Р Е Ш Е Н И Е
Номер 289/22.07. Година 2020 Град
П.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти
наказателен състав
На двадесет и трети юни Година
2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Секретар: Наташа
Динева
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията административнонаказателно дело №00602 по описа за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №10-А-30 от
03.04.2020 г., изд. от директор Регионална инспекция по околната среда и водите
- П., на “Топлофикация - П.“ АД, гр. П., представлявано от изпълнителния
директор Л.В.С., на основание 164, ал.1, предл.1 от Закона за опазване на
околната среда, чл. 53, ал.1 и чл.83,
ал.1 ЗАНН е наложена имуществена санкция в размер 10 000 лв. за това, че на 04.09.2019г.,
на площадката на ТЕЦ „Република“, находяща се
в кв. „Мошино“, гр. П., „Топлофикация - П.“ АД, не е изпълнило условия от издаденото му от изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция по околна среда Комплексно разрешително №53-Н1/2014, както следва :
-
изр. второ от условие
9.2.1,вр. с колона 2, ред 2 от таблица 9.2.3 –продължение към условие 9.2.3 от КР на дружеството са определени норми за допустими емисии /НДЕ/ на вредни
вещества по показател SO2 – серен диоксид, изпускани в атмосферния въздух чрез
изпускащо устройство /ИУ/ №2 при самостоятелна работа на парогенератор /ПГ/ №4,
които не следва да бъдат превишавани.
-
изр. първо от
условие 9.2.1, вр. с колона 3 от таблица 9.2.3 към условие 9.2.3 от КР. На
дружеството е определен максимален дебит на изходящите газове, отвеждани през
изпускащо устройство /ИУ/ №2 при самостоятелна работа на парогенератор /ПГ/ №4,
който не следва да бъде превишаван. - нарушение на чл.117, ал.1, вр. чл.164,
ал.3 от ЗООС.
Против издаденото наказателно постановление в срок е
постъпила жалба “Топлофикация – П.“ АД, представлявано от инж. Л.С., в
качеството му на изпълнителен директор на дружеството, с която оспорва
законосъобразността и обосноваността на издаденото наказателно постановление.
Излагат се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
развилото се административнонаказателно производство, както и че при
произнасянето си по преписката АНО не е извършил дължимата проверка за
законосъобразност и обоснованост на издадения акт, не е обсъдил събраните
доказателства, не е събрал нови такива за изясняване на спорните факти, не е обсъдил направените възражения, а при налагане на
административната санкция не е
спазил изискванията за
индивидуализация на наказанието.
Тази позиция и доводите изложени в нейна
подкрепа се поддържат в съдебните правия
от процесуалния представител на жалбоподателя – ю.к. С.. Същият пледира за
отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно и
необосновано.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния
си представител – ю.к. Г., изразява становище за неоснователност на жалбата и
моли наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, издадено в съответствие с
материални закон и без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.14 и 18 от НПК и доводите на страните, намира за установено следното
:
Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект с правен
интерес, поради което е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.
От
фактическа страна:
На „Топлофикация - П.“ АД е издадено
Комплексно разрешително №53-Н1/2014г. от
изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция по околната среда за
експлоатацията на ТЕЦ „Република“, гр. П..
В Комплексното разрешително залегнали
множество условия, които дружеството следва да изпълнява. В условие 9.2.1.,
изр. второ е предвидено, че емисиите на вредни вещества в атмосферата не трябва
да превишават определените в таблица
9.2.3 – продължение към условие 9.2.3 норми за допустими емисии. В колона 2,
ред 2 от същата таблица за емисиите, изпускани в атмосферния въздух при
самостоятелна работа на парогенератор /ПГ/ №4 по показател серен диоксид е
определена допустима норма от 200 mg/Nm3. В изречение първо на
същото условие е предвидено, че дебитът на
технологичните и вентилационните газове от всички организирани източници
по условие 9.2.3 от КР не трябва да превишава опредения в същата таблица /колона
3/ стойност, а именно 106 000/Nm3/h.
На 04.09.2019г.
служители на РИОСВ – П. – свидетелите Ж.
Б.Г. – началник отдел КОС, и Л.С.Х. – гл. експерт в отдел КОС при РИОСВ
– П., съвместно с експерти от Регионална лаборатория - Русе-11 към ИАОС извършили
извънредна проверка в ТЕЦ „Република“. На място в присъствието на ръководител
отдел „Инспекторат“ в „Топлофикация – П.“ АД – Я.К., контролните органи констатирали,
че в режим на самостоятелна експлоатация е ПГ №4, за който като гориво
дружеството използва кафяви въглища. ПГ №4 работел с натоварване 90,4 %, като
емисиите от дейността се отвеждали през ИУ №2. Установено било, че сероочистната инсталация /СОИ/ работи с
коефициент на ефективност 99,9%.
За проверката е съставен протокол
№35/04.09.2019г. на РИОСВ – П.
Същевременно от Регионална лаборатория
– Русе -11 към ИАОС, чрез мобилна автоматична станция, било направено контролно
измерване чрез пробонабиране на емисиите на вредни вещества, изпускани в
атмосферния въздух от работещия парогенератор №4 по показатели NOx, Co, SO2 и прах. Извършено било
и измерване на дебита на газовия поток, извеждан през ИУ №2, като измерването
било осъществено в един брой пробоотборна точка на ИУ №2 след пречиствателните съоръжения
/електрофилтър/ ЕФ3, ЕФ4 и сероочистна инсталация. Измереното съдържание на кислород в отпадъчните газове е
13,87 об.%
Съставен бил протокол №481/04.09.2019г.
за извършени контролни измервания на
вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници
- ПГ №4 на Регионална лаборатория – Русе -11 към ИАОС.
След извършеното пробонабиране
направените извадки били подложени на анализ, резултатите от който са отразени
в Протокол от изпитване №11-0411/11.09.2019г.
на Регионална лаборатория – Русе – 11 към ИАОС, получен в РИОСВ – П. с
писмо, вх. № 12-00-94/24.09.2019г.
Въз основа извършения анализ било
констатирано, че при самостоятелна работа на
ПГ №4 и отвеждане на изходящите газове от горивния процес през ИУ №2,
дружеството не е спазило изискването на изр. второ от условие 9.2.1, вр. с
колона 2, ред 2 от таблица 9.2.3 – продължение към условие 9.2.3 от КР, тъй като е установено превишение
на нормите за допустими емисии /НДЕ/ по показател SO2 – серен
диоксид. Приведената емисия на серен диоксид била 310,2 mg/Nm3 при
определена норма 200 mg/Nm3.
Установено било също, че дружеството не
е спазило и изискването на изр. първо от условие 9.2.1, вр. с колона 3
от таблица 9.2.3 към условие 9.2.3 от КР, тъй като е констатирано превишение
на определения максимален дебит на
изходящите газове от ИУ №2. Приведената
стойност била 494 200 Nm3/h, при разписан максимален дебит 106 000 Nm3/h.
След обобщаване на резултатите от
проверката до „Топлофикация – П.” АД била изпратена покана по чл.40, ал.2 от ЗАНН, изх. №26-001300/6/15.10.2019г. на
РИОСВ – П., която на същата дата била входирана в дружеството. На определената дата
за явяване – 29.10.2019г.
представител на дружеството не се явил, поради което, в отсъствие на
нарушителя, свидетелката Ж.Г. съставила акт за установяване на административно
нарушение №30/29.10.2019г. като приела, че „Топлофикация – П.” АД, не е
изпълнило горепосочените условия от Комплексно разрешително № 53-Н1/2014г.,
издадено от изпълнителния директор на ИАОС. Изложените обстоятелства в акта
актосъставителят квалифицирал като нарушение на чл. 123в, т.2 от ЗООС.
АУАН бил предявен на законния представител
на дружеството на 30.10.2019г., на която дата същият го подписал, приел
връчения препис и вписал, че в законоустановения срок ще бъдат депозирани обяснения.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН в РИОСВ –
П. постъпило възражение, вх.№26-00-1300/10/04.11.2019г., в което се оспорвал
начинът на извършеното измерване и отчетените резултати.
Във връзка с постъпилото възражение била
извършена допълнителна проверка, в хода на която било изискано било становище
от лабораторията, извършила измерването.
На 03.04.2020 г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН,
базирайки се на събраните по преписката доказателства, и вземайки становище по
направените писмени възражения, наказващият орган приел, че са налице
основанията по чл.53, ал.1, вр. чл.83, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което ангажирал
имуществена отговорност на „Топлофикация – П.” АД,
налагайки на основание чл. 164, ал. 1, предл.1 от ЗООС имуществена санкция в
размер на 10 000 (десет хиляди) лева, за установеното с акта нарушение на чл.
123в, т.2 от ЗООС.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид показанията на
свидетелите Ж.Б.Г. и Л.С.Х., както и писмените доказателства: акт за установяване на
административно нарушение №30/29.10.2019г., протокол за проверка №35/04.09.2019г., констативен протокол
№586/04.09.2019г., протокол
№481/04.09.2019г. за извършени контролни измервания на вредни вещества,
изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници – ПГ №4 и протокол от
изпитване №11-0411/11.09.2019г. на Регионална лаборатория – Русе – 11 към ИАОС,
покана по чл.40, ал.2 от ЗАНН, Комплексно разрешително №53-Н1/2014г., издадено от
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околната среда, писма до РЛ - Русе към ИАОС и отговори, писмо,
изх. № 685819.03.2020г. на ИАОС, заповед №64/16.06.2017г., изд.
от директор РИОСВ – П..
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
При така
установената фактическа обстановка, съобразявайки възраженията и доводите на
жалбоподателя, както и с оглед задължението си да провери изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, независимо от
основанията, посочени от страните, съдът намира жалбата за неоснователна,
съображенията за което са следните:
Съдът счита, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН.
Видно от приложените писмени доказателства, актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, съдържат всички императивни реквизити установени в ЗАНН, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство, поради което формални предпоставки за отмяна на обжалваното наказателно постановление съдебният състав не
установява.
Изложените в жалбата доводи за допуснати такива са
неоснователни.
Твърди се,
че при съставянето на акта и издаване на наказателното постановление не са
спазени изискванията към съдържанието им по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за ясно и пълно
описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Възразява
се, че не е посочено в какво точно се изразява
нарушението и коя точно от хипотезите на чл.125, ал.1, т.2 от ЗООС е
нарушена, като и че е налице несъответствие между фактическите обстоятелства изложени в акта и наказателното постановление
.
Съдът не приема възраженията за основателни.
АУАН и н.п. съдържат ясно и пълно описание на нарушението /което е с различна
правна квалификация от сочената в жалбата/ и на обстоятелствата, при които е
извършено, а изложените в тази насока фактически обстоятелства в двата
документа се припокриват изцяло. Същите са относими именно към елементите на
визирания административнонаказателен състав, като ги изпълват с конкретно
съдържание по начин, който не внася каквото
и да е съмнение относно формирания правен извод за наличие на нарушение и
точната му правна квалификация.
Визираната
като нарушена норма на чл.123в, т.2 от ЗООС не съдържа различни хипотези, както
се твърди в жалбата, доколкото вменява на оператора на инсталацията да изпълнява условията в
комплексното разрешително. Именно неизпълнение на това изискване е вменено като
нарушение в случая, а с всички други, обстойно изложени, фактически
обстоятелства актосъставителят и АНО са мотивирали изводите си за фактите и
правото. Правилността на направената от тях констатация подлежи на доказване в
процеса чрез всички допустими средства и способи по НПК, вр. чл.84 ЗАНН.
