Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 164 16.08.2010
година гр.Несебър
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Несебърският районен съд граждански състав
на шестнадесети юли две
хиляди и десета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: А. Атанасова
при секретаря А.Г.
като разгледа докладваното от съдията Атанасова
гражданско дело № 624 по описа за 2007 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е за делба във фазата по извършването
й.
С решение № 22/14.03.2008 г. съдът е допуснал
извършването на съдебна делба между Н.Й.Б.-
Иванова с ЕГН ********** и З.Д.И. с ЕГН **********,***, на жилищна сграда,
състояща се от гаражен, два жилищни етажа и мансарден етаж, изградена в
югозападна част на УПИ ІХ-58 в кв.5 по плана на с. Равда, целият с площ от 536
кв.м., при граници на същия: улица, УПИ Х-58, УПИ VІ-57, УПИ VІІ-58,57 и УПИ
VІІІ-58, при дялове: 73.47 % за ищцата и 26.53 % за ответника.
В с.з. страните се явяват лично и с упълномощени представители.
Ангажират доказателства.
В срока по чл. 286 от ГПК (отм.) страните са предявили
претенции по сметки, приети за разглеждане с протоколно определение от 09.02.2010
г., както следва: претенция на Н.Б. против З.И. за осъждане на последния да
заплати сумата от 2 861 лева, съответстваща на дела му в съсобствеността-
26.53% от извършените подобрения в делбения имот, на обща стойност 10 784
лева, а именно: 8000 лева- стойност на направената от ищцата през есента на
2008 г. външна мазилка и изолация на северната стена на гаражния етаж, стените
на първия и втория жилищни етажи, стълбището от основите до тавана на втория
жилищен етаж; 500 лева- стойност на направения от ищцата през 2007 г. парапет
на стълбището от гаража до четвъртия етаж; 200 лева- стойност на направена от
ищцата след фактическата й раздяла с ответника замазка на пода на двете стаи от
първия етаж- спалня и детска стая; 2084 лева- изплатена от ищцата след
раздялата част от жилищен кредит, използван за процесната сграда. Ищцата е
направила също искане за възлагане на първия, втория и третия (мансарден по
проект) етаж от процесната сграда, респ. в случай на неподеляемост- за
възлагане на цялата сграда. Съделителят З.И. е предявил против Н.Б. иск за
сумата от 10 000 лева, частично от обща претенция за 160 000 лева- стойност
на направени подобрения в сградата, изразяващи се в СМР за завършване на
сградата след грубия строеж. Искане за възлагане е направено и от ответника И.,
по отношение на гаражния и мансардния етажи от жилищната сграда. Всяка от
страните излага становище за неоснователност на претенциите по сметки,
предявени от другата страна.
Несебърският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното:
Предмет на делба е недвижим имот- жилищна
сграда, състояща се от гаражен, два жилищни етажа и мансарден етаж, изградена в
югозападна част на УПИ ІХ-58 в кв.5 по плана на с. Равда, целият с площ от 536
кв.м., при граници на същия: улица, УПИ Х-58, УПИ VІ-57, УПИ VІІ-58,57 и УПИ
VІІІ-58. Видно от заключението на приетата по делото съдебно-техническа
експертиза, имотът е поделяем в три дяла. Според вещото лице, от всеки от
етажите- първи, втори и мансарден може да бъде обособен самостоятелен дял, а от
гаражния етаж не може да се образува самостоятелен дял, което налага
включването му в някой от посочените дялове. Средната пазарна стойност на всеки
от етажите е посочена в заключението, както следва: гаражен етаж- 69 000
лева, първи жилищен етаж- 124 700 лева, втори жилищен етаж- 124 700
лева, мансарден етаж- 101 800 лева, а средната пазарна стойност на цялата
сграда е 420 200 лева. С решението за допускане на делбата са определени
квотите на страните в съсобствеността, както следва: 73.47% за ищцата и 26.53 %
за ответника, като техните дялове са на стойност съответно 308 720.94 лева
и 111 479.06 лева. Ответникът е поискал да му бъдат възложени гаражния и
мансардния етажи, чиято обща стойност- 170 800 лева значително надвишава
стойността на дела му. С оглед на това, съобразявайки и направеното от последния
искане, съдът счита, че в негов дял следва да се постави мансардният етаж,
чиято стойност е най-близка до квотата му в съсобствената сграда, като
разликата от 9 679.06 лева следва да му бъде заплатена от ищцата за
уравнение на дела. Останалите дялове следва да се възложат на ищцата.
Относно
претенциите по сметки на съделителката Н.Б..
Ищцата Б. твърди, че е направила
подобрения в делбения имот, както следва: външна мазилка и изолация на
северната стена на гаражния етаж, стените на първия и втория жилищни етажи,
стълбището от основите до тавана на втория жилищен етаж, извършени през есента
на 2008 г., на обща стойност 8000 лева; парапет на стълбището от гаража до
четвъртия етаж, направен през 2007 г., на стойност 500 лева; замазка на пода на
двете стаи от първия етаж- спалня и детска стая, направена след фактическата
раздяла на страните, на стойност 200 лева; изплатена от ищцата след раздялата
част от жилищен кредит, използван за процесната сграда в размер на 2084 лева.
Претенцията е с правно основание чл. 30,
ал. 3 от ЗС.
По делото е представено удостоверение
изх. № 102-106/12.11.2002 г. от Банка ДСК, от което се установява, че на
17.04.2001 г. ищцата е изтеглила потребителски кредит в размер на 1 700
лева, като в същия ден е внесла сумата от 1083.52 лева по кредит на съпруга си З.И..
В същото удостоверение е посочено, че на 23.05.2002 г. Б. е изтеглила нов
потребителски кредит в размер на 7000 лева, с който е погасила предходния от
1 700 лева и е заплатила вноски по кредити, както следва: вноски по
потребителски кредит на З.И. в размер на 938 лева; вноски в размер на 2084.59
лева по жилищен кредит, изтеглен от двамата съпрузи, дължими за периода
м.септември 2001 г. – м.юни 2002 г. Посочено е също, че Б. е направила няколко
други вноски по потребителски кредит на И. през период, преди влизането в сила
на съдебното решение за прекратяване на брака между тях. Представени са вносни
бележки за заплатените суми в полза на Държавна спестовна каса през посочения
период.
Посоченото удостоверение от Банка ДСК е
било представено в производството по приложеното гр.д. № 116/2002 г. на РС-
Несебър, като размерът на заплатените от ищцата вноски е бил взет предвид от
съда при определяне дела на същата в съсобствената сграда. Към този момент
заетите средства вече са били вложени в сградата и поради това не следва да се
отчитат повторно като стойност на извършени подобрения. С оглед на това, съдът
счита, че искането за присъждането им е неоснователно и следва да се отхвърли.
Според заключението на
съдебно-техническата експертиза, замазката в двете стаи в първия жилищен етаж е
била изпълнена през 2004 г., външната мазилка и изолация на северната стена на
гаражния етаж, стените на първия и втория жилищни етажи, и стълбището от
основите до тавана на втория жилищен етаж са изпълнени през 2008 г., а
парапетът на стълбището от гаражния до четвъртия етаж- през 2007 г. Средната
пазарна стойност на така изпълнените строително-монтажни работи е, както
следва: външна мазилка и изолация- 6 225 лева, парапет на стълбището- 276
лева и изравнителна замазка- 150 лева, като заедно с печалба от 15 % и ДДС
подобренията са на обща стойност 9 593 лева.
Страните не спорят, а и се установява с
гласни доказателства, че посочените подобрения са били извършени от ищцата Б..
Според свид. Михайлова, през 2008 г. ищцата направила външна изолация на къщата
от първи етаж нагоре и две стени от гаражния етаж, поставила също парапет до
4-ти етаж и на две стаи направила замазка. През това време бракът между страните
вече бил прекратен и ответникът не участвал при извършването на подобренията.
Съдът няма основание да не кредитира показанията на посочената свидетелка, тъй
като същите са последователни и непротиворечиви, и съответстват на
констатациите, направени от вещото лице при огледа на място в процесната сграда.
Подобренията увеличават стойността на
имота и сумата за тях съставлява задължение за цялата делбена маса, което
трябва да бъде понесено от съделителите, съобразно дяловете им. Съделителят,
извършил подобренията, може да иска от другия съделител само сумата, която се
припада на неговия дял, тъй като за остатъка е налице сливане на качеството
кредитор и длъжник. С оглед на това, претенцията на съделителката Б. е
основателна и следва да се уважи за сумата от 2545 лева, съответстваща на дела
на съделителя И. в съсобствеността, а в останалата част до претендираните 2 861
лева следва да се отхвърли, като неоснователна.
Относно
претенциите по сметки на съделителя З.И..
Съделителят З.И. е предявил претенции по
сметки за сумата от 10 000 лева, представляваща частичен иск от обща претенция
за 160 000 лева- стойност на направени подобрения в процесната сграда,
изразяващи се в СМР за завършване на сградата след грубия строеж. Претенцията е
с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС.
За установяване на твърденията си съделителят
И. е ангажирал гласни и писмени доказателства. В показанията си пред съда
свидетелят Димитров заявява, че е извършвал заедно с ответника строителни
дейности в процесната сграда- вътрешна мазилка, фаянс в бани и теракоти по
подовете на етажите. Свидетелят не сочи момента на извършване на тези дейности,
но такива данни се извличат от показанията му- “в къщата, където той живееше заедно със съпругата си”. С оглед на
това, съдът приема, че се касае за времето преди прекратяване на брака между
страните. В този смисъл са и показанията на свид. Петров, който заявява, че е
предоставил на ответника сума от над 1000 лева през 1991 г. – 1992 г., а
по-късно му предоставял и други суми, от които последният се нуждаел, за да
погасява заем. Свидетелят сочи още, че З. активно е участвал в строителството
на къщата- както в изграждането й в груб строеж, така и в довършителните
работи. По това време съпругата му Нели била учителка, когато свид. Петров бил
на обекта, тя давала само мнения, но не участвала в строителството.
В заключението на съдебно-техническата
експертиза е посочено, че сградата (по данни от страните) е била изградена в
груб строеж през периода 1988-1990 г., като подобренията в първия етаж са
изпълнени през 1992 г., във втория етаж- през 1994 г., а в мансардния етаж-
през 1999 г., т.е., по време на брака между страните. Тези констатации не се
опровергават от показанията на водените от ответника свидетели Петров и
Димитров. Приложените по делото писмени доказателства за изплатени вноски по
кредит в основната си част също касаят периода преди прекратяване на брака, а
останалите- усвоен през този период кредит. Не се установява от доказателствата
по делото така заетите средства да са били използвани за претендираните
подобрения на сградата.
Настоящото производство е за делба на
имот-съпружеска имуществена общност, прекратена, поради развод. Разпоредбата на
чл. 286 от ГПК (отм.) допуска да се разглеждат сметки между бивши съпрузи,
свързани с подобрения в имуществената общност, извършени след трайна фактическа раздяла или след развода със
средства, които нямат брачен произход. В конкретния случай ответникът
претендира да му бъдат заплатени суми и труд, вложени от него в строителството
на процесната сграда по време на брака му с ищцата, които по своята същност
представляват искания по чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от СК (отм.) и не могат да се
разглеждат във втората фаза на делбата. Освен това, този въпрос вече е решен
със сила на пресъдено нещо и не може да се пререшава от съда. Видно от
приложеното гражданско дело, с решение № ІІ-136 от 22.06.2005 г. по въззивно
гражданско дело № 1659/2004 г. на Окръжен съд- Бургас, е било прието за
установено по отношение на З.И., че Н.Б. е собственик на 73.47% ид.ч. от
процесната жилищна сграда. В останалата част претенцията за установяване на
пълна трансформация на Б. е била отхвърлена, като е било прието, че сградата е
била довършена през 1990 г., след сключването на брака между страните с общи
усилия на двамата съпрузи, което е обосновало определянето в полза на ответника
на дял от 26.53 % от процесната сграда.
По тези съображения съдът приема, че
извършването на твърдените подобрения от ответника с негови средства е останало
недоказано по делото, поради което искането за заплащането им следва да се
отхвърли.
