МОТИВИ:
Обвинението
против подсъдимия И.М.П. ***, ЕГН ********** е по чл.130, ал.1 от НК, затова че
на 03.03.2017г. в гр. Плевен причинил на В.В.М. *** лека телесна повреда, изразяваща се в преразтягане на ставната капсула на лявата колянна става и структурен дефект на хрущяла на вътрешния кондил, представляваща разстройство на здравето временно и
неопасно за живота.
Тъжителят
В.В.М. е конституиран и в качеството на граждански
ищец, като за съвместно разглеждане в наказателния процес е приет предявения от
тъжителя срещу подсъдимия граждански иск за сумата от 10 000 /десет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от М. в резултат на деянието
неимуществени вреди, болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането - 03.03.2017г., както и направените по
делото разноски.
В
съдебно заседание повереникът на частния тъжител – адв. Д. М., пледира за постановяване на осъдителна присъда,
развивайки подробни съображения. Счита, че от събраните по делото доказателства
се установява извършено престъпление против личността на М. и авторството
на подсъдимия в осъществяването му.
Защитникът
на подсъдимия в лицето на адв. Г. А. в пледоарията си
моли съда да приеме, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, както от
обективна, така и от субективна страна. Пледира подсъдимия да бъде оправдан.
Подсъдимият
разбира повдигнатото му обвинение, не се признава за виновен, дава обяснения по
случая.
Съдът,
като взе предвид събрания по делото доказателствен
материал, преценен поотделно и в съвкупност и съобразно вътрешното си
убеждение, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
И.М.П. е роден на ***г***, с висше образование, не е женен и не е осъждан.
Тъжителят
В.В.М. и подс. И.М.П. се познавали и не били в лоши отношения.
Тъжителят
В.В.М. осъществявал търговска дейност, чрез *** ЕООД гр. Плевен, находящ
се на ул. „Г.М. Д.”***, където функционирал автосервиз.
През
месец февруари 2017г. *** закупило лек автомобил „Рено Туинго”, който бил регистриран в град Плевен. Тъй като
предната дясна врата била повредена и трябвало да се ремонтира, подс. И.М. оставил леката кола в автосервиза на В.М..
След
известно време помолил кварталния отговорник да провери как върви ремонта на
автомобила, който го уведомил, че е провел разговор със управителя на сервиза,
който към този момент не бил в града, но поел ангажимент, че ще свърши работа. На
03.03.2017г. подс. И.П.
предприел пътуване с лек автомобил „Нисан Терано”. В лекия автомобил, който управлявал пътували и двама пътници – св. А.Г.Г. и М.М..***, където видели тъжителя В.М.. И.М. преустановил движението
на автомобила и спрял непосредствено пред сервиза. Св. А.Г. и И.М. П. попитали тъжителя В.М. къде се намира и какво
става с оставения за ремонт л.а. „Рено Туинго”.
Тъжителят В.М. отговорил, че е извършил ремонтни дейности, които следва да се
заплатят. Св. А.Г. казала на тъжителя, че тъй като не са подписвали никакъв
договор, ще пусне жалба срещу него. В. М.
застанал пред автомобила и започнал да го снима. Тогава И.М. слязъл от
автомобила и казал на тъжителя да се
дръпне, че няма за какво повече да разговарят и че ще си търси правата чрез
държавните институции. Между двамата възникнала разправия, която привлякла
вниманието на свидетелите Т.Ц.И., Р.В.М., Й.Ц.Й., които излезли от сервиза, а от
автомобила слязъл М.М.. С това инцидента приключил. И. М. се качил в автомобила и потеглили, а тъжителят
се обадил на телефон 112. На място пристигнали свидетелите Б.С. и Х.Х.. На
05.03.2017г. В.М. посетил ортопедичен кабинет в *** в гр. Плевен. При извършения му
преглед било установено, че лявата колянна става е
леко оточна и
силно болезнена. Било взето решение за оперативно лечение, което се извършило
на 07.03.2017г. и В.М. бил изписан в добро общо състояние.
По делото е изслушано заключението на съдебно-медицинската
експертиза на И.М.П. по материали от делото, изготвено от д-р П.Д., от което се
установява, че към март месец на 2017г. И.П. и бил с преживян ***; ***; ***/слухов
нерв/ двустранно.
При трудова злополука през 2001г.,
като остатъчна симптоматика през 2003г. е симптомът на ***, който се
характеризира със затруднено завъртане на ръката зад гърба, болка и слабост при
повдигане на ръката над главата. Този симптом е чест при травми в областта на
раменната става – скъсани сухожилия на мускулите с развитие на възпалителен
процес, каквито са описани в предоставения протокол.
