№…115…./гр.Варна,
…25.02.2019… год.
Варненският апелативен съд,
търговско отделение, в
закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ
АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА
БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
като разгледа докладваното от съдията А.Братанова в.ч.т.д.№ 42/2019 год. по описа на ВАС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 122 ГПК.
Образувано е по определение № 965/21.01.2019 год.,
постановено по ч.гр.д.№ 10726/2013 год. по описа на ВРС, с което е ПОВДИГНАТ
спор за подсъдност във връзка с производството по молба вх.№ 57550/31.08.2018
год. по вх. рег. на ВРС, подадена от Е.С.Д. от гр. Варна за обезсилване на
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 6291/19.07.2013г. постановена
по ч.гр.д. № 10726/2013г. по описа на ВРС и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Процесната заповед за изпълнение е постановена по
ч.гр.д. № 10726/2013 г. по описа на ВРС.
Предвид постъпилото възражение от длъжника по заповедта Е.С.Д., ВРС е уведомил
заявителя Звезделин З. за постъпилото възражение и е дал указания за
възможността за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК. С молба от
31.03.2014г. заявителят Звезделин З. е представил доказателства за предявен в
срок иск за установяване съществуването на вземането по процесната заповед за
изпълнение – л. 30 от ч.гр.д. № 10726/2013 год. ВРС. Съгласно данните по
делото, по депозираната пред СРС искова молба е било образувано гр.д. №
16181/2014 г., но същото е било
прекратено и исковата молба е била изпратена за разглеждане по компетентност на
СГС, респ. последният е
образувал гр.д. № 12872/2014 г.
за разглеждане на иска по чл. 422 ГПК. Предвид неизправяне нередовностите на
исковата молба, СГС с разпореждане от 28.11.2014 г.
е върнал същата и е прекратил производството по иска по чл. 422 ГПК.
Постановеният съдебен акт е
влязъл в законна сила на 29.12.2014 г.
С молба вх.№ 57550/31.08.2018 год. по вх. рег. на
ВРС Е.С.Д. е сезирал РС-Варна с искане за обезсилване на издадена заповед за
изпълнение № 6291/19.07.2013г. постановена по ч.гр.д. № 10726/2013г. по описа
на ВРС и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. С разпореждане №
35258/04.09.2018 год. ВРС е изпратил
депозираната молба по компетентност на СГС, ГО, 47 състав.
Съпроводителното
писмо, ведно с приложен препис от молбата и доказателствата към същото, е
изпратено на СГС на 07.09.2018 год.
На
22.10.2018 год. във ВРС е постъпило уведомително писмо, с което „въз основа на
Разпореждане от 03.10.2018 год.,
постановено по гр.д.№ 12872/2014 год. на СОС„ е изпратен заверен препис от
Разпореждане от 28.11.2014 год., с което производството по чл. 422 ГПК е
прекратено.
С
Разпореждане № 41748/24.10.2018 год. ВРС е изискал данни във връзка с постановяването на определение
за обезсилване на издадената заповед за изпълнение.
На
18.01.2019 год.е постъпил отговор от
СГС, с който отново се изпраща препис от прекратителното определение на съда.
Така
установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Препирня
за подсъдност е налице единствено при обективиран спор между съдилищата относно
компетентността им.
На
основание чл. 118, ал.1 и ал.2 ГПК ВРС е формулирал извод за ненадлежно
сезиране и е изпратил по компетентност депозираната молба и придружаващи
документи на надлежния СГС. Предприетите действия от ВРС са в съответствие с
дадените разрешения в ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.13.
По
делото липсват доказателства, обективиращи отказ на СГС да разгледа искането поради липса на компетентност.
Спорът за компетентност е свързан винаги с изричен акт на приемащия акт, с
който се повдига препирня по реда на чл. 122 ГПК или се връща делото или
искането на първоначално сезирания съд.
В
настоящия случай, СГС не е повдигнал
препирня за подсъдност и не е върнал
на ВРС изпратената му по компетентност молба.
Изходящата от СГС кореспонденция не обективира изричен или мълчалив
отказ, обоснован с липсата на компетентност. Липсва волеизявление от приемащия
съд по смисъла на чл. 118 или чл. 122 ГПК. Процесуалното
бездействие на приемащия съд във връзка с осъществяването на дължимите
съдопроизводствени действия, изразяващи се в произнасяне по молбата или
алтернативно - постановяване на отвод поради некомпетентност, не могат да се
отстранят чрез иницииране на спор за подсъдност от изпращащия съд. Спорът за
подсъдност е изключен при бездействие на втория приемащ съд. Процесуалното му
бездействие е отстранимо само чрез предвидените в ГПК механизми /чл. 250 и
следв ГПК/ и по инициатива на заинтересованата страна.
Предвид изложеното по-горе, настоящият състав на
ВАпС намира, че производството по делото следва да бъде прекратено поради ненадлежно
възникнал спор за подсъдност.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по в.ч.т.д. № 42/2019г.
по описа на ВАпС.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: