№ 1039
гр. Варна , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
в присъствието на прокурора Златин Атанасов Златев (ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело №
20213100100124 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по иск на СН. Й. В., ЕГН**********, с адрес по делото
**********, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на
Република България, адрес по делото гр.София, бул.„Витоша“ №2, за сумата:
- 75 000.00лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни
шок, страх от осъждане, душевни страдания, негативни отношения и отчуждение от
семейството, близките и колегите, социално дистанциране, нарушени сън и апетит,
натрапчиви мисли, депресия, тревожност, потиснатост, нерешителност, както и също
отключени заболявания (захарен диабет тип 2 неинсулинозависим и онкологична лезия на
дясната гърда (доброкачествена)), налагащи лечение чрез медикаменти и съответно
операция, лъчетерапия и химиотерапия, всички от които – в резултат на неоснователното
привличане като обвиняема по ДП №146/2010г. на ВРП на 30.03.2011г. и повдигането на
обвинение срещу ищцата по НОХД №2105/2014г. на ВРС, за престъпления по чл.202, ал.2,
т.1 НК вр. чл.201, ал.1 и вр. чл.26, ал.1 НК и по чл.220, ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК, за което
обвинение е призната за невиновна с влязла в законна сила на 10.11.2015г. присъда по
посоченото НОХД.
Ищцата твърди, че с оглед спрените в периода 13.05.2020г. – 21.05.2020г. срокове,
включително давностни, искът е предявен преди изтичане на общата петгодишна за случая
давност, изтичаща според ищцата на 17.01.2021г.
Ищцата твърди, че на 30.03.2011г. била привлечена като обвиняема по ДП
№146/2010г. на ВРП за престъпления по чл.202, ал.2, т.1 НК вр. чл.201, ал.1 и вр. чл.26, ал.1
НК и по чл.220, ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК, както и за още едно престъпление, всичките
сочени за извършени в периода 2006-2008г. Твърди, че при привличането била определена
мярка за неотклонение „гаранция 2000лв.“, която след това била отменена от ВРС при
обжалването й. След привличането на ищцата бил проведен разпит, макар че преди това
била разпитвана по това ДП, като свидетел. След привличането ищцата предприела активна
защита по делото чрез процесуалните й представители. Сочи процесуални нарушения на
ВРП по това ДП, срещу които също се защитавала. ДП сочи да е приключило окончателно
1
през 2014г.
Впоследствие (без да сочи кога) на ищцата било повдигнато и обвинение за
престъпленията по чл.202, ал.2, т.1 НК вр. чл.201, ал.1 и вр. чл.26, ал.1 НК и по чл.220, ал.1
НК вр. чл.26, ал.1 НК. По този обвинителен акт било образувано НОХД №2105/2014г. на
ВРС, по което с присъда от 29.09.2015г. подсъдимата била призната за невиновна. Преди
изготвяне на мотивите ПРБ протестирала присъдата, но след обявяването на мотивите на
съда протестът бил оттеглен.И така оправдателната присъда влязла в законна сила на
09.11.2015г., след което наказателното производство срещу ищцата приключило.
Ищцата твърди също, че в резултат на незаконното привличане по ДП и след това
незаконното обвинение в престъпление, ищцата претърпяла редица неблагоприятни
преживявания и състояния – шок от обвинението и тежестта на престъплението и
наказанията за него, страх от осъждане , душевни страдания, отчуждение от семейството,
близките и колегите, социално дистанциране, нарушени сън и апетит, натрапчиви мисли,
депресия, тревожност, потиснатост, нерешителност, нарушен авторитет в професионалните
лекарски среди, отказ да се развива като лекар и административен ръководител в лечебно
заведение и други – във връзка с които посочва конкретни твърдения. Сочи още и лично
преживяни от нейните близки (син, дъщеря и внуци) негативни изживявания. В резултат на
обвинението твърди още, че у ищцата се отключили и заболявания (захарен диабет тип 2
неинсулинозависим и онкологична лезия на дясната гърда (доброкачествена)), налагащи
лечение чрез медикаменти и съответно операция, лъчетерапия и химиотерапия, които
ищцата провела, но които още по-силно я травмирали, поради липса на здравословни
проблеми преди 2011г.
Въз основа гореизложеното и на характера на обвинението, периода на
процесуалните действия с участие на ищцата, мярката за неотклонение и вида й,
преживяното в личен, морален, здравословен, семен и колегиален аспекти от ищцата и
всички относими по ЗОДОВ факти, включително отражението на НП върху ищцата като
цяло, моли за обезщетение в претендирания и справедлив според нея размер, като в
подкрепа на искането развива правни съображения.
По същество моли за уважаване на иска и за съдебни разноски. В о.с.з. ищцата
поддържа твърденията си и молбата си към съда.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва
привличането на ищцата като обвиняема, повдигането на твърдяното обвинение срещу нея,
образуваното по обвинението НОХД, както и финалната оправдателна по НОХД присъда
спрямо ищцата по настоящото дело.
Исковете обаче оспорва изцяло по основание и размер, като във връзка с това
навежда следните групи доводи: 1/ изтекла обща петгодишна давност за предявеното с иска
вземане; 2/ недоказаност на претърпяните неимуществени вреди, по вид и размер; 3/
недоказаност на причинната връзка между вредите и действията на ответника по исковите
ДП и НП; 4/ несъответствие и завишеност на сочените неимуществени вреди с принципа на
справедливостта, с оглед на естеството на делото, на срока на разглеждане на същото и
обстоятелствата при влизане в сила на оправдателната присъда, а също с оглед не най-
тежката мярка за неотклонение по ДП, предходните осъждания на ищцата и другите за
случая относими по ДП и НП обстоятелства.
По същество моли за отхвърляне на иска. В о.с.з. ответникът поддържа възраженията
си за неоснователност на предявения срещу него иск.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
2
Видно от материалите по приетото в оригинал НОХД №2105/2014г. на ВРС, ведно с
ДП №146/2010г. на ВРП и приложения към тях, ищцата СН. Й. В. е била привлечена на
30.03.2011г. като обвиняема по ДП №146/2010г. на ВРП за престъпления по чл.202, ал.2, т.1
НК вр. чл.201, ал.1 и вр. чл.26, ал.1 НК и по чл.220, ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК, както и за
още едно деяние. След привличането й със С.В. са били проведени разпит на обвиняем и
предявяване на разследването. С привличането на обвиняемата е била определена мярка за
неотклонение „гаранция 2000лв.“, която след това била отменена от ВРС при обжалването
й, като друга мярка за неотклонение на последващ етап не е била вземана. ДП е приключило
окончателно през 2014г.