Неоснователно е и възражението, че при
издаване на наказателното постановление е допуснато нарушение на чл.52, ал.4 ЗАНН, тъй като административнонаказващият орган не е преценил депозираното
писмено възражение срещу акта, не е обсъдил в цялост релевантните за казуса
факти и обстоятелства и събраните доказателства, и не е взел предвид предприетите
мерки от страна топлофикационното дружество по чл.125, ал.2 от ЗООС.
Възражението е неоснователно, тъй като видно от обстоятелствената част на
наказателното постановление, АНО е извършил анализ на всички събрани по
преписката доказателства, обсъдил е наведените възражения от страна на
дружеството и е дал мотивиран отговор по тях във основа на събраните
доказателства. Това, че ги е отхвърлил като неоснователни не е нарушение на
сочените процесуални правила, а е част от настоящия съдебен контрол за законосъобразност
и правилност на изводите му от правна страна.
Не е допуснато и твърдяното
нарушение по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН досежно изискването за посочване датата на
нарушението. Такава ясно е означена и в акта и в постановлението - 04.09.2019г.
Твърдението, че е следвало да се посочи началния момент, от който поведението
на задълженото лице е релевантно за съставомерността на нарушението, е лишено
от законова опора. В конкретния случай законовото предписание в нормата на
чл.123в, т.2 ЗООС е операторът на инсталацията да изпълнява условията в КР. При
това положение, датата на нарушението е обусловена от конкретното условие,
което не е изпълнено. В случая на
„Топлофикация – П.“ АД е вменено нарушаване на две хипотези от условие 9.2.1.,
във вр. с условие 9.2.3 от КР. Те касаят задължение за непревишаване на определените норми за допустими емисии на вредни вещества
по отделно посочени показатели, изпускани в атмосферния въздух чрез изпускащо
устройство №2 при самостоятелна работа на ПГ №4, както и непревишаване на определения максимален дебит на изходящите
газове, отвеждани през изпускащо устройство №2 при самостоятелна работа на ПГ
№4. Тези изисквания логично налагат извод, че подлежат на постоянно изпълнение.
В този смисъл, датата на която се констатира отклонение от тях ще определи и
датата на нарушението. В акта и наказателното постановление тази дата ясно е означена
– 04.09.2019г. и тя е посочена като дата на нарушението, с което законовото
изискване по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН е изпълнено.
Не е допуснато
нарушение при индивидуализацията на административната
санкция по чл.27, ал.1 и 2 ЗАНН, тъй като същата е в законоустановените граници предвидени в нормата на чл.164, ал.1
от ЗООС, а за определения конкретен размер АНО е изложил мотиви. Макар да са
констатирани нарушения на две отделни хипотези на условие 9.2.1 /изречение първо
и второ/, законосъобразно е прието, че е
извършено едно нарушение по смисъла на
чл.123в, т.2, вр. чл.164, ал.1 от ЗООС и съответно е наложена една имуществена
санкция. В този смисъл е Тълкувателно
решение № 6 от 22.06.2017 г. на ВАС по т. д. № 6/2016 г., ОСС, I и II колегия.
Въпреки отмяната на чл.125, ал.1 от ЗООС със ЗИД ЗООС /ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от
27.08.2019/, решението е относимо и към новата норма на чл.123в, т.2, създадена
със същия закон, доколкото в нея се регламентира същото нормативно предписание.
Неозначаването на единния
граждански номер на свидетеля подписал АУАН не представлява съществено нарушение на процесуалните изисквания
за редовност на съставения акт. Изискването по чл.42, т.7 ЗАНН е установено с
оглед персонифициране на свидетеля и гарантиране на възможността да бъде
призован в хода на производството, което изискване е изпълнено с вписване
името, длъжността и местоработата му.
