№ 439
гр. София, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно търговско дело №
20221001000062 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника в
производството МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
/МОСВ/, срещу първоинстанционно решение № 265746 от 15. 09. 2021 г.,
постановено от Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-4 състав по
гр.д. № 7106 по описа на съда за 2020 г., с което жалбоподателят е осъден на
основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/, да заплати на ищеца в производството Община Кюстендил сумата
352677.80 /триста петдесет и две хиляди шестотин седемдесет и седем лева и
80 ст./, представляваща неизплатена част, поради наложена финансова
корекция от безвъзмездна финансова помощ, дължима по Договор № DIR-
51011119-С021 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
оперативна програма „Околна среда“ /2007–2013 г./ по проект
„Реконструкция и разширение на канализационна и водопреносна мрежа в
агломерация Кюстендил, включително и селата Лозно, Жиленци и
Слокощица“, одобрен за финансиране с Решение № 186/12. 01. 2012 г. на
1
ръководителя на УО на Оперативна програма „Околна среда“ /2007-2013г./,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17. 07.
2020 г., до окончателното изплащане на вземането, и разноски.
По изложени в жалбата съображения се поддържат оплаквания за
недопустимост и неправилност на обжалваното първоинстанционно решение,
иска се обезсилването му, съответно - отмяната и отхвърлянето на
предявените срещу жалбоподателя искове в тяхната цялост, със законните
последици, претендират се разноски.
Ответникът по жалбата не взема становище по същата.
Във въззивната инстанция не са приемани нови доказателства.
Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав, като
извърши проверка на редовността на въззивното производство, както и на
обжалваното първоинстанционно решение, при условията и в пределите,
установени в разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съобразно която въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в
обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата, намира следното:
Въззивната жалба, като подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен
акт, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно по
същество, по следните съображения:
Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен
състав в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда
и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно
обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита (чл.
127, ал. 1, т.т. 4 и 5 от ГПК), е валидно и допустимо.
Неоснователни са подробно изложените в жалбата оплаквания за
недопустимост на решението, поради погасяването на исковите претенции по
давност - макар и погасяваща правото на иск, след което притезанието добива
качеството на т.нар. „естествено“ такова, давността е материалноправна
категория и освен че не се прилага служебно, но и евентуалното и изтичане
2
преди завеждането на делото е от естество да се отрази не на допустимостта,
а на основателността на иска, поради което и постановеното по делото, и
обжалвано в настоящото производство по въззивен ред първоинстанционно
решение, е изцяло допустимо.
По-натам, доколкото при извършената от въззивния състав проверка на
обжалваното решение, при условията и в пределите, установени от
цитираната разпоредба на чл. 269 от ГПК, така както същите са разяснени с т.
1 от ТРОСГТКВКС № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. не се установява
неприлагане от страна на първоинстанционния съд, на императивни правни
норми, нито пък с оглед вида на делото – търговско, съдът е длъжен да следи
служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на
родените от брака ненавършили пълнолетие деца, то и при проверка
правилността на обжалваното първоинстанционно решение, настоящият
въззивен съд е ограничен от оплакванията в жалбата.
Преценено, съобразно релевираните оплаквания в жалбата, с която
въззивният съд е сезиран, обжалваното първоинстанционно решение се явява
правилно, поради следното:
Оплакванията, базирани на твърдения за изтекла преди предявяването на
иска погасителна давност, обуславяща евентуалната частична
неоснователност на първоинстанционното решение /а не неговата
недопустимост, както се посочи по-горе/ в частта му, в която се поддържа
искът да е предявен след изтичане на давността, са неоснователни и по
същество.
Видно от представеното по указания на първоинстанционния съд от
ищеца в производството и неоспорено в същото писмо на ответника до
ищеца, с което последният е уведомен за отказа от верификация на
процесните разходи, съответно - за наложената му финансова корекция по
процесните договори, и досежно неверифицираният разход за възстановяване
на средства за ДДС, е с изходящ номер на ответника от 16. 07. 2015 г.,
съответно - с входящ номер на ищеца от 17. 07. 2015 г., от който момент и /с
оглед настъпването на изискуемостта на вземането на ищеца към ответника/,
е започнала да тече давността, а исковата молба, по която настоящото дело е
образувано, е депозирана в последният ден на петгодишния общ давностен
срок - 17. 07. 2020 г., поради което и процесните притезания на ищеца не са
3
погасени по давност.
Само за пълнота на изложението /конкретната неоснователност на
възражението за изтекла погасителна давност е мотивирана непосредствено
по-горе в настоящите мотиви/ следва да се посочи, че настоящият въззивен
състав намира, че давността в случаите, като процесния, започва да тече не от
окончателното налагане на финансови корекции, като процесните с решение
на УО - от датата на това решение, дори не и от уведомяването на
бенефициента - ищец за това тяхно окончателно налагане /след, при това -
изчерпването на вътрешнослужебните и тези в отношенията между страните,
установени процедури по оспорването и/или евентуалното им изменение или
отмяна от самия орган, който ги налага - УО/, а от момента, към който
бенефициентът е следвало да получи реално плащане /плащания/, при
условията на съответните договори за безвъзмездна финансова помощ, и не ги
е получил, вследствие извършените от органа прихващания на наложените от
него корекции, и за сметка на дължащите се на бенефициента средства. Това е
така, защото началото на давностния срок винаги и по необходимост се
свързва с настъпването на изискуемостта на вземането, и това е безспорно
както в теорията, така и в практиката. В случаи, като процесният, при които
възникването и изискуемостта на притезанието на ищеца, заявено за съдебна
защита се дължи на и се свързва с отрицателен факт - липса, отказ да бъде
платена определена сума пари, принципно дължаща му се при условията на
договорните му отношения с ответника, то именно и този окончателен
момент, на настъпването на отрицателния факт - липсата на плащане,
неосъществяване на положителният факт на плащането, се явява и началният
момент на срока, от който започва да тече погасителната давност, доколкото
към този момент именно, но не и към по-ранен момент във времето ищецът е
лишен от имущественото благо, което счита, че му се полага, съответно - и от
този момент притезанието му към ответника става изискуемо, защитимо и
погасяемо по давност. Поради изложеното и извън посоченото по-горе,
базирано на конкретните обстоятелства по настоящото дело, възраженията на
ответника за изтекла погасителна давност по отношение на част от
вземанията на ищеца - предмет на делото, се явяват изцяло неоснователни. И
това е така в случаите, като настоящия, в които се търси защита на правото на
ищеца по общия гражданскоправен ред, в отлика от установените
законодателно и в практиката правила, евентуално приложими в
4
административното правораздаване.
Неоснователни са оплакванията в жалбата срещу приетото от
първоинстанционния съд досежно незаконосъобразността на наложените
финансови корекции и по същество.
По отношение на корекцията, базирана на твърдения на УО за
незаконосъобразно съкращаване на сроковете при условията на чл. 64 от ЗОП
/отм./ това е така, доколкото по делото безспорно се установява, че
процесното обявление за предварителна информация съдържа информацията,
налична към датата на изпращането му по образеца, утвърден от
Изпълнителния директор на АОП – кратка информация относно описанието
на същността и количеството на поръчката и, както това правилно е приел и
първоинстанционния съд, намаляването на сроковете по чл. 64, ал. 3 ЗОП, при
предоставяне на пълен достъп по електронен път до документацията с други
обстоятелства /безспорно установено по делото/, не се обвързва от
законодателя с други императивни условия, освен това, че в обявлението
трябва да е посочен интернет адрес, на който тя може да бъде намерена.
Затова незаконосъобразно ответникът е обвързал определянето на цената за
закупуване на документацията по чл. 28, ал. 4 ЗОП с публикуване на
документацията на интернет страницата по чл. 64, ал. 3 ЗОП. Възложителят е
изпълнил изискванията на чл. 64, ал. 3 ЗОП включително във връзка с
предоставяне на достъп по електронен път до документацията за участие в
процедурата, като в обявлението е посочен интернет адрес, на който тя може
да бъде намерена, поради което и в случая изискванията на чл. 38, т. 4, ал. 3
от Директива 2004/18/ЕО и чл. 64, ал. 3 ЗОП за съкращаване на срока с пет
дни, следва да се считат за изпълнени.
Настоящият въззивен състав изцяло споделя решаващите изводи на
първоинстанционния съд в мотивите, изложени към обжалваното му решение
и в насока на това, че липсата на документ изискуем съгласно разпоредбата
на чл. 56, ал. 1, т. 123, вр. т. 8 от ЗОП – декларация за участието на
подизпълнители е пропуск от формално естество и не обосновава извод за
незаконосъобразност на обществената поръчка, доколкото фактите, които
удостоверява могат да бъдат установени от останалите налични в офертата на
участника документи. Все в изложения смисъл съответствието на
представените документи с изискванията на възложителя в конкретният
5
процесен случай е било предмет на контрол с Решение № 203/05. 03. 2013 г.
на КЗК, постановено в хода на провеждане на процедурата, с това решение
преписката е върната за разглеждане от възложителя за продължаване на
процедурата за възлагане на обществената поръчка от последното
законосъобразно действие, а именно: установяване на съответствието на
офертите на участниците с условията за участие, поради което и твърденията
за обратното в жалбата са необосновани, а оплакванията в същата, базирани
на тези твърдения - неоснователни.
Изцяло незаконосъобразен в случая е и отказът на УО за верифициране
на разходите за ДДС, които представляват дължим и допустим разход по
проекта, съобразно приложимите норми от действащия обективен правов ред,
определени според правилата за прилагането на закона по време, и всякакви
последващи изменения на нормативната уредба, на които не е придадено
обратно действие /ако и доколкото същото би им било придадено, тогава пък
би подлежало на съдебна преценка дали това им действие не е в противоречие
с основополагащи правни принципи, действащи в правовата държава, като
принципа на правна сигурност, сигурността на оборота, неприкосновеност на
собствеността и др./, не могат да обосноват обратен извод.
По изложените съображения обжалваното първоинстанционно решение,
като валидно, допустимо и правилно по същество следва да бъде потвърдено,
със законните последици, поради което и на основание чл. 272 от ГПК
въззивният състав препраща и към изложените към същото, мотиви на
първоинстанционния съд за постановяването му.
При този изход на делото във въззивната инстанция жалбоподателят
няма право на разноски за същата, а ответникът по жалбата не претендира
такива.
Воден от горното, Софийският апелативен съд, Търговско отделение,
Пети състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265746 от 15. 09. 2021 г., постановено от
Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-4 състав по гр.д. № 7106 по
описа на съда за 2020 г.
6
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България, при условията на чл. 280 и сл. от ГПК, в едномесечен
срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7