РЕШЕНИЕ
№ 737
гр. Горна Оряховица, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цветелина Св. Цонева
при участието на секретаря Вероника П. П.
като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело №
20244120100034 по описа за 2024 година
Иск с правна квалификация – чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и възражение по реда на чл.
26, ал. 1 ЗЗД.
Депозирана е искова молба от Я. П. Ш., ЕГН **********, с адрес: обл. В.Т., с. Д., ул.
***, чрез адв. П. Й. Н., член на Варненска адвокатска колегия, с per. № **********,
служебен адрес: гр. В., бул. *** против „КРВДИСИМО" ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр.С., р-н ***, бул. ***, представлявано от С.Р.Я.. Ищцата твърди, че на
24.12.2018 г. между нея и „КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр.С., р-н ***, бул. ***", представлявано от С.Р.Я., се сключва Договор за
потребителски кредит № 1202939. По силата на Договора, ответното дружество предоставя
в заем сума в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/ на Я. Ш., която се задължава да върне
предоставената сума в срок от 30 /тридесет/ дни, на 1 бр. вноска, представляваща сбор от
главница и лихва за периода, при фиксиран лихвен процент от 41,24% и годишен процент на
разходите 50,00%.
В чл. 3 от Договор за потребителски кредит № 1202939 от 24.12.201 8 г. е предвидено,
че „КРЕДИСИМО" ЕАД одобрява Заявлението за кредит на база на извършена проверка на
кредитоспособността и идентификация на последния, по реда, предвиден в Общите услови.
Съгласно чл. 4 ал. 1 от Договора, сключването на изричен договор за застраховка и
договор за поръчителство не е задължително условие за сключването на Договор за кредит.
На следващо място, в чл. 4 от същия договор е посочено, че в случай, че
кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение по кредита, то
в зависимост от посочения вид обезпечение, следва в: 10 дневен срок от подаване на
заявлението да предостави банкова гаранция или в срок до 48 часа да сключи договор за
предоставяне за поръчителство с одобрено от „КРЕДИСИМО" ЕАД юридическо лице -
поръчител.Посочено е също, че в случай на непредставяне на съответното обезпечение, ще
се счита, че заявлението не е одобрено и договора няма да породи действие. Във връзка с
горе изложеното, за ищеца остава неясно дали кредитът е обезпечен с поръчителство на
трето юридическо лице. От една страна Я. Ш. не е посочила изрично в Заявлението си за
отпускане на кредит, който й е предоставен, желанието си да ползва обезпечение или други
1
възмездни услуги от „Кредисимо" ЕАД. От друга, обаче, сред реквизитите към Договор за
потребителски кредит № 1202939 от 24.12.2018 г. със страна по него Я. Ш. фигурира и
Договор за предоставяне на поръчителство от 24.12.2018 г., сключен между ищеца и „Ай
Тръст" ЕООД с фиксирано възнаграждение за поръчителя за периода на Договора за кредит
в размер на 44,96 лв. (четиридесет и четири лева и 96 ст). Наред с Договора за
поръчителство от 24.12.2018 г., сключен между Я. Ш. и трето, юридическо лице - поръчител,
във връзка с Договор за потребителски кредит № 1202939 от 24.12.2018 г., тя получава и
СТАНДАРТЕН ЕВРОПЕЙСКИ ФОРМУЛЯР ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА
ПОТРЕБИТЕЛСКИТЕ КРЕДИТИ (СЕФ) към Договор за потребителски кредит № 1202939
от 24.12.2018 г. Кредитният продукт по Договор за потребителски кредит № 1202939 от
24.12.2018 г. е „Credissimo до заплата?, както е посочено в т.2 на Приложение № 1
(Погасителен план) към Договора. Стандартният европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити е документ, даващ конкретна информация за типа
кредит (кредитен продукт), която не се променя. Данните, търпящи промени отразяват
параметрите на конкретните кредити, към които са приложени съответните СЕФ: размер
главница, период, лихвен процент и ГПР в зависимост от условията в договора. Общите
положения в СЕФ към даден кредитен продукт не търпят промени. В този смисъл, в
