Р Е Ш Е Н И
Е №193
27.12.2019г.***
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, търговска колегия,в открито
заседание проведено на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: ИВАНКА ИЛИНОВА
изслуша
докладваното от съдията т. дело №2 по описа на съда за 2016г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по иск с правно основание
чл.74 от ТЗ и обективно съединен с иск с правно основание чл.124 от ЗС във вр.с чл.71 от ТЗ предявен при условията на чл.212 от ГПК от
ищцовата страна.
В първоначалната искова молба ищецът Т.Г.Т., гражданин
на Р.Г.с постоянен адрес *** твърди против „Д.“
АД, ЕИК********* със седалище и
адрес на управление гр. Б. , пл. „Р. „ №**, представлявано от изпълнителния
директор Е.Д.Г.,че е акционер в дружеството.Твърди ,че на 01.10.2010г.М.Г. му е
прехвърлила 20 броя обикновени поименни
акции по реда на чл.187 ал.2 от във вр.с чл.185 ал.2
от ТЗ с джиро положено върху временно удостоверение №*******г.Твърди се,че по
същия начин М.Г. е прехвърлила на ищеца още общо 7921 броя акции,а така също е
прехвърлила акции и на трети лица.
Твърди
се,че на 116.11.2015г.е проведено извънредно общо събрание на акционерите на
дружеството,което е взело решения за Преизбиране на членовете на Съвета на
директорите Е.Д.Г.,Е.Д. и А.Д.В€ за нов петгодишен мандат, за Едновременно
намаление и увеличение на уставния капитал на „Д." АД и за Приемане на нов устав на дружеството.
Твърди
се,че решенията са незаконосъобразни,тъй като покана за свикване на събрание не
е била обявявана в ТР,нито е била връчване на ищеца , поради което същият не е
имал възможност да участва в заседанието
на ОС и да упражни правото си на глас.Твърди се, че представената към
подаденото в ТР заявление за вписване на решенията на ОСА книга на акционерите
е с невярно съдържание.
Твърди,че
събранието е проведено в нарушение на разпоредбата на чл.223,ал.4,т.5 от ТЗ-в поканата липсвали конкретни предложения по някои от
въпросите от дневния ред, а именно по точка втора от същия не било посочено предложение за
размера, до който следва да достигне капиталът на дружеството след
намалението,респ.след увеличението, като освен това не било посочено предложение за броя и
емисионната стойност на акции, които ще бъдат издадени. Също така не били
посочени и причините,които обосновават предложението за ограничаване на предимственото право на акционерите за записване на акции
от увеличението.Във връзка с точка трета от дневния ред се сочи, че
предложеното в поканата предложение за решение по тази точка било единствено
„ОСА приема нов Устав на дружеството",в който случай се касаело за
изменение на устройствения акт на дружеството, поради
което в поканата като предложения
следвало да се посочат отделните разпоредби, подлежащи на изменение,и
съдържанието на предложените нови текстове от устройствения
акт като,според ищеца,липсата на такова предложение води до незаконосъобразност
на приетите решения,тъй като се опорочавало правото на акционерите да се
запознаят предварително и да се подготвят по въпроси, засягащи пряко
упражняването на техните права съобразно новия устройствен
акт.Застъпва се от ищеца, че разпоредбата на чл.224,ал.2 от ТЗ съдържа
изричното изискване, когато дневният ред включва избор на членове на съвета на
директорите, съответно на надзорния съвет, материалите да включват данни за
имената, постоянния адрес и професионалната квалификация на лицата, предложени
за членове, което в случая не било така, защото дневният ред съдържал избор на
членове на Съвета на директорите, но на разположение на акционерите били
представени единствено данни за имената на предложените лица.
Твърди се, че
изготвеният списък на акционерите, притежаващи акции и присъствали на
общото събрание на 16.11.2015г. не отразявал действителния кръг на акционерите
в дружеството и притежаваните от тях акции, както и че дружеството не води
редовно книга на поименните акционери по смисъла на чл. 179 от Търговския
закон, в която да са отразени данните на притежателите на поименни акции,
броят, видът и номиналната и емисионната стойност, както и номерът на акциите,
респ. на временните удостоверения, в резултат на което, според ищеца,
приложените по партидата на дружеството в Търговския регистър списъци на
акционерите с данни на акционера и броя на акциите, които той притежава, не
отговаряло на действителното разпределение и притежание на акциите от капитала
на дружеството.
Твърди се в
исковата молба, че решенията на общото събрание от 16.11.2015г. са
незаконосъобразни поради невъзможност да се прецени дали са спазени изискуемите
от закона предпоставки за приемане на съответните решения от дневния ред поради
ненадлежно водената книга на поименните акционери в дружеството, от която да е
видно към датата на провеждане на общото събрание кои са лицата, легитимирани
да участват в гласуването и при липсата на яснота относно издадените от
дружеството поименни акции, не можело да се прецени дали са спазени
изискванията за кворум и мнозинство.Твърди се от ищеца, че приетото решение за
увеличение на капитала чрез записване на нови акции от дружество „Д.Ф."