Видно е от материалите по приетото в оригинал НОХД №2105/2014г. на ВРС, ведно с
ДП №146/2010г. на ВРП и приложенията към тях още, че срещу СН. Й. В. е било повдигнато
на 08.05.2014г., с обвинителен акт №299, обвинение за престъпленията по чл.202, ал.2, т.1
НК вр. чл.201, ал.1 и вр. чл.26, ал.1 НК и по чл.220, ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК. По този
обвинителен акт е било образувано НОХД №2105/2014г. на ВРС. По делото били проведени
няколко заседания, на които подсъдимата се явявала лично и с адвокати, като се защитавала
срещу обвинението, а лично действия е извършвала в първото о.с.з. (при разнясняване на
правата по НПК) и в последното (последна дума). С присъда от 29.09.2015г. подсъдимата е
била призната за невиновна, като тази присъда е влязла в законна сила на дата 10.11.2015г.,
след оттеглянето на първоначалния протест от ПРБ преди изпращане на въззивната
инстанция.
Няма спор и е видно от данните за съдимост по горните ДП и НОХД, че със
споразумение от 2008г. по НОХД №1153/2008г. на СлРС СН. Й. В. е била осъдена на
лишаване от свобода за шест месеца с три години изпитателен срок, поради шофиране в
нетрезво състояние. Към момента вече е настъпила реабилитацията по право за това
престъпление.
На л.16-56 от делото са приети много епикризи, амбулаторни листове и медицински
протоколи,които свидетелстват за състоянието на ищцата СН. Й. В. и предприетите
медицински грижи с оглед на състоянието, всички от които са съобразени аналитично от
вещото лице по СМЕ, при даване на заключението по СМЕ. По-конкретно от тях се
установява следното:
От епикриза на клиниката по гръдна хирургия към УМБАЛ "Света
Марина" Варна е видно, че С.В. е постъпила на 30.11.2015г. и е била изписана на
02.12.2015г., с окончателна диагноза: СА гландуле маме декстра T2NX0 MoG2 и с
придружаващи заболявания. Посочено е, че постъпва в планов порядък по повод клинични и
образни данни за Ту формация на дясна
гърда открита случайно преди месец. Обективно състояние - контактна, афебрилна. Кожа и
видими лигавици – бледорозови, ДС-симетричен гръден кош, везикуларно дишане
двустранно, ритмична сърдечна дейност, ясни тонове без прибавени шумове, ПС-80/мин
РР130/70, корем мек, неболезнен, без органомегалия. Сукусио реналис отрицателно...
Локален статус - В горен ляв квадрант на дясна млечна жлеза се палпира Ту формация с
размери
4/3 см и плътно еластична консистенция Аксили - б. о. Изследвания: Хист.
резултат- инвазивен мамарен карцином от неспециален тип.. .Ехография на
мл.жлеза - фокус с умерена плътност дистално частично изчерпване – достигаща 23/17 мм
Нормално ретроареоларно пространство. Аксили няма увеличени ЛВ; лаб. Изследвания –
Хемоглобин 136, глюкоза – 15.2…12.68..13.3.
..8.83. Оперативен протокол №584/01.12.15г. разрез ГЛК на ДМЖ. Намери се туморна
формация с размер около 3/2 см., взе се решение за отпрепариране на част от формацията и
извършване на локална ексцизия с цел биопсия. Насочва се според решение на онкологична
комисия.
3
От епикриза на клиниката по гръдна хирургия към УМБАЛ "Света
Марина" Варна е видно, че С.В. е постъпила на 11.01.2016г. и е изписана на 18.01.2016г.
Окончателна диагноза СА гландуле маме декстра - горен външен квадрант на млечна
жлеза...T2N1M0G2 Придружаващи заболявания: ЗД тип 2...локален статус в ГЛК на ДМЖ се
палпира Ту формация с размери 4/3 см Асили - б.о...рентгенография на гр. клетка
11.01.2016г проследими диафрагмални куполи с нормален стоеж, конвекситет и очертания.
Свободни КДС Във видимите белодробни полета не се установяват оформени инфилтрати,
огнищни засенчвания или нодулерни сенки. Горен медиастинум - неразширен. Разширена
хилусна сянка КТИ-50% усилен белодробен кръвоток наличие на единична сянка с неясни
очертания на нивото на 10-то ребро отзад в ляво- възможно е да е в реброто или в меките
тъкани...лабораторни изследвания...глюкоза- 5,5...оперативен протокол № 11 ..операция
мастектомия декстра кум дисекцио аксиле декстра...премахна се дясната млечна жлеза
заедно с препекторална фасция. Извърши се лимфна дисекция на две нива намериха се
12л.в. гладък следоперативен период. Насочва се според решение на онкологична комисия.
От епикриза на клиниката по медицинска онкология към УМБАЛ "Света
Марина" Варна е видно, че С.В. е постъпила на 04.02.2016г и е изписана на 05.02.2016г.
Окончателна диагноза Карцином на гърда в дясно рТг pNi рМо G2 състояние след
мастектомия в дясно с аксиларна лимфна дисекция. Първи цикъл адювантна
XT...Придружаващи заболявания: Захарен диабет тип 2, без затлъстяване, добър контрол
Операция преди 20г поради аденом на щитовидна жлеза...Ляв бедрен блок
неуточнен...постъпва за провеждане на първи цикъл XT...онкологичната анамнеза започва
през декември 2015г когато чрез ехография е изказано съмнение за карцином на
гърда...туморна формация с р/ри 4/3 см. За стадиране на болестта проведени:
рентгенография гръдна клетка- без данни за вторична дисеминация.. .Липсва
предоперативно изследване на туморни маркери...проведена РЕТ/СТ - без данни за вторична
дисеминация на онкологичното заболяване. Насочена за провеждане на 8 цикъла адювантна
XT...отложено адювантно лъчелечение и ендокринна терапия с нестероиден АИ...Провежда
лечение с Глюкофаж 2500Е 1 + 1/2 +1 тб и Джардианс 10 мг 1таб сутрин, като поддържа
добър контрол на хипергликемията.. .(не е налична стойност на кръвната захар при
конкретната хоспитализация) Приложено лечение : Проведе се 1 цикъл адювантна XT с
Епирубицин 90 мг /м2 1 ден Циклофосфамид бООмг/ м2, кортикостероиди
антиеметика.Изход от заболяването: дадена дата за следващ курс. препоръки към ОПЛ:
амбулаторно проследяване на ЕКГ и при необходимост консулт с кардиолог, регистроран
ПЛББ за първи път, без клинична симптоматика към момента".
От епикриза на клиниката по медицинска онкология към УМБАЛ "Света
Марина" Варна е видно, че С.В. е постъпила на 28.04.2016г. и е изписана на 05.02.2016г.
Окончателна диагноза Карцином на гърда в дясно рТг pNi рМо G2 състояние след
мастектомия в дясно с аксиларна лимфна дисекция Пети цикъл адювантна
XT...Придружаващи заболявания: Захарен диабет без затлъстяване, добър
контрол...Протокол от онкологично комисия по XT № 3291/28.01.2016г ..от 05.02. СА i5-3-
12U/ml СЕА-3.96... Провежда лечение с Глюкофаж 2500Е 1+1/2 +1 тб. и Джардианс 10 мг
1таб сутрин, като поддържа добър контрол на хипергликемията...(не е налична стойност на
кръвната захар при конкретната хоспитализация) Приложено лечение : Проведе се 5 цикъл
адювантна XT с Паклитаксел 175 мг /м2 1 ден Тратузумабат бООмг субкутанно,
премедикация с HI и Н2 блокери КС...Изход от заболяването : пациентът толерира
лечението. Не се налага провеждане на амбулаторно лечение... дадена дата за следващ цикъл
XT- 19.05.2016г
От епикриза на клиниката по медицинска онкология към УМБАЛ "Света
Марина" Варна е видно, че С.В. е постъпила на 19.05.2016г. и е изписана на 21.05.2016г.
Окончателна диагноза Карцином на гърда в дясно рТг pNi рМо G2 състояние след
мастектомия в дясно с аксиларна лимфна дисекция Шести цикъл адювантна
XT...Придружаващи заболявания: Захарен диабет без затлъстяване, добър контрол
4
...Провежда лечение с Глюкофаж 2500Е 1+1/2 +1 тб и Джардианс 10 мг 1таб сутрин, като се
поддържа добър контрол на хипергликемията...(не е налична стойност на кръвната захар при
конкретната хоспитализация) ...от 05.02. СА-15-3 12U/ml СЕА-3,96...Локален статус :
оперативен цикатрикс от дясна мастектомия и аксиларна дисекция-спокоен, лек оток
перицикатрициално Приложено лечение : Проведе се 6 цикъл адювантна XT с Паклитаксел
175 мг/м2; още 1 ден Тратузумабат 600мг субкутанно, още премедикация с HI и Н2 блокери
КС.Изход от заболяването е вписан: пациентът толерира лечението. Не се налага
провеждане на амбулаторно лечение;дадена дата за следващ цикъл XT- 19.05.2016г.
От епикриза на клиниката по медицинска онкология към УМБАЛ "Света
Марина" Варна е видно, че С.В. е постъпила на 09.06.2016г. и е изписана 11.06.2016г.
Окончателна диагноза: Химиотерапия при злокачествено новообразувание Карцином на
гърда в дясно рТг pNi рМо G2 състояние след мастектомия в дясно с аксиларна лимфна
дисекция Седми цикъл адювантна XT...Придружаващи заболявания: Захарен диабет без
затлъстяване, добър контрол...Провежда лечение с Глюкофаж 2500Е 1 + 1/2 +1 тб и
Джардианс 10 мг 1 таб сутрин, като поддържа добър контрол на хипергликемията...(не е
налична стойност на кръвната захар при конкретната хоспитализация) .. .от 05.02. С А.н-ч
12U/ml СЕА-3.96.. .Локален статус : оперативен цикатрикс от дясна мастектомия и
аксиларна дисекция-спокоен... Приложено лечение: Проведе се 7-ми цикъл адювантна XT с
Паклитаксел 175 мг /м2 1 ден Трастузумаб бООмг субкутанно, премедикация с HI и Н2
блокери КС .. .Изход от заболяването*, пациентът толерира лечението. Не се налага
провеждане на амбулаторно лечение.. .дадена дата за следващ цикъл ХТ-30.06.2016г.".
От епикриза на клиниката по медицинска онкология към УМБАЛ "Света
Марина" Варна е видно, че С.В. е постъпила на 30.06.2016г. и е изписана 02.07.2016г.
Окончателна диагноза Химиотерапия при злокачествено новообразувание....Осми цикъл
адювантна XT...Придружаващи болести: Захарен диабет без затлъстяване, добър
контрол...Провежда лечение с Глюкофаж и Джардианс...като се поддържа добър контрол на
хипергликемията...(не е налична стойност на кръвната захар при конкретната
хоспитализация) тегло 70кг...Локален статус: оперативен цикатрикс от дясна мастектомия и
аксиларна дисекция-спокоен... Приложено лечение : Проведе се 8-ми цикъл адювантна XT с
Паклитаксел 175 мг /м2 1 ден Тратузумабат бООмг субкутанно, премедикация с HI и Н2
блокери КС Изход от заболяването : пациентът толерира лечението. ... дадена дата за оценка
на състоянието.
От епикриза на клиниката по медицинска онкология към УМБАЛ "Света
Марина" Варна е видно, че С.В. е постъпила на 07.07.2016г. и е изписана на 09.07.2016г.
Окончателна диагноза: Диагностични процедури за стадиране и оценка на терапевтичния
отговор при пациенти със злокачествени солидни тумори. Последващо изследване след
химиотерапия на злокачествено новообразувание. Карцином на гърда в дясно рТг pNi рМо
G2. Състояние след мастектомия в дясно с аксиларна лимфна дисекция Осем цикъла
адювантна XT...Придружаващи заболявания: Захарен диабет без затлъстяване, добър
контрол ...ЛББ - неуточнен. Анамнеза: постъпва за оценка след 8 цикъла АХТ без
оплаквания...Липсва предоперативно изследване на туморни маркери... Онкологична
комисия по XT 3291/28.01.2016г...Статус: В добро общо състояние Адекватна
афебрилна...нормостеничен хабитус ПЛВ- неувеличени ДС - симетричен гръден кош, вез.
дишане ...ССС- ритмична сърдечна дейност СЧ 80/мин АН 140/80 ..корем- мек ...без
органомегалия...крайници - без отоци , без данни за ДВТ Локален статус : оп цикатрикс от
десностранна масттектомия и аксиларна дисекция-спокоен ..тегло 70 кг. Изследвания:
кръвна картина, чернодробни ензими , креатинин, урея...Образни изследвания: КТ на гръдна
клетка и абдомен:...Заключение: Състояние след десностранна мастектомия и аксиларна
лимфна дисекция. Уплътнение на тъканите в дясна аксила с максимални размери 33/22мм.
ДД фиброзна тъкан, не може да се изключи рецидив. Остеоскреротична зона 8 мм в тялото
на ТХ2 ДД-костен остров, вторична -без динамика от ПЕТ/КТ... Консултативни прегледи:
представя се на Онкологична комисия по XT за обсъждане“.
5
С решение на обща клинична онкологична комисия №1018/18.07.2016г. е приета,
спрямо С.В., прицелна терапия, ендокринна терапия, лъчелечение, диспансерно наблюдение.
От епикризата на клиниката по лъчелечение към УМБАЛ "Света
Марина" Варна е видно, че С.В. е постъпила на 03.08.2016г. и е изписана 20.09.2016г.
Окончателна диагноза: курс радиотерапия (поддържащ). Карцином на дясна млечна жлеза.
Статс пост биопсиам. Статус пост мастектомиам ет дисекцио лимфонодуларе аксиле декстра рТг
pNi рМо Статус постхимиотерапиам (8к). Статус пост радиотерапиам постоператива: налице са
придружаващи заболявания: захарен диабет тип 2. Анамнеза:...снета по
данни на пациентката и наличната медицинска документация...пациентка
хоспитализирана в клиника по гръдна хирургия...по повод туморна
формация извършена мастектомия с аксиларна лимфна дисекця. Доказан хистологично
карцином. Провела 8 курса адювантна химиотерапия. Статус: предоперативен в ГЛК/ГМК на
ДМЖ се палпира Ту формация с размери 4/3 см плътно еластична консистенция. Ин ситу-
премахна се дясната млечна жлеза заедно с препекторална фасция. Извърши се аксиларна лимфна
дисекция...КТ от 07.07.2016г-резултат (цитиран по- горе) Изследвания: хемоглобин -111
Левкоцити - 5,4..Еритроцити -2,97 Глюкоза - 5,1...Креатинин -61 Пикочна к-на 492 Урея- 6,7 АС
АТ- 34 АЛАТ - 25.. Приложено лечение-проведе се адювантно лъчелечение в областта на дясна
гръдна стена и дясно надключие с ДОД =2Gy до ООД^ 50Gy ...Ход на заболяването хроничен.
Настъпили усложнения- няма Изход от лечението - с подобрение Препоръки –проследяване.
На името на СН. Й. В. са издадени и приложени 13 бр. амбулаторно листове, отразяващи
манипулациите от антитуморното лечение, сред които и:
Амбулаторен лист №5293 от 30.09.2016г: посещение за химиотерапия. Основна
диагноза С 50.2 горен вътрешен квадрант на млечна жлеза. Анамнеза: Постъпва за
апликация на Танстузумаб без съществени оплаквания, с добър толеранс към провежданото
лечение. Обективно състояние: В добро общо състояние Адекватен, афебрилен,
нормостеничен хабитус. Кожа и ВЛ -розови. ПЛВ- неувеличени ДС - симетричен гръден
кош сонорен перкуторен тон ,везикуларно дишане без хрипове ССС- ритмична сърдечна
дейност СЧ 78/мин, ясни тонове. АН 120/80, корем на нивото на гръдния кош, мек
неболезнен, без органомегалия. Сукусио реналис отрицателно двустранно. Крайници без
отоци, запазени периферни артериални пулсации Назначения: кръвна картина с
диференциално броене Х6111; Хт 0,314; левк 7,92; неутр. 5,97; тромб. 188; ЕКГ-синусов
ритъм. Терапия: Проведе се апликация на Трантузумаб 6ООмг субкутанно.Пациентът
толерира лечението.Не се налага амбулаторно лечение.
Амбулаторен лист №5853/21.10.2016г. е с идентично съдържание и със съответни
показатели за кръвните изследвания: Х6112; Хт 0,320; левк 7,05; неутр 4,62; тромб. 199.
Амбулаторен лист №6351/11.11.2016г. е с идентично съдържание и със съответни
показатели за кръвните изследвания: Х6112; Хт 0,320; левк 7,05; неутр 4,62; тромб. 199.
Приложение на Транстузумаб.
Издадени са и са приложени още 10 броя амбулаторни листове, които са издадени в
периода 02.12.2016г.–09.06.2017г. и съдържат данни за приложение на Транстузумаб и
Херцептин, както и кръвни изследвания.
Представени са също и следните медицински протоколи:
Медицински протокол на ЛКК№ 3/25.01.2016г: „повод ...отстранена дясна гърда,
водеща диагноза Са гладндуле маме декстра. Лицето се нуждае от първична и постоянна
епитеза и перука.
Протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК 28.06.2016г: „Джардианс
за срок от 180 дни"
6
Протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК 27.01.2017г: „Летрозол,
филм.табл 2,5 мг за срок от 180 дни"
Протокол на специализирана комисия по специалност от дата 21.08.2019г за
определяне на план за лечение на терапевтичен отговор при пациенти, получаващи
скъпоструващи лекарствени продукти по реда на чл.78 т2 от 330: „ Терапевтичен подход -
Летрозол 2,5 мг 1 табл.дневно.
Резултат образно изследване от дата 12.10.2018г.- КТ на гръдна клетка и абдомен-
постконтрасно Заключение-Без динамика в сравнение с предходна КТ.
На л.57-72 от делото са приложени документи с характеристични данни за С.В., които
свидетелстват за богатия й професионален опит, за квалификацията й последващите й
специализации по медицина и също по управленски дейности, както и за авторитета й сред
част от професионалните среди (при съвместно тълкуване и с гласните доказателства по
тези въпроси).
Заключението по приетата СМЕ съдът кредитира изцяло, като обективно,
мотивирано, защитено в о.с.з. и неоспорено. От него се установява следното: В периода към
месец ноември 2015г. при ищцата СН. Й. В. са били налични симптоми на заболявания:
Карцином на млечна жлеза – туморна формация в дясна млечна жлеза; Захарен диабет тип2,
неинсулинозависим. От тях карциномът е бил забелязан от В. през ноември, и
диагностициран през м. декември 2015г. Диабетът е вписан като придружаващо заболяване,
за което във времето и досега е постигнат добър контрол. Няма конкретни данни за
здравословното състояние на С.В. пред 2015г. и съответно в периода 2011г.-2014г.
Захарният диабет съставлява хронична и възрастова болест, която се развива в резултат
генетична предиспозиция и други външни фактори от околната среда. Проявява се при
прекомерен калориен внос, при неадекватно изгаряне на калогии, при затлъстяване, които
рефлектират в обща редукция на инсулина или до резистентност на инсулина, а това води до
високи нива на глюкозата в кръвта. Като рискови фактори за възникване и развитие на
диабет могат да се посочат: възраст над 40-45 години; фамилна обремененост; наднормено
тегло и затлъстяване; консумиране на храни, богати на наситени мастни киселини; заседнал
начин на живот; тютюнопушене; алкохол, стрес; придружаващи патологични състояния -
артериална хипертония; дислипидимия; менструални смущения; нарушения по време на
бременност; раждане на плод с завишено телесно тегло; употреба на медикаменти и др.
Тежките усложнения на заболяване са диабетна нефропатия, невропатия, ретинопатия,
обусловени от пораженията, които указва нарушения метаболизъм върху периферните
съдове и нерви. Като един от психогенните фактори негативният стрес може да се разглежда
като част от външните причини за „отключването" на диабет, но няма как да се даде
количествен израз на ролята му в това отношение, предвид многообразието и
взаимодействието на останалите фактори. Диабетът може да бъде контролиран с
медикаменти и режим, като в случая спрямо ищцата е бил постигнат добър контрол, без
влошаване и към момента.
От заключението по приетата СМЕ, което съдът кредитира изцяло, като обективно,
мотивирано, защитено в о.с.з. и неоспорено, се установява още, че признаци за развитие на
туморен процес при СН. Й. В. били регистрирани през ноември 2015г, като окончателната
диагноза Карцином на млечната жлеза била поставена през м. декември същата година. През
януари 2016г. било проведено оперативно лечение, процесът е стадиран (Т2 N1M0 G2) и е
назначен последващ план за лечение. За онкологичното заболяване е било проведено
радикално лечение – с отстраняване на туморната формация едновременно с млечната жлеза
и регионалните лимфни възли, в които също са установени туморни клетки. Приложени
били цикли на химиотерапевтично и лъчелечение за срок приблизително две години (до
09.2017г) и ендокринно лечение, продължаващо и към настоящия момент със срок на
назначение 10 години. До момента не са отчетени рецидиви на заболяването. По отношение
7
възникването на раковите заболявания генетичната предразположеност е по-широко
застъпена и доказана, като специално за карцинома на млечната жлеза са посочени и
определени гени и генни мутации, свързани с неговото развитие. Процесът се изразява в
анормално, неконтролирано размножаване на клетки от дадена тъкан със склонност към
прорастване в съседство и в отдалечени тъкани и органи (метастазиране). Конкретна
еднозначна причина за стартиране на подобен процес не е научно изведена и доказана и това
налага обсъждането на множество рискови фактори при всеки конкретен пациент.
Предпоставките могат да бъдат и от страна на организма, така и от външна среда. Участието
на стреса, като нарушение в психичното благополучие, може да се разглежда в хипотетичен
план като допълнителен фактор, свързан с общата реактивност на организма. Съчетанието
между рисковите фактори увеличава вероятността да се развие онкологично заболяване, но
същевременно изобщо не всеки, който е подложен на тях или част от тях, развива такова.
Показанията на св. Е. Т. съдът цени при условията на чл.172 от ГПК, но
същевременно и като постоянни и непосредствени за състоянието на ищцата по делото. При
това условие от тях се изяснява, че свидетелката е роднина на ищцата по сватовство, като
двете са поддържали и поддържат във времето топли отношения. С.В. винаги била активен и
енергичен човек, който с желание е помагал на семейството си. В. често гледала сама
внуците си в къщата й в с. Баново, водела ги на градина, училище, уроци. Семействата често
се събирали по празници, а В. подготвяла много от нещата за празниците. Но в един момент
В. започнала да се променя, станала по-затворена, по-рядко контактувала със семейството
си, а когато били заедно свидетелката я усещала загрижена, забелязала треперене на ръцете
й. Когато я питала дали всичко е наред В. казал, че се водело дело, но че всико ще се оправи.
Състоянието на В. обаче се влошило. Тя започнала да губи концентрация, да не може да се
грижи пълноценно за внуците й, имала трудности и при шофиране. От 2015г. започнала и да
отклонява да гледа и да води и взема внуците й. По време на Новогодишните празници в
края на 2015г. свидетелката Т. заварила С.В. да трепери и да плаче. Тя й разказала, че е
открила бучка на гърдата си и й предстои операция. Т. се опитала да я успокои, но
безуспешно. Последвала операция през 2016г., след което тежки химиотерапия,
лъчетерапия, вливания с тежки физически, но също и психически последици за В.. Така от
красива, стройна и жизнена жена, активна и енергична, без никакви заболявания или
оплаквания, ищцата изцяло се променила, депресирала, затворила, с треперещи ръце и
опадала коса. Към момента на настоящото дело В. се възстановява бавно, което се дължи на
нейната силна личност, според свидетелката.
Показанията на св. С. К. съдът възприема за обективни. Но в същото време
показанията не са с висока доказателствена стойност, тъй като са с подчертано
характеристична за С.В. насоченост и само с най-общи данни за състоянието й след
исковото обвинение. При това условие чрез тях се потвърждава, че С.В. е имала богат
професионален опит като лекар, несъмнени управленски качества и опит, ползвала се с
висок авторитет и с уважение в медицинските среди във времето и досега, които не са се
повлияли негативно от водените срещу нея дела. В. винаги е била активна, но през
последните години станала депресирана, изнервена и много потисната и това си проличало
ясно.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна
регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Относно давността: На основание приетото на 13.03.2020г. Решение на Народното
събрание на Република България за обявяване на извънредно положение на територията на
Република България на осн. чл.84, ал.12 от Конституцията и съобразно приетия на
20.03.2020г. и повторно на 23.03.2020г. Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение (чл.3 от него), всички законови процесуални срокове, както и
някои срокове, касаещи материалноправни въпроси, както и давностните срокове (чл.3, т.2
от Закона) спрират да текат до приключване на извънредното положение,т.е. окончателно
8
до 13.05.2020г. Съгласно пар.13 от ПРЗ на Закона за изменение и допълнение на закона за
здравето, обнародван на 13.05.2020г., спрелите срокове през време на извънредно
положение, продължават да текат след изтичането на 7 дни от това обнародване на този
закон, тоест от 21.05.2020г. От което следва, давностните срокове, включително по ЗЗД и
ЗОДОВ, попадащи в периодите на извънредното полжение от 13.03.2020г. до 21.05.2020г.,
следва да се считат по право удължени с 2 месеца и 1 седмица.
В настоящия случай ищцата е окончателно оправдана на 10.11.2015г. и от този
момент тече петгодишния срок за вземането й по ЗОДОВ, който следва да изтече на
10.11.2020г. С оглед горепосоченото удължаване обаче срокът ще се явява изтекъл едва след
17.01.2021г. И тъй като исковата молба е подадена в съда на 14.01.2021г., то давностния за
предявения иск не е изтекъл.
Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Отговорността на съответния държавен орган е обективна, а предпоставка за ангажирането й
е фактът, че ищецът е бил обвинен в извършване на престъплениe, като впоследствие не е
била реализирана наказателната му отговорност по някоя от сочените причини. В тези
случаи обвинението се квалифицира като незаконно, независимо дали отделните
процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и
правомощията на разследващия орган. Тоест вината не е елемент от състава на
отговорността по ЗОДОВ, а последната се обяснява с понасяне на риска от такива действия
на правозащитните органи, които в крайна сметка не са довели до реализиране на
наказателна отговорност, но за сметка на това са причинили вреди на привлеченото лице.
Поради това държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице (чл.4 ЗОДОВ).
От горното следва, че в тежест на ищеца по искове по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е да
докаже пълно и главно: 1/ наличието на обвинение спрямо него в извършване на
престъпление; 2/ признаване, с влязъл в законна сила съдебен акт, на обвиняемия и/или на
подсъдимия за невиновен или прекратяване на наказателното производство срещу него; 3/
конкретно претърпяни имуществени и/или морални вреди; 4/ причинно-следствена връзка
между производството по реализиране на наказателната му отговорност и
претърпените вреди, която е от категорията на пряката и непосредствената; 5/ размер на
обезщетението за доказаните по вид и обем вреди.
В настоящия случай, както вече се мотивира, са напълно безспорни, а доказани от
представените писмени доказателства, в това число оригиналите на относимите НОХД и
ДП, първите две от предпоставките на разглежданото субективно право, поради което тези
обстоятелства се явяват изяснени. Спорът между страните по делото е относно останалите
три елемента от състава на субективното право (вредите, причинната връзка и размера) и по
тях, с оглед на данните по делото, съдът намира следното:
Неимуществените вреди, като родово понятие, включват съвкупността от
накърнените или засегнати нематериални и лични аспекти от физиологичната и психо-
емоционалната сфера на едно лице, в това число честта му и името му в обществото.
Въпреки че се касае за засегнати морални ценности на лицето, на общо основание те
подлежат на доказване от ищеца. Степента на доказване обаче е донякъде редуцирана
спрямо всички други обстоятелства от състава на предявеното право, доколкото моралният
характер на вредите предполага и известна житейска презумптивност. Конкретно за вредите
9
по ЗОДОВ практиката приема, че досежно базисните негативни изживявания от незаконно
повдигнато му обвинение ищецът може да се ползва от базисна презумптивност. Но когато
се претендира обезщетение за конкретни негативни изживявания извън и над основните,
тогава те следва да бъдат пълно и главно доказани от ищеца. Като на отделно,
самостоятелно и цялостно доказване подлежи и пряката причинна връзка между вредите и
деянието по ЗОДОВ. Обобщено и аналитично изцяло в този смисъл е и съдебната практика,
от която само за пример: Решение №165 от 16.06.2015г. по гр.д. №288/2015г. на 3-то ГО на
ВКС; Решение №480 от 23.04.2013г. по гр.д. №85/2012г., 4-то ГО на ВКС; Решение
№288/19.01.2016г. по гр.д. №6774/2014г., 3-то ГО на ВКС; и други).
Размерът на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди следва да бъде
определен при съблюдаване принципа на справедливостта, закрепен в чл.52 ЗЗД. Нормата
предполага се обезвреда на всички телесни и психологични увреждания на пострадалия и
претърпяните във връзка с тях физически и душевни болки и страдания, шок, стрес,
депресия, безпокойство, дискомфорт и изобщо негативни емоционални усещания.
Въведеният от закона критерий изобщо не е абстрактен, а е детерминиран от редица
обективно съществуващи обстоятелства, сред които икономическата ситуация в страната,
общественото възприемане на справедливостта, характера на вредите, конкретното им
проявление върху личността, семейството и социалната и работна среда на пострадалия,
възрастта на последния, изминалото от увреждането време, прогнозите за преодоляване на
последиците и други (така и Решение №229/15.07.2013г. по гр.д. №1179/2012г. на ВКС, 4-то
ГО; Решение №140/24.07.2013г. на ВКС по гр.д. №1328/2012г., 3-то ГО; Решение
№115/05.04.2012г. на ВКС по гр.д. №593/2011г., 4-то ГО; Решение №708/14.01.11г. по гр.дело
№ 1389/09г.на ВКС и др.). Самата преценка е винаги конкретна за всеки случай, но
моралния характер на вредите логично предполага и известна презумптивност при
доказването им.
С оглед спецификата на отговорността по реда на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, критерии при
преценката за спаведливост са конкретно още и: характерът на престъплението, за което
подсъдимият е бил обвинен или привлечен; периодът на наказателното преследване; извършените
с негово участие процесуални действия; вида на наложената мярка за процесуална принуда;
личността, средата и възрастта на увредения; положението му в обществото; отражението на
обвинението върху семейния, обществения и професионалния живот на подсъдимия; данните за
предишни противоправни по НК прояви; начинът му на живот и обичайната му среда; и
други(Решение №113/12.11.2020г. по гр.д. №90 от 2020г. на ВКС, 3-то ГО; Решение
№236/19.10.2016г. по гр.д. № 1543/2016г. на ВКС, 4-то ГО; и други), които следва да бъдат
преценявани съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай.
В настоящия случай се изясни, че участието на ищцата в наказателното
производство, като обвиняема и подсъдима, е продължило общо над четири години и седем
месеца. Тук следва да се посочи, че действията по ДП преди привличането като
обвиняема,независимо с участието или не на ищцата, нямат
правно значение за отговорността по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Защото за времето преди
привличане и след влизане в сила на крайния по отношение на лицето акт за накзателното
производство, ПРБ не отговаря по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. В случая видно от оригиналите на
ДП и НОХД, привличането е на 30.03.2011г., а на 10.11.2015г. е влязла в сила и
окончателната оправдателна присъда. Този период от гледна точка на обвиняемата и
подсъдимата определено е значим, както по продължителност, така и с оглед преживяното
през него от ищцата. По свидетелски данни през въпросния период за С.В. са настъпили
неблагоприятни промени в емоционален и физиологичен план, свързани точно със
заведеното срещу нея дело. Ясни и неопровергани бяха показанията на св. Е. Т., че до 2010г.
– 2011г. С.В. е била енергичен и активен и човек, който с желание е помагал на семейството,
децата и внуците си и който не е страдал от заболявания. Но след 2011г. В. постепенно
започнала да се променя – станала по-затворена, по-рядко контактувала със семейството и
10
близките; била угрижена; появило се треперене на двете ръце;
започнала да губи концентрация, да не се ориентира в пространството, да не може да
шофира добре и да се грижи за внуците си. В същия смисъл, макар и по-семпли и
опосредствени, са показанията и на св. Калоянов, че в годините на делото срещу нея,
ищцата е станала депресирана, изнервена и потисната. Тъй като свидетелските данни за
промяната в личността и състоянието на ищцата визират именно периода на и след
повдигнатото й обвинение и отдават именно на него негативните промени за ищцата, при
липса на каквито и да е насрещни доказателства в обратен смисъл съдът може да приеме за
установени не само описаните неблагоприятни промени в емоционален и физиологичен
план, но и причинната връзка между тях и наказателно производство срещу В..
На второ място сам по себе си периодът на цялото НП е сериозен. Над три години от
деня на привличане до обвинителния акт, в комбинацията с още около година и половина
съдебна фаза,или общо време от над четири години и седем месеца, е несъмнено утежняващ
за случая фактор. И на следващо място възведеното деяние е несъмнено за „тежко“ по
смисъла на НК престъпление, с оглед на предвиденото за него наказание „лишаване от
свобода“ над 5 години, което, заедно със срока, се явяват също утежняващи отговорността
факти.
Особено спорен за делото е въпросът за възникването и връзката между диабетното и
туморното заболявания на ищцата и процесното НП. По него бе допуснато и прието
заключение по СМЕ, което съдът кредитира изцяло, като обективно, мотивирано, защитено
в о.с.з., неоспорено и в крайна сметка като единственото експертно доказателство по
обсъжданите въпроси, по които нито съда, нито страните, нямат специални знания. От
заключението се установи, че към месец ноември 2015г. при СН. Й. В. са били налични
симптоми на заболяванията: Карцином на млечна жлеза – туморна формация в дясна млечна
жлеза; Захарен диабет тип2, неинсулинозависим, като данни за по-рано проявявване на тези
заболявания няма. Зхарният диабет съставлява хронична и възрастова болест, която се
развива в резултат на генетична предиспозиция и други външни фактори от околната среда.
Проявява се при прекомерен калориен внос, при неадекватно изгаряне на калогии, при
затлъстяване, които рефлектират в обща редукция на инсулина или до резистентност на
инсулина, а това води до високи нива на глюкозата в кръвта. Като рискови фактори за
възникване и развитие на диабет могат да се посочат: възраст над 40-45 години; фамилна
обремененост; наднормено тегло и затлъстяване; консумиране на храни, богати на наситени
мастни киселини; заседнал начин на живот; тютюнопушене; алкохол, стрес; придружаващи
патологични състояния -артериална хипертония; дислипидимия; менструални смущения;
нарушения по време на бременност; раждане на плод с завишено телесно тегло; употреба на
медикаменти и други. Като един от психогенните фактори негативният стрес може да се
разглежда само като част от външните причини за „отключването" на диабет, но няма как да
се даде количествен израз на ролята му в тази насока, поради многообразието и
взаимодействието на останалите фактори. Диабетът може да бъде контролиран с
медикаменти и режим, като в случая спрямо ищцата е бил постигнат добър контрол.
Относно онкологичното заболяване през м. януари 2016г. е било проведено оперативно
радикално лечение с отстраняване на туморната формация едновременно с млечната жлеза и
регионалните лимфни възли, в които също са установени туморни клетки. Приложени били
цикли на химиотерапевтично и лъчелечение за срок приблизително две години и
ендокринно лечение, продължаващо и към настоящия момент със срок на назначение 10
години. Няма данни за рецидиви.
За възникването на раковите заболявания генетичната предразположеност е по-широко
застъпена и доказана, като специално за карцинома на млечната жлеза са посочени и
определени гени и генни мутации, свързани с неговото развитие. Процесът се изразява в
анормално, неконтролирано размножаване на клетки от дадена тъкан със склонност към
прорастване в съседство и в отдалечени тъкани и органи (метастазиране). Конкретна
11
еднозначна причина за стартиране на подобен процес не е научно изведена и доказана и това
налага обсъждането на множество рискови фактори при всеки конкретен пациент.
Предпоставките могат да бъдат и от страна на организма, така и от външна среда. Участието
на стреса, като нарушение в психичното благополучие, може да се разглежда в хипотетичен
план като допълнителен фактор, свързан с общата реактивност на организма. Съчетанието
на рискови фактори увеличава вероятността за развиване на онкологично заболяване, но
същевременно не всеки, който е подложен на тях, развива такова.
При тези медициснки данни е очевидно, че от научна гледна точка няма как стресът и
напрежението (от воденото НП) да бъдат пряката и единствената първопричина за
възникване и развитие на туморното и диабетно заболявания на ищцата. Силният стрес е
само елемент от съвкупността от рискови фактори, само част от външните причини,
предпоставящи възможността за развитие на рак и диабет, но но няма как да се даде
количествен израз на ролята му в тази насока, поради многообразието и взаимодействието
на останалите фактори, а и с оглед че не винаги високите нива на стрес обезателно водят до
възникване на туморно заболяване при всеки човек. Следователно макар не иррелевантни,
стресът, притеснението и потиснатостта от воденото НП срещу ищцата няма как да се
приеме за доказано, че са в пряка и непосредствена причинна връзка с туморното и с
диабетното заболявания на ищцата, нито пък съдът може да определи „процент на влияние“
на същите, след като медицината не може. Ето защо и самите заболявания не може да се
приеме за доказано, че са сигурна и директна последица именно от воденото по отношение
на ищцата наказателно производство, при обсъдените медицински експертни данни по
делото, с оглед на което те не следва да се вземат предвид при определяне на
обезщетението.
Като редуциращ размера на отговорността в случая следва да се зачете сравнително
леката (втора по тежест от общо четири) мярка за неотклонение, но която на практика е
търпяна минимално време, поради отмяната й от ВРС по обжалването й и липсата на друга
последваща мярка.
Като редуциращ размера на отговорността в случая следва да се зачете и
неосъществения въззивен и касационен контрол по решението на първата инстанция, в
резултат оттеглянето на въззивния протест от ПРБ, което явно е довело до скъсяване на
срока за приключване на НП срещу ищцата.
Не следва да се вземат предвид, като формиращи обезщетението данни, твърденията
на ищцата за нарушения на ПРБ по ДП и НП, доколкото по реда на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ се
разглежда обективна отговорност поради незаконност на обвинението, като общ институт,
независимо дали отделните процесуално-следствени действия са били законосъобразни или
не.
И още за случая конкретно намаляващо отговорността обстоятелство е
недоказаността за пропускане на пропускане на професионални възможности и за
дискредитиране в професионалните среди на ищцата. По делото няма нито едно пряко
доказателство в тази насока, напротив – самата ищца твърди, че е получила, но по своя воля
е отказала предложението за работа през 2013г. В човешки план съдът оценява моралната
страна на такъв отказ, но той не може да обоснове завишена отговорност на ответника по
ЗОДОВ. Съвсем отделно и свидетелят Калоянов дава показания, че високите медицински и
управленски качества, авторитет и опит на ищцата В. не са били повлияни негативно от
водените срещу нея дела, противно на твърденията й. Които в тази част се приемат за
недоказани и съответно невключващи се в обезщетението.
И още нещо – при искове по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ се обезщетяват само вредите,
доказано претърпяни от ищеца по делото. Страданията на близките му от воденото НП
срещу него и влошаване на състоянието му през времето на НП не са съставомерни по
ЗОДОВ, а биха могли да съставляват самостоятелни и лични претенции на въпросните
12
близки. Затова в случая вероятно изживяното от децата, внуците и семейството на ищцата,
не са съставомерни по ЗОДОВ за отговорността на ответника към ищцата.
При обсъдените данни в заключение, отчитайки както обективните факти относно
вида на повдигнатото обвинение, данните за мярката за неотклонение, извършените с
участието на ищцата процесуални действия, периода от време на провеждане и
приключване на наказателното производство и други; така и субективните елементи за
личността на ищцата, възприемането на случващото се и неговото влияние върху здравето,
професионалната и семейната среда на ищцата, върху личния й психичен и емоционален
свят, и върху здравето й (при обсъдените по-горе утежняващи, редуциращи и недоказано
относими данни); а също и всички останали релевантни и обсъдени по-горе обстоятелства,
съдът в заключение намира, че на ищцата се следва обезщетение по справедливост в размер
на 12 500лв. (приблизително по около 2500лв. за близо пет години НП срещу нея). Основен
акцент при определянето на този размер е недоказаността на пряката причинна връзка на
туморното и диабетното заболявания на ищцата с воденото срещу нея НП. Поради които
мотиви и искът следва да бъде уважен до тази сума, над която следва да бъде отхвърлен.
Законна лихва в случая не следва да се присъжда, защото няма петитум за такова
предявено акцесорно вземане по делото.
По разноските: Разноски в полза на ищцовата страна не се следват, тъй като нито са
поискани, нито са доказани, нито има списък на такива.
С оглед предмета на делото и на ответника не се следват разноски.
На осн. чл.10, ал.3 ЗОДОВ ответникът следва да понесе припадащата се част от
сторените от БСВ разходи по делото (общо 250.00лв. за експертизи), но съразмерно с
уважената част от интереса, тоест сумата от 41.67лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, седалище гр. София, бул.
„Витоша" №2, представлявана от Главния прокурор на РБ Иван Гешев, да заплати на СН.
Й. В., ЕГН**********, с адрес по делото **********, сумата 12 500.00лв. (дванадесет
хиляди и петстотин лева), като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпяни шок, страх от осъждане, душевни страдания, негативни отношения и
отчуждение от семейството, близките и колегите, социално дистанциране, нарушени сън и
апетит, натрапчиви мисли, депресия, тревожност, потиснатост и нерешителност, всички от
които – в резултат на неоснователното привличане като обвиняема по ДП №146/2010г. на
ВРП на 30.03.2011г. и повдигането на обвинение срещу ищцата по НОХД №2105/2014г. на
ВРС, за престъпления по чл.202, ал.2, т.1 НК вр. чл.201, ал.1 и вр. чл.26, ал.1 НК и по чл.220,
ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК, за което обвинение е призната за невиновна с влязла в законна
сила на 10.11.2015г. присъда по посоченото НОХД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 12 500лв. до 75 000лв., както и за твърдяните да са търпяни, като пряка последица от
НП, физиологични увреждания (захарен диабет тип 2 неинсулинозависим и онкологична
лезия на дясна гърда, налагащи лечение чрез медикаменти и съответно операция,
лъчетерапия и химиотерапия),
на правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, седалище гр. София, бул.
„Витоша" №2, представлявана от Главния прокурор на РБ Иван Гешев, да заплати в полза
на Бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС – Варна, сумата от 41.67лв. – припадащата
13
се част от сторените от БСВ разноски (за експертизи), според уважената част от интереса по
делото, на осн. чл.78, ал.6 ГПК и чл.10, ал.3 ЗОДОВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
14