По съществото на спора, намира следното:
Разпоредбата на чл. 123в, т. 2 от ЗООС,
посочена като нарушена от „Топлофикация – П.” АД, вменява в задължение на
оператора на инсталацията да
изпълнява условията в комплексното разрешително при нейната експлоатация.
Санкционната норма на чл. 164, ал. 1 от ЗООС
от своя страна предвижда, че за неизпълнение на изискванията по чл. 123в,
на оператора на инсталацията - юридическо лице или едноличен търговец, се
налага имуществена санкция от 10 000 до 500 000 лв. Доколкото в случая се касае
за неизпълнение на условия, свързани с
емисии, изпускани от точкови източници, то
приложими са и нормите на НАРЕДБА
№6 от 26.03.1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни
вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници.
При извършване на цялостна
проверка за законосъобразност на
обжалвания административнонаказателен акт, основавайки се на събраните
доказателства по делото и на закона, съдът прие, че вменените на жалбоподателя –
„Топлофикация - П.” АД нарушения на изискванията на изречение първо и второ от
условие 9.2.1., във вр. с колона 2, ред 2,
съответно колона 3 от таблица 9.2.3 към условие 9.2.3 от КР, не са доказани по
несъмнен начин, поради което отговорността му за нарушение по чл.123в,
т. 2 от ЗООС е ангажирана
незаконосъобразно.
В конкретния случай част от релевантните за спора
обстоятелства са безспорни между страните и се свеждат до следното:
Безспорно е, че „Топлофикация – П.“ АД е субект на посоченото
нарушение, защото като ЮЛ експлоатиращо ТЕЦ „Република“ – П. има качеството
„оператор“ по смисъла на §1, т.43 от ДР
на ЗООС. Безспорно е също, че в това качество, на акционерното дружество е било издадено комплексно разрешително №53-Н1/2014 от
изпълнителен директор на ИАОС, част от което е цитираното по-горе условие.
Съгласно §1, т.39 от ДР на ЗООС комплексното
разрешително е индивидуален административен акт, предоставящ
разрешение за експлоатация на определена инсталация или на дадена част от нея
при определени условия, които гарантират съответствието на инсталацията с
изискванията на глава седма – „Предотвратяване и ограничаване на промишленото
замърсяване“. Следователно, залегналите в КР условия са задължителни за
изпълнение от притежателя на разрешителното.
Не е спорно и обстоятелството, че на 04.09.2019г.
служители на РИОСВ – П. са започнали извънредна проверка на площадката
на „Топлофикация – П.“ АД по повод заповед на МОСВ и образувана
прокурорска преписка.
Не е спорно, че при проверката е констатирано, че ПГ
№4, работещ на гориво въглища, е в режим
на самостоятелна експлоатация, както и че емисиите от дейността се
отвеждат през ИУ №2.
Не се оспорват и обстоятелствата, при
които е извършено пробонабирането на
емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от работещия ПГ №4
по различните показатели, както и измерването на дебита на газовия поток, извеждан
през ИУ №2, а именно от Регионална лаборатория – Русе – 11 към ИАОС, чрез
мобилна автоматична станция, в един брой
пробоотборна точка на ИУ №2 след пречиствателните съоръжения /електрофилтри и
сероочистна инсталация/, в конкретен времеви диапазон – от 10.30 до 12.00 часа на 04.09.2019г.
От страна на жалбоподателя не се
оспорва, че лабораторията притежава сертификат за акредитация относно измерване
на газови емисии, изпускани от стационарни източници, съгласно сертификат №135
ЛИ/24.06.2019г., валиден до 17.09.2019г., издаден от ИА БСА, както и че
мобилната автоматична станция е калибрирана и сертифицирана по установения ред.
Предвид липсата на спорни моменти в тезите на страните по тези въпроси и
тъй като не открива противоречия между отделните доказателствени
източници, установяващи изложените факти, съдът не намира за необходимо да
извършва подробен анализ и оценка на доказателствения материал в тази насока.
Спорните въпроси се свеждат до начина на извършване на контролното
измерване, а именно спазен ли е редът по Наредба № 6 от 26.03.1999 г. за реда и
начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния
въздух от обекти с неподвижни източници, а оттук и достоверността на отчетените резултати.
В тази насока санкционираното дружество се позовава на
резултати от собствени непрекъснати измервания /СНИ/, осъществявани по реда на
същата наредба, приложени към депозираното възражение срещу акта, разминаващи
се драстично с измерените стойности от РЛ – Русе към ИАОС. Изтъкват се
възражения, че по време на измерването апаратурата за СНИ на дружесдтовто е
измервала по показател серен диоксид концентрация 0 mg/Nm3 /отразено
в справката за СНИ и в съставения протокол на РИОСВ – П./, при определена
допустима норма 200mg/Nm3, докато отчетените от лабораторията емисии
на вредни вещества по същия показател са 310.2 mg/Nm3. В същото
време се излагат твърдения, че теоретично е невъзможно да бъдат постигнати
измерените от РЛ - Русе скорост и дебит на димните газове, посочени в
протокола, както и че димният вентилатор на ПГ №4 не е в състояние да осигури
цитираните в протокола от изпитване огромни стойности. Според резултатите от
извършените собствени непрекъснати измервания в часовия интервал, в който е
извършено пробонабирането от РЛ – Русе, максималният дебит на изходящите газове
е варирал между
95000 и 97000 Nm3/h,
при разписан максимален дебит 106 000 Nm3/h, а от лабораторията
е измерен дебит на газовия
поток 494 200 Nm3/h.
Възраженията на жалбоподателя са мотивирали допълнителна
проверка. Видно е, че двукратно с писма,
изх. № 26-00-1300/11/ и /13/, съответно от 15.11.2019 и 12.12.2019г. РИОСВ - П.
е изисквала становище по въпросите във възражението от Регионална лаборатория - Русе - 11. В отговор
са изпратени становища, че получените от измерванията резултати са моментни и
се отнасят само за времето на измерване -в интервала от 10.30ч. до 12.00 часа на 04.09.2019г. Подчертано е, че за определянето
на параметрите на потока и последващото изчисляване на дебита в сечение на
комин от 97m2 е необходимо извършване на серия
от предварителни измервания с цел
натрупване на данни за извършване на
статистическа обработка, така че да се направи обосновано предположение
и да се твърди, че моментните измервания в определения отрязък от време са
валидни и за по-продължителен период на измерване. Посочено е, че поради
форсмажорните обстоятелства такива измервания от РЛ - Русе не са извършени.
Лабораторията е изтъкнала, че не може да се ангажира със становище и заключение
относно измервания и резултати, получени
от други лаборатории или апаратура на
оператора.
Въз основа на обсъдената кореспонденция, с писмо, изх. №
26-00-1300/15/ от 18.03.2020г. РИОСВ – П.
е поискала становище от ИАОС относно липсата на
серия от предварителни измервания
в случая и влиянието на този факт върху крайната посочена в протокола от
изпитване стойност на измерваните показатели. Становището на ИАОС е
обективирано в писмо, изх. № 685/19.02020г., в което е посочено, че Регионална
лаборатория - Русе е извършила измервания на емисии на вредни вещества следвайки изискванията на чл.24,
ал.1 и 2 от Наредба № 6 от 26.03.1999 г. за реда и начина за измерване на
емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с
неподвижни източници.
Въз основа на потвърдената по този начин надлежност на
измерването, наказващият орган е издал процесното наказателно постановление,
налагайки имуществена санкция на търговското дружество.
Съдебният състав приема, че
обстоятелствата в казуса сочат, че при извършеното контролно измерване на
емисиите от РЛ – Русе - 11 към ИАОС не са спазени всички нормативни
правила, в частност изискванията, установени в чл.20 на Наредба №
6 от 26.03.1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни
вещества. Разпоредбата на чл.20, ал.1 от наредбата предвижда, че контролни
измервания на емисии от неподвижни източници с различни режими на експлоатация
(производствени програми) и променливи параметри на производствените и
вентилационни газови потоци се извършват при такива режими и параметри, при
които изпусканите емисии са с най-високи стойности след провеждане на серии
от предварителни измервания за установяването им. Ал.2
на с.р. регламентира, че сериите от
предварителни измервания по ал. 1 се провеждат при условие, че в издадените
комплексни разрешителни по чл. 117, ал. 1 - 3
ЗООС или в решението по ОВОС не са указани режимите и параметрите на
експлоатация, при които се изпускат емисии с най-високи стойности.
В издаденото на
„Топлофикация – П.“ АД комплексно разрешително № 53-Н1/2014г.експлоатационните
режими и параметри, при които се изпускат емисии с най-високи стойности не са
указани, поради което не е имало основание за
пропускане на този основен етап от контролното измерване, който определя
условията за провеждането му и оказва влияние върху крайните резултати. Неясно е какви са форсмажорните
обстоятелства, на които РЛ - Русе -11 към
ИАОС се е позовавала в писмените си становища като причина за неизвършване на серия от
предварителни измервания. В същото време, от нейна страна ясно е аргументирано,
че серия от предварителни измервания са били необходими за натрупване на данни,
въз основа на които, след статистическа обработка, да може да се твърди с
категоричност, че моментните измервания в посочения времеви диапазон от деветдесет
минути са валидни и за по-дълъг период на измерване /за денонощие например/.
В този аспект и предвид
драстично разминаващите се стойности, отчетени от апаратурата на топлофикационното дружество
/чиято сертификация и калибриране не се оспорва/, отразени в приетите по делото
справки за проведени собствени измервания, попадащи в нормативно допустимите
параметри, съдът приема, че отчетените
резултати въз основа на които е формиран извод за извършено нарушение по чл.
123в, т.2 от ЗООС са дискредитирани поради
неспазването на всички изисквания към процедурата за извършване на
контролното измерване. Оттук следва
заключение, че нарушението не е доказано по несъмнен начин.
Становището на ИАОС, че при извършеното
от лабораторията измерване са спазени изискванията
на чл.24, ал.1 и 2 от Наредба № 6 от 26.03.1999 г. не мотивира различно заключение, тъй като във
визираните разпоредби са установени
правила, спазването на които не е спорно по делото. Видно е от протокол
№481/04.09.2019г. на РЛ – Русе-11, че са извършени три индивидуални измервания, както
предвижда чл.24, ал.1 от Наредбата, резултатите от които са осреднени при
анализа. Тези правила обаче не са свързани с изискванията в чл.20 от наредбата,
тъй като в тази норма са установени самите базови условия за извършване на
контролни измервания, за неспазването на които е поискано становище. В този
смисъл, становището на ИАОС, на което АНО се е позовал, издавайки наказателно
постановление срещу дружеството, не е било относимо към
поставения проблемен въпрос.
Изложените съображения мотивират съдебния
състав за отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно
и необосновано, поради което на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №10-А-30 от 03.04.2020
г., изд. от директор на Регионална
инспекция по околната среда и водите - П., с което на “Топлофикация - П.“ АД,
гр. П., ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление гр. П., кв. „Мошино“, представлявано от изпълнителния директор Л.В.С., на основание
164, ал.1, предл.1 от Закона за опазване
на околната среда, чл. 53, ал.1 и чл.83
от ЗАНН е наложена имуществена санкция, в размер 10 000 /десет хиляди/ лв. за
нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. П. на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно
с оригинала,
ИЕ