На основание чл. 293а от ГПК в тежест на
страните следва да бъде възложена държавната такса за производството, съобразно
стойността на дяловете им от процесния имот, а именно: ищцата Б. следва да
заплати държавна такса в размер на 4% от стойността на дела й, възлизаща на 12
348.84 лева, а ответникът И.- 4 459.16 лева, съответстваща на неговия дял. Страните
следва да заплатят също държавна такса за разглеждане на исковете им с правно
основание чл.30, ал.3 от ЗС, както следва: ищцата следва да заплати такса в
размер на 114.44 лева, а ответникът- в размер на 400 лева.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Н.Й.Б.- Иванова с ЕГН ********** ***,
самостоятелни дялове от жилищна сграда, състояща се от гаражен, два жилищни
етажа и мансарден етаж, изградена в югозападна част на УПИ ІХ-58 в кв.5 по
плана на с. Равда, целият с площ от 536 кв.м., при граници на имота- улица, УПИ
Х-58, УПИ VІ-57, УПИ VІІ-58,57 и УПИ VІІІ-58, както следва: гаражен етаж с площ от 70.40 кв.м.,
състоящ се от дневна, спалня, килер, антре и стълбище с изградена баня-тоалетна
в него, първи жилищен етаж с площ от
97.81 кв.м., състоящ се от дневна, две спални, кухня, баня, тоалетна, антре,
три тераси и стълбище, и втори жилищен
етаж с площ от 97.81 кв.м., състоящ се от дневна, две стаи с бани-тоалетни,
баня-тоалетна, антре, три тераси и стълбище, ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на З.Д.И. с ЕГН **********,***, самостоятелен
дял от жилищна сграда, състояща се от гаражен, два жилищни етажа и мансарден
етаж, изградена в югозападна част на УПИ ІХ-58 в кв.5 по плана на с. Равда,
целият с площ от 536 кв.м., при граници на имота- улица, УПИ Х-58, УПИ VІ-57,
УПИ VІІ-58,57 и УПИ VІІІ-58, както следва: мансарден
етаж с площ от 97.81 кв.м., състоящ се от дневна, две стаи с бани-тоалетни,
баня-тоалетна, антре, три тераси и стълбище, ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата.
ОСЪЖДА Н.Й.Б.- Иванова с ЕГН ********** ***, да
заплати на З.Д.И. с ЕГН **********,***, сумата от 9 679.06 лева (девет хиляди шестстотин седемдесет и девет лева
и шест ст.), представляваща парично уравнение на дела му.
ОСЪЖДА З.Д.И. с ЕГН **********,***, да заплати на Н.Й.Б.-
Иванова с ЕГН ********** ***, сумата от 2 545
(две хиляди петстотин четиридесет и пет) лева, представляваща извършени
подобрения в делбения имот, изразяващи се в извършени през есента на 2008 г. външна
мазилка и изолация на северната стена на гаражния етаж, стените на първия и
втория жилищни етажи, стълбището от основите до тавана на втория жилищен етаж, направен
през 2007 г. парапет на стълбището от гаража до четвъртия етаж, замазка на пода
на двете стаи от първия етаж- спалня и детска стая, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част до претендирания размер от 2 861 (две хиляди осемстотин
шестдесет и един) лева.
ОТХВЪРЛЯ иска на З.Д.И. с ЕГН **********,***, против Н.Й.Б.-
Иванова с ЕГН ********** ***, за заплащане на сумата от 10 000 (десет хиляди) лева, частично от обща претенция за 160 000
(сто и шестдесет хиляди) лева- стойност на извършени подобрения, изразяващи се
в строително-монтажни работи за завършване на сградата след грубия строеж.
ОСЪЖДА Н.Й.Б.- Иванова с ЕГН ********** ***, да
заплати по сметката на РС- Несебър, сумата от 12 463.28 лева (дванадесет хиляди четиристотин шестдесет и три
лева и двадесет и осем ст.), представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА З.Д.И. с ЕГН **********,***, да заплати по
сметката на РС- Несебър, сумата от 4 859.16
лева (четири хиляди осемстотин петдесет и девет лева и шестнадесет ст.),
представляваща държавна такса.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд- Бургас
в 14-дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: