълен, а са само 18 дни е посочен размер на наема от EUR 1300 без
ДДС (изрично посочен и в договора), върху който е начислена и договорената отстъпки. В
резултат на последното стойността на наема за 18 дни е EUR 1170 без ДДС или 2288,32 лева
без ДДС.В същата фактура са включени и таксите за гориво, а именно 80 литра по 1,8 или
EUR 144 без ДДС (281,64 лева без ДДС), както е уговорено и съобразно клаузите на
договора.
По Фактура № ********** от 13.02.2018 г. не е извършвано плащане, поради което
моля да приемете, че П. Д. К. дължи сумата в размер на EUR 1576,80 с ДДС или 3083,95
лева с ДДС.
В. Фактура № **********/14.03.2018 г.
Посочената фактура включва уговорената в договора такса, в случай на причиняване
на щета. Видно от приемо-предавателния протокол и издадената проформа фактура при
приемане на автомобила е налице причиняване на щети по време на използване на
автомобила.
Съгласно договора в случай на причиняване на щета, наемателят дължи стойността
на причинените щети (EUR 177) и такса за причинените щети в размер на EUR 1500, Въз
основа на последното е издадена и фактура № ********** на стойност EUR 2013,46 или
3937,98 лева с Д ДС, по която до този момент няма плащане.
Въз основа на горното, моли да се приеме, че П. Д. К. дължи сумата в размер на EUR
2013,46 или 3937,98 лева с ДДС на основание нанесени върху автомобила щети по време на
използването му.
В секцията условия за плащане е договорено, че в случай на забава за заплащане на
2
вноската, наемателят дължи неустойка в размер на 1 % на ден върху стойността на
дължимата и неизплатена вноска за времето на просрочието.
Към момента на подаване на настоящото заявление длъжникът не е изпълнил
задължението си за заплащане на дължимите суми по Фактура № ********** и Фактура №
**********. Поради което върху незаплатените суми по посочените фактури за период от 1
март 2018 г. до 15 май 2018 г. наемателят дължи неустойка в размер на 5000 лева.
Моля да бъде осъден П. Д. К. да заплати на „Мото-Пфое“ ЕООД сумата в размер на
5000 лева, представляваща неустойка забава по Договор за наем № R0007187 за
несвоевременно заплащане на задълженията по Фактура № ********** и Фактура №
**********.
Моли съдът,след като се запознае с изложеното в настоящата искова молба и се увери
в основателността на последното, да бъде осъден nn К., ЕГН **********, с адрес гр.
Тетевен, ул. „Трети март“ № 3 да заплати на „МОТО-ПФОЕ“ ЕООД, ЕИК ********* сума в
общ размер на 15 749,74 лв., от които 10 749,74 лева - задължения по три броя фактури
(Фактура № ********** от 23.01.2018 г., Фактура № **********/13.02.2018 г., Фактура №
**********/14.03.2018 г) по Договор за наем на автомобил с реф. № R0007187 и 5000 лева,
представляващи неустойка за забава, договорена в Договор за наем на автомобил с реф. №
R0007187 за незаплащане на задълженията по Фактура № ********** и Фактура №
**********,ведно със законната лихва за забава на плащането за периода от датата на
подаване на исковата молба до датата на окончателното плащане.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от особения
представител на ответника адвокат К.-АК-Ловеч,в който се излага,че по отношение на
ответника е предявена претенция в размер на 15749.74лв.,да се заплати на ищеца, от които
10.749.74лв. задължения по три броя фактури-№********** от 23.- 01.2018г.,фактура №
**********/13.02.2018г.,фактура № **********/14.03.2018г. по договор за наем на
автомобил с реф. № R0007187-per. № СВ 2302СР,както и 5000лв. неустойка за
забава,договорена в договор за наем на автомобила и незаплащане на задълженията по
фактури № 578 от 23.01.2018г. и 430 от 13.02.2018г.Представен е договор за наем на
автомобил № R0007187,който договор е за срок от три месеца и 18 дни или от 22.10.2017г.
до 09.02.2018г., не се разграничава подписа на наемателя.В договора е отразено,че има
депозит от 700лв.Следват подписи .
След подписите в графа условия и начин на плащане са дадени варианти,в брой,с кредитна
карта ,не е уговорен срок -число за текущия месец.Там е отразена неустойка за забава 1 % на
ден върху стойността на дължимата и неплатена вноска за времето на просрочието .Под тази
черта,както е отразено в графата- няма подписи на договарящите.Представен е приемо-
предавателен протокол,от който е видно,че наетия автомобил е върнат на
09.02.2018г.Представени са фактури,както следва:
-№ ********** от дата 23.01.2018г. за наем на автомобил по договор от 22.12.2017г.за сума
1755 евро,или 3432.48лв. с ДДС , общо сума в размер на 4118.98лв.
3
Във фактурата ,която не носи подпис,както на издател,така и на задължено лице,не е
отразено за какво се дължат сумите,за наем,за гориво, или друго задължение.
-фактура с № ********** е от дата 13.02.2018г. за сума 3083.95лв. за наем 1170 евро-лева
2288.32 и такси 144евро-281.84лв.,като се сочи основание договор от 22.01.2018г.
Същата фактура отново няма никакви подписи и е издадена след като на 09.02.2018година
въпросния автомобил е върнат.
-другата фактура № **********/14,03.2018г. е издадена за такси отново по въпросния
договор от 22.01.2018г. за сума 1677.88евро,равностойност в лева 3281.65лв. общо с ДДС-
3937.98лв. Общата стойност по тези фактура е в размер на 11130.91лв.ОСПОРВА
ПРЕДСТАВЕНИТЕ ФАКТУРИ „ПО СЪДЪРЖАНИЕ,КАТО ОТ ТЯХ НЕ СТАВА ЯСНО ЗА
КАКВИ ЗАДЪЛЖЕННИЯ СА СЪСТАВЕНИ ,А ТАКА СЪЩО И НЕ НОСЯТ НИКАКВИ
ПОДПИСИ ,СЪЩО ТАКА СА СЪСТАВЕНИ СЛЕД КАТО АВТОМОБИЛА Е ВЕЧЕ
ВЪРНАТ на 09.02.2018г.видно от приемо-предавателния протокол .НАЕМНИЯ ДОГОВОР Е
ЗА СРОК ОТ ТРИ МЕСЕЦА И 18 ДНИ.В представения договор няма договорена
неустойка,каквато се претендира, след подписите е отбелязано като условие за цени и
плащания.Претенциите,както са описани и заявени в исковата молба ,не са подкрепени с
писмени доказателства,установяващи исканите плащания.
От приложените към исковата молба писмени доказателства съдът приема за
установено следната фактическа обстановка:
Приложен е договор за наем на автомобил,сключен между страните на дата
22.10.2017г,съгласно който „МОТО-ПФОЕ“ ЕООД е предоставило автомобил със следните
спецификации: Jaguar с ДК № nn и номер на шаси nn.Съгласно сключеният договор
месечният наем е в размер на 1950,00 EUR без ДДС. Заедно с това в Договора е предвидено,
че наемателят носи отговорност за заплащането на всички повреди, щети и липси, както и
суми за наложени административни глоби през времето на ползване на автомобила (т.2, б.
„г“ и „д“). Горепосоченият автомобил е върнат на „Мото-Пфое“ ЕООД на 09.02.2018
г.,видно от проформа №0119818/14.03.2018г и приемо-предавателен протокол,върху, който
фигурират подписи на страните.
Приложена е с № ********** от 23.01.2018 г. на стойност 4118,98 с ДДС. За
използване на автомобила през м.декември 2017г.,като ищецът твърди,че
наемателят/ответникът е извършил частично плащане по процесната фактура в размер на
EUR 200 или 391,17 лева. Остатъкът от фактурата в размер на EUR 1906 с ДДС или 3727,81
лева с ДДС. не е заплатен.
Приложена е Фактура № **********/13.02.2018 г., като твърдението на ищеца е,че
същата включва задължения за наем и такси за гориво,както и че по Фактура № **********
от 13.02.2018 г. не е извършвано плащане, като ответникът дължи сумата в размер на EUR
1576,80 с ДДС или 3083,95 лева с ДДС.
Приложена е Фактура № **********/14.03.2018 г. № **********/14.03.2018 г.,като
твърдението на ищеца е,че посочената фактура включва уговорената в договора такса, в
4
случай на причиняване на щета. От приемо-предавателния протокол и издадената проформа
фактура при приемане на автомобила се установява налице причиняване на щети по време
на използване на автомобила.
Съгласно договора в случай на причиняване на щета, наемателят дължи стойността
на причинените щети (EUR 177) и такса за причинените щети в размер на EUR 1500, Въз
основа на последното е издадена и фактура № ********** на стойност EUR 2013,46 или
3937,98 лева с Д ДС, по която ищецът твърди,че няма плащане.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза,изготвена и защитена от
вещото лице Р.Х. се установява, в у словия по договора няма намерена секция Условия за
плащане с дължима неустойка 1% на ден в документите по делото, твърдяно в Исковата молба .
Размерът на Законна лихва - за периодите след 01.07.2012 е основния лихвен процент (ОЛП) на
БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процента (ПМС 100 от
2012г.)
2018. - ОЛП - 0.00% - месечен лихвен процент (10 + 0,00)%/12 = 0,833%
- дневен лихвен процент 0,833% / 30 дни = 0,0278%
Размерът на неустойката за забава установена от документите по делото е 143,92 лева (Сто
четиридесет и три лева и 92 стотинки)
Общо издадените фактури по договора са за 10 749.74 лева.
При така изложената фактология,съдът прави следните правни изводи:
Страните са сключили договор за наем на лек автомобил,индивидуализиран в
договора,срещу заплащане на наемна цена на месец в размер на 1950 евро без ДДС.
Съгласно т.8 от договора в случай на причиняване на щета, наемателят дължи
стойността на причинените щети (EUR 177) и такса за причинените щети в размер на EUR
1500,които са посочени в договора,а стойността на констатирана щета в размер на 177 евро.
От приложения и подписан приемо-предавателен протокол се установява
изпълнението на задължението на наемодателя да предостави за ползване лекият
автомобил,на дата 22.10.2017г,както и датата на връщането му-09.02.2018 година.
В приложените три данъчни фактури е начислен стойност на дължим наем за
ползването на автомобила в продължение на 3 месеца и 18 дни,стойност на причинена щета
върху автомобила и такса,които ,съобразно и заключението на вещото лице,са на обща
стойност от 10 749.74 лева,съвпадащи с цената на иска за главницата.
Макар и да е направено формално оспорване от особения представител на ответника
на фактурите,не е поискано откриване на производство по чл.193 от ГПК,поради което и
обвързани със заключението на съд.-счетоводната експертиза,съдът зачита
доказателствената сила на частни свидетелстващи документи на трите данъчни фактури.
Липсват доказателства ответникът да е изпълнил задължението си за заплащане на
претендираната главница,включваща горните описани вземания,поради което съдът намира
за основателен и доказан предявения осъдителен иск за главницата.
5
По отношение претенцията за заплащане на неустойка:
По правната си природа неустойката, или обезщетението за вредите от
неизпълнението по смисъла на чл. 92 ЗЗД, е договорно съглашение /какъвто е процесния
случай/ или нормативно предварително определена отговорност, за обезпечение на вредите
от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойката изпълнява няколко
функции: обезпечителна /стимулира към изпълнение, като улеснява и поевтинява
реализирането на отговорността при неизпълнение/, обезщетителна /не се доказват вреди, но
такива трябва да има, затова подлежат на намаляване/ и санкционна /наказателна/, като
последната не е уредена, но предвид договорната свобода неустойка е дължима и когато е
уговорена като по – голяма от действително претърпените вреди. Съглашението за
неустойка има акцесорен характер. Акцесорността произтича от съществуването на
главното задължение, поради което недействително ли е задължението, няма и неустойка, но
ако задължението възникне, ще се дължи и неустойка.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза,изготвена и защитена от
вещото лице Р.Х. се установява, в условия по договора няма намерена секция Условия за
плащане с дължима неустойка 1% на ден в документите по делото, поради което и според
заключението размерът на неустойката за забава установена от документите по делото е
143,92 лева (Сто четиридесет и три лева и 92 стотинки),до който размер следва да бъде
уважен иска,а за разликата над тази сума и до претендираната от 5000.00 лева,искът
подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и съгласно уважената част от исковете,ответникът следва
да заплати на ищеца разноски в общ размер на 1666.54 лева,от които 691.67 лева за особен
представител,103.00 лева за вещо лице,държавна такса в размер на 435.75 лева и адвокатски
хонорар в размер на 436.00 лева.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА,на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД,във в-ка с чл.228 от ЗЗД, П. Д.
К.,ЕГН:********** от град Тетевен,Лов.обл.,да заплати на „МОТО-ПФОЕ“-ЕООД,с
ЕИК:00064681, със седалище и адрес на управление в град София,район
Люлин,Бул.“Сливница“ №444,представлявано от АТ. ИВ. Ф. и М. О.,сумата от
10 749.74/десет хиляди седемстотин четиридесет и девет лева и седемдесет и четири
ст./лева,представляващи неплатена наемна цена по договор за наем на лек
автомобил,сключен на 22.10.2017г.,за ползването на автомобила в продължение на 3 месеца
и 18 дни,стойност на причинена щета върху автомобила и такса,заедно със законната лихва
върху тази сума,начиная от 14.01.2022г до окончателното и заплащане.
ОСЪЖДА,на основание чл.92 от ЗЗД, П. Д. К.,ЕГН:********** от град
Тетевен,Лов.обл.,да заплати на „МОТО-ПФОЕ“-ЕООД,с ЕИК:00064681, със седалище и
6
адрес на управление в град София,район Люлин,Бул.“Сливница“ №444,представлявано от
АТ. ИВ. Ф. и М. О.,сумата от 143.92/сто четиридесет и три лева и деветдесет и две
ст./лева,представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за заплащане
на наем на лек автомобил по договор,сключен на 22.10.2017г., за ползването на автомобила
в продължение на 3 месеца и 18 дни,а за разликата над тази сума и до претендираната от
5 000.00 лева,отхвърля иска,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА,на основание чл.78,ал.1 от ГПК, П. Д. К.,ЕГН:********** от град
Тетевен,Лов.обл.,да заплати на „МОТО-ПФОЕ“-ЕООД,с ЕИК:00064681, със седалище и
адрес на управление в град София,район Люлин,Бул.“Сливница“ №444,представлявано от
АТ. ИВ. Ф. и М. О.,сумата от 1666.54/хиляда шестстотин шейсет и шест лева и петдесет и
четири ст./лева,представляваща сторени разноски,определени съразмерно уважената част от
исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
7