ЕООД, ЕИК ****** и ограничаване правата на акционерите да участват в това
увеличение, било незаконосъобразно, тъй като не било прието с изискуемото
съгласно чл. 230, ал. 2, вр. чл. 221, т. 2 от ТЗ и
чл. 194, ал. 4 мнозинство от 2/3 от представените акции.За да обоснове тезата
си,ищецът сочи,че освен липсата на изискуемо мнозинство, решението за отпадане
на предимственото право на акционерите за записване
на акции от увеличението било незаконосъобразно и поради
обстоятелството,че за него в представения
доклад на управителния орган не били посочени и обосновани причините, налагащи
отпадане или ограничение, съгласно изискването на чл. 194, ал. 4 от Търговския
закон, във връзка с което се сочи, че в
поканата за свикване на общото събрание не фигурира каквато и да е
информация нито за това спрямо кои акционери ще се приложи ограничението или
отпадане на правото по чл. 194 , ал. 4 ТЗ, нито какви са причините, които да налагат това, както и каквато и да е
обосновка на емисионна стойност. Не било посочено и предложение капиталът да се
увеличи под условие, че акциите от увеличението ще се запишат от определени
лица на определена цена на осн. чл. 195 от ТЗ.Сочи
се, че част от материалите за общото събрание съставлявали документ озаглавен „
Доклад на управителния орган по чл. 194 от ТЗ", който доклад, според
ищеца,следвало да обоснове решение на общото събрание да ограничи предимственото право на акционерите да запишат акции от
увеличението,а в конкретния случай този документ съдържал само данни за размера
на капитала към момента на приемане на решението, предложения нов номинален
размер на една акции, както и за предложението за броя и номиналната стойност
на акциите от новата емисия.По този повод в исковата молба е поставен изричен
акцент върху точка IV, озаглавена" Обосновка на отпадане на правото на
част от акционерите да придобият част от новата емисия акции, пропорционална на
участието им в капитала до момента", където било посочено общо, че „вземането на това решение се
обосновава с необходимостта от бързо набавяне на текущи средства за
осъществяване дейността и постигане целите на дружеството..."Според ищеца,
това изречение на давало никаква информация на акционерите и не представлявало
обосновка за ограничаване или отпадане на предимственото
право на акционерите.Развиват се също и съображения, че не ставало ясно, защо СД е счел, че правото на
акционерите да запишат акции от увеличението съобразно притежаваното към
момента участие ще попречи на бързото набавяне на текущи средства за
осъществяване на дейността и постигане целите на дружеството, а в предложението, отправено от „Д.Ф." ЕООД
за закупуване на акции от увеличението на капитала на „Д." АД, не била
изразена готовността на дружеството да заплати в кратки срокове емисионната
стойност на записаните акции от увеличението.
Предявеното искане е – да бъде
постановено решение, с което да се отменят всички взети решения на общо
събрание на акционерите от 16.11.2015г. ,поради нередовно свикване на
извънредното ОС на акционерите в „Д." АД и приемането на решения от общото
събрание в противоречие с императивните разпоредби на Търговския закон и Устава
на Дружеството.
Претендират се сторените по делото разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
Към исковата молба са приложени
писмени доказателства.
В представения по реда на чл.367
ал.1 от ГПК отговор, ответникът „Д."АД -град Б. заема становище, че искът
е недопустим като в тази връзка излага следните съображения:Ищецът не е вписан
като акционер в книгата на акционерите,която води дружеството към датата на провеждане на Общото акционерно
събрание,състояло се на 16.11.2015г.Като
такива са вписани единствено-Е.Д.Г. и М.Д.Г..
Ответникът сочи, че в исковата молба не били уточнени
кои точно императивни норми противоречат на
взетите решения .
Твърди се, че оглед разпоредбата на
чл.185, ал.2, изр. първо от завереното копие на Акционерната книга на „Д."
АД, съществуваща и действаща към датата на провеждането па Общото акционерно
събрание-16.11.2015г., било видно, че само акционерите чийто акции са вписани в
акционерната книга имат право да участват в него, и това са единствено Е.Д.Г. и
М.Д.Г.. В тази връзка относно твърденията на ищеца за прехвърлянето на акции от
М.Д.Г. на Т.Т.,
се твърди, че същото е извършено незаконосъобразно с оглед действащите
разпоредби на чл.185, ал.2, изр."второ" от ТЗ и препращащата норма на
чл.8, ал.2 и 4 от Устава на дружеството, поради което на свое заседание от 26.06.2015 г. Съвета на
директорите на „Д."АД гр. Б. взел решение за заличаване на вписаните в
акционерната книга акции на Т.Т.. Това решение на СД
не било обжалвано от Т., поради което било
влязло в законна сила със съответните последици.
Оспорва се и твърдението на ищеца за
незаконосъобразност на свиканото общо събрание във връзка с чл.223 от ТЗ,като
се твърди,че поканата за свикване на извънредно общо акционерно събрание на „Д."
АД, проведено па 16.11.2015 г., съгласно разпоредбите на чл.223, ал.1 от ТЗ и
Устава на Дружеството, е изпратена до всеки един от акционерите и съдържа
всички изискуеми от закона реквизити, включително към всяка една точка от
дневния ред на въпросите се съдържал проект на решение с конкретни предложения
за решение.
Оспорва се и довода на ищеца, че дружеството ответник не
води редовно книга на поименните акционери като в тази връзка се застъпва, че
ответното дружество е водило редовно книга за акционерите, действала към
16.11.2015 г..В тази връзка ответникът сочи, че в книгата на акционерите били
вписани всички обстоятелства, подкрепени
с изискуемите по закон писмени документи, от която книга освен това ставало
ясно, че към датата на провеждане на ОСА
в дружеството е имало само двама акционери, а не трима, както и че г-н Т. не е имал качеството акционер в „Д."АД
към тази дата.
Оспорва се твърдението на
ищеца,че решението на ОСА не е прието с
мнозинство от 2/3 от представените акции, както й че липсвала яснота относно
лицата притежаващи акции, по повод на което се твърди, че на събранието са присъствали акционерите,
притежаващи акции, че същото е легитимно с
необходимия кворум за вземане на
решения. Отделно от това се сочи, че всички решения за едновременно намаляване
и увеличаване на капитала па Дружеството са законосъобразни, тъй като
представените от двамата акционери-Е.Г. и М.Г. акции са били 100% от
представения капитал. По тази точка бил представен и приет Доклад на Съвета на
Директорите на Дружеството за едновременното намаление и съответно увеличение
на капитала,Протокол за взето решение от СД в тази насока, както и декларации
от акционерите, с които същите декларирали, че не желаят да участват в увеличението
на капитала на „Д." АД-гр. Б. и че няма да се възползват от правото си по
чл.194, ал.1 и ал.2 от ТЗ.
Сочат се доказателства и се оспорват доказателствени искания направени от ищеца. С писмения си
отговор ответникът заявява,че оспорва датите на алонжите,
посочени от 06.07.2006 г. и от 01.10.2010 г.под ВУ №****г. като неистински, и
оспорва подписа на Т.Т.,като твърди,че същият не е
полаган на тези документи от него, при условията на чл.193 от ГПК и заявява,че ако ищецът желае да се ползва от оспорените
доказателства,следва да се откриете
процедура по оспорването им, както и да се задължи ищеца да ги представи в
оригинал пред съда. Твърди, че сделките, обективирани
посредством алонж от 06.07.2006 г. и алонж от 01.10.2010 г. са нищожни, или относително
недействителни спрямо Дружеството, тъй като противоречат на чл.8 ал.2 от Устава
на Дружеството и нямат правно действие в този случай спрямо Дружеството, което
обстоятелство не е отразено в действащата книга на акционерите в
Дружеството,поради което и не е произвело правно действие и не може да
легитимира Т.Т. като акционер в Дружеството към
16.11.2015г.Твърди,че процесното временно
удостоверение под №******г.не е вписано в акционерната книга към 16.11.2015 г.,
поради което и няма правно действие спрямо Дружеството и не прави лицето Т.
акционер.
В постъпилата в
срока по чл.372 от ГПК допълнителната искова молба ищецът оспорва изцяло
фактическите твърдения и правни доводи на ответника. Поясняват се и се допълват
фактическите твърдения, изложени в исковата молба, като на практика същите се
възпроизвеждат.За опровергаване на твърдението на ответника за недопустимост на
иска, е посочено, че ищецът Т.Т. е притежател на
поименни акции от капитала на"Д." АД, като Дружеството е издало
единствено поименни акции с право на глас, с номинална стойност 6 лева.В тази
връзка се твърди, че ищецът е придобил 7921 броя акции от капитала на „Д."
АД, като извършеното прехвърляне е било вписано в книгата на акционерите,
водена от Съвета на директорите. Твърди се в тази връзка, че заличаването на
вписването, съгласно решение на СД от 26.06.2015 г. е нищожно, извършено без правно основание, поради което ищецът
прави възражение за нищожност на решението на СД от 26.06.2015г. и моли съда да
се произнесете със съдебното решение дали същото е породило правни последици.
Оспорва се истинността на
представената към писмения отговор книга на акционерите,като в тази връзка се
твърди, че съдържанието не съответства на фактическата действителност, а именно
кои са акционерите в дружеството и какъв брой акции притежават. Оспорва се
качеството акционер на лицата Е.Д.Г. и М.Д.Г., като се твърди, че същите не са
акционери в дружеството. Оспорват се
всички представени от ответника писмени
доказателства с изразени в тази връзка съображения, че част от тях са антидатирани и са създадени за целите на процеса.
В представения в срока по чл.373 от ГПК отговор на допълнителната искова молба се поддържат възраженията и
фактическите твърдения, развити в отговора, поддържат се доказателствените
искания. Възразява се срещу направеното в ДИМ искане на ищеца за произнасяне от
страна на съда по нищожността и правните последици на Решението на СД от
26.06.2015 г. с доводи за недопустимост. Изложени са съображения,че нищожност
на решение, взето от орган ,различен от общото събрание, може да се установи по
съдебен ред чрез самостоятелен иск, предявен от съдружник или акционер по чл.71
от ТЗ,съотв. чл.124 от ГПК.
С допълнителната искова молба
ищецът е предявил инцидентен установителен иск с правно основание чл.124 във вр.с чл.71 от ТЗ
против ответното дружество.След отстраняване на нередовностите
на исковата молба,с определение от 23.11.2016г.съдът е приел за разглеждане
инцидентно предявения от ищеца Т.Т. против ответното
дружество „Д.“ АД по реда на чл.212 от ГПК иск за постановяване на решение,с
което да бъде установено,че ищеца е акционер в дружеството и размера на правата
му.В обстоятелствената част на исковата молба се ищеца ,първоначално и след
оставянето й без движение,твърди,че е акционер в дружеството като е закупил от М.Г.
7921 броя акции инкорпорирани във временни удостоверения,която ги е прехвърлила
в негова полза чрез джиро положено върху алонжи
съответно на 01.10.2010г.,04.10.2010г.,05.10.2010г.,06.10.2010г.,18.07.2012г.и
19.07.2012г.Твърди се,че правата на акционера Т. са нарушени от решението на
Съвета на директорите от 26.06.2015г.,с което е прието,че продажбата на акциите
от М.Г. на Т. е недействителна и следва да се заличи вписването на
придобиването на акциите от него в акционерната книга водена от дружеството,с
което на практика са оспорени членствените му
права.Твърди се,че ДС не притежава компетентност да преценява действителността
на сделките, с които ищеца е придобил акции в дружеството.
Ответното дружество оспорва предявения инцидентен установителен иск по съображения изложени в отговора на
исковата молба.Отделно от това в допълнително даден от съда срок за изразяване
на становище по представените от ищеца доказателства за придобиване на акции от
капитала на дружеството,ответника оспорва подписите на продавач и купувач
,съответно на М.Г. и Т.Т. в алонжите
към временните удостоверения: №******г.от 01.10.2010г., №***** от
19.07.2012г.,второ такова със същия номер и дата на алонжа,№******г.от
19.07.2012г.,№*****г.от 18.07.2012г. и Договорите сключени между Г.и Т. за
продажба на временните удостоверения.Допуснати са съдебно графологически
експертизи.
Като разгледа събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност,за да се произнесе от фактическа страна
Окръжния съд прие за установена следната
фактическа обстановка:
По делото е безспорно установено, че на 16.11.2015г.е
проведено ОСА на ответното дружество, за
което ищецът не е поканен и на което не е присъствал. Тези обстоятелства са
видни и от представените от ответника писмени доказателства – списък на
акционерите,притежаващи акции от капитала на дружеството ,вписани в
акционерната книга на л.45 , том І от делото и форма за регистрация на
участвалите в събранието акционери на л.44 ,т.І от делото.
Ответната страна представя и препис извлечение от
акционерната книга изготвено към 16.11.2015г.,от което е видно,че като
акционери са вписани единствено Е.Г. с 8082 бр.акции и М.Г. с 7978 бр.акции.
Не се спори,че събранието е взело решенията включени в
дневния ред,съобщен на акционерите с поканата изпратена от изпълнителния
директор и получена на 12.10.2015г.и на 13.10.2015г.съответно от Е.
Горанови М.Г.,а именно:преизбиране за
нов 5 годишен мандат на досегашните членове на СД –Е.Г.,Е.Д. и А.В., едновременно
намаление и увеличение на капитала на дружеството и приемане на нов Устав на
дружеството.
По делото не се спори,че дружеството е издало акции по
реда на чл.167 от ТЗ като не се оспорва реда за издаване и валидността на
същите.Не се спори,че ищецът е закупил акции от капитала на дружеството
инкорпорирани в множество временни удостоверения ,които са били джиросани от притежателя им М.Г. ,нито се оспорва
твърдението на ищеца в молбата,с която е предявен инцидентния установителен иск ,че броя на така закупените акции възлиза
на 7921 акции.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от обявения в ТР устав на
дружеството, в случай, че някой от акционерите пожелае да прехвърли поименните
акции на трето лице, той е длъжен да предложи в писмена форма изкупуването им
първо от останалите акционери, респ. акциите могат да бъдат прехвърлени на
трето лице само ако останалите акционери откажат да ги изкупят.
По делото е представен от ответната страна и приет
като доказателство по делото протокол от 26.06.2015 г. от заседание на СД, в
което е удостоверено, че между акционера М.Г. и ищеца Т. е извършено
прехвърляне на акции (временни удостоверения) от „Д.“ АД с посочване на датите
на прехвърлянето – на 01.10.2010 г., 04.10.2010 г., 05.10.2010 г., 06.10.2010
г., 10.10.2010 г., 18.07.2012 г. и 19.07.2012 г., в
общ размер от 5 403 бр., както и че прехвърлените акции са вписани в Книгата на
акционерите на името на новия собственик Т..СД е взел решение – продажбата на акциите да се счита за
недействителна поради неспазване на чл. 8, ал. 4 вр.
ал. 2 от Устава, както и да се извърши заличаване на вписаните в книгата на
акционерите акции на ищеца като придобити в нарушение на устава, да се заличи
отписването на тези акции от партидата на Г.и същите да се впишат отново по нейна
партида в книгата.
Приети са като писмени доказателства 11 броя папки,
съдържащи заверени по реда на чл. 183 от ГПК временни удостоверения, към които
върху алонжи, чрез джира, Г.прехвърля
на Т. правата по поименни акции с поредни номера посочени във временните
удостоверения. Всички джира са подписани от джиранта /наречен в документа продавач/, но само една част
от тях са подписани и за джиратаря /наречен купувач/.
В текста на самите джира е инкорпорирана и декларация
на джиранта, с която заявява, че е собственик на
акциите, предмет на прехвърлянето и че „към датата на това джиро“ същите не са
прехвърляни на трети лица.Въпреки посочването на качеството на лицата като
продавач и купувач, от текста е видно, че се касае именно до джиро по смисъла
на чл.185 ал.2 от ТЗ.Представени са и договори за продажба на акциите по
временните удостоверения .
По делото се представиха две книги на акционерите-втората от които се явява продължение на първата.
Видно от първата книга, ищецът е
вписан на 27.07.2012 г. като притежател на 42 бр.
поименни акции, предмет на ВУ №**** г.и № *** г. Като последващ
приобретател на същите, на 30.07.2015 г. е вписана М.Г..
На л. 81-82 от първата книга, също на дата 27.07.2012 г. ищецът е вписан и като
притежател на 20 бр. поименни акции, обективирани във
ВУ № *** г., а като предходен техен собственик в книгата от дата 06.07.2006 г.
е отразена М.Г.. Същата е вписана и като последващ приобретател, след ищеца Т. на 30.07.2015 г. По идентичен начин ищецът е
вписан за притежател на поименни акции, предмет на ВУ № **** г., № ****** г., №
*** г. и т. н., а като последващ приобретател
е посочена Горанова, вписана в книгата
на акционерите на 30.07.2015 г.Единственото вписване на Т. като акционер в
книгата е на л.91 от същата по временно удостоверение №***г.Вписването е
извършено с дата 27.07.2012г.и след него няма друго отбелязване за разпореждане
с акциите инкорпорирани в удостоверението – 29 броя.
По делото са представени временни удостоверения,
издадени на 01.09.2015 г. от № 1 до 11, които легитимират М.Г. като притежател
на 7 978 бр. поименни акцции, които прехвърля на
12.01.2016 г.-след ОСА от 16.11.2015г., на Е.Г. чрез джиро върху съответния алонж.
Втората книга се явява продължение на първата.Това
изрично е отбелязано в края на първата книга на акционерите.В тази втора книга
се съдържат вписвания за притежаваните от М.Г. временни удостоверения, издадени
на 01.09.2015 г. под № от ** до ***, които впоследствие тя е прехвърлила на Е.Г.
на 12.01.2016 г., респ. за притежаваните
от Е.Г. ВУ от № ** до **.
От заключението по допуснатата съдебно-графологическа експертиза на вещото лице С. се
установява,че ищеца е подписал като купувач алонжа
към представеното с исковата молба ВУ№***г.,както и че подписите положени за продавач върху алонжите към ВУ №*** от 19.07.2012г.,второ такова със същия
номер и дата ,№****.от 18.07.2012г. не
са положени от М.Г..ВУ №***.от
19.07.2012г.не е било предмет на анализ от експертизата ,тъй като не е било
открито от вещото лице.Експертизата установява,че част от Договорите сключени
между Г.и Т. за продажба на временните удостоверения са положени от М.Г. за
продавач,а друга част от тях не носи нейния подпис.Същото се отнася до
подписите положени в договорите за купувач-част от тях са положени от Т.,друга
част-не.Заключението е оспорено и е допусната тройна съдебно графологическа експертиза.
Последното експертно заключение,прието като
доказателство по делото в съдебно заседание от 20.11.2019г.е изготвено на база
оригиналните екземпляри от изследваните документи:15 броя договори за продажба на акции от М.Г. на Т.Т. и три броя алонжи за
прехвърляне на акции към ВУ №****.и два алонжа към
всяко едно от двете ВУ с еднакъв номер №***и двете от дата 19.07.2012г. Използван е значителен по обем сравнителен
материал от подписите на страните по договорите за продажба на
акции.Заключението е подписано от един от експертите Г.М. с особено
мнение.Изводите на в.л.Л.С. и И.Н. са категорични в смисъл,че подписите за
продавач върху договорите и алонжите към временните
удостоверения посочени по-горе като обекти на изследване от експертизата,не са
положени от М.Г.,докато подписите за купувач в същите документи са положени от Т.Т..
За да обосноват горния извод двамата експерти от
състава на тройната експертиза условно са разделили подписите на продавача в
две групи и са изследвали съвпаденията и различията в общите и частните
признаци между всяка една от подгрупите и сравнителния материал.Заключават,че
изявените различия в общите и частни графически признаци между обектите и
сравнителния материал са повече,имат устойчив характер и са характерни за изпълнителя им.Различията
са с по-голяма идентификационна стойност от съвпаденията и са достатъчни в количествено и качествено
отношение, за да обосноват извода,че изследваните подписи не са положени от М.Г..Точно
в обратния смисъл е извода на в.л.М.,а именно ,че подписите за продавач са
положени от Горанова.
Съдът кредитира изводите по двамата експерти от
състава на експертизата като добре мотивирани и обосновани като отчита и
тяхното единомислие и работата им в екип по поставената задача.
От
правна страна съдът приема следното:
На първо място следва да се разгледа
инцидентно предявения установителен иск с правно
основание чл.71 от ТЗ във вр.с чл.124 от ГПК,с
произнасянето по който ще бъде даден отговор на въпроса за процесуалната
допустимост на иска по чл.74 от ТЗ.
Предмет на инцидентния установителен иск е установяване,че ищеца е акционер в ответното дружество ,тъй
като е закупил акции от капитала му и размера на правата му. Искът по чл. 71 ТЗ е предоставен на всеки член на
дружеството, за защита правото му на членство и отделните му членствени права, когато те бъдат нарушени от други,
различни от ОС органи на дружеството. Искът не е ограничен със срок. В случая
се цели установяване на действителните членствени
права, оспорени съвета на директорите
като управителен орган на акционерното
дружество посредством взетото от съвета на 26.06.2016г.решение за
недействителност на сделките,по силата на които Т. се легитимира като
собственик на акции от капитала на дружеството и като последица от това решение
заличаване на вписването на придобитите от него акции в акционерната книга и
отричане на правото му на акционер с произтичащите от тава последици в т.ч.и
участие в ОСА.
Правния интерес за ищеца е налице
предвид твърденията му,че е акционер в дружеството и обстоятелството,че е бил
вписан като такъв в акционерната книга,а и към настоящия момент продължава да е
налице вписване на 29 броя акции по временно удостоверение №*** на л.91 от
книгата.
Ответната страна не оспорва
твърденията на ищеца,че дружеството не приема,че той е акционер и че не
признава правните последици на сделките ,с които ищеца е закупил 7921 броя акции от капитала.Възраженията на
ответната страна по предявения иск с правно основание чл.74 от ТЗ се свеждат именно
до твърдения,че закупуването на акции от Т. не може да е противопоставимо
на дружеството,тъй като при закупуването на всички закупени от него акции са нарушени разпоредбите на чл.185
ал.2 изр.2 от ТЗ и чл.8 ал.2 от Устава на АД.
Съдът приема,че временното удостоверение по чл. 167 от ТЗ съставлява частен свидетелстващ документ,който се създава с нарочно доказателствено значение. Удостоверението материализира
права върху записани поименни акции и едновременно с това направените от
акционера имуществени вноски.
Не съществува спор,че поименната налична акция е ценна
книга на заповед, тъй като съгласно чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ТЗ се прехвърля с
джиро. По силата на чл. 187, ал. 1 от ТЗ временното удостоверение по правни
последици се приравнява на поименната налична акция, с изключението, установено
в чл. 187, ал. 1 от ТЗ и удостоверяващо направените от акционерите имуществени
вноски същото е ценна книга. Макар и заповедните ценни книги да могат да се
прехвърлят с всички транслативни способи, които
гражданското право познава и които по своята правна природа също представляват
сделки, то изричното уреждане в ТЗ на джирото като транслативен способ при поименните акции, налага да се
приеме, че то предпоставя и вещния ефект на
прехвърлянето на поименните акции.Това означава,че преминаването на
собствеността върху акцията, настъпва едва в момента на последващото
обективиране на едностранното волеизявление на титуляра на ценната книга в джиро.
Джирото се определя като едностранна формална и абстрактна
сделка, с вещен ефект, защото от една страна прехвърля собствеността върху
акцията, в качеството и на движима вещ,върху новия и приобретател,а
от друга се явява правен способ за придобиване на материализираните в нея
права,т. е. за заместване носителя на субективните членствени
права, инкорпорирани в ценната книга с друг – джиратаря,
но без самото то да изяснява причината,основанието за извършеното прехвърляне
от джиранта, като носител на тези субективни права.
Тази причина /кауза/ се разкрива от съдържанието на съответната
"каузална" сделка, с която, по арг. от чл.
465 ТЗ, джирото винаги е съчетано.Следователно джирото на акции,за разлика от джирото
при менителничните ефекти,има вторична обслужваща
функция-винаги обслужва конкретна каузална сделка по прехвърлянето им, като
придобиването на правата от джиратаря е на деривативно придобивно основание.В
настоящия казус са представени както
временните удостоверения инкорпориращи акции от капитала на дружеството
с джирата върху алонжите
към тях,така и договорите за продажба на
въпросните акции.Поради липса на
изложени твърдения за наличие на конкретна кауза и оспорване на наличието й,
както е отразено в договорите,съдът следва да има предвид единствено джирото като законово регламентиран способ за разпореждане
с акции.По тази причина без правно значение е дали договорите за продажба на
акциите са подписани или не от страните по тях.
Поради абстрактният характер на джирото при изписването му не е необходимо да се
споменава основанието за прехвърляне на правата по акцията, респ. на временното
удостоверение.
В отклонение от общия принцип за свободно прехвърляне
на акции, акционерното дружество може да издава акции, чието прехвърляне е
поставено в зависимост от различни условия. Горното следва от разпоредбата на
чл. 185, ал. 2 от ТЗ, даваща възможност на дружеството да предвиди в Устава
различни ограничения за прехвърлянето на акции. В случая чл. 8, ал. 2 от Устава
предвижда,че някой от акционерите пожелае да прехвърли поименните акции на
трето лице, той е длъжен да предложи в писмена форма изкупуването им първо от
останалите акционери, респ. акциите могат да бъдат прехвърлени на трето лице
само ако останалите акционери откажат да ги изкупят. Именно на тази разпоредба
на устава се позовава ответната страна оспорвайки качеството на ищеца на
акционер в дружеството.
Съдът намира,че оспорването на ответника е
основателно. С оглед цитираната
разпоредба на устава намираща опора в чл.185 ал.2 изр.2 от ТЗ,се касае за винкулирани акции,за които е предвидена определена
процедура за прехвърлянето им на лица извън състава на акционерите .Вписването
на това изискване е надлежно извършено с
обявяването на Устава в ТР като закона на изисква оповестяване по друг начин
това обстоятелство-напр.в самата акция /в случая Временно удостоверение/.Вписването
на условията за придобиването на акции
от капитала на дружеството е извършено законосъобразно в съответствие с
изискването на чл. 174 ал.2 вр.чл.165 т.3
от ТЗ.
По същество съдът приема,че според общия принцип на
чл. 185, ал. 2 ТЗ, поименните акции могат да се прехвърлят свободно на всяко
трето лице, като прехвърлянето се извършва с джиро и подлежи на вписване в
книгата на акционерите, за да има действие спрямо дружеството.В устава могат да
се предвидят и други условия за прехвърляне на поименни акции, съгласно
възможността, която предоставя чл. 185, ал. 2, изр. 2 ТЗ, които до известна
степен да ограничат правата на акционерите за свободно разпореждане, в интерес
на АД и с оглед осигуряването на регулиран персонален състав на същото – това
са т.нар. винкулирани акции.
Характерна за този вид акции е необходимостта от
спазването на приетата в устава квалифицирана /утежнена/ процедура за
прехвърлянето им, уредена с повелителни разпоредби, притежаващи ограничителен,
но в същото време защитен, а обичайно и санкционен характер, което налага
стриктното им тълкуване и прилагане. Последиците при спазване на условията по
чл. 185, ал. 2, изр. 2 ТЗ, предвидени в устава, водят несъмнено до надлежното
прехвърляне на акциите, респ. на правата по тях. При нарушаване или заобикаляне
на установените изисквания, акциите не се считат прехвърлени, както спрямо
останалите акционери, така и по отношение на дружеството, т.е. прехвърлянето им
не поражда действие спрямо тези лица при условията на относителна
недействителност. В резултат на това, приобретателят
не може да се легитимира като акционер в дружеството и да упражнява правата на
такъв в ОСА.В този смисъл е постановеното от ВКС решение №19 от 08.08.2019г. по т. д. №
2511/2017 г.
В случая с решението на СД от 26.06.2015г.само
констатира ,че ищеца не е закупил акциите,с които се легитимира като акционер в
дружеството,в съответствие с устава и реално е отказал да зачете правните
последици на това закупуване.
Ищеца не оспори твърденията на ответната страна,че не
е спазена процедурата предвидена в устава за закупуване на издадените от АД
акции,не представи и доказателства в тази насока.С оглед на това съдът
приема,че сделките ,с които ищеца е закупил акциите са недействителни по
отношение на ответното дружество,че той не е акционер и поради това иска по
чл.71 от ТЗ за установяване на
качеството му на акционер и размера на членствените
му права следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед на
горния решаващ правен извод на съда по иска по чл.71 от ТЗ ,от правна страна по
иска с правно основание чл.74 от ТЗ съдът следва да приеме,че същият е
процесуално недопустим и да го остави без разглеждане. В производството по чл.74 ТЗ на служебна проверка,
като абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на иск, подлежи
не правният интерес,който принципно съществува при законодателно уредените конститутивни искове,а наличието на активна легитимация за
ищеца,изразяваща се в притежаване на качеството на акционер в дружеството,
чиито решения на общото събрание се атакуват с иска за отмяна.Това качеството
следва да е налице към момента на провеждане на заседанието на общото събрание,
взело оспорваните решения,а загубването му
по една или друга причина в хода на съдебното производство по чл.74 ТЗ
няма за последица загуба на легитимацията на ищеца и недопустимост на иска.В
настоящия казус съдът приема,че ищеца в нито един момент не е притежавал
качеството акционер в ответното дружество поради първоначалния порок в
сделките,по силата на които е закупил акциите от капитала на дружеството –
нарушение на уставна разпоредба :чл.8 ал.2 от Устава във връзка със законовата
разпоредба на чл.185 ал.2 изр.2 от ТЗ.
Иска по чл.74 от ТЗ следва да бъде оставен без
разглеждане поради липса на активна
правна легитимация на ищеца,а производството по делото в тази част
следва да бъде прекратено.
С оглед изхода на делото в полза на ответната страна
следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 3250,00лв.,от които
2500,00лв.изплатено от ответното дружество адвокатско възнаграждение по договор
за правна помощ и съдействие находящи се на л.151 и
на л.1871 от делото и 750,00лв.изплатено възнаграждение за вещо лице.Неоснователно
е искането на ответната страна да бъдат присъдени разноски над 2500,00лв.до
4000,00лв.,представляващи адвокатско възнаграждение,тъй като по делото има
доказателства за изплатено такова именно в размер само на 2500,00лв.За
разликата до претендирания
размер от 4000,00лв.изплатено адвокатско възнаграждение визирано в списъка по
чл.80 от ГПК искането е неоснователно поради липса на доказателства за
действително сторени от ответника разноски в такъв размер.
Ищцовата страна е направила изявление за прекомерност на
изплатеното адвокатско възнаграждение и искане за неговото намаление,което не е
отразено в протокола от провенетото последно съдебно
заседание,но предвид депозираната от ищеца молба по чл.151 от ГПК,звукозаписа
от заседанието е прослушан и това изявление е възприето от съда и въпреки ,че
процедурата по инициираната от ищеца поправка на протокола не е завършена,няма
пречка съдът да обсъди това възражение и да ес произнесе по неговата
основателност.Възражението е неоснователно,тъй като съгласно чл.7 ал.2 т.10 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения при два иска по
чл.71 от ТЗ и по чл.74 от ТЗ минималния размер на адвокатското възнаграждение
за процесуално представителство е 1600,00лв.По
делото са проведени 19 съдебни заседания .За всяко едно след второто съгласно
чл.7 ал.8 от цитираната по-горе Наредба се дължи възнаграждение в размер на
100,00лв.,или още 1700,00лв.С оглед на това възнаграждение в размер на
2500,00лв.съдът счита,че не са явява прекомерно и не подлежи на намаление при
условията на чл.78 ал.5 от ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЛЕН иска с правно основание чл.124 от ЗС във вр.с чл.71 от ТЗ ,предявен при условията на чл.212 от ГПК от
Т.Г.Т., гражданин на Р.Г.с постоянен адрес *** против „Д.“
АД, ЕИК********* със седалище и
адрес на управление гр. Б. , пл. „Р. „ №**, представлявано от изпълнителния
директор Е.Д.Г. за приемане за установено по отношение на ответника,че ищеца е
акционер в „Д.“ АД и за установяване на
размера на правата му като акционер.
ОСТАВЯ без
РАЗГЛЕЖДАНЕ иска с правно основание чл.74 от ТЗ предявен от Т.Г.Т.,
гражданин на Р.Г.против „Д.“ АД, ЕИК********* за отмяна на решения взети на ОСА на
ответното дружество проведено на 16.11.2015г.,а именно:Преизбиране на членовете
на Съвета на директорите Е.Д.Г.,Е.Д. и А.Д.В€ за нов петгодишен мандат, за
Едновременно намаление и увеличение на уставния капитал на „Д." АД и за Приемане на нов устав на дружеството
и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА Т.Г.Т., гражданин на Р.Г.с постоянен адрес *** да заплати деловодни разноски в полза на „Д.“
АД, ЕИК********* със седалище и
адрес на управление гр. Б. , пл. „Р. „ №**, представлявано от изпълнителния
директор Е.Д.Г. в разрмер на 3250,00лв.,от които
изплатено от дружеството адвокатско възнаграждение в размер на 2500,00лв.и
750,00лв.за възнаграждение на вещо лице като ОСТАВЯ без уважение искането
на дружеството за изплащане на разноски още в размер на 1500,00лв.-изплатено
адвокатско възнаграждение и възражението
на ищеца за намаляване на адвокатското възнаграждение изплатено от ответника
като прекомерно.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ПАС в дву седмичен срок от връчването
му на страните с въззивна
жалба.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: