Р Е Ш Е Н И Е
№ 112
Гр.Бяла, 17.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
Районен
съдия: ПЛАМЕН ДОЧЕВ
при участието на секретаря Валентина Великова,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 903 по описа за 2019г., за да
се произнесе съобрази следното:
Предявен е иск с правно чл.108 от ЗС.
Ищците молят съда да постанови решение, с
което да признае по отношение на ответниците Р.И.Н., ЕГН ********** и Е.К.И., ЕГН
**********, че М.Н.К., ЕГН ********** и И.Н.И.,
ЕГН ********** са собственици на поземлен имот с идентификатор 05611.1.189 с
площ от 1194 кв.м. с административен адрес гр.Б., общ.Б., ул.”Р.” № **, в едно
с построените в този имот сгради, а именно: сграда с идентификатор
05611.1.189.1, представляваща еднофамилна жилищна сграда на два етажа с площ от
45 кв.м.; сграда с идентификатор 05611.1.189.2, представляваща селскостопанска
сграда с площ от 117 кв.м.; сграда с идентификатор 05611.1.189.3,
представляваща селскостопанска сграда с площ от 41 кв.м.; сграда с
идентификатор 05611.1.189.4, представляваща селскостопанска сграда с площ от 11
кв.м. и сграда с идентификатор 05611.1.189.5, представляваща друг вид сграда за
обитаване с площ от 14 кв.м. и да осъди Р.И.Н., ЕГН ********** и Е.К.И., ЕГН ********** да отстъпят собствеността и предадат владението
на недвижимия имот на ищците.
Първата ответница счита
предявения иск за допустим и основателен.
Вторият ответник, чрез
процесуалния си представител оспорва иска с депозирания отговор като допустим,
но неоснователен и навежда възражения по иска.
Съдът е приел писмените
доказателства без оспорване, както и установена
фактическата обстановка по делото, която води до следните правни
изводи:
По делото е представена декларация и
договор по чл.212 от ЗЗД от двамата ищци и ответницата по делото от 24.11.2011г.
съответно от 23.11.2011г., СР № 34/08.02.2019г. на БРС, скица на имота, СТЕ.
Правна регламентация и защита на правото на
всеки собственик да иска собствената си вещ от всяко трето лице, което я владее
или държи без основание, законодателят е уредил изрично в чл.108 от ЗС. Именно
това е и правната квалификация, дадена от съда при разглеждането на настоящия
спор.
Съдът е разпределил доказателствената
тежест, като е указал, че ищците следва да установят правото си на
собственост върху вещта, описана в исковата молба, както и че
ответниците са лицата, които я владеят или я държат. От друга страна в тежест на ответната
страна е да установи, че упражнява фактическата власт на
годно правно основание.
Процесуалните права на
страните произтичат от следните материални правоотношения: Ответницата – приобретател
на имота и втория ответник, неучаствал в сделката, при сключването на оспорения договор по чл.212 от ЗЗД са били съпрузи и имота е придобит в съпружеска
имуществена общност. Към момента на предявяване на настоящия иск по чл.108 от
ЗС с имплицитните доводи за разкриване на симулация от ищците, а ответниците вече
са бивши съпрузи и СИО е преминала в обикновена съсобственост.
Когато се оспорва придобиването на правото на
собственост върху общия имот ответниците имат процесуално положение на
необходими задължителни другари и общите факти трябва да бъдат установени
спрямо всички другари. Ако твърденията на другарите относно общите факти си
противоречат, съдът ги преценява във връзка с всички обстоятелства по делото, съгласно
правилата по ГПК. Признанието за симулативност от страна на единия съпруг прави
вероятно твърдението на противната страна, поради което има значение на начало на писмено
доказателство спрямо другия съпруг. С
признанието се правят изявления за осъществяване на неизгодни за страната факти или за ненастъпили изгодни за
нея факти, затова то се преценява като доказателствено средство, с оглед обстоятелствата по делото. Признанието
/писмен обратен документ или устно изявление в процеса/ е непълно доказателство
- начало на писмено доказателство което
прави само вероятно твърдението за симулативност.
Кумулативно съединен иск
по реда на чл.17, ал.1 от ЗЗД не е
предявен, нито с и.м., нито насрещен такъв с отговора на втория ответник още по-малко е направено и възражение в тази
насока. Направена е констатация, и съдът не следва да се произнася по нея
въпреки становището в отговора. Това е така, защото само ако има иск или
възражение по чл.17, ал.1 от ЗЗД за относителна симулация, съдът следва да
разгледа доказателствата и да постанови решение по правилата относно
дисимулираната сделка.
Съдът приема, че налице е
пълен обратен документ. В Решение № 544 от 06.01.2011г., постановено по гр. д.
№ 1053 по описа за 2010 г. на ВКС, II г.о. ВКС е приел, че тогава, когато
писменото доказателство съдържа волеизявлението на всички страни по прикритата
сделка, то това писмено доказателство /обратно писмо/, служи за пълно
разкриване както на симулативната сделка, така и на действителните
правоотношения между страните. Когато обаче обратното писмо съдържа
волеизявлението само на една от страните /което не се е случило в настоящия казус/ по
прикритата сделка, то това писмено доказателство представлява начало на писмено
доказателство, по смисъла на чл.165, ал.2 ГПК и в този случай доказването на
действителните правоотношения между страните е допустимо чрез свидетелски
показания, като доказателствено средство. В тази връзка, писменото
доказателство, служещо като обратното писмо (пълен обратен документ декларация
от 24.11.2011г.) е разпоредителен документ, съставен нарочно за разкриване на
симулацията, който съдържа писмени изявления на страните по сделката относно
действителните им отношения чрез отразяване съдържанието на прикритата сделка.
Без значение е кога е съставен – преди, след или заедно с явния договор
от 23.11.2011г. по чл.212 от ЗЗД.
При
абсолютната симулация на договор за продажба на наследствени права във
вътрешните отношения между съконтрахентите прехвърлителят остава собственик на
вещта, а приобретятелят не придобива права и не дължи заплащане на цената.
Фактът, че цената не е платена /което е видно от писмените и гласни
доказателства по делото/ може да бъде индиция за симулативност на
волеизявленията за изпълнение задълженията на купувача. Сам по себе си този
факт не може да обоснове извод за абсолютна симулация на договора за продажба
на наследствени права, но по делото е представен пълен обратен документ, който
в съвкупност с останалите доказателствени факти е видно, че обективираната в
договора воля, обосновава еднозначен и категоричен извод, че съконтрахентите по
договора за продажба на наследствени права не са желаели настъпването на
правните му последици. В този смисъл и възражението на ответника, че липсва иск
по реда на чл.87, ал.3 от ЗЗД / доколкото и в исковата претенция липсва и иск
по реда на чл.17 от ЗЗД/ за неплащане на цена по договора – чл.212 от ЗЗД обосноваваща
претенция по ревандикация се явява неоснователно.
Съдът намира, че
действителната воля на страните по процесния договор е различна от външно
изразената по нея, което е основание да се приеме наличието на симулация и че
този договор за продажба на наследствени права като привиден е нищожен. Въз
основа констатираната нищожност на процесния договор ищците собственици –
продавачите М.К. и И. Ковачев имат правото на собственост върху недвижимия
имот, предмет на този договор.
Досежно възражението на ответника, че
е придобил по давност процесния имот,
съдът го намира за неоснователно.
Съгласно разпоредбите на
чл.19, ал.1 СК от 1985 г. (отм.), съответно чл. 21, ал.1 от действащия СК от
2009г. вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от
съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос принадлежат общо
на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити. Поради това
придобивната давност ще започне да тече от датата на влизане в сила на
настоящото съдебно решение, тъй като дотогава ответника ще се легитимира като
съсобственик на процесния имот по силата на разпоредбата на чл.19, ал. 1 СК /отм./
респ.чл.21, ал,1 СК, а едно лице не може да бъде собственик на един и същи имот
на различни придобивни основания - деривативен и оригинерен.
Досежно възражението
за ползване на имота въз основа на споразумението при развода:
Неучаствалият като страна
в сключването на вещно-прехвърлителен договор, съпруг на приобретателя по него,
придобива вещни права, не по силата на самия договор, а по силата на закона
чл.21, ал.1 от СК , поради което, включително когато договорът е
симулативен, неговите права са пълна функция и изцяло зависят от
волеизявленията на страните по договора (и най-вече – от волеизявлението на
съпругата му), както относно сключването на договора, така и относно
уговарянето на привидността на същия, респ. – и относно нейното разкриване със
съставения за целта обратен документ, който е подписан от неговата съпруга –
страна и по симулативния договор. Поради това, когато договорът е нищожен, като
привиден, то и двамата съпрузи не придобиват (съответно – по силата на договора
и по силата на закона) никакви вещни права и за тях не възникват насрещни
солидарни задължения – при абсолютната симулация, респ. – придобиват такива
права и за тях възникват такива насрещни солидарни задължения чл.32, ал.2 от СК,
каквито са уговорени от страните и по прикритата сделка – при относителната
симулация каквато съдът не е обвързан да разкрива предвид предявената искова
молба. Въз основа на тези изводи възражението се явява неоснователно.
По чл.72,ал.3 и чл.70 от
ЗС. Съдът приема, че ответниците не са били добросъвестни владелци по
смисъла на чл. 70 ал. 1 от ЗС, тъй като владението им не почива на основание,
годно да ги направи собственици. Още с исковата молба е посочено, че договорът
за продажба на наследствени права, като правопораждащ факт, поставил начало на
владението им, не се е осъществил в действителност, след като е нищожен. Не са
налице и двете изключения по чл. 70 ал. 1 от ЗС –незнание, че праводателят не е
бил собственик /което не води до нищожност на сделката/ или за порок във
формата.
Поради това, само тези
обстоятелства са достатъчни,
за да се изключи дефинитивно добросъвестността на
владнението. Но, тъй като ответниците твърдят, че ищците са знаели и не са се
противопоставяли на извършването на подобренията върху имот, това е достатъчно
да квалифицира претенцията като такава по препращане към чл.72, ал. 1 от ЗС, на
основание чл.74, ал. 2 от ЗС. Правната норма е закрепила правата на
добросъвестния, респективно – приравнения към него, владелец, когато той е
въздействал върху чужд имот. Съгласно разпоредбата на чл.72, ал.1 от ЗС, когато
са направени продобрения, този владелец може да иска единствено сумата, с
която, вследствие на тези подобрения, се е увеличила стойността на имота към
момента на постановяване на съдебното решение. Съгласно чл.72, ал. 2 от ЗС, той
има право да търси и необходимите разноски за запазване на вещта.
Отнесени към настоящия
спор, тези принципни положения сочат, че извършените от ответника СМР
представляват подобрения на чуждия имот. Установено е безспорно, че преди
осъществяването им, той е
бил в лошо състояние – жилищна постройка. Никоя от
работите, извършени по сградата не представлява такава за запазването й, тъй
като, макар и негодна по общоприетите стандарти за обитаване, и в лошо
състояние, тя не е била застрашена от разрушаване, срутване, унищожаване, като
същевременно е представлявала задоволяващо нуждите на живеещите в нея ответници,
жилище. Необходимите разноски са свързани с наложителността от запазване
съществуването на самия имот и без тяхното извършване той би погинал, или
състоянието му би се влошило съществено, каквото не е установено по делото.
Обновяването, заздравяването, електрифицирането и водоснабдяването /подробно
изброени СМР в неоспорената СТЕ/ й представляват подобрения, които са довели и
до увеличаване стойността на имота като цяло. Казаното се отнася и за СМР,
извършени по навеса-гараж, които също представляват такива нововъведения, които
изменят общата вещ и в резултат на тях е настъпило увеличение на стойността на
имота.
Така ответника има право
да търси обезщетение за извършените от него подобрения в точно определения от
закона размер – увеличената стойност на имота, която представлява разликата
между стойността му като цяло, в състоянието му, установено след извършените
подобрения, към датата на постановяване на съдебното решение от една страна, и
от друга – стойността, която този имот би имал към същата дата, ако тези
подобрения не бяха направени. Стойността на подобренията, като сбор от цените
на отделните подобрения, поотделно и сами за себе си в рамките на имота, са в
размер от 16 689 лв., установени
от вещото лице. Възражения по приемането на СТЕ не са правени. Като сумата в
задължение на ищците към ответника е в размер на 8 344,50 лева. Правото
по чл.72, ал.3 от ЗС е потестативно по своя характер и дава
възможност на добросъвестния владелец, да задържи вещта до заплащането на
дължимото му се обезщетение за разноските и подобренията.
Добросъвестно е
владението по смисъла на чл.70, от ЗС, когато владелецът е придобил вещта
на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или когато формата на сделката е опорочена. В
процесния случай ответника Е.И. отговаря на второто изискване и се явява
добросъвестен владелец. От показанията на свидетелите и СТЕ се установява
лошото състояние на имота и извършването на посочените в отговора на исковата
молба подобрения. Съгласно приетата СТЕ подобренията са увеличили стойността на
вещта със сумата от 16 689 лева. Отговорността на съсобствениците към владелеца
подобрител на имота е съразмерна на квотата му в съсобствеността в СИО. Ето
защо в полза на Е.И. следва да се признае правото на задържане на имота до
плащането на сумата от 8 344,50 лева съответна на квотата в съсобствеността
предмет на делото - ½ ид.ч.
Налице са и трите кумулативно предвидени
предпоставки за уважаване на предявения от ищцата ревандикационен иск по чл.108
ЗС – доказано е, че ищците са собственици на процесния имот, който се намира
във владение на ответника Е.К.И., чието владение предвид установената нищожност
на процесния договор е без правно основание, поради което правилно съдът следва
да уважи този иск
По разноските:
Предвид изхода на делото
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищците следва да бъдат присъдени
направените от тях разноски в размер на 1 069,26 лева.
В полза на ответника Е.И.
следва да се присъдят разноски предвид частичното уважаване на възражението за право
на задържане. Предвид представянето на списък за разноски по чл.80 от ГПК. в
полза на Е.И. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 111,10 лева. Разноски
на ответницата Р.И.Н. не се дължат.
На основание чл.10 от
Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, ищците следва да бъде
осъдени да заплатят сумата от 333,78 лева държавна такса за признатото право на
задържане.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от ЗС по отношение на Р.И.Н.,
ЕГН-********** и Е.К.И., ЕГН-**********, двамата
със с.а. гр.Б., обл.Р., ул.“Г.Р.“ № ***, че М.Н.К., ЕГН-********** и И.Н.И., ЕГН-********** със с.а.
адв.А.Г. ***, са собственици на следния
недвижим имот - поземлен имот с идентификатор 05611.1.189 с
площ от 1194 кв.м. с административен адрес гр.Б., общ.Б., ул.”Р.” № ***, ведно
с построените в този имот сгради, а именно: сграда с идентификатор
05611.1.189.1, представляваща еднофамилна жилищна сграда на два етажа с площ от
45 кв.м.; сграда с идентификатор 05611.1.189.2, представляваща селскостопанска
сграда с площ от 117 кв.м.; сграда с идентификатор 05611.1.189.3, представляваща
селскостопанска сграда с площ от 41 кв.м.; сграда с идентификатор
05611.1.189.4, представляваща селскостопанска сграда с площ от 11 кв.м. и
сграда с идентификатор 05611.1.189.5, представляваща друг вид сграда за
обитаване с площ от 14 кв.м.
ОСЪЖДА на основание
чл.108 от ЗС Р.И.Н., ЕГН-********** и Е.К.И., ЕГН-**********,
двамата със с.а. гр.Б. обл.Р., ул.“Г.Р.“ № ***, да отстъпят собствеността
и предадат владението на М.Н.К., ЕГН-**********
и И.Н.И. ЕГН-********** със с.а. адв.А.Г. ***, върху следния недвижим имот - поземлен имот с
идентификатор 05611.1.189 с площ от 1194 кв.м. с административен адрес гр.Б.,
общ.Б., ул.”Р.” № ***, в едно с построените в този имот сгради, а именно:
сграда с идентификатор 05611.1.189.1, представляваща еднофамилна жилищна сграда
на два етажа с площ от 45 кв.м.; сграда с идентификатор 05611.1.189.2,
представляваща селскостопанска сграда с площ от 117 кв.м.; сграда с
идентификатор 05611.1.189.3, представляваща селскостопанска сграда с площ от 41
кв.м.; сграда с идентификатор 05611.1.189.4, представляваща селскостопанска
сграда с площ от 11 кв.м. и сграда с идентификатор 05611.1.189.5,
представляваща друг вид сграда за обитаване с площ от 14 кв.м.
На основание чл.115, ал.2
от ЗС дава на М.Н.К., ЕГН-**********
и И.Н.И. ЕГН-********** със с.а. адв.А.Г. ***, шестмесечен срок от влизане в
сила на решението, за отбелязване на същото в Службата по вписвания при БРС.
ОСЪЖДА на основание чл.70, ал.3 вр.чл.72, ал.1 и чл.74, ал.2 от ЗС, М.Н.К., ЕГН-********** и И.Н.И., ЕГН-********** със с.а. адв.А.Г.
***, да заплатят на Е.К.И., ЕГН-**********,***, сумата от 8 344,50 лева /осем
хиляди триста четиридесет и четири лева и петдесет ст./, представляваща
стойността на подобренията, направени от Е.И. в
процесния недвижим имот.
ПРИЗНАВА на
основание чл.72, ал.3 от ЗС на Е.К.И., ЕГН- **********,***, ПРАВО НА ЗАДЪРЖАНЕ на поземлен
имот с идентификатор 05611.1.189 с площ от 1194 кв.м. с административен адрес
гр.Б., общ.Б., ул.”Р.” № ***, ведно с построените в този имот сгради, а именно:
сграда с идентификатор 05611.1.189.1, представляваща еднофамилна жилищна сграда
на два етажа с площ от 45 кв.м.; сграда с идентификатор 05611.1.189.2,
представляваща селскостопанска сграда с площ от 117 кв.м.; сграда с
идентификатор 05611.1.189.3, представляваща селскостопанска сграда с площ от 41
кв.м.; сграда с идентификатор 05611.1.189.4, представляваща селскостопанска
сграда с площ от 11 кв.м. и сграда с идентификатор 05611.1.189.5,
представляваща друг вид сграда за обитаване с площ от 14 кв.м. ДО
ЗАПЛАЩАНЕ на сумата от 8 344,50 лева от М.Н.К., ЕГН-********** и И.Н.И., ЕГН-********** със с.а. адв.А.Г. ***,
на Е.К.И., ЕГН-**********,***.
ОСЪЖДА М.Н.К., ЕГН-**********
и И.Н.И., ЕГН-********** със с.а. адв.А.Г. ***, да заплатят по сметката на БРС,
сумата от 333,78 лева държавна такса за признатото право на задържане.
ОСЪЖДА Е.К.И., ЕГН-**********,***, да
заплати на М.Н.К., ЕГН-********** и И.Н.И., ЕГН-********** със с.а. адв.А.Г.
***, сумата от 1 069,26 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА М.Н.К., ЕГН-********** и И.Н.И., ЕГН-********** със с.а. адв.А.Г.
*** да заплатят на Е.К.И., ЕГН-**********,***, сумата
от 1 111,10 лева, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/