СТАНДАРТЕН ЕВРОПЕЙСКИ ФОРМУЛЯР ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА
ПОТРЕБИТЕЛСКИТЕ КРЕДИТИ (СЕФ) към кредитен продукт "Credissimo до заплата? към
Договор за потребителски кредит Nq 1202939 от 24.12.2018 г., в част III "Разходи по
кредита", т. 3 - е посочено, че за получаване на кредита или за получаването му при
конкретно предлагани условия не се изисква задължително сключване на договор за:
застраховка свързана с договора за кредит, или друг договор за допълнителна услуга,
каквато се явява обезпечаването на кредита с поръчителство. Я. Ш. не е изявила, в
заявлението си, или по друг способ желанието си да ползва допълнителна услуга за
ползване на поръчителство по кредита си по Договор No 1202939 от 24.12.2018 г. Също
така, в част II т. 8 от същият документ е посочено, че Кредитополучателят може, по своя
преценка, да предостави обезпечение на кредита - банкова гаранция или поръчителство, като
това не е неизменно задължение на Я. Ш. в качеството й на кредитополучател. Наред със
същото, в Общи условия на „Кредисимо" ЕАД за предоставяне на кредит, в част III, т. 12 е
посочена възможността на кредитополучателя да обезпечи кредита си с гаранция, но без
изрично да е посочено, че за да получи кредит обезпечението му е задължително условие
Счита, че Договор за поръчителство от 24.12.2018 г., сключен във връзка с Договор за
потребителски кредит N 1202939 от24.12.2018 г. е в разрез с нормата на чл. 138 ЗЗД, който
сочи, че с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго
лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Този договор трябва да бъде
извършен в писмена форма. Предвид задължението предвидено в Договор за кредит N
1202939 от 24.12.2018 г. за обезпечаване на кредита, услугата по обезпечение на кредита е
възмездна в полза на поръчителя. Размера на възнаграждението към поръчителя, обаче, с
предоставеният на ищеца Договор за поръчителство от 24.12.2018 г. във връзка с Договор за
кредит N 1202939 е в размер на 44,96 лв., а самото възнаграждение за поръчителство не е
включено в погасителните вноски по кредита съгласно приложение N 1 - Погасителен план
към Договор за кредит N 1202939 от 24.12.2018 г.Я. Ш. е сключила Договор за кредит N
1202939 без да бъде наясно за пълният и точен размер на всички допълнителни разходи по
кредита, какъвто се явява разхода по заплащането на възмездната услуга за поръчителство
(гаранция) съгласно Договор за предоставяне на поръчителство от 24.12.2018 г. във връзка, с
Договор за кредит Ne 1202939 от 24.12.2018 г. Нещо повече - фактът, че именно
възнаграждението за поръчителство не е включено в Погасителният план към Договор за
кредит N 1202939 от 24.12.2018 г. е допълнително основание, че Договора за предоставяне
на поръчителство от 24.12.2018 г. който не е сключен между кредитодателя „Кредисимо"
ЕАД и гаранта „Ай Тръст" ЕООД, а е сключен в разрез с нормата на чл. 138 ЗЗД, между
гаранта „Ай Тръст" ЕООД и Я. Ш. като кредитополучател. Сделки, противоречащи на
добрите нрави се считат, тези които водят до значително несъответствие на правата и
задълженията на страните, неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота, използва се недостиг на материални средства или незнание на едната страна в
правоотношението за облагодетелстване на другата. В конкретния случай е налице имено
такова несъответствие, доколкото на Я. П. Ш. е вменено задължение за сключване на
2
договор за поръчителство, по който също следва да заплаща суми под форма на
възнаграждение. Двата договора - за кредит и за поръчителство, са неразривно свързани,
доколкото втория обезпечава първия и сключването му е обусловено от действителността на
заемното правоотношение - договорът за кредит се явява основание за сключване на
договора за поръчителство. Видно от Договор за кредит № 1202939 от 24.12.2018 г.,
заплащането на дължимите суми по договорите се превеждат само на едно от дружествата -
заемодателя „Кредисимо" ЕАД.
С оглед гореизложеното счита, че Договор за поръчителство от 24.12.2018 г. във
връзка с Договор за кредит № 1202939 от 24.12.2018 г. е нищожен и на собствено основание,
като уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчител не е породила правни
последици, поради следните съображения: Договорът за поръчителство е съглашение между
кредитора и поръчителя, а длъжникът е трето за това правоотношение лице, чиято воля не е
правопораждащ елемент от фактическия състав, който следва да се осъществи за валидното
му възникване - аргумент от чл.138 от ЗЗД. Договорът е едностранен, безвъзмезден и
каузален, като правното основание за учредяването на поръчителство е кредитора да бъде
обезпечен срещу евентуалното неизпълнение на задълженията на длъжника по обезпеченото
правоотношение. Законодателят е уредил договора за поръчителство като съглашение между
кредитора и третото, различно от длъжника лице, отчитайки обстоятелството, че кредиторът
има легитимен интерес в негова полза да бъде учредено лично обезпечение. Длъжникът
няма такъв защитен от закона интерес, поради което сключването на сделка между него и
третото лице - поръчител е лишена от правно основание. В правната теория основанието на
една сделка се схваща като типичната и непосредствената правна цел, която се преследва с
предоставяне на имуществена облага. Съществуването на основание се извежда от вида и
съдържанието на сделката. Типичната и непосредствена цел, която страните по Договора за
възлагане на поръчителство от 24.12.2018 г. във връзка с Договор за кредит №1202939 от
24.12.2018 г. е да бъдат обезпечени вземанията на кредитодателя. Когато длъжникът
учредява лично обезпечение, то не се осъществява целта на договора за поръчител и същият
е лишен от своето основание. Договорът за поръчителство е уреден от диспозитевни правни
норми, поради което страните могат да уговарят възмездност на поръчителството, като в
тази хипотеза договорът се трансформира в двустранен. Договарянето, че
кредитополучателя ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора
противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по
смисъла на чл.143, т.19 от ЗПК. Съдебната практика е константна, че противоречи на
добрите нрави съглашение при което престациите са явно нееквивалентни. По договор за
поръчителство , сключен между длъжника и поръчителя, длъжникът не получава никаква
престация, поради което нарушаването на принципа на справедливост е още по-драстично.
Поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично
обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, траспонирана в ЗПК. От чл.8,
пар.1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 става ясно, че преди
сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да
включва да се направи справка в съответната база данни. Задължение за предварителна
оценка на платежоспособността на ( длъжника преди отпускане на кредита произтича и от
разпоредбата на чл.16 от ЗПК. В този смисъл в съображение 26 от Директивата се посочва,
че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не
кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка
на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с
цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране
на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин. Преддоговорното
задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя
има за цел да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност,
допринася за постигането на целта на Директива 2008/48. която е да се осигури високо,
адекватно и равностойно ниво на защита на интересите. Поради това и клауза, която
предвижда, че се дължи възнаграждение за осигуряване на поръчител е в пряко
противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
3
увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява
задължение да осигури възнаграждение за обезпечение, с което дългът му нараства, т.е.
опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Възлагането на потребителя да
заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитора са в изключителен интерес само
на търговеца и във вреда на потребителя като по-слабата страна в гражданския и търговски
оборот, с което задължение той не би се съгласил ако кредитодателят действаше
добросъвестно. Поради изложеното е изпълнен общия фактически състав на чл.143 от ЗЗП и
с оглед на изчерпателното изброяване на предпоставките за неравноправност на договорна
уговорка /арг. от т.19 на чл.143 от ЗПК/ тази договорка следва да бъде квалифицирана като
неравноправна и непораждаща правни последици за потребителя. Съгласно т.9 от
Приложение №1, представляващо неразделна част от Договора за кредит, общия размер на
всички плащания по договора, включени в периода на изплащане, са в размер на 155,16 лв.
(сто петдесет и пет лева и 16 ст). Размерът на единствената погасителна вноска
представлява главницата по кредита, с включена договорна лихва е с падеж 23.01.2019 г.
Размерът и падежа на погасителната вноска са подробно описани в т. 5 и т. 9 от Приложение
N1 - Погасителен план към Договор за потребителски кредит № 1202939 от 24.12.2018 г. В
случая съгласно Погасителен план по Договор за потребителски кредит № 1202939 от
24.12.2018 г. към Я. Ш. за погасяване на задължението й по кредита е предявена от
„Кредисимо" ЕАД общата сума в размер на 155,16 лв., от които 150 лв. (сто и петдесет лева),
представляващи главница, и 5,16 лв. (пет лева и 16 ст.), представляващи лихва за целият
период на кредита. Съгласно Погасителният план към Договор за предоставяне на
поръчителство от 24.12.2018 г. на ищцата е вменено задължението да заплати и сумата в
размер на 44.96 лв. (четиридесет и четири лева и 96 ст.) представляващи възнаграждение за
гаранта по кредита. Общата сума, която Я. Ш. би следвало да заплати по кредита е в размер
на 200,12 лв. (двеста лева и 12 ст.), което не е упоменато в Договора за кредит, нито е взета
предвид при посочените размери на фиксиран лихвен процеси и ГПР. Счита и моли да се
приеме, че по отношение на настоящия договор приложение намират разпоредбите на
Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на плащане. Доколкото Договор за потребителски кредит N 1202939 от
24.12.2018 г. е договор на свободно договаряне съгласно чл. 9 от ЗЗД, то неговото
съдържание следва да не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е
посочена в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, според който са нищожни договорите, които
накърняват добрите нрави. Начислените допълнителни такси и разходи по кредита на Я. Ш.,
по Договор за потребителски кредит Nq 1202939 от 24.12.2018 г. са в разрез и с
разпоредбите съгласно чл. 62 ЗЗПотр., който сочи в ал. 1 забраната на доставка на стоки,
както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или
предоставянето на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова страна. В ал.
2 се сочи, че при доставка на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно
отопление, цифрово съдържание или предоставяне на услуги, които не са поръчани от
потребителя, той не е длъжен да възстанови стоката и не дължи заплащане на стоката или
услугата на този, който я е изпратил или предоставил. Ал. 3 описва, че при липса на отговор
от страна на потребителя относно доставката на стоки и услуги по ал. 1 не се смята за
съгласие,във връзка с чл. 62. ЗЗПотр, в ал. 1 гласяща, че преди потребителят да бъде
обвързан с договор или с предложение за сключване на договор, търговецът трябва да
получи изричното му съгласие за всяко допълнително плащане, което превишава
уговорената цена по основното договорно задължение на търговеца. В този смисъл
приложение намира и ал. 2 от същият чл. 62д, според която когато търговецът не е получил
изричното съгласие на потребителя по ал. 1, но е приел, че такова е налице» поради това, че
потребителят не е отхвърлил предварително изготвените от търговеца предложения, които
са свързани със задължение за плащане и не са били поискани от потребителя, той има право
заплатените от него допълнителни суми да му бъдат възстановени,и относим към чл. 68в,
който забранява нелоялните търговски практики каквито счита, че са приложени по
настоящият Договор за потребителски кредит N 1202939 от 24.12.2018 г., сключен между Я.
Ш. и „Кредисимо" ЕАД. В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е налице
4
именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък
проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практиката на
ВКС /Решение Na 4/2009 г. по т.д. Na 395/2008 г., Решение № 1270/2009 г. по гр. д. Na
5093/2007 г., определение Na 877 по т.д. Na 662/2012 г. и др./. Такъв основен принцип е
добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото
спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като в конкретния случай,
става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл. 289
от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение - чл. 8, ал. 2, чл. 9. Според
практиката на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни
принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса
дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3
от ЗЗД. Тъй като по смисъла на действащото законодателство, Я. П. Ш. е потребител по
договор за кредит, сключен с финансова институция, каквато се явява настоящия ответник,
съдът следва служебно да следи за наличието на неравноправни и нищожни клаузи по
договора. Това задължение на съда произтича и от целта на Директива 93 /13/ЕИО и
Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита
на правата и интересите на потребителите. Счита и моли да се преме, че сключеният между
Я. П. Ш. и „КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК *******, Договор за потребителски кредит №
1202939 от 24.12.2018 г. не отговаря на разпоредбите на Закон за потребителския кредит и
не е съобразен с Директива 93/ 13/ЕИО и Директива 2008/48. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1
и ал. 2 от ЗПК са изчерпателно изброени задължителните реквизити на договора, като
съобразно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията по чл. 10 ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Алтернативно счита и моли да се приеме,, че чл. 4 от Договор за
потребителски кредит № 1202939 от 24.12.2018 г., касаещ предоставянето на допълнителна
услуга от ответното дружество - обезпечение на кредита с поръчител, е изцяло
недействителен на основание гореизложените подробни мотиви. Счита, че в настоящия
случай има и нарушение в посочения процент ГПР, който не съответства на действително
приложения, доколкото в него не са включени предвидените, посочени на Я. Ш. суми за
възнаграждение по Договор за поръчителство от 24.12.2018 г. към Договор за потребителски
кредит 1202939 от 24.12.2018 г. Съгласно разпоредбите на ЗПК, Годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от обидия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина
/представлявайки общ израз на всичко дължимо по кредита/ следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
пряко свързани с кредитното правоотношение. Следва да се посочи, че ГПР е величина,
чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо.
Съгласно Директива 2008/48/ЕО нарушението на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до
недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само, когато в договора
изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е
направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на
потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато
формално е налице такова посочване, но посочения в Договора размер на ГПР не
съответства на действително прилагания между страните. С други думи налице е
недействителност на договора за кредит във всички случаи, когато потребителят е лишен от
информация за действителния размер на приложимия ГПР, какъвто е именно настоящият
случай. Счита, че в ГПР- по Договора е следвало да се включи размер възнаграждение за
поръчителя, предоставящ обезпечение, доколкото начислената сума се дължи заедно с
падежа на погасителната вноска. На следващо място в чл. 4 ал. 1 от Договор за
потребителски кредит Nq 1202939 от 24.12.2018 г., както и в част III, т. 3 от Стандартният
европейски формуляр (преддоговорна информация) е посочено, че представянето на
обезпечение не е задължително условие за одобрение на кредита. От друга страна счита, че
договорът е нищожен като лишен от правно основание, уговорен неравноправно в ущърб на
5
потребителя, противоречащ на добрите нрави и не е породил правни последици. В чл. 6 от
Договор за потребителски кредит Na 1202939 от 24-12.2018 г., е изписана банковата сметка
за погасяване на задължението. Я. П. Ш. е извършила плащане по задължението си за
погасяване на отпуснатият й кредит съгласно Договор за потребителски кредит № 1202939
от 24.12.2018 г. в размер на 200 лв. (двеста лева), на дата 05.02.2019 г., с Разписка №
05000854530158, издадена от „Изи Пей" АД. Предвид изложените в искова молба мотиви
досежно допълнително начислената сума съгласно Договор за поръчителство от 24.12.2018 г.
към Договор за потребителски кредит № 1202939 от 24.12.2018 г. към погасяването на
задължението на Я. Ш. по кредита, счита, че реално дължимата сума от за пълното
погасяване на кредита й е в размер на 155,16 лв. (представляваща пълният размер на
главницата и лихвите по нея съгласно предоставеното й Приложение N 1 - Погасителен план
към Договор за потребителски кредит № 1202939), ВЕДНО с лихвата за забава за периода
23.01.2019 г. (падежа за плащането на вноската) - 05.02.2019 г. (датата на плащането) - 0,58
лв (петдесет в осем стотинки). Общият размер на задължението й възлиза на 155.74 лв. (сто
петдесет и пет лева и 74 ст). Претендираната в Погасителният план към Договор за
поръчителство от 24.12.2018 сума е в размер на 44.96 лв., и представлява не дължимо
начислена сума за предоставяне на поръчителство към ищеца от ответното дружество както
на основание нищожна клауза от Договор за потребителски кредит № 1202939 от 24.12.2018
г., така и съгласно напълно нищожен Договор за поръчителство от 24.12.2018 г. към Договор
за потребителски кредит № 1202939 от 24.12.2018 г. След извършеното плащане на Я. Ш. в
размер на 200 лв. на дата 05.02.2019 г. задължението й е изцяло погасено, и счита, че сумата
в размер на 44,26 лв. (четиридесет и четири лева и 26 ), представляваща възнаграждение за
предоставяне на поръчителство е неоснователно начислена и усвоена от насрещното
дружество.
Моли, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, да се осъди „КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н ***, бул. ***, представлявано от
С.Р.Я. да заплати на Я. П. Ш., ЕГН **********, с адрес: обл. В.Т., с. Д., ул. ***, сумата в
размер на 44.26лв. (четиридесет и четири лева и 26 ст). представляваща неоснователно
начислена сума за предоставяне на поръчителство по Договор за потребителски кредит №
1202939 от 24.12.2018 г., на основание нищожна клауза от Договор за потребителски кредит
№ 1202939 от 24.12.2018 г. и изцяло нищожен Договор за поръчителство от 24.12.2018 г. към
Договор за потребителски кредит № 1202939 от 24.12.2018 г.Претендира разноски.
Постъпил в срок е отговор от „Кредисимо" ЕАД, ЕИК *******, със седалище' и адрес
на управление: гр. С., район ***, ***, представлявано от изпълнителния директор С.Я., чрез
ст. Юрисконсулт Е.В., упълномощен с нотариално заверено пълномощно. Счита исковата
молба за нередовна, не оспорва сключването на договор за потребителски кредит
№1202939/201 между ищецът, като кредитополучател, и „Кредисимо" ЕАД (Кредисимо),
като кредитодател. По силата на договора ответникът е предоставил на ищеца кредит в
размер на 150,00 лв., който следва да бъде върнат ведно с начислена договорна
възнаградителна лихва в 5,16 лева, при ГПР от 41,24% и ГЛП от 50,00%. Крайният срок за
погасяване на задължението е 23.01.2019г. Не оспорва, че кредитополучателят е погасил
кредита предсрочно, със сумата от 200,00 лева на 05.02.2019г. Не оспорва, че сумата от 44,26
лева е разпределена за погасяване на вземането на „Ай Тръст" ЕООД за възнаграждение за
поръчител. За обезпечаване на задължението на ищеца по договор за потребителски кредит
№1202939/2018г. е сключен договор за предоставяне на поръчителство със страни ищцата,
като „потребител" и „Ай Тръст" ЕООД, като „поръчител" По силата на договора
поръчителят се е задължил да гарантира срещу възнаграждение задължението, което
потребителят има към представляваното от мен дружество. Твърдя, че между „Кредисимо"
ЕАД като кредитор и „Ай Тръст" ЕООД като поръчител е сключен договор за
поръчителство, с което поръчителят е изпълнил задължението си по договора за
предоставяне на поръчителство. Основанието на задължението на ищеца за заплащане на
възнаграждение в полза на „Ай Тръст" ЕООД е уговорено в чл. 8 от договора за
предоставяне на поръчителство, а неговия размер е посочен в Приложение №1 към същия
договор. В чл. 8, ал. 4 са посочени начините за плащане на въпросното възнаграждение, като
съгласно т. 2 същото може да бъде преведено и по банкова сметка на „Кредисимо" ЕАД
ведно с месечната погасителна вноска по гарантирания кредит. „Кредисимо" ЕАД е
овластено да приеме плащането, но не е титуляр на вземането. Ответникът приема
6
плащането от името и за сметка на ..Ай Тръст" ЕООД, а длъжникът прави плащането в полза
на „Ай Тръст" ЕООД. Предвид изложеното твърди надлежен ответник по осъдителния иск
да е титулярът на вземането - „Ай Тръст" ЕООД, поради което настоящето производство
следва да бъде прекратено в тази си част, „Кредисимо" ЕАД не е титуляр на така описаното
вземане и не е придобило платените по негова сметка пари. Същите са прехвърлени към
правоимащото лице, а именно „Ай Тръст" ЕООД В случай, че се приеме, че осъдителния иск
е допустим, счита същия за неоснователен. Задължението на ищеца за заплащане на
възнаграждение на поръчител е възникнало на база на валиден договор, неоснователни са
твърденията на ищеца за нищожност на договора за потребителски кредит. Дори и да се
приеме, че договорът за поръчителство е нищожен, то сумата от 44,26 лева следва да бъде
претендирана от титулярят на вземането - „Ай Тръст" ЕООД. Ответникът е получил
плащането единствено като пълномощник на титуляр, не е придобил права върху вземането
и не се е разпоредил със същото. Твърдя, че сумата от 44,26 лева е получена от „Ай Тръст"
ЕООД. Относно твърдението на ищеца, че е бил задължен да заплаща „вноска гарант":
Съгласно раздел III, чл. 12 от приложимите към договора за кредит Общи условия
кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита.
Видовете обезпечение, които „Кредисимо" ЕАД като кредитодател приема са посочени в
цитираната разпоредба и те са (1) банкова гаранция в 10 дневен срок от кандидатстването и
(2) предоставяне на поръчител. Кредитоискателят може и да не предостави обезпечение,
като в този случай „Кредисимо" ЕАД ще разгледа заявлението му, ще направи оценка на
кредитоспособността му и ще прецени дали да предостави кредит съгласно вътрешните си
правила за оценка и управление на риска. Обезпечените и необезпечените кредити на
Кредисимо не се отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни продукта на
„Кредисимо" ЕАД, не са пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията за
погасяването му. Във връзка с горното следва да бъде разгледана и клаузата на чл. 4, ал. 1 от
договора за кредит във връзка с чл. 4, ал. 3 от договора за кредит. Двете клаузи
регламентират различни хипотези и избор от кредитоискателя при кандидатстване за кредит.
Твърди, че договорът за кредит предвижда изричната възможност (чл. 4, ал. 3 от договора за
кредит) потребителят да си избере необезпечен кредит - т.е. потребителят има избор да реши
дали иска обезпечен и необезпечен кредит. Няма задължително условие кредитът да е
обезпечен. Не на последно място, дори и кредитоискателят да е заявил кредит с обезпечение
„поръчител", то той има правото, закрепено в раздел III, чл. 13 от приложимите към
договора за кредит Общи условия, съгласно което преди подписване на договора за кредит
първоначално заявените условия на кредита могат да бъдат едностранно промени от
кредитоискателя в телефонен разговор, като в този случай първоначалното заявление за
кредит се анулира и клиентът заявява желаните условия в телефонен разговор с
„Кредисимо" ЕАД. Т.е. клиентът е имал право да се откаже от кандидатстването за кредит,
обезпечен с поръчителство, което е още един аргумент в насока на твърдението ни, че
предоставянето на поръчител не е задължително условие за отпускане на кредита. Оспорва
твърдението, че вземанията на Ай Тръст ЕООД е следвало са се включат в ГЛП и ГРП,
съгласно чл. 19 от ЗПК. Задължението на ищеца за заплащане на „вноска гарант" не
произтича от договора за потребителски кредит, а от допълнително сключен между ищеца
като доверител и „Ай Тръст" ЕООД като довереник договор за предоставяне на
поръчителство, който по правната си същност представлява разновидност на договора за
поръчка. По силата на този договор ищецът възлага, а „Ай Тръст" ЕООД се приема и се
задължава срещу заплащане да гарантира като поръчител задължението си по процесния
договор за потребителски кредит. Именно това възнаграждение е т.нар. „вноска гарант",
която ищецът грешно интерпретира като задължение с правно основание договора му за
потребителски кредит. По съображения, подробно изложени по-горе в т. 2 от настоящия
отговор, договорът за предоставяне на поръчителство, бидейки незадължителен, не попада в
хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се включва в ГЛП и
ГПР и няма нарушение на чл. 19 от ЗПК. На следващо място „Кредисимо" ЕАД към датата
на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР, не е имало информация относно
размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.
Договорът за предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран такъв), се сключва
след сключването на Договора за кредит с „Кредисимо" ЕАД. „Кредисимо" ЕАД не знае и
няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор
7
между кредитоискателя и поръчителя „Ай Тръст" ЕООД, по който бъдещ договор
„Кредисимо" ЕАД не е страна. Възнаграждението на поръчитепя „Ай Тръст" ЕООД по
бъдещия договор не е известно на кредитодателя към момента на сключването на договора
за кредит, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход
по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК. Твърди, че договорът
за предоставяне на поръчителство между ищцата и „Ай Тръст" ЕООД е договор за поръчка
по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в
обхвата на общи разходи по кредита. По силата на договора за предоставяне на
поръчителство „Ай Тръст" ЕООД се задължава да извърши за сметка на доверителя (ищцата)
възложените от нея действия, а именно да отговаря пред кредитора „Кредисимо" ЕАД
солидарно с нея за изпълнението на всички нейни задължения по договора за кредит, както
и за всички последици от неизпълнението на задълженията по кредита. Вземанията за
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство възникват в полза на „Ай
Тръст" ЕООД, а не в полза на кредитодателя „Кредисимо" ЕАД. „Кредисимо" ЕАД не е
страна по договора между ищеца и ,Ай Тръст" ЕООД. В този смисъл, след като „Кредисимо"
ЕАД не е титуляр на въпросните вземания за „вноска гарант", същите няма как да бъдат
включени в ГПР, тъй като той отразява оскъпяването единствено по договора за кредит,
дължимо в полза на кредитодателя. Дори и да приеме, че процесният договор за
предоставяне на поръчителство по договор за потребителски кредит е нищожен (което
оспорва), неговата евентуална недействителност на основанията изложени в исковата молба
би довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на
поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до недействителност на самия
договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка със същия договор за
поръчителство. В този смисъл настоящия иск следва да бъде отхвърлен за частта от
претенцията, разпределена за погасяване на задължението за договорна възнаградителна
лихва. Моли да се прекрати като недопустимо производството по осъдителния иск на осн.
чл. 55 ЗЗД. за сумата от 44,26 лева, тъй като твърди, че „Кредисимо" ЕАД не е материално
легитимиран по иска в тази му част. Моли да се отхвърли като неоснователен и недоказан
предявения иск. Претендира направени разноски в настоящото производство, включително
юрисконсултско възнаграждение в размер на 360,00 лева за всеки един от исковете, на
основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4
от 6.01.2006 г., във връзка с чл.78, ал. 8 ГПК; Моли да се отхвърли претенцията на ищеца за
разноски - оспорва, че ищцата е материално затруднено лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 на ЗАдв.,
оспорва че е приложим чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Съдът след като разгледа събраните по делото доказателства установява от
фактическа страна следното.
Не се спори между страните, че на 24.12.2018г. между същите е сключен Договор за
потребителски кредит№ 1202939 и ответникът е предоставил в заем на ищеца сумата от 150
лева, сума подлежаща на връщане от заемополучателя в срок от 30 дни.Безспорно е между
страните, че ответникът и трето юридическо лице са сключили Договор за поръчителство на
Договор за потребителски кредит № 1202939 от същата дата 24.12.2018г., такъв е сключен и
с ищеца и третото лице „ Ай Тръст“ ЕООД.Размерът на възнаграждението към поръчителя е
44.96 лева. Уговорен е начинът за аплащане на възнаграждението в чл. 8,ал. 4 от Договор за
поръчителство, сключен между„ Ай Тръст“ ЕООД и ищеца/ по банкова сметка на
поръчителя или по банкова сметка на „Кредисимо“ ЕАД, последният е овластен да приеме
платеното възнаграждение/. Спори се дължимостта на посоченото възнаграждение, спори
се валидността на Договор за поръчителство на Договор за потребителски кредит№ 1202939
от същата дата 24.12.2018г. Безспорно е, че кредитополучателя е погасил кредит в размер
на 200 лева/ вноска/ към ответника.
Спори се представеният от трето неучастващо по делото лице „Ай Тръст“ ЕООД
счетоводна справка към 26.06.2024г. в „ Ай Тръст“ ЕООД за извършени плащания по
Договор за предоставяне на поръчителство към Договор за потребителски кредит№ 1202939
от същата дата 24.12.2018г. / сума 89.92 лв./ платено на Кредисимо ЕАД и администрирано
от „Кредисимо“ ЕАД към Ай Тръст ЕООД.Ответникът представя споразумение за насрещно
прихващане, съгласно сключен договор от 01.03.2016г. и приложение №1 към чл. 1, т. 2 от
Споразумението за насрещно прихващане -89.92 лева.
8
Сключен е Договор за поръчителство, констатира се, че сумата от 44.96 лева е
постъпила към „Кредисимо“ ЕАД от плащане от страна на ищеца/ не се спори/ , но видно от
представени справки и писмени документи от ответника и „Ай Тръст „ЕООД , сумата е
администрирана от ответника към поръчителя, съгласно сключен Договор за поръчителство
, в който смисъл липсва обогатяване на ответника и същият не е задържал в патримониума
си процесната сума, твърдЯ. от страна на ищеца като неоснователно претендирана от
ответника. Напротив същата сума е била дължима към и претендирана от „ Ай Тръст
„ЕООД, последният, обаче, не фигурира като страна по делото / ответник/ и срещу него
липсват претенции.
Валидността на посочения Договор за потребителски кредит№ 1202939 е въпрос
неотносим към основанието за претендиране на сумата от 44.96 лева/ възнаграждение за
поръчителство/ от трето лице по делото „Ай Тръст„ЕООД. Видно от приложение № 1
Договор за потребителски кредит№ 1202939-претендираната сума по този договор от е
155.16 лева. С Договор за потребителски кредит№ 1202939 е предоставена възможност на
кредитополучателя, но не и условие за обезпечение на отпуснатия кредит.Ищцата е избрала
гаранта си и лично подписала/ което същата не спори /договор за поръчителство с трето
лице „ Ай Тръст „ЕООД.
Предвид гореизложените съображения,претенцията на ищцата към посочения в
исковата молба ответник „КРЕДИСИМО“ЕАД, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД за сума от 44.26 лева, неоснователно начислена сума за предоставяне на поръчителство
по Договор за потребителски кредит№ 1202939, на основание нищожна клауза по този
договор и изцяло нищожен Договор за поръчителство от 24.12.2018г. към Договор за
потребителски кредит№ 1202939, следва да се отхвърли като неоснователна.
С оглед изхода на спора разноски на ищеца не се следват, като искането на ответника
за присъждане на разноски в размер на 150 лева за юрисконсултско възнаграждение е
основателно и такива следва да се присъдят на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искова молба на Я. П. Ш., ЕГН **********, с адрес: обл. В.Т.,
Община Г.О., с. Д., ул. ***, с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, срещу „КРЕДИСИМО" ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н ***, бул. ***, представлявано от
С.Р.Я. , ответникът да заплати на ищцата сумата в размер на 44.26лв. (четиридесет и четири лева и
26 ст). представляваща неоснователно начислена сума за предоставяне на поръчителство по
Договор за потребителски кредит № 1202939 от 24.12.2018 г., на основание нищожна клауза от
Договор за потребителски кредит № 1202939 от 24.12.2018 г. и изцяло нищожен Договор за
поръчителство от 24.12.2018 г. към Договор за потребителски кредит № 1202939 от 24.12.2018 г.
ОСЪЖДА Я. П. Ш., ЕГН **********, с адрес: обл. В.Т., Община Г.О., с. Д., ул. *** ДА
ЗАПЛАТИ на КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н
***, бул. ***, представлявано от С.Р.Я. сума в размер на 150.00/ сто и петдесет/ лева , разноски за
юрисконултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Великотърновски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
9