№ 915
гр. Варна, 07.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20213100502994 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 2, вр. чл. 435, ал. 4 ГПК.
Образувано по подадена жалба с вх. № 23347 от 15.11.2021 г. от Б. З. Б., ЕГН:
***************, чрез адв. И.Р. срещу принудителни действия /съобразно уточнението/,
изразяващи се в налагането на възбрана и провеждането на публична продан на ½ ид. ч. от
недвижим имот, представляващ апартамент № 14, находящ се в с. Езерово, община
Белослав, ул. „Победа“ № 5, ет. 5 по изпълнително дело № 20187170400209, по описа на
ЧСИ Р.Т., рег. № 717.
Жалбоподателят сочи, че длъжник по изпълнително дело е бившата му съпруга, като
бракът между тях бил прекратен с решение № 2860 от 12.06.2013 г. по гр. д. № 5909/2013 г.
по описа на Районен съд – Варна. Твърди, че след развода семейното жилище, находящо се
с. Езерово, община Белослав, ул. „Победа“ № 5, ет. 5, ап. 14 било предоставено за ползване
на съпругата до навършване на пълнолетие на детето им Ч. Б.. Сочи, че Е.П. се е изнесла от
жилището след навършването на пълнолетие на детето. Излага доводи, че с решение №
261941 от 14.06.2021 г. по гр. д. № 12489/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, на
основание чл. 23 СК е прието за установено, че апартамент № 14, находящ се в с. Езерово,
община Белослав, ул. „Победа“ № 5, ет. 5 е лична собственост на Б.Б.. Твърди, че върху
имота е наложена възбрана, описан е и е продаден на публична продан. Сочи, че молба с от
12.08.2021 г. е поискал заличаване на възбраната, по която е постановен отказ от страна на
ЧСИ, на основание чл. 453, т. 2 ГПК. Излага доводи, че на 12.10.2021 г. отново е депозирал
молба до ЧСИ, по която няма произнасяне към настоящия момент. Сочи, че като трето лице,
заявяващо самостоятелни права върху имота има интерес да депозира настоящата жалба.
Макар и исковата молба по иска по чл. 23, ал. 1 СК да подлежи на вписване, счита, че
съобразно конститутивното действие на решението правната промяна в собствеността е
настъпила при постановяване на решението за уважаване на иска. Жалбоподателят сочи, че
към момента на налагане на възбраната, извършването на описа и публичната продан е
живял в имота. Моли за отмяна на принудителните действия по налагане на възбрана върху
имота, опис и извършването на публичната продан.
1
С определение № 4532 от 22.12.2021 г., постановено по в. гр. д. № 2994/2021 г. на
Окръжен съд – Варна, са дадени указания на жалбоподателя да уточни петитума на жалбата
като посочи кои точно принудителни действия по изпълнително дело № 20187170400209, по
описа на ЧСИ Р.Т., рег. № 717 обжалва, като посочи дали обжалва отказа на ЧСИ да вдигне
възбраната от 17.09.2021 г. или обжалва липсата на произнасяне от страна на ЧСИ по
депозираната от Б.Б. молба с вх. № 7936 от 12.10.2021 г., както и да посочи датите, на които
е узнал за извършените принудителни действия, които обжалва.
Съобразно дадените указания, е уточнил петитума на депозираната жалба, като е
посочил, че обжалва налагането на възбрана и извършването на публична продан на ½ ид. ч.
от имота.
В законоустановения срок е постъпило възражение от страна на взискателя Т. Н.
М.. Същият намира жалбата за недопустима, поради депозирането й след изтичане на
двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК за обжалване на отказа на ЧСИ. Излагат се доводи
и за неоснователността на същата, поради обстоятелството, че исковата молба по чл. 23, ал.
1 СК е вписана на 2.11.2020 г., съответно след вписването на възбраната – 22.08.2016 г., от
където извежда извод за непротивопоставимостта на последващото вписване по смисъла на
чл. 452, т. 2 ГПК. Сочи, че вземането по изпълнително дело все още не е удовлетворено,
като инициирането на производство по чл. 23, ал. 1 СК цели да бъде осуетено
удовлетворяването на взискателя. Моли за потвърждаването на отказа на ЧСИ за вдигане на
възбраната.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е администрирал жалбата,
като е изпратил делото, ведно с мотиви за жалбата, в които намира същата за неоснователна.
Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437,
ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:
Изпълнително дело № 20187170400209 по описа на ЧСИ Р.Т., рег. № 717, е
образувано по пар. 3 от ПЗР на ЗЧСИ, с предходен № 20158080401337 по описа на ЧСИ
З.Д., по издадена изпълнителен лист, по силата на който Е.Я. Б.а е осъдена да заплати на Й.
М. ИЛ. сумата от 10 000 лева, представляваща главница по договор за заем от 30.07.2012 г.,
ведно със законна лихва за забава от 4.10.2012 г. до окончателното плащане, както и сумата
от 1860 лева – съдебно-деловодни разноски.
По молба на взискателя от 8.03.2016 г., на 22.08.2016 г. е вписана възбрана на ½ ид.
ч. от обект с идентификатор № 27125.501.381.1.14, находящ се в с. Езерово, община
Белослав, област Варна, ул. „Победа“ № 6, вх. А, апартамент № 14. Поради пропускане на
срока по чл. 494, ал. 2, т. 3 ГПК възбраната е била заличена, като по молба на взискателя
възбраната е вписана отново по имотната партида на длъжника на 31.12.2019 г.
В присъствието на длъжника на 21.06.2018 г. е изготвен протокол за опис на имота,
като на 3.07.2018 г. от страна на същия е получено и копие от първоначалния доклад за
определяне на пазарната стойност на апартамента. Видно от протокола за опис и оценка,
имотът е оставен за управление на Е.Я. Б.а.
Впоследствие са насрочвани множество публични продажби в периодите от
27.07.2018 г. до 27.08.2018 г., от 22.10.2018 г. до 22.11.2018 г., от 6.02.2019 г. до 6.03.2019 г.,
от 29.04.2019 г. до 29.05.2019 г., от 5.11.2019 г. до 5.12.2019 г., всички обявени за нестанали
поради липсата на депозирани наддавателни предложения.
Поради настъпилото прехвърляне на вземането, на основание чл. 429 ГПК на
2
30.01.2020 г., ЧСИ е конституирал като взискател цесионера – Т. Н. М..
До жалбоподателя - Б. З. Б., в качеството му на съсобственик на горепосочения
недвижим имот, ЧСИ е изпратил съобщение за насрочения на 25.08.2020 г. опис и оценка на
имота. Същото е получено на 5.02.2020 г.
На 25.08.2020 г. е извършен повторен опис на процесния апартамент. Изрично в
съдържанието на протокола за опис е посочено, че достъп до недвижимия имот е осигурен
от Зл. Б.а, която живее в жилището със семейството си. Същата е дъщеря на Е. Б.а и Б.Б.,
като е назначена и за управител на апартамента.
На 2.11.2020 г. Б. З. Б. депозирана молба за спирането на насрочената публична
продан на ½ ид. ч. от апартамента в периода от 2.10.2020 г. до 2.11.2020 г. до приключване
на гр. д. № 12489/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, образувано по иск с правно
основание чл. 23 СК. С разпореждане от 2.11.2020 г. ЧСИ е отказал спирането.
От съдържанието на изготвения протокол за обявяване на купувач по публичната
продан от 3.11.2020 г. се установява, че взискателят – Т.М. е обявен за купувач на ½ ид. ч. от
апартамента. В кориците на делото не се съдържат данни за изготвено постановление за
възлагане на ид. ч. от имота, предмет на публичната продан.
С решение № 261941 от 14.06.2021 г., постановено по гр. д. № 12489/2020 г. по описа
на Районен съд – Варна, е уважен предявеният от Б.Б. иск по чл. 23, ал. 1 СК срещу бившата
му съпруга, за приемане за установено в отношенията между страните, че апартамент № 14,
находящ се в с. Езерово, община Белослав, ул. „Победа“ № 5, ет. 5, е лична собственост на
ищеца поради пълна трансформация на негово лично имущество в размер на 11615 лева в
придобития имот. Същото е влязло в законна сила на 27.07.2021 г.
На 12.08.2021 г., Б. З. Б. депозира молба за вдигане на наложената в изпълнителното
производство възбрана, поради постановяване на решение по гр. д. № 12489/2020 г. по
описа на Районен съд – Варна /влязло в сила на 27.07.2021 г./, с което е уважен искът му по
чл. 23 СК, като е прието, че той е изключителен собственик на апартамент № 14. По молбата
на 17.09.2021 г. ЧСИ, на основание чл. 453, т. 2 ГПК е постановил отказ за заличаването на
възбраната. Разпореждането е връчено на 21.09.2021 г.
На 12.10.2021 г. от страна на Б.Б. е депозирана нова молба за вдигане на възбраната.
По същата молба към настоящия момент липсва произнасяне от страна на ЧСИ.
Варненският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения и
приложените към изпълнителното дело доказателства и съобрази разпоредбата на чл.
435, ал. 4 ГПК намира, че жалбата е недопустима, поради следното:
Съдът при изграждане на своите изводи, съобрази, че в разпоредбата на чл. 435 ГПК
законодателят лимитативно е изброил действията на съдебния изпълнител, които подлежат
на обжалване и разширително тълкуване е недопустимо. Не е предвидена генерална клауза
за обжалване на действията на съдебния изпълнител, а отделните правни субекти могат да
обжалват само конкретни действия, изрично посочени в тази разпоредба.
Иницииращата настоящото производство, жалба с вх. № 23347 от 15.11.2021 е
депозирана от Б. З. Б., чрез адв. И.Р. и е насочена срещу налагането на възбрана и
извършването на публична продан на ½ ид. ч. от недвижимия имот. Жалбоподателят не е
страна по горепосочено изпълнително дело, поради което по отношение на жалбата се
явяват неприложими разпоредбите на чл. 435, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 4 ГПК, трето лице може да обжалва действията
на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението върху вещи, които в деня на запора,
възбраната или предаването, се намират в негово владение – чл. 435, ал. 4 ГПК. От анализа
3
на разпоредбата следва, че изискването третото лице да е във владение на имота, върху
който е насочено принудителното изпълнение, е процесуална предпоставка за
допустимостта на жалбата, като под владение по смисъла на чл. 435, ал. 4 ГПК се има
предвид не фактическата власт, а владение по смисъла на чл. 68 ЗС. Според разпоредбата
на чл. 68 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи лично или чрез другиго като своя, като следва да е налице както обективния признак
на владението /“corpus“/ така и субективният признак – „animus“.
Съгласно ТР № 1/2012 г.,ОСГК на ВКС, когато съсобственикът е започнал да владее
своята идеална част, то той се счита за владелец на същата и ако държи вещта като обща, се
явява държател на идеалните части на останалите съсобственици. В случая, съобразно
влязлото в сила решение по гр. д. № 5909/2013 г. по описа на Районен съд – Варна, на Е. Б.а
й е било предоставено за ползване цялото семейно жилище. В същото страните са
постигнали съгласие и по въпроса, че след развода имотът става обикновена съсобственост
между бившите съпрузи. Предмет на принудителното изпълнение е ½ ид. ч., притежавана
към момента на възбраната от страна на бившата съпруга, длъжник по принудителното
изпълнение – Е. Б.а.
От съвкупността на доказателствата по делото не се установява, че жалбоподателят
Б.Б. е бил във владение на процесната ½ ид. ч. от имота по смисъла на чл. 68 ЗС към датата
на възбраната. В протоколите за опис официално е удостоверено от страна на ЧСИ, че към
3.07.2018 г. имотът е бил във владение на съсобственика Е. Б.а.
Нещо повече, жалбоподателят излага доводи в жалбата си, че имотът по силата на
решението за развод се е ползвал от бившата му съпруга до навършване на пълнолетие на
детето им Ч. Б.. Посочил е също, че след навършване на пълнолетие на детето, Е. Б.а се е
изнесла от апартамента. Настоящият съдебен, състав съобрази, че детето Ч. Б., ЕГН:
********** е навършило пълнолетие през м. септември 2020 г. Ето защо, изложеното от
страна на жалбоподателя, се явява допълнителен довод в подкрепа на формиране на
заключението, че същият не е упражнявал фактическа власт върху процесната ид. ч. от
недвижимия имот, която е била владяна от бившата му съпруга към момента на възбраната
– 31.12.2019 г.
Горният извод се подкрепя и от обстоятелството, че в производството не са наведени
твърдения, че Е. Б.а, Зл. Б.а и /или някой друг са упражнявали фактическата власт от името
на Б.Б., по повод на процесната част от имота, придобита от последния по силата на
постановеното решение, с което е уважен искът по чл. 23 СК, влязло в сила на 27.07.2021 г.,
респ. след повече от година и половина след вписване на възбраната през м. декември 2019
г. Ето защо, следва да се приеме, че към момента на вписване на възбраната, не е бил налице
обективният признак на владението по повод на процесната ½ ид. ч. от недвижимия имот. С
оглед на горното, недоказани остават доводите на жалбоподателя, че именно той е
упражнявал фактическа власт върху имота към момента на възбраната, доколкото не са
ангажирани каквито и да е доказателства от същия в тази насока, а наведените доводи в тази
насока се опровергават от удостовереното от ЧСИ в протоколите за опис на недвижимия
имот.
На следващо място, доколкото не се установи, че жалбоподателят е упражнявал
фактическа власт лично или чрез другиго по повод на процесната ½ ид. ч., то безпредметно
се явява изследването дали е налице и субективния признак на владението, а именно
намерението за своене на недвижимия имот от страна на жалбоподателя. Ето защо, след
като не се доказа, че жалбоподателят Б.Б. е бил във владение на имота към момента на
възбраната – 31.12.2019 г., то депозираната от същия жалба, се явява недопустима.
Вън от горното и само за пълнота на изложението, следва да се уточни, също, че
съгласно разпоредбата чл. 436, ал. 1, изр. посл. ГПК, жалбата се подава от третото лице в
едноседмичен срок от узнаване на действието. В случая, настоящият съдебен състав,
4
установи, че в съдържанието на молба с вх. № 6187 от 12.08.2021 г., жалбоподателят сочи,
че е узнал, че в изпълнителното производство е наложена възбрана върху ½ ид. ч. от
недвижимия имот. Ето защо, би могло да се възприеме, че срокът за подаване на жалба
спрямо това действие по принудителното изпълнение е изтекъл най-късно на 19.08.2021 г.
/присъствен ден/, а жалбата е подадена едва на 15.11.2021 г., поради което и на това
допълнително основание, същата се явява недопустима.
Предвид гореизложеното, доколкото е въведен ограничителен режим на обжалване,
следва да се приеме, че разглежданата жалба е процесуално недопустима и като такава
следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство, да се прекрати.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 23347 от 15.11.2021 г., депозирана от
трето лице - Б. З. Б., ЕГН: ***************, чрез адв. И.Р. срещу принудителни действия,
изразяващи се в налагането на възбрана и провеждането на публична продан на ½ ид. ч. от
недвижим имот, представляващ апартамент № 14, находящ се в с. Езерово, община
Белослав, ул. „Победа“ № 5, ет. 5 по изпълнително дело № 20187170400209, по описа на
ЧСИ Р.Т., рег. № 717.
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. дело № 2994/2021 г. по описа на Окръжен
съд-Варна.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Варненския апелативен
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5