Решение по дело №3671/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1209
Дата: 18 ноември 2020 г.
Съдия: Тодор Димитров Митев
Дело: 20202120203671
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
Номер 120918.11.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – БургасXLVII състав
На 23.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
Секретар:Д.Б.
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20202120203671 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод жалбата на „*” ЕООД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление: гр. Бургас, ул.”*” №93, против Наказателно постановление № 02-
0002866/19.06.2020г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда”-Бургас, с което за
нарушение на чл.62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл.414, ал.3 от КТ, е
наложена имуществена санкция в размер на 3000лв.
Жалбоподателят в жалбата си моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно.
За дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се явява представител.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се явява
юрк. Николова, която оспорва жалбата и поддържа, че всички елементи на трудовото
правоотношение са налице. Моли за присъждане на разноски.
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН
(НП е връчено на представител на жалбоподателя на 31.08.2020 г., а жалбата е депозирана на
03.09.2020 г.), подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество същата се явява частично основателна, като съдът, като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено от фактическа страна следното:
Служители на Дирекция „Инспекция по труда”-Бургас, сред които и актосъставителят К. П.
Г. на длъжност началник отдел „АИПО“ в Дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас, на
17.12.2019г., в 19:30 ч. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект:
„Сграден фонд за Позитронно-емисионен томограф и Брахитерапия към КОЦ-Бургас“, находящ се
в УПИ XVI, кв. 135-Б по плана на ЦГЧ-Бургас. Проверката била по повод трудова злополука,
настъпила около 17.00 часа на същия ден. На мястото на проверката имало работници, сред които
и лицето *, ЕГН *. Азис посочил на проверяващите и записал в собственоръчни обяснения, че
работи от 10.12.2019 г. като кофражист с работно време от 08.00 часа до 17.00 часа, като на датата
на проверката е поставял замаска.
Впоследствие, на 30.12.2019 г. и на 07.01.2020 г., на място в Дирекция „Инспекция по
труда” актосъставителят извършил допълнителна проверка, при която бил представен писмен
трудов договор с Азис и уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, които обаче не били подписани от
работника.
1
На 30.03.2020г., срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № 02-0002866, в който като нарушена е посочена нормата на чл.62
ал.1 вр. с чл.1 ал.2 от КТ . Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното понастоящем
наказателно постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта и за нарушение на чл.62
ал.1 вр. с чл.1 ал.2 от КТ, на основание чл.414, ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция в
размер на 3000лв.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл.34, ал.3 ЗАНН. При издаване на
АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57
ЗАНН. В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН правилно е описано
нарушението с всички елементи от неговия състав. Ето защо, съдът намира, че в този му вид НП
отговаря на изискванията на чл.57 ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити, респ. не
са налице формални основания за неговата отмяна. Не е налице допуснато противоречие, тъй като
е посочено, че е представен трудов договор с работника в хода на проверката, но е пояснено, че
същият е без подпис, което е дало основание на АНО да наложи санкцията. Също така, не е
необходимо преди това да има развило се производство по установяване на трудовото
правоотношение, тъй като то засяга гражданскоправни последици.
Съобразно цитираната норма, работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл.
62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500
до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко
отделно нарушение. Следователно, за да се приеме, че е налице нарушение, следва да се установи,
че е налице трудово правоотношение, без да има сключен договор за това. Отношенията по
предоставяне на работна сила следва да се уреждат само като трудови (чл. 1, ал. 2 КТ), със
сключване на предвидения в писмен трудов договор преди постъпването на работа на работника.
Това е така, когато работникът е подчинен на работодателската власт на физическо или
юридическо лице, което определя условията, при които ще работи. Трудовите правоотношения
имат специфични признаци, които определят техния характер като такъв, а именно работно място,
работно време и почивка, уговорено възнаграждение на работника или служителя за положения
труд, работодателска власт и т.н.
С тълкувателно решение № 86/27.02.1986 г. на ОСГК на ВКС са посочени разликите между
трудов и граждански договор, като основаната такава се извлича от предмета на сключения
договор, а именно дали е уговорено престиране на работна сила или се дължи определен трудов
резултат. Когато се уговори престиране на определен трудов резултат, то сключеният договор не е
трудов, а граждански, регламентиран от разпоредбите на ЗЗД. Когато предметът на сключения
договор е престиране на работна сила и са изпълнени следните условия: работникът или
служителят има определено работно време, работно място и трудово възнаграждение; работата се
извършва чрез личния труд на работника или служителя; работата, която се извършва е свързана с
предмета на дейност на възложителя; работникът или служителят изпълнява указанията на
работодателя за това кога, къде и как да работи; работата се извършва съгласно реда и
последователността, определени от работодателя, е налице трудово правоотношение (трудов
договор), което се урежда от разпоредбите на КТ. Също така следва да се касае за многократно и
повтарящо се изпълнение на трудова операция.
При признаването на едно лице за виновно в извършването на административно нарушение,
респ. за налагането на имуществена санкция на юридическо лице, се прилага стандартът на чл. 303
НПК- обвинението (нарушението) следва да бъде доказано по несъмнен начин, като актът, с който
2
се налага наказание не може да почива на предположения. От съвкупната преценка на
доказателствата по делото може да се извлече несъмнен извод за допуснато от жалбоподателя
нарушение на трудовото законодателство, което е описано в НП.
От фактическа страна е безспорно установено, че при извършената на 17.12.2019г. проверка
от контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Бургас, на обект: „Ремонт на
административна сграда РИО-Бургас“, находящ се в гр.Бургас, ж.к. „Изгрев“, бл.53, вх. 6,
работодателят „*” ЕООД, не е сключил трудов договор в писмена форма с Али Азис. На място
служители на Дирекция „Инспекция по труда”-Бургас са установили, че работникът през деня е
участвал в подготовка на последната плоча за изравнителна замазка. Контролните органи са се
убедили, че именно тези функции са били изпълнявани от него.
Съставът счита, че се касае именно за полагане на труд по смисъла на КТ, като в тази насока
са и твърденията на самия жалбоподател. В тази насока е и попълнената от Азис справка по чл.
402 от КТ, където е посочено работно време. Съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ обаче трудовият договор
следва да се сключи в писмена форма, като тази форма е форма за действителност, т.е. нейното
неспазване означава, че договор не съществува (нищожен е по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД),
респ. не поражда правните си последици. Тази форма се счита спазена, когато и съгласието на
страните е изразено писмено (най-често чрез полагането на подпис). В случая работникът Азис не
е положил подпис на представения трудов договор, поради което не може да се приеме, че е
завършен фактическият състав по неговото сключване. След като не е спазена предвидената в
закона, то на практика договор липсва, с което е осъществен съставът на твърдяното нарушение.
Всички обстоятелства водят до извода, че „*” ЕООД, в качеството си на работодател на
17.12.2019г., не е сключил трудов договор в писмена форма с Азис. С неподписването на договор
в писмена форма към тази дата работодателят не е изпълнил задълженията си по чл.414 ал.3 вр. с
чл.62 ал.1 от КТ, поради което правилно е ангажирана отговорността му.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното НП е и материално законосъобразно,
като отговорността на дружеството-жалбоподател е била правилно ангажирана.
Настоящият състав счита, че в конкретния случай е неприложимо правилото на чл. 28 ЗАНН.
Както се приема в актуалната практика на касационната инстанция - Решение № 1474 от
25.09.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1362/2017 г., Решение № 1059 от 14.06.2017 г. на
АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1158/2017 г. и много други - нормата на чл. 415в, ал.2 от КТ
регламентира, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал.1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал.1 и 2, а
тази регламентация в специалния закон изключва приложението на общата норма на чл. 28, б."а"
от ЗАНН.
Отделно от това, дори да се приеме, че нормата на чл. 415в КТ не е специална по отношение
на чл. 28 ЗАНН, то крайният извод на съда отново би бил същият. Действително преценката за
маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение №
1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е
налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този
вид.
Съдът намира обаче, че неправилно АНО е индивидуализирал размерът на имуществената
санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя.
По делото липсват данни и доказателства за други подобни нарушения, извършени от
дружеството преди настоящото. Освен това, съгласно чл.27 от ЗАНН, административното
наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид
тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. При издаване на наказателното
постановление административният орган не е изложил мотиви, които да обосновават определения
размер на имуществената санкция от 3000,00 лева, при предвиден от законодателя размер от 1500
до 15000 лева. По делото липсват доказателства, от които да се направи обоснования извод, че така
3
определеният размер на санкцията е правилен и законосъобразен, като следва да се има предвид,
че мотивите за определяне размера на наказанието е недопустимо да се извеждат по тълкувателен
път. В този смисъл е и Решение № 2066 от 14.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 1460 / 2018 г. на XIX
състав на Административен съд – Бургас. Ето защо, настоящият съдебен състав, след като
съобрази тежестта и характера на нарушението, намира, че с оглед целите на административните
наказания, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, на дружеството следва да бъде определен
размер на наложеното наказание към минималния предвиден от законодателя в нормата на чл. 414,
ал. 3 КТ, а именно 1500 лева, който е подходящ да осъществи функциите на административното
наказание, свързани със специалната и генерална превенция.
С оглед решението за изменение на НП и направеното искане от страна на представителя на
АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за
юрисконсулт, докато не следва да бъдат присъждани такива в полза на жалбоподателя. Това е така,
доколкото съгласно ТР № 3/85 г. на ОСНК при потвърждаване или изменяване на наказателното
постановление съдът осъжда нарушителя да заплати на държавата сторените разноски, като липсва
хипотеза на съразмерно присъждане. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско
възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща
към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото,
съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в
полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл 63, ал. 1, предл. 2 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0002866/19.06.2020г. на Директор на Дирекция
“Инспекция по труда”-Бургас, с което на „*” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр. Бургас, ул.”*” №93, за нарушение на чл.62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от КТ, на основание чл. 416, ал.
5, вр. чл.414, ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв., като НАМАЛЯВА
РАЗМЕРА на наложената санкция от 3000 лева на 1500 / хиляда и петстотин / лева.

ОСЪЖДА „*” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.”*” №93,
да заплати на Главна дирекция „Инспекция по труда“ сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4