***
е заболяване, което води до затруднение на движенията на дясната половина на
тялото с налична симптоматика: *** – слабост на мускулатурата на дясната
половина на тялото, възможно трудно пазене на равновесие, но със запазена
възможност за движение.
Заключението
не е оспорено от страните по делото и
съдът го възприе като обективно, вярно и компетентно.
Горната
фактическа обстановка се установява по
несъмнен начин от обясненията на подсъдимия, изцяло от показанията на
свидетелите Т.Ц.И., Р.В.М., А.Г.Г., А.В.М., отчасти от показанията на Й.Ц.Й., заключението
на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза на И.М.П.,
справката за съдимост по отношение на подсъдимия.
Съдът
възприе и кредитира показанията на свидетеля Т.Ц.И., от които се
установява, че работи в *** ЕООД гр. Плевен. На датата на процесното
събитие бил в сервиза, където обслужвал дейност като автомонтьор. Възприел, че
пред сервиза спрял джип марка „Хонда” управляван от подс. И.М.. Тъжителят В.М. излязъл от сервиза и отишъл при И.М.. Двамата започнали да разговарят, като разговорът
започнал да се води на все по-висок тон. В един момент И.М. слязъл от
автомобила, тръгнал към тъжителя В.М. и посегнал да го удари. Междувременно от
сервиза излезли свидетелите Р.В.М., а подс. И.М. се
качил в джипа и си тръгнал.
Съдът
възприе и кредитира показанията на св. Р.В.М., от които се установява,
че на датата на процесното събитие бил в сервиза на
брат си В.М., където показвал на присъстващите там работници снимки от
пътнотранспортно произшествие. В това време брат му В.М. разговарял с подс. И.М.. В един момент чул, че брат му и И.М. се карат.
Възприел, че подс. И.М. слязъл от джипа и налитал да удари брат му. Развикал
се на М. да си свали ръцете, при което последният се качил обратно в джипа и
започнал да говори по мобилния си телефон.
В показанията си св. Й.Ц.Й. твърди, че
на датата на процесното събитие се намирал в ***,
където разговарял със св. Р. В.М.. Пред сервиза спрял лек автомобил. Тъжителят В.М.
отишъл до автомобила и започнал да говори с някой. Възприел, че водачът на лекия автомобил слязъл и тръгнал към В.М. като посегнал към него с ръка да го удари и го ритнал с
крак. Намесили се присъстващите и ги разтървали.
Свидетелката
А.Г.Г.
дава показания, от които се установява, че *** закупило лек автомобил „Рено
Туинго” от гр. Търговище. Автомобилът бил докаран и
регистриран в град Плевен. Оказало се, че предната дясна врата била повредена и
трябвало да се ремонтира. Посочва, че И.М. оставил леката кола в автосервиза на тъжителя В.М.. След известно
време помолила кварталния отговорник да провери как върви ремонта на
автомобила, който я уведомил, че е провел разговор с управителя на сервиза,
който към този момент не бил в града, но поел ангажимент, че ще свърши работа.
Сочи, че на 03.03.2017г. пътувала заедно с подс. И.М., който управлявал лек автомобил „Нисан Терано”. Минавайки покрай сервиза видели тъжителя В. М.. М. преустановил движението на автомобила и
го спрял непосредствено пред сервиза. Попитали В. М. къде
се намира и какво става с л.а. „Рено Туинго”. Тъжителят им казал, че извършил ремонтни дейности,
които следвало да се платят. Тогава тя му
казала, че тъй като не са подписвали никакъв договор, ще пусне жалба срещу
него. Тъжителят застанал пред автомобила и започнал да го снима. Тогава И.М.
слязъл от автомобила и му казал да се дръпне, тъй като нямало за какво повече да разговарят и ще си търси
правата чрез държавните институции. Между двамата възникнала разправия, която
привлякла вниманието на няколко човека, които излезли от сервиза, а от
автомобила слязъл пътуващия с тях М.М.. С това
инцидента приключил.
Св.
А.В.М. дава показания, че една вечер й направило впечатление, че баща й
– В.М. куцал. Попитала го какво се е случило, а той и отговорил, че го боли
коляното. Тъй като здравословното
състояние на баща й се влошило, след два дни той отишъл на лекар и бил
приет в болнично заведение, където претърпял хирургическа интервенция. След
няколко дни се прибрал вкъщи и се оплакал от силно главоболие. Пристигнал екип
на Спешна помощ, който констатирал, че е вдигнал високо кръвно налягане, вследствие на упойката, която му е била
поставена преди операцията.
От
показанията на свидетелите Х.В.Х. и Б.П.С. не се установяват правнорелевантни факти относими
към предмета на доказване. Двамата *** са били изпратени от оперативния дежурен
на *** да посетят ***, находящ се в гр. Плевен,
ул.”Г.М.Д.”, където бил възникнал скандал. В съдебно заседание Х.
