№ 2549
гр. Варна, 03.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. И.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. С.
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20253100500979 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 13944/13.02.2025 г. от К. С. И., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. Търговище, ж.к. „***“ бл. № 4, ет.2, ап. 4 и И. С. И.,
ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Търговище, ж.к. „***“ бл. № 4, ет.2, ап. 4 срещу
решение № 213 от 17.01.2025 г., постановено по гр. дело № 15863/2023 г. по описа на ВРС,
LI състав в неговата цялост.
Въззивниците намират обжалваното решение за неправилно, постановено при
неправилно изяснена фактическа обстановка, допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон. Излагат фактическа обстановка, която е различна от установената от
ВРС. Не оспорват правото на собственост на ответника върху 410 кв. м. от имот с пл. № 65
/нов № 631, отразен в КККР, като част от ПИ с идентификатор ***.65, който е включен в
УПИ XIV -64 по действащия РП. В този УПИ са включени ПИ пл. № 64 и пл. № 65. Това
обстоятелство обуславя квалификацията на ревандикационния иск като такъв, предявен от
съсобственици срещу друг съсобственик за ид. ч. от съсобствения имот – 254,69 кв. м. ид. ч.
от реална част с площ от 410 кв. м. от УПИ XIV – 64, кв. 26 по плана на с. ***, целият с
площ от 1320 кв. м. Ответниците са установили фактическа власт върху имота, надхвърляща
правата им и с това са нарушили техните права и владението им. Изразяват несъгласие с
извода на ВРС, че липсва документ, който да ги легитимира като собственици на
претендираните 840/1320 ид. ч. от имот, целия с площ от 1320 кв. м.
Новопридобитият имот на ответника от 2014 г. не е приобщаван към УПИ XIII-65.
Осеви точки 78 до 91 са лицето на УПИ XIV -64. Ищцата не е следвало изобщо да отправя
искане за учредяване на право на преминаване през имота, поради това, че същите се явяват
съсобственици на УПИ XIV-64, част от който е имот пл. №65, и в това си качество са имали
право да осъществяват владение върху него. Твърди погрешно интерпретиране
доказателствата по делото досежно обсъждания „тупик", от който е осъществяван достъп.
Имотната граница между УПИ XIV-64 и УПИ XVIII-65 е определена през 1964 г. Имотите са
придобити от страните много след това, като УПИ. Дълго преди 2014г., когато е придобита
процесната ид. част от 410 кв. м. от ответника, имотът не е бил съсобствен. Негови
собственици са били те самите. Съсобствеността възниква със съставянето на КНА, от
момента в който ответникът го е завладял. Доказателство в тази насока е фактът, че
1
ответниците до 2014 г. не са заплащали данъци и не са правили постъпки за декларирането
му, доказано с Удостоверение от ДМДТ при Община Долни Чифлик.
Изразяват несъгласие с изводите на ВРС досежно относимостта на пар. 6 и 8 от ПР на
ЗУТ, защото доверителите ми не са закупили имот с пл. №64, а са закупили УПИ-64, кв. 26.
Оспорват правния извод, че процесният имот е придобит по давност в реални граници. В
подкрепа сочат, че процесната реална част от дворно място не отговаря на изискванията за
минимални размери на чл. 19, ал.1, т. 1 от ЗУТ. Ответникът не би могъл и да придобие
идеалните им части, защото поземленият имот е притежаван в съсобственост. За да може
ответникът да стане собственик и на идеалните им части, той следва да докаже, че е
упражнявал фактическа власт над целия имот с намерение за своене в срока по чл.79 от ЗС,
каквото твърдение липсва. Ответникът не е владял целия имот, защото те също са
упражнявали владение. Притежават няколко сгради в имота, разположени в дворното място,
на част от което те са собственици. Предвид това възражението за придобИ.е по давност е
неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 200 ЗУТ, реално определени части от поземлени имоти
в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез
правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по
чл. 19 (ал. 1), като това правилото не се прилага в случаите, когато частта от поземления
имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17, а оставащата част отговаря
на изискванията на чл. 19 или се присъединява към съседен имот (ал. 2). Така по силата на
ал. 1 по давност реални части от урегулиран поземлен имот могат да бъдат придобИ.и само
ако отговарят на изискванията за самостоятелен УПИ. В селата или частите от тях с
преобладаващ равнинен терен предвидените с чл. 19, ал. 1, т. 4 на ЗУТ размери са най-малко
16 м лице и 500 кв. м повърхност, на които оставащата реална част от УПИ XIV - 64 не
отговаря, защото тази оставаща част изобщо няма лице. Реална част от имот в населено
място, която не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ, може да бъде присъединявана към
съседен имот по давност или с правна сделка само в хипотезата на предвиденото с ал. 2 на
чл. 200 от закона изключение - при условията на чл. 17 ЗУТ, ако и двата имота са
неурегулирани, какъвто настоящият случай не е. По тези съображения, даже ответниците да
са осъществявали владение, то те не са придобили собственост върху реално обособената
част, а ищците не са загубили правото си на собственост върху същата.
Ищците не са владели до 2018 г. самостоятелно северната част от ПИ с
идентификатор ***.65 по КККР на с. ***, представляваща част от УПИ XIV -64, кв.26 по РП
на с. ***. Това се доказва, както от свидетелските показания, така и от обстоятелството, че
владението не е било с намерение за своене – не са декларирали и не са плащали данъци за
имота. Освен това, имотът е бил предмет на съдебно производство, приключило с
приобщеното - решение №3221/19.09.2014г. по гр. д. №18297/2012г. по описа на ВРС.
Следователно при подаване на молбата до нотариуса и при обстоятелствената проверка
ответникът е декларирал неверни обстоятелства. Същият, най-малко не е владял спокойно и
необезпокоявано повече от юг описаната в КНА част от УПИ XIV-64 в кв.26. Това
производство безспорно определя, липса на предпоставките на чл. 79 и сл. от ЗС и сочи, че
В. неправомерно се е снабдил с КНА.
Твърди се неправилност на решението и по отношение на негаторния иск по чл. 109
от ЗС. Съдът неправилно се позовал на извода, че от доказателствата се установява, че
ищците не са собственици на 840/1320кв.м. идеални части от поземлен имот с
идентификатор ***.64, нито са собственици на някаква част от ПИ с идентификатор ***.65
по КККР на с. ***. Съсобствеността между страните е върху УПИ XIV-64, която попада в
ПИ с идентификатор ***.64 и частично в ПИ с идентификатор ***.65. Въззивниците твърдят
неправилност на изводите на ВРС, че тупикът, през който преминават ищците, за да
достигнат до собствения си поземлен имот с идентификатор ***.64 никога не е бил част от
ПИ с идентификатор ***.65, собственост на ответника. Ответникът по никакъв начин не
препятства достъпа на ищците до собствения им имот с идентификатор ***.64, никога не е
местил оградата си, така, че да препятства достъпа до имота им. Оспорва се и изводът за
2
доказаност на обстоятелството, че ищците безпрепятствено влизат в имота си през тупика,
през който са влизали от закупуването му през 2006 г., през който преминават автомобили,
включително и товарни такива. Излага аргументи, че такава задънена улица не е отразена и
не е предвидена нито в КККР, нито в действащия регулационен план на селото. Ответникът
препятства достъпа на съсобственика на УПИ XIV - 64, като е поставил ограда, отделяща
имот пл. № 65 от урегулирания поземлен имот. По този начин е възпрепятстван достъпа до
вътрешната част на УПИ XIV-64, явяваща се по КККР като ПИ с идентификатор ***.64.
Отправеното искане е да се отмени обжалваното решение и да бъде осъден И. Р. В. да
предаде на К. С. И. и И. С. И. владението върху 254.69 кв.м. идеални части от реална част с
площ от 410кв.м. от УПИ XIV-64, кв.26 по плана на с. ***, Община Долни чифлик, Област
Варна, целият с площ от 1320кв.м., представляваща реална част с площ от 410кв.м. от
Поземлен имот с кадастрален идентификатор ***.65 по КККР на с. ***, целият с площ от
1050кв.м. с граници на реалната част по кадастрална карта: ПИ с ***.64, ***.1105, ***.1680
и останалата част на ПИ ***.65, посочена с червен щрих на Скица на ПИ №15-71971-
25.01.2024г. за ПИ с ***.65 по КККР на с. ***, Община Долни чифлик, Област Варна и при
граници по действащия Кадастрален и регулационен план на с. ***, одобрен със Заповед
№1569/15.04.1964г. : улица, УПИ XV-66, останалата част от УПИ XIV -64 и УПИ XIII-65,
която реална част е посочена с червен щрих на скица №186 от 08.11.2022г., която е от
действащия Кадастрален и регулационен план на с. ***, одобрен със Заповед
№1569/15.04.1964г. Иска се и да бъде осъден И. Р. В. да премахне преградата /оградата/
изградена от него, разделяща Урегулирания поземлен имот УПИ XIV- 64, кв.26 по плана на
с. ***, посочена със син цвят на скица №186 от 08.11.2022 г. от действащия Кадастрален и
регулационен план на с. ***, одобрен със Заповед №1569/15.04.1964г. и разположена по
източната граница на ПИ с идентификатор ***.65 по КККР с ПИ с идентификатор ПИ с
идентификатор ***.64 по КККР, посочена със син цвят на Скица на ПИ №15-71971-
25.01.2024 г. за ПИ с идентификатор ***.65 по КККР на с. ***, Община Долни чифлик,
Област Варна.
Претендират се разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изразено подробно, аргументирано становище за неоснователност на оплакванията
срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на направените съдебни
разноски пред въззивната инстанция.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК –
подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Воден от горното и на основание чл. 267 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 13944/13.02.2025 г. от К. С. И.,
ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Търговище, ж.к. „***“ бл. № 4, ет.2, ап. 4 и И. С.
И., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Търговище, ж.к. „***“ бл. № 4, ет.2, ап. 4 срещу
решение № 213 от 17.01.2025 г., постановено по гр. дело № 15863/2023 г. по описа на ВРС,
LI състав, с което е отхвърлен предявения от тях иск с правно основание чл. 108 от ЗС,
насочен срещу И. Р. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, Община Долни чифлик,
Област Варна, ул. *** №4 за приемане на установено, че ищците са собственици в режим на
СИО чрез покупко-продажба, обективирана в НА №166, том VIII, peг. №11553, дело №1537
от 2006г. на нотариус Огнян Шарабански, вписан в АВ-СВ-Варна под акт № № 42, т. ХС, от
24.10.2006г., в евентуалност по давностно владение, продължило през периода от
24.10.2006г. до края на 2018г. на 840/1320кв.м. идеални части от поземлен имот с
идентификатор ***.64, при граници и съседи по КККР: ПИ с идентификатор ***.65, ПИ с
3
идентификатор ***.1105, ПИ с идентификатор ***.1108, ***.1107 и попадаща частично в
поземлен имот с кадастрален идентификатор ***.65. при граници и съседи ПИ с
идентификатори: ***.64, ***.1106, ***-1680, ***.1105 и да се осъди ответника да предаде на
ищците владението върху 254.69 кв. м. идеални части от реална част с площ от 410 кв. м. от
Поземлен имот с идентификатор ***.65 по КККР на с. Ст. Оряхово, целият с площ от
1050кв.м. с граници на реалната част по кадастрална карта: ПИ с ***.64, ***.1105, ***.1680
и останалата част на ПИ ***.65, посочена с червен щрих на Скица на ПИ №15-71971-
25.01.2024г. за ПИ с ***.65 по КККР на с. ***, Община Долни чифлик, Област Варна; е
отхвърлен предявения от тях иск с правно основание чл. 109 от ЗС и насочен срещу И.
Р. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, Община Долни чифлик, Област Варна, ул.
„***“ №4 за осъждане на И. Р. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, Община Долни
чифлик, Област Варна, ул. *** №4, да премахне оградата разположена по източната граница
на ПИ с идентификатор ***.65 по КККР с ПИ с идентификатор ПИ ***.64 по КККР,
посочена със син цвят на Скица на ПИ №15-71971-25.01.2024г. за ПИ с идентификатор
***.65 по КККР на с. ***, Община Долни чифлик, Област Варна; оставено е без уважение
искането им с правно основание чл. 537, ал. 1 от ГПК да бъде отменен констативен
нотариален акт по обстоятелствена проверка №28, том I, peг. №393, дело №28/2014г. на
нотариус В. А., peг. №244, с който И. Р. В., ЕГН ********** е признат за собственик на
Поземлен имот №65, с площ от 410кв.м., включен в УПИ XIV-64, кв. 26 по плана на с. *** и
са осъдени да заплатят на И. Р. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, Община
Долни чифлик, Област Варна, ул. „***“ №4 сторените по делото съдебно деловодни
разноски, включително и възнаграждение за един адвокат в размер на 1951,60 лева, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за 29.09.2025г. от 14.00ч.., за които дата и час да се призоват
страните, ведно с препис от настоящото определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4