№ 237
гр. Велико Търново, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско
дело № 20214001000229 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във
връзка с чл. 226 от КЗ /отм./.
С Решение № 260060/ 24.02.2021 г., постановено по гр.д. № 393/ 2020
г. по описа на Русенския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ ответника
„ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, да заплати на
ищцата Н. И. И., ЕГН **********, от с. Тръстеник, област Русе, сумата 50 000
лева – обезщетение по чл. 226, вр. чл. 223 от КЗ /отм./ за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, причинено от Ш. К. И. на 21.11.2015 г., на
републикански път гр. Русе – гр. Бяла, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 20.07.2020 г. до окончателното й изплащане;
ОТВЪРЛИЛ е иска за законна лихва върху главницата за неимуществени
вреди за периода от 21.11.2015 г. до 19.07.2020 г.; ОСЪДИЛ е ответника да
заплати на адвокат Н. от АК – гр. София възнаграждение за процесуално
1
представителство на ищцата, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, в размер на
2 030 лева, както и да заплати по сметка на Русенския Окръжен съд държавна
такса в размер на 2 000 лева и 150 лева платени разноски от бюджета на съда.
Недоволна от постановеното Решение в неговата отхвърлителна част,
в която е бил отхвърлен акцесорния иск за лихва върху присъдената главница,
считано от 21.11.2015 г. до 19.07.2020 г., ищцата Н. И. И., ЕГН **********,
от с. Тръстеник, област Русе, чрез пълномощника се адвокат Н., е подала
въззивна жалба. Оплакването е за неправилност на съдебния акт, в
обжалваната част. Навеждат се доводи за нарушение на материалния и на
процесуалния закон. Твърди се, че в случая става въпрос за застрахователен
договор, сключен преди влизане в сила на КЗ /01.01.2016 г./, като с нормата
на § 22 от ПЗР на КЗ, че за тези застрахователни договори се прилага част
Четвърта от КЗ /отм./, като лихва за забава се дължи от датата на ПТП, а не от
поканата за заплащането й. Посочва се също така, че с отговора на исковата
молба ответното застрахователно дружество не е направило възражение за
изтекла погасителна давност на акцесорното вземане за лихва за забава. Иска
се от въззивния съд да се произнесе с Решение, по силата на което да отмени
решението на първостепенния съд, в обжалваната част и да уважи акцесорния
иск в пълен размер. Претендират се разноски, включително и адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна е
подала отговор. В него се твърди, че отговорността на застрахователя има
договорен характер, поради което приложима е разпоредбата на чл. 84 от ЗЗД,
като лихва за забава върху главницата се дължи от датата на поканата.
Излагат се съображения. Иска се от въззивния съд да остави без уважение
жалбата и да потвърди решението, в обжалваната с въззивната жалба част.
Въззивна жалба е била подадена и от ответника „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД,
ЕИК *********, със седалище в гр. София, чрез пълномощника адвокат П. от
АК – гр. София, срещу решението в осъдителните му части, в които
ответникът е бил осъден да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени
вреди над 10 000 лева до присъдения размер от 50 000 лева, или за разликата
от 40 000 лева, както и в частта за разноските. Оплакването е за неправилност
на съдебния акт, в обжалваните части. Навежда се довод за нарушение на
материалния закон. Твърди се, че водачът на лекия автомобил, който е
2
осъществил ПТП, се е движел правомерно, като причина за реализираното
ПТП е друг автомобил, който е навлязъл в насрещното движение. Твърди се
също така, че присъденото обезщетение в размер на 50 000 лева е завишено и
е в нарушение на принципа за справедливост. Излагат се подробни
съображения в подкрепа на доводите и твърденията. Иска се от въззивния съд
да се произнесе с Решение, по силата на което да отмени решението, в
обжалваните части, като отхвърли иска за разликата над 10 000 лева, ведно
със законните последици от това.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна,
чрез пълномощника, е подала отговор на въззивната жалба. Изразено е
становище за нейната неоснователност. Твърди се, че са налице елементите
от ФС на застрахователната отговорност, като присъденото обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие на ПТП е
съобразено с вида и характера на получените увреждания, както и с
обстоятелството, че лечебния и възстановителен период продължава и към
настоящия момент. Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата.
Претендира се адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени доказателствата по делото и провери правилността на съдебния акт, в
обжалваните части, намира за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и са процесуално допустими,
поради което следва да се разгледат по същество.
Пред Русенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 6773/
20.07.2020 г., от ищцата Н. И. И., ЕГН **********, от с. Тръстеник, област
Русе, чрез пълномощника адвокат Н., срещу ответника „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД,
ЕИК *********, със седалище в гр. София, с цена – 50 000 лева. В исковата
молба се посочва, че на 21.11.2015 г. ищцата е пострадала вследствие на ПТП
на пътя гр. Бяла – гр. Русе, с участието на л.а. „Ауди 80“, с рег. № Р 48****,
управляван от Ш. К. И.. Във връзка с ПТП е било образувано ДП, което е
било спряно. Ищцата е била приета в болницата в гр. Русе, където е
претърпяла операция на дланта и китката на дясната ръка, с остеосинтеза.
Впоследствие е претърпяла още операции, включително и за отстраняване на
3
получени кожни дефекти. Независимо от извършените физиотерапия и
рехабилитация, ищцата и към момента не се е възстановила напълно от
получените увреждания, като лечебният и възстановителен период
продължават. Налице е валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за периода 19.09.2015 г. – 18.09.2016 г. при ответното
застрахователно дружество на процесния автомобил. Иска се от съда да
постанови Решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата
50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на ПТП, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на събитието –
21.11.2015 г. до окончателното й изплащане. Претендират се разноски,
включително и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Пред Русенския Окръжен съд е било образувано гр.д. № 393/ 2020 г. по
описа на съда.
В о.с.з. на 09.11.2020 г. пълномощникът на ищцата – адвокат Н. е
заявил, че подържа исковата молба. В писмено становище от 27.01.2021 г.
адвокат Н. е поискал от съда да уважи иска, като му присъди адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил допустимостта и
основателността на исковете. В о.с.з. на 01.02.2021 г. процесуалният
представител на ответника – адвокат П. е поискал от съда да отхвърли иска.
От фактическа страна се установява следното:
С Постановление от 12.09.2016 г. на Д. М. – зам. районен прокурор при
РП – гр. Русе, е било спряно образуваното ДП срещу неизвестен извършител
за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3 от НК – за това, че на 21.11.2015 г. по главен път гр. Бяла – гр.
Русе нарушил правилата за движение по пътищата, при което по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на трето лице.
От представената с исковата молба справка се установява, че по
отношение на л.а. „Ауди 80“, с рег. № Р 48****, управляван от Ш. К. И., с
който е реализирано процесното ПТП, е налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за периода от 19.09.2015 г. до
4
18.09.2016 г.
За изясняване механизма на ПТП и направеното възражение от
ответника, в отговора на исковата молба, за съпричиняване от страна на
ищцата, с оглед непоставяне на предпазен колан, съдът е допуснал
извършването на съдебна авто-техническа експертиза /САТЕ/. В
заключението си вещото лице инж. Н. Г. Н. е отговорило на поставените му от
страните въпроси. В о.с.з. на 09.11.2020 г. вещото лице е заявило, че подържа
изготвеното Заключение, както и че липсват категорични данни дали ищцата
е била с поставен предпазен колан, но при установения механизъм на ПТП –
обръщане на автомобила, ищцата дори да е била с предпазен колан би
получила същите увреждания. Заключението не е било оспорено от страните
и е прието от съда.
За изясняване получените от ищцата увреждания и на направеното от
ответника възражение за съпричиняване от страна на ищцата, с оглед
непоставяне на предпазен колан, съдът е допуснал извършването на съдебно –
медицинска експертиза /СМЕ/. В основното и допълнителното Заключение
вещото лице д-р М. Х. М. е отговорило на поставените от страните въпроси. В
о.с.з. на 01.02.2021 г. вещото лице е заявило, че подържа изготвените
заключения и че на 23.11.2020 г. е извършило личен преглед на ищцата, като
не е настъпило възстановяване след ПТП и не се очаква настъпването на
такова без последващи хирургични интервенции.
По искане на ищцата съдът е допуснал до разпит, при условията на
довеждане, на двама свидетели.
С оглед на тази фактическа обстановка въззивният съд прави следните
фактически и правни изводи:
Обжалваното Решение е валидно и допустимо.
За да бъде уважен иска, с правно основание чл. 226 от КЗ /отм./, следва
да са налице предпоставките от сложния фактически състав на деликтната
отговорност, както и да е налице валидно застрахователно правоотношение.
Последното обстоятелство се установява от представената с исковата
молба справка за извършена проверка на сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, която не е била оспорена от насрещната страна и е приета от
5
съда.
С отговора на исковата молба и в подадената въззивна жалба
ответникът оспорва наличието на деликт, като твърди, че водачът на лекия
автомобил „Ауди 80“, с рег. № Р 48**** - Ш. К. И., не е виновен за ПТП, тъй
като е управлявал автомобила в своята пътна лента със скорост под
максимално допустимата за този пътен участък.
Въззивният съд не приема този довод на ответника по следните
съображения:
Във връзка с установяване механизма на ПТП съдът е допуснал
извършването на САТЕ. В заключението си вещото лице инж. Н. Г. Н. е
посочило, че л.а. „Ауди 80“ се е движел с разрешената за пътния участък
скорост, както и че след като водачът на лекия автомобил Ш. К. И. е
възприел опасността от движението в неговата пътна лента на насрещно
движещ се автомобил, изпреварващ друг автомобил, движещ се в насрещната
пътна лента, на около 130 м., е предприел спасителна маневра, чрез
освобождаване на неговата лента за движение, като се насочва вдясно към
десен банкет и същевременно внимателно задействал спирачната система на
автомобила не до пълна ефективност, като започнал да намалява скоростта на
движение на автомобила. След като се е разминал с насрещно движещия се
автомобил водачът се е опитал да изведе автомобила на пътя, при което се е
получило странично унасяне и преобръщането му. В т. 6 от заключението
вещото лице изрично е посочило, че водачът И. е трябвало да предприеме
спасителна маневра чрез намаляване скоростта и спиране, като действията му
не са технически обосновани, а в т. 10 - че действията на водача И. с органите
за управление на автомобила са довели до странично унасяне и преобръщане
на автомобила, като допълнителна причина за произшествието е навлизане на
неустановен лек автомобил в лентата за движение на л.а. „Ауди 80“.
Заключението не е било оспорено от страните и е прието от съда.
При тези фактически данни в заключението, въззивният съд приема, че
е налице виновно поведение на водача на л.а. „Ауди 80“ Ш. К. И., чийто
действия върху органите за управление на автомобила – опитът му да се
върне на пътя, вместо да намали скоростта и да спре – не са технически
обосновани и са довели до странично унасяне, и преобръщане на автомобила.
6
Това представлява нарушение на разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП, която
вменява на водачите да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
По изложените съображения въззивният съд намира, че е налице
деликт – виновно и противоправно деяние от страна на водача на л.а. „Ауди
80“ Ш. К. И., което се намира в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и
получените от ищцата увреждания. В този смисъл несъстоятелен е довода на
ответника, в отговора на исковата молба и във въззивната жалба, за липсата
на деликт.
Следователно, налице са предпоставките от отговорността на
застрахователя.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя по справедливост. Понятието „справедливост“ е изяснено в
Постановление № 4/ 23.12.1968 г. на Пленума на ВС /ППВС/, според което то
е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи,
обстоятелства по делото, които при телесните увреждания могат да бъдат
характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. –
изброяването е примерно.
В заключението по допуснатата от съда СМЕ вещото лице д-р М. М. е
посочило, че ищцата е получила в резултат на ПТП следните увреждания:
Размачкване на меките тъкани на дясната ръка с множество рани. Множество
рани на пръстите на дясната ръка. Счупване с изкълчване трапецната кост на
дясната ръка, наложило метална остеосинтеза. Счупване на втора
метакарпална кост на дясната ръка, наложило метална остеосинтеза. Кожен
дефект по гръбната повръхност на дясна предкитка, наложил извършване на
автопластика. Контрактури /ограничения/ на дясна гривнена става и
метакарпо – фалангеалните стави на дясна предкитка, които са довели до
ограничаване на движенията в дясна гривнена става и пръстите на дясната
ръка, с невъзможност за извършване на хватателни движения с дясната ръка.
Тези увреждания са наложили прекарването на ищцата близо два
7
месеца в болнични заведения, през който период са й били извършени
множество операции и процедури. Въпреки последвалата физиотерапия и
рехабилитация, посочената по горе функция на дясната ръка на ищцата не е
била възстановена към момента на извършения преглед от вещото лице.
Според вещото лице е налице осакатяване на дясната ръка и не е възможно
възстановяването й.
При разпита свидетелят Й. Ш. К. – син на ищцата заявява, че майка му
изпитвала големи затруднения от битов характер – не можела да се обслужва,
да води домакинството, поради което се налагало свидетелят и сестра му да й
помагат. След инцидента станала затворена и не споделяла, за разлика от
преди. Не може да ползва ръката си пълноценно, не може да изпълнява
задълженията си в къщи, при най-малкото натоварване получава болки.
Въпреки възражението на жалбоподателя – ответник във въззивната жалба, че
свидетелят бил заинтересован и показанията му били „постни“, въззивният
съд кредитира тези показания, предвид останалите данни по делото и
заключението на СМЕ.
Характерът на увреждането, довело до трайно осакатяване на дясната
ръка на ищцата, болките, които първоначално са били интензивни, като
впоследствие са намалели, но не са отшумели напълно, извършените
операции с две метални остеосинтези, контрактурите, довели до ограничаване
основната функция на дясната ръка, без възможност за възстановяването й,
невъзможността на ищцата да изпълнява в пълен обем домакинските си
задължения, трудоспособната възраст на ищцата – представляват конкретни
обективни обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди.
От представената декларация за материално и гражданско състояние се
установява, че ищцата работи и получава заплата от 560 лева, но не може да
се установи каква е работата й и дали се е отразила на нея ограничената
функция на дясната ръка на ищцата.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да се вземе предвид обществено - икономическата обстановка в
страната и повлияните от нея лимити на застрахователно покритие, съгласно
чл. 266, във връзка с § 27 от ПЗР на КЗ /отм./, които към датата на ПТП –
8
21.11.2015 г., са 2 000 000 лева за всяко пострадало лице.
С оглед на всички изброени обективни обстоятелства по делото
въззивният съд намира, че справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде определен на сумата 40 000 лева.
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
съпричиняване от страна на ищцата поради непоставяне на предпазен колан,
което не е подържал във въззивната си жалба. Този въпрос е бил изследван в
първоинстанционното производство от допуснатите САТЕ и СМЕ, поради
което въззивният съд намира, че следва да се произнесе по него.
В т. 4.9 от заключението си по допуснатата САТЕ вещото лице инж. Н.
Н. посочва, че ищцата е седяла на предна дясна седалка, като няма обективни
следи и доказателства в материалите по ДП за използване на обезопасителен
колан. В о.с.з. на 09.11.2020 г. вещото лице е заявило, че дори ищцата да е
била с поставен предпазен колан, получените от нея увреждания са щели да
настъпят в същия вид, защото при преобръщането на колата тялото се мести
странично и коланът не е ефективен.
В заключението си по допусната СМЕ вещото лице д-р М. М. посочва,
че ищцата е пътувала на предна дясна седалка, вероятно е била с поставен
предпазен колан, тъй като получените от нея увреждания не са на главата и
торса, а на дясната ръка, която е свободно подвижна част от тялото и при
поставен предпазен колан.
С оглед на тези изводи на вещите лица въззивният съд приема липса на
съпричиняване от страна на ищцата. По делото не е установено безспорно, че
тя е пътувала на предната дясна седалка на автомобила с поставен предпазен
колан, но вещите лица са категорични, че дори да е имало поставен такъв,
уврежданията са щели да бъдат същите.
Върху определения размер на обезщетението за неимуществени вреди
се дължи лихва за забава, считано от датата на ПТП – 21.11.2015 г. до
окончателното изплащане на главницата, защото застрахователят отговаря за
всички причинени вреди и при същите условия, при които отговаря
деликвента, поради което и с оглед императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3
от ЗЗД, законната лихва върху обезщетението следва да се присъди от датата
9
на деликта, а не от получаването на поканата, както е сторил първостепенния
съд. От ответната страна не е направено възражение за изтекла давност,
поради което съдът не се произнася служебно по този въпрос.
Като е уважил иска над сумата 40 000 лева до претендирания размер от
50 000 лева, или за сумата 10 000 лева и е отхвърлил акцесорния иск за
заплащане на мораторна лихва, считано от датата на деликта – 21.11.2015 г.
до 19.07.2020 г., Русенският Окръжен съд е постановил неправилно Решение,
което следва да се отмени.
В останалата обжалвана част за разликата над 10 000 лева до сумата
40 000 лева, решението е правилно и следва да се потвърди.
Относно разноските по делото:
Жалбоподателката – ищца Н.И. е била освободена от заплащане на
държавни такси и разноски по делото, но дължи направените от насрещната
страна разноски при отхвърляне на искането й.
С оглед отхвърляне на иска на ищцата за разликата над 40 000 лева до
претендирания размер от 50 000 лева, или за сумата 10 000 лева, на адвокат
В.Н. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
правна помощ на ищцата пред първата съдебна инстанция, съобразно
уважената част от искането, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, в размер на
1 730 лева, като решението следва да се отмени, в тази му част за разноските,
за сумата над 1 730 лева до присъдените 2 030 лева, или за разликата от 300
лева. Ответникът „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД следва да бъде осъден да заплати
държавна такса за подаване на исковата молба в размер на 1 600 лева, както и
120 лева платени разноски от бюджета на съда, съобразно уважената част от
искането, като решението следва да се отмени в тази му част за разноските
над сумата 1 600 лева до присъдените 2 000 лева, или за разликата от 400
лева, съответно над сумата 120 лева до присъдените 150 лева, или за
разликата от 30 лева. Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника,
съобразно отхвърлената част от иска в размер на 10 000 лева, направените от
него разноски пред първата съдебна инстанция общо в размер на 684 лева.
При този изход на делото, жалбоподателката – ищца дължи разноски
на жалбоподателя – ответник, съобразно уважената част на въззивната жалба,
10
в размер на 200 лева, представляващи заплатена държавна такса за
подаването й.
Жалбоподателят – ответник дължи заплащането на адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, на пълномощника на
ищцата адвокат В.Н., за осъществената безплатна защита по подадената от
ищцата въззивна жалба и срещу подадената от ответника въззивна жалба,
съобразно отхвърлената й част, в размер на 1 730 лева.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260060/ 24.02.2021 г., постановено по гр.д. №
393/ 2020 г. по описа на Русенския Окръжен съд в обжалваните части, в които
ответникът „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, е
осъден да заплати на ищцата Н. И. И., ЕГН **********, от с. Тръстеник,
област Русе, сумата над 40 000 лева до претендирания размер от 50 000 лева,
или за разликата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
от ищцата неимуществени вреди в резултат на претърпяно от нея ПТП с дата
21.11.2015 г. и е бил отхвърлен акцесорния иск за законна лихва върху
главницата за неимуществени вреди, за периода от 21.11.2015 г. до 19.07.2020
г., както и в частите за разноските, в които: „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София, е осъдено да заплати на адвокат В.Н. от
АК – гр. София сумата над 1 730 лева до присъдените 2 030 лева, или за
разликата от 300 /триста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на ищцата по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА; за
сумата над 1 600 лева до присъдените 2 000 лева, или за разликата от 400
/четиристотин/ лева, представляваща държавна такса, съответно над сумата
120 лева до присъдените 150 лева, или за разликата от 30 лева,
представляваща платени разноски от бюджета на съда, съобразно уважената
част на иска, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, иска, с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, предявен от Н. И. И., ЕГН **********,
от с. Тръстеник, област Русе, ул. **********, срещу „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление: бул. ********,
11
за заплащане на сумата над 40 000 лева до претендирания размер от 50 000
лева, или за разликата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на
претърпяно от нея ПТП с дата 21.11.2015 г., причинено от Ш. К. И., при
управление на лек автомобил „Ауди 80“, с рег. № Р 48****, с валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на пътя между
гр. Бяла и гр. Русе.
ОСЪЖДА „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр.
София и адрес на управление: бул. ******** да заплати на Н. И. И., ЕГН
**********, от с. Тръстеник, област Русе, ул. **********, лихва за забава
върху присъдената главница в размер на 40 000 лева, за периода от 21.11.2015
г. – датата на деликта, до 19.07.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260060/ 24.02.2021 г., постановено по
гр.д. № 393/ 2020 г. по описа на Русенския Окръжен съд, в останалите
обжалвани части.
ОСЪЖДА „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр.
София и адрес на управление: бул. ******** да заплати, на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗА, на адвокат В. М. от АК – гр. София, адвокатско възнаграждение
за осъществената безплатна защита на ищцата Н. И. И. по подадената от
ищцата въззивна жалба и срещу подадената от ответника въззивна жалба,
съобразно отхвърлената й част, в размер на 1 730 /хиляда седемстотин и
тридесет/ лева.
ОСЪЖДА Н. И. И., ЕГН **********, от с. Тръстеник, област Русе, ул.
**********, да заплати на „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище
в гр. София и адрес на управление: бул. ********, съобразно отхвърлената
част от иска в размер на 10 000 лева, направените от ответника разноски пред
първата съдебна инстанция общо в размер на 684 /шестстотин осемдесет и
четири/ лева, както и съобразно уважената част на въззивната жалба на
ответника, направените от него разноски в размер на 200 /двеста/ лева,
представляващи заплатена държавна такса за подаването й.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13