и С. заявиха, че не си спомнят нищо във връзка с този случай.
От
анализа на доказателствата е видно, че съдът не разполага с убедителни
доказателства, въз основа на които да приеме за безспорно, че подсъдимият П. е
ударил тъжителя и в резултат именно на директен удар с крак от подсъдимия да се
е стигнало до причиняване на нараняванията на В.М., посочени в епикриза от Клиника по ортопедия и травматология от
05.03.2017г., а именно ***. *** ***, довели до
разстройство на здравето временно и неопасно за живота – лека телесна повреда
по смисъла на чл.130, ал1. от НК.
Предмет на делото са единствено въведените с тъжбата
действия на подсъдимия И.М.П., според обстоятелствената част на която „на 03.03.2017г. И.М. излезе от автомобила и започна да ме блъска
в гърдите, посягаше да ме удря в главата. Нанесе ми удар с крак в лявото коляно, при което аз загубих
равновесие и залитнах назад.”
Показанията на
разпитаните свидетели съществено се различават от изнесените в тъжбата факти,
които поставят рамката на обвинението и би следвало да се докажат по несъмнен
начин.
Тук следва да се подчертае, че разпитаните по делото свидетели-очевидци
Т.Ц.И., Р.В.М. и А.Г.Г., по един категоричен начин
заявиха в съдебно заседание, че не са видели подсъдимият И.М.П. да е ритнал В.М..
Повдигнато
е обвинение срещу И.М.П. за извършено от него срещу В.В.М.
на 03.03.2017г. престъпление, за което обаче не бяха
представени доказателства да е извършено, и то от И.П..
Представено
е доказателство, че тъжителят, поради причинената му лека телесна повреда,
изразяваща се в преразтягане на ставната капсула на
лявата колянна става и структурен дефект на хрущяла
на вътрешния кондил, е търпял болки и страдания, но
не се събраха доказателства относно извършител – т.е., че някой е нанесъл удар
на В.М. и че този някой е подсъдимият П..
Единствено
в показанията си свидетелят Й.Ц. Й. твърди, че е видял как подс.
И.М.П. е ритнал тъжителя в левия крак.
Съдът не дава вяра на показанията на св. Й.Й. в частта им, в която твърди, че И.М. е ритнал В. М. В.,
тъй като са вътреншнопротиворичеви и неубедителни.
Първоначално в показанията си св. Й.Й. заяви, че е видял как И.М. ритнал тъжителят.
В същият разпит на лист 71 в протокола от 28.06.2018г. е отразено, че „подсъдимият
посегна с ръка да удари В., но дали го е ударил, също не съм видял, защото В.
беше с гръб и след това посегна да го ритне… В. е с гръб към мен. Как мога да
видял да ли го е ритнал.”
Обобщено, в показанията на св. Й.Й. се констатират както вътрешни противоречия,
така и пълен дисонанс с останалите гласни доказателствени
източници, за които стана дума по-горе. Това е достатъчно основание за
настоящата съдебна инстанция да подходи към тях крайно предпазливо и да не ги
поставя в основата на нито един от фактическите си изводи, като ги цени
единствено в частите, в които се подкрепят от останалите доказателства.
Съгласно чл.103, ал.1 от НПК тежестта да се
докаже обвинението по дела, образувани по тъжба на пострадалия, лежи върху
частния тъжител.
Изводът,
до който стигна съдът е, че липсват доказателства подсъдимият да е ударил
тъжителя и в резултат на именно удар от подсъдимия И. М.П. да се е достигнало до търпените от страна
на В.В.М. болки и страдания. След като не е
установено да е извършено деяние от страна на лицето, по отношение на което е
повдигнато обвинение, следва на основание чл.304 от НПК подсъдимия да бъде
признат за невинен и в този смисъл следва да бъде оправдан по повдигнатото
обвинение с правно основание чл.130, ал.1 от НК.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ИСК.
По
делото няма доказателства относно това, подсъдимият да е извършил на 03.03.2017г. деяние /действие или бездействие/, което да е в
причинна връзка с претърпените от В.В.М. неимуществени
вреди, болки и страдания, във връзка с получената от него травма, описана в
приложените медицински документи по делото. Неимуществени вреди безспорно са
настъпили на 03.03.2017г. за тъжителя, но не се
установи те да са в резултат на поведението на подсъдимия.
По
изложените съображения подсъдимият не следва да носи гражданска отговорност в
конкретния случай и след като липсва деяние и в гражданско- правния смисъл, то
гражданският иск срещу подсъдимия следва
да бъде оставен без уважение, като неоснователен и недоказан.
С
оглед изхода на процеса и на основание чл.190, ал.1 от НПК тъжителят следва да
бъде осъден да заплати направените от
подсъдимия деловодни разноски в размер
на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: