Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 105
17.03.2022г. град
Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
трети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с
участието
на
прокурор като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 769 по описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с §
4б от ДР на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/ във вр. с чл.82, ал.3 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража /ППЗИНЗС/.
Образувано е по жалба, подадена от М.Г.Х. с адрес ***, против отказ,
обективиран в уведомление от 15.12.2021г. на Началника на Затвора-Стара Загора,
да бъде уважено искането на лишения от свобода М.Х. да получи шест допълнителни
хранителни пратки през м. декември 2021г. на основание чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС,
при признато право на получаване на три хранителни
пратки, от които две допълнителни. В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения отказ, по съображения за противоречието му с
материалния закон. Жалбоподателят твърди, че на 07.12.2021г. е депозирал молба до
Началника на Затвора-Стара Загора, заведена с вх. рег. № М-390 от 09.12.2021г.,
с искане да му бъде разрешено на основание чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС да получи от
близките си по време на свиждане през м. декември 2021г. общо шест допълнителни
хранителни пратки, посочени в заявлението, от които две за коледните и за новогодишните
празници, а останалите четири - за празници на регистрирани в РБългария
религиозни общности, обявени с решение на Министерски съвет за календарната
2021г. Счита, че доколкото в разпоредбата на чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС,
законодателят не е заложил критерий, който да ограничава правото му да получи
допълнителни хранителни пратки не само за коледните и за новогодишни празници,
но и за празниците на регистрирани в РБългария религиозни общности, независимо
от изповядваната религия, оспореният отказ се явява постановен в нарушение и
при неправилно приложение на материалния закон. Направено е искане обжалваният административен акт на Началника на
Затвора-Стара Загора да бъде отменен, като незаконосъобразен.
Ответникът по жалбата - Началник на Затвора – Стара Загора, в съдебно
заседание и в представеното писмено становище, оспорва жалбата като недопустима
и като неоснователна. Поддържа че случаите, в които за началника на съответното
място за лишаване от свобода възниква задължение за произнасяне с индивидуален
административен акт, са изрично и изчерпателно регламентирани в ЗИНЗС и в ППЗИНЗС,
поради което и при липсата на нормативно предвидено задължение за Началника на
Затвора – Стара Загора да се произнася с изричен акт по см. на чл.21 от АПК в
хипотезата на чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС, не е налице и формиран отказ по
подадената от М.Х. молба с вх. рег. № М-390 от
09.12.2021г., подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по
реда на АПК. Излага доводи, че доколкото Х. се е самоопределил като лице,
изповядващо религията „ислям“, а съгласно Решение № 936 от 17.12.2020г. на
Министерски съвет, през м. декември 2021г. няма религиозен празник, който се
отбелязва от лицата, изповядващи мюсюлманско вероизповедание, при прилагането на
чл.98, ал.2 от ЗИНЗС и на чл.82, ал.3 от ППЗИНС, за м. декември 2021г. лишеният
от свобода е имал право само на една редовна хранителна пратка и на две
допълнителни хранителни пратки – за коледните и за новогодишните празници,
получаването на каквито хранителни пратки са му и разрешени. Направено е
искане жалбата да бъде оставена без разглеждане, като недопустима и в условията
на алтернативност – да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
На 07.12.2021г. жалбоподателят в настоящото производство - М.Г.Х., е
депозирал молба до Началника на Затвора-Стара Загора, заведена с вх. рег. №
М-390 от 09.12.2021г., с искане при съобразяване на Решение № 438 от
29.11.2021г. по касационно административно дело № 590/ 2021г. по описа на
Административен съд – Стара Загора, да му бъде разрешено на основание чл.82,
ал.3 от ППЗИНЗС, да получи от близките си по време на свиждане през м.12.2021г.
общо шест допълнителни хранителни пратки, посочени в заявлението, както следва:
1. За празника „Непорочно зачатие на Света Богородица“ на 08 декември 2021г. –
празник на Католическата църква; 2. За празника „Денят на (кончината) на
Учителя“ на 27.12.2021г. – празник на Обществото на „Бялото братство“ в
България; 3. За празника в събота на 18 декември 2021г., празнуващ се от
Църквата на адвентистите от седмия ден; 4. За празника „Денят на Бодхи“ на
08.12.2021г. – празник на Будистката общност в България; 5. За коледните
празници и 6. За новогодишните празници.
Във връзка с така подадената молба е изготвена Докладна записка от ИСДВР на зона с повишена сигурност II в Затвора
Стара Загора. По съображения, основани на съдържащата се в ЗИНЗС и в ППЗИНЗС
нормативна регламентация и обстоятелството, че доживотно осъденият М. Х. се е
самоопределил като лице, изповядващо мюсюлманско вероизповедание, а съгласно
Решение № 936 от 17.12.2020г. на Министерски съвет, през м. декември 2021г.
няма религиозен празник, който се отбелязва от лицата, изповядващи мюсюлманско
вероизповедание, е формулирано становище, че за м. декември 2021г. Х. има право
да получи една редовна хранителна пратка, една допълнителна хранителна пратка
за коледните празници и една допълнителна хранителна пратка за новогодишните
празници.
С оспорения в настоящото съдебно производство отказ на Началника на Затвора
– Стара Загора, обективиран в уведомление от 15.12.2021г., след разглеждане на
подадената от М.Х. молба с вх. рег. № М-390 от 09.12.2021г., е прието, че
осъденият на доживотен затвор няма да получи 6 броя хранителни пратки, а 3
броя.
С определение от
съдебно заседание, проведено на 23.02.2022г., като безспорен и ненуждаещ се от
доказване е обявен фактът, че разрешените от Началника на Затвора – Стара
Загора за получаване три броя хранителни пратки за м. декември 2021г. от
лишения от свобода М.Х., включват една редовна хранителна пратка и две
допълнителни хранителни пратки по чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС – една за коледните
празници и една за новогодишните празници.
По допустимостта на жалбата:
Правото на жалба
възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални
предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното
производство. По аргумент от нормата на чл.159, т.1 от АПК, една от
предпоставките за възникване и съществуване правото на жалба, от категорията на
абсолютните, за които съдът следи служебно, е наличието на акт, подлежащ на
съдебно оспорване по реда на АПК. Подлежащи на съдебно обжалване са административните
актове /индивидуални, общи и подзаконови нормативни/, доколкото не са изключени
от приложното поле на действие на АПК, респ. с изрична нормативна разпоредба по
отношение на тях не е установено изключение от общия принцип за съдебен контрол
за законосъобразност на административната дейност и на постановяваните в хода
на нейното осъществяване актове.
За извършването на преценка дали един акт представлява индивидуален административен
акт по см. на чл.21 от АПК, от значение е от кой орган и в какво качество е
направено обективираното в акта волеизявление; съдържанието и характера на това
волеизявление; насочеността на правния ефект и следващите се от акта правни
последици. В този смисъл обстоятелството, че оспореният акт е формулиран като
уведомление, адресирано до инспектор СДВР на ІІ ЗПС, е ирелевантно за
определянето на правната същност на акта.
В случая без съмнение обективираното в обжалвания акт волеизявление на
Началника на Затвора – Стара Загора, че „осъденият на доживотен затвор няма да
получи 6 броя пратки, а 3 броя“, представлява волеизявление на административен
орган по см. на §1, т.1 от ДР на АПК, при упражняване на властнически
административни правомощия /по чл.15, ал.1, т.4 от ЗИНЗС и чл.15, ал.1, т.6 във
вр. с чл.40, ал.2, т.4 от ЗИНЗС - за спазването на законността в затвора и за
осигуряване на условия за реализиране и упражняване правата на осъдените/. Съдържанието
на волеизявлението - “осъденият няма да получи“, сочи на
отричане на заявеното от Х. като възникнало и съществуващо право по чл.82, ал.3
от ППЗИНЗС да получи 6 броя допълнителни хранителни пратки за м. декември
2021г., което има за последица невъзможност за упражняване и за реализиране на
твърдяното право по чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС. Ако и правото по чл.82, ал.3 от
ППЗИНС да възниква по силата на закона, то упражняването му е обусловено от постановяването
на акт /вкл. и под формата на резолюция/ от Началника на Затвора или от
оправомощено от него длъжностно лице, за признаване на това право като условие
за неговото реализиране. В този смисъл доколкото с оспорения акт на Началника
на Затвора – Стара Загора е отречено правото на Х. да получи част от заявените
в хипотезата на чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС допълнителни хранителни пратки, по
същество този акт обективира волеизявление за отказ да бъде уважено искането на
лишения от свобода да получи пратките. Без съмнение отказът на Началника на
Затвора да признае правото на М. Х. по чл.82, ал.3 от ППЗИНС, като условие за
неговото упражняване, засяга и
ограничава претендирано от лишения от свобода право, което определя това
волеизявление като индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК.
Във връзка с възраженията
на процесуалния представител на ответника следва да се отбележи, че ако и в
ЗИНЗС/ППЗИНЗС да не е предвидено изрично задължение за началника на МЛС за
произнасяне с индивидуален административен акт в хипотезата на чл.82, ал.3 от
ППЗИНЗС, това не означава, че органът не дължи произнасяне при заявено от
лишеното от свобода лице право, когато упражняването на това право е обусловено
от неговото признаване. Аргумент за това, че не всички случаи на издаване на
индивидуални административни актове от специализираните органи по изпълнение на
наказанията, са изрично регламентирани в ЗИНЗС/ППЗИНЗС, е и разпоредбата на §4б
от ДР на ЗИНЗС. В този смисъл всеки акт на началника на МЛС, който има
характеристиките на индивидуален административен акт по см. на чл.21 от АПК,
подлежи на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.
С оглед на което оспорването, като
направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и
против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, приема, че разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Обжалваният
административен акт е постановен от материално
компетентен орган - Началника на Затвора Стара Загора, при упражняване на нормативно
регламентирани правомощия по чл.15, ал.1, т.4 от ЗИНЗС и чл.15, ал.1, т.6 във вр. с чл.40, ал.2, т.4 от ЗИНЗС. Съгласно разрешението, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК, няма
пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването
на акта. С оглед съдържанието на изготвената по
подадената от М.Х. молба вх. № М-390 от 09.12.2021г., Докладна записка от ИСДВР
на II ЗПС в Затвора - Стара Загора, съдът приема, че оспореният акт съдържа
изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, вкл. възприетите от Началника на Затвора като релевантните
факти и обстоятелства за обосноваване на отреченото/отказаното право на лишения
от свобода да получи през м. декември 2021г. шест хранителни пратки, а само три - една редовна хранителна пратка, една допълнителна хранителна пратка за
коледните празници и една допълнителна хранителна пратка за новогодишните
празници.
Правото на лишените от свобода лица
да получават хранителни пратки, нормативно е регламентирано в разпоредбите на
чл.98, ал.1, т.3 и ал.2 от ЗИНЗС и чл.82, ал.1, ал.2 и ал.3 от ППЗИНЗС. В чл.98,
ал.2, изр. първо от ЗИНЗС е предвидено, че лишените от свобода могат да
получават една хранителна пратка месечно. Съответно в чл.98, ал.1, т.3 и ал.2,
изр. второ е регламентирана възможността за получаване на извънредна хранителна
пратка в две хипотези – 1. като самостоятелна награда /поощрение/ за подчертана
дисциплинираност, за проявено сътрудничество при провеждането на социални и
възпитателни мероприятия, за постигнати успехи в работата, спорта,
културно-масовата дейност и други положителни прояви лишените от свобода и 2. ако
бъде разрешена при ползването на свиждане или домашен отпуск. Съгласно нормата на чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС, за новогодишните, коледните и
великденските празници, както и за празниците на регистрираните в Република
България религиозни общности, обявени с решение на Министерския съвет за
календарната година, лишените от свобода имат право да получат по една
допълнителна хранителна пратка.
Въз основа на посочената нормативна
регламентация следва извода, че правото на лишените от свобода лица да
получават една хранителна пратка месечно /по чл.98, ал.2, изр. първо от ЗИНЗС/ и
правото им да получат по една допълнителна хранителна за пратка за
новогодишните, коледните и великденските празници, както и за празниците на
регистрираните в РБългария религиозни общности, обявени с решение на
Министерския съвет за календарната година /по чл. 83, ал.2 от ППЗИНЗС/,
възникват по силата на закона - законът определя субектите на правата; основанията
за тяхното възникване /материалноправните предпоставки, съставляващи правопораждащия
юридически факт/ и съотв. хипотезите, които изключват, ограничават, прекратяват
или погасяват тези права и възможността за тяхното упражняване.
В конкретния случай с подадената от М.Х.
молба с вх. рег. № М-390 от 09.12.2021г. до Началника на Затвора-Стара Загора,
е заявено искане за упражняване на претендирано право по чл.82, ал.3 от
ППЗИНЗС, за получаване от лишения на свобода на общо шест допълнителни
хранителни пратки през м. декември
2021г. – за коледните празници, за новогодишните празници и за четири празника
през м. декември на регистрираните в РБългария религиозни общности, обявени с
решение на МС за календарната 2021 година. С оспореният отказ е отречено
заявеното от Х. право на допълнителна хранителна пратка за четири празника на
религиозни общности през м. декември 2021г., по съображения, че лишеният от свобода
се е самоопределил като лице, изповядващо мюсюлманско вероизповедание, а
съгласно Решение № 936 от 17.12.2020г. на Министерски съвет, през м. декември
2021г. няма религиозен празник, който се отбелязва от лицата, изповядващи
мюсюлманско вероизповедание.
Спорният по делото въпрос се свежда именно до това, дали
правото на лишения от свобода по чл.82, ал.3 от ППЗИНС, на допълнителна
хранителна пратка за празниците на регистрираните в РБългария религиозни
общности, обявени с решение на Министерския съвет за календарната година, е
обусловено от изповядваната от него религия. Без съмнение словесната
формулировка на разпоредбата на чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС от гл.т на съдържащото
се в нормата правило за поведение, не
обвързва изрично правото на допълнителна хранителна пратка за празниците на
регистрираните в РБългария религиозни общности, с изповядваната от лишения от
свобода религия или със самоопределянето му като принадлежащ към определена
религиозна общност. Като субекти на правото нормативно са определени „лишените
от свобода“ т. е всички лица в МЛС, изтърпяващи наказания или с наложена мярка
за неотклонение „задържане под стража“. За разлика от други закони /напр.
Кодекса на труда и Закона за държавния служител/, регламентиращи ползването на
права във връзка със съответните религиозни празници в зависимост от изповядвано
вероизповедание, различно от източноправославното, в случая такава нормативно
установена обвързаност на правото по чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС липсва. Доколкото
нормата на чл. 82, ал.3 от ППЗИНЗС е от категорията на овластяващите
(предоставящи/пораждащи права/, тя не може да се прилага при ограничително
тълкуване, както от гл.т на съдържанието на правото, така и от гл.т на субекта
на правото. След като законодателят не е въвел вида на вероизповеданието
или религиозната принадлежност като условие за възникване и/или упражняване на
правото на допълнителна хранителна пратка за празниците на регистрираните в
РБългария религиозни общности, обявени с решение на МС, не може
правоприлагащият административен орган за ограничава, респ. да отрича това
право по съображения, основани на изповядвана религия/вероизповедание. Следва да се отбележи и че систематичното място на
разпоредбата на чл.82, ал.3 от ППЗИНС е в глава втора, раздел І – „Права и
задължения на лишените от свобода“, а не в раздел ІV на глава четвърта,
регламентираща упражняването на свободата на вероизповеданията в МЛС. Ако и да
има логика в поддържането от ответника, че получаването на допълнителна
хранителна пратка се свързва с възможността лишените от свобода, изповядващи
вероизповедание, различно от източноправославното, да отбележат съответния
религиозен празник, то не може по категоричен начин да се приеме, че това е
смисъла на разпоредбата и съотв. че волята на законодателя е била да ограничи
правото по чл.82, ал.3 от ППЗИНС в зависимост от изповядваната религия. Нещо
повече – подобно тълкуване и респ. правоприлагане би довело до
неравнопоставеност на лишените от свобода с различна религиозна принадлежност. Ето
защо и доколкото законът не обвързва възникването и упражняването на правото на
допълнителна хранителна пратка за празниците на регистрираните в РБългария
религиозни общности, обявени с решение на Министерския съвет за календарната
година, с изповядваната от лишените от свобода религия, това право не може да
бъде отричано и отказвано по съображения, които не се основават на нормативно
предвидени ограничения.
С Решение № 936/17.12.2020г.
на Министерски съвет на РБългария /обн. ДВ бр. 110 от 29.12.2020г./, са
определени дните от 2021г. за религиозни празници на вероизповеданията,
различни от източноправославното. Съгласно посоченото решение, през м. декември
празници имат следните регистрираните в РБългария религиозни общности /извън
източноправославното вероизповедание/ - Католическата църква /на 8 декември –
Непорочно зачатие на Св. Богородица/; Будистката общност в България – /на 8
декември – Денят на Бодхи и Общество „Бяло братство“ на /27 декември – Денят на
Учителя/. За посочените три празника на
регистрирани в РБългария религиозни общности, обявени с решение на МС за
2021г., л.св. М.Х. е заявил искане на основание чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС да
получи през месец декември 2021г. по една допълнителна хранителна пратка /по
т.1, т.2 и т.4 от молба с вх. рег. № М-390 от 09.12.2021г./. В контекста на
изложените по-горе съображения относно субектите и съдържанието на възникващото
по силата на закона право на лишените от свобода по чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС,
оспореният отказ на Началника на Затвора да признае това право и да разреши на
М. Х. да получи допълнителни хранителни пратки през м. декември 2021г. за тези
три празника на регистрирани в РБългария религиозни общности, се явява
постановен при неправилно приложение на материалния закон и в тази си част
отказът следва да бъде отменен, като незаконосъобразен.
По отношение на заявеното от Х. искане за получаване на
допълнителна хранителна пратка за празник на Църквите на адвентистите от седмия
ден, следва да се отбележи, че за разлика от религиозните празници на
останалите вероизповедания, с посоченото по-горе Решение № 936/ 17.12.2020г.
Министерски съвет на РБългария празниците на Църквите на адвентистите от седмия
ден не са определени като дни /дати/. Определените като празници шест съботни
дни за календарната 2021г., е единствено за лицата, които според трудовото или
служебното им правоотношение са задължени да работят в тези дни и е във връзка
с ползването от тези лица на платен или неплатен годишен отпуск при условията
на чл.173, ал.2 от КТ и чл.57, ал.5 от ЗДСл. В този смисъл няма обявен с
решение на Министерски съвет религиозен празник на Църквите на адвентистите от
седмия ден през м. декември 2021г., поради което и за Х. не е възникнало право на допълнителна
хранителна пратка по чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС по направеното искане по т.3 от
подадената от лишения от свобода молба с вх. рег. № М-390 от 09.12.2021г. Ето
защо в тази част обжалваният отказ на Началника на Затвора – Стара Загора се
явява правилен и законосъобразен.
С оглед на гореизложеното
съдът приема, че оспореният отказ, обективиран в уведомление от 15.12.2021г. на
Началника на Затвора-Стара Загора, да бъде признато правото и да бъде уважено
искането на л.св. М.Х. да получи на основание чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС допълнителни
хранителни пратки през м. декември 2021г., за празници на регистрираните в
РБългария религиозни общности, обявени с решение на Министерския съвет за
календарната година, посочени в т.1, т.2 и т.4 от подадената от лишения от
свобода молба с вх. рег. № М-390 от 09.12.2021г., се явява незаконосъобразен и
следва да бъде отменен. Съответно отказът на Началника на Затвора-Стара Загора,
да признае правото и да разреши на лишения от свобода М.Х. да получи допълнителна
хранителна пратка през м. декември 2021г. на основание чл.82, ал.3 от
ППЗИНЗС, за празника, посочен в т.3 от молба
с вх. рег. № М-390 от 09.12.2021г., е постановен в съответствие с приложимите
материалноправни разпоредби и жалбата в тази й част следва да бъде отхвърлена,
като неоснователна.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на М.Г.Х. с адрес ***, отказ, обективиран в уведомление от
15.12.2021г. на Началника на Затвора -Стара Загора, в частта му, с която е отказано да бъде признато правото и да бъде
уважено искането на лишения от свобода М.Х. да получи на основание чл.82, ал.3
от ППЗИНЗС допълнителни хранителни пратки през м. декември 2021г., за празници на регистрираните в РБългария
религиозни общности, обявени с решение на Министерския съвет за календарната
година, посочени в т.1, т.2 и т.4 от подадената от М.Х. молба с вх. рег. №
М-390 от 09.12.2021г., като незаконосъобразен.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Г.Х. с адрес *** в частта й
по оспорването на отказ, обективиран в уведомление от 15.12.2021г. на Началника
на Затвора-Стара Загора, да бъде признато правото и да бъде уважено искането на
лишения от свобода М.Х. да получи на основание чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС
допълнителна хранителна пратка през м. декември 2021г., за празника, посочен в
т.3 от подадената от М.Х. молба с вх. рег. № М-390 от 09.12.2021г., като
неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд – Стара Загора в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: